Отворени кранове
Отворени кранове
Размишление
Ще прочета 28-ма глава от Матей.
Животът не е хляб, който можеш да изядеш; не е въздух, който можеш да дишаш; не е знание, което можеш да възприемеш. Мнозина се питат що е животът, как се придобиват знания. Това, което човек търси, не се учи. Човек носи живота в себе си. Едно е нужно: да му даде условия да се развива. Божественият живот не произтича от никаква среда вън от него. Хората, особено религиозните, се спъват от противоречията в живота и се питат къде е онзи свят, съществува ли наистина той или не. Има доказателства за съществуването и на този, и на онзи свят, а именно: Щом си се родил, и млад да си, ще остарееш. На земята ще остарееш, в другия свят ще се подмладиш. – „Ама ще умра.“ – Ако си млад, ще се стопиш, но няма да умреш. Младият се стопява, а старият умира. „Ние се съмняваме в това твърдение.“ – Какво разбирате под „съмнение“? Какво представлява онзи свят, според вас? – „Не ни е лесно, не можем да си го представим.“ – Да ви изясня този въпрос, значи да направя светлината по-силна. Възможно ли е това? – За да бъде мисълта ви светла, ясна, това зависи от вас, а не от мене. Светлината при всички условия е светлина. Че някъде свети повече, а някъде – по-малко, това зависи от материалната обстановка. Ако нямаш прозорци, светлината не прониква в стаята ти. Ако прозорците са големи, повече светлина ще проникне в стаята. Щом сте дошли на земята, вие имате прозорци. Колко големи са вашите прозорци? Аз не говоря за материалните ви прозорци, те не са меродавни. Ако сложите на къщата си обикновени прозорци, нищо не се ползвате. Друг е въпросът, ако очите, т.е. прозорците на вашата къща – тялото, ви се отварят и вие виждате околния свят. Чрез очите си човек приема достатъчно светлина. Следователно очите са достатъчни за главата, но ако сложите на къщата си такива малки прозорци, ще живеете в тъмнина. Като знаете това, пазете очите си, чрез които възприемате светлината. По-право казано: Очите възприемат енергията, а мозъкът я преработва и превръща в светлина. – „Тогава какво представлява външната светлина?“ – Тя не е истинска светлина. Истинската светлина е вътре в човека. Тя се казва духовна светлина. Външната наричаме физическа светлина. Ако не е така, как ще си обясните защо даден човек, при мъчнотиите на живота си, казва: „Тъмно ми е пред очите“. Всъщност той е вън, изложен на слънце, а говори за тъмнина. Като ученици, вие трябва да разбирате привидните неща, да не се спъвате в тях. Казвате: „Еди-коя си сестра се облякла в шарена рокля“. – Какво от това? И шарените дрехи са на място. Вижте как се облича природата пролет. Каквито цветове търсите, ще ги намерите в природата. Кой е истинският модел: ясното небе или земята? Кое предпочитате? Ще се ползвате от цветовете и на небето, и на земята. Важно е всяко нещо да е на мястото си. Например, какъв смисъл има, ако облекат стария с копринени дрехи, с бяла шапка, бели обувки и така да го погребат? Да се облече младият с копринени дрехи, това е на място, но не и старият, вече умрял. Каквото и да сложите на умрелия, нищо не го ползва. И на новороденото дете не са нужни копринени дрехи. За него е важно млякото на майката и чисти, здрави пелени. То носи живот в себе си и това е достатъчно. Следователно за предпочитане е да се облечеш в прости, чисти дрехи, но да носиш живот в себе си, отколкото да те облекат в хубави, скъпи дрехи и да си мъртъв. За предпочитане е злото, но ако носи живот, отколкото доброто, което носи смърт. Една сестра, от напредналите, като чула песента „Химн на Великата Душа“, поиска обяснения за новата песен. „Грее Слънцето.“ – За кого? – За праведния. „Светло е.“ – За кого? – За чистия. „Обвита е земята.“ – Коя земя? – Светата земя. Тя е обвита с топла дреха. Ако мислите, че тя е обвита като мъртвец, не бих желал това. Сестрата търси по-дълбок смисъл в думите, затова иска обяснения. Не очаквайте да ви храня с биберончета. Детето се храни с биберон най-много една–две години. След това, ако майката го храни и с млякото си, тя започва да го отбива. В първо време то плаче, сърди се, недоволно е, но най-после се примирява. – Защо плаче детето? – И вие питате, като тази сестра, искате обяснения. Ще питате защо плаче детето, когато го отбиват. Или защо детето се храни с мляко. Какво ще кажете, ако ви изнеса случаи от живота, където се раждат деца, които веднага почват да говорят и прохождат? В това отношение те са като пиленцата, които щом се излюпят, тръгват след майка си да си търсят храна. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е, но на небето. Там новородените деца могат да ходят и да говорят като възрастните. Там няма разлика между деца и възрастни.
Мнозина се питат наистина ли е възкръснал Христос или не. – Някои вярват във възкресението на Христа, а други казват, че Христос никога не е съществувал като действителна личност. Следователно Той не е слизал на земята, не е страдал и не е възкръсвал. Питам: може ли Бог да страда, да умира и възкръсва? Човек умира, а Бог възкръсва. Божественото се проявява и в смъртта, и във възкресението. – „Защо умира човек?“ – Защото смъртта е присъща на човека. – „Защо възкръсва?“ – Защото Бог се проявява в него. Ние живеем и мислим, че няма да умрем. И като умираме, мислим, че няма да възкръснем. – Като човек, ще умреш, а чрез Божественото в тебе ще възкръснеш. Тези мисли влизат в общия живот. Днес всички хора се натъкват на противоречия. Всеки иска да бъде красив, да живее добре. И ако не е красив, страда. Никой не разбира в какво се заключава красотата. Срещали ли сте човек, който представлява образец на красотата? И аз не съм срещал още красив човек в истинския смисъл на думата. Обаче има модел за красотата. Красивият човек отговаря на следните качества: той има неизменна любов, знание, което постоянно расте, и съвършена свобода. Красивият човек е абсолютно свободен. От него лъха свобода. Обаче красивият има и други качества – той е разумен, любещ. – Що е Любовта? – Това, което всякога дава и нищо не взима; това, което постоянно тече, без да изтича. По-ясно от това, оставям на вас, вие да го обясните. Така е на човешки език. Който само иска, той не може да разбере Любовта. За да я разбереш, трябва да даваш. Първо ще възприемеш Любовта, а после ще даваш. И колкото възприемеш, толкова ще даваш. Чешмата, изворът подържат принципа на вечното даване. Чешмата, колкото приема, толкова дава. Ако не разбирате този закон, вие ще поставите кран на чешмата и ще спрете Любовта. На място ли е този кран? Няма човек на земята, който да не е сложил край на чешмата си. Жената се опитва по няколко пъти на ден да завърти крана на своя мъж – да не изтича водата навън. Ако изтече малко повече вода, отколкото трябва, тя вдига шум, сърди се и казва: „Изтече светата вода!“ Жената мисли, че само тя има право да отваря и затваря крана на мъжа си. Ако някой си позволи да пие от тази чешма, тя повдига източен въпрос. И мъжът по няколко пъти на ден проверява крана на жена си, да не изтича водата. Така постъпва и братът със сестра си, господарят със слугата – постоянно проверяват крановете. Такъв е животът на сегашните хора. И по отношение към мене всеки ден се изреждат хора, да проверяват дали моят кран е затворен. Те затварят, аз отварям. Ако намерят крана отворен, питат: „Кой отвори крана?“ – Сестра или брат, който отваря крана, и други, които го затварят, са от една и съща категория. Дойде някой при мене, отвори крана. Като си отива, затваря го. Значи само той да се ползва. Дойде друг, и той прави същото. Не е ваша работа да отваряте и затваряте човешките кранове. Не е позволено да поставяте кран на човешката душа. По-добре да има кал пред чешмата, отколкото прах. Най-лошият живот с отворен кран е за предпочитане пред най-добрия живот, но със затворен кран. Сега, чешмите на всички християни са със затворени кранове.
Така е на земята, обаче на небето всички чешми са с отворени кранове и пред тях няма никаква кал. – Защо няма кал? – Почвата е такава, не може да се разкаля. Който се опита да внесе малко кал, веднага го изпращат на земята. На земята не може без кал, а на небето калта е изключена. Сега аз говоря на небесен език с човешко съдържание, а с ангелски смисъл. Всяка чешма, която тече непрестанно, представлява ангелски език. Чешма, която ту се отваря, ту се затваря, представлява човешки език. Ще ви кажа една особена мисъл: Христос пострада, без да е пострадал; възкръсна, без да е възкръснал. Това значи: Христос пострада, умря и възкръсна за хората, чиито храмове бяха затворени. Той се яви пред ангелите такъв, какъвто всякога е бил. Човек се каля на земята, а се чисти на небето. По никой начин на земята не може да бъдеш чист. Ако мислиш да се очистиш на земята и тогава да отидеш на небето, няма да успееш. На земята ще се каляш щеш-не щеш, но щом помислиш за небето, ще се очистиш. Там калта се превръща на злато. В нея е вашето богатство. Казвате: „С вяра всичко се постига“. За каква вяра говорите? Под „вяра“ аз разбирам онази сила, която върши чудеса. С такава вяра в Бога и грешникът става праведен. Достатъчно е той да си помисли за Бога, за да изчезне и най-малката следа от неговия грях. Като се огледа, той вижда, че е очистен. Че някога е бил грешник, това за него е сън. Учениците на Христа казаха: „Учителю, придай ни вяра“. Днес младите не искат вяра, но любов и красота. Те искат да бъдат красиви, да бъдат обичани. – И това може. – Как? – Ще отворя крана на сърцето им, да потече Любовта навън; ще отворя крана на ума им, да потече знанието навън; най-после, ще отворя крана на душата им, да потече Истината навън. Така се преобразяват младата мома и младият момък. Те оживяват и възкръсват. На земята човек трябва да умре, за да се отворят в него крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това значи да умре човек за дребнавостите в живота и да се отворят крановете на сърцето, ума и волята му. Един ден една сестра се приближава до мене и ми дава нещо. Мъжът ѝ гледа това и сърцето му се свива, не е доволен от жена си. Казвам ѝ: Нека мъжът ти ми даде това, което си определила. Така е по-добре. Иначе той ще се сърди и ще произлезе цял скандал. Според мене има един морал, който произтича отвътре. Той не се учи отвън, по правила. Грехът не е отвън, той е вътре в човека. Някой може да седи със затворени очи, никого да не поглежда, а вътре да има нечисти желания. Може да седи затворен в стаята си, да не се среща с хора, а грехът да е в него. Друг може да е между грешници, но вътрешно да е чист, да няма нечисти желания. Външният свят за човека е такъв, какъвто е вътрешният. Това е мистичното разбиране за живота. – Кое е истинското право? – Божественото. То дава на човека живот, знание и свобода. Дръжте се за него и не питайте кой заслужава повече и кой – по-малко. Докато си задавате този въпрос, всякога ще бъдете в противоречия. – „Искам да бъда красива.“ – Защо? – „Не зная, но искам да съм красива, да ме харесват хората.“ – Има смисъл да бъдеш красива, но да не внасяш съблазън в никого. Красивата жена може да съблазни мъжа. – „Има мъже, които устояват на всякаква съблазън.“ – Зависи до каква температура са ги нагрели. Мъжете и жените са като металите, топят се при различни температури. Калаят и оловото се топят при низка температура, желязото и медта се топят при висока температура, а среброто, златото и платината – при още по-висока, около хиляда и над хиляда градуса. Ако красотата може да те разтопи, тя не е за тебе. Потърси друга красота, която не може да те стопи. Някога човек трябва да се стопи, за да се пречисти. – „Добре ли е да съм твърд, да устоявам на всички условия?“ – Добре е, но ако твърдостта ти е хомогенна, свободна от всякакви примеси. Ако има чуждо вещество в тебе, ти трябва да се стопиш. Само така ще се освободиш от него. Всичко можеш да разтопиш, но не и Любовта. Има неща, които и на най-високата температура не се топят. Това са Любовта, Мъдростта и Истината. – „Ама аз се топя.“ – Щом се топиш, ти нямаш любов. Щом се топиш, не си мъдър. Щом се топиш, не си истинолюбив. Това са правила, които трябва да имате предвид. – „За кого се отнасят тези правила?“ – За умния, за онзи, който разбира. Който не разбира Любовта, тя го стопява. – „Какво да се прави тогава?“ – Ще търсиш това, което топли, а не което топи. Това, което топли човека, е обичта. Любовта е за великите, за разумните хора, а обичта – за обикновените. Така гледам аз на нещата и така осмислям живота си. От това гледище аз се примирявам и с живота, и със смъртта. Че се родил някой или умрял, за мене това е безразлично. Аз не съжалявам, че някой умрял. Обаче съжалявам човека, който не разбира живота. Неразбирането на нещата е начало на страданията. И на вас казвам: Радвайте се на всичко. Забогатяваш, радвай се; обедняваш, пак се радвай. Болен си, радвай си; здрав си, радвай се. Че хората говорят лошо за тебе, радвай се; говорят добро, пак се радвай. Като казвам, че трябва да се радвате на всичко, имам предвид съзнателно отнасяне към нещата. Ако се радваш, съзнателно да се радваш. Ако скърбиш, пак съзнателно да скърбиш. Някой приема нещата с радост, но като изпадне в мъчнотия, с която не може да се справи, всичко отдава на дявола. – Не е лош дяволът. Той прилича на човека: Облича се хубаво, говори добре, убедително; познава добре и женското, и мъжкото сърце, знае как да постъпва с тях. Само едно лошо има той, а именно: не признава Бога. Той казва: „В света съществуваме само аз и хората. Вън от нас никакъв Бог няма“. Въпреки това Бог го приема в своя съвет, изслушва го. Един ден Бог казал на сатаната: „Има един човек на земята – Йов, който ме обича и разбира. Той разбира Любовта, Мъдростта и Истината. Ти познаваш ли го? Крановете на Любовта, Мъдростта и Истината са всякога отворени в него“. – „Прати мене, аз да го изпитам. Ще затворя крановете му и тогава ще видя колко ти е верен той.“ Отишъл дяволът при Йова и завъртял крановете му. Нищо лошо няма в това, но страданията идат. Следователно, ако страдаш, отвори крановете си. Недоволен си – отвори крана. Радостен си – не завъртай крана си. Недоволството ти се дължи на това, че някой завъртял в тебе крана на Любовта, на Мъдростта или на Истината. – „Какво да правя?“ – Отвори ги. Дръжте крановете си всякога отворени. Думата „кран“ не звучи добре. Съчетанието на буквите „К“ и „Р“ не е хармонично. Буквата „К“ е буква от астралния свят. Тя съдържа качества на чувствения свят. Буквата „Р“ е войнствена. Тя трябва да се замести с по-мека буква. Думите „познание на Бога“ не означават точно връзка с Бога. Това е вътрешен копнеж на душата. Когато страда и се мъчи, човек изпитва известно напрежение. То е напор на човешката душа да види и познае Бога. Тогава човек е готов на всички жертви. И на Христа затвориха крана, но ангел слезе от небето и отвори крана Му. Той каза: „Елате да ви покажа, че аз вдигнах всички завеси“. И в Писанието е казано: „И завесата на храма се раздра“. Тази завеса представлява заблужденията. И домакинята си слага завеса в кухнята, зад която готви. Без завеси трябва да бъдете. При сегашното положение, обаче, животът без завеси би произвел големи скандали. Снощи ходих на концерт. До мене седеше една млада жена с червисани устни. Гледам, цветът на устните не съответствува на лицето ѝ. С очите си тя търси някого.
Казвам: Скоро ще се разтопи тази жена. Тя не е много умна; кранът ѝ е завъртян. Червената боя е калта на живота ѝ. Тази боя говори за известна греховност. По-добре яж яйца, мляко, силна храна, ако искаш да имаш червени устни. Като се червисваш, ти запушваш порите ти, откъдето иде Божията Любов. Устата е мястото на любовта и разумността. С червисването ти затваряш крана на разумността. Измий устните си добре. Една сестра, ревностна проповедничка, си червисваше устните. Намерила си приятел и напусна мъжа си. Хората се женят, за да имат живот, знание, да бъдат свободни. А сега, като се ожени, човек веднага влиза в затвора. Не се лъжете, женитбата е заробване, а не освобождаване. Истинската женитба подразбира мястото, където Божественото се проявява. Тя не е ограничаване. Следователно сложете настрана всички мисли, чувства и постъпки, които ви сковават. Ние търсим свободата. Аз съжалявам хората, които влизат в затвора на брака. Срещам едного, окован във вериги. Съжалявам го, като чувам дрънкането на веригите. Той е тъжен, скръбен и не знае защо носи веригите. Ако разбираше, той щеше да знае защо ги носи и лесно щеше да се освободи от тях.
И апостол Павел беше окован във вериги, но се радваше; той знаеше защо ги носи. Сега аз говоря за вътрешния живот на хората. Не се интересувам от външния им живот. Аз засягам само скритото във вас, което само вие знаете. Отворете крановете на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, чрез които Бог се изявява. Там е силата на човешката душа. Тя отваря крановете и влива в тях Любовта, Мъдростта и Истината. Това е силата, която пази човека. Когато Любовта, Мъдростта и Истината са на място, всичко се нарежда добре. Щом не са на място, всичко е в пълен безпорядък.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
Утринно Слово от Учителя, държано на 2 април 1933 г., София, Изгрев.
Ще прочета 28-ма глава от Матей.
Животът не е хляб, който можеш да изядеш; не е въздух, който можеш да дишаш; не е знание, което можеш да възприемеш. Мнозина се питат що е животът, как се придобиват знания. Това, което човек търси, не се учи. Човек носи живота в себе си. Едно е нужно: да му даде условия да се развива. Божественият живот не произтича от никаква среда вън от него. Хората, особено религиозните, се спъват от противоречията в живота и се питат къде е онзи свят, съществува ли наистина той или не. Има доказателства за съществуването и на този, и на онзи свят, а именно: Щом си се родил, и млад да си, ще остарееш. На земята ще остарееш, в другия свят ще се подмладиш. – „Ама ще умра.“ – Ако си млад, ще се стопиш, но няма да умреш. Младият се стопява, а старият умира. „Ние се съмняваме в това твърдение.“ – Какво разбирате под „съмнение“? Какво представлява онзи свят, според вас? – „Не ни е лесно, не можем да си го представим.“ – Да ви изясня този въпрос, значи да направя светлината по-силна. Възможно ли е това? – За да бъде мисълта ви светла, ясна, това зависи от вас, а не от мене. Светлината при всички условия е светлина. Че някъде свети повече, а някъде – по-малко, това зависи от материалната обстановка. Ако нямаш прозорци, светлината не прониква в стаята ти. Ако прозорците са големи, повече светлина ще проникне в стаята. Щом сте дошли на земята, вие имате прозорци. Колко големи са вашите прозорци? Аз не говоря за материалните ви прозорци, те не са меродавни. Ако сложите на къщата си обикновени прозорци, нищо не се ползвате. Друг е въпросът, ако очите, т.е. прозорците на вашата къща – тялото, ви се отварят и вие виждате околния свят. Чрез очите си човек приема достатъчно светлина. Следователно очите са достатъчни за главата, но ако сложите на къщата си такива малки прозорци, ще живеете в тъмнина. Като знаете това, пазете очите си, чрез които възприемате светлината. По-право казано: Очите възприемат енергията, а мозъкът я преработва и превръща в светлина. – „Тогава какво представлява външната светлина?“ – Тя не е истинска светлина. Истинската светлина е вътре в човека. Тя се казва духовна светлина. Външната наричаме физическа светлина. Ако не е така, как ще си обясните защо даден човек, при мъчнотиите на живота си, казва: „Тъмно ми е пред очите“. Всъщност той е вън, изложен на слънце, а говори за тъмнина. Като ученици, вие трябва да разбирате привидните неща, да не се спъвате в тях. Казвате: „Еди-коя си сестра се облякла в шарена рокля“. – Какво от това? И шарените дрехи са на място. Вижте как се облича природата пролет. Каквито цветове търсите, ще ги намерите в природата. Кой е истинският модел: ясното небе или земята? Кое предпочитате? Ще се ползвате от цветовете и на небето, и на земята. Важно е всяко нещо да е на мястото си. Например, какъв смисъл има, ако облекат стария с копринени дрехи, с бяла шапка, бели обувки и така да го погребат? Да се облече младият с копринени дрехи, това е на място, но не и старият, вече умрял. Каквото и да сложите на умрелия, нищо не го ползва. И на новороденото дете не са нужни копринени дрехи. За него е важно млякото на майката и чисти, здрави пелени. То носи живот в себе си и това е достатъчно. Следователно за предпочитане е да се облечеш в прости, чисти дрехи, но да носиш живот в себе си, отколкото да те облекат в хубави, скъпи дрехи и да си мъртъв. За предпочитане е злото, но ако носи живот, отколкото доброто, което носи смърт. Една сестра, от напредналите, като чула песента „Химн на Великата Душа“, поиска обяснения за новата песен. „Грее Слънцето.“ – За кого? – За праведния. „Светло е.“ – За кого? – За чистия. „Обвита е земята.“ – Коя земя? – Светата земя. Тя е обвита с топла дреха. Ако мислите, че тя е обвита като мъртвец, не бих желал това. Сестрата търси по-дълбок смисъл в думите, затова иска обяснения. Не очаквайте да ви храня с биберончета. Детето се храни с биберон най-много една–две години. След това, ако майката го храни и с млякото си, тя започва да го отбива. В първо време то плаче, сърди се, недоволно е, но най-после се примирява. – Защо плаче детето? – И вие питате, като тази сестра, искате обяснения. Ще питате защо плаче детето, когато го отбиват. Или защо детето се храни с мляко. Какво ще кажете, ако ви изнеса случаи от живота, където се раждат деца, които веднага почват да говорят и прохождат? В това отношение те са като пиленцата, които щом се излюпят, тръгват след майка си да си търсят храна. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е, но на небето. Там новородените деца могат да ходят и да говорят като възрастните. Там няма разлика между деца и възрастни.
Мнозина се питат наистина ли е възкръснал Христос или не. – Някои вярват във възкресението на Христа, а други казват, че Христос никога не е съществувал като действителна личност. Следователно Той не е слизал на земята, не е страдал и не е възкръсвал. Питам: може ли Бог да страда, да умира и възкръсва? Човек умира, а Бог възкръсва. Божественото се проявява и в смъртта, и във възкресението. – „Защо умира човек?“ – Защото смъртта е присъща на човека. – „Защо възкръсва?“ – Защото Бог се проявява в него. Ние живеем и мислим, че няма да умрем. И като умираме, мислим, че няма да възкръснем. – Като човек, ще умреш, а чрез Божественото в тебе ще възкръснеш. Тези мисли влизат в общия живот. Днес всички хора се натъкват на противоречия. Всеки иска да бъде красив, да живее добре. И ако не е красив, страда. Никой не разбира в какво се заключава красотата. Срещали ли сте човек, който представлява образец на красотата? И аз не съм срещал още красив човек в истинския смисъл на думата. Обаче има модел за красотата. Красивият човек отговаря на следните качества: той има неизменна любов, знание, което постоянно расте, и съвършена свобода. Красивият човек е абсолютно свободен. От него лъха свобода. Обаче красивият има и други качества – той е разумен, любещ. – Що е Любовта? – Това, което всякога дава и нищо не взима; това, което постоянно тече, без да изтича. По-ясно от това, оставям на вас, вие да го обясните. Така е на човешки език. Който само иска, той не може да разбере Любовта. За да я разбереш, трябва да даваш. Първо ще възприемеш Любовта, а после ще даваш. И колкото възприемеш, толкова ще даваш. Чешмата, изворът подържат принципа на вечното даване. Чешмата, колкото приема, толкова дава. Ако не разбирате този закон, вие ще поставите кран на чешмата и ще спрете Любовта. На място ли е този кран? Няма човек на земята, който да не е сложил край на чешмата си. Жената се опитва по няколко пъти на ден да завърти крана на своя мъж – да не изтича водата навън. Ако изтече малко повече вода, отколкото трябва, тя вдига шум, сърди се и казва: „Изтече светата вода!“ Жената мисли, че само тя има право да отваря и затваря крана на мъжа си. Ако някой си позволи да пие от тази чешма, тя повдига източен въпрос. И мъжът по няколко пъти на ден проверява крана на жена си, да не изтича водата. Така постъпва и братът със сестра си, господарят със слугата – постоянно проверяват крановете. Такъв е животът на сегашните хора. И по отношение към мене всеки ден се изреждат хора, да проверяват дали моят кран е затворен. Те затварят, аз отварям. Ако намерят крана отворен, питат: „Кой отвори крана?“ – Сестра или брат, който отваря крана, и други, които го затварят, са от една и съща категория. Дойде някой при мене, отвори крана. Като си отива, затваря го. Значи само той да се ползва. Дойде друг, и той прави същото. Не е ваша работа да отваряте и затваряте човешките кранове. Не е позволено да поставяте кран на човешката душа. По-добре да има кал пред чешмата, отколкото прах. Най-лошият живот с отворен кран е за предпочитане пред най-добрия живот, но със затворен кран. Сега, чешмите на всички християни са със затворени кранове.
Така е на земята, обаче на небето всички чешми са с отворени кранове и пред тях няма никаква кал. – Защо няма кал? – Почвата е такава, не може да се разкаля. Който се опита да внесе малко кал, веднага го изпращат на земята. На земята не може без кал, а на небето калта е изключена. Сега аз говоря на небесен език с човешко съдържание, а с ангелски смисъл. Всяка чешма, която тече непрестанно, представлява ангелски език. Чешма, която ту се отваря, ту се затваря, представлява човешки език. Ще ви кажа една особена мисъл: Христос пострада, без да е пострадал; възкръсна, без да е възкръснал. Това значи: Христос пострада, умря и възкръсна за хората, чиито храмове бяха затворени. Той се яви пред ангелите такъв, какъвто всякога е бил. Човек се каля на земята, а се чисти на небето. По никой начин на земята не може да бъдеш чист. Ако мислиш да се очистиш на земята и тогава да отидеш на небето, няма да успееш. На земята ще се каляш щеш-не щеш, но щом помислиш за небето, ще се очистиш. Там калта се превръща на злато. В нея е вашето богатство. Казвате: „С вяра всичко се постига“. За каква вяра говорите? Под „вяра“ аз разбирам онази сила, която върши чудеса. С такава вяра в Бога и грешникът става праведен. Достатъчно е той да си помисли за Бога, за да изчезне и най-малката следа от неговия грях. Като се огледа, той вижда, че е очистен. Че някога е бил грешник, това за него е сън. Учениците на Христа казаха: „Учителю, придай ни вяра“. Днес младите не искат вяра, но любов и красота. Те искат да бъдат красиви, да бъдат обичани. – И това може. – Как? – Ще отворя крана на сърцето им, да потече Любовта навън; ще отворя крана на ума им, да потече знанието навън; най-после, ще отворя крана на душата им, да потече Истината навън. Така се преобразяват младата мома и младият момък. Те оживяват и възкръсват. На земята човек трябва да умре, за да се отворят в него крановете на Любовта, Мъдростта и Истината. Това значи да умре човек за дребнавостите в живота и да се отворят крановете на сърцето, ума и волята му. Един ден една сестра се приближава до мене и ми дава нещо. Мъжът ѝ гледа това и сърцето му се свива, не е доволен от жена си. Казвам ѝ: Нека мъжът ти ми даде това, което си определила. Така е по-добре. Иначе той ще се сърди и ще произлезе цял скандал. Според мене има един морал, който произтича отвътре. Той не се учи отвън, по правила. Грехът не е отвън, той е вътре в човека. Някой може да седи със затворени очи, никого да не поглежда, а вътре да има нечисти желания. Може да седи затворен в стаята си, да не се среща с хора, а грехът да е в него. Друг може да е между грешници, но вътрешно да е чист, да няма нечисти желания. Външният свят за човека е такъв, какъвто е вътрешният. Това е мистичното разбиране за живота. – Кое е истинското право? – Божественото. То дава на човека живот, знание и свобода. Дръжте се за него и не питайте кой заслужава повече и кой – по-малко. Докато си задавате този въпрос, всякога ще бъдете в противоречия. – „Искам да бъда красива.“ – Защо? – „Не зная, но искам да съм красива, да ме харесват хората.“ – Има смисъл да бъдеш красива, но да не внасяш съблазън в никого. Красивата жена може да съблазни мъжа. – „Има мъже, които устояват на всякаква съблазън.“ – Зависи до каква температура са ги нагрели. Мъжете и жените са като металите, топят се при различни температури. Калаят и оловото се топят при низка температура, желязото и медта се топят при висока температура, а среброто, златото и платината – при още по-висока, около хиляда и над хиляда градуса. Ако красотата може да те разтопи, тя не е за тебе. Потърси друга красота, която не може да те стопи. Някога човек трябва да се стопи, за да се пречисти. – „Добре ли е да съм твърд, да устоявам на всички условия?“ – Добре е, но ако твърдостта ти е хомогенна, свободна от всякакви примеси. Ако има чуждо вещество в тебе, ти трябва да се стопиш. Само така ще се освободиш от него. Всичко можеш да разтопиш, но не и Любовта. Има неща, които и на най-високата температура не се топят. Това са Любовта, Мъдростта и Истината. – „Ама аз се топя.“ – Щом се топиш, ти нямаш любов. Щом се топиш, не си мъдър. Щом се топиш, не си истинолюбив. Това са правила, които трябва да имате предвид. – „За кого се отнасят тези правила?“ – За умния, за онзи, който разбира. Който не разбира Любовта, тя го стопява. – „Какво да се прави тогава?“ – Ще търсиш това, което топли, а не което топи. Това, което топли човека, е обичта. Любовта е за великите, за разумните хора, а обичта – за обикновените. Така гледам аз на нещата и така осмислям живота си. От това гледище аз се примирявам и с живота, и със смъртта. Че се родил някой или умрял, за мене това е безразлично. Аз не съжалявам, че някой умрял. Обаче съжалявам човека, който не разбира живота. Неразбирането на нещата е начало на страданията. И на вас казвам: Радвайте се на всичко. Забогатяваш, радвай се; обедняваш, пак се радвай. Болен си, радвай си; здрав си, радвай се. Че хората говорят лошо за тебе, радвай се; говорят добро, пак се радвай. Като казвам, че трябва да се радвате на всичко, имам предвид съзнателно отнасяне към нещата. Ако се радваш, съзнателно да се радваш. Ако скърбиш, пак съзнателно да скърбиш. Някой приема нещата с радост, но като изпадне в мъчнотия, с която не може да се справи, всичко отдава на дявола. – Не е лош дяволът. Той прилича на човека: Облича се хубаво, говори добре, убедително; познава добре и женското, и мъжкото сърце, знае как да постъпва с тях. Само едно лошо има той, а именно: не признава Бога. Той казва: „В света съществуваме само аз и хората. Вън от нас никакъв Бог няма“. Въпреки това Бог го приема в своя съвет, изслушва го. Един ден Бог казал на сатаната: „Има един човек на земята – Йов, който ме обича и разбира. Той разбира Любовта, Мъдростта и Истината. Ти познаваш ли го? Крановете на Любовта, Мъдростта и Истината са всякога отворени в него“. – „Прати мене, аз да го изпитам. Ще затворя крановете му и тогава ще видя колко ти е верен той.“ Отишъл дяволът при Йова и завъртял крановете му. Нищо лошо няма в това, но страданията идат. Следователно, ако страдаш, отвори крановете си. Недоволен си – отвори крана. Радостен си – не завъртай крана си. Недоволството ти се дължи на това, че някой завъртял в тебе крана на Любовта, на Мъдростта или на Истината. – „Какво да правя?“ – Отвори ги. Дръжте крановете си всякога отворени. Думата „кран“ не звучи добре. Съчетанието на буквите „К“ и „Р“ не е хармонично. Буквата „К“ е буква от астралния свят. Тя съдържа качества на чувствения свят. Буквата „Р“ е войнствена. Тя трябва да се замести с по-мека буква. Думите „познание на Бога“ не означават точно връзка с Бога. Това е вътрешен копнеж на душата. Когато страда и се мъчи, човек изпитва известно напрежение. То е напор на човешката душа да види и познае Бога. Тогава човек е готов на всички жертви. И на Христа затвориха крана, но ангел слезе от небето и отвори крана Му. Той каза: „Елате да ви покажа, че аз вдигнах всички завеси“. И в Писанието е казано: „И завесата на храма се раздра“. Тази завеса представлява заблужденията. И домакинята си слага завеса в кухнята, зад която готви. Без завеси трябва да бъдете. При сегашното положение, обаче, животът без завеси би произвел големи скандали. Снощи ходих на концерт. До мене седеше една млада жена с червисани устни. Гледам, цветът на устните не съответствува на лицето ѝ. С очите си тя търси някого.
Казвам: Скоро ще се разтопи тази жена. Тя не е много умна; кранът ѝ е завъртян. Червената боя е калта на живота ѝ. Тази боя говори за известна греховност. По-добре яж яйца, мляко, силна храна, ако искаш да имаш червени устни. Като се червисваш, ти запушваш порите ти, откъдето иде Божията Любов. Устата е мястото на любовта и разумността. С червисването ти затваряш крана на разумността. Измий устните си добре. Една сестра, ревностна проповедничка, си червисваше устните. Намерила си приятел и напусна мъжа си. Хората се женят, за да имат живот, знание, да бъдат свободни. А сега, като се ожени, човек веднага влиза в затвора. Не се лъжете, женитбата е заробване, а не освобождаване. Истинската женитба подразбира мястото, където Божественото се проявява. Тя не е ограничаване. Следователно сложете настрана всички мисли, чувства и постъпки, които ви сковават. Ние търсим свободата. Аз съжалявам хората, които влизат в затвора на брака. Срещам едного, окован във вериги. Съжалявам го, като чувам дрънкането на веригите. Той е тъжен, скръбен и не знае защо носи веригите. Ако разбираше, той щеше да знае защо ги носи и лесно щеше да се освободи от тях.
И апостол Павел беше окован във вериги, но се радваше; той знаеше защо ги носи. Сега аз говоря за вътрешния живот на хората. Не се интересувам от външния им живот. Аз засягам само скритото във вас, което само вие знаете. Отворете крановете на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, чрез които Бог се изявява. Там е силата на човешката душа. Тя отваря крановете и влива в тях Любовта, Мъдростта и Истината. Това е силата, която пази човека. Когато Любовта, Мъдростта и Истината са на място, всичко се нарежда добре. Щом не са на място, всичко е в пълен безпорядък.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
Утринно Слово от Учителя, държано на 2 април 1933 г., София, Изгрев.