Периодичност в живота
Периодичност в живота
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление върху противоречията.
Съвременните хора се страхуват от противоречията и търсят причината за съществуването им. Те не подозират, че в противоречията се крие нещо велико. И за кривия рак е противоречие защо ходи настрана; защо черупката му е твърда; защо има десет крака и т.н. В тези противоречия, обаче, се крие някакъв велик замисъл на природата. Условията, при които е живял ракът са го създали крив. Ако се проследи далечното му минало, ще се намерят причините, които са го създали и ще видите, че никакво противоречие няма в устройството на неговия организъм. В този смисъл, противоречия съществуват само за ограничения човешки живот, но не и за вечността. Може ли да делим голямото, безкрайното, вечното на времето? – Може, но все пак ще се получи безкрайно голямо число. Да делите безконечността на времето, това значи, да изливате водата от един котел, в който постоянно се налива нова. От една страна ще го изпразвате, от друга ще се пълни. Това показва, че вечността е неделима, но резултатите й се поддават на разглеждане и на деление.
Какво отношение съществува между масата на едно тяло и силата, която действа в него? – Право пропорционално. Това значи: колкото е по-голяма масата на тялото, толкова по-голяма сила действа в него. Десетте крака на рака показват действието на известни сили. С числото десет той е разрешил известно противоречие. Ако не беше го разрешил, щеше да излезе от положението си на рак. Всяко неразрешено противоречие внася стремеж в човека към повдигане.
Представете си, че имате една неопределена величина, която означаваме с нула, т.е. с нищо, което представя кръг. Кръгът е неопределена величина, понеже можем да се движим по него хиляди години, без да го извървим, особено ако повърхността му е навсякъде гладка и еднаква. Колкото пъти да го обикаляте, не можете да познаете дали сте го извървели или не.Ако има някакви белези върху кръга, вие ще знаете, колко пъти сте го обиколили. Значи, явленията в живота се повтарят периодически през всеки 22 години. Това показва, че съществува една периодичност, както в човешкия живот, така и в целокупния. Например, ако родителите дават на своето петгодишно дете да пие малко вино, след 22 години, като стане 27 годишен момък, в него ще се яви желание пак да пие, но повече, отколкото е пил като дете. Той може да се опие и да разстрои организма си. След други 22 години желанието му да пие е още по-силно. Той пие и се разболява от пиене. Така след всеки 22 години той пие все повече и повече, докато организмът му съвършено се разстрои, отслабне и не може вече да издържа. Той престава да пие, но заминава за другия свят. Законът на периодичността се проявява във възходяща и низходяща степен, в зависимост от разположението на човека към добри или лоши навици.
Като се говори за пиенето, нямаме предвид само пиене на спиртни питиета; пиянство съществува и в сърдечния, и в умствения свят. Човек е пиян, когато между чувствата и между мислите му няма никакво съотношение. Той не чувства и не мисли правилно. Положението на пияния, било на физическия, в сърдечния или в умствения свят, е подобно на онзи пияница, който пил за здравето на всички свои приятели и, като тръгнал за дома си, възседнал коня си наопаки – с опашката напред. Той сам се чудел какво е станало с коня, че главата му изчезнала. Всеки, който не може да намери главата на коня си, непременно е пиян. Когато не можете да разрешите една мъчнотия, това показва, че сте възседнали коня си наопаки. Търсите главата му и, като не можете да я намерите, казвате:Страданията ми нямат край. Който мисли, че страданията му нямат край, той прилича на онзи, който търси главата на коня си и не я намира. Ще знаете, че и страданията, и радостите имат край. – Защо? – Защото обектите на страданията и на радостите са материални. Докато има обекти, ще има и радости, и страдания. Щом изчезнат обектите, ще се свършат и радостите, и страданията. Придобиването на богатство, на приятели, прави човека радостен. Щом ги изгуби, той страда. За да не губи радостта си и да не страда, човек трябва да търси духовни обекти, а не материални.
Ще кажете, че радостта се дължи на правилното разрешаване на задачите, а страданието – на неправилното им разрешаване.Така е, но какво се разбира под правилно и неправилно разрешаване на известни въпроси? Ние казваме:Не е силен онзи, който решава задачите си при благоприятни условия на живота. Не е учен онзи, който наготово преписва задачите си. Който носи страданията си с радост, той е по-силен и по-учен от онзи, който избягва страданията. Той е по-разумен от онзи, който преписва задачите си наготово. Всеки сам трябва да решава задачите си. Че срещал на пътя си препятствия, това нищо не значи. Колкото повече спънки среща човек и ги преодолява, толкова по-силен става. Не си създавайте сами спънки, но не избягвайте онези, които разумната природа ви е поставила. Тя знае какво е нужно на човека, за да кали волята си. Чрез спънките природата го заставя да мисли, да работи и да се движи. Тя го кара да взема участие в нейните работи, да изучава законите й.
Като върви в правия път на живота, човек лесно решава задачите си, не се отклонява, не нарушава законите на природата. Щом кривне някъде, той вече се е отклонил или нарушил законите й. Всяко нарушаване или отклоняване води към заболяване. Отклоняването може да е станало преди много години, но последствията идат днес. Който намери причината на заболяването си, лесно се лекува. Не я ли намери, болестта не го напуща. Като знаете това, не питайте, защо някой боледува и греши, а друг не боледува и не греши. Първият се поддава на действието на всякакви бацили, а вторият е неуязвим за тях; първият минава покрай касата на богатия и веднага бръква в нея, а вторият минава и заминава, без да я погледне. Първият е нечестен човек, а вторият – честен. Обаче, има случаи в живота, когато малките погрешки се предпочитат пред безгрешния живот. За предпочитане е да вземеш парите на онзи, който е решил да си купи с тях револвер, за да убие своя неприятел. Като вземеш парите му, той трябва да разбере, че разумната природа съзнателно му поставя препятствие, да го отклони от престъплението, което е намислил да прави. Ето защо, когато се яви някакво препятствие на пътя ви, мислете, коя е причината за това; щом намерите причината, можете да махнете препятствието, а може и да го оставите. Има големи, тежки препятствия на пътя ви, които сами не можете да вдигнете. Срещнете ли такова препятствие, обиколете го и вървете по друг, по-чист и прав път.
Да се върнем пак върху противоречието на кривия рак. Мислете върху него като задача, на която разрешението се крие в далечното минало. Ако разрешите тази задача, ще разрешите и своите мъчнотии, които се крият в закона на периодичността. Който не разбира този закон,той преяжда. Опасно е преяждането. Който го разбира, не си е доял. За предпочитане е някога да не си доял, отколкото да си преял. Ако не си доял, ти имаш условия да се наядеш. Ти имаш импулс, подтик в себе си.
Наблюдавайте проявите на живота си през различните възрасти. Така ще разберете проявите на закона за периодичността.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
27. Лекция от Учителя, държана на 15 март 1929 г.
София – Изгрев
Съвременните хора се страхуват от противоречията и търсят причината за съществуването им. Те не подозират, че в противоречията се крие нещо велико. И за кривия рак е противоречие защо ходи настрана; защо черупката му е твърда; защо има десет крака и т.н. В тези противоречия, обаче, се крие някакъв велик замисъл на природата. Условията, при които е живял ракът са го създали крив. Ако се проследи далечното му минало, ще се намерят причините, които са го създали и ще видите, че никакво противоречие няма в устройството на неговия организъм. В този смисъл, противоречия съществуват само за ограничения човешки живот, но не и за вечността. Може ли да делим голямото, безкрайното, вечното на времето? – Може, но все пак ще се получи безкрайно голямо число. Да делите безконечността на времето, това значи, да изливате водата от един котел, в който постоянно се налива нова. От една страна ще го изпразвате, от друга ще се пълни. Това показва, че вечността е неделима, но резултатите й се поддават на разглеждане и на деление.
Какво отношение съществува между масата на едно тяло и силата, която действа в него? – Право пропорционално. Това значи: колкото е по-голяма масата на тялото, толкова по-голяма сила действа в него. Десетте крака на рака показват действието на известни сили. С числото десет той е разрешил известно противоречие. Ако не беше го разрешил, щеше да излезе от положението си на рак. Всяко неразрешено противоречие внася стремеж в човека към повдигане.
Представете си, че имате една неопределена величина, която означаваме с нула, т.е. с нищо, което представя кръг. Кръгът е неопределена величина, понеже можем да се движим по него хиляди години, без да го извървим, особено ако повърхността му е навсякъде гладка и еднаква. Колкото пъти да го обикаляте, не можете да познаете дали сте го извървели или не.Ако има някакви белези върху кръга, вие ще знаете, колко пъти сте го обиколили. Значи, явленията в живота се повтарят периодически през всеки 22 години. Това показва, че съществува една периодичност, както в човешкия живот, така и в целокупния. Например, ако родителите дават на своето петгодишно дете да пие малко вино, след 22 години, като стане 27 годишен момък, в него ще се яви желание пак да пие, но повече, отколкото е пил като дете. Той може да се опие и да разстрои организма си. След други 22 години желанието му да пие е още по-силно. Той пие и се разболява от пиене. Така след всеки 22 години той пие все повече и повече, докато организмът му съвършено се разстрои, отслабне и не може вече да издържа. Той престава да пие, но заминава за другия свят. Законът на периодичността се проявява във възходяща и низходяща степен, в зависимост от разположението на човека към добри или лоши навици.
Като се говори за пиенето, нямаме предвид само пиене на спиртни питиета; пиянство съществува и в сърдечния, и в умствения свят. Човек е пиян, когато между чувствата и между мислите му няма никакво съотношение. Той не чувства и не мисли правилно. Положението на пияния, било на физическия, в сърдечния или в умствения свят, е подобно на онзи пияница, който пил за здравето на всички свои приятели и, като тръгнал за дома си, възседнал коня си наопаки – с опашката напред. Той сам се чудел какво е станало с коня, че главата му изчезнала. Всеки, който не може да намери главата на коня си, непременно е пиян. Когато не можете да разрешите една мъчнотия, това показва, че сте възседнали коня си наопаки. Търсите главата му и, като не можете да я намерите, казвате:Страданията ми нямат край. Който мисли, че страданията му нямат край, той прилича на онзи, който търси главата на коня си и не я намира. Ще знаете, че и страданията, и радостите имат край. – Защо? – Защото обектите на страданията и на радостите са материални. Докато има обекти, ще има и радости, и страдания. Щом изчезнат обектите, ще се свършат и радостите, и страданията. Придобиването на богатство, на приятели, прави човека радостен. Щом ги изгуби, той страда. За да не губи радостта си и да не страда, човек трябва да търси духовни обекти, а не материални.
Ще кажете, че радостта се дължи на правилното разрешаване на задачите, а страданието – на неправилното им разрешаване.Така е, но какво се разбира под правилно и неправилно разрешаване на известни въпроси? Ние казваме:Не е силен онзи, който решава задачите си при благоприятни условия на живота. Не е учен онзи, който наготово преписва задачите си. Който носи страданията си с радост, той е по-силен и по-учен от онзи, който избягва страданията. Той е по-разумен от онзи, който преписва задачите си наготово. Всеки сам трябва да решава задачите си. Че срещал на пътя си препятствия, това нищо не значи. Колкото повече спънки среща човек и ги преодолява, толкова по-силен става. Не си създавайте сами спънки, но не избягвайте онези, които разумната природа ви е поставила. Тя знае какво е нужно на човека, за да кали волята си. Чрез спънките природата го заставя да мисли, да работи и да се движи. Тя го кара да взема участие в нейните работи, да изучава законите й.
Като върви в правия път на живота, човек лесно решава задачите си, не се отклонява, не нарушава законите на природата. Щом кривне някъде, той вече се е отклонил или нарушил законите й. Всяко нарушаване или отклоняване води към заболяване. Отклоняването може да е станало преди много години, но последствията идат днес. Който намери причината на заболяването си, лесно се лекува. Не я ли намери, болестта не го напуща. Като знаете това, не питайте, защо някой боледува и греши, а друг не боледува и не греши. Първият се поддава на действието на всякакви бацили, а вторият е неуязвим за тях; първият минава покрай касата на богатия и веднага бръква в нея, а вторият минава и заминава, без да я погледне. Първият е нечестен човек, а вторият – честен. Обаче, има случаи в живота, когато малките погрешки се предпочитат пред безгрешния живот. За предпочитане е да вземеш парите на онзи, който е решил да си купи с тях револвер, за да убие своя неприятел. Като вземеш парите му, той трябва да разбере, че разумната природа съзнателно му поставя препятствие, да го отклони от престъплението, което е намислил да прави. Ето защо, когато се яви някакво препятствие на пътя ви, мислете, коя е причината за това; щом намерите причината, можете да махнете препятствието, а може и да го оставите. Има големи, тежки препятствия на пътя ви, които сами не можете да вдигнете. Срещнете ли такова препятствие, обиколете го и вървете по друг, по-чист и прав път.
Да се върнем пак върху противоречието на кривия рак. Мислете върху него като задача, на която разрешението се крие в далечното минало. Ако разрешите тази задача, ще разрешите и своите мъчнотии, които се крият в закона на периодичността. Който не разбира този закон,той преяжда. Опасно е преяждането. Който го разбира, не си е доял. За предпочитане е някога да не си доял, отколкото да си преял. Ако не си доял, ти имаш условия да се наядеш. Ти имаш импулс, подтик в себе си.
Наблюдавайте проявите на живота си през различните възрасти. Така ще разберете проявите на закона за периодичността.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
27. Лекция от Учителя, държана на 15 март 1929 г.
София – Изгрев
СТАР ПРАВОПИС