Верният образ
Верният образ
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление.
Какво става, като се срещнат две тела в пространството? Ако си хармонизират, те ще се сближат и опознаят. Ако не си хармонизират, ще се отблъснат и от срещата им ще се създаде източен въпрос. Каквото представят срещите между същества, които са хармонично или дисхармонично настроени помежду си, такова нещо представят и думите, които хората си подхвърлят. Ако думите са хармонични, съществата се сближават и опознават. Ако са обидни, съществата се отблъскват, както се отблъсква гумената топка, хвърлена върху твърда преграда.
Коя е причината, че се говори за среща и за отношения между две същества? – Все има някаква причина, външна или вътрешна. Дали хората се разговарят, дали се срещат, има някакъв повод за това. Някой говори, с цел да оправдае себе си или ближния си. Ако успее да направи това, той минава за талантлив човек. Ако не успее, той минава за невежа. Обаче, невежеството не е многократен процес. Човек може да бъде невежа в един момент, а в друг да прояви голямо знание, да мине за учен. За невежеството пишат двойка, а за знанието – шесторка. Като съберат двете бележки и ги разделят на две, получават тройка, среден успех. Талантливият човек е запалена свещ. Невежият е загаснала свещ. Невежият и ученият са полюси на живота. Невежият започва с нула и свършва с двойка; ученият започва с тройка и свършва с шест. Който започва с шест, свършва с нула. Това значи превръщане на енергията от нисша във висша и от висша в нисша. Който знае да превръща енергията от нисша във висша и от висша в нисша, той може да тълкува и изправя погрешките си.
Често учениците грешат, защото се месят в работата на своите учители. И тогава, вместо добри бележки, те получават слаби. Учителите представят природата. Следователно, хората, като ученици на живота, се месят в работите на природата и, вместо добри бележки, получават слаби. – Нямам ли право да говоря, да кажа мнението си? – Имаш право да говориш, но разумно, правилно. Добрият, разумният говор е вътрешен и невидим. Този говор е истински, реален. Оттук вадим следното заключение: реални неща са тези, които предизвикват вътрешен говор в човека. Между тях всякога се образува духовна връзка.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
41. Лекция от Учителя, държана на 25 юли 1929г.
София – Изгрев
Какво става, като се срещнат две тела в пространството? Ако си хармонизират, те ще се сближат и опознаят. Ако не си хармонизират, ще се отблъснат и от срещата им ще се създаде източен въпрос. Каквото представят срещите между същества, които са хармонично или дисхармонично настроени помежду си, такова нещо представят и думите, които хората си подхвърлят. Ако думите са хармонични, съществата се сближават и опознават. Ако са обидни, съществата се отблъскват, както се отблъсква гумената топка, хвърлена върху твърда преграда.
Коя е причината, че се говори за среща и за отношения между две същества? – Все има някаква причина, външна или вътрешна. Дали хората се разговарят, дали се срещат, има някакъв повод за това. Някой говори, с цел да оправдае себе си или ближния си. Ако успее да направи това, той минава за талантлив човек. Ако не успее, той минава за невежа. Обаче, невежеството не е многократен процес. Човек може да бъде невежа в един момент, а в друг да прояви голямо знание, да мине за учен. За невежеството пишат двойка, а за знанието – шесторка. Като съберат двете бележки и ги разделят на две, получават тройка, среден успех. Талантливият човек е запалена свещ. Невежият е загаснала свещ. Невежият и ученият са полюси на живота. Невежият започва с нула и свършва с двойка; ученият започва с тройка и свършва с шест. Който започва с шест, свършва с нула. Това значи превръщане на енергията от нисша във висша и от висша в нисша. Който знае да превръща енергията от нисша във висша и от висша в нисша, той може да тълкува и изправя погрешките си.
Често учениците грешат, защото се месят в работата на своите учители. И тогава, вместо добри бележки, те получават слаби. Учителите представят природата. Следователно, хората, като ученици на живота, се месят в работите на природата и, вместо добри бележки, получават слаби. – Нямам ли право да говоря, да кажа мнението си? – Имаш право да говориш, но разумно, правилно. Добрият, разумният говор е вътрешен и невидим. Този говор е истински, реален. Оттук вадим следното заключение: реални неща са тези, които предизвикват вътрешен говор в човека. Между тях всякога се образува духовна връзка.
Само светлият път на мъдростта води към истината.
В истината е скрит животът.
41. Лекция от Учителя, държана на 25 юли 1929г.
София – Изгрев
СТАР ПРАВОПИС