По пътя на природата
По пътя на природата
СТАР ПРАВОПИС 
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Размишление
Тема за следния път: „Отношението на сложно тройно правило към живота“.
Сегашните хора гледат повече мрачно на живота. Малко хора са жизнерадостни. За да бъде жизнерадостен, човек трябва да е развил три основни центрове. Единият център се намира зад ушите – издадената кост. Колкото по-издадена е тази кост, толкова по-голяма жизненост има човек, толкова по-издържлив е той. Има голям запас от енергия, поради което не пада духом. Второто условие, да бъде човек жизнерадостен, е силно въображение. Когато горната част на челото е широка, човек има силно въображение. Съзнанието действа в предната част на мозъка. Третото условие, за да бъде човек жизнерадостен, е духовният елемент в него. Духовният човек е жизнерадостен. Който естествено не е жизнерадостен, трябва да работи върху себе си, изкуствено да си създава образи, които да будят нужните центрове. Всички знаете поговорката: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Значи човек е изложен на постоянно влияние, както от хората, така и от мислите на окръжаващите. Той се влияе също и от своите мисли. Закон е: Човек не може да се освободи от влиянието на масата. Какво се разбира под думата „маса“? – Сбор от интелигентни същества. Маса съществува само в разумния живот. Запример, в океаните има острови, образувани от малки животинки – кораловите острови. Те се дължат на техния колективен живот. Тези животни могат да образуват не само острови, но и цели континенти. Един ден, когато те престанат да работят, земята ще бъде мъртва. Също така и човек расте и се развива благодарение на малките разумни същества в себе си. Престанат ли те да работят, и неговият живот престава. Докато живее, човек трябва да работи върху своя мозък, да го развива. Когато мозъкът се развива правилно, животът на всички малки същества в човека върви добре. Наруши ли се равновесието в мозъка, нарушава се и в целия организъм.
Човешкият мозък има две страни: материална, или физическа, и духовна, или силова. Когато човек напусне земята, материалният мозък изгнива и се разлага, а духовният, т.е. силовият, в който е написан целият живот, той взима със себе си. Значи човек взима същественото със себе си, а несъщественото оставя на земята. Материалният мозък е организиран според силовия. Докато материалният и силовият мозък са свързани помежду си, докато са в хармония, човек учи, възприема знания и помни. Щом се наруши връзката между тях, той забравя всичко: чете, учи, но нищо не запомня.
Изследванията на някои учени са потвърдили това. Обаче има учени, крайни материалисти, които не вярват в духовната страна на мозъка и отдават всички способности на големината и теглото на мозъка. Те приемат, че човек работи с целия си мозък. Всъщност, съвременните хора работят само с известни мозъчни центрове – с тия, които имат отношение към тяхната работа. Запример, математикът, който има отношение повече към числата, работи главно с центъра на числата; когато разглежда математическите истини от гледището на философията, той работи повече с центъра на разсъждението; поетът работи повече с въображението. Изобщо, човек работи най-много с десетина мозъчни центрове. Той не е дошъл още до положението да работи с целия си мозък, с всички мозъчни центрове. Даже да развие всичките си центрове, той не може да работи едновременно с тях.
Умствените способности, както и интелигентността на човека, не се определят от тежестта на мозъка, както някои погрешно мислят, но от развитието на предния мозък, от челото. Всеки мозъчен център има специфична служба. Запример, горната част на мозъка определя моралността и религиозността на човека. Слепоочната област определя полуинтелектуалните или творческите способности на човека. Количеството на мозъка се определя от броя на мозъчните клетки, от броя и дължината на мозъчните нишки. Един ден ще се достигне и до тези измервания. Също така, от кожата на човека може да се определи коя част на мозъка е развита: предната, слепоочната, горната или задната част.
Днес не може да се говори на хората за тези работи, защото още не са готови. Ако им се открият някои признаци във връзка с френологията или друга окултна наука, те ще се уплашат. Ето защо, начинаещите в тези науки трябва да изучават първо положителните страни на живота, както и на човешкото естество, а след това отрицателните. Отрицателните страни на живота и на човека са предмет на патологията. Обаче ученикът изучава първо здравословните, нормални прояви на човека, а после – ненормалните и болезнените. Задача на човека е да работи върху себе си, да развива правилно своите мозъчни центрове. Особено трябва да се работи върху центъра на веселието, за да понася човек лесно мъчнотиите в живота. По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не дето не трябва. Животните, в сравнение с човека, не са весели, те са повече тъжни, сериозни. Обаче в присъствие на човека и те стават весели, възприемат неговата веселост. Като се изучава, човек по естествен път се запознава с влиянието на планетите върху себе си. Той забелязва, че влиянието на Марс се проявява при всички случаи, когато става състезание за права. Той се проявява в твърдите и упорити хора. Влиянието на Меркури се проявява силно, когато човек се стреми към придобивки, материални или духовни. Добре е да изучавате влиянието на планетите в различните възрасти на човека, от 1 до 7 години, от 7 до 14, от 14 до 21, от 21 до 28 и т.н.
В стремежа си да се домогне до положителното знание, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умът му не е свободен да възприема нещата правилно. При това положение, той изпада в обезсърчение, което прекъсва хода на правилното развитие на процесите. При изучаване на човека, добре е да правите мислено опити. Представете си, например, че ви се пада голямо наследство, от няколко милиона лева, и започнете да мечтаете как да ги използвате. В този процес, именно, в разпределяне на парите, ще познаете какви желания и стремежи имат надмощие във вас. Ако започнете да мечтаете за книги, за списания, за пътуване в чужбина, за учене на езици, вие имате умствени стремежи; ако започнете да раздавате парите на бедни, страдащи хора, да помагате за издържката на бедни и способни учени, сърцето е силно развито у вас. Вие туряте своите лични интереси на заден план. Ако пък започнете да мислите за строеж на къщи, за купуване на имоти, вие живеете повече на физическия свят, с желание да се осигурите на земята. Освен това, можете да си представите, че заемате високо обществено положение и от висотата на своя пост да се наблюдавате как постъпвате с хората. Човек трябва да се изпитва при всички положения, да знае какво носи в себе си, какви центрове трябва да развива. Има естествени положения в живота на човека, на които самата природа го поставя, но има и изкуствени, които той сам си създава. Има даровити хора, които естествено заемат положението си като актьори, музиканти, учители, професори, проповедници и т.н. Има и такива, които само заемат тези места. Първите са естествени, чисти диаманти или скъпоценни камъни, а вторите са изкуствени. На каквото място да турите първите, свойствата им веднага ще блеснат; изкуствените камъни, обаче, в първо време блесват, но накрая показват естеството си. Природата признава само онова, което тя е създала. Всичко изкуствено остава на последен план. Едно нещо е да бъдеш гениален, признат от природата; друго нещо е ти сам да станеш гениален, с неестествени усилия и труд. В края на краищата ти сам ще си кажеш, че не си заслужава по изкуствен начин човек да става гениален. Изразходваната за тази цел енергия струва повече, отколкото придобивките, получени чрез нея. За предпочитане е, човек да бъде признат от природата за гениален, отколкото от хората.
Помнете: Работите на природата се различават от човешките работи. Когато човек работи едновременно с природата, инициативата излиза от природата, а човек е изпълнител на нейната инициатива. Тогава природата върви напред, а човек – след нея. Има случаи, когато инициативата взима човек, а природата му помага. В този случай човек върви напред, а природата след него. Дали човек ще работи по първия или по втория начин, не е важно; важно е само, да бъде в съгласие с природата. Който е в съгласие с природата и работи по нейните методи, всякога дохожда до ценни резултати. При това, природата прилага за всеки човек различни методи. Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи. При дишането, например, те си служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати. Много естествено, те не са нагодени за техните условия. Вървете по естествения път на природата и не се страхувайте. Ако се отклоните от нейния път, вие ще си създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете да се справите. Ще кажете, че сами не можете да свършите известна работа. „Може“ и „не може“ са относителни понятия. Това, което днес, при дадени условия не можеш да свършиш, при други условия ще можеш да свършиш.
Представете си, че искате да отидете за дърва в гората. Впрягате колата си и тръгвате на път. Колкото и да сте силни, ако пътят е много кален, колата ще стигне до едно място и ще се върне назад – невъзможно е да прегази голямата кал. След няколко дена времето се поправя, калта изсъхва и вие можете да донесете 1–2 коли дърва от гората. Значи това, което вчера не можахте да направите, сега го направихте. Защо? – Условията се подобриха. Ако направите един опит и не успеете, ще направите още два опита. За да има успех в работата си, човек прави поне три опита. Ако още при първия опит има успех, няма защо да прави други опити. Изобщо, разумният прави по 3 опита, обикновеният човек – 10 опита, а глупавият – 99.
Допуснете си, че сте свършили университет с отличен успех в странство и искате да се настаните за учител в една от софийските гимназии, но не успявате. Ще направите втори опит, да се назначите в някой голям град в България. Ако не успеете и този път, ще оставите на министъра, той да ви назначи, където намери за добре. Този път успявате. Ще кажете, че искате да живеете в София. Това е вашето желание, но не е желание на природата. Ще се подчините на желанието на природата, която е предвидила вашето бъдеще. Тя иска да ви изпрати на работа там, дето ще бъдете най-полезен. Ако речете да изнасилите природата, тя ще ви даде, каквото искате, но в края на краищата виждате, че това, което сте желали, не дава никакви придобивки. Ще разберете, че сте сгрешили. Ако се остави на плана на природата, човек се радва на големи придобивки. С малко енергия той постига големи резултати. От Божествено гледище, човек трябва да запази силата и трезвостта на мисълта си, за да има какво да предаде на бъдещото поколение. Когато някой поеме длъжността библиотекар, той трябва да пази книгите, да ги държи в изправност, за да има какво да предаде на следния библиотекар. Следователно, като напуща земята, човек трябва да остави добро наследство след себе си. Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата си и пише: „Ето един човек, който не е изпълнил задълженията си, както трябва“. Тя пише името му и се подписва, като туря печата си. Дойде ли втори път на земята, този човек носи вече печата, който природата му е сложила – печата на лош, изопачен живот. – „Докажи това.“ – Всяко ново поколение носи печата на предидущото. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че няма нищо скрито–покрито в природата. Отворете книгата на Стария Завет и там ще проверите същия закон. Аврам беше на 90 години, а Сарра на 80, когато им се роди син – Исак. Те трябваше да се приготвят, да се очистят от отрицателните мисли и желания, за да има какво да оставят в наследство на своето поколение. Аврам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, всичко изпълняваше, без никакво разсъждение. Аврам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство, и след това се върна в Ханаан, дето го приеха с почести. Каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше, затова се ползваше с почит и уважение между своите.
Сега и на вас казвам: Идете в природата да се учите и се върнете обратно при своите, да видите как ще ви посрещнат. Ако прилагате наученото добре, ще ви посрещнат с почести и уважение; ако нищо не прилагате, не сте научили нищо от природата. Ще се върнете отново в природата, да учите. Докато между теорията и практиката не настане пълна хармония, вие ще отивате в природата и пак ще се връщате. Щом тя ви даде диплом за свършен курс на учението, вие ще влезете и във външния свят, да помагате на цялото, като част от него.
Ще кажете, че животът е тежък, че имате големи мъчнотии. На кого животът е тежък? – На когото бащата и майката са умрели и той е принуден да работи на чужди хора, само да има възможност да учи. Много студенти в странство са минали през тази опитност. За да изкарат прехраната си, те работят по няколко часа на ден чужда работа, а през останалото време учат. И при тези условия те свършват университета с успех. Англосаксонецът казва, че времето е пари, и го използва добре. Славянинът пилее времето си и за да учи, той търси удобства. Англосаксонците са весели, жизнерадостни. След като работили цяла седмица, в празник те се обличат добре, почиват си и се радват на придобивките си. Кой е беден, кой – слуга и кой – господар, не познавате, всички живеят като аристократи.
Славяните са повече песимисти, отколкото оптимисти. Те са възприели тази черта от гръцката култура. Песимизъмът и недоволството на българите също носи началото си от византийците, с които българите са били дълго време в контакт. Младото поколение трябва да работи, за да се освободи от старото и чуждо византийско влияние.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Лекция от Учителя, държана на 25 март 1928 г., София.
Размишление
Тема за следния път: „Отношението на сложно тройно правило към живота“.
Сегашните хора гледат повече мрачно на живота. Малко хора са жизнерадостни. За да бъде жизнерадостен, човек трябва да е развил три основни центрове. Единият център се намира зад ушите – издадената кост. Колкото по-издадена е тази кост, толкова по-голяма жизненост има човек, толкова по-издържлив е той. Има голям запас от енергия, поради което не пада духом. Второто условие, да бъде човек жизнерадостен, е силно въображение. Когато горната част на челото е широка, човек има силно въображение. Съзнанието действа в предната част на мозъка. Третото условие, за да бъде човек жизнерадостен, е духовният елемент в него. Духовният човек е жизнерадостен. Който естествено не е жизнерадостен, трябва да работи върху себе си, изкуствено да си създава образи, които да будят нужните центрове. Всички знаете поговорката: „С какъвто дружиш, такъв ставаш“. Значи човек е изложен на постоянно влияние, както от хората, така и от мислите на окръжаващите. Той се влияе също и от своите мисли. Закон е: Човек не може да се освободи от влиянието на масата. Какво се разбира под думата „маса“? – Сбор от интелигентни същества. Маса съществува само в разумния живот. Запример, в океаните има острови, образувани от малки животинки – кораловите острови. Те се дължат на техния колективен живот. Тези животни могат да образуват не само острови, но и цели континенти. Един ден, когато те престанат да работят, земята ще бъде мъртва. Също така и човек расте и се развива благодарение на малките разумни същества в себе си. Престанат ли те да работят, и неговият живот престава. Докато живее, човек трябва да работи върху своя мозък, да го развива. Когато мозъкът се развива правилно, животът на всички малки същества в човека върви добре. Наруши ли се равновесието в мозъка, нарушава се и в целия организъм.
Човешкият мозък има две страни: материална, или физическа, и духовна, или силова. Когато човек напусне земята, материалният мозък изгнива и се разлага, а духовният, т.е. силовият, в който е написан целият живот, той взима със себе си. Значи човек взима същественото със себе си, а несъщественото оставя на земята. Материалният мозък е организиран според силовия. Докато материалният и силовият мозък са свързани помежду си, докато са в хармония, човек учи, възприема знания и помни. Щом се наруши връзката между тях, той забравя всичко: чете, учи, но нищо не запомня.
Изследванията на някои учени са потвърдили това. Обаче има учени, крайни материалисти, които не вярват в духовната страна на мозъка и отдават всички способности на големината и теглото на мозъка. Те приемат, че човек работи с целия си мозък. Всъщност, съвременните хора работят само с известни мозъчни центрове – с тия, които имат отношение към тяхната работа. Запример, математикът, който има отношение повече към числата, работи главно с центъра на числата; когато разглежда математическите истини от гледището на философията, той работи повече с центъра на разсъждението; поетът работи повече с въображението. Изобщо, човек работи най-много с десетина мозъчни центрове. Той не е дошъл още до положението да работи с целия си мозък, с всички мозъчни центрове. Даже да развие всичките си центрове, той не може да работи едновременно с тях.
Умствените способности, както и интелигентността на човека, не се определят от тежестта на мозъка, както някои погрешно мислят, но от развитието на предния мозък, от челото. Всеки мозъчен център има специфична служба. Запример, горната част на мозъка определя моралността и религиозността на човека. Слепоочната област определя полуинтелектуалните или творческите способности на човека. Количеството на мозъка се определя от броя на мозъчните клетки, от броя и дължината на мозъчните нишки. Един ден ще се достигне и до тези измервания. Също така, от кожата на човека може да се определи коя част на мозъка е развита: предната, слепоочната, горната или задната част.
Днес не може да се говори на хората за тези работи, защото още не са готови. Ако им се открият някои признаци във връзка с френологията или друга окултна наука, те ще се уплашат. Ето защо, начинаещите в тези науки трябва да изучават първо положителните страни на живота, както и на човешкото естество, а след това отрицателните. Отрицателните страни на живота и на човека са предмет на патологията. Обаче ученикът изучава първо здравословните, нормални прояви на човека, а после – ненормалните и болезнените. Задача на човека е да работи върху себе си, да развива правилно своите мозъчни центрове. Особено трябва да се работи върху центъра на веселието, за да понася човек лесно мъчнотиите в живота. По естество човек е весел, но трябва да прилага веселието си при мъчнотиите, а не дето не трябва. Животните, в сравнение с човека, не са весели, те са повече тъжни, сериозни. Обаче в присъствие на човека и те стават весели, възприемат неговата веселост. Като се изучава, човек по естествен път се запознава с влиянието на планетите върху себе си. Той забелязва, че влиянието на Марс се проявява при всички случаи, когато става състезание за права. Той се проявява в твърдите и упорити хора. Влиянието на Меркури се проявява силно, когато човек се стреми към придобивки, материални или духовни. Добре е да изучавате влиянието на планетите в различните възрасти на човека, от 1 до 7 години, от 7 до 14, от 14 до 21, от 21 до 28 и т.н.
В стремежа си да се домогне до положителното знание, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умът му не е свободен да възприема нещата правилно. При това положение, той изпада в обезсърчение, което прекъсва хода на правилното развитие на процесите. При изучаване на човека, добре е да правите мислено опити. Представете си, например, че ви се пада голямо наследство, от няколко милиона лева, и започнете да мечтаете как да ги използвате. В този процес, именно, в разпределяне на парите, ще познаете какви желания и стремежи имат надмощие във вас. Ако започнете да мечтаете за книги, за списания, за пътуване в чужбина, за учене на езици, вие имате умствени стремежи; ако започнете да раздавате парите на бедни, страдащи хора, да помагате за издържката на бедни и способни учени, сърцето е силно развито у вас. Вие туряте своите лични интереси на заден план. Ако пък започнете да мислите за строеж на къщи, за купуване на имоти, вие живеете повече на физическия свят, с желание да се осигурите на земята. Освен това, можете да си представите, че заемате високо обществено положение и от висотата на своя пост да се наблюдавате как постъпвате с хората. Човек трябва да се изпитва при всички положения, да знае какво носи в себе си, какви центрове трябва да развива. Има естествени положения в живота на човека, на които самата природа го поставя, но има и изкуствени, които той сам си създава. Има даровити хора, които естествено заемат положението си като актьори, музиканти, учители, професори, проповедници и т.н. Има и такива, които само заемат тези места. Първите са естествени, чисти диаманти или скъпоценни камъни, а вторите са изкуствени. На каквото място да турите първите, свойствата им веднага ще блеснат; изкуствените камъни, обаче, в първо време блесват, но накрая показват естеството си. Природата признава само онова, което тя е създала. Всичко изкуствено остава на последен план. Едно нещо е да бъдеш гениален, признат от природата; друго нещо е ти сам да станеш гениален, с неестествени усилия и труд. В края на краищата ти сам ще си кажеш, че не си заслужава по изкуствен начин човек да става гениален. Изразходваната за тази цел енергия струва повече, отколкото придобивките, получени чрез нея. За предпочитане е, човек да бъде признат от природата за гениален, отколкото от хората.
Помнете: Работите на природата се различават от човешките работи. Когато човек работи едновременно с природата, инициативата излиза от природата, а човек е изпълнител на нейната инициатива. Тогава природата върви напред, а човек – след нея. Има случаи, когато инициативата взима човек, а природата му помага. В този случай човек върви напред, а природата след него. Дали човек ще работи по първия или по втория начин, не е важно; важно е само, да бъде в съгласие с природата. Който е в съгласие с природата и работи по нейните методи, всякога дохожда до ценни резултати. При това, природата прилага за всеки човек различни методи. Следвате ли методи, които не са за вас, вие може да пострадате. В такъв случай няма да имате добри резултати. Това е забелязано в западноевропейските окултни школи. При дишането, например, те си служат с методите на индуските йоги, но не получават добри резултати. Много естествено, те не са нагодени за техните условия. Вървете по естествения път на природата и не се страхувайте. Ако се отклоните от нейния път, вие ще си създадете изкуствени мъчнотии, с които не можете да се справите. Ще кажете, че сами не можете да свършите известна работа. „Може“ и „не може“ са относителни понятия. Това, което днес, при дадени условия не можеш да свършиш, при други условия ще можеш да свършиш.
Представете си, че искате да отидете за дърва в гората. Впрягате колата си и тръгвате на път. Колкото и да сте силни, ако пътят е много кален, колата ще стигне до едно място и ще се върне назад – невъзможно е да прегази голямата кал. След няколко дена времето се поправя, калта изсъхва и вие можете да донесете 1–2 коли дърва от гората. Значи това, което вчера не можахте да направите, сега го направихте. Защо? – Условията се подобриха. Ако направите един опит и не успеете, ще направите още два опита. За да има успех в работата си, човек прави поне три опита. Ако още при първия опит има успех, няма защо да прави други опити. Изобщо, разумният прави по 3 опита, обикновеният човек – 10 опита, а глупавият – 99.
Допуснете си, че сте свършили университет с отличен успех в странство и искате да се настаните за учител в една от софийските гимназии, но не успявате. Ще направите втори опит, да се назначите в някой голям град в България. Ако не успеете и този път, ще оставите на министъра, той да ви назначи, където намери за добре. Този път успявате. Ще кажете, че искате да живеете в София. Това е вашето желание, но не е желание на природата. Ще се подчините на желанието на природата, която е предвидила вашето бъдеще. Тя иска да ви изпрати на работа там, дето ще бъдете най-полезен. Ако речете да изнасилите природата, тя ще ви даде, каквото искате, но в края на краищата виждате, че това, което сте желали, не дава никакви придобивки. Ще разберете, че сте сгрешили. Ако се остави на плана на природата, човек се радва на големи придобивки. С малко енергия той постига големи резултати. От Божествено гледище, човек трябва да запази силата и трезвостта на мисълта си, за да има какво да предаде на бъдещото поколение. Когато някой поеме длъжността библиотекар, той трябва да пази книгите, да ги държи в изправност, за да има какво да предаде на следния библиотекар. Следователно, като напуща земята, човек трябва да остави добро наследство след себе си. Не остави ли такова наследство, природата отваря книгата си и пише: „Ето един човек, който не е изпълнил задълженията си, както трябва“. Тя пише името му и се подписва, като туря печата си. Дойде ли втори път на земята, този човек носи вече печата, който природата му е сложила – печата на лош, изопачен живот. – „Докажи това.“ – Всяко ново поколение носи печата на предидущото. Приближете се до него и четете. Ще се убедите сами, че няма нищо скрито–покрито в природата. Отворете книгата на Стария Завет и там ще проверите същия закон. Аврам беше на 90 години, а Сарра на 80, когато им се роди син – Исак. Те трябваше да се приготвят, да се очистят от отрицателните мисли и желания, за да има какво да оставят в наследство на своето поколение. Аврам не беше прост човек, той беше адепт. Отличаваше се с голямо послушание: каквото Бог му кажеше, всичко изпълняваше, без никакво разсъждение. Аврам ходи и в Египет, да се запознае със законите на Бялото Братство, и след това се върна в Ханаан, дето го приеха с почести. Каквото знаеше от учението на Белите Братя, всичко прилагаше, затова се ползваше с почит и уважение между своите.
Сега и на вас казвам: Идете в природата да се учите и се върнете обратно при своите, да видите как ще ви посрещнат. Ако прилагате наученото добре, ще ви посрещнат с почести и уважение; ако нищо не прилагате, не сте научили нищо от природата. Ще се върнете отново в природата, да учите. Докато между теорията и практиката не настане пълна хармония, вие ще отивате в природата и пак ще се връщате. Щом тя ви даде диплом за свършен курс на учението, вие ще влезете и във външния свят, да помагате на цялото, като част от него.
Ще кажете, че животът е тежък, че имате големи мъчнотии. На кого животът е тежък? – На когото бащата и майката са умрели и той е принуден да работи на чужди хора, само да има възможност да учи. Много студенти в странство са минали през тази опитност. За да изкарат прехраната си, те работят по няколко часа на ден чужда работа, а през останалото време учат. И при тези условия те свършват университета с успех. Англосаксонецът казва, че времето е пари, и го използва добре. Славянинът пилее времето си и за да учи, той търси удобства. Англосаксонците са весели, жизнерадостни. След като работили цяла седмица, в празник те се обличат добре, почиват си и се радват на придобивките си. Кой е беден, кой – слуга и кой – господар, не познавате, всички живеят като аристократи.
Славяните са повече песимисти, отколкото оптимисти. Те са възприели тази черта от гръцката култура. Песимизъмът и недоволството на българите също носи началото си от византийците, с които българите са били дълго време в контакт. Младото поколение трябва да работи, за да се освободи от старото и чуждо византийско влияние.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Лекция от Учителя, държана на 25 март 1928 г., София.
СТАР ПРАВОПИС