Живите линии на съзнанието
Живите линии на съзнанието
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление.
Чете се темата: “Любимият ми цвят.”
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата. Това е наука за живите форми. Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите. Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота. Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта. Който живее, непременно ще умре. Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта. – Право ли е това? – Право е. Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир. Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас. Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си. В този случай тебеширът има отношение към вас.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време. Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед. Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота. То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране. Бог е създал света. Щом е така, светът е създаден разумно. Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят. Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание. Както вижда човек, така мисли. В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието. Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре. За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно. Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно. Затова казваме, че любовта осмисля живота. Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен. Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите. Той има пред вид първо интересите на своите ближни. Себе си оставя на последно място.
Кой цвят символизира любовта? – Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото. По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре. Животът се предпочита пред смъртта. Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото. И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си. Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел. За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
Какво означава думата “болен” ? Тя е образувана от две срички: бол и лен. Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости? – С мързела.
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин. Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
30. Лекция от Учителя, държана на 19 април 1929 г.
София – Изгрев
Чете се темата: “Любимият ми цвят.”
Всички сте изучавали ботаника, зоология, анатомия и сте запознати с растенията и животните, с тяхното устройство и можете да говорите за тях, като за живи форми в природата. Това е наука за живите форми. Значи, има наука и за мъртвите форми, която се занимава с вкаменелостите. Често и хората изпадат в тези категории, т.е. в категорията за живите и за мъртвите форми. Когато се обезсърчи, когато изгуби разположението на духа си, човек изучава науката за мъртвите форми. Щом се насърчи, животът му се осмисля и той се занимава с науката за живите форми. Затова се казва, че с какъвто дружиш, такъв ставаш. Когато сте всред природата, между гъсти, зелени гори, с чист свеж въздух, вие се обновявате, радвате се, имате желание да живеете. Ако попаднете на място, дето лежат костите на хиляди хора, разположението ви изчезва. Вие ставате тъжен, замислен и недоволен от живота. Човек се радва на всяко нещо, от което лъха живот, а скърби за всяко нещо, което му напомня за смъртта. Като се радва, той се разширява; като страда, той се вдълбочава. В това отношение скръбта и радостта са необходими за човека, като условия за развитието му.
Следователно, хората се интересуват, от една страна от радостта и от скръбта, от друга – от живота и от смъртта. Който живее, непременно ще умре. Щом е така, естествено е човек да се интересува и от живота, и от смъртта. – Право ли е това? – Право е. Кои неща са прави и кои – криви? Кой човек е прав в разбиранията си и кой – крив? Който не е прав, той е крив; Който е крив, не е прав. Който не върви по правата линия е крив; който не върви по кривата линия, той върви по правата. За да се говори за прави и криви линии, трябва да се разбира същината им. Когато минават през човешкото съзнание, тези линии внасят радост и разширение в него, предават му сила и бодрост. Така се отразяват всички неща, които имат отношение към човека. нямат ли никакво отношение към съзнанието му, те минават и заминават, без да му предадат нещо. Например, виждате пред себе си парче тебешир. Казвате, че това е тебешир, но той не произвежда никакво впечатление върху вас. Ако трябва да напишете нещо на черната дъска, вие вземате тебешира в ръка и свършвате работата си. В този случай тебеширът има отношение към вас.
Често съвременните хора са недоволни от живота си, защото схващат нещата ограничено; техните разбирания са стари, отживели своето време. Например, стар стогодишен дядо върви по улицата и вижда пред себе си един голям скъпоценен камък. Навежда се да го вземе, но си мисли: Защо ми е този камък сега, на стари години? Да бях го намерил на младини, щях да го използвам, както трябва. Хвърля камъка на земята и продължава пътя си. Вие се чудите на постъпката на стареца и си мислите, че ще постъпите другояче със скъпоценния камък. Ако сте на мястото на стария човек и вие ще постъпите като него. Колко светли и възвишени идеи сте пренебрегнали, под предлог на това, че сте възрастни вече или, че времето не благоприятствува за реализирането им. Това е криво разбиране. Който на млади години е добър, ученолюбив, музикален и философ и на стари години ще бъде такъв. Ако на млади години не сте готов да приемете новите идеи и да работите за реализирането им, и на стари години не можете да ги приемете.
Помнете: златото и в калта е пак злато; медта и на царската маса пак е мед. Щом излезе от калта, златото веднага изменя своите възгледи за живота. То разбира, че има нещо ценно в него, на което всякога може да разчита. И медта, като излезе от царските условия и се изложи на влиянието на атмосферния въздух, веднага изменя възгледите си. Тя разбира, че стойността й не се крие в нея, но в условията,при които се намира. Ценни неща, в абсолютен смисъл на думата, са онези, които не изменят свойствата си и при лошите, и при добрите условия. Златото и в калта, и на царската маса, има една и съща цена. Следователно, ако кажете, че човек е излязъл от Бога, а същевременно мислите, че нищо не може да стане от него, вие имате криви разбирания и вървите по пътя на кривите линии. Едно от двете трябва да допущате: или, че сте излезли от Бога, или, че не сте излезли от Него. Ако приемете, че сте излезли от Бога, вие имате велико бъдеще, от вас ще излязат истински човеци. Ако приемете, че не сте излезли от Него, ще знаете, че каквито усилия да правите, от вас нищо няма да стане. – Светът не е направен, както трябва. – И това е криво разбиране. Бог е създал света. Щом е така, светът е създаден разумно. Ако има нещо криво, неправилно в живота, то се дължи на човешкия свят. Човек сам е изопачил своя свят и сам трябва да го изправи.
Когато се говори за прави и криви линии, ние разбираме прави и криви възгледи, които се проявяват чрез човешкото съзнание. Както вижда човек, така мисли. В този смисъл, правите и кривите линии наричаме очи на съзнанието. Който се разглежда само външно, казва: Какъвто съм отвън, такъв съм и отвътре. За да бъде заключението ви правилно, вие трябва да виждате едновременно и външно, и вътрешно. Тогава ще разберете, че ако сте злато, заровено в калта, външно можете да бъдете нечисти, но вътрешно сте чисти и ценни.
Само любовта вижда нещата и външно, и вътрешно. Затова казваме, че любовта осмисля живота. Вън от човека, вън от живите същества любовта не може да се прояви. Ето защо, когато се казва, че любовта осмисля живота, вие веднага ще помислите за някое живо същество – цвете, животно или човек. За каквото помислите, такова направление ще вземе вашето съзнание. Ако можете да мислите за любовта, без да я свързвате с някое същество, това значи да проникнете в цялата слънчева система. Достатъчно е да помислите за любовта, за да обиколите всички планети. Това значи, да имате ясна и пълна представа за любовта. Който разбира любовта, той има всичко на разположение. Каквото пожелае, моментално го придобива. Защо? – Защото любовта се проявява в настоящето. Тя няма отношение към миналото и към бъдещето. Любовта не се занимава с велики работи. Тя няма пред вид високи служби. Да заеме човек високо обществено положение, това значи, да раздели окръжаващите на два лагера и да предизвика между тях спор. Те започват да спорят, какъв е човекът, който заема високия пост, дали е знаменит, виден или обикновен. Каквото положение и да заеме човекът на любовта, той всякога служи на другите. Той има пред вид първо интересите на своите ближни. Себе си оставя на последно място.
Кой цвят символизира любовта? – Белият и розовият. Белият цвят е символ и на чистотата. Първото пролетно цвете е кокичето. То е символ на чистота. Каква е разликата между кокичето и минзухара? Кокичето е бяло, а минзухарът – жълт и лилав. Кокичето има луковица, а минзухарът – грудка. На какво се дължи белият цвят на кокичето? Изобщо, коя е причината, че различните цветя са различно обагрени? – Белият цвят на кокичето се дължи на студа. Понеже то се явява рано през пролетта, когато е още студено и слънцето грее слабо, тогава няма условия за образуване на багрилни вещества. Белият цвят на кокичето не е бяла боя, но въздух, който прониква в клетките му. Естествениците казват, че багрите на цветята се дължат на условията, при които се развиват. Също така климатът определя цвета на животните. Северните животни – мечки, елени, зайци са повечето бели. С промяната на температурата се изменя цветът на животните. Това е закон, който има отношение и към човека. Като знаете този закон, вие можете сами да си въздействувате. Например, оплаквате се от студ. Какво трябва да направите против студа? – Да увеличите любовта си. Безлюбието внася студ в човешкия организъм, а любовта – топлина. Някой се оплаква от тъмнина в съзнанието си. Щом му е тъмно, нищо друго не остава, освен да си купи една свещ и да я запали. Като увеличи светлината си, съзнанието му се прояснява. Ще кажете, че когато вътрешната светлина и топлина в човека се увеличават, положението му се подобрява. Не е въпрос за подобряване на положението, но човек трябва да решава задачите си правилно. Какъв смисъл има подобряването на прасето, ако го чака нож? В такъв случай, по-добре да е слабо, но да живее, отколкото угоено и да умре. И за човека е същото. По-добре е да бъде слаб и да живее, отколкото да е изхранен и да умре. Животът се предпочита пред смъртта. Като живее, човек има възможност да учи, да придобива опитности.
Сегашните хора се нуждаят от нови възгледи, от ново разбиране на нещата, за да различават същественото от несъщественото. И природата прави усилие да измени условията, да преобрази живота на съществата, за да намали страданията им. Пертурбациите, които стават в нея, имат за цел да изменят посоката, по която хората се движат, за да бъдат щастливи. Щастието се придобива по много пътища, а не само по един. Много пътища, много линии водят човека към щастието. Те се наричат живи линии на съзнанието. По тях се изучават Божествените закони, които действат в човешкия живот. Вън от живите линии, човек се натъква на мъртви линии, остатъци от живота, които съставят предмет на мъртвата наука. Който се занимава с мъртвата наука, обича да се рови в миналото си, да види, че в някое минало съществуване е бил цар. Какво печели той, ако знае, че някога е бил цар? Ако, като цар, е прекарвал в съмнения и страх, че неприятелите му ще го убият, за предпочитане е положението на обикновения човек. Ако си обикновен човек и в лицето на всички, които срещаш, виждаш свои приятели, радвай се на положението си. Няма по-голямо благо в живота, да виждаш в човека свой брат и приятел. За предпочитане е да бъдеш здрав и сам да си услужваш, отколкото да си болен и други да ти услужват.
Какво означава думата “болен” ? Тя е образувана от две срички: бол и лен. Сричката “бол” означава изобилие, а “лен” – мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. Думата “здраве” е образувана от сричките “здра” и “ве”. Значи, здравият “здра, дра” обича да одира кожата на хората, или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости? – С мързела.
Като ученици, вие трябва да изучавате растенията, да се ползвате от тях, да ги разбирате като символи. Казвате, че кокичето е красиво. В какво се заключава неговата красота? – Във венчето му. Освен на чистота, кокичето е символ и на мекота. То е срамежливо, затова навежда главата си надолу, като образува една крива линия, подобна на поклон. Така, именно, кокичето се покланя на минзухара, който съдържа електричество. Кривата линия на неговия поклон е магнетична. Значи, кокичето представя мекота, а минзухарът – твърдост. Кокичето е щедро, всичко раздава. Това е качество на белия цвят. Минзухарът предава повече електричество, бодрост, твърдост на човешкия характер. Затова се казва: Ще бъдеш мек и чист като кокичето, а твърд и смел като минзухара. За да придобиете тези качества, ще отидете при кокичето и минзухара, да слушате лекцията, която ще ви предадат. После ще си кажете: Днес слушах лекцията на двама нови професора – кокичето и минзухарът.
Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Който е излязъл от Бога, знае точно направлението, по което се движи и придобивките, които ще има. Това значи, да мисли човек право и да разсъждава по нов начин. Новото иде и всички трябва да се отворите за него, както се отваря цветът за слънчевите лъчи.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
30. Лекция от Учителя, държана на 19 април 1929 г.
София – Изгрев
СТАР ПРАВОПИС