Закон на доволството
Закон на доволството
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление върху силата на живота.
Представете си, че класът ви разполага с капитал от пет милиона лева. Кое осмисля този капитал? – Онова, за което той може да се употреби. Отивате да купите жито, но ви казват, че то не се продава. Отивате да купите плат, и за него казват същото – не се продава. Искате да направите нещо с капитала, да го вложите в някакво предприятие, но ви казват, че няма материали за тази работа. Вие стоите с парите си и нищо не можете да направите. Докато нямахте пари, казвахте, че без пари не се живее. Сега имате пари, но нищо не можете да си купите, нищо не можете да направите с тях. Това е все едно, да се раждат в главата ви различни идеи, без да знаете, как да ги реализирате. Всяка идея има място, време и начин за прилагане. Докато не вземе пред вид тези неща, човек не може да реализира своите идеи.
Често се говори за човешки мисли и за човешки идеи. Каква е разликата между мисъл и идея и между мислене и идеализиране? Казват за някого, че мисли много, а за друг – че идеализира. По какво се отличава първият от втория? Някои не правят разлика между мислене и идеализиране. Представете си, че имате дълг от сто хиляди лева. За да изплатите дълга, какво трябва да правите: да мислите или да идеализирате? При това положение можеш ли да бъдеш идеалист? Щом става въпрос за дългове, ще мислиш, как да ги изплатиш. Идеализмът представя висок планински връх. Идеалистът се качва на него и оттам гледа красивите картини в живота. Мисълта пък представя процес на слизане и на качване. Тя се занимава с обикновените работи в живота. Кога мисли човек повече: когато забогатява, или когато обеднява; когато е здрав, или когато е болен? Той мисли повече, когато обеднява и заболява. А бедността и болестта са принудителни процеси. Значи, мисълта е принудителен процес. Някой казва, че мисли много. Ако го бият, ако е болен, наистина, мисли; ако всичко му върви добре, той мисли малко. Значи, мисълта е силна, активна, когато човек се намира в отрицателни състояния. Чрез тях природата го заставя да мисли. Който има добра, силна мисъл, той не подозира, че е минал през големи мъчнотии и изпитания, докато се е научил да мисли. Човешката мисъл е изкупена с цената на хиляди скъпи жертви. Достатъчно е да видите своите минали животи, мъчнотиите и страданията, които сте преживели, за да разберете, колко скъпо струва вашата мисъл. Като знаете цената на правата и силна мисъл, благодарете за страданията, през които сте минали. Те са учители на човечеството. Те са научили човека да мисли. Въпреки това, той не е доволен, че страда.
Коя е причината за недоволството на човека? – Търсенето на лесния път в живота. Всеки иска да живее охолно, богато, да се задоволяват всичките му желания. На кого се задоволяват желанията? – На малкото дете. То е слабо, немощно, не може само да си услужва. Като огладнее, то започва да плаче, и майката веднага се притича на плача му. Тя му дава мляко, облича го, къпе го. При това, не всички са на разположение на детето – само майката или близките му се грижат за него. Ако попадне в среда на крави, овце, биволици, колкото и да плаче, никой няма да се погрижи за него. Те не разбират нуждите му и не могат да ги задоволят. Ако това се отнася за безпомощното дете, колко по-малко възрастният може да очаква на другите, да задоволят желанията му. Пазете се от недоволството, като вътрешно напрежение, да не се пръсне формата, в която се е наместило. Какво ще стане с газта, която е сипана в една сфера, ако в нея има известно напрежение? Газта ще наляга върху всички точки на сферата, докато си намери път и изтече навън. Дето сцеплението между частиците на сферата е най-слабо, там ще стане пропукването й, и газта ще излезе навън. Какво придобива сферата в този случай? Не само, че нищо не придобива, но губи; формата й се разрушава. Такова нещо е недоволството. То руши човешкия организъм.
Ние вземаме сферата като хармонична форма. Астрологически, кръгът и сферата представят хармонично съчетание на сили. Ако и в човека, както в сферата, силите му са в хармония, природата има грижи за него, тя сама задоволява нуждите му. Когато силите в човешкия организъм не са хармонизирани, човек сам се грижи за себе си. Защо е така? Представете си, че срещате човек с високо обществено положение, с добра обхода към подчинените си. Всички го обичат, изпълняват заповедите му. Всеки бърза да се отзове на нуждите му, да му услужи. За такъв човек се казва, че планетите, под влиянието на които се намира, са в добър аспект. Един ден той се провини, извърши някакво престъпление. Хората, които са около него, отнемат доверието си, не го слушат, не изпълняват вече заповедите му. Той сам трябва да върши всичко, сам да се грижи за себе си. Така постепенно губи материалното си положение, пращат го в затвор, лишават го от права и т.н. Кой е виновен за сегашното му положение? – Той сам. Ще кажете, че аспектите на живота му не са благоприятни. Обаче, той е причина за лошото съчетание на аспектите. Могат ли да се поправят лошите аспекти в човешкия живот? – Могат, но време е нужно за това. Има случаи, когато лошите аспекти се изправят лесно. Например, някой прилича на един престъпник, който успял да се скрие. Хващат набедения, наказват го, но временно. Един ден намират истинския престъпник и веднага освобождават невинно пострадалия. Това се случва в човешкия живот.
Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея. Ако някой извърши престъпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е в състояние да измени лошите аспекти на своя живот.Задача на всеки човек е да изучава законите на висшето, Божествено съзнание. Само чрез тези закони той може да се справя с недоволството си. Само така той ще разбере, трябва ли да бъде недоволен за дребни работи. Детето да плаче за чаша мляко, това се допуща, но младата мома и младият момък да плачат за чаша мляко, това съвсем не е на място. Който е дошъл на земята, носи известен капитал за обработване. Трябва ли тогава да бъде недоволен? Нищо не му остава, освен да работи. Ако при богатството, което му е дадено, плаче за чаша мляко, той е малко, недорасло дете. Има ли съзнание за себе си, че е голям, учен човек, той трябва да се прости с недоволството.
Защо идат страданията в живота? – За изправяне на погрешките. Малките страдания изправят малките погрешки, а големите страдания – големите погрешки. Като се изправят погрешките, страданието изчезва. Казвате, че кармата на човека е тежка, затова страда. Какво нещо е кармата? Кога се създава тя? Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена “път на астралната змия”. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време той ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на тази змия. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати. Бъдете будни към изкушенията, които срещате на пътя си, за да не попаднете във вълните на кривата линия. Който е доволен от условията на своя живот, върви по пътя, който разумните същества му определят. Недоволният постоянно се отклонява, но вместо придобивки, свършва с големи загуби. Условията на всеки човек крият възможности за неговото развитие. Ако използува възможностите, които му са дадени, той върви напред и постига своята цел.
Като ученици, от вас се иска будно съзнание, да разбирате нещата правилно и да ги прилагате разумно. Който има будно съзнание, бързо се ориентира, разбира хората и им помага. Той е като онези хора “психометри”, които с едно докосване до някой предмет, описват човека, на когото принадлежи предметът, или който последен го е хващал. Те описват неговата външност, характера му, даже и неговото минало, отчасти и бъдещето му. Бъдещето е в зависимост от миналото. Който знае миналото на човека, може да предскаже и бъдещето му. Как няма да предскажеш бъдещето на онзи, който преди 20 години извършил убийство, но успял да скрие следите на своето престъпление. Ще дойде ден, когато престъплението му ще се открие. Откриването на престъплението е неговото бъдеще. Как няма да предскажете бъдещето на човек, който е живял добър и чист живот? Каквото е миналото му, такова бъдеще го чака.
Следвайте кръга на Божественото съзнание, дето няма страдание, няма недоволство. Който влезе в този кръг със своето недоволство, сам попада в устата на астралната змия. Той бива изхвърлен вън, като пророк Иона. Три деня ще седите в устата на змията и като се пробуди съзнанието ви и схванете погрешките си, тя ще ви изхвърли вън. Оттук пак може да влезете в кръга на Божественото съзнание. Влезете ли в този кръг, пазете се от недоволството. Там не се позволява нито сянка от недоволство.
Хората се плашат от старостта. На каквато възраст и да сте, бъдете доволни. Старостта не е в годините, но в погрешките, в недоволството. Недоволният е стар. Като прави погрешки, съзнанието му се помрачава, той става недоволен и преждевременно остарява. Младият е всякога доволен. Ако греши, той бързо изправя погрешките си. И младият, и старият се учат, но старият се страхува да не изгуби знанието си. Какво трябва да прави човек с придобитото знание? – Да събере семето му. Само така той може да запази знанието си. Какво прави градинарят наесен? – Събира семената на растенията и напролет отново ги посява. Не направи ли това, той ще изгуби растенията и цветята, които имал миналата година в градината си. Красив цвят е знанието! Грижливо трябва да се отглежда и навреме да се събира семето му. Градинарят трябва да знае, след колко време всяко цвете израства, цъфти и дава плод.
Задръжте в ума си следните мисли: Не смущавай без причина Божественото съзнание, в което живееш. Пази единство на съзнанието си, за да не изпаднеш в областта на недоволството. Натъкнеш ли се на него, не се плаши, но усмихни му се и кажи: Колко си красиво! Можеш ли да кажеш тези думи с разположение, недоволството само по себе си ще те напусне.
Единство в съзнанието и връзка с Божественото съзнание са закони, чрез които човек се освобождава от недоволството.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
35. Лекция от Учителя, държана на 31 май 1929г.
София – Изгрев
Представете си, че класът ви разполага с капитал от пет милиона лева. Кое осмисля този капитал? – Онова, за което той може да се употреби. Отивате да купите жито, но ви казват, че то не се продава. Отивате да купите плат, и за него казват същото – не се продава. Искате да направите нещо с капитала, да го вложите в някакво предприятие, но ви казват, че няма материали за тази работа. Вие стоите с парите си и нищо не можете да направите. Докато нямахте пари, казвахте, че без пари не се живее. Сега имате пари, но нищо не можете да си купите, нищо не можете да направите с тях. Това е все едно, да се раждат в главата ви различни идеи, без да знаете, как да ги реализирате. Всяка идея има място, време и начин за прилагане. Докато не вземе пред вид тези неща, човек не може да реализира своите идеи.
Често се говори за човешки мисли и за човешки идеи. Каква е разликата между мисъл и идея и между мислене и идеализиране? Казват за някого, че мисли много, а за друг – че идеализира. По какво се отличава първият от втория? Някои не правят разлика между мислене и идеализиране. Представете си, че имате дълг от сто хиляди лева. За да изплатите дълга, какво трябва да правите: да мислите или да идеализирате? При това положение можеш ли да бъдеш идеалист? Щом става въпрос за дългове, ще мислиш, как да ги изплатиш. Идеализмът представя висок планински връх. Идеалистът се качва на него и оттам гледа красивите картини в живота. Мисълта пък представя процес на слизане и на качване. Тя се занимава с обикновените работи в живота. Кога мисли човек повече: когато забогатява, или когато обеднява; когато е здрав, или когато е болен? Той мисли повече, когато обеднява и заболява. А бедността и болестта са принудителни процеси. Значи, мисълта е принудителен процес. Някой казва, че мисли много. Ако го бият, ако е болен, наистина, мисли; ако всичко му върви добре, той мисли малко. Значи, мисълта е силна, активна, когато човек се намира в отрицателни състояния. Чрез тях природата го заставя да мисли. Който има добра, силна мисъл, той не подозира, че е минал през големи мъчнотии и изпитания, докато се е научил да мисли. Човешката мисъл е изкупена с цената на хиляди скъпи жертви. Достатъчно е да видите своите минали животи, мъчнотиите и страданията, които сте преживели, за да разберете, колко скъпо струва вашата мисъл. Като знаете цената на правата и силна мисъл, благодарете за страданията, през които сте минали. Те са учители на човечеството. Те са научили човека да мисли. Въпреки това, той не е доволен, че страда.
Коя е причината за недоволството на човека? – Търсенето на лесния път в живота. Всеки иска да живее охолно, богато, да се задоволяват всичките му желания. На кого се задоволяват желанията? – На малкото дете. То е слабо, немощно, не може само да си услужва. Като огладнее, то започва да плаче, и майката веднага се притича на плача му. Тя му дава мляко, облича го, къпе го. При това, не всички са на разположение на детето – само майката или близките му се грижат за него. Ако попадне в среда на крави, овце, биволици, колкото и да плаче, никой няма да се погрижи за него. Те не разбират нуждите му и не могат да ги задоволят. Ако това се отнася за безпомощното дете, колко по-малко възрастният може да очаква на другите, да задоволят желанията му. Пазете се от недоволството, като вътрешно напрежение, да не се пръсне формата, в която се е наместило. Какво ще стане с газта, която е сипана в една сфера, ако в нея има известно напрежение? Газта ще наляга върху всички точки на сферата, докато си намери път и изтече навън. Дето сцеплението между частиците на сферата е най-слабо, там ще стане пропукването й, и газта ще излезе навън. Какво придобива сферата в този случай? Не само, че нищо не придобива, но губи; формата й се разрушава. Такова нещо е недоволството. То руши човешкия организъм.
Ние вземаме сферата като хармонична форма. Астрологически, кръгът и сферата представят хармонично съчетание на сили. Ако и в човека, както в сферата, силите му са в хармония, природата има грижи за него, тя сама задоволява нуждите му. Когато силите в човешкия организъм не са хармонизирани, човек сам се грижи за себе си. Защо е така? Представете си, че срещате човек с високо обществено положение, с добра обхода към подчинените си. Всички го обичат, изпълняват заповедите му. Всеки бърза да се отзове на нуждите му, да му услужи. За такъв човек се казва, че планетите, под влиянието на които се намира, са в добър аспект. Един ден той се провини, извърши някакво престъпление. Хората, които са около него, отнемат доверието си, не го слушат, не изпълняват вече заповедите му. Той сам трябва да върши всичко, сам да се грижи за себе си. Така постепенно губи материалното си положение, пращат го в затвор, лишават го от права и т.н. Кой е виновен за сегашното му положение? – Той сам. Ще кажете, че аспектите на живота му не са благоприятни. Обаче, той е причина за лошото съчетание на аспектите. Могат ли да се поправят лошите аспекти в човешкия живот? – Могат, но време е нужно за това. Има случаи, когато лошите аспекти се изправят лесно. Например, някой прилича на един престъпник, който успял да се скрие. Хващат набедения, наказват го, но временно. Един ден намират истинския престъпник и веднага освобождават невинно пострадалия. Това се случва в човешкия живот.
Едно трябва да се знае: човек може да подобри живота си, т.е. да измени лошите аспекти на своята съдба, когато служи на една възвишена идея. Ако някой извърши престъпление и не се повдигне, съзнанието му не се пробужда. При това съзнание той не е в състояние да измени лошите аспекти на своя живот.Задача на всеки човек е да изучава законите на висшето, Божествено съзнание. Само чрез тези закони той може да се справя с недоволството си. Само така той ще разбере, трябва ли да бъде недоволен за дребни работи. Детето да плаче за чаша мляко, това се допуща, но младата мома и младият момък да плачат за чаша мляко, това съвсем не е на място. Който е дошъл на земята, носи известен капитал за обработване. Трябва ли тогава да бъде недоволен? Нищо не му остава, освен да работи. Ако при богатството, което му е дадено, плаче за чаша мляко, той е малко, недорасло дете. Има ли съзнание за себе си, че е голям, учен човек, той трябва да се прости с недоволството.
Защо идат страданията в живота? – За изправяне на погрешките. Малките страдания изправят малките погрешки, а големите страдания – големите погрешки. Като се изправят погрешките, страданието изчезва. Казвате, че кармата на човека е тежка, затова страда. Какво нещо е кармата? Кога се създава тя? Когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива, вълнообразна линия, наречена “път на астралната змия”. Който попадне в този път, скъпо плаща. Дълго време той ще се мъчи, ще страда, докато се освободи от клещите на тази змия. Много нещо ще научи, много качества ще придобие, но може и с живота си да плати. Бъдете будни към изкушенията, които срещате на пътя си, за да не попаднете във вълните на кривата линия. Който е доволен от условията на своя живот, върви по пътя, който разумните същества му определят. Недоволният постоянно се отклонява, но вместо придобивки, свършва с големи загуби. Условията на всеки човек крият възможности за неговото развитие. Ако използува възможностите, които му са дадени, той върви напред и постига своята цел.
Като ученици, от вас се иска будно съзнание, да разбирате нещата правилно и да ги прилагате разумно. Който има будно съзнание, бързо се ориентира, разбира хората и им помага. Той е като онези хора “психометри”, които с едно докосване до някой предмет, описват човека, на когото принадлежи предметът, или който последен го е хващал. Те описват неговата външност, характера му, даже и неговото минало, отчасти и бъдещето му. Бъдещето е в зависимост от миналото. Който знае миналото на човека, може да предскаже и бъдещето му. Как няма да предскажеш бъдещето на онзи, който преди 20 години извършил убийство, но успял да скрие следите на своето престъпление. Ще дойде ден, когато престъплението му ще се открие. Откриването на престъплението е неговото бъдеще. Как няма да предскажете бъдещето на човек, който е живял добър и чист живот? Каквото е миналото му, такова бъдеще го чака.
Следвайте кръга на Божественото съзнание, дето няма страдание, няма недоволство. Който влезе в този кръг със своето недоволство, сам попада в устата на астралната змия. Той бива изхвърлен вън, като пророк Иона. Три деня ще седите в устата на змията и като се пробуди съзнанието ви и схванете погрешките си, тя ще ви изхвърли вън. Оттук пак може да влезете в кръга на Божественото съзнание. Влезете ли в този кръг, пазете се от недоволството. Там не се позволява нито сянка от недоволство.
Хората се плашат от старостта. На каквато възраст и да сте, бъдете доволни. Старостта не е в годините, но в погрешките, в недоволството. Недоволният е стар. Като прави погрешки, съзнанието му се помрачава, той става недоволен и преждевременно остарява. Младият е всякога доволен. Ако греши, той бързо изправя погрешките си. И младият, и старият се учат, но старият се страхува да не изгуби знанието си. Какво трябва да прави човек с придобитото знание? – Да събере семето му. Само така той може да запази знанието си. Какво прави градинарят наесен? – Събира семената на растенията и напролет отново ги посява. Не направи ли това, той ще изгуби растенията и цветята, които имал миналата година в градината си. Красив цвят е знанието! Грижливо трябва да се отглежда и навреме да се събира семето му. Градинарят трябва да знае, след колко време всяко цвете израства, цъфти и дава плод.
Задръжте в ума си следните мисли: Не смущавай без причина Божественото съзнание, в което живееш. Пази единство на съзнанието си, за да не изпаднеш в областта на недоволството. Натъкнеш ли се на него, не се плаши, но усмихни му се и кажи: Колко си красиво! Можеш ли да кажеш тези думи с разположение, недоволството само по себе си ще те напусне.
Единство в съзнанието и връзка с Божественото съзнание са закони, чрез които човек се освобождава от недоволството.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
35. Лекция от Учителя, държана на 31 май 1929г.
София – Изгрев
СТАР ПРАВОПИС