Придобиване на търпение .
Придобиване на търпение
Придобиване на търпение .
СТАР ПРАВОПИС 
– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление.
Чете се резюме на темата: “Какво представя щастието”?
За следния път пишете върху темата: “Какво мисля аз.”
Често слушате да се казва, че човек трябва да е търпелив. Кога човек става нетърпелив? Кога става индиферентен? В каква възраст човек е най-нетърпелив? Най-нетърпеливи са децата. Щом му се обещае нещо и не го получи на определеното време, детето става нетърпеливо. Изобщо, няма ли ясна представа за времето и за пространството, човек става нетърпелив. Няма ли ясна представа за идеята, която иска да постигне, човек става неспокоен и нетърпелив. Когато ученикът иска по-скоро да свърши училище, също така става нетърпелив.
Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца. Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десетте зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите, при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет деня. Колкото пъти проявите нетърпение през тия десет деня, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества, и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си. Когато се разговаряте с някой свой приятел, в ума ви дохождат светли мисли. В негово присъствие вие се чувствувате разположени. Щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и в сърдцето ви. Следователно, като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея.
Като ученици, вие трябва да знаете, че природата има крайно отвращение към ленивите хора. За да ги накара да работят, тя им е създала ред несгоди. Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска от човека постоянство. Даде ли му някаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача с векове, но тя иска от него постоянство, работа. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човек природата прилага вече специфичен метод. За ленивите хора тя има особена школа.
Изобщо, природата не търпи никакъв песимизъм, никакво обезсърдчаване, никаква умраза, завист, никакви болести. Природата не търпи нищо отрицателно. За да изправи тия неща, тя изпраща на хората страдания и мъчнотии. Като страдат, те започват да мислят и постепенно дохождат до положителното в живота. Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с цел да подобрят положението му. Не е въпрос да се залъгва човек. Всеки може да залъже детето, но временно само. Вие можете да го носите, да му пеете, но щом огладнее, никакво залъгване не се приема. То плаче, настоява да му се даде храна. Щом се нахрани, и плачът престава. Ако детето не може да се залъгва, колко повече възрастният човек. Съзнанието на човека трябва да се просвети! Природата, т.е. естеството на човека трябва да се превъзпита. Това са трудни процеси, но живата, разумна природа върши, именно, такива работи. Човек е заровен до шия в гъстата материя, само главата му е отвън. И той постепенно трябва да излиза от тази материя. Първо трябва да извади ръцете си, да прояви по-високо съзнание. Най-после той трябва да извади и краката си, да стъпи над гъстата материя и да почне да се носи над нея, както опитният плувец се носи над водата. Това са опитали мнозина, особено неврастениците. Някой неврастеник казва, че потъва, губи се. Щом излезе от това положение, той казва, че се издига. Това не е илюзия, но духовно потъване и издигане.
Не е страшно потъването, защото, като потъне, човек може и да се издигне, но той трябва да пази присъствие на духа. Това са условия, при които човек може да развива вярата си. Като развива вярата си, той прилага своите способности и сили. Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. Това виждаме в индусите. Като държат съзнанието си будно, те минават пред най-опасни и свирепи зверове, без да ги засегнат. Изгубят ли присъствието на духа си, зверовете ги нападат. Много англичани отиват в Индия, да изучават методите, които индусите практикуват. След това те излизат срещу най-опасни змии и зверове, да видят, доколко могат да държат съзнанието си будно. Има ред закони, които регулират човешкото съзнание. Човек трябва да изучава тия закони и да ги прилага. Не ги ли прилага, той се излага на ред опасности. Човек трябва съзнателно да изучава законите на вярата, за да се справя с мъчнотиите в живота. Всяка наука, всеки занаят има специфични закони, които трябва да се изучават. Запример, когато каменарят дига и слага чука си върху камъните, той знае законите, по които трябва да става дигането и слагането. Приложи ли само сила без умение, той скоро се уморява. Всеки несполучлив удар произвежда обратни резултати.
Следователно, всеки несполучлив удар в живота на човека предизвиква обратни процеси в неговия организъм. Нетърпението представя такъв несполучлив удар. Неестествените и ненавременни желания в човека също така представят несполучливи удари. Като се натъква на такива удари, най-после човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота. Разбира ли, обаче, законите на живота, при каквото положение да се намери, човек знае, как да се справи. И като го подигат, и като го понижават, той знае, кое е вярно и кое не е. В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата. Ние наричаме тази цигулка “доброто, разумното сърдце”. Ние го наричаме още “интуиция”, или Божествено начало в човека. То никога не лъже. Неговите тонове са чисти, ясни, абсолютно верни. Искате ли да разберете, дали известно положение е вярно или не, отнесете се до вашето добро сърдце, като към отличен съветник. Неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува за нещо. Доброто сърдце разрешава и най-трудните въпроси. През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение.
Като ученици, вие трябва да правите различни опити и наблюдения върху себе си: върху разположението си, върху своя стремеж. Ценно е да знае човек, какво влияние имат върху него времето, числата, месеците, дните. Интересно е в течение на една година да отбелязвате, какво влияние указват различните числа, дни на седмицата и месеци върху разположението ви, върху импулсите на душата ви. Добре е тази година да изпълните тази задача, да видите, до какви положителни резултати ще се домогнете. Често отрицателните мисли и страдания предизвикват в човешкия мозък особено горене, в резултат на което се образува някаква пепел. Освободи ли се от тази пепел, човек изпитва особено изпразване в главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, човек изпитва особено пълнене в главата си, което се причинява пак от някаква специална материя.
И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърдчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в целокупния живот. И до най-голямо отчаяние да дойде, човек трябва да каже в себе си: Ще се подобри положението ми. Следователно, дойдете ли до еднообразието в живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесат известно разнообразие. По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта си и т.н. При каквито условия да се намирате, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа. – Ама какво да правим с болестите? – Болести не съществуват. В света съществуват болезнени състояния, но не и болести. Болезнените състояния са резултат на специфични отрицателни психически състояния, през които човек минава.
Тъй щото, когато човек преживява тежко психическо състояние, то се отразява върху известен уд, вън или вътре, на организъма му. Този орган изгубва връзка със съзнанието на човека, вследствие на което ние казваме, че той заболява. Цялото тяло на човека, отвън и отвътре, е обвито с особена материя, наречена матрикс. Когато матриксът е здрав, човек се чувствува добре разположен, здрав и силен. Щом стане някакво пропукване на матрикса, в организъма на човека се извършват ред химически процеси, които се отразяват болезнено върху него. Докато човек подържа в живота си неестествени мисли, чувства и постъпки, неговият матрикс всякога може да се пропука. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да подържа физическа, сърдечна и умствена чистота в живота си.
– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
7. Лекция от Учителя, държана на 7 ноемврий, 1926 г. София.
Размишление.
Чете се резюме на темата: “Какво представя щастието”?
За следния път пишете върху темата: “Какво мисля аз.”
Често слушате да се казва, че човек трябва да е търпелив. Кога човек става нетърпелив? Кога става индиферентен? В каква възраст човек е най-нетърпелив? Най-нетърпеливи са децата. Щом му се обещае нещо и не го получи на определеното време, детето става нетърпеливо. Изобщо, няма ли ясна представа за времето и за пространството, човек става нетърпелив. Няма ли ясна представа за идеята, която иска да постигне, човек става неспокоен и нетърпелив. Когато ученикът иска по-скоро да свърши училище, също така става нетърпелив.
Сега ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца. Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десетте зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите, при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет деня. Колкото пъти проявите нетърпение през тия десет деня, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества, и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си. Когато се разговаряте с някой свой приятел, в ума ви дохождат светли мисли. В негово присъствие вие се чувствувате разположени. Щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и в сърдцето ви. Следователно, като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея.
Като ученици, вие трябва да знаете, че природата има крайно отвращение към ленивите хора. За да ги накара да работят, тя им е създала ред несгоди. Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска от човека постоянство. Даде ли му някаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача с векове, но тя иска от него постоянство, работа. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човек природата прилага вече специфичен метод. За ленивите хора тя има особена школа.
Изобщо, природата не търпи никакъв песимизъм, никакво обезсърдчаване, никаква умраза, завист, никакви болести. Природата не търпи нищо отрицателно. За да изправи тия неща, тя изпраща на хората страдания и мъчнотии. Като страдат, те започват да мислят и постепенно дохождат до положителното в живота. Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с цел да подобрят положението му. Не е въпрос да се залъгва човек. Всеки може да залъже детето, но временно само. Вие можете да го носите, да му пеете, но щом огладнее, никакво залъгване не се приема. То плаче, настоява да му се даде храна. Щом се нахрани, и плачът престава. Ако детето не може да се залъгва, колко повече възрастният човек. Съзнанието на човека трябва да се просвети! Природата, т.е. естеството на човека трябва да се превъзпита. Това са трудни процеси, но живата, разумна природа върши, именно, такива работи. Човек е заровен до шия в гъстата материя, само главата му е отвън. И той постепенно трябва да излиза от тази материя. Първо трябва да извади ръцете си, да прояви по-високо съзнание. Най-после той трябва да извади и краката си, да стъпи над гъстата материя и да почне да се носи над нея, както опитният плувец се носи над водата. Това са опитали мнозина, особено неврастениците. Някой неврастеник казва, че потъва, губи се. Щом излезе от това положение, той казва, че се издига. Това не е илюзия, но духовно потъване и издигане.
Не е страшно потъването, защото, като потъне, човек може и да се издигне, но той трябва да пази присъствие на духа. Това са условия, при които човек може да развива вярата си. Като развива вярата си, той прилага своите способности и сили. Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. Това виждаме в индусите. Като държат съзнанието си будно, те минават пред най-опасни и свирепи зверове, без да ги засегнат. Изгубят ли присъствието на духа си, зверовете ги нападат. Много англичани отиват в Индия, да изучават методите, които индусите практикуват. След това те излизат срещу най-опасни змии и зверове, да видят, доколко могат да държат съзнанието си будно. Има ред закони, които регулират човешкото съзнание. Човек трябва да изучава тия закони и да ги прилага. Не ги ли прилага, той се излага на ред опасности. Човек трябва съзнателно да изучава законите на вярата, за да се справя с мъчнотиите в живота. Всяка наука, всеки занаят има специфични закони, които трябва да се изучават. Запример, когато каменарят дига и слага чука си върху камъните, той знае законите, по които трябва да става дигането и слагането. Приложи ли само сила без умение, той скоро се уморява. Всеки несполучлив удар произвежда обратни резултати.
Следователно, всеки несполучлив удар в живота на човека предизвиква обратни процеси в неговия организъм. Нетърпението представя такъв несполучлив удар. Неестествените и ненавременни желания в човека също така представят несполучливи удари. Като се натъква на такива удари, най-после човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота. Разбира ли, обаче, законите на живота, при каквото положение да се намери, човек знае, как да се справи. И като го подигат, и като го понижават, той знае, кое е вярно и кое не е. В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата. Ние наричаме тази цигулка “доброто, разумното сърдце”. Ние го наричаме още “интуиция”, или Божествено начало в човека. То никога не лъже. Неговите тонове са чисти, ясни, абсолютно верни. Искате ли да разберете, дали известно положение е вярно или не, отнесете се до вашето добро сърдце, като към отличен съветник. Неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува за нещо. Доброто сърдце разрешава и най-трудните въпроси. През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение.
Като ученици, вие трябва да правите различни опити и наблюдения върху себе си: върху разположението си, върху своя стремеж. Ценно е да знае човек, какво влияние имат върху него времето, числата, месеците, дните. Интересно е в течение на една година да отбелязвате, какво влияние указват различните числа, дни на седмицата и месеци върху разположението ви, върху импулсите на душата ви. Добре е тази година да изпълните тази задача, да видите, до какви положителни резултати ще се домогнете. Често отрицателните мисли и страдания предизвикват в човешкия мозък особено горене, в резултат на което се образува някаква пепел. Освободи ли се от тази пепел, човек изпитва особено изпразване в главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, човек изпитва особено пълнене в главата си, което се причинява пак от някаква специална материя.
И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърдчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в целокупния живот. И до най-голямо отчаяние да дойде, човек трябва да каже в себе си: Ще се подобри положението ми. Следователно, дойдете ли до еднообразието в живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесат известно разнообразие. По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта си и т.н. При каквито условия да се намирате, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа. – Ама какво да правим с болестите? – Болести не съществуват. В света съществуват болезнени състояния, но не и болести. Болезнените състояния са резултат на специфични отрицателни психически състояния, през които човек минава.
Тъй щото, когато човек преживява тежко психическо състояние, то се отразява върху известен уд, вън или вътре, на организъма му. Този орган изгубва връзка със съзнанието на човека, вследствие на което ние казваме, че той заболява. Цялото тяло на човека, отвън и отвътре, е обвито с особена материя, наречена матрикс. Когато матриксът е здрав, човек се чувствува добре разположен, здрав и силен. Щом стане някакво пропукване на матрикса, в организъма на човека се извършват ред химически процеси, които се отразяват болезнено върху него. Докато човек подържа в живота си неестествени мисли, чувства и постъпки, неговият матрикс всякога може да се пропука. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да подържа физическа, сърдечна и умствена чистота в живота си.
– Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
7. Лекция от Учителя, държана на 7 ноемврий, 1926 г. София.
Придобиване на търпение
СТАР ПРАВОПИС
VI година (1926-1927)
7-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 7.ХI.1926 г.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
(Размишление.)
( Чете се резюме на темата: «Какво представя щастието?»)
За следния път пишете върху темата: «Какво мисля аз.»
Често слушате да се казва, че човек трябва да е търпелив. Кога човек става нетърпелив? Кога става индиферентен? В каква възраст човек е най-нетърпелив? Най-нетърпеливи са децата. Щом му се обещае нещо и не го получи на определеното време, детето става нетърпеливо. Изобщо, няма ли ясна представа за времето и за пространството, човек става нетърпелив. Няма ли ясна представа за идеята, която иска да постигне, човек става неспокоен и нетърпелив. Когато ученикът иска по-скоро да свърши училище, също така става нетърпелив.
Сега, ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десетте зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви про-дължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет деня. Колкото пъти проявите нетърпение през тия десет деня, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който праните. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си. Когато се разговаряте с някой свой приятел, в ума ви дохождат светли мисли. В негово присъствие вие се чувствувате разположени. Щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и в сърцето ви. Следователно, като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея.
Като ученици, вие трябва да знаете, че природата има крайно отвращение към ленивите хора. За да ги накара да работят, тя им е създала ред несгоди. Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска от човека постоянство. Даде ли му някаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача с векове, но тя иска от него постоянство, работа. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човек природата прилага вече специфичен метод. За ленивите хора тя има особена школа.
Изобщо, природата не търпи никакъв песимизъм, никакво обезсърчаване, никаква омраза, завист, никакви болести. Природата не търпи нищо отрицателно. За да изправи тия неща, тя изпраща на хората страдания и мъчнотии.
Като страдат, те започват да мислят и постепенно дохождат до положителното в живота. Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с цел да подобрят положението му. Не е въпрос да се залъгва човек. Всеки може да залъже детето, но временно само. Вие можете да го носите, да му пеете, но щом огладнее, никакво залъгване не се приема. То плаче, настоява да му се даде храна. Щом се нахрани, и плачът престава. Ако детето не може да се залъгва, колко повече възрастният човек. Съзнанието на човека трябва да се просвети! Природата, т.е. естеството на човека трябва да се превъзпита. Това са трудни процеси, но живата, разумна природа върши, именно, такива работи. Човек е заровен до шия в гъстата материя, само главата му е отвън. И той постепенно трябва да излиза от тази материя. Първо трябва да извади ръцете си, да прояви по-високо съзнание. Най-после той трябва да извади и краката си, да стъпи над гъстата материя и да почне да се носи над нея, както опитният плувец се носи над водата. Това са опитали мнозина, особено неврастениците. Някой неврастеник казва, че потъва, губи се. Щом излезе от това положение, той казва, че се издига. Това не е илюзия, но духовно потъване и издигане.
Не е страшно потъването, защото, като потъне, човек може и да се издигне, но той трябва да пази присъствие на духа. Това са условия, при които човек може да развива вярата си. Като развива вярата си, той прилага своите способности и сили. Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. Това виждаме в индусите. Като държат съзнанието си будно, те минават пред най-опасни и свирепи зверове, без да ги засегнат. Изгубят ли присъствието на духа си, зверовете ги нападат. Много англичани отиват в Индия, да изучават методите, които индусите практикуват. След това те излизат срещу най-опасни змии и зверове, да видят доколко могат да държат съзнанието си будно. Има ред закони, които регулират човешкото съзнание. Човек трябва да изучава тия закони и да ги прилага. Не ги ли прилага, той се излага на ред опасности. Човек трябва съзнателно да изучава законите на вярата, за да се справя с мъчнотиите в живота. Всяка наука, всеки занаят има специфични закони, които трябва да се изучават. За пример, когато каменарят дига и слага чука си върху камъните, той знае законите, по които трябва да става дигането и слагането. Приложи ли само сила, без умение, той скоро се уморява. Всеки несполучлив удар произвежда обратни резултати.
Следователно всеки несполучлив удар в живота на човека предизвиква обратни процеси в неговия организъм. Нетърпението представя такъв несполучлив удар. Неестествените и ненавременни желания в човека също така представят несполучливи удари. Като се натъква на такива удари, най-после човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота. Разбира ли обаче законите на живота, при каквото положение да се намери, човек знае как да се справи. И като го подигат, и като го понижават, той знае кое е вярно и кое не е. В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата. Ние наричаме тази цигулка «доброто, разумното сърце». Ние го наричаме още «интуиция», или Божествено начало в човека. То никога не лъже. Неговите тонове са чисти, ясни, абсолютно верни. Искате ли да разберете дали известно положение е вярно или не, отнесете се до вашето добро сърце, като към отличен съветник. Неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува за нещо. Доброто сърце разрешава и най-трудните въпроси. През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение.
Като ученици, вие трябва да правите различни опити и наблюдения върху себе си: върху разположението си, върху своя стремеж. Ценно е да знае човек какво влияние имат върху него времето, числата, месеците, дните. Интересно е в течение на една година да отбелязвате какво влияние оказват различните числа, дни на седмицата и месеци върху разположението ви, върху импулсите на душата ви. Добре е тази година да изпълните тази задача, да видите до какви положителни резултати ще се домогнете. Често отрицателните мисли и страдания предизвикват в човешкия мозък особено горене, в резултат на което се образува някаква пепел. Освободи ли се от тази пепел, човек изпитва особено изпразване в главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, човек изпитва особено пълнене в главата си, което се причинява пак от някаква специална материя.
И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в целокупния живот. И до най-голямо отчаяние да дойде, човек трябва да каже в себе си: «Ще се подобри положението ми.» Следователно, дойдете ли до еднообразието в живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесат известно разнообразие. По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта си и т.н. При каквито условия да се намирате, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа. – «Ама какво да правим с болестите?» – Болести не съществуват. В света съществуват болезнени състояния, но не и болести. Болезнените състояния са резултат на специфични отрицателни психически състояния, през които човек минава.
Тъй щото, когато човек преживява тежко психическо състояние, то се отразява върху известен уд*, вън или вътре, на организма му. Този орган изгубва връзка със съзнанието на човека, вследствие на което ние казваме, че той заболява. Цялото тяло на човека, отвън и отвътре, е обвито с особена материя, наречена матрикс. Когато матриксът е здрав, човек се чувствува добре разположен, здрав и силен. Щом стане някакво пропукване на матрикса, в организма на човека се извършват ред химически процеси, които се отразяват болезнено върху него. Докато човек поддържа в живота си неестествени мисли, чувства и постъпки, неговият матрикс всякога може да се пропука. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да поддържа физическа, сърдечна и умствена чистота в живота си.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
-------------------------------------------
уд – остар. част на тялото.
7-а лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 7.ХI.1926 г.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
(Размишление.)
( Чете се резюме на темата: «Какво представя щастието?»)
За следния път пишете върху темата: «Какво мисля аз.»
Често слушате да се казва, че човек трябва да е търпелив. Кога човек става нетърпелив? Кога става индиферентен? В каква възраст човек е най-нетърпелив? Най-нетърпеливи са децата. Щом му се обещае нещо и не го получи на определеното време, детето става нетърпеливо. Изобщо, няма ли ясна представа за времето и за пространството, човек става нетърпелив. Няма ли ясна представа за идеята, която иска да постигне, човек става неспокоен и нетърпелив. Когато ученикът иска по-скоро да свърши училище, също така става нетърпелив.
Сега, ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десетте зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви про-дължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет деня. Колкото пъти проявите нетърпение през тия десет деня, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който праните. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. Те ще ви заставят да мислите. Вие сте проверили този закон по отношение на приятелите си. Когато се разговаряте с някой свой приятел, в ума ви дохождат светли мисли. В негово присъствие вие се чувствувате разположени. Щом се отдели от вас, разположението ви изчезва, като че става някакво изпразване в ума и в сърцето ви. Следователно, като мисли за вас, всяко добро същество внася в ума ви някаква светла идея.
Като ученици, вие трябва да знаете, че природата има крайно отвращение към ленивите хора. За да ги накара да работят, тя им е създала ред несгоди. Природата обича прилежните, трудолюбивите хора. Тя иска от човека постоянство. Даде ли му някаква работа, тя не иска да я свърши скоро. Той може да работи върху дадена задача с векове, но тя иска от него постоянство, работа. Спре ли работата си, каже ли, че тази задача не заслужава внимание, по отношение на този човек природата прилага вече специфичен метод. За ленивите хора тя има особена школа.
Изобщо, природата не търпи никакъв песимизъм, никакво обезсърчаване, никаква омраза, завист, никакви болести. Природата не търпи нищо отрицателно. За да изправи тия неща, тя изпраща на хората страдания и мъчнотии.
Като страдат, те започват да мислят и постепенно дохождат до положителното в живота. Мощни, велики сили работят върху човешкото съзнание, с цел да подобрят положението му. Не е въпрос да се залъгва човек. Всеки може да залъже детето, но временно само. Вие можете да го носите, да му пеете, но щом огладнее, никакво залъгване не се приема. То плаче, настоява да му се даде храна. Щом се нахрани, и плачът престава. Ако детето не може да се залъгва, колко повече възрастният човек. Съзнанието на човека трябва да се просвети! Природата, т.е. естеството на човека трябва да се превъзпита. Това са трудни процеси, но живата, разумна природа върши, именно, такива работи. Човек е заровен до шия в гъстата материя, само главата му е отвън. И той постепенно трябва да излиза от тази материя. Първо трябва да извади ръцете си, да прояви по-високо съзнание. Най-после той трябва да извади и краката си, да стъпи над гъстата материя и да почне да се носи над нея, както опитният плувец се носи над водата. Това са опитали мнозина, особено неврастениците. Някой неврастеник казва, че потъва, губи се. Щом излезе от това положение, той казва, че се издига. Това не е илюзия, но духовно потъване и издигане.
Не е страшно потъването, защото, като потъне, човек може и да се издигне, но той трябва да пази присъствие на духа. Това са условия, при които човек може да развива вярата си. Като развива вярата си, той прилага своите способности и сили. Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. Това виждаме в индусите. Като държат съзнанието си будно, те минават пред най-опасни и свирепи зверове, без да ги засегнат. Изгубят ли присъствието на духа си, зверовете ги нападат. Много англичани отиват в Индия, да изучават методите, които индусите практикуват. След това те излизат срещу най-опасни змии и зверове, да видят доколко могат да държат съзнанието си будно. Има ред закони, които регулират човешкото съзнание. Човек трябва да изучава тия закони и да ги прилага. Не ги ли прилага, той се излага на ред опасности. Човек трябва съзнателно да изучава законите на вярата, за да се справя с мъчнотиите в живота. Всяка наука, всеки занаят има специфични закони, които трябва да се изучават. За пример, когато каменарят дига и слага чука си върху камъните, той знае законите, по които трябва да става дигането и слагането. Приложи ли само сила, без умение, той скоро се уморява. Всеки несполучлив удар произвежда обратни резултати.
Следователно всеки несполучлив удар в живота на човека предизвиква обратни процеси в неговия организъм. Нетърпението представя такъв несполучлив удар. Неестествените и ненавременни желания в човека също така представят несполучливи удари. Като се натъква на такива удари, най-после човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота. Разбира ли обаче законите на живота, при каквото положение да се намери, човек знае как да се справи. И като го подигат, и като го понижават, той знае кое е вярно и кое не е. В човека има една точна цигулка, с която проверява нещата. Ние наричаме тази цигулка «доброто, разумното сърце». Ние го наричаме още «интуиция», или Божествено начало в човека. То никога не лъже. Неговите тонове са чисти, ясни, абсолютно верни. Искате ли да разберете дали известно положение е вярно или не, отнесете се до вашето добро сърце, като към отличен съветник. Неговите врати са всякога отворени за онзи, който искрено се интересува за нещо. Доброто сърце разрешава и най-трудните въпроси. През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение.
Като ученици, вие трябва да правите различни опити и наблюдения върху себе си: върху разположението си, върху своя стремеж. Ценно е да знае човек какво влияние имат върху него времето, числата, месеците, дните. Интересно е в течение на една година да отбелязвате какво влияние оказват различните числа, дни на седмицата и месеци върху разположението ви, върху импулсите на душата ви. Добре е тази година да изпълните тази задача, да видите до какви положителни резултати ще се домогнете. Често отрицателните мисли и страдания предизвикват в човешкия мозък особено горене, в резултат на което се образува някаква пепел. Освободи ли се от тази пепел, човек изпитва особено изпразване в главата си. Когато се натъква на положителни мисли и на радости, човек изпитва особено пълнене в главата си, което се причинява пак от някаква специална материя.
И тъй, колкото малка величина да представя човек, в съзнателния живот, в Битието той минава за някаква единица, която е полезна. Всеки човек трябва да държи тази идея в ума си. Обезсърчи ли се, отчае ли се от живота, той трябва да знае, че представя, макар и микроскопическа величина, но полезна и необходима в целокупния живот. И до най-голямо отчаяние да дойде, човек трябва да каже в себе си: «Ще се подобри положението ми.» Следователно, дойдете ли до еднообразието в живота, което действува приспивателно, започнете да си внушавате такива мисли, които да внесат известно разнообразие. По-добре е вие сами да си внушавате и сами да си влияете, отколкото други да ви внушават и влияят. Човек може да си служи с внушението за укрепване на своето здраве, за развиване на своите способности, за усилване на паметта си и т.н. При каквито условия да се намирате, дръжте в ума си положителната мисъл, че все пак можете да намерите благоприятна почва за работа. – «Ама какво да правим с болестите?» – Болести не съществуват. В света съществуват болезнени състояния, но не и болести. Болезнените състояния са резултат на специфични отрицателни психически състояния, през които човек минава.
Тъй щото, когато човек преживява тежко психическо състояние, то се отразява върху известен уд*, вън или вътре, на организма му. Този орган изгубва връзка със съзнанието на човека, вследствие на което ние казваме, че той заболява. Цялото тяло на човека, отвън и отвътре, е обвито с особена материя, наречена матрикс. Когато матриксът е здрав, човек се чувствува добре разположен, здрав и силен. Щом стане някакво пропукване на матрикса, в организма на човека се извършват ред химически процеси, които се отразяват болезнено върху него. Докато човек поддържа в живота си неестествени мисли, чувства и постъпки, неговият матрикс всякога може да се пропука. Иска ли да бъде здрав, човек трябва да поддържа физическа, сърдечна и умствена чистота в живота си.
ВЕРЕН, ИСТИНЕН, ЧИСТ И БЛАГ ВСЯКОГА БЪДИ!
-------------------------------------------
уд – остар. част на тялото.