Лъч на пробуждане
Лъч на пробуждане
СТАР ПРАВОПИС 
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление
( Чете се резюме на темата: „Разлика между функциите на алгебрическите числа и функциите на органическите сили“.)
За следния път някой да напише нещо върху темата: „Разлика между химия и алхимия“.
Напишете на черната дъска изречението: „Изворите на живота вече протичат и образуват малки поточета, които поливат цветята“. За следния път внесете едно малко подобрение в изречението, да го направите по-звучно, за да му намерите съответна мелодия. Към кой астрологически знак спада даденото изречение? – Към Водолей. В кои думи се крие силата на това изречение? – В изворите и в поточетата. В коя гама бихте наредили тази песен? – По съдържание тя е мажорна. Но в протичането има нещо миньорно, защото поточетата срещат препятствия на пътя си. Значи от мажорна тя минава в миньорна гама.
Съвременната наука изучава предмети и тела от цялата природа: минерали, камъни, метали от неорганическия свят; след това влиза в органическия, като изучава растения, животни, и най-после дохожда до човека. Същевременно тя изучава различните микроби, които причиняват болести. Какво придобива човек, запример, ако изучи свойствата на холерните бацили? Като ги изучава, той търси начин да се предпази от тях и ако е заболял, да знае как да се лекува. Една опасност има при това изучаване: в ума на човека се задържат различни впечатления от опасните бацили и трябва да мине известно време, докато се освободи от тях. Същото става, когато човек храни отрицателни чувства: завист, омраза, злоба, ненавист, съмнение и т.н. Кога се озлобява човек? – Когато среща известни противодействия. При това, той се озлобява на предмета или на човека, който се изпречва на пътя му като препятствие. Когато някой се изпречва на пътя ти на време и без време, най-после той ти омръзва. Понякога и хубавите неща омръзват на човека и започват да му се втръсват. Той се отвращава от храни, които не му хармонират, също от мисли и чувства, които не може да възприеме в себе си. Последното отвращение наричаме „морално отвращение“.
Като изучавате злобата и омразата, виждате, че те взимат участие и в биологическите процеси на живота. Къде, именно? – В корените. Корените на растенията отделят киселини, които разтварят твърдите вещества на почвата и ги използват като хранителни сокове. Такова нещо представят злобата и омразата за корените на живота. Клоните и цветовете на живота се хранят с положителни мисли и чувства, с добродетели. Ето защо, като се натъквате на отрицателни чувства и мисли, не се борете с тях, но ги отправяйте към корените на живота, дето вършат добра работа. Не дръжте злобата и омразата в клоните и цветовете на вашия живот, да не ви тровят. В корените е мястото им, а не в клоните и цветовете. Който не разбира това, той страда, мъчи се и боледува. Хората страдат от разместване на нещата. Като поставят всяко нещо на своето място, страданията сами по себе си изчезват.
Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща.
Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на индивидуалността в човека, която се стреми към благородното и възвишеното. При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за личното в себе си. Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата. Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат. Животът на личността е изиграл своята роля. Време е вече да отстъпи мястото си и да отиде на заден план, да слугува. Досега личността е била господарка, отсега нататък тя ще слугува. Когато се казва в Писанието, че човек трябва да даде отчет за своя живот, това се отнася до личността. Тя трябва да отговаря за всичко, което е направила, и да отстъпи назад.
Като влязат в новия живот, хората искат веднага да ликвидират с личния живот. Това е криво разбиране. Невъзможно е човек да се откаже от личния си живот, като особен род енергии, от които организмът естествено се нуждае. Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се унищожат. Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече в плътта, последната, по благодат, се ползва от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновеният човек да се стреми към висшето, Божественото Начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. И душата се нуждае от плътта, като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа. Който не разбира този закон, плаши се от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото духовно развитие. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята душа. Те са инструмент, на който душата свири. Какво ще прави цигуларят без цигулка? Как ще изрази музиката, която носи в себе си? Следователно не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика.
Помнете: Каквато мисъл носи човек в подсъзнанието си, това става. Ако в подсъзнанието си държи песимистични мисли, песимист става. Песимизмът не е само философска система, за която някои философи говорят, но състояние, в което изпадат и хората, и животните. И кучето изпада в песимизъм. Но достатъчно е да дойде някое кученце при него, да си поиграе, да му донесе една кост, за да се освободи от песимизма. Като види, че някой го обича, грижи се за него, кучето се освобождава от песимистичното настроение. Кога изпада човек в песимизъм? – Когато мисли, че хората не го оценяват, не му мислят доброто и търсят начин да го изиграят. Песимистичното състояние в човека се дължи на влиянието на Сатурн. Сатурн е материалист, паднало величие. Той е детрониран Бог. Каквото и да му говорите, той казва: „Аз съм бил между боговете, какво ли не съм видял и опитал“. Много неща е видял Сатурн, много неща е опитал, но любовта не е опитал. Към всички е недоверчив, но като види Луната, особено Венера, веднага изменя възгледите си.
Кога изменя човек възгледите и настроенията си? – Когато срещне своя любим приятел, когото не е виждал десетки години. Любовта му към неговия приятел става причина да се пробуди Божественото, висшето съзнание в него. Това значи да изложи душата си на меките, приятни лъчи на светлината, които галят и повдигат човека. Отваряйте сърцето и ума си за тези лъчи, да растете и да давате плод. Не запушвайте прозорците на душата си за тях. Те идат и заминават, не им поставяйте изкуствени прегради. Трябва ли да чакате външна помощ, да дойдат разумни същества от по-висок свят, те да отварят прозорците ви и да ви освобождават от товара ви? И те могат да дойдат, но по-добре е човек да разчита на себе си. Щом стане от сън, веднага да отвори прозорците на ума и на сърцето си, да възприема меките и топли лъчи на светлината.
И тъй, дойдете ли до някаква мъчнотия, изпитание или препятствие, кажете си: „Аз съм по-умен от животното, по-умен съм и от кучето, което лесно се справя с мъчнотиите си“. Вържете едно куче и един кон с въже и вижте какво ще правят. Кучето не чака да дойде господарят му да го освободи. То прегризва въжето и се освобождава. Конят ще умре вързан, но няма да прегризе въжето. Ако скорпионът се види заграден с огън, той вади жилото си и сам се пробожда, не чака да дойде някой да го освободи, нито се оставя жив да изгори. Това са отрицателни, специфични прояви на съществата, не са общи прояви на живота. Отрицателните прояви и злото не представят смисъла на живота. Затова, стремете се към доброто, а понякога, като няма какво да работите, спрете вниманието си и върху злото.
Сега, нека всеки се опита да създаде мелодия на дадения текст. Това се изисква главно от музикантите. Добре е човек да привикне да пее, да трансформира състоянията си, да издържа, да подобрява здравето си. Чрез пеене и свирене човек става по-здрав, калява волята си. Волевите хора могат да пеят. Новата култура изисква певци и музиканти. Който не може да пее и да свири, не може да влезе в новата култура. Човек трябва да пази гласа си, да не огрубее. Грубият глас се отразява вредно върху мислите и чувствата на човека. Затова е казано в Писанието: „Пейте и веселете се в Господа“. Който пее, не огрубява и не остарява. Той носи изкуството в себе си. Стремете се да придобиете някакво изкуство. Живописта, музиката, поезията са изкуства, които облагородяват човека. Изкуство, наука и занаят са условия за развиване и обработване на човешкия ум, на човешкото сърце и тяло.
Да се върнем към изречението: „Изворите на живота протичат, и малките поточета цветята поливат“. Цветята представят човешките мисли и чувства, които се поливат от извори и поточета. Наредете думите в стройна, поетична форма, която да задоволи първо вашето вътрешно чувство, а след това ѝ дайте съответна мелодия.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Лекция от Учителя, държана на 4 декември 1927 г., София.
Размишление
( Чете се резюме на темата: „Разлика между функциите на алгебрическите числа и функциите на органическите сили“.)
За следния път някой да напише нещо върху темата: „Разлика между химия и алхимия“.
Напишете на черната дъска изречението: „Изворите на живота вече протичат и образуват малки поточета, които поливат цветята“. За следния път внесете едно малко подобрение в изречението, да го направите по-звучно, за да му намерите съответна мелодия. Към кой астрологически знак спада даденото изречение? – Към Водолей. В кои думи се крие силата на това изречение? – В изворите и в поточетата. В коя гама бихте наредили тази песен? – По съдържание тя е мажорна. Но в протичането има нещо миньорно, защото поточетата срещат препятствия на пътя си. Значи от мажорна тя минава в миньорна гама.
Съвременната наука изучава предмети и тела от цялата природа: минерали, камъни, метали от неорганическия свят; след това влиза в органическия, като изучава растения, животни, и най-после дохожда до човека. Същевременно тя изучава различните микроби, които причиняват болести. Какво придобива човек, запример, ако изучи свойствата на холерните бацили? Като ги изучава, той търси начин да се предпази от тях и ако е заболял, да знае как да се лекува. Една опасност има при това изучаване: в ума на човека се задържат различни впечатления от опасните бацили и трябва да мине известно време, докато се освободи от тях. Същото става, когато човек храни отрицателни чувства: завист, омраза, злоба, ненавист, съмнение и т.н. Кога се озлобява човек? – Когато среща известни противодействия. При това, той се озлобява на предмета или на човека, който се изпречва на пътя му като препятствие. Когато някой се изпречва на пътя ти на време и без време, най-после той ти омръзва. Понякога и хубавите неща омръзват на човека и започват да му се втръсват. Той се отвращава от храни, които не му хармонират, също от мисли и чувства, които не може да възприеме в себе си. Последното отвращение наричаме „морално отвращение“.
Като изучавате злобата и омразата, виждате, че те взимат участие и в биологическите процеси на живота. Къде, именно? – В корените. Корените на растенията отделят киселини, които разтварят твърдите вещества на почвата и ги използват като хранителни сокове. Такова нещо представят злобата и омразата за корените на живота. Клоните и цветовете на живота се хранят с положителни мисли и чувства, с добродетели. Ето защо, като се натъквате на отрицателни чувства и мисли, не се борете с тях, но ги отправяйте към корените на живота, дето вършат добра работа. Не дръжте злобата и омразата в клоните и цветовете на вашия живот, да не ви тровят. В корените е мястото им, а не в клоните и цветовете. Който не разбира това, той страда, мъчи се и боледува. Хората страдат от разместване на нещата. Като поставят всяко нещо на своето място, страданията сами по себе си изчезват.
Мнозина говорят за личност и индивидуалност, но ги объркват. Това са две различни неща, със строго определени места и свойства. Личността представя външната страна на човека, неговите листа и цветове, с които всяка пролет се облича и след време се освобождава от тях. Индивидуалността е вътрешната страна на човека, която остава с него. Тази страна наричаме духовно, Божествено начало в човека. В личността влизат страсти, желания, униние, тщеславие, стремеж към богатство, към ядене, пиене и т.н. Значи личността се стреми към външни, преходни неща, а индивидуалността – към вечни, трайни неща.
Съвременната култура се дължи отчасти на стремежите на личността, а духовният живот – на стремежите на индивидуалността в човека, която се стреми към благородното и възвишеното. При това положение човек е готов на жертви за великото в света, но никога не се жертва за личното в себе си. Личността може да се жертва за индивидуалността, но никога не става обратното. Личността се безпокои, смущава се да не пропадне, да не изгуби нещо, а индивидуалното в човека се проявява тихо, спокойно, с вяра, че всички работи ще се наредят добре. Личността умира, а индивидуалното в човека страда. То служи като съединителна връзка между човека и душата. Личното прави човека недоволен, затова казваме, че докато живее в своята личност, човек никога не може да се задоволи; като проявява индивидуалното в себе си, човек е доволен от всичко, защото знае, че изворите на живота постоянно текат. Животът на личността е изиграл своята роля. Време е вече да отстъпи мястото си и да отиде на заден план, да слугува. Досега личността е била господарка, отсега нататък тя ще слугува. Когато се казва в Писанието, че човек трябва да даде отчет за своя живот, това се отнася до личността. Тя трябва да отговаря за всичко, което е направила, и да отстъпи назад.
Като влязат в новия живот, хората искат веднага да ликвидират с личния живот. Това е криво разбиране. Невъзможно е човек да се откаже от личния си живот, като особен род енергии, от които организмът естествено се нуждае. Енергиите на личния живот трябва да се трансформират, а не да се унищожат. Казано е, че плът и кръв няма да наследят Царството Божие, но без плът и кръв, като облекло на душата, последната не може да се развива, не може да се прояви. Когато висшият живот се облече в плътта, последната, по благодат, се ползва от благата на живота. Тази е причината, която заставя обикновеният човек да се стреми към висшето, Божественото Начало, което работи чрез човека и в по-долните среди. Ако душата се изложи направо върху действието на Божия Дух, тя не може да издържи. Тя ще повехне, както повяхва нежният цветец под силните слънчеви лъчи. Той се нуждае от мека, приятна светлина. И душата се нуждае от плътта, като покривка, която я пази от силните лъчи на Духа. Който не разбира този закон, плаши се от плътта, от личността си, иска да убие техния живот. Той мисли, че те са спънка за неговото духовно развитие. Да убиеш живота на плътта и на личността в себе си, това значи да премахнеш условията за проява на Божественото, на своята душа. Те са инструмент, на който душата свири. Какво ще прави цигуларят без цигулка? Как ще изрази музиката, която носи в себе си? Следователно не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика.
Помнете: Каквато мисъл носи човек в подсъзнанието си, това става. Ако в подсъзнанието си държи песимистични мисли, песимист става. Песимизмът не е само философска система, за която някои философи говорят, но състояние, в което изпадат и хората, и животните. И кучето изпада в песимизъм. Но достатъчно е да дойде някое кученце при него, да си поиграе, да му донесе една кост, за да се освободи от песимизма. Като види, че някой го обича, грижи се за него, кучето се освобождава от песимистичното настроение. Кога изпада човек в песимизъм? – Когато мисли, че хората не го оценяват, не му мислят доброто и търсят начин да го изиграят. Песимистичното състояние в човека се дължи на влиянието на Сатурн. Сатурн е материалист, паднало величие. Той е детрониран Бог. Каквото и да му говорите, той казва: „Аз съм бил между боговете, какво ли не съм видял и опитал“. Много неща е видял Сатурн, много неща е опитал, но любовта не е опитал. Към всички е недоверчив, но като види Луната, особено Венера, веднага изменя възгледите си.
Кога изменя човек възгледите и настроенията си? – Когато срещне своя любим приятел, когото не е виждал десетки години. Любовта му към неговия приятел става причина да се пробуди Божественото, висшето съзнание в него. Това значи да изложи душата си на меките, приятни лъчи на светлината, които галят и повдигат човека. Отваряйте сърцето и ума си за тези лъчи, да растете и да давате плод. Не запушвайте прозорците на душата си за тях. Те идат и заминават, не им поставяйте изкуствени прегради. Трябва ли да чакате външна помощ, да дойдат разумни същества от по-висок свят, те да отварят прозорците ви и да ви освобождават от товара ви? И те могат да дойдат, но по-добре е човек да разчита на себе си. Щом стане от сън, веднага да отвори прозорците на ума и на сърцето си, да възприема меките и топли лъчи на светлината.
И тъй, дойдете ли до някаква мъчнотия, изпитание или препятствие, кажете си: „Аз съм по-умен от животното, по-умен съм и от кучето, което лесно се справя с мъчнотиите си“. Вържете едно куче и един кон с въже и вижте какво ще правят. Кучето не чака да дойде господарят му да го освободи. То прегризва въжето и се освобождава. Конят ще умре вързан, но няма да прегризе въжето. Ако скорпионът се види заграден с огън, той вади жилото си и сам се пробожда, не чака да дойде някой да го освободи, нито се оставя жив да изгори. Това са отрицателни, специфични прояви на съществата, не са общи прояви на живота. Отрицателните прояви и злото не представят смисъла на живота. Затова, стремете се към доброто, а понякога, като няма какво да работите, спрете вниманието си и върху злото.
Сега, нека всеки се опита да създаде мелодия на дадения текст. Това се изисква главно от музикантите. Добре е човек да привикне да пее, да трансформира състоянията си, да издържа, да подобрява здравето си. Чрез пеене и свирене човек става по-здрав, калява волята си. Волевите хора могат да пеят. Новата култура изисква певци и музиканти. Който не може да пее и да свири, не може да влезе в новата култура. Човек трябва да пази гласа си, да не огрубее. Грубият глас се отразява вредно върху мислите и чувствата на човека. Затова е казано в Писанието: „Пейте и веселете се в Господа“. Който пее, не огрубява и не остарява. Той носи изкуството в себе си. Стремете се да придобиете някакво изкуство. Живописта, музиката, поезията са изкуства, които облагородяват човека. Изкуство, наука и занаят са условия за развиване и обработване на човешкия ум, на човешкото сърце и тяло.
Да се върнем към изречението: „Изворите на живота протичат, и малките поточета цветята поливат“. Цветята представят човешките мисли и чувства, които се поливат от извори и поточета. Наредете думите в стройна, поетична форма, която да задоволи първо вашето вътрешно чувство, а след това ѝ дайте съответна мелодия.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Лекция от Учителя, държана на 4 декември 1927 г., София.
СТАР ПРАВОПИС