Навреме и на място
Навреме и намясто
Навреме и на място
СТАР ПРАВОПИС 
Т. м.
Чете се резюме на темата: „Лесен път за справяне със страданията“.
Четоха се темите: „Изкуството като възпитателно средство“.
Тема за следния път: „Отличителни черти на гръбначните животни“.
За следния път всеки от вас да се приготви да изпее четирите тона: do (долно), mi, sol, do (горно).
Ще пеете не като музиканти, а като любители на музиката. Мнозина се оплакват, че не могат да пеят. Защо не могат да пеят? Има причини за това.
Във времето на руско-турската война един капитан заповядал на барабанчика да бие барабана. – Господин капитан, барабанът не издава звук – Защо? – Не зная. – Все трябва да има някаква причина. Отвори тъпана, да видим, къде се крие повредата. Барабанчикът отворил тъпана и останал силно засрамен пред капитана. Защо? В тъпана имало около десетина кокошки, заклани и изчистени. Разбира се, че при това положение тъпанът не може да бие. Как са влезли кокошките в тъпана? Когато минавал през едно село, барабанчикът откраднал кокошките, заклал ги, изчистил ги и, като нямало къде да ги тури, набързо ги скрил в барабана. Той не предполагал, че капитанът ще го накара да удря тъпана.
И съвременният човек се намира в положението на барабанчика. Той често пълни ума и сърцето си със заклани и изчистени кокошки. Той страда от наслояване в ума и в сърцето си, предизвикани от закланите кокошки, вследствие на което не може право да мисли и да чувства. Струните на неговия ум и на неговото сърце не издават тон. Щом барабанът не издава тон, човек не е разположен, не може спокойно да работи.
И тъй, искате ли да не губите разположението на своя дух, изучавайте законите, върху които се гради животът. Ако не разбирате законите на физическия свят, вие не можете да разберете законите на висшите светове. Като познава законите на различните светове, човек ще различава мислите една от друга, ще знае, какво носи всяка мисъл в себе си. Има мисли, които миришат неприятно, а други, отдалеч още разнасят своето благоухание. Трябва ли да приемете мисълта в себе си и тогава да се произнесете за нейния характер? Разумният човек е господар на условията. Отдалеч още той познава нещата и не се лъже в тях. Когато дойде зимата, той е добре облечен, готов е да се справи с нея. Когато дойде лятото, той се е приготвил вече, знае, как трябва да го посрещне. Разумният човек е господар и на зимата, и на пролетта, и на лятото, и на есента.
Тъй щото, помнете: болният човек е всякога зависим от условията, а здравият е свободен; глупавият е зависим, разумният – свободен; лошият е зависим, добрият – свободен. Някои ще възразят, че лошият човек може да бъде силен. Аз отричам това. Само доброто прави човека силен. Привидно, външно, нещата могат да имат друг изглед, но всъщност работата седи другояче. Минава един добър човек край едного и му удря две плесници. Защо постъпва така? Добрият човек знае, защо е ударил две плесници на този човек, но окръжаващите не знаят причината и мислят, че този човек е лош. Не е лош, много добър човек е той. Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да върши някакво престъпление, а добрият човек го отклонил от намерението му. Значи, двете плесници били навреме и на място. – Защо? – Защото резултатът им е добър. Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му ударил две плесници. Обаче, ако е готов да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасил от по-голямо зло. Ако беше извършил престъплението, щеше да лежи в затвор.
Като ученици, вие трябва да разбирате нещата правилно, да знаете, че доброто прави човека силен, а злото го прави слаб. Вие ще цитирате поговорката: „Направи добро, да намериш зло“. Тази поговорка не е вярна във всички случаи на живота. Човек може да направи добро и да не намери зло. И обратното е възможно: да направи добро, а да намери зло. В края на краищата, резултатите на доброто са всякога добри, а тия на злото – лоши. Безкористното добро всякога води към добро. Въз основа на силата, която доброто крие в себе си, казвам: Ако си силен и правиш зло, ще изгубиш силата си; ако си слаб и правиш добро, ще станеш силен.
Често хората се обиждат едни други – на място и без място, навреме и без време. Как ще понесете обидата? Или ще чакате да ви искат извинение, или ще отговорите пак с обида. По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидиш някого, да помислиш, вярно ли е това, което ще кажеш. Ако си сигурен, че е вярно, пак не бързай, помисли, на място и навреме ли е да кажеш това, което си намислил. Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал на място и навреме. При това положение ти пак можеш да обидиш човека. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалиш ли човека, похвали го навреме и на място. Правиш ли добро, прави го навреме и на място. Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в похвалата. Обаче, ако те хвалят или укоряват много, може да ти напакостят. Във всяко нещо трябва да има мярка.
Сега ще ви дам следното правило в живота: Както искаш да постъпват хората с тебе, така постъпвай и ти с тях. Като прилагате това правило, вие ще избегнете много противоречия. Като се произнасяте за произведенията на някой писател, музикант, поет, учен или художник, вие трябва да спазвате същото правило. Днес вие се произнасяте за някого, но ще дойде време други да се произнасят за вас. Тогава ще разберете, добре ли сте постъпили, право ли сте се произнесли.
Като ученици, които внасяте новото в живота си, първата задача е да пазите чистотата на своя ум и на своето сърце. Същевременно пазете чистотата на тялото си. Не допущайте нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство или желание в сърцето си. Лошите желания събуждат лоши, противоречиви мисли. Следователно, искате ли да изчистите мисълта си от противоречия, изхвърлете лошите желания от сърцето си. Всички желания са на мястото си, но те трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човек се натъква на големи противоречия. Нищо в природата не става произволно. Проследете живота на растенията и ще видите, че всяко растение се развива на своето място и време. Този закон се отнася не само за цялото, но и за неговите части. Например, всеки клон има свое място и определено време за развитието си. Първо се явяват големите клонове и, колкото по-нагоре се отива, явяват се малките клончета. Големият клон живее с големи идеи, малкият клон – с малки идеи. Ако разменят ролите си, и големият, и малкият клон ще се натъкнат на противоречия. Всеки човек, като част от дървото на живота, трябва да знае своето място и своето време за проявяване.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът .
21. Лекция от Учителя, държана на 31 януари, 1980 г. София – Изгрев.
Чете се резюме на темата: „Лесен път за справяне със страданията“.
Четоха се темите: „Изкуството като възпитателно средство“.
Тема за следния път: „Отличителни черти на гръбначните животни“.
За следния път всеки от вас да се приготви да изпее четирите тона: do (долно), mi, sol, do (горно).
Ще пеете не като музиканти, а като любители на музиката. Мнозина се оплакват, че не могат да пеят. Защо не могат да пеят? Има причини за това.
Във времето на руско-турската война един капитан заповядал на барабанчика да бие барабана. – Господин капитан, барабанът не издава звук – Защо? – Не зная. – Все трябва да има някаква причина. Отвори тъпана, да видим, къде се крие повредата. Барабанчикът отворил тъпана и останал силно засрамен пред капитана. Защо? В тъпана имало около десетина кокошки, заклани и изчистени. Разбира се, че при това положение тъпанът не може да бие. Как са влезли кокошките в тъпана? Когато минавал през едно село, барабанчикът откраднал кокошките, заклал ги, изчистил ги и, като нямало къде да ги тури, набързо ги скрил в барабана. Той не предполагал, че капитанът ще го накара да удря тъпана.
И съвременният човек се намира в положението на барабанчика. Той често пълни ума и сърцето си със заклани и изчистени кокошки. Той страда от наслояване в ума и в сърцето си, предизвикани от закланите кокошки, вследствие на което не може право да мисли и да чувства. Струните на неговия ум и на неговото сърце не издават тон. Щом барабанът не издава тон, човек не е разположен, не може спокойно да работи.
И тъй, искате ли да не губите разположението на своя дух, изучавайте законите, върху които се гради животът. Ако не разбирате законите на физическия свят, вие не можете да разберете законите на висшите светове. Като познава законите на различните светове, човек ще различава мислите една от друга, ще знае, какво носи всяка мисъл в себе си. Има мисли, които миришат неприятно, а други, отдалеч още разнасят своето благоухание. Трябва ли да приемете мисълта в себе си и тогава да се произнесете за нейния характер? Разумният човек е господар на условията. Отдалеч още той познава нещата и не се лъже в тях. Когато дойде зимата, той е добре облечен, готов е да се справи с нея. Когато дойде лятото, той се е приготвил вече, знае, как трябва да го посрещне. Разумният човек е господар и на зимата, и на пролетта, и на лятото, и на есента.
Тъй щото, помнете: болният човек е всякога зависим от условията, а здравият е свободен; глупавият е зависим, разумният – свободен; лошият е зависим, добрият – свободен. Някои ще възразят, че лошият човек може да бъде силен. Аз отричам това. Само доброто прави човека силен. Привидно, външно, нещата могат да имат друг изглед, но всъщност работата седи другояче. Минава един добър човек край едного и му удря две плесници. Защо постъпва така? Добрият човек знае, защо е ударил две плесници на този човек, но окръжаващите не знаят причината и мислят, че този човек е лош. Не е лош, много добър човек е той. Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да върши някакво престъпление, а добрият човек го отклонил от намерението му. Значи, двете плесници били навреме и на място. – Защо? – Защото резултатът им е добър. Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му ударил две плесници. Обаче, ако е готов да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасил от по-голямо зло. Ако беше извършил престъплението, щеше да лежи в затвор.
Като ученици, вие трябва да разбирате нещата правилно, да знаете, че доброто прави човека силен, а злото го прави слаб. Вие ще цитирате поговорката: „Направи добро, да намериш зло“. Тази поговорка не е вярна във всички случаи на живота. Човек може да направи добро и да не намери зло. И обратното е възможно: да направи добро, а да намери зло. В края на краищата, резултатите на доброто са всякога добри, а тия на злото – лоши. Безкористното добро всякога води към добро. Въз основа на силата, която доброто крие в себе си, казвам: Ако си силен и правиш зло, ще изгубиш силата си; ако си слаб и правиш добро, ще станеш силен.
Често хората се обиждат едни други – на място и без място, навреме и без време. Как ще понесете обидата? Или ще чакате да ви искат извинение, или ще отговорите пак с обида. По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидиш някого, да помислиш, вярно ли е това, което ще кажеш. Ако си сигурен, че е вярно, пак не бързай, помисли, на място и навреме ли е да кажеш това, което си намислил. Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал на място и навреме. При това положение ти пак можеш да обидиш човека. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалиш ли човека, похвали го навреме и на място. Правиш ли добро, прави го навреме и на място. Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в похвалата. Обаче, ако те хвалят или укоряват много, може да ти напакостят. Във всяко нещо трябва да има мярка.
Сега ще ви дам следното правило в живота: Както искаш да постъпват хората с тебе, така постъпвай и ти с тях. Като прилагате това правило, вие ще избегнете много противоречия. Като се произнасяте за произведенията на някой писател, музикант, поет, учен или художник, вие трябва да спазвате същото правило. Днес вие се произнасяте за някого, но ще дойде време други да се произнасят за вас. Тогава ще разберете, добре ли сте постъпили, право ли сте се произнесли.
Като ученици, които внасяте новото в живота си, първата задача е да пазите чистотата на своя ум и на своето сърце. Същевременно пазете чистотата на тялото си. Не допущайте нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство или желание в сърцето си. Лошите желания събуждат лоши, противоречиви мисли. Следователно, искате ли да изчистите мисълта си от противоречия, изхвърлете лошите желания от сърцето си. Всички желания са на мястото си, но те трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човек се натъква на големи противоречия. Нищо в природата не става произволно. Проследете живота на растенията и ще видите, че всяко растение се развива на своето място и време. Този закон се отнася не само за цялото, но и за неговите части. Например, всеки клон има свое място и определено време за развитието си. Първо се явяват големите клонове и, колкото по-нагоре се отива, явяват се малките клончета. Големият клон живее с големи идеи, малкият клон – с малки идеи. Ако разменят ролите си, и големият, и малкият клон ще се натъкнат на противоречия. Всеки човек, като част от дървото на живота, трябва да знае своето място и своето време за проявяване.
— Само светлият път на мъдростта води към истината.
— В истината е скрит животът .
21. Лекция от Учителя, държана на 31 януари, 1980 г. София – Изгрев.
Навреме и на място
СТАР ПРАВОПИС
Тайна молитва
( Чете се резюме на темата “Лесен път за справяне със страданията”. Четоха се темите “Изкуството като възпитателно средство”.)
Тема за следния път: „Отличителни черти на гръбначните животни“.. За следния път всеки от вас да се приготви да изпее четирите тона: “до” долно, “ми”, “сол”, “до” горно. Ще изпеете не като музиканти, а като любители на музиката. Мнозина се оплакват, че не могат да пеят. Защо не могат да пеят? Има причини за това.
Във времето на Руско-турската война един капитан заповядал на барабанчика да бие барабана. “Господин капитан, барабанът не издава звук.” “Защо?” “Не зная.” “Все трябва да има някаква причина. Отвори тъпана, да видим къде се крие повредата.” Барабанчикът отворил тъпана и останал силно засрамен пред капитана. Защо? В тъпана имало около десетина кокошки, заклани и изчистени. Разбира се, при това положение тъпанът не може да бие. Как са влезли кокошките в тъпана? Когато минавал през едно село, барабанчикът откраднал кокошките, заклал ги, изчистил ги и като нямало къде да ги тури, набързо ги скрил в барабана. Той не предполагал, че капитанът ще го накара да удря тъпана.
И съвременният човек се намира в положението на барабанчика. Той често пълни ума и сърцето си със заклани и изчистени кокошки. Той страда от наслояване в ума и в сърцето си, предизвикани от закланите кокошки, вследствие на което не може право да мисли и да чувства. Струните на неговия ум и на неговото сърце не издават тон. Щом барабанът не издава тон, човек не е разположен, не може спокойно да работи.
И тъй, искате ли да не губите разположението на своя дух, изучавайте законите, върху които се гради животът. Ако не разбирате законите на физическия свят, вие не можете да разберете законите на висшите светове. Като познава законите на различните светове, човек ще различава мислите една от друга, ще знае какво носи всяка мисъл в себе си. Има мисли, които миришат неприятно, а други отдалеч още разнасят своето благоухание. Трябва ли да приемете мисълта в себе си, и тогава да се произнесете за нейния характер? Разумният човек е господар на условията. Отдалеч още той познава нещата и не се лъже в тях. Когато дойде зимата, той е добре облечен, готов е да се справи с нея. Когато дойде лятото, той се е приготвил вече, знае как трябва да го посрещне. Разумният човек е господар и на зимата, и на пролетта, и на лятото, и на есента.
Тъй щото помнете болният човек е всякога зависим от условията, а здравият е свободен, глупавият е зависим, разумният свободен, лошият е зависим, добрият свободен. Някои ще възразят, че лошият човек може да бъде силен. Аз отричам това. Само доброто прави човека силен. Привидно, външно нещата могат да имат друг изглед, но всъщност работата седи другояче.
Минава един добър човек край едного и му удря две плесници. Защо постъпва така? Добрият човек знае защо е ударил две плесници на този човек, но окръжаващите не знаят причината и мислят, че този човек е лош. Не е лош, много добър човек е той. Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да върши някакво престъпление, а добрият човек го отклонил от намерението му. Значи двете плесници били навреме и намясто. Защо? Защото резултатът им е добър. Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му ударил две плесници. Обаче, ако е готов да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасил от по-голямо зло. Ако беше извършил престъплението, щеше да лежи в затвор.
Като ученици вие трябва да разбирате нещата правилно, да знаете, че доброто прави човека силен, а злото го прави слаб. Вие ще цитирате поговорката “Направи добро, да намериш зло”. Тази поговорка не е вярна във всички случаи на живота. Човек може да направи добро и да не намери зло. И обратното е възможно да направи добро, а да намери зло. В края на краищата резултатите на доброто са всякога добри, а тия на злото лоши. Въз основа на силата, която доброто крие в себе си, казвам: ако си силен и правиш зло, ще изгубиш силата си, ако си слаб и правиш добро, ще станеш силен.
Често хората се обиждат едни други намясто и без място, навреме и без време. Как ще понесете обидата? Или ще чакате да ви искат извинение, или ще отговорите пак с обида. По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидиш някого, да помислиш вярно ли е това, което ще кажеш. Ако си сигурен, че е вярно, пак не бързай, помисли намясто и навреме ли е да кажеш това, което си намислил. Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал намясто и навреме. При това положение ти пак можеш да обидиш човека. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалиш ли човека, похвали го навреме и намясто. Правиш ли добро, прави го навреме и намясто. Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в похвалата. Обаче, ако те хвалят или укоряват много, може да ти напакостят. Във всяко нещо трябва да има мярка.
Сега ще ви дам следното правило в живота. Както искаш да постъпват хората с тебе, така постъпвай и ти с тях. Като прилагате това правило, вие ще избегнете много противоречия. Като се произнасяте за произведенията на някой писател, музикант, поет, учен или художник, вие трябва да спазвате същото правило. Днес вие се произнасяте за някого, но ще дойде време други да се произнасят за вас. Тогава ще разберете добре ли сте постъпили, право ли сте произнесли.
Като ученици, които внасяте новото в живота си, първата задача е да пазите чистотата на своя ум и на своето сърце. Същевременно пазете чистотата на тялото си. Не допущайте нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство или желание в сърцето си. Лошите желания събуждат лоши, противоречиви мисли. Следователно искате ли да изчистите мисълта си от противоречия, изхвърлете лошите желания от сърцето си. Всички желания са на мястото си, но те трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човек се натъква на големи противоречия. Проследете живота на растенията, и ще видите, че всяко растение се развива на своето място и време. Този закон се отнася не само за цялото, но и за неговите части. Запример всеки клон има свое място и определено време за развитието си. Първо се явяват големите клонове и колкото по-нагоре се отива, явяват се малките клончета. Големият клон живее с големи идеи, малкият клон с малки идеи. Ако разменят ролите си, и големият, и малкият клон ще се натъкнат на противоречия. Всеки човек като част от дървото на живота трябва да знае своето място и своето време за проявяване.
“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”
Двадесет и първа лекция
на Младежкия окултен клас
31 януари 1930 г., петък, 6 часа
София Изгрев
( Чете се резюме на темата “Лесен път за справяне със страданията”. Четоха се темите “Изкуството като възпитателно средство”.)
Тема за следния път: „Отличителни черти на гръбначните животни“.. За следния път всеки от вас да се приготви да изпее четирите тона: “до” долно, “ми”, “сол”, “до” горно. Ще изпеете не като музиканти, а като любители на музиката. Мнозина се оплакват, че не могат да пеят. Защо не могат да пеят? Има причини за това.
Във времето на Руско-турската война един капитан заповядал на барабанчика да бие барабана. “Господин капитан, барабанът не издава звук.” “Защо?” “Не зная.” “Все трябва да има някаква причина. Отвори тъпана, да видим къде се крие повредата.” Барабанчикът отворил тъпана и останал силно засрамен пред капитана. Защо? В тъпана имало около десетина кокошки, заклани и изчистени. Разбира се, при това положение тъпанът не може да бие. Как са влезли кокошките в тъпана? Когато минавал през едно село, барабанчикът откраднал кокошките, заклал ги, изчистил ги и като нямало къде да ги тури, набързо ги скрил в барабана. Той не предполагал, че капитанът ще го накара да удря тъпана.
И съвременният човек се намира в положението на барабанчика. Той често пълни ума и сърцето си със заклани и изчистени кокошки. Той страда от наслояване в ума и в сърцето си, предизвикани от закланите кокошки, вследствие на което не може право да мисли и да чувства. Струните на неговия ум и на неговото сърце не издават тон. Щом барабанът не издава тон, човек не е разположен, не може спокойно да работи.
И тъй, искате ли да не губите разположението на своя дух, изучавайте законите, върху които се гради животът. Ако не разбирате законите на физическия свят, вие не можете да разберете законите на висшите светове. Като познава законите на различните светове, човек ще различава мислите една от друга, ще знае какво носи всяка мисъл в себе си. Има мисли, които миришат неприятно, а други отдалеч още разнасят своето благоухание. Трябва ли да приемете мисълта в себе си, и тогава да се произнесете за нейния характер? Разумният човек е господар на условията. Отдалеч още той познава нещата и не се лъже в тях. Когато дойде зимата, той е добре облечен, готов е да се справи с нея. Когато дойде лятото, той се е приготвил вече, знае как трябва да го посрещне. Разумният човек е господар и на зимата, и на пролетта, и на лятото, и на есента.
Тъй щото помнете болният човек е всякога зависим от условията, а здравият е свободен, глупавият е зависим, разумният свободен, лошият е зависим, добрият свободен. Някои ще възразят, че лошият човек може да бъде силен. Аз отричам това. Само доброто прави човека силен. Привидно, външно нещата могат да имат друг изглед, но всъщност работата седи другояче.
Минава един добър човек край едного и му удря две плесници. Защо постъпва така? Добрият човек знае защо е ударил две плесници на този човек, но окръжаващите не знаят причината и мислят, че този човек е лош. Не е лош, много добър човек е той. Двете плесници, които той удря на пътника, внасят проветряване в главата му. Той тръгнал да върши някакво престъпление, а добрият човек го отклонил от намерението му. Значи двете плесници били навреме и намясто. Защо? Защото резултатът им е добър. Ако не иска да признае истината, пътникът ще каже, че лош човек го срещнал и му ударил две плесници. Обаче, ако е готов да говори истината, той ще благодари на случая, че се спасил от по-голямо зло. Ако беше извършил престъплението, щеше да лежи в затвор.
Като ученици вие трябва да разбирате нещата правилно, да знаете, че доброто прави човека силен, а злото го прави слаб. Вие ще цитирате поговорката “Направи добро, да намериш зло”. Тази поговорка не е вярна във всички случаи на живота. Човек може да направи добро и да не намери зло. И обратното е възможно да направи добро, а да намери зло. В края на краищата резултатите на доброто са всякога добри, а тия на злото лоши. Въз основа на силата, която доброто крие в себе си, казвам: ако си силен и правиш зло, ще изгубиш силата си, ако си слаб и правиш добро, ще станеш силен.
Често хората се обиждат едни други намясто и без място, навреме и без време. Как ще понесете обидата? Или ще чакате да ви искат извинение, или ще отговорите пак с обида. По-рано за обида хората се дуелираха. За предпочитане е, преди да обидиш някого, да помислиш вярно ли е това, което ще кажеш. Ако си сигурен, че е вярно, пак не бързай, помисли намясто и навреме ли е да кажеш това, което си намислил. Има случаи, когато говориш истината, но не си я казал намясто и навреме. При това положение ти пак можеш да обидиш човека. Това се отнася не само за обидата, но и за похвалата. Похвалиш ли човека, похвали го навреме и намясто. Правиш ли добро, прави го навреме и намясто. Търсиш ли истината, ще я намериш и в обидата, и в похвалата. Обаче, ако те хвалят или укоряват много, може да ти напакостят. Във всяко нещо трябва да има мярка.
Сега ще ви дам следното правило в живота. Както искаш да постъпват хората с тебе, така постъпвай и ти с тях. Като прилагате това правило, вие ще избегнете много противоречия. Като се произнасяте за произведенията на някой писател, музикант, поет, учен или художник, вие трябва да спазвате същото правило. Днес вие се произнасяте за някого, но ще дойде време други да се произнасят за вас. Тогава ще разберете добре ли сте постъпили, право ли сте произнесли.
Като ученици, които внасяте новото в живота си, първата задача е да пазите чистотата на своя ум и на своето сърце. Същевременно пазете чистотата на тялото си. Не допущайте нито една лоша мисъл в ума си, нито едно лошо чувство или желание в сърцето си. Лошите желания събуждат лоши, противоречиви мисли. Следователно искате ли да изчистите мисълта си от противоречия, изхвърлете лошите желания от сърцето си. Всички желания са на мястото си, но те трябва да се реализират на своето време. Не стане ли така, човек се натъква на големи противоречия. Проследете живота на растенията, и ще видите, че всяко растение се развива на своето място и време. Този закон се отнася не само за цялото, но и за неговите части. Запример всеки клон има свое място и определено време за развитието си. Първо се явяват големите клонове и колкото по-нагоре се отива, явяват се малките клончета. Големият клон живее с големи идеи, малкият клон с малки идеи. Ако разменят ролите си, и големият, и малкият клон ще се натъкнат на противоречия. Всеки човек като част от дървото на живота трябва да знае своето място и своето време за проявяване.
“Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.”
Двадесет и първа лекция
на Младежкия окултен клас
31 януари 1930 г., петък, 6 часа
София Изгрев