Човешки и природни енергии
Човешки и природни енергии
СТАР ПРАВОПИС 
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление
Сега ще ви дам следната задача: онези от вас, които са свободни, да извадят от лекциите на общия и специалния клас всички практически правила, упражнения и формули. Разпределете се на групи и определете коя група коя годишнина от лекциите ще вземе. Така ще улесните работата си.
На философите пък ще дам следната задача: да сравнят буквите на българската азбука с латинската и да потърсят причините, защо българското „Р“ е на латински „П“, защо буквата „П“ е на латински „Н“ и българското „У“ е латинското „И“? Интересно е да се знае защо известни букви имат едно значение в един език, а друго значение в друг език. Буквата „А“ означава бременност, същевременно символизира ума. Това показва, че умът в бялата раса е бременен с някаква идея.
Онези от вас, които са музикални, ще заучат добре песента: „Имаше человек, проводен от Бога“. Следния път ще я изпеете. Изобщо, от всеки човек, като ученик в живота, се иска работа, както в областта на ума, така и в областта на сърцето. Човек трябва да развива творческите си енергии. Какво ще стане с него, ако не работи? Какво ще стане с млякото, ако не се свари и стои дълго време неизползвано? Какво ще стане с житото, ако стои с години в хамбара? Всяко нещо, създадено от природата, има приложение. Ако не се приложи, то се разваля.
Една от задачите на съвременното възпитание е да научи човека да работи, да влага своите енергии и да ги разработва. Като млад, човек се проявява на физическия свят. Докато е дете, той расте, развива своята мускулна и дихателна система. Като юноша, той работи повече със сърцето си и проявява идеализъм. Като възрастен и стар, човек живее повече в умствения свят. Въз основа на придобитите опитности и знания, той започва да мисли. Често слушате старите да казват: „Не си струва да бъде човек идеалист“. Нито старият е прав в заключенията си, нито младият.
Старият отрича идеализма, защото се е разочаровал в него. Младият приема идеализма, защото не го е опитал. Той се възхищава от различни идеи, приема ги, но скоро се разочарова в тях. Той мечтае да работи за отечеството си, да го защитава, и се хвърля в боя с голям ентусиазъм. Щом влезе в боя и го ранят, идеализъмът му изчезва и той казва: „Не си струва да бъде човек идеалист“. Под думата „бой“ не разбираме буквалното значение, да отидеш на война. И в обикновения живот човек може да се сражава и като го ранят, да търси начин да се скрие. Ако е писател, поет, който излизал направо с името си, сега започва да се крие, излиза с псевдоним, да не го познават хората. Псевдонимът показва, че има позиция и опозиция, но неприятелят е силен. Когато писателят, поетът, ученият излизат с името си, това показва, че са станали силни, не се страхуват от неприятеля си. Имената на всички хора са псевдоними. Никой досега не е излязъл още с истинското си име. В бъдеще, когато човек придобие истината и разбере какво всъщност представя той, ще излезе с истинското си име. Тогава той ще бъде готов да отговаря за всичко, което е и което знае.
Съвременните геолози изучават земята, различните огъвания и пертурбации, през които е минала тя, без да знаят дълбоките причини, които са предизвикали тези промени. Учените казват, че някакви естествени, природни причини са предизвикали промените в земните пластове, но тези промени не са случайни. Зад всяка промяна се крие разумно същество, разумна сила. Геолозите изучават фактите, но дали има някаква разумност в промените, които стават със земята, това не ги интересува. Защо едни планински върхове са по-високи, а други – по-ниски, това е цяла философия. Фактът, че планинците се различават от полските хора по характер, по интелигентност, това говори за различните сили, които действат по високите и ниски места. Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на земята и на слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Запример, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва. Ако изкачите лъв, тигър или друго хищно животно на планина, висока 4–5,000 метра, то коренно ще се измени, ще се укроти, ще стане безопасно. Както в природата съществуват планински върхове и долини, така има хора с характери на планински върхове и на долини. Запример, когато е неразположен, гневен и напрегнат, човек трябва да търси приятел, който представя планински връх, да му отнеме неразположението, да смени енергиите му. Когато сте пасивен, нямате енергия за работа, потърсете приятел, който живее в долината и обработва чернозема. Свържете ли се с него, той ще ви импулсира, ще ви предаде част от енергията си и вие ще станете активен. Ето защо, трябва да дружите с хора, които са противоположни по характер на вас: активни с пасивни, идеалисти с материалисти. Изобщо, животът се проявява между полюси. Както две окръжности с различни радиуси могат да имат общ център, така и хора с различни идеи и убеждения могат да имат общ център. Някои мислят, че материализъмът е зло. Това е криво разбиране. материализъм и идеализъм са полюси на живота.
Какво всъщност представя злото? – Произволният живот. Значи злото се крие в произволите на живота, в еднообразието, в повтарянето на нещата. Представете си един човек, който заема положението на цар и създава строги закони. Всеки, който не изпълнява законите, строго се наказва. Случва се, че в следното прераждане този цар се явява като прост войник и се намира под ударите на тези закони, които сам е създал. Щом го засегнат същите закони, той ги счита за зло. Много естествено. Тези закони се повтарят, те са зло за онзи, на когото се налагат. Адът е създаден от неща, които се повтарят, а раят – от нови неща. Ако искате да повторите миналия си живот, да се върнете към старите си разбирания, това значи да си създадете най-голямото зло. Следователно, за да избегнете злото, не се борете с него, но всеки ден внасяйте нещо ново в разбиранията си. Не оставайте дълго време в старите си разбирания. Новото прави човека силен, млад, жизнерадостен. В какво се заключава силата на човека? – В неговата разумна воля. Колкото по-силна и разумна е волята на човека, толкова по-силен е той. За да не отслабва волята ви, винаги дръжте палеца си отвън, а не свит под пръстите. Когато искат да накажат човека, да го обезсилят, отрязват му палеца. Палецът трябва да се движи. Забележите ли, че волята ви отслабва, започнете да движите палеца си нагоре–надолу, наляво–надясно, да правите упражнения. Правете упражнения и с другите пръсти. Като отделите палеца настрана, приближете останалите пръсти, два по два, и правете различни упражнения с тях. Колкото по-подвижни са пръстите ви, толкова по-здрави ще бъдете. Горната част на ръката е положителна – волева, а долната – отрицателна. Добре е, от време на време да търкате дланите си една в друга, да махнете неразположението си. За да се справи със своите състояния, човек трябва да наблюдава вървежа си, да изучава стъпката си. Ако удря силно с токовете си, това показва твърд характер. Силното удряне на токовете в земята разтърсва нервната система. Ако токовете се изяждат навън, това показва, че човек е несправедлив към външния свят; ако се изтриват отвътре, той е несправедлив към себе си. Здравословно е, когато ходите, да стъпвате на пръстите си тихо, спокойно, да не внасяте разстройство в нервната система. Гледайте на човешките прояви като на задачи за разрешаване. Важно е да ги разрешите правилно и да научите нещо от тях. Като изучавате различните науки, вие развивате специални центрове, чрез които решавате задачите си. За да възприема и да предава правилно своите енергии и тия на природата, човек трябва да държи всички свои удове в изправност. Даже и космите, които мнозина считат за маловажно нещо, трябва да се държат в изправност, да не капят. Ако главата на човека е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждат. Обаче и крайното обрастване с косми не е за препоръчване. Много космат човек е повече животно, отколкото човек. Това показва, че животинското естество в него е силно развито. Исак имаше двама синове: Исав, който беше много космат, и Яков. Кой от двамата спечели повече в живота си? – Яков. Той не беше космат. Същевременно той беше любимец на майка си.
Като ученици на великия живот, стремете се към разнообразие. Това се постига чрез изучаване на различни науки – астрология, физиогномия, хиромантия, френология и т.н. От друга страна, изучавайте математика, естествените науки, философия и др. Каквото научите, прилагайте. Запример, какъв смисъл има да познавате хиромантията теоретически, а не знаете с какви хора да се свързвате и кои да избягвате. Казват, че е нещастен човек този, на когото трите основни линии – на ума, на сърцето и на живота – са слети в едно. Страшно е положението на човека, ако това сливане на линиите е и в двете ръце. Ако е само в едната ръка, другата може да спаси положението. Обаче и за това се иска силна воля. Ако този човек е нещастен за себе си, какво може да даде на другите? Трябва ли да правите връзка или съдружие с него? Срещнете ли такъв човек, бягайте с километри от него. Изобщо, гледайте на ръцете си като на проводници и възприематели на енергии. Колкото по-добре е развита ръката, колкото по-добре са развити пръстите и фалангите им, толкова по-богати условия има човек за развитието си. Да бъдат добре развити пръстите, не значи да бъдат чрезмерно развити, но да отговарят на онези нормални мерки, които природата е поставила. Това значи да има равновесие между силите на човешкия организъм. Казано е: „Познай себе си!“ За да се познае, човек трябва да се изучава. Само при това положение той уважава и почита себе си, т.е. Божественото, което е вложено в него. Като почита себе си, ще почита и своите ближни. Божественото в човека, проявено като дарба, способност или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околността. Кой жаден пътник не се радва на това изворче? Кой пътник, объркал пътя си в гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пътя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва правия път в живота. Радвайте се на малките дарби, които ви избавят от мъчнотиите в живота. В малкото е скрито Божественото, което расте и се развива.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 25 декември 1927 г., София.
Размишление
Сега ще ви дам следната задача: онези от вас, които са свободни, да извадят от лекциите на общия и специалния клас всички практически правила, упражнения и формули. Разпределете се на групи и определете коя група коя годишнина от лекциите ще вземе. Така ще улесните работата си.
На философите пък ще дам следната задача: да сравнят буквите на българската азбука с латинската и да потърсят причините, защо българското „Р“ е на латински „П“, защо буквата „П“ е на латински „Н“ и българското „У“ е латинското „И“? Интересно е да се знае защо известни букви имат едно значение в един език, а друго значение в друг език. Буквата „А“ означава бременност, същевременно символизира ума. Това показва, че умът в бялата раса е бременен с някаква идея.
Онези от вас, които са музикални, ще заучат добре песента: „Имаше человек, проводен от Бога“. Следния път ще я изпеете. Изобщо, от всеки човек, като ученик в живота, се иска работа, както в областта на ума, така и в областта на сърцето. Човек трябва да развива творческите си енергии. Какво ще стане с него, ако не работи? Какво ще стане с млякото, ако не се свари и стои дълго време неизползвано? Какво ще стане с житото, ако стои с години в хамбара? Всяко нещо, създадено от природата, има приложение. Ако не се приложи, то се разваля.
Една от задачите на съвременното възпитание е да научи човека да работи, да влага своите енергии и да ги разработва. Като млад, човек се проявява на физическия свят. Докато е дете, той расте, развива своята мускулна и дихателна система. Като юноша, той работи повече със сърцето си и проявява идеализъм. Като възрастен и стар, човек живее повече в умствения свят. Въз основа на придобитите опитности и знания, той започва да мисли. Често слушате старите да казват: „Не си струва да бъде човек идеалист“. Нито старият е прав в заключенията си, нито младият.
Старият отрича идеализма, защото се е разочаровал в него. Младият приема идеализма, защото не го е опитал. Той се възхищава от различни идеи, приема ги, но скоро се разочарова в тях. Той мечтае да работи за отечеството си, да го защитава, и се хвърля в боя с голям ентусиазъм. Щом влезе в боя и го ранят, идеализъмът му изчезва и той казва: „Не си струва да бъде човек идеалист“. Под думата „бой“ не разбираме буквалното значение, да отидеш на война. И в обикновения живот човек може да се сражава и като го ранят, да търси начин да се скрие. Ако е писател, поет, който излизал направо с името си, сега започва да се крие, излиза с псевдоним, да не го познават хората. Псевдонимът показва, че има позиция и опозиция, но неприятелят е силен. Когато писателят, поетът, ученият излизат с името си, това показва, че са станали силни, не се страхуват от неприятеля си. Имената на всички хора са псевдоними. Никой досега не е излязъл още с истинското си име. В бъдеще, когато човек придобие истината и разбере какво всъщност представя той, ще излезе с истинското си име. Тогава той ще бъде готов да отговаря за всичко, което е и което знае.
Съвременните геолози изучават земята, различните огъвания и пертурбации, през които е минала тя, без да знаят дълбоките причини, които са предизвикали тези промени. Учените казват, че някакви естествени, природни причини са предизвикали промените в земните пластове, но тези промени не са случайни. Зад всяка промяна се крие разумно същество, разумна сила. Геолозите изучават фактите, но дали има някаква разумност в промените, които стават със земята, това не ги интересува. Защо едни планински върхове са по-високи, а други – по-ниски, това е цяла философия. Фактът, че планинците се различават от полските хора по характер, по интелигентност, това говори за различните сили, които действат по високите и ниски места. Високите върхове са динамични центрове. Те представят резервоар на сили, които ще се използват в бъдеще. Планинските върхове са свързани с центъра на земята и на слънцето. Същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Запример, ако сте неразположени и се изкачвате на някой планински връх, неразположението ви ще изчезне и вие ще се върнете освежен, обновен. В долината човек се чувства неразположен, угнетен, напрегнат. Щом се качи на планината, неразположението изчезва. Ако изкачите лъв, тигър или друго хищно животно на планина, висока 4–5,000 метра, то коренно ще се измени, ще се укроти, ще стане безопасно. Както в природата съществуват планински върхове и долини, така има хора с характери на планински върхове и на долини. Запример, когато е неразположен, гневен и напрегнат, човек трябва да търси приятел, който представя планински връх, да му отнеме неразположението, да смени енергиите му. Когато сте пасивен, нямате енергия за работа, потърсете приятел, който живее в долината и обработва чернозема. Свържете ли се с него, той ще ви импулсира, ще ви предаде част от енергията си и вие ще станете активен. Ето защо, трябва да дружите с хора, които са противоположни по характер на вас: активни с пасивни, идеалисти с материалисти. Изобщо, животът се проявява между полюси. Както две окръжности с различни радиуси могат да имат общ център, така и хора с различни идеи и убеждения могат да имат общ център. Някои мислят, че материализъмът е зло. Това е криво разбиране. материализъм и идеализъм са полюси на живота.
Какво всъщност представя злото? – Произволният живот. Значи злото се крие в произволите на живота, в еднообразието, в повтарянето на нещата. Представете си един човек, който заема положението на цар и създава строги закони. Всеки, който не изпълнява законите, строго се наказва. Случва се, че в следното прераждане този цар се явява като прост войник и се намира под ударите на тези закони, които сам е създал. Щом го засегнат същите закони, той ги счита за зло. Много естествено. Тези закони се повтарят, те са зло за онзи, на когото се налагат. Адът е създаден от неща, които се повтарят, а раят – от нови неща. Ако искате да повторите миналия си живот, да се върнете към старите си разбирания, това значи да си създадете най-голямото зло. Следователно, за да избегнете злото, не се борете с него, но всеки ден внасяйте нещо ново в разбиранията си. Не оставайте дълго време в старите си разбирания. Новото прави човека силен, млад, жизнерадостен. В какво се заключава силата на човека? – В неговата разумна воля. Колкото по-силна и разумна е волята на човека, толкова по-силен е той. За да не отслабва волята ви, винаги дръжте палеца си отвън, а не свит под пръстите. Когато искат да накажат човека, да го обезсилят, отрязват му палеца. Палецът трябва да се движи. Забележите ли, че волята ви отслабва, започнете да движите палеца си нагоре–надолу, наляво–надясно, да правите упражнения. Правете упражнения и с другите пръсти. Като отделите палеца настрана, приближете останалите пръсти, два по два, и правете различни упражнения с тях. Колкото по-подвижни са пръстите ви, толкова по-здрави ще бъдете. Горната част на ръката е положителна – волева, а долната – отрицателна. Добре е, от време на време да търкате дланите си една в друга, да махнете неразположението си. За да се справи със своите състояния, човек трябва да наблюдава вървежа си, да изучава стъпката си. Ако удря силно с токовете си, това показва твърд характер. Силното удряне на токовете в земята разтърсва нервната система. Ако токовете се изяждат навън, това показва, че човек е несправедлив към външния свят; ако се изтриват отвътре, той е несправедлив към себе си. Здравословно е, когато ходите, да стъпвате на пръстите си тихо, спокойно, да не внасяте разстройство в нервната система. Гледайте на човешките прояви като на задачи за разрешаване. Важно е да ги разрешите правилно и да научите нещо от тях. Като изучавате различните науки, вие развивате специални центрове, чрез които решавате задачите си. За да възприема и да предава правилно своите енергии и тия на природата, човек трябва да държи всички свои удове в изправност. Даже и космите, които мнозина считат за маловажно нещо, трябва да се държат в изправност, да не капят. Ако главата на човека е гола, той прилича на голи планински чукари, които нищо не произвеждат. Обаче и крайното обрастване с косми не е за препоръчване. Много космат човек е повече животно, отколкото човек. Това показва, че животинското естество в него е силно развито. Исак имаше двама синове: Исав, който беше много космат, и Яков. Кой от двамата спечели повече в живота си? – Яков. Той не беше космат. Същевременно той беше любимец на майка си.
Като ученици на великия живот, стремете се към разнообразие. Това се постига чрез изучаване на различни науки – астрология, физиогномия, хиромантия, френология и т.н. От друга страна, изучавайте математика, естествените науки, философия и др. Каквото научите, прилагайте. Запример, какъв смисъл има да познавате хиромантията теоретически, а не знаете с какви хора да се свързвате и кои да избягвате. Казват, че е нещастен човек този, на когото трите основни линии – на ума, на сърцето и на живота – са слети в едно. Страшно е положението на човека, ако това сливане на линиите е и в двете ръце. Ако е само в едната ръка, другата може да спаси положението. Обаче и за това се иска силна воля. Ако този човек е нещастен за себе си, какво може да даде на другите? Трябва ли да правите връзка или съдружие с него? Срещнете ли такъв човек, бягайте с километри от него. Изобщо, гледайте на ръцете си като на проводници и възприематели на енергии. Колкото по-добре е развита ръката, колкото по-добре са развити пръстите и фалангите им, толкова по-богати условия има човек за развитието си. Да бъдат добре развити пръстите, не значи да бъдат чрезмерно развити, но да отговарят на онези нормални мерки, които природата е поставила. Това значи да има равновесие между силите на човешкия организъм. Казано е: „Познай себе си!“ За да се познае, човек трябва да се изучава. Само при това положение той уважава и почита себе си, т.е. Божественото, което е вложено в него. Като почита себе си, ще почита и своите ближни. Божественото в човека, проявено като дарба, способност или чувство, е планинско изворче, което непрестанно тече, увеличава се и напоява околността. Кой жаден пътник не се радва на това изворче? Кой пътник, объркал пътя си в гората, не се радва на малкото овчарче, което знае пътя и му го посочва? Радвайте се и на най-малкото знание, което ви посочва правия път в живота. Радвайте се на малките дарби, които ви избавят от мъчнотиите в живота. В малкото е скрито Божественото, което расте и се развива.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 25 декември 1927 г., София.
СТАР ПРАВОПИС