Старите накити
Старите накити
Съвременните хора трябва да се пазят от една слабост – от свещения мързел. Срещате някой беден човек и се възхищавате от него. Той е работлив, прилежен, от никого не очаква. Обаче, забогатее ли този човек, той веднага се отпуска, поддава се на мързела. Мързелът си пробива път и в духовния живот на човека. Когато някой човек влезе в духовния път, на първо време той се моли на Бога, работи, помага на ближните си. Забогатее ли, той престава вече да се моли, не работи много и казва: „Сега нека другите се молят; аз достатъчно се молих и работих“. Това положение, именно, е най-опасно за човека. Според мене, духовният човек трябва да работи повече от всеки друг. Това означава: богатият трябва да работи повече от сиромаха. Здравият трябва да работи повече от болния. Богатият човек представлява здравия, а сиромахът – болния. Ето защо, богатият, т.е. здравият, трябва да работи повече от сиромаха, от болния. Какво става сега? – Точно обратното: сиромахът, болният работи повече, а богатият, здравият работи по-малко. Питам: коя е причината за тази анормалност в живота? – Мързелът. Когато мързелът хване богатия човек, той слага някаква тежест на крака му, направи някаква инжекция на гърба му, или другаде някъде и казва: „Не виждаш ли, че кракът ти се е подул? Как ще работиш с такъв крак? Я си легни, почивай си, докато оздравееш напълно. Има време за всичко, после ще работиш“. На друг някой казва: „Виж какви бодежи имаш в гърба си! Знаеш ли какви последствия могат да се явят от тези бодежи! Пази се, не работи, почивай! Като минат бодежите ти, тогава ще работиш“. Това са измислици на дявола, който иска да си създаде удобства в къщата на човека. Не, придобие ли човек богатства, стане ли духовен, той трябва да разчита на здравето си, да се уповава на Бога и от нищо да не се плаши. Ако във физическия живот човек се страхува, той трябва да знае, че в духовния живот има по-големи мъчнотии.
Казано е в Битието: „Земята беше неустроена и пуста. И тъмнина бе върху нея“. Следователно преди създаването на небето и земята всичко беше хаос, неустроено, неорганизирано. Преди да се създадат слънцето, луната и звездите, навсякъде беше само тъмнина. Ето защо, когато човек посреща изгрева на слънцето и се радва на неговата светлина, нека има предвид, че той още не е свършил работата си на земята. Защо? – Защото както преди създаването на слънцето е имало много неустроени работи, така и след създаването му има много още работи неустроени и пусти. Днес слънцето свети, именно, за да ни покаже какво има още да работим. Човек трябва да се върне назад в съзнанието си, към миналото, да дойде до реалния свят, да види онова, което е ставало някога на физическия свят. Не дойде ли до този реален свят, той нищо не може да разбере от духовния.
Сега, ще прочетете 4-та глава, I Послание към Коринтяните, в което апостол Павел говори какво се иска от строителите на Божиите тайни. Едно от качествата на строителя е да бъде верен. Не е въпросът крушата да бъде много голяма, нито много клончеста, или с много листа, но важно е тя да дава плод и то доброкачествен. Значи ние се интересуваме от плода на крушата. И човек е интересен за нас поради плода, който той дава. Качество на истинския човек е добротата, а доброто е плод на Любовта. Добрият човек не е захар; ако е захар, ще го изядат. Добрият човек не е злато; ако е злато, ще го откраднат. Добрият човек не е и запалена свещ; ако е запалена свещ, ще изгори. Това са ред контрасти, които заставят човека да мисли. Човек може ли без захар? Може. Без злато може ли? Може. Без свещ може ли? И без свещ може. Захарта, златото, свещта са човешки произведения, без които може да се живее. Казвате: как може да се ходи без свещ в тъмнината? Да, съвременните хора не могат да ходят вечер без свещ, но има същества, които ходят в тъмнината без свещ. Те имат своя собствена светлина, която ги ориентира в тъмнината.
Сега, да дойдем до вътрешната страна на въпроса. Когато човек е зависим от условията, той се уповава на свещта. Щом свещта му изгори, без нея той не може да ходи в тъмнината. На какво може да се уподоби свещта? Някой има 200,000 лева, вложени в банка. Той разчита, уповава се на тях и казва: „Все имам нещичко в банката, на което разчитам“. Тези пари представляват неговата свещ, която гори и му помага да излиза вечер в тъмнината. Един ден банката фалира, т.е. свещта на този човек изгаря. Какво е положението му тогава? Той се намира в положението на фалирал търговец и не знае какво да прави. Свещта, на която разчита, е изгоряла. Сега вече той не може да се движи в тъмнината. Друг някой разчита на къщата си, обаче избухне пожар и къщата отива. Седи този човек замислен, тъжен, свещта му изгоряла и той не може да ходи в тъмнина – на всяка крачка се спъва и пада. Аз не казвам, че може да се живее без къща, но този човек е вложил всичките си надежди в нея и сега животът му се обезсмисля.
Казвате: „Защо Господ допусна свещта да изгори?“ Господ казва: „Ако искаш свещта ти да не изгаря, трябва да я направиш от материал, който не се подава на горене. Заеми се да си направиш нова свещ“. – „Ама много време, много работа трябва.“ – Да, ако човек иска да си направи свещ, която да не изгаря, изискват се най-малко 15–20 години усилена работа. Как правят днес свещите? Взимат няколко цилиндрични калъпи, поставят в тях фитили и отгоре сипват разтопена лой. Колкото повече лой сипват, толкова и свещта става по-дебела. Едно е важно за човека: през каквито промени да минава, той трябва да запази в себе си онези качества, които и на този, и на онзи свят следват подир него. Доброто върви навсякъде с човека. Божественото върви всякога с човека. Това, което върви с човека, е негово. Което не върви заедно с него при всички условия на живота му, не е негово, то е чуждо. Чуждото пък всеки може да го вземе. Следователно добро е само това, което всякога е с човека. Никой не може да отнеме доброто на човека. То е неговият верен приятел; то е неговият вечен спътник в живота.
Казвам: като сте дошли на планината, вие трябва разумно да използвате благата, които ви се дават. Някой казва: „Какво ще правим, като слезем утре, вдругиден от планината?“ Да се говори така, това значи да разчита човек на условията. Докато говорим „днес“, „утре“, ние сме хора на условията. Ето защо, когато казвате, че ще дойде ден да слезете от планината, това може да се уподоби на слизането от гърба на коня. В този смисъл някой казва: „Какво ще правя, като сляза от коня?“ Като слезеш от коня, няма да бъдеш по-добър, но поне ще разчиташ на себе си. Човек не трябва да се уповава на условията, на дните и т.н. В Бога има само един ден. Следователно, като говорим за дните, трябва да разбираме един ден – само Божествения ден. Например, виждате един клон и казвате: „Този клон е от еди-кое си дърво“. Това не е правилно разсъждение. Този клон е от Божественото дърво, защото само едно дърво има в света, а всички останали дървета са удове на това голямо, Божествено дърво. Божественият ден, като не може напълно да се проектира само в един ден, той се разпределя в много дни, които, събрани заедно, съдържат материала на Божествения ден. Следователно всичките дни заедно, както и Божественият ден отделно, изразяват цялата истина. Ние казваме ден и нощ, защото имаме изгрев и залез на слънцето. Ако не виждаме слънцето, щеше ли да съществува за нас ден? Какво щеше да бъде положението на човека, ако той виждаше слънцето и вечер, когато за всички други същества то е вече залязло? Тогава човек щеше да живее в постоянен ден. За него нямаше да съществува нощ; за него нямаше да има вечер, утро, други дни и т.н. Където и да се обърне човек, навсякъде ще вижда слънцето.
Мнозина казват: „Ние вярваме“. Вярванията на някои хора са временни, изменчиви, понеже те вярват само в неща, които някога са виждали, или които днес виждат. Питам: каква нужда има тук от вяра? Истинската вяра се отнася до неща, които нито си виждал някога, нито днес виждаш. Някой казва, че изгубил вярата си. Какво значи да изгуби човек вярата си? Изгубване на вярата означава, че човек е изгубил условията да вижда нещата. Например, някой заминава за странство, където прекарва няколко години, далеч от близките си. Той изгубва вяра, че ще дойде ден да се види със своите близки. Ако помисли, че ще се види с тях, вярата му ще се възвърне. Виждането е процес, който възстановява вярата. Следователно вярата е сила, която ръководи човека в неговия път. Докато човек не вижда нещата, той трябва да ходи с вяра. Щом вижда нещата, той ще ходи със знание.
Като сме дошли на планината, ние ставаме рано да се помолим и благодарим на Бога за всички блага. На някои не им се става рано, искат да си полежат и намират ред оправдания, че не са разположени, или че са уморени и т.н. Питам: какво ще правите, ако сте слуга при някой сприхав господар, който иска да започвате работата си рано сутрин и навреме? Ще вземе ли под внимание вашето неразположение? Ако се успите, той ще вика, ще се сърди и най-после ще ви изпъди, като каже: „Такъв слуга не ми трябва! Хайде, на добър час!“ Вие мислите, че на планината няма господари. И тук има господари, и какви при това! Знаете ли какво могат да направят тези господари, като се разгневят? Те веднага ще изпратят гръмотевици, светкавици, дъжд, град, че ще се чудите какво да правите, къде да се скриете. Дъждът ще ви намокри хубаво, а градът може да изпокъса палатките ви. Тези господари ще ви кажат: „Хайде, дигайте се оттук! Такива слуги не искаме“. Братята, които бяха дошли първи тук, опитаха какво могат да направят господарите на планината. Те изпратиха гърмежи, светкавици, дъжд и казаха на братята: „Качвайте се горе!“ При такива господари човек става много смирен. Тези господари казваха: „Като дойдат вашите братя и сестри тук, вие ще ги предупредите да бъдат внимателни към задълженията си, защото и тях ще измокрим“.
Утре сутринта ще отидем на пето езеро (Маха-Бур), бъбрека, да видим, има ли разлика във водата от миналата година. Сутрин в четири часа всички трябва да сте на крак. Сложете настрана всички украшения, всички накити! Под думата „накити“ аз разбирам недъзите в човека. Боли те крак, кажи си: „Този накит не ми трябва!“ Боли те ухо, кажи си: „Този накит не ми трябва!“ Имаш някакво неразположение, кажи си: „Този накит не ми трябва!“ Оставете всички накити в къщи и излезте вън, на чист въздух, без всякакви накити. – „Не мога да мисля.“ – Остави и този накит настрана. Като се освобождавате постепенно от накитите си, вие ги хвърляйте настрана от вас и останете само с Божественото, което ви следва навсякъде. Щом сте неразположени, вие чакате да дойдат слугите, да подобрят състоянието ви, но докато дойдат те, целият ден ще отиде. Изпаднете ли в някакво тежко състояние, в неразположение на духа, кажете си: „Едва ли ще дойдат слугите ми днес, ами аз сам да се заема, да променя състоянието си, т.е. да сменя накитите си; ето, сутринта си отиде вече, а по същия начин ще отиде и останалата част от деня“. Щом човек започне някаква работа, състоянието му се изменя.
И така, за да се освободи човек от свещения мързел, той трябва да прави усилия да работи. Няма по-хубаво нещо за човека от служенето. Тук имате благоприятни условия за работа, за служене, както на себе си, така и на другите. Ще разпределите времето си така, че да поработите за себе си, за ближните си и за Бога. Другояче казано: част от времето ще употребите за ума си, част от времето – за сърцето си и част от времето – за тялото си. Или, една част от времето ще употребите за духа си, част – за душата си и част – за самите вас. Всеки да разпредели времето си, както разбира. Всяка работа, която вършите, трябва да има отношение към физическия, към духовния и към Божествения свят.
Днес ще ви дам за четиво 55-та глава от Исай, 5-ти стих: „Ето, ще призовеш народ, когото ти не знаеш; и народи, които не те знаеха, ще тичат при тебе, заради Господа Бога твоего и заради Светия Израилев, защото те прослави“.
Беседа от Учителя, държана на 13 юли 1931 г., 5 ч. сутрин.