Божествените условия
Божествените условия
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление.
Както дървото, което расте, има един център, към който се отправят всички негови органи, така и ученикът трябва да има една централна точка в живота си, към която да се отправят всички негови стремежи. Без ядка няма растене, няма никакво развитие. Всяка клетка съдържа по една ядка, в която се крият условията на живота. Даже и минералите, които се отнасят към неорганическия свят, имат една централна точка, около която се отправят всички останали точки, и настъпва процесът на кристализиране. Значи, в минералите, в солите има стремеж към кристализиране; и те се стремят към организиране. Растенията и животните пък се стремят да запазят рода си. Дойдем ли до човека, виждаме, че и той има една основна мисъл – да научи нещо, да придобие известно знание. За човека не е нужно, както в кристалите, да има един център, около който да съсредоточи всички свои мисли и чувства; за него не е достатъчно да има само едно чувство – да запази рода си, както растенията и животните. Той трябва, като ученик, да има една основна мисъл, около която да се съсредоточават всички останали мисли, чувства и желания. Няма ли поне една основна мисъл в ума си, всичките му стремежи, всичките му идеали се обезценяват. Всички негови мисли и желания ще бъдат разхвърляни. Той ще се заеме за една работа, ще се въодушеви от една мисъл и на втория ден ще ги захвърли. После ще се въодушеви от друга мисъл, но скоро и нея ще захвърли. Така той ще се хвърля от една мисъл на друга, от едно желание на друго, докато един ден се намери в положението на гладния вол или кон, който обикаля около празните ясли. За да не изпаднете в това положение, съзнайте се като ученици, които имат една основна идея в живота си – да учат и да придобиват истинско знание.
Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от истината и мъдростта. Който е придобил знанията на истината и на мъдростта, той се е облякъл в красивата дреха на живота, която го прави силен, смел и разумен. Кой не се радва на своята дебела и топла дреха, която го предпазва зиме от лошите и неблагоприятни външни условия? Облича ли се зимно време с тънки дрехи, човек лесно се простудява и губи силата си. Затова казваме, че слабият е облечен с тънки, окъсани дрехи, през които вятърът прониква и го смразява. Силният, здравият е облечен с топли, здрави дрехи и може да се бори с външните неблагоприятни условия. Същото се отнася и до знанието. Който има знание и разполага с него, той е силен и здрав човек; който няма знание, той е слаб, болен, изнемощял.
Като говорим за знанието, ние имаме пред вид това знание, от което се нуждае човешката душа. То е специфично за всеки човек. Както храната е различна за всеки човек, така и знанието е различно. От каквито елементи се нуждае организмът на човека, такава храна си избира той. Същото се отнася и до знанието. Човек се стреми към такова знание, което е необходимо за развитието на неговия ум. При това, не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да ги асимилира. Остане ли на повърхността на неговия мозък, знанието ще тече отгоре, без да се всмуква и ще образува порой. Обаче, като се всмуква от мозъка, то прониква навътре и дава условия за растене. За да расте и да се развива правилно, ученикът трябва да учи, да придобива знание, като задържа от него същественото. За всеки човек същественото е различно. За земеделеца съществено знание е да разбира почвите, да знае, какво може да даде всяка почва. Само при такива знания той ще ги използва разумно, и животът му ще бъде добър; ако не разбира почвите, животът му ще бъде пълен с несгоди и мъчнотии. Като знаете това, стремете се към придобиване на такива знания, които усилват почвата на вашия ум. Дойдете ли до знания, които отслабват почвата на ума ви, бягайте от тях. Как постъпват земеделците в такива случаи? Като видят, че почвата на нивата им е отслабнала, те я посяват с такива растения, които й предават нужните елементи и я засилват. Дали по естествен, или по изкуствен начин става наторяването, в края на краищата, обеднялата почва се наторява.
В процеса на наторяването голямо участие взимат природното електричество, слънчевата светлина, топлината и влагата. За да натори почвата на своя ум и на своето сърце, ученикът се нуждае от светлината на мъдростта и на истината, както и от топлината на любовта. Както без светлина и топлина човек се изтощава, така също се изтощава и без мъдрост, истина и любов. Влезе ли в света на безлюбието, той се изчерпва, както растенията изчерпват соковете от почвата и я изтощават. За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми съзнателно към любовта, към мъдростта и истината, като условия за наторяване, т. е. набавяне на изразходваната енергия на тяхната почва. Любовта носи живота. Ето защо, когато попаднете в закона на приливите и на отливите, пазете връзката си с любовта, да не се изтощите. Без любов няма живот, няма условия за наторяване. Когато почвата е слаба, и плодородието е слабо. Ако изгуби любовта си, човек не може да ражда. Каквито усилия да прави, какъвто тор и да туря, той не може да очаква добри резултати. Дето е любовта, там има знание, разбиране и живот. Прочетете една книга с любов, прочетете я и без любов, да видите, какви резултати ще имате. Прочетете ли я с любов, разбиранията ви ще бъдат едни; прочетете ли я без любов, разбиранията ви ще бъдат други. Любовта внася разширение, а безлюбието – ограничение.
Каква е задачата на ученика? Ако говорим за ученика на светските училища, неговата задача е да свърши училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виден човек. Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания. Апостол Павел казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Какво означават тези думи? – Когато човек е слаб за човешкото, тогава е силен за Божественото. Значи, силата на човека се крие в Божественото начало. Кога водата проявява силата си? – Когато слиза надолу, в долините. Водопадът е силен, защото водата има наклон. Колкото по-надолу и по-буйно слиза, толкова по-голяма е силата му. Следователно, ако ученикът проявява силата си в долината, това показва, че е ученик на Божествената школа, а не на някое светско, обикновено училище. Като проявява силата си в долината, той постепенно придобива смирение.
Какво представят мъчнотиите в живота? Те са калта на блатата, от която ученикът сам трябва да излезе. Ако излезе благополучно, той е силен. Не може ли сам да излезе от тази кал, той минава за слаб човек. Какво ще кажете за онзи, който проповядва за Господа, за Неговата сила и любов, а сам не може да мине от единия бряг на реката до другия? Докато проповядва на хората, той представя човек с убеждения, добре облечен и нагизден. Щом срещне река на пътя си, той веднага се замисля, започва да търси мост, как да мине на отвъдния бряг. Той се страхува да не се удави. За свое оправдание казва: Защо трябва да прегазвам реката, щом има възможност да мина през мост? Ако не мина през моста, ще се удавя. Това не е никакво убеждение. Ако същият човек е гонен от разбойници, той няма да разсъждава, няма да търси мост, но направо ще се хвърли в реката и ще я преплава. След това ще се чуди, как е прегазил реката без мост и без ничия помощ. Защо има убеждения човек, ако в момент на мъчнотии не може да си помогне с тях? Ако гонен от разбойниците, човек бяга и прескача реката, а при спокойно състояние не може да мине реката без мост, това показва, че той няма убеждения. Той е страхлив, не прави усилия. Не следвайте примера на онези хора, които философстват, говорят за убеждения, но щом се натъкнат на мъчнотии, търсят мост, лесно да излязат на другия бряг на мъчнотията. Не следвайте примера и на онези, които, като видят неволята и опасността, тогава стават смели и решителни. Следвайте примера на истинския ученик, който прилага силите си при всички външни и вътрешни мъчнотии. Не прилага ли силата си, дето трябва, той сам се спъва.
Казано е в Писанието, че истината освобождава човека. И тогава той става силен. Всички говорят за истината, но малцина я познават и прилагат. Да кажеш истината на човека, това е едно от великите изкуства. Истината е свързана с духовния живот на човека. Докато не живее духовно, човек не познава нито истината, нито любовта. Казано е, че Бог е Любов, но хората не познават любовта. Като се говори за любов към Бога, считат я за непостижимо, далечно нещо. Казват, че първо човек трябва да потърси любовта на своите ближни, а после любовта на Бога. Питам: Кого търси детето – майка си, или слугите? На кого се радва то най-много? Кого най-много прегръща и целува? – Майка си. – Защо? – Тя му е дала живот, тя го храни, къпе, облича. Коя е майката на всички хора? – Любовта. Право ли е тогава твърдението на хората, че Бог, Който им е дал живот, Който се грижи за тяхното растене и развитие, да бъде последен в света? Да мислите, че Бог е недостъпен и далеч от хората, това е изопачаване на истината. Трябва ли майката да мисли, че детето й ще познае първо слугинята, после близките, които го окръжават, и най-после нея. Детето познава първо майка си, а после окръжаващите. Ако волът познава господаря си, не трябва ли господарят му да познае Онзи, Който му е дал живот и го е пратил на земята да се учи?
Да се говори, че Бог е отвлечено понятие, че идеята за Бога е недостъпна за човешкия ум, това означава съзнателно поставяне на препятствия в човешкия живот, с цел да се спъват хората и да спират развитието си. За да се освободят от робството и ограниченията, в които се намират, хората се нуждаят от истинско, положително знание. Те трябва да познаят Бога, като свой Баща, за да придобият Неговото знание, Неговата мисъл и любов. Защо трябва човек да се стреми към Божиите мисли? – За да се освободи от нисшите мисли, които обременяват ума му. Всяка мисъл има тежест. Колкото по-низка е, толкова е по-тежка. Значи, мислите произвеждат известно налягане върху човешкия мозък. Като знае това, човек трябва да освободи мозъка си от непотребните мисли и да остави само ценните. Разумният човек изнася само ценното от себе си, като капитал, който пуща в обръщение. Всичко останало, което няма цена, трябва да се изхвърли навън. Много картини има в природата, но ценни са само живите, а не и мъртвите картини.
Едно дърво се огрява цял ден от слънцето, но всички моменти не са важни. Важни са онези моменти, при които слънцето огрява дървото така, че изявява неговия вътрешен живот. Че дървото хвърля различни сенки, това не трябва да ви интересува. Какъв смисъл представят мислите, които обременяват човешкия мозък? Да се занимавате с мисли, които имат динамическа сила и произвеждат удари и налягане върху мозъка, това значи, съзнателно да се излагате на мъчнотии и страдания. Както мислите, така и думите, съдържат в себе си динамическа сила, с която човек трябва да знае, как да се справя. Не само това, но човек трябва да разбира значението на думите, да разбира всичко, което слуша, за да се ползва от него. Не разбира ли нещата, той изпада в смешно положение и спира вниманието си върху неща, които нямат никаква връзка с онова, върху което се говори.
Един селски свещеник проповядвал на своите слушатели върху някои стихове от Евангелието. Един от присъстващите, овчар, слушал проповедта на свещеника, и на края на проповедта започнал да плаче. Свещеникът забелязал това и, като свършил проповедта си, извикал овчаря при себе си и го запитал: Коя мисъл от проповедта ти направи впечатление и те накара да заплачеш? Овчарят отговорил: Като гледах брадата ти, спомних си за моя пръч, който умря миналата година и ми домъчня за него, затова се разплаках. Значи, овчарят слушал проповедта на свещеника, но нищо не разбрал от нея. Той само гледал и намерил, че между брадата на свещеника и брадата на неговия пръч има известна прилика.
Като не разбират нещата, хората се разговарят, проповядват едни на други, но, в края на краищата, те се оприличават на нещо и се разделят, без да се ползват от думите и опитностите, които са си разменили. Всеки оприличава своя ближен на нещо, което някога е чул, видял или знаел. Човек трябва да бъде досетлив, да разбира живота. Няма ли нужната досетливост, природата го прекарва през страдания, които обработват сърцето му и развиват неговия ум. Страданията подготвят хората да разбират новия живот, който носи новите идеи в света. Само така човек вижда, че между физическия, духовния и Божествения свят съществува тясна, непреривна връзка. Те представят части на едно Велико Цяло – Великият, целокупен живот.
33. Лекция от Учителя, държана на 9 октомври, 1927 г. (VII г.) Русе.
Начало: 05:00
Както дървото, което расте, има един център, към който се отправят всички негови органи, така и ученикът трябва да има една централна точка в живота си, към която да се отправят всички негови стремежи. Без ядка няма растене, няма никакво развитие. Всяка клетка съдържа по една ядка, в която се крият условията на живота. Даже и минералите, които се отнасят към неорганическия свят, имат една централна точка, около която се отправят всички останали точки, и настъпва процесът на кристализиране. Значи, в минералите, в солите има стремеж към кристализиране; и те се стремят към организиране. Растенията и животните пък се стремят да запазят рода си. Дойдем ли до човека, виждаме, че и той има една основна мисъл – да научи нещо, да придобие известно знание. За човека не е нужно, както в кристалите, да има един център, около който да съсредоточи всички свои мисли и чувства; за него не е достатъчно да има само едно чувство – да запази рода си, както растенията и животните. Той трябва, като ученик, да има една основна мисъл, около която да се съсредоточават всички останали мисли, чувства и желания. Няма ли поне една основна мисъл в ума си, всичките му стремежи, всичките му идеали се обезценяват. Всички негови мисли и желания ще бъдат разхвърляни. Той ще се заеме за една работа, ще се въодушеви от една мисъл и на втория ден ще ги захвърли. После ще се въодушеви от друга мисъл, но скоро и нея ще захвърли. Така той ще се хвърля от една мисъл на друга, от едно желание на друго, докато един ден се намери в положението на гладния вол или кон, който обикаля около празните ясли. За да не изпаднете в това положение, съзнайте се като ученици, които имат една основна идея в живота си – да учат и да придобиват истинско знание.
Велико и красиво нещо е да придобива човек знания, които да го ползуват в живота. Тези знания идат от истината и мъдростта. Който е придобил знанията на истината и на мъдростта, той се е облякъл в красивата дреха на живота, която го прави силен, смел и разумен. Кой не се радва на своята дебела и топла дреха, която го предпазва зиме от лошите и неблагоприятни външни условия? Облича ли се зимно време с тънки дрехи, човек лесно се простудява и губи силата си. Затова казваме, че слабият е облечен с тънки, окъсани дрехи, през които вятърът прониква и го смразява. Силният, здравият е облечен с топли, здрави дрехи и може да се бори с външните неблагоприятни условия. Същото се отнася и до знанието. Който има знание и разполага с него, той е силен и здрав човек; който няма знание, той е слаб, болен, изнемощял.
Като говорим за знанието, ние имаме пред вид това знание, от което се нуждае човешката душа. То е специфично за всеки човек. Както храната е различна за всеки човек, така и знанието е различно. От каквито елементи се нуждае организмът на човека, такава храна си избира той. Същото се отнася и до знанието. Човек се стреми към такова знание, което е необходимо за развитието на неговия ум. При това, не е достатъчно само да придобива знания, но той трябва да ги асимилира. Остане ли на повърхността на неговия мозък, знанието ще тече отгоре, без да се всмуква и ще образува порой. Обаче, като се всмуква от мозъка, то прониква навътре и дава условия за растене. За да расте и да се развива правилно, ученикът трябва да учи, да придобива знание, като задържа от него същественото. За всеки човек същественото е различно. За земеделеца съществено знание е да разбира почвите, да знае, какво може да даде всяка почва. Само при такива знания той ще ги използва разумно, и животът му ще бъде добър; ако не разбира почвите, животът му ще бъде пълен с несгоди и мъчнотии. Като знаете това, стремете се към придобиване на такива знания, които усилват почвата на вашия ум. Дойдете ли до знания, които отслабват почвата на ума ви, бягайте от тях. Как постъпват земеделците в такива случаи? Като видят, че почвата на нивата им е отслабнала, те я посяват с такива растения, които й предават нужните елементи и я засилват. Дали по естествен, или по изкуствен начин става наторяването, в края на краищата, обеднялата почва се наторява.
В процеса на наторяването голямо участие взимат природното електричество, слънчевата светлина, топлината и влагата. За да натори почвата на своя ум и на своето сърце, ученикът се нуждае от светлината на мъдростта и на истината, както и от топлината на любовта. Както без светлина и топлина човек се изтощава, така също се изтощава и без мъдрост, истина и любов. Влезе ли в света на безлюбието, той се изчерпва, както растенията изчерпват соковете от почвата и я изтощават. За да не се изразходва докрай, човек трябва да се стреми съзнателно към любовта, към мъдростта и истината, като условия за наторяване, т. е. набавяне на изразходваната енергия на тяхната почва. Любовта носи живота. Ето защо, когато попаднете в закона на приливите и на отливите, пазете връзката си с любовта, да не се изтощите. Без любов няма живот, няма условия за наторяване. Когато почвата е слаба, и плодородието е слабо. Ако изгуби любовта си, човек не може да ражда. Каквито усилия да прави, какъвто тор и да туря, той не може да очаква добри резултати. Дето е любовта, там има знание, разбиране и живот. Прочетете една книга с любов, прочетете я и без любов, да видите, какви резултати ще имате. Прочетете ли я с любов, разбиранията ви ще бъдат едни; прочетете ли я без любов, разбиранията ви ще бъдат други. Любовта внася разширение, а безлюбието – ограничение.
Каква е задачата на ученика? Ако говорим за ученика на светските училища, неговата задача е да свърши училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виден човек. Ако говорим за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силен човек, да се справя лесно с мъчнотиите и изпитанията си. Казано е, че силата на човека се познава във време на мъчнотии и изпитания. Апостол Павел казва: „Когато съм слаб, тогава съм силен.“ Какво означават тези думи? – Когато човек е слаб за човешкото, тогава е силен за Божественото. Значи, силата на човека се крие в Божественото начало. Кога водата проявява силата си? – Когато слиза надолу, в долините. Водопадът е силен, защото водата има наклон. Колкото по-надолу и по-буйно слиза, толкова по-голяма е силата му. Следователно, ако ученикът проявява силата си в долината, това показва, че е ученик на Божествената школа, а не на някое светско, обикновено училище. Като проявява силата си в долината, той постепенно придобива смирение.
Какво представят мъчнотиите в живота? Те са калта на блатата, от която ученикът сам трябва да излезе. Ако излезе благополучно, той е силен. Не може ли сам да излезе от тази кал, той минава за слаб човек. Какво ще кажете за онзи, който проповядва за Господа, за Неговата сила и любов, а сам не може да мине от единия бряг на реката до другия? Докато проповядва на хората, той представя човек с убеждения, добре облечен и нагизден. Щом срещне река на пътя си, той веднага се замисля, започва да търси мост, как да мине на отвъдния бряг. Той се страхува да не се удави. За свое оправдание казва: Защо трябва да прегазвам реката, щом има възможност да мина през мост? Ако не мина през моста, ще се удавя. Това не е никакво убеждение. Ако същият човек е гонен от разбойници, той няма да разсъждава, няма да търси мост, но направо ще се хвърли в реката и ще я преплава. След това ще се чуди, как е прегазил реката без мост и без ничия помощ. Защо има убеждения човек, ако в момент на мъчнотии не може да си помогне с тях? Ако гонен от разбойниците, човек бяга и прескача реката, а при спокойно състояние не може да мине реката без мост, това показва, че той няма убеждения. Той е страхлив, не прави усилия. Не следвайте примера на онези хора, които философстват, говорят за убеждения, но щом се натъкнат на мъчнотии, търсят мост, лесно да излязат на другия бряг на мъчнотията. Не следвайте примера и на онези, които, като видят неволята и опасността, тогава стават смели и решителни. Следвайте примера на истинския ученик, който прилага силите си при всички външни и вътрешни мъчнотии. Не прилага ли силата си, дето трябва, той сам се спъва.
Казано е в Писанието, че истината освобождава човека. И тогава той става силен. Всички говорят за истината, но малцина я познават и прилагат. Да кажеш истината на човека, това е едно от великите изкуства. Истината е свързана с духовния живот на човека. Докато не живее духовно, човек не познава нито истината, нито любовта. Казано е, че Бог е Любов, но хората не познават любовта. Като се говори за любов към Бога, считат я за непостижимо, далечно нещо. Казват, че първо човек трябва да потърси любовта на своите ближни, а после любовта на Бога. Питам: Кого търси детето – майка си, или слугите? На кого се радва то най-много? Кого най-много прегръща и целува? – Майка си. – Защо? – Тя му е дала живот, тя го храни, къпе, облича. Коя е майката на всички хора? – Любовта. Право ли е тогава твърдението на хората, че Бог, Който им е дал живот, Който се грижи за тяхното растене и развитие, да бъде последен в света? Да мислите, че Бог е недостъпен и далеч от хората, това е изопачаване на истината. Трябва ли майката да мисли, че детето й ще познае първо слугинята, после близките, които го окръжават, и най-после нея. Детето познава първо майка си, а после окръжаващите. Ако волът познава господаря си, не трябва ли господарят му да познае Онзи, Който му е дал живот и го е пратил на земята да се учи?
Да се говори, че Бог е отвлечено понятие, че идеята за Бога е недостъпна за човешкия ум, това означава съзнателно поставяне на препятствия в човешкия живот, с цел да се спъват хората и да спират развитието си. За да се освободят от робството и ограниченията, в които се намират, хората се нуждаят от истинско, положително знание. Те трябва да познаят Бога, като свой Баща, за да придобият Неговото знание, Неговата мисъл и любов. Защо трябва човек да се стреми към Божиите мисли? – За да се освободи от нисшите мисли, които обременяват ума му. Всяка мисъл има тежест. Колкото по-низка е, толкова е по-тежка. Значи, мислите произвеждат известно налягане върху човешкия мозък. Като знае това, човек трябва да освободи мозъка си от непотребните мисли и да остави само ценните. Разумният човек изнася само ценното от себе си, като капитал, който пуща в обръщение. Всичко останало, което няма цена, трябва да се изхвърли навън. Много картини има в природата, но ценни са само живите, а не и мъртвите картини.
Едно дърво се огрява цял ден от слънцето, но всички моменти не са важни. Важни са онези моменти, при които слънцето огрява дървото така, че изявява неговия вътрешен живот. Че дървото хвърля различни сенки, това не трябва да ви интересува. Какъв смисъл представят мислите, които обременяват човешкия мозък? Да се занимавате с мисли, които имат динамическа сила и произвеждат удари и налягане върху мозъка, това значи, съзнателно да се излагате на мъчнотии и страдания. Както мислите, така и думите, съдържат в себе си динамическа сила, с която човек трябва да знае, как да се справя. Не само това, но човек трябва да разбира значението на думите, да разбира всичко, което слуша, за да се ползва от него. Не разбира ли нещата, той изпада в смешно положение и спира вниманието си върху неща, които нямат никаква връзка с онова, върху което се говори.
Един селски свещеник проповядвал на своите слушатели върху някои стихове от Евангелието. Един от присъстващите, овчар, слушал проповедта на свещеника, и на края на проповедта започнал да плаче. Свещеникът забелязал това и, като свършил проповедта си, извикал овчаря при себе си и го запитал: Коя мисъл от проповедта ти направи впечатление и те накара да заплачеш? Овчарят отговорил: Като гледах брадата ти, спомних си за моя пръч, който умря миналата година и ми домъчня за него, затова се разплаках. Значи, овчарят слушал проповедта на свещеника, но нищо не разбрал от нея. Той само гледал и намерил, че между брадата на свещеника и брадата на неговия пръч има известна прилика.
Като не разбират нещата, хората се разговарят, проповядват едни на други, но, в края на краищата, те се оприличават на нещо и се разделят, без да се ползват от думите и опитностите, които са си разменили. Всеки оприличава своя ближен на нещо, което някога е чул, видял или знаел. Човек трябва да бъде досетлив, да разбира живота. Няма ли нужната досетливост, природата го прекарва през страдания, които обработват сърцето му и развиват неговия ум. Страданията подготвят хората да разбират новия живот, който носи новите идеи в света. Само така човек вижда, че между физическия, духовния и Божествения свят съществува тясна, непреривна връзка. Те представят части на едно Велико Цяло – Великият, целокупен живот.
33. Лекция от Учителя, държана на 9 октомври, 1927 г. (VII г.) Русе.
Начало: 05:00
СТАР ПРАВОПИС