Естественото състояние
Естественото състояние
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление върху стиха: “Пътят на праведния е като на зазоряване”.
Тема за следния път: “Полза от физическия труд”.
Какво се образува при равномерното движение на едно тяло? – Ако тялото е твърдо или течно, образува се права линия. Ако е въздухообразно, образува се сфера.
Представете си, че земната кора постоянно се повдига и спада. Кои са причините за повдигането и спадането й? Учените дават различни обяснения на този въпрос. Според вас, къде се крият причините на това явление, вън някъде, или в самата земя? Кои са причините за сплесването на земята при полюсите? Ще кажете, че въртенето й около остта е причина за сплесването й при полюсите. Произволен процес ли е въртенето на земята около слънцето и около остта й, или е наложен от някаква външна, разумна сила? Учените казват, че Слънцето привлича Земята, затова тя се върти около него. Възможно ли е едно тяло, което се намира на 92 милиона мили далеч от друго, да го привлича и заставя да обикаля около него? Учените дават обяснения и на този въпрос. Има и частни причини, които са предизвикали промяната на земната кора. Това са създаването на горите и изсичането им. В първия случай, част от земята се покрива с гъсти, непроходими гори, а във втория случай, горите постепенно изчезват, и земята се оголва. Така се създадоха органическата и механическата култури. За сметка на живота на растенията, изникнаха човешките жилища. Човек приложи изкуството си да гради. В това изкуство, той изяви своите вътрешни нужди и разбирания. Колкото по-големи са прозорците на една къща, толкова по-съзнателно е отношението на човека към светлината. Той се нуждае от повече светлина и повече въздух. За да разбере законите на природата и нейните прояви, първо човек трябва да излезе от процесите, които стават в него.
Следователно, започнете от себе си, като мярка на нещата, и постепенно вървете към природата. Например, срещате един човек със силно развити скули, а друг – с по-слаби. Какво забелязвате между двамата? Първият се отличава с голяма издръжливост; вторият не е много издръжлив. Хора, на които мускулите на лицето са хлътнали, имат слаба стомашна система. Ако дишането е слабо, отразява се върху носа и очите. Изобщо, всички правилни и неправилни прояви на организма се отразяват върху лицето. Съвършеният човек има съвършени черти на лицето си. Явява се въпрос: Кое се проявява по-рано – характерът или формата, чрез която се изявява той? Това е все едно да се пита, причината ли се явява по-рано или последствието. Някой иска да говори с вас, но вие нямате разположение да го слушате. Знаете ли какво ще ви говори? – Не знаете. Въпреки това го отблъсквате. Значи, вие предварително знаете, че ще ви говори нещо неприятно и не искате да го слушате.
Както виждате, първо се проявява причината, след нея иде последствието. Ще кажете, че това е проста работа, като a+b=c. Като равенство това е проста работа, но трябва да знаете какво означават тези величини. Тук a+b представят две същества, които са свършили известна работа. То е все едно, да съберете труда на онзи, който е направил цигулката, на учителя, който преподава музика, и да създадете ученика. Ако нямате цигулка и учител, нищо не можете да направите.
И тъй, започнете от физическите неща, които са най-близо до вас, и постепенно отивайте към духовните. Започнете от познаване на вътрешните процеси в себе си и вървете към духовните и Божествените. Виждате двама души с болни крака. Казвате им да ходят. Първият казва, че не може да се движи и остава на мястото си. Вторият започва да ходи. Защо единият не може да ходи, а другият може? Вторият има по-силна воля и преодолява болката. В някои случаи, силната воля има механически характер. Причината за проявата й се дължи на здраво сърдце и на силни мускули. В други случаи, проявата на волята е органическа или духовна. Някой човек не може да ходи, но може да реже дърва, да работи умствено и т.н. Разумният човек координира дейността на своята воля, благодарение на което животът му е хармоничен. Ако не може да координира дейността си, явява се дисхармония в живота му.
Като изучава себе си, човек почва да различава три вида процеси в своя организъм: механически, органически и психически. Според едни учени, първо се проявяват психическите процеси, после – органическите и най-после механическите. Според други, точно обратно: започва се с механическите и се свършва с психическите. Важно е да се съединят трите процеса в едно. Колата, конете и коларят представят трите процеса заедно. Сглобяването на частите на колата е механически процес, тегленето на колата от конете е органически, а управляването на колата от коларя е психически процес. Колата се движи напред, колелата – кръгообразно, конете – също напред, а коларят управлява юздите напред и назад, наляво и надясно. При скъсване на лявата юзда, движението отива наляво; при скъсване на дясната юзда, движението отива надясно. Същото се отнася и до чувствата: ако юздата на човешките чувства се скъсява наляво, човек отива наляво; ако юздата на чувствата му се скъсява надясно, и той отива надясно. Някой казва, че не те обича, но ти пак отиваш при него. Той казва, че не иска да те вижда, но ти постоянно се изпречваш на пътя му. Това показва, че ти, който не искаш да видиш този човек, си свързан с него. Ти скъсяваш юздата на твоите чувства и той отива точно в същата посока, в която и ти отиваш – свързани сте двамата. – Защо идеш с мене? – Защото скъси юздата ми и сам ме потегли в посоката на твоето движение. Колкото по-силно е желанието ви – този човек да не върви с вас, толкова по-силно е и неговото желание да ви следва. Майката не иска да вземе детето си, дето отива, но то тръгва след нея. Тя се върне, набие го и заминава. След малко то пак тръгва подир нея. Защо става така? – Опнат е ремъкът му, не може то да не върви след нея.
Човек трябва да има ясна представа за процесите, които стават вън и вътре в него. Някой се оплаква, че не може да се владее, че няма самообладание. Много естествено. Той се качил на колата, а коларят кара и не мисли да спира. При това положение, човек не може да се владее, не зависи от него. Докато коларят непрекъснато стяга ремъците, ти винаги ще бъдеш воден от него. – Какво трябва да направя? – Ще приложиш волята си, ще кажеш на коларя да спре; той ще заповяда на конете си, и колата ще престане да се движи. Следователно, ако искаш да постигнеш желанията си, трябва да знаеш, как да постъпиш. Коларят трябва да разбира твоя език, а ти да знаеш кога да му говориш. Колата слиза по наклон, а ти казваш на коларя да спре. Колкото и да го молиш да спре, той няма да те послуша. Ще чакаш да дойде колата на такова място, дето няма препятствия и мъчнотии за нея. Тогава ще кажеш на коларя да спре, и той ще те послуша. Тъй щото, ако искате да спрете някой процес, не го спирайте в момента, когато минава по наклон, или когато се изкачва. Спрете го, когато е в равнината, на равно място. Само в равнината човек разсъждава правилно. Само на равни места колите спират. Само на равни места едни хора се забавляват, а други философствуват и размишляват. Някой минава за добър математик, но не може да спре една кола на пътя й. Коя е причината за това? – Той изчислява добре, но не мисли добре. Друг пък казва за себе си, че е набожен, всякога се моли на Бога. Набожен е, добре се моли, а дето влезе, произвежда раздори. Някой минава за добър счетоводител, добре смята, но винаги липсва нещо от касата. Защо се явяват тези противоречия? – Защото между външната проява и вътрешната подбуда няма съгласие. За да бъде касата на човека в изправност, между външното и вътрешното смятане трябва да има единство. Като не знае причините за неуспехите си, той ги търси вън от себе си. Причините за успехите и неуспехите на човека са в самия него.
Една от причините за неуспехите на хората е отлагането. Някой намисли да отиде на планината, но отлага за друг ден, защото днес било облачно, дъжд ще вали. Друг ден пък сняг вали. Той не знае, че всеки ден носи известно благословение. Дъждът носи голямо благо за растенията. Снегът е топла покривка за тях. След усилената им работа през пролетта и лятото, иде зимата, покрива ги с топла завивка – снегът – и ги оставя да си починат. Благоприятните условия и за растенията, и за животните идат след дъжда и снега. Дето е паднал голям дъжд и дълбок сняг, там мъчнотиите са големи. Който разбира този закон, може да изчисли количеството на падналия дъжд и сняг и да вади заключение за състоянието на атмосферата. Той може да отиде още по-нататък, да вади заключение за физическите и психически мъчнотии, през които са минали хората на известна местност. Забелязано е, че когато вали дъжд, действат едни сили; когато вали сняг, действуват други сили. Човек трябва да има будно съзнание, да не отлага нещата, за да се ползува разумно и от едните, и от другите сили. Така той ще използува благословението, което те носят в себе си.
Изучавайте символите, с които природата си служи, като с методи за работа, и правете преводи от тях. Ставаш една сутрин от сън, крайно неразположен. Имаш да плащаш една голяма сума, а нямаш пари. Сещаш се за приятеля си, който е богат и добър човек. Бързаш да отидеш при него, да му искаш пари на заем, да платиш поне част от дълга си. Знаеш, че приятелят ти излиза рано и се страхуваш, че няма да го намериш в дома му. Гледаш, вън се излива проливен дъжд. Не отлагай да изпълниш решението си. Дъждът е благословение за тебе, ще задържи приятеля ти вкъщи, и ти ще свършиш работата си. Такова е решението на задачата, при условие, че имаш богат приятел. Какво ще правиш, ако нямаш такъв приятел? Поет си, пишеш стихове и започваш да фантазираш, как ще напишеш едно хубаво стихотворение, ще го напечаташ и разпространиш по целия свят, всички да го четат. Добре е това, но пари нямаш за напечатването му. Какво ще правиш? Има един изход. Ще отидеш при гостилничаря, при когото се храниш, и ще му напишеш едно стихотворение, като реклама на гостилницата му. След това ще го помолиш да останеш при него известно време, да му помагаш и да научиш нещо от занаята му. Като го разположиш, той ще отвори сърдцето си и ще ти помогне.
Като изпаднат в мъчнотии и затруднения, хората не са готови да слязат от високото положение, в което се намират, и с това усложняват мъчнотиите си. Казват: Как е възможно един поет, учен или философ да слезе толкова низко, да работи в гостилница и да пише реклами? Ако не е готов да слезе от висотата си, дълго време ще стои там, изложен на бури и ветрове. Ще дойде ден, когато ще слезе, но по-добре по-рано, с малко разходи и загуби. Вижте, какво прави водата в природата. Като падне на планината, тя започва да слиза надолу, в долината. Ако не е готова да слезе, няма да донесе плодородие на хората и сама тя ще замръзне. Вслушвай се в природата и виж, какво иска тя от теб. Каже ли ти да слезеш, ще слезеш. – Искам да се качвам нагоре. – Стани въздух. Има въздушни течения, които възлизат нагоре, но има такива течения, които слизат по склоновете на планината. Каже ли те природата да отстъпиш, ще отстъпиш. По-добре да отстъпиш, отколкото да попаднеш в плен. Ще отстъпиш и пак ще настъпиш. Когато условията са благоприятни, ще настъпваш; когато са неблагоприятни, ще отстъпваш. Разумност се иска от всички.
Какво трябва да правите, когато изгубите разположението на духа си? Първо трябва да знаете причината за неразположението. Ако е от материален характер, ще я трансформирате пак с нещо материално, но от по-висока степен. Причината за неразположението ви се крие в невъзможността да изплатите дълга си. За да не ви мъчат тежки мисли, ще си представите, че сте министър на просветата, или генерал и заповядвате на своите подведомствени. Вие вървите нагоре-надолу и си представяте хубостите на новото положение: получавате голяма заплата, назначавате на служба свои познати, те ви благодарят. С тази маневра вие си въздействувате и превръщате неразположението си в разположение. Това е добър метод за самовъзпитание. Обаче, през това време не се заблуждавайте, но работете повече от всеки друг ден. Вие съзнавате, че от вас, като министър, като генерал се иска повече работа. Казано е, че мисълта е творец на характера. Значи, ще си помагате с мисълта. Който не може да работи с мисълта си, ще се натъкне на по-големи мъчнотии, ще се обезсърдчи и ще си каже: Няма да стане човек от мене.
Ще кажете, че не искате да се самозалъгвате. – Това не е залъгване. Как може актьорът на сцената да стане цар, министър, генерал, а ти не можеш в стаята си да станеш виден човек само за няколко часа. Като се свърши представлението, ти си пак обикновен човек. Не мислете, че изпадате в смешно положение – това е временно. Правете такива опити, докато дойдете до положение да различавате същественото от несъщественото. Не гледайте на погрешките си като на неща, сраснати с вас. Това са временни роли, които играете на сцената. Всяка роля продължава известно време и се сменя с друга, по-добра и по-достойна за вас. – Защо трябваше да се окалям толкова? – Вие не сте виновни, пътят е такъв. Попаднали сте на прашен път, а после сте минали през мочурливи места, дъжд ви е валял и сте се окаляли. Като научите пътя, няма да минавате вече през него. Така ще придобиете по-голяма опитност и разумност, да избирате чист път и да знаете по кое време да пътувате. Не се спирайте върху това, което сте преживели. Вървете напред и размишлявайте. Създайте си нова философия. Останете ли на едно и също място в мисълта си и кажете, че от вас нищо няма да излезе, вие се втвърдявате. Младият трябва да бъде пластичен, да се свива и разпуща като пружина.
Пазете се от атавизма, да не повтаряте неща, които сте преживявали в миналото си. На времето си те са били естествени, но днес не са естествени. Всяко неестествено състояние причинява големи страдания. Затова, за да не страдате, пазете се от неестествените състояния; не се обезсърдчавайте и не бягайте от хората и от живота. Върнете се към естественото състояние на своята душа. И тогава, колкото трудни задачи да имате, ще намерите начини за разрешаването им. Природата дава методи за решаване и на най-мъчните задачи. – Как може човек да се върне към състоянието на своята душа? – Като мине през всички царства под себе си и над себе си и вземе от тях по едно от най-добрите качества. Първо ще минете през минералното царство, после – през растителното, през животинското, през човешкото, през ангелското и отвсякъде ще задържите най-ценното. Това значи, човек да изучава и да прилага закона на алхимията за превръщане на материята. Като работи с този закон, най-после той ще дойде до първоначалната чистота на материята, чрез която душата се проявява в своята пълнота и сила.
Стремете се към онази основна чиста и светла мисъл и към онова основно красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя. Те представят основа на вашия живот. Докато работите с тях, никаква изненада няма да срещате на пътя си. Който не иска да работи, гледа да прекара живота си леко, без мъчнотии. Това не е истински живот. Ще живеете съзнателно, за да придобиете онази първоначална материя, с която можете да работите. Само така ще разберете, че животът и в училището, и извън училището е един и същ. За онзи, който не разбира нещата, училищният и външният живот са две различни неща. За него дъждът и снегът са две състояния на една и съща материя. Външният живот е разширение на училищния. В училището се работи с математиката на статичните числа, а в живота – с математиката на живите числа, които са в постоянно движение.
За следния път всеки от вас да помисли върху понятията: учител, проповедник и търговец и да види, на какви числа ще ги уподоби. В математиката се работи с променчиви и с постоянни числа. На какво число ще уподобите търговеца, като знаете, че стоката, с която работи, се мени постоянно?
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
36. Лекция от Учителя, държана на 6 юни 1929г
Тема за следния път: “Полза от физическия труд”.
Какво се образува при равномерното движение на едно тяло? – Ако тялото е твърдо или течно, образува се права линия. Ако е въздухообразно, образува се сфера.
Представете си, че земната кора постоянно се повдига и спада. Кои са причините за повдигането и спадането й? Учените дават различни обяснения на този въпрос. Според вас, къде се крият причините на това явление, вън някъде, или в самата земя? Кои са причините за сплесването на земята при полюсите? Ще кажете, че въртенето й около остта е причина за сплесването й при полюсите. Произволен процес ли е въртенето на земята около слънцето и около остта й, или е наложен от някаква външна, разумна сила? Учените казват, че Слънцето привлича Земята, затова тя се върти около него. Възможно ли е едно тяло, което се намира на 92 милиона мили далеч от друго, да го привлича и заставя да обикаля около него? Учените дават обяснения и на този въпрос. Има и частни причини, които са предизвикали промяната на земната кора. Това са създаването на горите и изсичането им. В първия случай, част от земята се покрива с гъсти, непроходими гори, а във втория случай, горите постепенно изчезват, и земята се оголва. Така се създадоха органическата и механическата култури. За сметка на живота на растенията, изникнаха човешките жилища. Човек приложи изкуството си да гради. В това изкуство, той изяви своите вътрешни нужди и разбирания. Колкото по-големи са прозорците на една къща, толкова по-съзнателно е отношението на човека към светлината. Той се нуждае от повече светлина и повече въздух. За да разбере законите на природата и нейните прояви, първо човек трябва да излезе от процесите, които стават в него.
Следователно, започнете от себе си, като мярка на нещата, и постепенно вървете към природата. Например, срещате един човек със силно развити скули, а друг – с по-слаби. Какво забелязвате между двамата? Първият се отличава с голяма издръжливост; вторият не е много издръжлив. Хора, на които мускулите на лицето са хлътнали, имат слаба стомашна система. Ако дишането е слабо, отразява се върху носа и очите. Изобщо, всички правилни и неправилни прояви на организма се отразяват върху лицето. Съвършеният човек има съвършени черти на лицето си. Явява се въпрос: Кое се проявява по-рано – характерът или формата, чрез която се изявява той? Това е все едно да се пита, причината ли се явява по-рано или последствието. Някой иска да говори с вас, но вие нямате разположение да го слушате. Знаете ли какво ще ви говори? – Не знаете. Въпреки това го отблъсквате. Значи, вие предварително знаете, че ще ви говори нещо неприятно и не искате да го слушате.
Както виждате, първо се проявява причината, след нея иде последствието. Ще кажете, че това е проста работа, като a+b=c. Като равенство това е проста работа, но трябва да знаете какво означават тези величини. Тук a+b представят две същества, които са свършили известна работа. То е все едно, да съберете труда на онзи, който е направил цигулката, на учителя, който преподава музика, и да създадете ученика. Ако нямате цигулка и учител, нищо не можете да направите.
И тъй, започнете от физическите неща, които са най-близо до вас, и постепенно отивайте към духовните. Започнете от познаване на вътрешните процеси в себе си и вървете към духовните и Божествените. Виждате двама души с болни крака. Казвате им да ходят. Първият казва, че не може да се движи и остава на мястото си. Вторият започва да ходи. Защо единият не може да ходи, а другият може? Вторият има по-силна воля и преодолява болката. В някои случаи, силната воля има механически характер. Причината за проявата й се дължи на здраво сърдце и на силни мускули. В други случаи, проявата на волята е органическа или духовна. Някой човек не може да ходи, но може да реже дърва, да работи умствено и т.н. Разумният човек координира дейността на своята воля, благодарение на което животът му е хармоничен. Ако не може да координира дейността си, явява се дисхармония в живота му.
Като изучава себе си, човек почва да различава три вида процеси в своя организъм: механически, органически и психически. Според едни учени, първо се проявяват психическите процеси, после – органическите и най-после механическите. Според други, точно обратно: започва се с механическите и се свършва с психическите. Важно е да се съединят трите процеса в едно. Колата, конете и коларят представят трите процеса заедно. Сглобяването на частите на колата е механически процес, тегленето на колата от конете е органически, а управляването на колата от коларя е психически процес. Колата се движи напред, колелата – кръгообразно, конете – също напред, а коларят управлява юздите напред и назад, наляво и надясно. При скъсване на лявата юзда, движението отива наляво; при скъсване на дясната юзда, движението отива надясно. Същото се отнася и до чувствата: ако юздата на човешките чувства се скъсява наляво, човек отива наляво; ако юздата на чувствата му се скъсява надясно, и той отива надясно. Някой казва, че не те обича, но ти пак отиваш при него. Той казва, че не иска да те вижда, но ти постоянно се изпречваш на пътя му. Това показва, че ти, който не искаш да видиш този човек, си свързан с него. Ти скъсяваш юздата на твоите чувства и той отива точно в същата посока, в която и ти отиваш – свързани сте двамата. – Защо идеш с мене? – Защото скъси юздата ми и сам ме потегли в посоката на твоето движение. Колкото по-силно е желанието ви – този човек да не върви с вас, толкова по-силно е и неговото желание да ви следва. Майката не иска да вземе детето си, дето отива, но то тръгва след нея. Тя се върне, набие го и заминава. След малко то пак тръгва подир нея. Защо става така? – Опнат е ремъкът му, не може то да не върви след нея.
Човек трябва да има ясна представа за процесите, които стават вън и вътре в него. Някой се оплаква, че не може да се владее, че няма самообладание. Много естествено. Той се качил на колата, а коларят кара и не мисли да спира. При това положение, човек не може да се владее, не зависи от него. Докато коларят непрекъснато стяга ремъците, ти винаги ще бъдеш воден от него. – Какво трябва да направя? – Ще приложиш волята си, ще кажеш на коларя да спре; той ще заповяда на конете си, и колата ще престане да се движи. Следователно, ако искаш да постигнеш желанията си, трябва да знаеш, как да постъпиш. Коларят трябва да разбира твоя език, а ти да знаеш кога да му говориш. Колата слиза по наклон, а ти казваш на коларя да спре. Колкото и да го молиш да спре, той няма да те послуша. Ще чакаш да дойде колата на такова място, дето няма препятствия и мъчнотии за нея. Тогава ще кажеш на коларя да спре, и той ще те послуша. Тъй щото, ако искате да спрете някой процес, не го спирайте в момента, когато минава по наклон, или когато се изкачва. Спрете го, когато е в равнината, на равно място. Само в равнината човек разсъждава правилно. Само на равни места колите спират. Само на равни места едни хора се забавляват, а други философствуват и размишляват. Някой минава за добър математик, но не може да спре една кола на пътя й. Коя е причината за това? – Той изчислява добре, но не мисли добре. Друг пък казва за себе си, че е набожен, всякога се моли на Бога. Набожен е, добре се моли, а дето влезе, произвежда раздори. Някой минава за добър счетоводител, добре смята, но винаги липсва нещо от касата. Защо се явяват тези противоречия? – Защото между външната проява и вътрешната подбуда няма съгласие. За да бъде касата на човека в изправност, между външното и вътрешното смятане трябва да има единство. Като не знае причините за неуспехите си, той ги търси вън от себе си. Причините за успехите и неуспехите на човека са в самия него.
Една от причините за неуспехите на хората е отлагането. Някой намисли да отиде на планината, но отлага за друг ден, защото днес било облачно, дъжд ще вали. Друг ден пък сняг вали. Той не знае, че всеки ден носи известно благословение. Дъждът носи голямо благо за растенията. Снегът е топла покривка за тях. След усилената им работа през пролетта и лятото, иде зимата, покрива ги с топла завивка – снегът – и ги оставя да си починат. Благоприятните условия и за растенията, и за животните идат след дъжда и снега. Дето е паднал голям дъжд и дълбок сняг, там мъчнотиите са големи. Който разбира този закон, може да изчисли количеството на падналия дъжд и сняг и да вади заключение за състоянието на атмосферата. Той може да отиде още по-нататък, да вади заключение за физическите и психически мъчнотии, през които са минали хората на известна местност. Забелязано е, че когато вали дъжд, действат едни сили; когато вали сняг, действуват други сили. Човек трябва да има будно съзнание, да не отлага нещата, за да се ползува разумно и от едните, и от другите сили. Така той ще използува благословението, което те носят в себе си.
Изучавайте символите, с които природата си служи, като с методи за работа, и правете преводи от тях. Ставаш една сутрин от сън, крайно неразположен. Имаш да плащаш една голяма сума, а нямаш пари. Сещаш се за приятеля си, който е богат и добър човек. Бързаш да отидеш при него, да му искаш пари на заем, да платиш поне част от дълга си. Знаеш, че приятелят ти излиза рано и се страхуваш, че няма да го намериш в дома му. Гледаш, вън се излива проливен дъжд. Не отлагай да изпълниш решението си. Дъждът е благословение за тебе, ще задържи приятеля ти вкъщи, и ти ще свършиш работата си. Такова е решението на задачата, при условие, че имаш богат приятел. Какво ще правиш, ако нямаш такъв приятел? Поет си, пишеш стихове и започваш да фантазираш, как ще напишеш едно хубаво стихотворение, ще го напечаташ и разпространиш по целия свят, всички да го четат. Добре е това, но пари нямаш за напечатването му. Какво ще правиш? Има един изход. Ще отидеш при гостилничаря, при когото се храниш, и ще му напишеш едно стихотворение, като реклама на гостилницата му. След това ще го помолиш да останеш при него известно време, да му помагаш и да научиш нещо от занаята му. Като го разположиш, той ще отвори сърдцето си и ще ти помогне.
Като изпаднат в мъчнотии и затруднения, хората не са готови да слязат от високото положение, в което се намират, и с това усложняват мъчнотиите си. Казват: Как е възможно един поет, учен или философ да слезе толкова низко, да работи в гостилница и да пише реклами? Ако не е готов да слезе от висотата си, дълго време ще стои там, изложен на бури и ветрове. Ще дойде ден, когато ще слезе, но по-добре по-рано, с малко разходи и загуби. Вижте, какво прави водата в природата. Като падне на планината, тя започва да слиза надолу, в долината. Ако не е готова да слезе, няма да донесе плодородие на хората и сама тя ще замръзне. Вслушвай се в природата и виж, какво иска тя от теб. Каже ли ти да слезеш, ще слезеш. – Искам да се качвам нагоре. – Стани въздух. Има въздушни течения, които възлизат нагоре, но има такива течения, които слизат по склоновете на планината. Каже ли те природата да отстъпиш, ще отстъпиш. По-добре да отстъпиш, отколкото да попаднеш в плен. Ще отстъпиш и пак ще настъпиш. Когато условията са благоприятни, ще настъпваш; когато са неблагоприятни, ще отстъпваш. Разумност се иска от всички.
Какво трябва да правите, когато изгубите разположението на духа си? Първо трябва да знаете причината за неразположението. Ако е от материален характер, ще я трансформирате пак с нещо материално, но от по-висока степен. Причината за неразположението ви се крие в невъзможността да изплатите дълга си. За да не ви мъчат тежки мисли, ще си представите, че сте министър на просветата, или генерал и заповядвате на своите подведомствени. Вие вървите нагоре-надолу и си представяте хубостите на новото положение: получавате голяма заплата, назначавате на служба свои познати, те ви благодарят. С тази маневра вие си въздействувате и превръщате неразположението си в разположение. Това е добър метод за самовъзпитание. Обаче, през това време не се заблуждавайте, но работете повече от всеки друг ден. Вие съзнавате, че от вас, като министър, като генерал се иска повече работа. Казано е, че мисълта е творец на характера. Значи, ще си помагате с мисълта. Който не може да работи с мисълта си, ще се натъкне на по-големи мъчнотии, ще се обезсърдчи и ще си каже: Няма да стане човек от мене.
Ще кажете, че не искате да се самозалъгвате. – Това не е залъгване. Как може актьорът на сцената да стане цар, министър, генерал, а ти не можеш в стаята си да станеш виден човек само за няколко часа. Като се свърши представлението, ти си пак обикновен човек. Не мислете, че изпадате в смешно положение – това е временно. Правете такива опити, докато дойдете до положение да различавате същественото от несъщественото. Не гледайте на погрешките си като на неща, сраснати с вас. Това са временни роли, които играете на сцената. Всяка роля продължава известно време и се сменя с друга, по-добра и по-достойна за вас. – Защо трябваше да се окалям толкова? – Вие не сте виновни, пътят е такъв. Попаднали сте на прашен път, а после сте минали през мочурливи места, дъжд ви е валял и сте се окаляли. Като научите пътя, няма да минавате вече през него. Така ще придобиете по-голяма опитност и разумност, да избирате чист път и да знаете по кое време да пътувате. Не се спирайте върху това, което сте преживели. Вървете напред и размишлявайте. Създайте си нова философия. Останете ли на едно и също място в мисълта си и кажете, че от вас нищо няма да излезе, вие се втвърдявате. Младият трябва да бъде пластичен, да се свива и разпуща като пружина.
Пазете се от атавизма, да не повтаряте неща, които сте преживявали в миналото си. На времето си те са били естествени, но днес не са естествени. Всяко неестествено състояние причинява големи страдания. Затова, за да не страдате, пазете се от неестествените състояния; не се обезсърдчавайте и не бягайте от хората и от живота. Върнете се към естественото състояние на своята душа. И тогава, колкото трудни задачи да имате, ще намерите начини за разрешаването им. Природата дава методи за решаване и на най-мъчните задачи. – Как може човек да се върне към състоянието на своята душа? – Като мине през всички царства под себе си и над себе си и вземе от тях по едно от най-добрите качества. Първо ще минете през минералното царство, после – през растителното, през животинското, през човешкото, през ангелското и отвсякъде ще задържите най-ценното. Това значи, човек да изучава и да прилага закона на алхимията за превръщане на материята. Като работи с този закон, най-после той ще дойде до първоначалната чистота на материята, чрез която душата се проявява в своята пълнота и сила.
Стремете се към онази основна чиста и светла мисъл и към онова основно красиво чувство, с които да работите като с най-устойчива и фина материя. Те представят основа на вашия живот. Докато работите с тях, никаква изненада няма да срещате на пътя си. Който не иска да работи, гледа да прекара живота си леко, без мъчнотии. Това не е истински живот. Ще живеете съзнателно, за да придобиете онази първоначална материя, с която можете да работите. Само така ще разберете, че животът и в училището, и извън училището е един и същ. За онзи, който не разбира нещата, училищният и външният живот са две различни неща. За него дъждът и снегът са две състояния на една и съща материя. Външният живот е разширение на училищния. В училището се работи с математиката на статичните числа, а в живота – с математиката на живите числа, които са в постоянно движение.
За следния път всеки от вас да помисли върху понятията: учител, проповедник и търговец и да види, на какви числа ще ги уподоби. В математиката се работи с променчиви и с постоянни числа. На какво число ще уподобите търговеца, като знаете, че стоката, с която работи, се мени постоянно?
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
36. Лекция от Учителя, държана на 6 юни 1929г
СТАР ПРАВОПИС