Събиране и изваждане
Събиране и изваждане
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление
Как ще отговорите на въпроса: Защо хората се събират на едно място? Две причини има за събирането на хората: когато искат да направят едно добро, или когато искат да направят някакво зло; когато искат да работят заедно, да свършат някаква работа, или когато искат да развалят някаква работа. В този смисъл доброто дава, а злото – взима. За да даде, доброто събира всичко, каквото има на разположение. Затова казваме, че доброто представлява действието събиране. Злото пък вади нещата, заради което го уподобяваме на действието изваждане. Като два противоположни процеса, доброто и злото са противоположни и в своите прояви: доброто първо събира, а после вади от себе си и дава; злото първо вади, а после събира.
Като изучавате човешките прояви, можете да ги разделите на две категории: при едни прояви човек дава, при други – взима. За пример, да кажем мнението си за нещо, това подразбира даване. Да слушаш мнението на другите, това подразбира вземане. В изказване мнението си, или в изслушване на чуждото, вие или се повдигате, или падате – зависи какво сте казали и как сте съчетали думите. Това е все едно, да приемете добра или лоша храна.
Съвременните хора са дошли до положение да правят подбор на храната си. Тази е причината, че един човек употребява месна храна, а друг – вегетарианска; един обича повече сладки храни, а друг – солени и кисели. Ако човек не употребява храна, съответна на неговия организъм, стомахът му ще се разстрои. Същият закон има отношение и към неговите мисли, чувства и постъпки. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, в зависимост от тяхното съдържание, произвеждат върху човека известна реакция – добра или лоша. Тази е причината, поради която от една неправилна постъпка човек потъмнява. Казвате, че свещта на този човек е изгаснала. – Кой изгасва свещта на човека? – Може той сам, а може и друг някой. Важно е, че свещта на човека е изгаснала и той не може да чете.
Какво е състоянието на човека, на когото свещта е изгаснала? Той изпада в отчаяние, в пълна пасивност и безразличие към външния свят. Дават му да яде, не иска; карат го да излезе на разходка, не му се ходи; заставят го да се облече, но желание няма; не му се мисли, не може да чувства; с никого не иска да говори. Той седи на едно място, като център. Има смисъл да бъде човек център, но като извора, който постоянно дава. Добре е да бъде човек център, но да го търсят хората, да взимат нещо от него. Центърът никога не осиромашава, понеже всички блага от периферията се стичат към него. Той се намира при благоприятни условия.
По какво познавате дали условията на човека са добри или лоши? Когато видя, че някой човек е богато облечен, с кожено палто, със здрави обувки, с топла шапка на главата си, казвам, че условията му са неблагоприятни. Видя ли, че някой човек е бос, гологлав, с тънки дрехи, казвам, че условията му са благоприятни: времето е топло, сухо – лято е настъпило. Следователно от гледището на новото разбиране сиромахът живее при благоприятни условия, а богатият – при неблагоприятни. Като знаете това, не съжалявайте, ако сте сиромаси. Провидението ви е поставило при благоприятни условия.
Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания. Старите форми на живот, старите разбирания са отживели времето си. Лесно е да се каже, че 2x2 или 2+2 е равно на 4. – Какво означава числото 4? – Узрял плод, който увисва надолу. Значи четворката подразбира, че или нивата е изорана, или плодът е узрял, паднал на земята и изяден.
Изобщо числата, като статически величини, имат един смисъл, а като динамически – друг. Ако говорим за мъжа и жената, и двамата представляват единици, но мъжът е динамическа единица, а жената – статическа.
Като ученици на велика школа, вие трябва да се учите да превръщате числата и енергиите, които те съдържат, от статически в динамически, от динамически в статически; от положителни в отрицателни и обратно. Това значи да превръща човек злото в добро. Какво разбирате под думите „да правим добро“? На кого можете да правите добро? Добро можете да правите на онзи, в когото се проявява Божествения живот. Който пръв почувства в себе си Божествения живот и отвори сърцето си, за да го приеме, той ще получи Божественото благословение. Той е направил добро сам на себе си. Щом може да направи добро на себе си, той може да направи добро и на своите ближни. Още със ставането си от сън човек трябва да облече дрехата на доброто, т.е. да бъде готов във всички случаи на живота си да прояви доброто. Ще кажете, че от дълго употребяване дрехата ще се изцапа и изтърка. Не се страхувайте! Дрехата на доброто е вечна. Колкото повече се употребява, толкова по-хубава става тя. Правете добро непрестанно и не се страхувайте от осиромашаване. Доброто внася нови подтици, сила и живот в човека.
Често се говори за нечистите дрехи на хората. Нечиста е дрехата на онзи, който греши. – Кога човек цапа дрехата си? – Когато работи. В бързината си той капнал нещо нечисто върху дрехата и я изцапал. Понеже не е научил още начините за чистене, той е принуден да ходи с нечиста дреха. Един ден, когато научи законите за чистенето, той ще изчисти дрехата си и ще стане праведен.
Някой казва за себе си, че е лош човек. – Защо е лош? – Защото дрехата му е нечиста. Нечистата дреха показва, че този човек е работил, но не знае още методите за чистене. За предпочитане е нивите на човека да са изорани, макар и да има пришки на ръцете си, отколкото ръцете му да са бели и гладки, а нивите да са пълни с плевели. Когато придобие повече знания, човек ще оре нивата си, ще я посява, без да излизат пришки на ръцете му. – „Ама не съм даровит, не съм силен човек.“ – Каква сила трябва да има човек? И най-силният не може да надвие слона. Следователно, колкото и да е даровит човек, или силен, все ще се намери някой да го надминава. Един от еврейските царе се е борил с лъв, но със слон никой човек досега не се е борил. Не се е родил още юнак на земята, който може да победи слона. Въпреки това, хората излизат на борба с по-силни същества от себе си и казват: „Ще ти докажа кой съм!“ Ако се борите със слона, какво ще му докажете? Той ще ви повали на земята и ще си замине. С физически по-слабите от вас можете да се борите, но как ще се борите с по-силните от вас? Разумният се бори по друг начин с по-силните от себе си. За пример, ако трябва да победи слона, той не излиза на двубой с него, но всеки ден му дава по няколко килограма ориз за ядене. Като се грижи за слона и се отнася добре с него, последният го вдига с хобота си, слага го на гърба си и го разхожда. Към по-силните от себе си човек трябва да приложи ума си. Следователно разумният човек прилага и ума, и сърцето, и волята си на място. Те са оръжия, с които той се защитава.
Мнозина се хвърлят в борба с дявола, но той ги поваля на земята. Дяволът е силен като слона. Обаче разумният човек намира слабата страна на дявола и лесно се справя с него. Той му дава всеки ден по няколко килограма ориз. От благодарност дяволът го вдига на ръце и го слага на главата или на гърба си. Видите ли, че някой човек е възседнал дявола, ще знаете, че той е от разумните хора. Видите ли, че лежи на земята, ще знаете, че е от неразумните. Той се е борил с дявола, но не е издържал борбата. След това ще се оплаква, че дяволът го смущава, че разваля работите му. За да не те смущава, бъди разумен. Ако имаш добра обхода към дявола, ще му дадеш нещо, с което да отвлечеш вниманието му. Когато има работа, дяволът няма да те безпокои. Той ще отиде в гората, където ще се занимава със своите планове.
Какво представлява дяволът? Какво представлява слонът? Дяволът и слонът представляват ненаситните желания в човека. Речете ли да се борите с тях, ще се намерите на земята. Няма човек в света, който може да победи своите ненаситни желания. За да се справите с тях, дайте им да си хапнат 2–3 килограма ориз. Докато ядат, те не безпокоят никого. В това време вие ще си свършите работата спокойно. Желанието на човека за забогатяване, за придобиване на много знания представлява слона в него, т.е. неговите ненаситни желания. – Защо са нужни парите на човека? – За да мине по-лесно живота си. Според мене човек се нуждае от светлина, а не от пари. Като има свещ в ръката си, той може и в най-голямата тъмнина да мине мост, който води от единия до другия край на реката. Със светлина човек може да минава и през най-тесни мостове. Тази е причината, където палят свещи за умрелите. Те минават през опасни места, през тесни мостове. Гробът е един от тези мостове, през който човек минава. Докато минава този мост, близките му палят свещи. Щом мине моста, те изгасват свещите и му казват: „Добър час!“
Следователно доброто, което човек прави, не е нищо друго, освен запалване на своята свещ. Щом престане да прави добро, свещта му изгасва. Без доброто никаква наука не можете да придобиете. Доброто представлява всекидневните дрехи, с които човек работи. На нивата ли ще отиде, в дома си ли ще работи, човек трябва да бъде облечен във всекидневните си дрехи. Той не може да облече празничните си дрехи и да отиде с тях на нивата; нито в кухнята може да влезе човек с празнични дрехи. Ще кажете, че обичате Бога, молите се, правите добро. Любовта на мнозина, молитвите им и правенето на добро са подобни на киченето на младата мома, която отива на хорото и гледа да се хареса на някой момък. На хорото момата е гиздава и напета, но като се върне у дома си, като махне китката и украшенията, става съвсем друга. За да остане пак гиздава и напета, тя трябва да облече домашните си дрехи и да започне да работи с любов и разположение. Ето защо, ние считаме любещ, вярващ и добър онзи човек, който всякога проявява тези качества, а не само когато се моли. Какъвто е човек пред Бога, такъв трябва да бъде и пред хората. Като се ожениш, трябва да работиш. Какво разбирате под думата „женитба“? Повечето хора се женят, за да бъдат щастливи. Под думата „женитба“ ние разбираме свързване на човешката душа с Бога, т.е. с Първата Причина на нещата. Като се свърже по този начин, човек трябва да работи. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, като яде плътта на Христос и пие кръвта Му, човек се свързва с Христос, т.е. приема Го в себе си, както приема въздуха, водата и светлината. Това свързване, именно, подразбира женитба. Някой път възлюбената ще влезе във възлюбения, а някога обратното – възлюбеният във възлюбената. Това е реалната, т.е. мистичната страна на Любовта. Ще каже някой, че човек не трябва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. В женитбата има няколко последователни процеса, през които човек неизбежно минава. Те са следните: раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине през тези процеси, той не разбира живота. Добре е човек да се роди, да се ожени и да умре, но навреме. Всеки процес, който не става навреме, води към разлагане.
И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме под думата „умиране“? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа. Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. Да умреш, това значи да свършиш училище. Какво лошо има в това? Като умира, човек оставя наследството си на други. Той нищо не губи. Той оставя наследството си на земята, а на небето приема друго наследство. Като знаете това, работете така, че да оставите наследство на земята и същевременно да получите наследство на небето. Не можеш ли да оставиш наследство и да получиш ново, ти не си разбрал Божиите закони. Да разбере човек Божиите закони и да ги приложи, това значи да развива своите дарби и способности. Не може ли да прилага тия закони, той се намира в положението на човек, който гази вода, а жаден ходи.
Да се върнем пак към молитвата. Ние уподобихме молитвата на добре облечена и накичена мома, която се хваща на хорото да играе. Добро нещо е киченето на момата, но тя не трябва да се раздвоява. Дойде ли у дома си, тя трябва да бъде такава, каквато е била и на хорото: весела и засмяна, готова да обича всички, на всички да услужва. Следователно и като се моли, и като престане да се моли, човек трябва да бъде един и същ. Като женен и неженен, човек трябва да бъде един и същ. Всъщност няма неженени хора. На земята всички хора са женени. Женитбата не е само външен акт, както съвременните хора я разбират. Човек е свързан, т.е. женен за своите мисли, чувства и постъпки. Има мисли, които цял живот измъчват човека и той не може да се освободи от тях, както някой мъж измъчва жена си, или жената – мъжа. Мъчи се човек, защото не знае как да постъпва. Когато човек се научи как да постъпва с хората, със себе си, мъченето го напуща. За да се справи с мъчението, със страданието, човек трябва разумно да използва процесите на раждане, възрастване, женене и умиране. Най-страшният процес за хората е умирането. Като дойдат до смъртта, те не искат да умират. – Защо? – Защото не я разбират. Ако живеят добре, те ще умират с радост. – Защо? – Защото отиват на небето, да получат голямо наследство. За да носи мъчнотиите и страданията с радост, при всички условия на живота си, човек трябва да казва: „Такава е волята Божия“. Щом признавате, че Бог е създал света, ще приемете, че всичко, което Той ви изпраща, е добро. Каквото Бог ви дава, приемайте го с благодарност и търсете в него доброто.
Като ученици, вие трябва да се научите да превръщате нещата: от обикновени в необикновени, от всекидневни в празнични. От земята, на която стъпвате, и от въздуха, който дишате, трябва да извадите нещо полезно. Земята, т.е. почвата, представлява сърцето, а въздухът – ума. Следователно, ако не можете да извадите от ума и от сърцето си хубавото, което Бог е вложил в тях, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нещата и явленията, които стават около вас, за да разберете какво се крие в тях. Не очаквайте всичко наготово. Щом започнете да работите, помощта отвън ще дойде. Работете съзнателно и с Любов, да станете съработници с Бога.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 8 април 1931 г., София, Изгрев.
Как ще отговорите на въпроса: Защо хората се събират на едно място? Две причини има за събирането на хората: когато искат да направят едно добро, или когато искат да направят някакво зло; когато искат да работят заедно, да свършат някаква работа, или когато искат да развалят някаква работа. В този смисъл доброто дава, а злото – взима. За да даде, доброто събира всичко, каквото има на разположение. Затова казваме, че доброто представлява действието събиране. Злото пък вади нещата, заради което го уподобяваме на действието изваждане. Като два противоположни процеса, доброто и злото са противоположни и в своите прояви: доброто първо събира, а после вади от себе си и дава; злото първо вади, а после събира.
Като изучавате човешките прояви, можете да ги разделите на две категории: при едни прояви човек дава, при други – взима. За пример, да кажем мнението си за нещо, това подразбира даване. Да слушаш мнението на другите, това подразбира вземане. В изказване мнението си, или в изслушване на чуждото, вие или се повдигате, или падате – зависи какво сте казали и как сте съчетали думите. Това е все едно, да приемете добра или лоша храна.
Съвременните хора са дошли до положение да правят подбор на храната си. Тази е причината, че един човек употребява месна храна, а друг – вегетарианска; един обича повече сладки храни, а друг – солени и кисели. Ако човек не употребява храна, съответна на неговия организъм, стомахът му ще се разстрои. Същият закон има отношение и към неговите мисли, чувства и постъпки. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, в зависимост от тяхното съдържание, произвеждат върху човека известна реакция – добра или лоша. Тази е причината, поради която от една неправилна постъпка човек потъмнява. Казвате, че свещта на този човек е изгаснала. – Кой изгасва свещта на човека? – Може той сам, а може и друг някой. Важно е, че свещта на човека е изгаснала и той не може да чете.
Какво е състоянието на човека, на когото свещта е изгаснала? Той изпада в отчаяние, в пълна пасивност и безразличие към външния свят. Дават му да яде, не иска; карат го да излезе на разходка, не му се ходи; заставят го да се облече, но желание няма; не му се мисли, не може да чувства; с никого не иска да говори. Той седи на едно място, като център. Има смисъл да бъде човек център, но като извора, който постоянно дава. Добре е да бъде човек център, но да го търсят хората, да взимат нещо от него. Центърът никога не осиромашава, понеже всички блага от периферията се стичат към него. Той се намира при благоприятни условия.
По какво познавате дали условията на човека са добри или лоши? Когато видя, че някой човек е богато облечен, с кожено палто, със здрави обувки, с топла шапка на главата си, казвам, че условията му са неблагоприятни. Видя ли, че някой човек е бос, гологлав, с тънки дрехи, казвам, че условията му са благоприятни: времето е топло, сухо – лято е настъпило. Следователно от гледището на новото разбиране сиромахът живее при благоприятни условия, а богатият – при неблагоприятни. Като знаете това, не съжалявайте, ако сте сиромаси. Провидението ви е поставило при благоприятни условия.
Съвременните хора се нуждаят от прави разбирания. Старите форми на живот, старите разбирания са отживели времето си. Лесно е да се каже, че 2x2 или 2+2 е равно на 4. – Какво означава числото 4? – Узрял плод, който увисва надолу. Значи четворката подразбира, че или нивата е изорана, или плодът е узрял, паднал на земята и изяден.
Изобщо числата, като статически величини, имат един смисъл, а като динамически – друг. Ако говорим за мъжа и жената, и двамата представляват единици, но мъжът е динамическа единица, а жената – статическа.
Като ученици на велика школа, вие трябва да се учите да превръщате числата и енергиите, които те съдържат, от статически в динамически, от динамически в статически; от положителни в отрицателни и обратно. Това значи да превръща човек злото в добро. Какво разбирате под думите „да правим добро“? На кого можете да правите добро? Добро можете да правите на онзи, в когото се проявява Божествения живот. Който пръв почувства в себе си Божествения живот и отвори сърцето си, за да го приеме, той ще получи Божественото благословение. Той е направил добро сам на себе си. Щом може да направи добро на себе си, той може да направи добро и на своите ближни. Още със ставането си от сън човек трябва да облече дрехата на доброто, т.е. да бъде готов във всички случаи на живота си да прояви доброто. Ще кажете, че от дълго употребяване дрехата ще се изцапа и изтърка. Не се страхувайте! Дрехата на доброто е вечна. Колкото повече се употребява, толкова по-хубава става тя. Правете добро непрестанно и не се страхувайте от осиромашаване. Доброто внася нови подтици, сила и живот в човека.
Често се говори за нечистите дрехи на хората. Нечиста е дрехата на онзи, който греши. – Кога човек цапа дрехата си? – Когато работи. В бързината си той капнал нещо нечисто върху дрехата и я изцапал. Понеже не е научил още начините за чистене, той е принуден да ходи с нечиста дреха. Един ден, когато научи законите за чистенето, той ще изчисти дрехата си и ще стане праведен.
Някой казва за себе си, че е лош човек. – Защо е лош? – Защото дрехата му е нечиста. Нечистата дреха показва, че този човек е работил, но не знае още методите за чистене. За предпочитане е нивите на човека да са изорани, макар и да има пришки на ръцете си, отколкото ръцете му да са бели и гладки, а нивите да са пълни с плевели. Когато придобие повече знания, човек ще оре нивата си, ще я посява, без да излизат пришки на ръцете му. – „Ама не съм даровит, не съм силен човек.“ – Каква сила трябва да има човек? И най-силният не може да надвие слона. Следователно, колкото и да е даровит човек, или силен, все ще се намери някой да го надминава. Един от еврейските царе се е борил с лъв, но със слон никой човек досега не се е борил. Не се е родил още юнак на земята, който може да победи слона. Въпреки това, хората излизат на борба с по-силни същества от себе си и казват: „Ще ти докажа кой съм!“ Ако се борите със слона, какво ще му докажете? Той ще ви повали на земята и ще си замине. С физически по-слабите от вас можете да се борите, но как ще се борите с по-силните от вас? Разумният се бори по друг начин с по-силните от себе си. За пример, ако трябва да победи слона, той не излиза на двубой с него, но всеки ден му дава по няколко килограма ориз за ядене. Като се грижи за слона и се отнася добре с него, последният го вдига с хобота си, слага го на гърба си и го разхожда. Към по-силните от себе си човек трябва да приложи ума си. Следователно разумният човек прилага и ума, и сърцето, и волята си на място. Те са оръжия, с които той се защитава.
Мнозина се хвърлят в борба с дявола, но той ги поваля на земята. Дяволът е силен като слона. Обаче разумният човек намира слабата страна на дявола и лесно се справя с него. Той му дава всеки ден по няколко килограма ориз. От благодарност дяволът го вдига на ръце и го слага на главата или на гърба си. Видите ли, че някой човек е възседнал дявола, ще знаете, че той е от разумните хора. Видите ли, че лежи на земята, ще знаете, че е от неразумните. Той се е борил с дявола, но не е издържал борбата. След това ще се оплаква, че дяволът го смущава, че разваля работите му. За да не те смущава, бъди разумен. Ако имаш добра обхода към дявола, ще му дадеш нещо, с което да отвлечеш вниманието му. Когато има работа, дяволът няма да те безпокои. Той ще отиде в гората, където ще се занимава със своите планове.
Какво представлява дяволът? Какво представлява слонът? Дяволът и слонът представляват ненаситните желания в човека. Речете ли да се борите с тях, ще се намерите на земята. Няма човек в света, който може да победи своите ненаситни желания. За да се справите с тях, дайте им да си хапнат 2–3 килограма ориз. Докато ядат, те не безпокоят никого. В това време вие ще си свършите работата спокойно. Желанието на човека за забогатяване, за придобиване на много знания представлява слона в него, т.е. неговите ненаситни желания. – Защо са нужни парите на човека? – За да мине по-лесно живота си. Според мене човек се нуждае от светлина, а не от пари. Като има свещ в ръката си, той може и в най-голямата тъмнина да мине мост, който води от единия до другия край на реката. Със светлина човек може да минава и през най-тесни мостове. Тази е причината, където палят свещи за умрелите. Те минават през опасни места, през тесни мостове. Гробът е един от тези мостове, през който човек минава. Докато минава този мост, близките му палят свещи. Щом мине моста, те изгасват свещите и му казват: „Добър час!“
Следователно доброто, което човек прави, не е нищо друго, освен запалване на своята свещ. Щом престане да прави добро, свещта му изгасва. Без доброто никаква наука не можете да придобиете. Доброто представлява всекидневните дрехи, с които човек работи. На нивата ли ще отиде, в дома си ли ще работи, човек трябва да бъде облечен във всекидневните си дрехи. Той не може да облече празничните си дрехи и да отиде с тях на нивата; нито в кухнята може да влезе човек с празнични дрехи. Ще кажете, че обичате Бога, молите се, правите добро. Любовта на мнозина, молитвите им и правенето на добро са подобни на киченето на младата мома, която отива на хорото и гледа да се хареса на някой момък. На хорото момата е гиздава и напета, но като се върне у дома си, като махне китката и украшенията, става съвсем друга. За да остане пак гиздава и напета, тя трябва да облече домашните си дрехи и да започне да работи с любов и разположение. Ето защо, ние считаме любещ, вярващ и добър онзи човек, който всякога проявява тези качества, а не само когато се моли. Какъвто е човек пред Бога, такъв трябва да бъде и пред хората. Като се ожениш, трябва да работиш. Какво разбирате под думата „женитба“? Повечето хора се женят, за да бъдат щастливи. Под думата „женитба“ ние разбираме свързване на човешката душа с Бога, т.е. с Първата Причина на нещата. Като се свърже по този начин, човек трябва да работи. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Значи, като яде плътта на Христос и пие кръвта Му, човек се свързва с Христос, т.е. приема Го в себе си, както приема въздуха, водата и светлината. Това свързване, именно, подразбира женитба. Някой път възлюбената ще влезе във възлюбения, а някога обратното – възлюбеният във възлюбената. Това е реалната, т.е. мистичната страна на Любовта. Ще каже някой, че човек не трябва да се жени. Той не разбира реалната страна на женитбата. В женитбата има няколко последователни процеса, през които човек неизбежно минава. Те са следните: раждане, възрастване, женене и умиране. Който не иска да мине през тези процеси, той не разбира живота. Добре е човек да се роди, да се ожени и да умре, но навреме. Всеки процес, който не става навреме, води към разлагане.
И тъй, всяка мисъл, чувство, желание и постъпка на човека трябва да минат през четирите процеса: раждане, възрастване, женене и умиране. Какво разбираме под думата „умиране“? Умирането, смъртта подразбират приготвяне за по-велика работа. Когато плодът узрее, той трябва да падне на земята и да умре, т.е. да започне нова работа, по-велика от тази, която до това време е вършил. Няма по-велико нещо от умирането, но когато става навреме. Да умреш, това значи да свършиш училище. Какво лошо има в това? Като умира, човек оставя наследството си на други. Той нищо не губи. Той оставя наследството си на земята, а на небето приема друго наследство. Като знаете това, работете така, че да оставите наследство на земята и същевременно да получите наследство на небето. Не можеш ли да оставиш наследство и да получиш ново, ти не си разбрал Божиите закони. Да разбере човек Божиите закони и да ги приложи, това значи да развива своите дарби и способности. Не може ли да прилага тия закони, той се намира в положението на човек, който гази вода, а жаден ходи.
Да се върнем пак към молитвата. Ние уподобихме молитвата на добре облечена и накичена мома, която се хваща на хорото да играе. Добро нещо е киченето на момата, но тя не трябва да се раздвоява. Дойде ли у дома си, тя трябва да бъде такава, каквато е била и на хорото: весела и засмяна, готова да обича всички, на всички да услужва. Следователно и като се моли, и като престане да се моли, човек трябва да бъде един и същ. Като женен и неженен, човек трябва да бъде един и същ. Всъщност няма неженени хора. На земята всички хора са женени. Женитбата не е само външен акт, както съвременните хора я разбират. Човек е свързан, т.е. женен за своите мисли, чувства и постъпки. Има мисли, които цял живот измъчват човека и той не може да се освободи от тях, както някой мъж измъчва жена си, или жената – мъжа. Мъчи се човек, защото не знае как да постъпва. Когато човек се научи как да постъпва с хората, със себе си, мъченето го напуща. За да се справи с мъчението, със страданието, човек трябва разумно да използва процесите на раждане, възрастване, женене и умиране. Най-страшният процес за хората е умирането. Като дойдат до смъртта, те не искат да умират. – Защо? – Защото не я разбират. Ако живеят добре, те ще умират с радост. – Защо? – Защото отиват на небето, да получат голямо наследство. За да носи мъчнотиите и страданията с радост, при всички условия на живота си, човек трябва да казва: „Такава е волята Божия“. Щом признавате, че Бог е създал света, ще приемете, че всичко, което Той ви изпраща, е добро. Каквото Бог ви дава, приемайте го с благодарност и търсете в него доброто.
Като ученици, вие трябва да се научите да превръщате нещата: от обикновени в необикновени, от всекидневни в празнични. От земята, на която стъпвате, и от въздуха, който дишате, трябва да извадите нещо полезно. Земята, т.е. почвата, представлява сърцето, а въздухът – ума. Следователно, ако не можете да извадите от ума и от сърцето си хубавото, което Бог е вложил в тях, вие ще останете обикновени хора. Изследвайте нещата и явленията, които стават около вас, за да разберете какво се крие в тях. Не очаквайте всичко наготово. Щом започнете да работите, помощта отвън ще дойде. Работете съзнателно и с Любов, да станете съработници с Бога.
Т. м.
Лекция от Учителя, държана на 8 април 1931 г., София, Изгрев.
СТАР ПРАВОПИС