Прояви на човешкото съзнание
Прояви на човешкото съзнание
СТАР ПРАВОПИС 
Т. м.
Като ученици на великата школа на живота вие трябва да се интересувате от всичко. Каква култура е тази, която изключва всякакво знание? Истински културният човек се интересува от всичко: от музика, пеене, рисуване, наука. Той изучава всички науки и изкуства с единствената цел да познае Бога и себе си. Не е културен онзи, който не познава нито Бога, нито себе си. Не е културен онзи, който не е изучил това, което Бог е създал. Някой човек се хвали с големи знания. Той има знания, които не може да приложи. Такива знания могат да се уподобят на морската пяна. Както пяната се пръска и нищо не остава от нея, така и знание без приложение се явява временно, след което изчезва. В света съществува положителна наука, която никога не се променя. Тя трябва да се изучава от всички хора. Тя е тъй наречената Божествена наука. Земната наука е превод на Божествената. Когато човек изучава нещата, добре е първо да познава техния оригинал, а после преводите им. Освен земния живот съществува и Божествен, от който са. направени много преводи. Земният живот, за пример, е превод на Божествения. Някои хораизучават първо оригинала, а после превода. Други започват точно обратно: от превода отиват към оригинала.
Още със слизането си на земята човек е попаднал между две течения: живот на личния егоизъм, който произлиза от злото, и живот на алтруизъм, който произлиза от доброто. Каквото и да прави, човек никога не може да се освободи от егоизма. И ангелите даже не можаха да се освободят от него. Злото и доброто са. принципи, които следват човека на всяка стъпка. Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. Като изучава себе си човек се натъква на своите лични чувства и вижда, че те стават причина за проява на злото. Честолюбието, за пример, води след себе си много отрицателни чувства. Честолюбие, тщеславие, гордост са. лични чувства, с които човек трябва да знае, как да се справя. Някой казва за себе си, че не е честолюбив. Той не е честолюбив в даден момент, когато е загаснал огънят в него. Обаче, разгори ли се огънят, честолюбието се проявява. И болният е кротък, докато е на леглото си. Щом оздравее, кротостта му изчезва. Зимно време и змията е кротка. Щом изгрее слънцето, змията се съживява и проявява естеството си. Гладният изтощен вълк е кротък. Като го нахраниш ще видиш неговото естество.
И тъй, като се изучава, човек се натъква на своите лични чувства, които раждат злото. Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото! Ще кажете, че човек трябва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човек, но той не трябва да се увлича в ядене и пиене, да губи съзнание. Всяко неестествено желание води към зло. Всяко неестествено удоволствие също води към зло. Значи егоизмът на личния живот е баща на личността, а различните видове удоволствия, произлезли от неестествените желания на човека, са негови деца. Който иска да се удоволства, той е дете на личността, той мисли само за ядене и пиене. Животът на удоволствията е присъщ и на животните. Цял ден животното мисли как и къде да намери повече храна, да задоволи нуждите си. Щом намери достатъчно храна, то се наяжда добре, ляга да спи и забравя всичко.
Като контраст на личния живот на човека иде животът на душата, на доброто в света. Дето се проявява доброто, там е душата на човека Животът на душата и на личността са диаметрално противоположни един на друг. Силите на душата са 7з, а тия на личността - 2/з, обаче, те се взаимно уравновесяват. Това показва, че силите, които работят във възвишения свят, са по-интензивни от ония, които работят в грубия материален свят. Значи силите на възвишения свят са. по-малко, но по-интензивни, а тия на материалния свят са повече, но по-слаби. Разумният човек знае как да регулира силите на злото и на доброто в себе си, да ги уравновесява.
Като не вземат предвид законите на злото мнозина мислят, че се справили с него. Да мисли човек, че се е справил със злото, това значи да не го познава. Едва Христос можа да се справи със злото, та обикновеният човек ще се справи. - Ама аз съм християнин. - Това нищо не значи. Колко християни се намират под ударите на злото! Адам беше изкушаван от злото, но не издържа. Същият изкусител се яви и при Христа. На Адама каза, че ако яде от плодовете на забраненото дърво, ще стане като Бога. На Христа каза да превърне камъните в хляб. Ако може да направи това, всички хора ще Го уважават, ще Му се поклонят и ще Го признаят за Син Божи. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това значи: Аз не искам да се храня с хляб, направен от камъни. С това Христос искаше да каже на изкусителя си, че живее в голямо изобилие, което иде отгоре, чрез Словото Божие.
И до днес още хората се запитват защо Христос не превърна камъните в хляб, да докаже на света, че има сила да прави чудеса. Обаче Христос не искаше да върви против законите на природата. Камъните съдържат отрова в себе си, която трябва да се трансформира. За да обработи тази отрова и да я превърне в безвредна материя, от която може да изкара хляб, природата употребява хиляди години. Защо трябва Христос да пренебрегва работата на природата и да прави чудеса, които няма да обърнат хората към Бога? Не направи ли Христос чудеса? Обърна ли се светът към Бога от тия чудеса? Да правите хляб от камъни, без да ги преработите предварително, това значи да отровите света. Христос не искаше да направи такова чудо. Ако Адам и Ева оголяха от изяждането на един плод, можете да си представите какво би станало със света ако ядат хляб, който съдържа отрови в себе си.
Какво разбирате под думата „оголяване"? Казва се, че Адам и Ева оголели, но това оголяване не е станало външно. Те са оголели вътрешно, понеже изгубили знанието и светлината, които им били дадени. Българите казват за някой човек, че е бос. Тук думата „бос" е употребена в преносен смисъл. Този човек е бос в умствено отношение, не разполага със знания - нещо му не достига. Българинът си служи със символи, защото разбира смисъла им. В това отношение простият българин надминава някои учени. Той разбира смисъла на символите и ги прилага в езика си.
Съвременните християни мислят, че са. разрешили въпросите на живота, че обичат Бога и Христа и са готови на всякакви жертви. Обаче, натъкнат ли се на най-малкото изпитание, те са готови да бягат. Момата обича някой момък, готова е на всички жертви за него, но щом срещне друг по-богат, по-учен и по-красив, тя напуща първия и бяга с втория. Същото прави и момъкът. И съвременните християни казват, че обичат Христа, че са готови да Го следват, но щом се намерят на тясно, всичко напущат и бягат. Не направи ли същото и Петър, един от учениците на Христа? Христос му каза, че докато петелът пропее, той три пъти ще се откаже от Него. Петър отговори: всички да се откажат от Тебе, аз ще остана верен. Скоро след това изпитът дойде и Петър видя своята неустойчивост. Като съзна погрешката си той се разкая и горко плака. Петър не се познаваше затова се излъга, но Христос познаваше себе си, познаваше и Петра. За да не изпаднат учениците Му в изкушение, Христос се молеше и за тях. Трудно беше положението на Христа. Той се намираше между два свята, със силите на които трябваше да се справя: от едната страна беше светът на злото и на тъмнината, а от друга - светът на доброто и на светлината.
Като се намерят в затруднения хората очакват помощ от Бога. Бог помага, но човек трябва да се моли. Христос прекарваше в молитва по цели часове. Той виждаше, че задачата Му е тежка и се обръщаше към Бога да Му помогне. Днес повечето хора се излежават в леглата си сутрин и вечер и говорят за идеи и убеждения. Щом дойдат изпитанията те закачат убежденията си на гвоздея и бягат. Това не става по зла воля, нито умишлено. Казвате, че някой човек се огънал. Защо се огънал? Защото не може да издържа. Ако на една права линия турите един килограм тежест тя издържа, т.е. не се огъва. Туряте два, три, десет килограма - пак не се огъва. Като турите сто килограма тежест правата линия се огъва, не може повече да издържа. Кой е виновен за това? Никой не е виновен. Следователно, когато човек се огъне, това показва, че тежестта е голяма, не може да я издържа. Щом натоварите човека, иска или не иска, той непременно ще се огъне. Това не значи, че не трябва да се огъвате, но казвам, да не се оставяте да ви товарят повече, отколкото можете да носите. Искате ли да бъдете разумни, не позволявайте да турят на гърба ви сто килограма тежест. Поддавате ли се на желания, които идат от два свята, вие се товарите повече, отколкото трябва, вследствие на което непременно ще се огънете. Докато се намира в личния живот, човек постоянно се товари. Когато товарът му стане голям, той започва да се огъва. Не е лесно да излезе човек от личния живот и да влезе в духовния.
Като говорим за личния живот ние имаме пред вид материалния свят, който е създаден от тъмнината. Една трета от човешкото естество е материално. Следователно, когато се казва, че Бог създаде света от нищо, ние имаме пред вид тъмнината. Божественият Дух се носеше над бездната, т.е. над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината. Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка. Дето се яви светлината, веднага иде и тъмнината. С това светлината се проявява по-силно. Тъмнината служи като фон на светлината. Когато казвате, че някой човек е тъмен, това означава, че неговата разумност е ограничена от личния му живот.
Когато се говори за ада и за рая, разбираме именно принципите на светлината и на тъмнината. Който не може да намери пътя към светлината, той изпада в тъмнината, от коятое създаден. Като се намери в света на тъмнината, човек казва: Христос ще ме избави. Христос ще те избави, ако имаш любов. Любовта е връзка между човешката душа и Бога. Само любовта е в състояние да извади човека от света на тъмнината и да го въведе в света на виделината. Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там. Между тях не се явява никакъв спор, никакво недоразумение. Щом влезе в света на любовта, човек не пита какво нещо представя Бог, но се изпълва с желание да върши волята Божия. Ако не върши волята Божия, човек не може да бъде в съприкосновение с любовта на Бога. Ако не е в съприкосновение с любовта Божия, човек не може да се ползва от живота. При това положение той живее в света на мъчението и, без да иска, проявява своята твърдост и горчивина. Като слушат да се говори за ад и за рай, за положителни и отрицателни прояви на човека, мнозина отричат тия неща и казват, че ад не съществува, зло - също. Вярно е, че по естество човек е добър, но по прояви той бива горчив, кисел, твърд, понеже се поддава на отрицателни сили в природата. Когато се вкисва, гневи, лъже, човек е проводник на отрицателни сили в природата. В който момент се откаже от лъжата, от гнева, от злото, човек става добър. Значи човек не се ражда нито ангел, нито дявол, но в даден момент, според силите, с които е свързан, може да се прояви като ангел или като дявол. Човек се движи между проявите на ангела и на дявола. Докато е в равновесие той е ангел; щом изгуби равновесието си той става дявол. Докато се стреми нагоре, човек е ангел; щом почне да слиза надолу, той става дявол. Същият закон е изразен и в човешкото око: горният клепач е живот на ангела, долният - живот на дявола. Окото пък е самият човек, който се движи между двата клепача. И тъй, човешкото око се отваря и затваря под влиянието на положителните и отрицателни сили в природата. Когато не иска да се съблазни от нещо, човек затваря очите си. Ако е слаб и отваря очите си пред изкушенията, той непременно ще се подхлъзне. Човешките очи трябва да бъдат отправени към доброто и светлината. Въпреки това, през тях минават и отрицателните сили на злото и на тъмнината. Като минават през двете очи, те се движат по пътя на осморката и се превръщат от горчиви и кисели в сладки. Доброто владее тайната да превръща горчивината в сладчина. Светлината има същото изкуство – превръща силите на тъмнината във виделина и създава от нея нови светове. Казано е в Писанието: „Бог ще заличи греховете им". Това значи: Бог ще превърне горчивините в сладчини. Той ще превърне горчивото и киселото в захар. И лъжата ще претърпи видоизменение. Който лъже минава за учен, за философ, за психолог, докато постигне целта си. Ще дойде ден, когато той ще впрегне това изкуство на полезна работа и ще създаде нещо добро. Като минава от лъжата към истината човек придобива големи знания. Не се ли стреми към истината каквито знания и да има, той ще ги изгуби. За да не изгуби знанията си и всеки ден да придобива нови човек трябва да се стреми към истината, която може да го направи свободен във всяко отношение.
„Истината ще ви направи свободни.“ Значи думата „истина" се превежда с думата „свобода". Като ученици вие трябва да правите преводи на думите, да прониквате в техния вътрешен смисъл. За пример, думата „пепел" може да се преведе с думата „огън", омразата - със замразяване, злото - с огън и студ. Когато казваме, че някъде има висока температура, около 50°-60°, разбираме огън, на който съответствува студ от 50 -60°. Който познава метеорологията знае вътрешните отношения на нещата. Той знае кои есенни и зимни месеци отговарят. на всеки месец от пролетта и лятото. Той знае коя местност от противоположния край на земята отговаря на известна местност. Истинският метеоролог познава закона на външното и вътрешно съответствие между явленията и местата, дето стават тия явления.
Това е научен въпрос, за който се изискват много наблюдения. Има овчари, които чрез наблюдение са. дошли до познаване на времето, вследствие на което могат няколко месеци напред да предсказват какво ще се случи еди-кой си ден и час от годината. Каквото предскажат, това се сбъдва. Които не могат да предсказват намират, че това е Божия работа, няма защо човек да се бърка в Неговия план.
Един турски бей отишъл на гости на свещеника в едно българско село. Той останал при него два-три дена и се готвел да прекара още няколко дни. Като разбрал това, свещеникът му казал: я слушай, ефенди, вземи багажа си и се върни в селото си. - Защо? - Защото след два дена тук ще стане голяма, небивала буря, която ще помете всичко, каквото срещне на пътя си. - Отде знаеш това? - От свинята си. Когато времето ще се развали, свинята ми взима една пръчица и започва да се върти с нея като че танцува. Тя предсказва времето най-малко за два дена. Това се видяло особено странно и невъзможно на бея, но той си казал: щом свещеникът ми казва тази работа, ще вярвам. Беят взел тоягата си и се отправил на път. Като се върнал в селото си,след два дена се явила голяма виелица и буря, която изкоренила десетки дървета. Беят посетил селския ходжа и му казал: ходжа ефенди, кажи ми какво ще бъде времето след четири-пет дена. - Не зная, това е Божия работа. - Чудно нещо, свинята на свещеника в съседното село знае това, а ти не знаеш! Всъщност свещеникът знае това нещо, а не свинята. Като забелязвал, че от време на време свинята се върти, той намерил известно съотношение между въртенето й и бурята, която предстояла да дойде.
Съвременните хора трябва да имат в себе си поне по една свиня, която да предсказва времето. Ако нямате по една свиня в себе си вие не сте учен човек, не сте развили своя Божествен инструмент. Свинята е Божествен инструмент, по който всеки трябва да чете онова, което предстои да стане. По ровенето на свинята и по фигурите, които се образуват, може да познаете какъв човек ще дойде в дома ви, добър или лош. Свинята не рови всякога по един и същ начин. Това е факт, който може да се използва така, както учените използуват термометъра за определяне на различните температури и барометъра за определяне на атмосферното налягане.
Който може да чете по проявите на животните ще види, че те са. добри термометри и барометри. За материалистите това са глупави работи. Защо? Защото не са научно доказани и разбрани. Всяко нещо, което е доказано научно, е възможно и разбрано за всички. Всяко нещо, което не е доказано научно, остава неразбрано и минава за глупаво. Ученият си служи със спектроскопа за да познае какъв е съставът на слънцето, какво е разстоянието до една или друга звезда от земята и т.н. За неучения това е невъзможно. Той нищо не разбира от науката и му се вижда глупава работа да стои с часове пред някакъв уред и да наблюдава. Той не се интересува от това, че някоя звезда се приближава или отдалечава от земята. Сега да дойдем до въпроса, който е важен за вас. Питам: къде е вашият спектроскоп, по който познавате дали Бог се отдалечава или приближава към вас и дали вие се приближавате или отдалечавате от Него? Не е достатъчно да кажете, че се приближавате към Бога. Вие трябва да имате инструмент, по който да познавате това. Ако сърцето ви се разширява и в него растат най-добрите плодове, вие се приближавате към Бога. Ако дъждът пада навреме в градината ви и след това небето ви се изчиства, слънцето започва да грее ясно, вие се приближавате към Бога. Ако небето ви е мрачно, но не пада никакъв дъжд, всички храни и плодове изсъхват от сушата и навсякъде се явяват болести, безпаричие, омраза, завист и др., вие се отдалечавате от Бога. Всички болести, нещастия, катастрофи, които стават в съвременния свят показват, че хората се отдалечават от Бога. Начинът, по който се прилага религията и науката показва, че хората се отдалечават от Бога, вследствие на което и светлината им се намалява.
Съвременните хора живеят в светлина, която наричаме светлина на тъмнината, т.е. светлина на нощта. Егоизмът има своя специфична светлина, омразата - също. Тази светлина не помага за растене на духовните плодове в човека. Тъй щото, когато хората се оплакват, че нямат достатъчно светлина, това показва, че са се отдалечили от Бога. Ще дойде ден, когато отново ще се приближат към Бога и ще придобият нужната светлина.
Сега ние говорим за закона на периодичността, в който човек неизбежно ще попадне. Както планетите се отдалечават и приближават към слънцето, така и човек се отдалечава и приближава към Бога Този закон е неизбежен, но човек трябва да се отнася съзнателно към него, да го използва. Отдалечаването от Бога подразбира обличане на човешката душа в плът; приближаването пък подразбира събличане на душата от плътта. Като се облича и съблича от плътта, човек придобива ценни опитности в живота.
За да подчертаят връзките си с Бога мнозина казват, че Го обичат, че не могат без Него. Така пише и младата мома на своя възлюбен. Така пише и младият момък на своята възлюбена. Като четете едно от тия писма виждате, че те говорят за вярност и любов един към друг до гроба. Любов, която продължава само до гроба, подразбира невярност Такава е верността на мъжете към жените, на жените към мъжете, на слугите към господарите, на учениците към учителите и т.н. Истинската любов подразбира вярност и след гроба. Защо? Защото любовта е вечна и безгранична.
Съвременните хора са свързани помежду си по неестествен начин. Така са. свързани и с Бога. Като се намерят в мъчнотии и страдания, които сами си създават, те казват, че това е волята Божия. Това е тяхната воля, а не Божията. Коя воля е впрегнала вола на работа?-Човешката. воля. Божията е да бъде волът свободен, да живее в гората. Изобщо, човешката воля ограничава, а Божията воля освобождава. Когато волът се освободи от юлара, първата му работа е да отиде в гората на свобода. Тогава ще разберете, какво значи човешка воля и какво - Божия И на вас казвам: не се впрягайте, не туряйте врата си под юлара на човека. Затова е казано в Писанието: „Не се свързвайте с грешниците."
Това се отнася до всички хора, напреднали и ненапреднали. Всички хора без изключение трябва да изпълняват волята Божия. Ако изпълняват волята Божия, те ще станат учени, поети,
философи. Не я ли изпълняват всеки ден ще губят по малко от това, което им е дадено. Щом губят светлината на живота, те постоянно ще грешат, ще се подхлъзват, докато дойдат до пропастта на живота. За да не дойде до това положение човек трябва да изучава животните, техния характер и прояви, за да познава животинското в себе си и да го възпитава. Животните са. пособия, книги, по които човек трябва да чете и да се поучава.
Като изучавате минералите, растенията и животните, вие ще се домогнете до книгата на природата, която Бог сам е писал. По този начин ще разберете езика на природата. Всеки минерал, всяко растение и животно са. символи, т.е. формули, които трябва да се тълкуват. Котката, за пример, е символ на външна чистота, кучето - на вярност и приятелство, змията - на разумност и хитрост, паякът - на работа и прилежание. Да изучава човек природата, това е задача както на светския, така и на религиозния човек. Не е християнин онзи, който не познава природата и законите, които действуват в нея. Като познавате добре физическия свят лесно ще разберете духовния и Божествения. Божественият свят е оригиналът, а духовният и физическият са копия на този оригинал.
Следователно искате ли да проникнете в Божествения свят, вие трябва да се откажете от старите си разбирания и методи, които не водят към никакво разрешение. Търсите ли доброто ще го намерите в реалния, т.е. в Божествения свят. Човек възприема доброто само с душата си. Не може ли да възприеме доброто, това показва, че той не е поставил антената си - своята душа, като връзка между Божествения и физическия свят. - Имам ли душа? - Не се съмнявай в това. Когато се намерите в затруднение, обърнете се към душата си. Тя е в състояние да ви помогне. Да се свърже човек с душата си това значи да придобие любовта. Който е дал ход на любовта в себе си, той е придобил устой в чувствата си. Чувствата са. сянка на любовта, но те определят човека. Човек изчезва и се забравя но чувствата му, като сенки, като клишета на неговия вътрешен живот, остават за вечни времена. Ако по някакъв начин можете да възпроизведете клишета от времето на Христа, вие ще видите Неговия истински образ, живота Му, както и този на Неговите ученици. Ще дойде ден, когато човек ще може да произведе клишетата на миналото и да се учи от тях. Днес Христос се е изменил, но в клишетата е запазен първият Му образ. Сегашните хора живеят от любовта на съществата, които са живели преди тях. Те са. изчезнали от земята, но сенките на любовта им са останали. И от тези сенки хората и до днес още се ползват.
Какво разбрахте от тази мисъл? Ако мислите, че сте разбрали нещо ще ви кажа, че нищо не сте разбрали. И да сте разбрали нещо, и да не сте разбрали, считам, че нищо не сте разбрали. В това отношение мязам на един гимназиален учител, който бил много строг и към знаещите, и към незнаещите ученици. Знае или не знае ученикът, той всякога го стресвал. Един ден извикал един от най-способните си ученици и го попитал: знаеш ли урока си? Ученикът помислил известно време и отговорил: поназнайвам, господин учителю. Ученикът си казал: ако кажа, че не зная, ще ме наругае; ако кажа, че зная, пак ще ме наругае. Тогава казал: поназнайвам малко.
Сега желая ви нито много да знаете, нито да не знаете, но да кажете: поназнайвам малко.
- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
23. Лекция от Учителя, държана на 28 януари 1931 г., София. - Изгрев.
Като ученици на великата школа на живота вие трябва да се интересувате от всичко. Каква култура е тази, която изключва всякакво знание? Истински културният човек се интересува от всичко: от музика, пеене, рисуване, наука. Той изучава всички науки и изкуства с единствената цел да познае Бога и себе си. Не е културен онзи, който не познава нито Бога, нито себе си. Не е културен онзи, който не е изучил това, което Бог е създал. Някой човек се хвали с големи знания. Той има знания, които не може да приложи. Такива знания могат да се уподобят на морската пяна. Както пяната се пръска и нищо не остава от нея, така и знание без приложение се явява временно, след което изчезва. В света съществува положителна наука, която никога не се променя. Тя трябва да се изучава от всички хора. Тя е тъй наречената Божествена наука. Земната наука е превод на Божествената. Когато човек изучава нещата, добре е първо да познава техния оригинал, а после преводите им. Освен земния живот съществува и Божествен, от който са. направени много преводи. Земният живот, за пример, е превод на Божествения. Някои хораизучават първо оригинала, а после превода. Други започват точно обратно: от превода отиват към оригинала.
Още със слизането си на земята човек е попаднал между две течения: живот на личния егоизъм, който произлиза от злото, и живот на алтруизъм, който произлиза от доброто. Каквото и да прави, човек никога не може да се освободи от егоизма. И ангелите даже не можаха да се освободят от него. Злото и доброто са. принципи, които следват човека на всяка стъпка. Те вървят подир него като сенки. Тъй щото, не е въпрос човек да се освободи от злото, но да го разбере и да знае как да се справя с него. Изучавайте доброто и злото като сили, като принципи, за да ги познавате и в себе си. Като изучава себе си човек се натъква на своите лични чувства и вижда, че те стават причина за проява на злото. Честолюбието, за пример, води след себе си много отрицателни чувства. Честолюбие, тщеславие, гордост са. лични чувства, с които човек трябва да знае, как да се справя. Някой казва за себе си, че не е честолюбив. Той не е честолюбив в даден момент, когато е загаснал огънят в него. Обаче, разгори ли се огънят, честолюбието се проявява. И болният е кротък, докато е на леглото си. Щом оздравее, кротостта му изчезва. Зимно време и змията е кротка. Щом изгрее слънцето, змията се съживява и проявява естеството си. Гладният изтощен вълк е кротък. Като го нахраниш ще видиш неговото естество.
И тъй, като се изучава, човек се натъква на своите лични чувства, които раждат злото. Личните чувства са свят на удоволствия. Дето са удоволствията, там е злото! Ще кажете, че човек трябва да си хапне, да си пийне, да се повесели. Не е лошо да си хапне и пийне човек, но той не трябва да се увлича в ядене и пиене, да губи съзнание. Всяко неестествено желание води към зло. Всяко неестествено удоволствие също води към зло. Значи егоизмът на личния живот е баща на личността, а различните видове удоволствия, произлезли от неестествените желания на човека, са негови деца. Който иска да се удоволства, той е дете на личността, той мисли само за ядене и пиене. Животът на удоволствията е присъщ и на животните. Цял ден животното мисли как и къде да намери повече храна, да задоволи нуждите си. Щом намери достатъчно храна, то се наяжда добре, ляга да спи и забравя всичко.
Като контраст на личния живот на човека иде животът на душата, на доброто в света. Дето се проявява доброто, там е душата на човека Животът на душата и на личността са диаметрално противоположни един на друг. Силите на душата са 7з, а тия на личността - 2/з, обаче, те се взаимно уравновесяват. Това показва, че силите, които работят във възвишения свят, са по-интензивни от ония, които работят в грубия материален свят. Значи силите на възвишения свят са. по-малко, но по-интензивни, а тия на материалния свят са повече, но по-слаби. Разумният човек знае как да регулира силите на злото и на доброто в себе си, да ги уравновесява.
Като не вземат предвид законите на злото мнозина мислят, че се справили с него. Да мисли човек, че се е справил със злото, това значи да не го познава. Едва Христос можа да се справи със злото, та обикновеният човек ще се справи. - Ама аз съм християнин. - Това нищо не значи. Колко християни се намират под ударите на злото! Адам беше изкушаван от злото, но не издържа. Същият изкусител се яви и при Христа. На Адама каза, че ако яде от плодовете на забраненото дърво, ще стане като Бога. На Христа каза да превърне камъните в хляб. Ако може да направи това, всички хора ще Го уважават, ще Му се поклонят и ще Го признаят за Син Божи. Христос му отговори: „Не само с хляб може да живее човек, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога". Това значи: Аз не искам да се храня с хляб, направен от камъни. С това Христос искаше да каже на изкусителя си, че живее в голямо изобилие, което иде отгоре, чрез Словото Божие.
И до днес още хората се запитват защо Христос не превърна камъните в хляб, да докаже на света, че има сила да прави чудеса. Обаче Христос не искаше да върви против законите на природата. Камъните съдържат отрова в себе си, която трябва да се трансформира. За да обработи тази отрова и да я превърне в безвредна материя, от която може да изкара хляб, природата употребява хиляди години. Защо трябва Христос да пренебрегва работата на природата и да прави чудеса, които няма да обърнат хората към Бога? Не направи ли Христос чудеса? Обърна ли се светът към Бога от тия чудеса? Да правите хляб от камъни, без да ги преработите предварително, това значи да отровите света. Христос не искаше да направи такова чудо. Ако Адам и Ева оголяха от изяждането на един плод, можете да си представите какво би станало със света ако ядат хляб, който съдържа отрови в себе си.
Какво разбирате под думата „оголяване"? Казва се, че Адам и Ева оголели, но това оголяване не е станало външно. Те са оголели вътрешно, понеже изгубили знанието и светлината, които им били дадени. Българите казват за някой човек, че е бос. Тук думата „бос" е употребена в преносен смисъл. Този човек е бос в умствено отношение, не разполага със знания - нещо му не достига. Българинът си служи със символи, защото разбира смисъла им. В това отношение простият българин надминава някои учени. Той разбира смисъла на символите и ги прилага в езика си.
Съвременните християни мислят, че са. разрешили въпросите на живота, че обичат Бога и Христа и са готови на всякакви жертви. Обаче, натъкнат ли се на най-малкото изпитание, те са готови да бягат. Момата обича някой момък, готова е на всички жертви за него, но щом срещне друг по-богат, по-учен и по-красив, тя напуща първия и бяга с втория. Същото прави и момъкът. И съвременните християни казват, че обичат Христа, че са готови да Го следват, но щом се намерят на тясно, всичко напущат и бягат. Не направи ли същото и Петър, един от учениците на Христа? Христос му каза, че докато петелът пропее, той три пъти ще се откаже от Него. Петър отговори: всички да се откажат от Тебе, аз ще остана верен. Скоро след това изпитът дойде и Петър видя своята неустойчивост. Като съзна погрешката си той се разкая и горко плака. Петър не се познаваше затова се излъга, но Христос познаваше себе си, познаваше и Петра. За да не изпаднат учениците Му в изкушение, Христос се молеше и за тях. Трудно беше положението на Христа. Той се намираше между два свята, със силите на които трябваше да се справя: от едната страна беше светът на злото и на тъмнината, а от друга - светът на доброто и на светлината.
Като се намерят в затруднения хората очакват помощ от Бога. Бог помага, но човек трябва да се моли. Христос прекарваше в молитва по цели часове. Той виждаше, че задачата Му е тежка и се обръщаше към Бога да Му помогне. Днес повечето хора се излежават в леглата си сутрин и вечер и говорят за идеи и убеждения. Щом дойдат изпитанията те закачат убежденията си на гвоздея и бягат. Това не става по зла воля, нито умишлено. Казвате, че някой човек се огънал. Защо се огънал? Защото не може да издържа. Ако на една права линия турите един килограм тежест тя издържа, т.е. не се огъва. Туряте два, три, десет килограма - пак не се огъва. Като турите сто килограма тежест правата линия се огъва, не може повече да издържа. Кой е виновен за това? Никой не е виновен. Следователно, когато човек се огъне, това показва, че тежестта е голяма, не може да я издържа. Щом натоварите човека, иска или не иска, той непременно ще се огъне. Това не значи, че не трябва да се огъвате, но казвам, да не се оставяте да ви товарят повече, отколкото можете да носите. Искате ли да бъдете разумни, не позволявайте да турят на гърба ви сто килограма тежест. Поддавате ли се на желания, които идат от два свята, вие се товарите повече, отколкото трябва, вследствие на което непременно ще се огънете. Докато се намира в личния живот, човек постоянно се товари. Когато товарът му стане голям, той започва да се огъва. Не е лесно да излезе човек от личния живот и да влезе в духовния.
Като говорим за личния живот ние имаме пред вид материалния свят, който е създаден от тъмнината. Една трета от човешкото естество е материално. Следователно, когато се казва, че Бог създаде света от нищо, ние имаме пред вид тъмнината. Божественият Дух се носеше над бездната, т.е. над тъмнината, и създаде от нея света, който обви в своята виделина. Казано е в Писанието: „И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе.“. Значи, дето е виделината, там е реалността. Тъмнината, сама по себе си, не може да разбере светлината. Тъмнината и светлината са два разумни свята, но тъмнината не може да обхване мъдростта и знанието, които съществуват в света на светлината. Тъмнината има нужда от светлината и всякога я следва като сянка. Дето се яви светлината, веднага иде и тъмнината. С това светлината се проявява по-силно. Тъмнината служи като фон на светлината. Когато казвате, че някой човек е тъмен, това означава, че неговата разумност е ограничена от личния му живот.
Когато се говори за ада и за рая, разбираме именно принципите на светлината и на тъмнината. Който не може да намери пътя към светлината, той изпада в тъмнината, от коятое създаден. Като се намери в света на тъмнината, човек казва: Христос ще ме избави. Христос ще те избави, ако имаш любов. Любовта е връзка между човешката душа и Бога. Само любовта е в състояние да извади човека от света на тъмнината и да го въведе в света на виделината. Любовта е път, който води човека от един свят в друг: от света на мъчението в света на радостта, от света на ограничението в света на свободата, от света на тъмнината в света на виделината. Влезе ли човек в света на радостта, на свободата и на виделината, той се разбира с всички същества, които живеят там. Между тях не се явява никакъв спор, никакво недоразумение. Щом влезе в света на любовта, човек не пита какво нещо представя Бог, но се изпълва с желание да върши волята Божия. Ако не върши волята Божия, човек не може да бъде в съприкосновение с любовта на Бога. Ако не е в съприкосновение с любовта Божия, човек не може да се ползва от живота. При това положение той живее в света на мъчението и, без да иска, проявява своята твърдост и горчивина. Като слушат да се говори за ад и за рай, за положителни и отрицателни прояви на човека, мнозина отричат тия неща и казват, че ад не съществува, зло - също. Вярно е, че по естество човек е добър, но по прояви той бива горчив, кисел, твърд, понеже се поддава на отрицателни сили в природата. Когато се вкисва, гневи, лъже, човек е проводник на отрицателни сили в природата. В който момент се откаже от лъжата, от гнева, от злото, човек става добър. Значи човек не се ражда нито ангел, нито дявол, но в даден момент, според силите, с които е свързан, може да се прояви като ангел или като дявол. Човек се движи между проявите на ангела и на дявола. Докато е в равновесие той е ангел; щом изгуби равновесието си той става дявол. Докато се стреми нагоре, човек е ангел; щом почне да слиза надолу, той става дявол. Същият закон е изразен и в човешкото око: горният клепач е живот на ангела, долният - живот на дявола. Окото пък е самият човек, който се движи между двата клепача. И тъй, човешкото око се отваря и затваря под влиянието на положителните и отрицателни сили в природата. Когато не иска да се съблазни от нещо, човек затваря очите си. Ако е слаб и отваря очите си пред изкушенията, той непременно ще се подхлъзне. Човешките очи трябва да бъдат отправени към доброто и светлината. Въпреки това, през тях минават и отрицателните сили на злото и на тъмнината. Като минават през двете очи, те се движат по пътя на осморката и се превръщат от горчиви и кисели в сладки. Доброто владее тайната да превръща горчивината в сладчина. Светлината има същото изкуство – превръща силите на тъмнината във виделина и създава от нея нови светове. Казано е в Писанието: „Бог ще заличи греховете им". Това значи: Бог ще превърне горчивините в сладчини. Той ще превърне горчивото и киселото в захар. И лъжата ще претърпи видоизменение. Който лъже минава за учен, за философ, за психолог, докато постигне целта си. Ще дойде ден, когато той ще впрегне това изкуство на полезна работа и ще създаде нещо добро. Като минава от лъжата към истината човек придобива големи знания. Не се ли стреми към истината каквито знания и да има, той ще ги изгуби. За да не изгуби знанията си и всеки ден да придобива нови човек трябва да се стреми към истината, която може да го направи свободен във всяко отношение.
„Истината ще ви направи свободни.“ Значи думата „истина" се превежда с думата „свобода". Като ученици вие трябва да правите преводи на думите, да прониквате в техния вътрешен смисъл. За пример, думата „пепел" може да се преведе с думата „огън", омразата - със замразяване, злото - с огън и студ. Когато казваме, че някъде има висока температура, около 50°-60°, разбираме огън, на който съответствува студ от 50 -60°. Който познава метеорологията знае вътрешните отношения на нещата. Той знае кои есенни и зимни месеци отговарят. на всеки месец от пролетта и лятото. Той знае коя местност от противоположния край на земята отговаря на известна местност. Истинският метеоролог познава закона на външното и вътрешно съответствие между явленията и местата, дето стават тия явления.
Това е научен въпрос, за който се изискват много наблюдения. Има овчари, които чрез наблюдение са. дошли до познаване на времето, вследствие на което могат няколко месеци напред да предсказват какво ще се случи еди-кой си ден и час от годината. Каквото предскажат, това се сбъдва. Които не могат да предсказват намират, че това е Божия работа, няма защо човек да се бърка в Неговия план.
Един турски бей отишъл на гости на свещеника в едно българско село. Той останал при него два-три дена и се готвел да прекара още няколко дни. Като разбрал това, свещеникът му казал: я слушай, ефенди, вземи багажа си и се върни в селото си. - Защо? - Защото след два дена тук ще стане голяма, небивала буря, която ще помете всичко, каквото срещне на пътя си. - Отде знаеш това? - От свинята си. Когато времето ще се развали, свинята ми взима една пръчица и започва да се върти с нея като че танцува. Тя предсказва времето най-малко за два дена. Това се видяло особено странно и невъзможно на бея, но той си казал: щом свещеникът ми казва тази работа, ще вярвам. Беят взел тоягата си и се отправил на път. Като се върнал в селото си,след два дена се явила голяма виелица и буря, която изкоренила десетки дървета. Беят посетил селския ходжа и му казал: ходжа ефенди, кажи ми какво ще бъде времето след четири-пет дена. - Не зная, това е Божия работа. - Чудно нещо, свинята на свещеника в съседното село знае това, а ти не знаеш! Всъщност свещеникът знае това нещо, а не свинята. Като забелязвал, че от време на време свинята се върти, той намерил известно съотношение между въртенето й и бурята, която предстояла да дойде.
Съвременните хора трябва да имат в себе си поне по една свиня, която да предсказва времето. Ако нямате по една свиня в себе си вие не сте учен човек, не сте развили своя Божествен инструмент. Свинята е Божествен инструмент, по който всеки трябва да чете онова, което предстои да стане. По ровенето на свинята и по фигурите, които се образуват, може да познаете какъв човек ще дойде в дома ви, добър или лош. Свинята не рови всякога по един и същ начин. Това е факт, който може да се използва така, както учените използуват термометъра за определяне на различните температури и барометъра за определяне на атмосферното налягане.
Който може да чете по проявите на животните ще види, че те са. добри термометри и барометри. За материалистите това са глупави работи. Защо? Защото не са научно доказани и разбрани. Всяко нещо, което е доказано научно, е възможно и разбрано за всички. Всяко нещо, което не е доказано научно, остава неразбрано и минава за глупаво. Ученият си служи със спектроскопа за да познае какъв е съставът на слънцето, какво е разстоянието до една или друга звезда от земята и т.н. За неучения това е невъзможно. Той нищо не разбира от науката и му се вижда глупава работа да стои с часове пред някакъв уред и да наблюдава. Той не се интересува от това, че някоя звезда се приближава или отдалечава от земята. Сега да дойдем до въпроса, който е важен за вас. Питам: къде е вашият спектроскоп, по който познавате дали Бог се отдалечава или приближава към вас и дали вие се приближавате или отдалечавате от Него? Не е достатъчно да кажете, че се приближавате към Бога. Вие трябва да имате инструмент, по който да познавате това. Ако сърцето ви се разширява и в него растат най-добрите плодове, вие се приближавате към Бога. Ако дъждът пада навреме в градината ви и след това небето ви се изчиства, слънцето започва да грее ясно, вие се приближавате към Бога. Ако небето ви е мрачно, но не пада никакъв дъжд, всички храни и плодове изсъхват от сушата и навсякъде се явяват болести, безпаричие, омраза, завист и др., вие се отдалечавате от Бога. Всички болести, нещастия, катастрофи, които стават в съвременния свят показват, че хората се отдалечават от Бога. Начинът, по който се прилага религията и науката показва, че хората се отдалечават от Бога, вследствие на което и светлината им се намалява.
Съвременните хора живеят в светлина, която наричаме светлина на тъмнината, т.е. светлина на нощта. Егоизмът има своя специфична светлина, омразата - също. Тази светлина не помага за растене на духовните плодове в човека. Тъй щото, когато хората се оплакват, че нямат достатъчно светлина, това показва, че са се отдалечили от Бога. Ще дойде ден, когато отново ще се приближат към Бога и ще придобият нужната светлина.
Сега ние говорим за закона на периодичността, в който човек неизбежно ще попадне. Както планетите се отдалечават и приближават към слънцето, така и човек се отдалечава и приближава към Бога Този закон е неизбежен, но човек трябва да се отнася съзнателно към него, да го използва. Отдалечаването от Бога подразбира обличане на човешката душа в плът; приближаването пък подразбира събличане на душата от плътта. Като се облича и съблича от плътта, човек придобива ценни опитности в живота.
За да подчертаят връзките си с Бога мнозина казват, че Го обичат, че не могат без Него. Така пише и младата мома на своя възлюбен. Така пише и младият момък на своята възлюбена. Като четете едно от тия писма виждате, че те говорят за вярност и любов един към друг до гроба. Любов, която продължава само до гроба, подразбира невярност Такава е верността на мъжете към жените, на жените към мъжете, на слугите към господарите, на учениците към учителите и т.н. Истинската любов подразбира вярност и след гроба. Защо? Защото любовта е вечна и безгранична.
Съвременните хора са свързани помежду си по неестествен начин. Така са. свързани и с Бога. Като се намерят в мъчнотии и страдания, които сами си създават, те казват, че това е волята Божия. Това е тяхната воля, а не Божията. Коя воля е впрегнала вола на работа?-Човешката. воля. Божията е да бъде волът свободен, да живее в гората. Изобщо, човешката воля ограничава, а Божията воля освобождава. Когато волът се освободи от юлара, първата му работа е да отиде в гората на свобода. Тогава ще разберете, какво значи човешка воля и какво - Божия И на вас казвам: не се впрягайте, не туряйте врата си под юлара на човека. Затова е казано в Писанието: „Не се свързвайте с грешниците."
Това се отнася до всички хора, напреднали и ненапреднали. Всички хора без изключение трябва да изпълняват волята Божия. Ако изпълняват волята Божия, те ще станат учени, поети,
философи. Не я ли изпълняват всеки ден ще губят по малко от това, което им е дадено. Щом губят светлината на живота, те постоянно ще грешат, ще се подхлъзват, докато дойдат до пропастта на живота. За да не дойде до това положение човек трябва да изучава животните, техния характер и прояви, за да познава животинското в себе си и да го възпитава. Животните са. пособия, книги, по които човек трябва да чете и да се поучава.
Като изучавате минералите, растенията и животните, вие ще се домогнете до книгата на природата, която Бог сам е писал. По този начин ще разберете езика на природата. Всеки минерал, всяко растение и животно са. символи, т.е. формули, които трябва да се тълкуват. Котката, за пример, е символ на външна чистота, кучето - на вярност и приятелство, змията - на разумност и хитрост, паякът - на работа и прилежание. Да изучава човек природата, това е задача както на светския, така и на религиозния човек. Не е християнин онзи, който не познава природата и законите, които действуват в нея. Като познавате добре физическия свят лесно ще разберете духовния и Божествения. Божественият свят е оригиналът, а духовният и физическият са копия на този оригинал.
Следователно искате ли да проникнете в Божествения свят, вие трябва да се откажете от старите си разбирания и методи, които не водят към никакво разрешение. Търсите ли доброто ще го намерите в реалния, т.е. в Божествения свят. Човек възприема доброто само с душата си. Не може ли да възприеме доброто, това показва, че той не е поставил антената си - своята душа, като връзка между Божествения и физическия свят. - Имам ли душа? - Не се съмнявай в това. Когато се намерите в затруднение, обърнете се към душата си. Тя е в състояние да ви помогне. Да се свърже човек с душата си това значи да придобие любовта. Който е дал ход на любовта в себе си, той е придобил устой в чувствата си. Чувствата са. сянка на любовта, но те определят човека. Човек изчезва и се забравя но чувствата му, като сенки, като клишета на неговия вътрешен живот, остават за вечни времена. Ако по някакъв начин можете да възпроизведете клишета от времето на Христа, вие ще видите Неговия истински образ, живота Му, както и този на Неговите ученици. Ще дойде ден, когато човек ще може да произведе клишетата на миналото и да се учи от тях. Днес Христос се е изменил, но в клишетата е запазен първият Му образ. Сегашните хора живеят от любовта на съществата, които са живели преди тях. Те са. изчезнали от земята, но сенките на любовта им са останали. И от тези сенки хората и до днес още се ползват.
Какво разбрахте от тази мисъл? Ако мислите, че сте разбрали нещо ще ви кажа, че нищо не сте разбрали. И да сте разбрали нещо, и да не сте разбрали, считам, че нищо не сте разбрали. В това отношение мязам на един гимназиален учител, който бил много строг и към знаещите, и към незнаещите ученици. Знае или не знае ученикът, той всякога го стресвал. Един ден извикал един от най-способните си ученици и го попитал: знаеш ли урока си? Ученикът помислил известно време и отговорил: поназнайвам, господин учителю. Ученикът си казал: ако кажа, че не зная, ще ме наругае; ако кажа, че зная, пак ще ме наругае. Тогава казал: поназнайвам малко.
Сега желая ви нито много да знаете, нито да не знаете, но да кажете: поназнайвам малко.
- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.
23. Лекция от Учителя, държана на 28 януари 1931 г., София. - Изгрев.
СТАР ПРАВОПИС