Качества и линии на красотата
Качества и линии на красотата
СТАР ПРАВОПИС 
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление
(Чете се резюме на темата: „Отличителни качества на великите хора“.)
(Чете се темата: „Значението на красотата“.)
Какви са основните качества и линии на красивия човек? На челото, на носа, на лицето на красивия човек се забелязват тънки, фини линии. Когато той се усмихва, само наблюдателното око може да схване едно слабо, едва уловимо мръдване в края на устните. Тази усмивка увеличава физическата красота на човека и предава весело изражение на лицето му. Краят на устните се повдига нагоре. В песимистите е точно обратно – надолу. Изобщо, когато човек е весел, радостен, линиите на устата му взимат възходяща посока; когато е тъжен, скърбен, линиите взимат низходяща посока. Който погледне лицето на такъв човек, разбира, че той е под тежестта на известни страдания. Който изпадне в песимизъм, в обезсърчаване, губи красотата си. Всяко помръдване на линиите на устата надолу причинява малко или голямо нещастие на човека. Значи човек сам създава нещастието си. Той сам туря хомота на главата си, но и сам може да си помогне. Една усмивка е в състояние да измени посоката на линиите и ъглите на устата му – от низходящи да ги превърне във възходящи. Ако сте се скарали с приятеля си, и двамата ще се върнете у дома си с песимистичен израз на устата. И двамата ще бъдете недоволни. Какво се изисква от вас? Да се срещнете пак, но с усмивка на лицето, с повдигнати линии на устата. Помнете: Лошите навици изменят естествените, красиви линии на лицето, на устата. За да не изопачите мускулите на лицето си и правилните линии, които природата ви е начертала, стремете се към доволство, към добро разположение на духа. Кои линии правят човека красив? – Които природата е поставила. Всички хора се усмихват, но не всички усмивки са красиви. Има линии на устата, които правят усмивката неприятна. Очите на красивия човек нито са много отворени, нито много затворени. Някой затваря очите си толкова много, че едва вижда. Той иска да се виждат клепките му, да бъде красив. В красивия човек сянката, която пада от горния клепач, минава през средата на зеницата. При това посоката на лъча, който излиза от очите му, е възходящ. Той живее на земята, но умът му е зает със светли, възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Правете наблюдения върху очите, върху посоката на погледа, върху най-слабите помръдвания на носа, на устата в различните хора, за да си извадите сами заключение за красивите линии, както и за красотата на човека.
Изучавайте челата на хората, да различавате челото на красивия човек от челото на разумния и добър човек. Ако челото е високо и широко, вие имате пред себе си умен човек, със силно въображение, но не и красив. Челото на красивия човек е особено. В красивия човек преобладават повече чувствата, отколкото мисълта. Той не е философ, не е мъдрец, но експанзивен човек, с добро сърце. В красивите хора чувствата играят важна роля. Тъй щото, когато говорим за красотата в живота, имаме предвид проява на разумния живот чрез чувствата. Чувствата са по-близо до живота, отколкото мисълта, която се движи в по-високо поле на живота. Какъв е носът на красивия човек? Някой ще каже, че красивият нос трябва да бъде „гръцки тип“. Не е така. Гръцкият тип нос показва интелигентност, той изразява повече красота на интелигентност, но не и красота на линията. Красивият нос не е много широк, нито много сплеснат. Широкият нос означава голяма чувствителност, а тесният, сплесканият – голяма сухота. Носът на красивия човек се отличава с лека, едва видима подвижност, която говори за будност на съзнанието. Красивият човек съзнава, че крие в себе си някаква сила, някакво обаяние. Движенията му са хармонични и в такт; когато се усмихне, едновременно се помръдват очите, веждите, линиите на челото и на носа. Не само това, но и движенията на цялото тяло в него са хармонични.
Като ученици, вие трябва да наблюдавате хората, да изучавате линиите и движенията на красивите хора да видите каква пластика има в тях, какви красиви движения правят те. Така ще различите истинската красота от привидната, духовната от физическата. Някои хора са красиви само външно, като маски, но нямат никаква пластичност, никаква красота в движенията си. Те са наследили тази красота, но понеже нямат красив вътрешен живот, линиите на лицето им са неподвижни, в застой. Като изучавате цвета на лицето на красивите хора, ще забележите три характерни цвята: бледо-розов, белезникав и слабо, едва забележимо жълт. Първият цвят показва, че този красив човек живее повече в чувствата; вторият живее повече в мисълта, а третият е излязъл и от двата свята и се занимава с възвишеното, великото в света. Красотата на третия тип наричат „духовна красота“. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии, особена красота.
Една американка през целия си живот прочела съзнателно, с любов и разположение Библията 90 пъти. Това занимание с Библията дало отпечатък на лицето ѝ. Тя придобила особени линии, които ѝ предали нежност, красота и пластичност. Тя възприела добрите черти на библейските пророци и на апостолите. Затова е казано: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Дружбата не подразбира само външни приятели, но и приятелство с възвишените и светли мисли и чувства на разумни, велики хора. Като четете живота на великите хора, вие се свързвате с тяхното величие и подсъзнателно възприемате някои техни черти. Казвате за някого, че е велик. За да се произнесете така, това показва, че имате представа за великия човек. Казвате за някого, че е строг, сериозен човек. По какво познавате? – По линиите на лицето, на устата, на челото, на очите. Когато човек стисне устните си, това показва, че той е твърд, взел е някакво решение. Когато учителят влиза в клас, учениците веднага познават, строг ли е, или не. Ако е строг, той е навъсен: свива веждите си, челото му се набръчква, поглежда под очи, сянката на горния клепач минава под центъра на зеницата. Следователно, когато сянката на горния клепач минава над центъра на зеницата, човек е справедлив, мек и снизходителен. Щом се измени посоката на тази линия, той става строг, груб и дава вид, че нищо не вижда, а всъщност всичко вижда.
И тъй, дойдете ли до въпроса за красотата, гледайте на нея като на нещо възвишено, Божествено. За да станете красиви, стремете се към красивите, здрави и живи форми. Не се спирайте върху изсъхналите цветя и дървета, върху умрелите животни и хора. Красиво е онова, което расте, цъфти и зрее. Стремете се към чистите извори, вслушвайте се в тяхното клокочене, в духането на вятъра. Наблюдавайте изгряването на слънцето, пеенето на птичките. Цялата природа е пълна с красота и хармония, с песен и живот. Влезте в съгласие с природата, за да се ползвате от нейната красота. И майката дава, и бащата дава, но природата дава изобилно. Тя изправя неправилните и изопачени форми. Достатъчно е да влезете във връзка с нея, за да може само с една линия, с една сянка да изправи това, което човек е изкривил в себе си. Ако грозният човек се предаде съзнателно в ръцете на разумната природа, само в няколко години тя ще го преобрази, ще го направи красив.
Велико нещо е красотата. Турците казват: „Благословение е за човека да гледа красиви неща“. Засега малко хора са красиви, но всички носят красотата в себе си като заложба. Ще дойде ден, когато всички хора ще бъдат красиви. В своите първични форми красотата действа възпитателно върху човека. Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя черта и да работи за усъвършенстването ѝ. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му. Тя може да бъде в обходата, в движенията, в усмивката, в говора му и т.н. Заради една красива черта в характера му, вие сте готови да понасяте неговите лоши прояви. Красотата, вложена в човека, е в състояние да заличи лошото, което се проявява в характера му. Сега се явява въпрос: Каква е температурата на красивия човек? Ако пипнете ръката му, ще усетите приятна, умерена топлина. Повиши ли се топлината на ръката му, той е изпаднал в отрицателно състояние. Красивият човек има силно развита надежда. Той не се обезсърчава. Скръбта и страданията могат да го посетят, но никога не го обезсърчават. Те са необходими за него, за да се развие по-голяма дълбочина в характера му. За да придобият топлината на красивия човек, хората трябва да си въздействат съзнателно с красиви образи: камъни, растения, цветя, картини от природата и т.н. По този начин ще внесат чувството към красотата като необходим елемент при възпитанието на младото поколение. Бъдещите хора трябва да служат на красотата. Хората от шестата раса, която иде в света, ще бъдат красиви. Те носят висок идеал в душата си, който ги прави красиви. Как може да стане човек красив? – Като направи известно усилие и употреби малко енергия, за да повдигне ъглите на устата си нагоре и отвори очите си така, че сянката от горния клепач да пада над центъра на зениците на очите. Като гледа по този начин и като се усмихва приятно, той ще обърне внимание на ближните си и те ще му се радват, ще го приемат добре. И приятелите му ще имат добра обхода към него, и той – към тях.
Как се поздравяват хората? Кой е най-красивият поздрав? Днес мъжете поздравяват своите познати със снемане на шапка, а жените – със слабо навеждане на главата. Американците, за които времето е пари, за да не губят време да свалят шапката си и пак да я турят, вдигат малко ръката си и заминават. Някога хората са се поздравявали, като допирали носовете си, после – езиците си. Те още не са дошли до истинския поздрав. Животните се запознават и опознават с мирисане. Като се срещнат две животни, първо се спират, погледнат се, после се приближат едно до друго и започват да се миришат: по носа, по гърба си, и се разделят.
Какви трябва да бъдат веждите на красивия човек? Нито много тънки, нито много дебели, но в никой случай сключени. Изобщо, всички части в тялото на красивия човек са съразмерни, с правилни съотношения помежду си. Ако някой човек е природно красив и наследил от майка си красотата, той се намира при щастливи, благоприятни условия. Който е далеч от тези условия, трябва да работи много, за да стане красив. Ако устните на човека са много тънки, това показва сухота; ако са дебели, показва, че има много влага в организма си. Следователно устните не трябва да бъдат нито много тънки, нито много дебели. Както при хора с дебели устни, така и при хора с тънки устни, ритъмът на сърцето не е правилен. Съкратеният ритъм на сърцето е причина за неврастенията. Сърцето трябва да бие ритмично, равномерно. Добре е от време на време да проверявате ритъма на сърцето си, но ако се укаже някаква неправилност, не трябва да се страхувате; ако е правилен, радвайте се и благодарете на Бога, че сърцето ви е в изправност.
Като ученици, вие трябва да се стремите към красотата, като нещо съществено в живота ви. Докато е красив, човек се радва на живота; изгуби ли красотата си, той престава да се радва на живота, но и хората вече не му се радват. И животните се влияят от красотата. Кучето не лае красивите хора, но срещне ли някой грозен, веднага се хвърля върху него. Красотата е израз на Истината. Казано е в Писанието: „Възлюбил Си Истината в човека“. Значи Истината е вложена в човека, но всеки не я проявява. Само красивият човек проявява Истината. Стремете се към красотата, за да проявявате Истината, вложена в душата ви. Като знаете това, работете върху себе си, да се освободите от лошите наследствени черти. Както са създадени те, така можете да се освободите от тях. Сегашното поколение е в състояние да се справи с лошите черти, наследени от деди и прадеди. Ако се натъкнете на някой лош навик в себе си, правете усилия да не го проявявате. Вие сте го придобили чрез често повтаряне. Като избягвате да го проявявате, ще се отвикнете от него.
Три неща са необходими за придобиване на красотата: любов към Любовта, т.е. свързване с природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта; тя ще оформи човешкия нос. Най-после, любов към Истината; тя ще оформи челото, погледа и очите. Очите, с веждите и клепачите, изразяват Истината. Самите очи, без вежди и клепачи, като пособия, не са красиви. Днес истинската красота е изгубена. За да придобиете красота, правете красиви движения. И тогава всеки ще каже: „Ето човек с красиво сърце и с красив ум“. Може ли умът да бъде красив? Щом носът е красив, и умът ще бъде красив; щом устата е красива, и сърцето ще бъде красиво.
В какво се заключава новото учение? В преустройване на сегашната човешка форма и в нейните удове: лице, чело, нос, устни, ръце и др.
Красотата е колективно благо на цял народ, на цялото човечество. При това, за придобиване на красотата трябва да се работи едновременно в трите свята: във физическия, духовния и умствения. Във физическия свят човек има възможности да прави опити и да работи; в ангелския, т.е. в духовния свят, той придобива красотата, а в умствения свят тя се превръща в нещо величествено.
Гледайте красивите неща, мислете за красотата и създавайте красиви форми.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Лекция от Учителя, държана на 18 септември 1927 г., София.
Размишление
(Чете се резюме на темата: „Отличителни качества на великите хора“.)
(Чете се темата: „Значението на красотата“.)
Какви са основните качества и линии на красивия човек? На челото, на носа, на лицето на красивия човек се забелязват тънки, фини линии. Когато той се усмихва, само наблюдателното око може да схване едно слабо, едва уловимо мръдване в края на устните. Тази усмивка увеличава физическата красота на човека и предава весело изражение на лицето му. Краят на устните се повдига нагоре. В песимистите е точно обратно – надолу. Изобщо, когато човек е весел, радостен, линиите на устата му взимат възходяща посока; когато е тъжен, скърбен, линиите взимат низходяща посока. Който погледне лицето на такъв човек, разбира, че той е под тежестта на известни страдания. Който изпадне в песимизъм, в обезсърчаване, губи красотата си. Всяко помръдване на линиите на устата надолу причинява малко или голямо нещастие на човека. Значи човек сам създава нещастието си. Той сам туря хомота на главата си, но и сам може да си помогне. Една усмивка е в състояние да измени посоката на линиите и ъглите на устата му – от низходящи да ги превърне във възходящи. Ако сте се скарали с приятеля си, и двамата ще се върнете у дома си с песимистичен израз на устата. И двамата ще бъдете недоволни. Какво се изисква от вас? Да се срещнете пак, но с усмивка на лицето, с повдигнати линии на устата. Помнете: Лошите навици изменят естествените, красиви линии на лицето, на устата. За да не изопачите мускулите на лицето си и правилните линии, които природата ви е начертала, стремете се към доволство, към добро разположение на духа. Кои линии правят човека красив? – Които природата е поставила. Всички хора се усмихват, но не всички усмивки са красиви. Има линии на устата, които правят усмивката неприятна. Очите на красивия човек нито са много отворени, нито много затворени. Някой затваря очите си толкова много, че едва вижда. Той иска да се виждат клепките му, да бъде красив. В красивия човек сянката, която пада от горния клепач, минава през средата на зеницата. При това посоката на лъча, който излиза от очите му, е възходящ. Той живее на земята, но умът му е зает със светли, възвишени мисли, а сърцето – с благородни чувства. Правете наблюдения върху очите, върху посоката на погледа, върху най-слабите помръдвания на носа, на устата в различните хора, за да си извадите сами заключение за красивите линии, както и за красотата на човека.
Изучавайте челата на хората, да различавате челото на красивия човек от челото на разумния и добър човек. Ако челото е високо и широко, вие имате пред себе си умен човек, със силно въображение, но не и красив. Челото на красивия човек е особено. В красивия човек преобладават повече чувствата, отколкото мисълта. Той не е философ, не е мъдрец, но експанзивен човек, с добро сърце. В красивите хора чувствата играят важна роля. Тъй щото, когато говорим за красотата в живота, имаме предвид проява на разумния живот чрез чувствата. Чувствата са по-близо до живота, отколкото мисълта, която се движи в по-високо поле на живота. Какъв е носът на красивия човек? Някой ще каже, че красивият нос трябва да бъде „гръцки тип“. Не е така. Гръцкият тип нос показва интелигентност, той изразява повече красота на интелигентност, но не и красота на линията. Красивият нос не е много широк, нито много сплеснат. Широкият нос означава голяма чувствителност, а тесният, сплесканият – голяма сухота. Носът на красивия човек се отличава с лека, едва видима подвижност, която говори за будност на съзнанието. Красивият човек съзнава, че крие в себе си някаква сила, някакво обаяние. Движенията му са хармонични и в такт; когато се усмихне, едновременно се помръдват очите, веждите, линиите на челото и на носа. Не само това, но и движенията на цялото тяло в него са хармонични.
Като ученици, вие трябва да наблюдавате хората, да изучавате линиите и движенията на красивите хора да видите каква пластика има в тях, какви красиви движения правят те. Така ще различите истинската красота от привидната, духовната от физическата. Някои хора са красиви само външно, като маски, но нямат никаква пластичност, никаква красота в движенията си. Те са наследили тази красота, но понеже нямат красив вътрешен живот, линиите на лицето им са неподвижни, в застой. Като изучавате цвета на лицето на красивите хора, ще забележите три характерни цвята: бледо-розов, белезникав и слабо, едва забележимо жълт. Първият цвят показва, че този красив човек живее повече в чувствата; вторият живее повече в мисълта, а третият е излязъл и от двата свята и се занимава с възвишеното, великото в света. Красотата на третия тип наричат „духовна красота“. Когато човек се моли постоянно, когато чете духовни книги и се занимава с красиви работи, лицето му придобива особени линии, особена красота.
Една американка през целия си живот прочела съзнателно, с любов и разположение Библията 90 пъти. Това занимание с Библията дало отпечатък на лицето ѝ. Тя придобила особени линии, които ѝ предали нежност, красота и пластичност. Тя възприела добрите черти на библейските пророци и на апостолите. Затова е казано: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Дружбата не подразбира само външни приятели, но и приятелство с възвишените и светли мисли и чувства на разумни, велики хора. Като четете живота на великите хора, вие се свързвате с тяхното величие и подсъзнателно възприемате някои техни черти. Казвате за някого, че е велик. За да се произнесете така, това показва, че имате представа за великия човек. Казвате за някого, че е строг, сериозен човек. По какво познавате? – По линиите на лицето, на устата, на челото, на очите. Когато човек стисне устните си, това показва, че той е твърд, взел е някакво решение. Когато учителят влиза в клас, учениците веднага познават, строг ли е, или не. Ако е строг, той е навъсен: свива веждите си, челото му се набръчква, поглежда под очи, сянката на горния клепач минава под центъра на зеницата. Следователно, когато сянката на горния клепач минава над центъра на зеницата, човек е справедлив, мек и снизходителен. Щом се измени посоката на тази линия, той става строг, груб и дава вид, че нищо не вижда, а всъщност всичко вижда.
И тъй, дойдете ли до въпроса за красотата, гледайте на нея като на нещо възвишено, Божествено. За да станете красиви, стремете се към красивите, здрави и живи форми. Не се спирайте върху изсъхналите цветя и дървета, върху умрелите животни и хора. Красиво е онова, което расте, цъфти и зрее. Стремете се към чистите извори, вслушвайте се в тяхното клокочене, в духането на вятъра. Наблюдавайте изгряването на слънцето, пеенето на птичките. Цялата природа е пълна с красота и хармония, с песен и живот. Влезте в съгласие с природата, за да се ползвате от нейната красота. И майката дава, и бащата дава, но природата дава изобилно. Тя изправя неправилните и изопачени форми. Достатъчно е да влезете във връзка с нея, за да може само с една линия, с една сянка да изправи това, което човек е изкривил в себе си. Ако грозният човек се предаде съзнателно в ръцете на разумната природа, само в няколко години тя ще го преобрази, ще го направи красив.
Велико нещо е красотата. Турците казват: „Благословение е за човека да гледа красиви неща“. Засега малко хора са красиви, но всички носят красотата в себе си като заложба. Ще дойде ден, когато всички хора ще бъдат красиви. В своите първични форми красотата действа възпитателно върху човека. Във всеки човек има поне една красива черта, поне една красива линия. Той трябва да знае тази своя черта и да работи за усъвършенстването ѝ. Когато обичате някого, това се дължи на красивата черта в характера му. Тя може да бъде в обходата, в движенията, в усмивката, в говора му и т.н. Заради една красива черта в характера му, вие сте готови да понасяте неговите лоши прояви. Красотата, вложена в човека, е в състояние да заличи лошото, което се проявява в характера му. Сега се явява въпрос: Каква е температурата на красивия човек? Ако пипнете ръката му, ще усетите приятна, умерена топлина. Повиши ли се топлината на ръката му, той е изпаднал в отрицателно състояние. Красивият човек има силно развита надежда. Той не се обезсърчава. Скръбта и страданията могат да го посетят, но никога не го обезсърчават. Те са необходими за него, за да се развие по-голяма дълбочина в характера му. За да придобият топлината на красивия човек, хората трябва да си въздействат съзнателно с красиви образи: камъни, растения, цветя, картини от природата и т.н. По този начин ще внесат чувството към красотата като необходим елемент при възпитанието на младото поколение. Бъдещите хора трябва да служат на красотата. Хората от шестата раса, която иде в света, ще бъдат красиви. Те носят висок идеал в душата си, който ги прави красиви. Как може да стане човек красив? – Като направи известно усилие и употреби малко енергия, за да повдигне ъглите на устата си нагоре и отвори очите си така, че сянката от горния клепач да пада над центъра на зениците на очите. Като гледа по този начин и като се усмихва приятно, той ще обърне внимание на ближните си и те ще му се радват, ще го приемат добре. И приятелите му ще имат добра обхода към него, и той – към тях.
Как се поздравяват хората? Кой е най-красивият поздрав? Днес мъжете поздравяват своите познати със снемане на шапка, а жените – със слабо навеждане на главата. Американците, за които времето е пари, за да не губят време да свалят шапката си и пак да я турят, вдигат малко ръката си и заминават. Някога хората са се поздравявали, като допирали носовете си, после – езиците си. Те още не са дошли до истинския поздрав. Животните се запознават и опознават с мирисане. Като се срещнат две животни, първо се спират, погледнат се, после се приближат едно до друго и започват да се миришат: по носа, по гърба си, и се разделят.
Какви трябва да бъдат веждите на красивия човек? Нито много тънки, нито много дебели, но в никой случай сключени. Изобщо, всички части в тялото на красивия човек са съразмерни, с правилни съотношения помежду си. Ако някой човек е природно красив и наследил от майка си красотата, той се намира при щастливи, благоприятни условия. Който е далеч от тези условия, трябва да работи много, за да стане красив. Ако устните на човека са много тънки, това показва сухота; ако са дебели, показва, че има много влага в организма си. Следователно устните не трябва да бъдат нито много тънки, нито много дебели. Както при хора с дебели устни, така и при хора с тънки устни, ритъмът на сърцето не е правилен. Съкратеният ритъм на сърцето е причина за неврастенията. Сърцето трябва да бие ритмично, равномерно. Добре е от време на време да проверявате ритъма на сърцето си, но ако се укаже някаква неправилност, не трябва да се страхувате; ако е правилен, радвайте се и благодарете на Бога, че сърцето ви е в изправност.
Като ученици, вие трябва да се стремите към красотата, като нещо съществено в живота ви. Докато е красив, човек се радва на живота; изгуби ли красотата си, той престава да се радва на живота, но и хората вече не му се радват. И животните се влияят от красотата. Кучето не лае красивите хора, но срещне ли някой грозен, веднага се хвърля върху него. Красотата е израз на Истината. Казано е в Писанието: „Възлюбил Си Истината в човека“. Значи Истината е вложена в човека, но всеки не я проявява. Само красивият човек проявява Истината. Стремете се към красотата, за да проявявате Истината, вложена в душата ви. Като знаете това, работете върху себе си, да се освободите от лошите наследствени черти. Както са създадени те, така можете да се освободите от тях. Сегашното поколение е в състояние да се справи с лошите черти, наследени от деди и прадеди. Ако се натъкнете на някой лош навик в себе си, правете усилия да не го проявявате. Вие сте го придобили чрез често повтаряне. Като избягвате да го проявявате, ще се отвикнете от него.
Три неща са необходими за придобиване на красотата: любов към Любовта, т.е. свързване с природата, за да се оформи човешката уста. Любов към Мъдростта; тя ще оформи човешкия нос. Най-после, любов към Истината; тя ще оформи челото, погледа и очите. Очите, с веждите и клепачите, изразяват Истината. Самите очи, без вежди и клепачи, като пособия, не са красиви. Днес истинската красота е изгубена. За да придобиете красота, правете красиви движения. И тогава всеки ще каже: „Ето човек с красиво сърце и с красив ум“. Може ли умът да бъде красив? Щом носът е красив, и умът ще бъде красив; щом устата е красива, и сърцето ще бъде красиво.
В какво се заключава новото учение? В преустройване на сегашната човешка форма и в нейните удове: лице, чело, нос, устни, ръце и др.
Красотата е колективно благо на цял народ, на цялото човечество. При това, за придобиване на красотата трябва да се работи едновременно в трите свята: във физическия, духовния и умствения. Във физическия свят човек има възможности да прави опити и да работи; в ангелския, т.е. в духовния свят, той придобива красотата, а в умствения свят тя се превръща в нещо величествено.
Гледайте красивите неща, мислете за красотата и създавайте красиви форми.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Лекция от Учителя, държана на 18 септември 1927 г., София.
СТАР ПРАВОПИС