Обективен и субективен ум
Обективен и субективен ум
СТАР ПРАВОПИС 
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
Размишление.
Чете се резюме на темата: “Отличителните черти на напредналия ученик.”
Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя представлява разумно същество. Отляво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно същество, съдържа в себе си живот. Ако единицата съдържа само живот, тя представлява от себе си само животинско състояние. Обаче ако отдясно на единицата поставите разумността (р), отдолу вярата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълът на тази единица ще се измени. Питам: какво ще излезе от тази единица? Както във физическия свят една материя произлиза от друга, т.е.трансформира се от една в друга, така и в духовния свят силите произлизат една от друга. Значи както въздухообразната материя произлиза от течната и течната от твърдата, така и надеждата произлиза от вярата. Без вяра надеждата не съществува. Ако човек има надежда без вяра, той няма да има почти никакво понятие за духовния свят. Ако попитате такъв човек да ви каже нещо за духовния свят, той ще ви отговори: Празна работа е този живот! Обаче ако вярата е добре развита в някой човек, той ще слуша, ако му говорите за духовния живот, пък и той сам може да ви говори. И умът в човека е сила, но този ум трябва да гледа на живота през очите на Вярата, Надеждата и Любовта.
И тъй мнозина мислят, че когато Любовта дойде в човека, тя ще въздейства върху неговия ум. Не, Любовта няма да въздейства на ума, но умът трябва да гледа през очите на Любовта. Любовта е среда, през която се пречупват лъчите, които идат от Божествения свят. Щом умът гледа през очите на Любовта,той ще разбира Божия закон и порядък в света.
При сегашното развитие на човека, умът има две проявления, които учените наричат обективно и субективно проявление, т.е. обективен и субективен ум. Обективният ум живее само в миналото, той не прозира в бъдещето. Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин Ходжа. Един ден Настрадин Ходжа си направил една пещ. Дошъл при него един познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на изток? – Де да я туря? – На юг. Настрадин Ходжа го послушал, турил устата на пещта на юг. След това дошъл друг познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на юг? – Де да я туря? – На север. – И така може. Той турил устата на пещта на север. Дошъл трети и му казал, че по-добре ще бъде, ако тури устата на пещта на запад. За да угоди на всички свои познати, Настрадин Ходжа турил пещта си на две колелета, че кой накъдето пожелае, на там да я обръща.
Казвам: такова нещо представлява пещта на обективния ум. Тя е построена на две колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите. Запример някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубеждава: Поспи още малко докато изгрее слънцето, защото вън е студено, 15 градуса студ, ще се простудиш. Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред болести, защото се поддават на съветите на обективния ум. Той казва: Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; Не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си. По този начин той наплашва човека, вързва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният ум е силно развит, говорят много, като преповтарят едни и същи неща от миналото.
Субективният, вътрешният ум или, както мнозина го наричат, Истинският Човек, не е нищо друго, освен Божественото начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето, и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има интуиция, в отличие от обективния ум, който няма никаква интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва например: Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият. Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай в тази гора, защото има мечки, които ще те нападнат. Ти минеш през гората и виждаш, че никакви мечки няма. Субективният ум е добрия съветник на човека: каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи.- Как ще се оправи? – Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите. Обективният ум всякога има желание да спъне човека. Като види, че някой е много ревностен в духовния път, той му казва: Слушай, толкова години вече, откак се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш добро, сега вече трябва да си починеш; ти си по-добър от другите, нека сега те поработят вместо тебе. Ако продължаваш да живееш по този начин, ще станеш смешен за хората. Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него.Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред, ту отлага. Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи; пак се качи на плета, пак слезе. Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който да го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна. Обективният ум се проявява и в религията, и в науката. На него се дължи консерватизмът на хората. Достатъчно е веднъж да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо хората трябва да се освободят от него и да станат като майки, които крият от децата си какво мислят да правят или какво са направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето от детето си, да не знае де ще го сложи. По същия начин и вие трябва да криете от обективния ум всичко, каквото сте намислили да правите. Ако детето знае, де е гърнето със сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря от варненско, която обичала да вади парченцата тикви от гроздовия петмез. Един ден бащата казал на жена си: Кажи на Марийка да извади от гърнето малко гроздов петмез, да си хапнем. Майката изпратила Марийка да извади малко петмез. Минало известно време, бащата чакал да му донесат петмез, но Марийка не се явява. Той казал на жена си да види защо Марийка не идва. Майката отива в килера и вижда, че Марийка седи там и се страхува да се яви при баща си. – Защо не донесеш от петмеза на баща си? Той чака в стаята. – Няма тиквички в петмеза, останало е само сок. – Защо няма резенчета от тикви? – Марийка ги изяла. По същия начин обективният ум върши много пакости на човека. Той ще изяде всичките резенчета тикви от петмеза и ще се бои да признае погрешката си.
При това положение на нещата първата задача на човека е да различава кои състояния са присъщи на обективния ум, кои – на субективния и кои са абсолютно Божествени. Домогне ли се човек до тия познания, до тази вътрешна наука, той ще може лесно да се справя със себе си. Който не е придобил тази наука, той постоянно ще се натъква на вътрешни борби и противоречия, които ще го доведат до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трябва да се ползвате от окултните музикални упражнения. Тези упражнения не са нищо друго, освен методи за трансформиране на енергиите. Те коренно се различават от упражненията на обикновената музика. В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик. Окултните музикални упражнения почиват на друга основа. Наистина има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие. Окултната музика още не е достъпна за цялото човечество. Един ден, когато хората се развият музикално, тази музика ще стане достъпна за всички. Вземете, например упражнението “Киамет Зену” има източен характер и не е понятно за всички. Ако можете да изпеете това упражнение както трябва, то би произвело необикновен ефект. Силата му седи в неговите тонове, в тяхното съчетание.
Изпейте упражнението “Киамет Зену”.
Изобщо всяко упражнение или всяка песен може да се изпее по два начина: силно и слабо, меко. Когато пеете високо, натъртено,вие ще привлечете около себе си съответни сили, съответни същества. Ако пеете тихо, меко, ще привлечете около себе си същества от по-висока култура. Човек трябва да пее с убеждение. Когато умът на човека не работи, той не може да пее меко. Дето има разумност, там има ритмус, има съответствие между всеки тон и слог. Това се забелязва и в поезията, и в музиката, и в говора. Всяка дума, която произтича от Духовния свят, носи в себе си и ритъм, и мекота, и благост. Често от устата на някой човек излизат благи думи, но сърцето му не е благо. Случва се и обратното: думите са груби, а сърцето е меко. Това показва, че вътрешните побуждения на този човек са благородни. Щом побужденията на човека са добри, благородни, те са в сила да смекчат неговия глас. Следователно най-правилно е, когато между външните и вътрешните прояви има пълно съответствие.
И тъй пеенето трябва да изразява права мисъл и благородни чувства, които да смекчават и облагородяват характера на човека. Пение без говор и чувство без мисъл не могат да съществуват. Истинското пение трябва да включва в себе си три елемента: първо, то трябва да се подтиква от разумната Любов; второ, то трябва да се придружава с Вяра, която дава широчина, простор на гласа; трето, в пението трябва да има Надежда, че това, което се пее, трябва и може да се реализира. Щом в пението има Вяра, Надежда и Любов, и Животът се проявява. Някой казва: Защо ми трябва да пея? До песен ли ми е сега? Когато човек е неразположен духом, той трябва да пее. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.
“Пейте и хвалете Господа!” – е казано в Писанието. Всеки трябва да пее! Без песен сегашният живот на хората би заличил красивото в него. Пейте докато е топло вън! Щом студът дойде, човек и да иска, не може да пее. Когато гърлото на човека пресипне, може ли той да пее? Когато ръцете му измръзнат, може ли той да свири? Когато цялото му тяло измръзне, може ли той да съчинява поезии или да държи речи? За пение, за свирене, за съчинения се изисква топлина. Обаче за онзи, който разбира законите на разумната Природа, студът не съществува, защото топлината се включва в самия живот. Тъй щото студът произтича от незнание на великите закони в Живота. Човек може да бъде вън, на студ, и пак да му е топло, а може да бъде в стая, на топло, и да се оплаква от студ. Забележете например някой страда от треска сред лято при температура 30-35 градуса; вън е горещо, а той трепери, зъбите му тракат от студ. Коя е причината за този студ? – Вътрешното състояние на човека е такова.
Следователно дали ще бъде на човека топло или студено, това зависи от ред вътрешни причини в самия него. Външната топлина и външният студ не определят какво усеща човек – студ или горещина. След студа, в организма на трескавия настъпва триене между клетките, вследствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се и треската го напуща. Когато човек изгуби естествената си топлина, треската го напада като метод за възстановяване на естествената му топлина. Когато човек се простуди, ние казваме, че в организма му е станало прекъсване на топлината на Живота. Всяка лоша мисъл, всяко дисхармонично чувство или желание прекъсва потоците на топлината, вследствие на което в организма на хората се явяват болезнени състояния като необходими условия за възстановяване на тези течения. След всяка болест потоците на Живота отново проникват в организма и го обновяват. Топлината на Живота трябва да тече отвън навътре. Дойде някой при вас и вложи една отрицателна, обезсърчителна мисъл в ума ви.Ако се поддадете на тази мисъл, веднага във вас настава прекъсване на теченията на топлината, които идат от Живота. Щом дойде в ума ви някаква положителна или насърчителна мисъл, потоците на Живота отново потичат.
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
14-та Лекция от Учителя, държана на 22 декември, 1926 г. София
Начало: 19:00
Размишление.
Чете се резюме на темата: “Отличителните черти на напредналия ученик.”
Сега напишете на дъската една единица. Допуснете, че тя представлява разумно същество. Отляво на единицата напишете буквата Ж. Тази единица, като разумно същество, съдържа в себе си живот. Ако единицата съдържа само живот, тя представлява от себе си само животинско състояние. Обаче ако отдясно на единицата поставите разумността (р), отдолу вярата (в), а на другата страна надеждата (н), смисълът на тази единица ще се измени. Питам: какво ще излезе от тази единица? Както във физическия свят една материя произлиза от друга, т.е.трансформира се от една в друга, така и в духовния свят силите произлизат една от друга. Значи както въздухообразната материя произлиза от течната и течната от твърдата, така и надеждата произлиза от вярата. Без вяра надеждата не съществува. Ако човек има надежда без вяра, той няма да има почти никакво понятие за духовния свят. Ако попитате такъв човек да ви каже нещо за духовния свят, той ще ви отговори: Празна работа е този живот! Обаче ако вярата е добре развита в някой човек, той ще слуша, ако му говорите за духовния живот, пък и той сам може да ви говори. И умът в човека е сила, но този ум трябва да гледа на живота през очите на Вярата, Надеждата и Любовта.
И тъй мнозина мислят, че когато Любовта дойде в човека, тя ще въздейства върху неговия ум. Не, Любовта няма да въздейства на ума, но умът трябва да гледа през очите на Любовта. Любовта е среда, през която се пречупват лъчите, които идат от Божествения свят. Щом умът гледа през очите на Любовта,той ще разбира Божия закон и порядък в света.
При сегашното развитие на човека, умът има две проявления, които учените наричат обективно и субективно проявление, т.е. обективен и субективен ум. Обективният ум живее само в миналото, той не прозира в бъдещето. Този ум схваща нещата материалистично и се върти навсякъде, както се въртяла пещта на Настрадин Ходжа. Един ден Настрадин Ходжа си направил една пещ. Дошъл при него един познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на изток? – Де да я туря? – На юг. Настрадин Ходжа го послушал, турил устата на пещта на юг. След това дошъл друг познат и му казал: Защо си турил устата на пещта на юг? – Де да я туря? – На север. – И така може. Той турил устата на пещта на север. Дошъл трети и му казал, че по-добре ще бъде, ако тури устата на пещта на запад. За да угоди на всички свои познати, Настрадин Ходжа турил пещта си на две колелета, че кой накъдето пожелае, на там да я обръща.
Казвам: такова нещо представлява пещта на обективния ум. Тя е построена на две колелета, че да може да се обръща на всички посоки. Всички неуспехи в живота, всички морални падения се дължат все на обективния ум на човека. Това не се дължи на злата воля на човека, но в обективния ум се включва съдържанието на миналия живот. Когато види, че направите нещо, което не е по негово желание, обективният ум ще донесе хиляди доказателства, за да ви разубеди, да не го правите. Запример някой иска да стане сутрин рано, да се помоли на Бога, но той веднага ще почне да го разубеждава: Поспи още малко докато изгрее слънцето, защото вън е студено, 15 градуса студ, ще се простудиш. Виждате, че този човек слуша обективния ум и не става да си направи молитвата. Много хора стават неврастеници, заболяват от ред болести, защото се поддават на съветите на обективния ум. Той казва: Не се качвай на този трен, защото ще дерайлира; не излизай сутрин рано на разходка, защото ще се простудиш; Не се качвай по планините, ще паднеш и ще строшиш крака си. По този начин той наплашва човека, вързва го на едно място и му става господар. След това човек започва вече да вижда неправилното положение, в което е изпаднал, но мъчно може да се освободи. Забелязано е, че всички хора, в които обективният ум е силно развит, говорят много, като преповтарят едни и същи неща от миналото.
Субективният, вътрешният ум или, както мнозина го наричат, Истинският Човек, не е нищо друго, освен Божественото начало в него. Той живее и в миналото, и в бъдещето, и в настоящето, и каквото каже на човека, излиза вярно. Той има интуиция, в отличие от обективния ум, който няма никаква интуиция. Обективният ум обича да плаши човека. Той му казва например: Не минавай през това място, има приготвена засада против тебе, ще те убият. Ти обаче не го послушаш, минеш през този път и виждаш, че никаква засада не те чака. Той казва: Не влизай в тази гора, защото има мечки, които ще те нападнат. Ти минеш през гората и виждаш, че никакви мечки няма. Субективният ум е добрия съветник на човека: каквото каже, всичко става. Ти се тревожиш нещо, но той, без да дава някакви доказателства, казва: Имай търпение, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи.- Как ще се оправи? – Имай търпение, ще видиш как ще се оправят работите. Обективният ум всякога има желание да спъне човека. Като види, че някой е много ревностен в духовния път, той му казва: Слушай, толкова години вече, откак се подвизаваш, ставаш рано, молиш се, правиш добро, сега вече трябва да си починеш; ти си по-добър от другите, нека сега те поработят вместо тебе. Ако продължаваш да живееш по този начин, ще станеш смешен за хората. Съвременните хора са дошли до областта на обективния ум, но трябва да се справят с него.Щом дойде човек до тази област, той се раздвоява и ту решава да тръгне напред, ту отлага. Вие се намирате в положението на човек, който се качва на плета, иска да прескочи, но пак слезе долу, отложи; пак се качи на плета, пак слезе. Най-после трябва да стане някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който да го застави да се качи на плета, да прескочи и да мине на отвъдната страна. Обективният ум се проявява и в религията, и в науката. На него се дължи консерватизмът на хората. Достатъчно е веднъж да ги обсеби той, за да ги държи вързани около себе си като коне. Ето защо хората трябва да се освободят от него и да станат като майки, които крият от децата си какво мислят да правят или какво са направили. Когато майката свари сладко, тя скрива гърнето от детето си, да не знае де ще го сложи. По същия начин и вие трябва да криете от обективния ум всичко, каквото сте намислили да правите. Ако детето знае, де е гърнето със сладкото, то ще мяза на онази попска дъщеря от варненско, която обичала да вади парченцата тикви от гроздовия петмез. Един ден бащата казал на жена си: Кажи на Марийка да извади от гърнето малко гроздов петмез, да си хапнем. Майката изпратила Марийка да извади малко петмез. Минало известно време, бащата чакал да му донесат петмез, но Марийка не се явява. Той казал на жена си да види защо Марийка не идва. Майката отива в килера и вижда, че Марийка седи там и се страхува да се яви при баща си. – Защо не донесеш от петмеза на баща си? Той чака в стаята. – Няма тиквички в петмеза, останало е само сок. – Защо няма резенчета от тикви? – Марийка ги изяла. По същия начин обективният ум върши много пакости на човека. Той ще изяде всичките резенчета тикви от петмеза и ще се бои да признае погрешката си.
При това положение на нещата първата задача на човека е да различава кои състояния са присъщи на обективния ум, кои – на субективния и кои са абсолютно Божествени. Домогне ли се човек до тия познания, до тази вътрешна наука, той ще може лесно да се справя със себе си. Който не е придобил тази наука, той постоянно ще се натъква на вътрешни борби и противоречия, които ще го доведат до ненужни страдания. Докато дойдете до тази наука, вие трябва да се ползвате от окултните музикални упражнения. Тези упражнения не са нищо друго, освен методи за трансформиране на енергиите. Те коренно се различават от упражненията на обикновената музика. В обикновената музика тоновете са като отмерени слогове, а ритмусът е подобен на този, който се произвежда при удряне с камшик. Окултните музикални упражнения почиват на друга основа. Наистина има някои допирни точки между тях и обикновените музикални упражнения, но има и голямо различие. Окултната музика още не е достъпна за цялото човечество. Един ден, когато хората се развият музикално, тази музика ще стане достъпна за всички. Вземете, например упражнението “Киамет Зену” има източен характер и не е понятно за всички. Ако можете да изпеете това упражнение както трябва, то би произвело необикновен ефект. Силата му седи в неговите тонове, в тяхното съчетание.
Изпейте упражнението “Киамет Зену”.
Изобщо всяко упражнение или всяка песен може да се изпее по два начина: силно и слабо, меко. Когато пеете високо, натъртено,вие ще привлечете около себе си съответни сили, съответни същества. Ако пеете тихо, меко, ще привлечете около себе си същества от по-висока култура. Човек трябва да пее с убеждение. Когато умът на човека не работи, той не може да пее меко. Дето има разумност, там има ритмус, има съответствие между всеки тон и слог. Това се забелязва и в поезията, и в музиката, и в говора. Всяка дума, която произтича от Духовния свят, носи в себе си и ритъм, и мекота, и благост. Често от устата на някой човек излизат благи думи, но сърцето му не е благо. Случва се и обратното: думите са груби, а сърцето е меко. Това показва, че вътрешните побуждения на този човек са благородни. Щом побужденията на човека са добри, благородни, те са в сила да смекчат неговия глас. Следователно най-правилно е, когато между външните и вътрешните прояви има пълно съответствие.
И тъй пеенето трябва да изразява права мисъл и благородни чувства, които да смекчават и облагородяват характера на човека. Пение без говор и чувство без мисъл не могат да съществуват. Истинското пение трябва да включва в себе си три елемента: първо, то трябва да се подтиква от разумната Любов; второ, то трябва да се придружава с Вяра, която дава широчина, простор на гласа; трето, в пението трябва да има Надежда, че това, което се пее, трябва и може да се реализира. Щом в пението има Вяра, Надежда и Любов, и Животът се проявява. Някой казва: Защо ми трябва да пея? До песен ли ми е сега? Когато човек е неразположен духом, той трябва да пее. Пеенето трябва да бъде непреривен подтик в живота на човека.
“Пейте и хвалете Господа!” – е казано в Писанието. Всеки трябва да пее! Без песен сегашният живот на хората би заличил красивото в него. Пейте докато е топло вън! Щом студът дойде, човек и да иска, не може да пее. Когато гърлото на човека пресипне, може ли той да пее? Когато ръцете му измръзнат, може ли той да свири? Когато цялото му тяло измръзне, може ли той да съчинява поезии или да държи речи? За пение, за свирене, за съчинения се изисква топлина. Обаче за онзи, който разбира законите на разумната Природа, студът не съществува, защото топлината се включва в самия живот. Тъй щото студът произтича от незнание на великите закони в Живота. Човек може да бъде вън, на студ, и пак да му е топло, а може да бъде в стая, на топло, и да се оплаква от студ. Забележете например някой страда от треска сред лято при температура 30-35 градуса; вън е горещо, а той трепери, зъбите му тракат от студ. Коя е причината за този студ? – Вътрешното състояние на човека е такова.
Следователно дали ще бъде на човека топло или студено, това зависи от ред вътрешни причини в самия него. Външната топлина и външният студ не определят какво усеща човек – студ или горещина. След студа, в организма на трескавия настъпва триене между клетките, вследствие на което се образува топлина. Той минава огнено състояние, изпотява се и треската го напуща. Когато човек изгуби естествената си топлина, треската го напада като метод за възстановяване на естествената му топлина. Когато човек се простуди, ние казваме, че в организма му е станало прекъсване на топлината на Живота. Всяка лоша мисъл, всяко дисхармонично чувство или желание прекъсва потоците на топлината, вследствие на което в организма на хората се явяват болезнени състояния като необходими условия за възстановяване на тези течения. След всяка болест потоците на Живота отново проникват в организма и го обновяват. Топлината на Живота трябва да тече отвън навътре. Дойде някой при вас и вложи една отрицателна, обезсърчителна мисъл в ума ви.Ако се поддадете на тази мисъл, веднага във вас настава прекъсване на теченията на топлината, които идат от Живота. Щом дойде в ума ви някаква положителна или насърчителна мисъл, потоците на Живота отново потичат.
“Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!”
14-та Лекция от Учителя, държана на 22 декември, 1926 г. София
Начало: 19:00
СТАР ПРАВОПИС