Примирение
Примирение
Размишление.
Ще прочета 3 гл. от Иоана.
Често хората се намират в големи противоречия. Защо? Защото са близо до бреговете на световното море. Ето защо, и на вас, каквото ви се каже, забравяте всичко. Морските вълни го заличават. Много хора пишат нещо по брега на морето, но нищо не остава от написаното – морските вълни го заличават. Пишеш нещо за любовта, но и то се заличава. Защо? Не е приложено. Говориш за любовта, без да я прилагаш. Пишеш за нея, пак не я прилагаш. В любовта има нещо общо за всички хора и частно за всеки едного. Малцина различават общото от частното. Например обичаш парите, събираш ги и ги туряш в касата си, да им се радваш. Отвреме-навреме ги поглеждаш, да не би някой да ги е взел. Казваш: Искам да ми се намират тези пари, да ги употребя за нещо добро, всички да се ползват от тях. Право мислиш, но не постъпваш право. Ти мислиш само за себе си, искаш да се осигуриш с тези пари. Наистина, полезни са парите, но докато има хляб. Ако няма хляб, нищо не струват. Парите са условие за хляба. Когато има изобилие и без пари може, но ако няма хляб, парите са безпредметни. Хлябът символизира Божията Любов. Следователно, без Божията Любов не може, а без човешката – може. С други думи казано: без пари може, но не и без хляб; хляб без пари може, но пари без хляб нищо не са. Турете човешката любов на мястото на парите, а Божията – на мястото на хляба. Така поставени, те ще ви дадат истинско разбиране за живота. Само при това разбиране човек може да бъде свободен.
Има една област в човешкия живот, която никой не може да засегне. Тя е областта на посвещението. Дето е истината, там е посвещението. Следователно, който оси истината в себе си, само той може да се нарече посветен. Дето няма противоречия, смърт, там е истинското посвещение. Докато дойде до това посвещение, човек ще носи дрехата на страданието. На земята без тази дреха не може. На небето обаче тази дреха стои в гардероб и се облича само на празник и тържествени дни. Законът на небето е обратен на този на земята. Там съществата се обличат всеки ден в дрехата на радостта, а в празник – с дрехата на страданието. На земята човек всеки ден облича дрехата на страданието, като работна дреха, а на празник – дрехата на радостта. – Как да разберем това? – Както можете, това е ваша работа. Важно е да мислите право. Това е истината. Ако я разберете, блажени сте; ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Имате двама ученика. И двамата учат: единият всякога свършва с хубави бележки, а другият – едва с тройки. – Защо е така? – Първият е способен, даровит, лесно учи и учителите го обичат, разположени са към него. Другият не е способен, но трудолюбив. По цели дни учи и една изкарва тройки. Първият носи истината в себе си и я прилага, а вторият сега я изучава. е кажете, че първият ученик получава незаслужено шесторки. Не е така. Всяка незаслужена бележка лесно изчезва, тя не е трайна. Заслужената бележка е валидна за всички времена. Тя никога не губи цената си. Това се отнася и до физическия, и до духовния живот. В духовните гимназии единицата се превръща на шесторка, а шесторката става единица. – Кога? – Когато не е заслужена. Каквато бележка да пишат на ученика, в края на краищата, тя ще се превърне на число, което той заслужава. При това положение, може ли да има пристрастие? Представи си, че се намираш в свят, дето не можеш да кажеш никаква лъжа. И да кажеш една лъжа, всички ще я знаят. Тя ще се подложи на опит и ще стане обективна. Следователно в невидимия свят лъжата е изключена. Без да излъжеш, достатъчно е само да помислиш нещо невярно, ти ще се засрамиш. И тогава, каквото кажеш, трябва да го направиш. Например казваш, че обичаш някого, без да го обичаш. Това е лъжа. На земята можеш да лъжеш колкото искаш, но в невидимия свят ще те опитат доколко говориш истината. – Ама аз обичам истината. – И тук ще те изпитат. Не можеш да говориш за истината, без да я прилагаш.
Преди няколко деня дойде при мене един млад човек, правоверен. Наблюдавам го, той иска да живее по евангелски. Обръснал брадата си, остригал косата си съвършено, до голо, накривил шапка и ме поглежда. Той иска да каже: Виждаш ли, остригал съм се според думите на Павла, който счита за безчестие, мъжът да носи дълга коса. Започва да ми проповядва и мисли, че само той знае истината, само в него живее Бог. Що се отнася до другите хора, още не е дошло време Бог да се всели в тях. Слушам го и си мисля: Това е детектив от духовния свят, дошъл да изпитва хората. Като го изслушах, казах му: Ти си човек, който не вдъхва никакво доверие, никаква святост нямаш. Ти имаш само табелата на свят човек, без да си такъв. Ти криеш в себе си едно големство, искаш да се поставиш по-високо от другите. Ти искаш да разбереш кой е по-правоверен – ти или аз, т.е. кой от двама ни е на правата страна. Един от двамата е на правата страна. Ако ти си по-прав, това е от твое гледище. Може и прав да си. Същото се отнася и до мене. Какво ще доказваш кой от нас е прав, и кой – крив. Ако аз съм крив, не си ти, който ще ме изправиш. Ако съм крив, такъв съм от памти-века, не отсега. Ако съм прав, такъв съм от памти-века, а не, защото ти можеш да ме изправиш.
Често хората изпадат в положението на този млад човек, който остригал главата си, обръснал брадата си, като искал да мине за правоверен. С това той без да иска, предизвикал хората да влизат с него в спор. За такъв човек българската пословица казва: "Разпасал пояса си" Той си мисли, че като носи Библията, минава за проповедник. Казвам: Старият Завет е залязал вече. Свещите, които се употребяваха преди хиляди години, днес не се намират вече.
Сега са нужни нови свещи. Старите свещи отживяха времето си. Като наблюдавам този човек, виждам, че е в тъмнина, на небето му не се вижда нито една звезда. Той има верую, като онзи, който разчита на вложените си пари в банката. Той ще опита доколко може да разчита на тези пари. Ето защо, всичко, каквото проповядваш, трябва да си го опитал. Той говори за Христа, но не Го е видял, нито Го познава. Не е лесно да познаеш Христа. Познаването не е външен процес. От мое гледище, този млад човек е представител на цяло общество от ненапреднали същества. Той минава за председател на това съдружие. Той иде с цел да се повдигне спор, да разискват хората по въпроси, които и на него не са ясни. Дали съм прав или крив, това се отнася до мене. Ако пък той е добър, това е за него, не за мене. Ако си справедлив, трябва да знаеш как да постъпваш. Ще кажете, че този човек е тръгнал между хората от любов, да им помага. Ако разделя хората, той няма любов в душата си. Бащата и майката обичат своите деца повече от другите, но това не показва, че те са придобили любовта. Колкото и да говори майката за любов, най-много тя обича своите деца. Тя казва, че обича чуждите деца като своите. Ако умре едно от нейните деца, тя плаче и страда, не може да се утеши. Обаче, ако умре някое чуждо дете, тя ще каже: Такава е волята Божия. За нейното дете не казва, че това е волята Божия, но пита защо детето й умря. Ако волята Божия е да умре някой човек, защо скърбите, че умрял приятелят ви? Не лошо, че човек скърби. Скръбта е необходимост, но някога тя не е на мястото си. Ако заминалият за другия свят е по-добре, отколкото на земята, трябва ли да скърбите за него? Какво му допринасяте с вашата скръб? Друг е въпросът, ако положението му в другия свят е по-лошо от това на земята. Важно е е каквото знаете, да го прилагате, да не говорите само празни думи.
Стремете се към Божията Любов, която освобождава човека от всички ограничения. И Божията Мъдрост също освобождава човека от противоречията и мъчнотиите на живота. А човешката любов и човешкото знание го ограничават. Аз уподобявам човешкото знание на парите, а Божественото – на хляба. Истинското знание представя вътрешна връзка в човека, т.е. такава връзка, която обединява нещата. С това знание човек познава грешките си и лесно ги изправя. Обичаш някого, а се съмняваш в него. Коя е причината за това съмнение? Защо трябва да се съмняваш? Каква любов е тази, която причинява съмнение? Който прави погрешки, само той се съмнява. Да обичаш, това е Божествен подтик; да се съмняваш, това е човешко. Като придобиваш знания, ти трябва да различаваш Божественото от човешкото, да знаеш къде е границата между тях. Ако обичаш и ограничаваш, ти си пак в човешкото.
Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Следователно любовта никога не ограничава. А и нея никой не ограничава. Обаче Бог сам се ограничава. За да Го познаем, Той слиза до нас и се ограничава. Значи Бог се е самоограничил, но не се е ограничил. Какво представя всъщност ограничението на Бога, не знаем. Едно знаем: Дето действа Божията Любов, там има знание и свобода. От гледището на тази любов, Бог казва: Прости на човека. Забрави обидите му. Човешката любов действа обратно. Тя казва: Дай длъжника си под съд. Не му прощавай. Ако на всички прощаваш, къде ще му излезе края? – Прости и не мисли за края. В Божията Любов законът е друг. Там даваш едно, вземаш десет. Като следваш този закон, всякога ще печелиш. Ако вършиш волята Божия, ти даваш едно, десет печелиш; ако вършиш своята воля, едно печелиш, а десет губиш. Това е закон, в който няма никакво изключение. Всеки човек има една кесия с преграда, чрез която отделя човешките печалби от Божествените. Вечер, като се връщаш от работа, отвори кесията си и прегледай в кое отделение има повече пари. Ако в Божественото отделение има повече пари, ти си живял по закона на Божията Любов. Ако в човешкото отделение има повече пари, ти си живял по човешки. Ако искаш да знаеш как си живял, виж какво е състоянието на твоята кесия, дали е празна или пълна и кое от двете отделения е по-пълно. Никаква друга философия не може да разреши този въпрос.
Казано е: "Роденото от Бога грях не прави". Раждането е естествен процес, който означава връзка на човешката душа с Бога. Веднъж създадена тази връзка, човек има условия за нов живот. И ако не греши, той е роден от Бога. Ако греши, не е роден от Бога. Ако Божественото отделение на кесията ти е пълно с пари, ти си роден от Бога. Ако човешкото отделение е пълно, не си роден от Бога. Според някои мярка за Божията Любов са чувствата. Чувства има и в човешката любов. Колко бащи и майки се жертват за децата си! Обаче тази жертва е за човешкото, а не за Божественото. Друга е жертвата например на мъчениците, които са се жертвали за Господа. Важно е човек да знае дали жертвата, която прави, е на място. – Все някога ще узнае. На земята или на небето, един ден ще научиш истината. – Ще я научиш, но късно ще бъде. То е все едно, да напълниш едното отделение на кесията си с пари и един ден да разбереш, че си живял по човешки, само за себе си. Мъчно ще бъде тогава да изправиш грешката си. На небето грешките се изправят мъчно. Там процесите са завършени. Следователно, още от сутринта трябва да знаеш, по кой път вървиш – по човешкия или по Божествения. Още в началото ще знаеш, по кой път вървиш.
И тъй, Бог е началото на нещата, а човек – краят. Следователно, още в началото трябва да знаеш, че пътят, по който вървиш, е Божествен, а не човешки. – Не мога ли накрая да позная, по какъв път съм вървял? – Може и накрая, но много няма да се ползваш. То е все едно, като се върнеш вечер от работа, тогава да разбереш, че си вървял по един или друг път. Защо още в началото да не знаеш къде вървиш? Помни: Не може да вървиш в човешкия път и да имаш Божествени резултати. И човешката любов има смисъл, но само за хората. Тя е полезна дотолкова, доколкото виното – за пияницата. Като изтрезнее, той сам се чуди как не е могъл да се въздържа да не пие. С човешката любов човек постоянно трупа дългове. Той пие, а кръчмарят пише на тефтера. Ако не може да плаща, кръчмарят го дава под съд. Човешката любов се точи от бъчви и се продава с чаши или шишета. Тя е опивателно средство, т.е. ферментирало, а не сладко вино. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, а Божията Любов е вода от чист планински извор. Може да пиеш блатиста вода, но когато нямаш изворна. И ще пиеш толкова, колкото да не умреш от жажда. Обаче, ако си пред извора, ще пиеш от неговата вода – няма да мислиш за блатото. Човешката любов е за предпочитане пред смъртта, но не и пред живота. Като живее, човек непрекъснато се развива, всеки ден придобива нещо ценно. Така той върви от човешкото към Божественото и постепенно навлиза в правия път. Вашето бъдеще зависи от онзи капитал, който ви е даден от Бога. Ще работите с него и ще го увеличавате.
Аз говоря за Божията Любов и за човешката любов, като присадки на дърво на живота, т.е. на Божествения организъм. И двете присадки дават плод, но плодовете на Божията Любов не могат да се сравнят с тези на човешката любов. Първите са вечни, а вторите – временни. Докато си в човешката любов, всякога ще грешиш. Не се смущавай от това. Казал си една обидна дума – нищо от това. На другия ден ще кажеш една добра дума. Днес си постъпил лошо с някого. На другия ден ще постъпиш добре. Човек е дошъл на земята да изправя грешките си, да учи и да се усъвършенства. Човек е служител, заема всевъзможни служби. Ако си слуга какво ще правиш? Ако си войник какво ще правиш? Ако си ученик какво ще правиш? И като слуга, и като войник, и като ученик ти трябва да проявяваш Божията Любов. Важно е да не говориш за любовта, която живее в тебе. Никой да не знае какво носиш в себе си. Иначе ще се натъкнеш на изкушения. Някой дойде при мене и с часове ми говори за любовта. Разказва ми, че обича хората, че им помага, че се жертва за тях. Обаче щом излезе от стаята ми, веднага го поставят на изпит. Вместо да прояви Божията Любов, той постъпва по човешки. Казвам: Ти си облякъл човешката любов в дрехата на Божията Любов и щом съблечеш тази дреха, виждаш, че сам си се лъгал. Едно от качествата на Божията Любов е, че тя от нищо не се цапа. Тя е извор, който постоянно блика. Който има тази любов, от нищо не се смущава. той е тих и спокоен. Той никога не плаче и не въздиша. Само човешкото плаче. Кръв излезе от порите на Христа, но Той не заплака. Той каза: "Господи, на Тебе предавам духа си. Да бъде Твоята воля!" – Защо плаче човек?- За да се освободи от излишния товар. Следователно има смисъл да плачеш, когато си много натоварен. Плачи, да дойде някой да вземе част от товара ти, за да се облекчиш. Обаче, ако нямаш товар, няма смисъл да плачеш. Хората плачат и когато са натоварени, и когато нямат товар. В първия случай плачат, за да ги облекчат. Във втория случай плачат, за да ги натоварят.
Много пъти съм ви говорил за Божията Любов. И днес ви говоря за нея, но въпреки това, малцина я познават. Който живее в човешката любов, всякога е недоволен. И като богат, и като беден, той всякога казва, че нищо няма. Онзи, който живее в Божията Любов, всякога е доволен. И нищо да няма, той е доволен, мисли, че е е в изобилието на живота. "Роденото от Духа е дух, а роденото от плътта -плът". Аз превеждам този стих: Роденото от Божията Любов е Божествено, а роденото от човешката любов – човешко. Който живее в Божията Любов, лесно се примирява с човешкото. Но който живее в човешкото, не може да се примири с Божественото. Само Бог е в сила да примири човека със себе си. Само Той знае тайната на примирението. Що се отнася до човека, той не знае начините, по които може да се примири с Бога.
Като говоря за човешката любов, не казвам, че не трябва да живеете в нея. Искам да ви кажа кога се предпочита човешката любов. Когато човек отива на небето, за предпочитане е Божията Любов. Когато слиза на земята, за предпочитане е човешката любов. Една българска поговорка казва: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете му – сладки". Аз казвам: Корените на човешката любов са горчиви, а на Божията Любов – сладки.
И тъй, нека остане в ума ви мисълта, че човешката любов е външна дреха на Божията Любов. Следователно, ако божията Любов не е вътре в човека, човешката любов няма смисъл. Ето защо, за да има смисъл и цена човешката любов, вие трябва да подхранвате Божията Любов в себе си. Само така човешката любов ще се примири с Божествената. Иначе, като външна дреха само, без никакво съдържание, тя е осъдена на смърт. Какво струва опаковката на книгата без нейното съдържание?
Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
29 Утринно Слово от Учителя, държано на 23 април 1933 г., София – Изгрев.
Ще прочета 3 гл. от Иоана.
Често хората се намират в големи противоречия. Защо? Защото са близо до бреговете на световното море. Ето защо, и на вас, каквото ви се каже, забравяте всичко. Морските вълни го заличават. Много хора пишат нещо по брега на морето, но нищо не остава от написаното – морските вълни го заличават. Пишеш нещо за любовта, но и то се заличава. Защо? Не е приложено. Говориш за любовта, без да я прилагаш. Пишеш за нея, пак не я прилагаш. В любовта има нещо общо за всички хора и частно за всеки едного. Малцина различават общото от частното. Например обичаш парите, събираш ги и ги туряш в касата си, да им се радваш. Отвреме-навреме ги поглеждаш, да не би някой да ги е взел. Казваш: Искам да ми се намират тези пари, да ги употребя за нещо добро, всички да се ползват от тях. Право мислиш, но не постъпваш право. Ти мислиш само за себе си, искаш да се осигуриш с тези пари. Наистина, полезни са парите, но докато има хляб. Ако няма хляб, нищо не струват. Парите са условие за хляба. Когато има изобилие и без пари може, но ако няма хляб, парите са безпредметни. Хлябът символизира Божията Любов. Следователно, без Божията Любов не може, а без човешката – може. С други думи казано: без пари може, но не и без хляб; хляб без пари може, но пари без хляб нищо не са. Турете човешката любов на мястото на парите, а Божията – на мястото на хляба. Така поставени, те ще ви дадат истинско разбиране за живота. Само при това разбиране човек може да бъде свободен.
Има една област в човешкия живот, която никой не може да засегне. Тя е областта на посвещението. Дето е истината, там е посвещението. Следователно, който оси истината в себе си, само той може да се нарече посветен. Дето няма противоречия, смърт, там е истинското посвещение. Докато дойде до това посвещение, човек ще носи дрехата на страданието. На земята без тази дреха не може. На небето обаче тази дреха стои в гардероб и се облича само на празник и тържествени дни. Законът на небето е обратен на този на земята. Там съществата се обличат всеки ден в дрехата на радостта, а в празник – с дрехата на страданието. На земята човек всеки ден облича дрехата на страданието, като работна дреха, а на празник – дрехата на радостта. – Как да разберем това? – Както можете, това е ваша работа. Важно е да мислите право. Това е истината. Ако я разберете, блажени сте; ако не я разберете, ще учите, докато я разберете.
Ще обясня тази мисъл със следния пример. Имате двама ученика. И двамата учат: единият всякога свършва с хубави бележки, а другият – едва с тройки. – Защо е така? – Първият е способен, даровит, лесно учи и учителите го обичат, разположени са към него. Другият не е способен, но трудолюбив. По цели дни учи и една изкарва тройки. Първият носи истината в себе си и я прилага, а вторият сега я изучава. е кажете, че първият ученик получава незаслужено шесторки. Не е така. Всяка незаслужена бележка лесно изчезва, тя не е трайна. Заслужената бележка е валидна за всички времена. Тя никога не губи цената си. Това се отнася и до физическия, и до духовния живот. В духовните гимназии единицата се превръща на шесторка, а шесторката става единица. – Кога? – Когато не е заслужена. Каквато бележка да пишат на ученика, в края на краищата, тя ще се превърне на число, което той заслужава. При това положение, може ли да има пристрастие? Представи си, че се намираш в свят, дето не можеш да кажеш никаква лъжа. И да кажеш една лъжа, всички ще я знаят. Тя ще се подложи на опит и ще стане обективна. Следователно в невидимия свят лъжата е изключена. Без да излъжеш, достатъчно е само да помислиш нещо невярно, ти ще се засрамиш. И тогава, каквото кажеш, трябва да го направиш. Например казваш, че обичаш някого, без да го обичаш. Това е лъжа. На земята можеш да лъжеш колкото искаш, но в невидимия свят ще те опитат доколко говориш истината. – Ама аз обичам истината. – И тук ще те изпитат. Не можеш да говориш за истината, без да я прилагаш.
Преди няколко деня дойде при мене един млад човек, правоверен. Наблюдавам го, той иска да живее по евангелски. Обръснал брадата си, остригал косата си съвършено, до голо, накривил шапка и ме поглежда. Той иска да каже: Виждаш ли, остригал съм се според думите на Павла, който счита за безчестие, мъжът да носи дълга коса. Започва да ми проповядва и мисли, че само той знае истината, само в него живее Бог. Що се отнася до другите хора, още не е дошло време Бог да се всели в тях. Слушам го и си мисля: Това е детектив от духовния свят, дошъл да изпитва хората. Като го изслушах, казах му: Ти си човек, който не вдъхва никакво доверие, никаква святост нямаш. Ти имаш само табелата на свят човек, без да си такъв. Ти криеш в себе си едно големство, искаш да се поставиш по-високо от другите. Ти искаш да разбереш кой е по-правоверен – ти или аз, т.е. кой от двама ни е на правата страна. Един от двамата е на правата страна. Ако ти си по-прав, това е от твое гледище. Може и прав да си. Същото се отнася и до мене. Какво ще доказваш кой от нас е прав, и кой – крив. Ако аз съм крив, не си ти, който ще ме изправиш. Ако съм крив, такъв съм от памти-века, не отсега. Ако съм прав, такъв съм от памти-века, а не, защото ти можеш да ме изправиш.
Често хората изпадат в положението на този млад човек, който остригал главата си, обръснал брадата си, като искал да мине за правоверен. С това той без да иска, предизвикал хората да влизат с него в спор. За такъв човек българската пословица казва: "Разпасал пояса си" Той си мисли, че като носи Библията, минава за проповедник. Казвам: Старият Завет е залязал вече. Свещите, които се употребяваха преди хиляди години, днес не се намират вече.
Сега са нужни нови свещи. Старите свещи отживяха времето си. Като наблюдавам този човек, виждам, че е в тъмнина, на небето му не се вижда нито една звезда. Той има верую, като онзи, който разчита на вложените си пари в банката. Той ще опита доколко може да разчита на тези пари. Ето защо, всичко, каквото проповядваш, трябва да си го опитал. Той говори за Христа, но не Го е видял, нито Го познава. Не е лесно да познаеш Христа. Познаването не е външен процес. От мое гледище, този млад човек е представител на цяло общество от ненапреднали същества. Той минава за председател на това съдружие. Той иде с цел да се повдигне спор, да разискват хората по въпроси, които и на него не са ясни. Дали съм прав или крив, това се отнася до мене. Ако пък той е добър, това е за него, не за мене. Ако си справедлив, трябва да знаеш как да постъпваш. Ще кажете, че този човек е тръгнал между хората от любов, да им помага. Ако разделя хората, той няма любов в душата си. Бащата и майката обичат своите деца повече от другите, но това не показва, че те са придобили любовта. Колкото и да говори майката за любов, най-много тя обича своите деца. Тя казва, че обича чуждите деца като своите. Ако умре едно от нейните деца, тя плаче и страда, не може да се утеши. Обаче, ако умре някое чуждо дете, тя ще каже: Такава е волята Божия. За нейното дете не казва, че това е волята Божия, но пита защо детето й умря. Ако волята Божия е да умре някой човек, защо скърбите, че умрял приятелят ви? Не лошо, че човек скърби. Скръбта е необходимост, но някога тя не е на мястото си. Ако заминалият за другия свят е по-добре, отколкото на земята, трябва ли да скърбите за него? Какво му допринасяте с вашата скръб? Друг е въпросът, ако положението му в другия свят е по-лошо от това на земята. Важно е е каквото знаете, да го прилагате, да не говорите само празни думи.
Стремете се към Божията Любов, която освобождава човека от всички ограничения. И Божията Мъдрост също освобождава човека от противоречията и мъчнотиите на живота. А човешката любов и човешкото знание го ограничават. Аз уподобявам човешкото знание на парите, а Божественото – на хляба. Истинското знание представя вътрешна връзка в човека, т.е. такава връзка, която обединява нещата. С това знание човек познава грешките си и лесно ги изправя. Обичаш някого, а се съмняваш в него. Коя е причината за това съмнение? Защо трябва да се съмняваш? Каква любов е тази, която причинява съмнение? Който прави погрешки, само той се съмнява. Да обичаш, това е Божествен подтик; да се съмняваш, това е човешко. Като придобиваш знания, ти трябва да различаваш Божественото от човешкото, да знаеш къде е границата между тях. Ако обичаш и ограничаваш, ти си пак в човешкото.
Казано е в Писанието: "Бог е Любов". Следователно любовта никога не ограничава. А и нея никой не ограничава. Обаче Бог сам се ограничава. За да Го познаем, Той слиза до нас и се ограничава. Значи Бог се е самоограничил, но не се е ограничил. Какво представя всъщност ограничението на Бога, не знаем. Едно знаем: Дето действа Божията Любов, там има знание и свобода. От гледището на тази любов, Бог казва: Прости на човека. Забрави обидите му. Човешката любов действа обратно. Тя казва: Дай длъжника си под съд. Не му прощавай. Ако на всички прощаваш, къде ще му излезе края? – Прости и не мисли за края. В Божията Любов законът е друг. Там даваш едно, вземаш десет. Като следваш този закон, всякога ще печелиш. Ако вършиш волята Божия, ти даваш едно, десет печелиш; ако вършиш своята воля, едно печелиш, а десет губиш. Това е закон, в който няма никакво изключение. Всеки човек има една кесия с преграда, чрез която отделя човешките печалби от Божествените. Вечер, като се връщаш от работа, отвори кесията си и прегледай в кое отделение има повече пари. Ако в Божественото отделение има повече пари, ти си живял по закона на Божията Любов. Ако в човешкото отделение има повече пари, ти си живял по човешки. Ако искаш да знаеш как си живял, виж какво е състоянието на твоята кесия, дали е празна или пълна и кое от двете отделения е по-пълно. Никаква друга философия не може да разреши този въпрос.
Казано е: "Роденото от Бога грях не прави". Раждането е естествен процес, който означава връзка на човешката душа с Бога. Веднъж създадена тази връзка, човек има условия за нов живот. И ако не греши, той е роден от Бога. Ако греши, не е роден от Бога. Ако Божественото отделение на кесията ти е пълно с пари, ти си роден от Бога. Ако човешкото отделение е пълно, не си роден от Бога. Според някои мярка за Божията Любов са чувствата. Чувства има и в човешката любов. Колко бащи и майки се жертват за децата си! Обаче тази жертва е за човешкото, а не за Божественото. Друга е жертвата например на мъчениците, които са се жертвали за Господа. Важно е човек да знае дали жертвата, която прави, е на място. – Все някога ще узнае. На земята или на небето, един ден ще научиш истината. – Ще я научиш, но късно ще бъде. То е все едно, да напълниш едното отделение на кесията си с пари и един ден да разбереш, че си живял по човешки, само за себе си. Мъчно ще бъде тогава да изправиш грешката си. На небето грешките се изправят мъчно. Там процесите са завършени. Следователно, още от сутринта трябва да знаеш, по кой път вървиш – по човешкия или по Божествения. Още в началото ще знаеш, по кой път вървиш.
И тъй, Бог е началото на нещата, а човек – краят. Следователно, още в началото трябва да знаеш, че пътят, по който вървиш, е Божествен, а не човешки. – Не мога ли накрая да позная, по какъв път съм вървял? – Може и накрая, но много няма да се ползваш. То е все едно, като се върнеш вечер от работа, тогава да разбереш, че си вървял по един или друг път. Защо още в началото да не знаеш къде вървиш? Помни: Не може да вървиш в човешкия път и да имаш Божествени резултати. И човешката любов има смисъл, но само за хората. Тя е полезна дотолкова, доколкото виното – за пияницата. Като изтрезнее, той сам се чуди как не е могъл да се въздържа да не пие. С човешката любов човек постоянно трупа дългове. Той пие, а кръчмарят пише на тефтера. Ако не може да плаща, кръчмарят го дава под съд. Човешката любов се точи от бъчви и се продава с чаши или шишета. Тя е опивателно средство, т.е. ферментирало, а не сладко вино. Човешката любов е вода, взета от локвите и блатата, а Божията Любов е вода от чист планински извор. Може да пиеш блатиста вода, но когато нямаш изворна. И ще пиеш толкова, колкото да не умреш от жажда. Обаче, ако си пред извора, ще пиеш от неговата вода – няма да мислиш за блатото. Човешката любов е за предпочитане пред смъртта, но не и пред живота. Като живее, човек непрекъснато се развива, всеки ден придобива нещо ценно. Така той върви от човешкото към Божественото и постепенно навлиза в правия път. Вашето бъдеще зависи от онзи капитал, който ви е даден от Бога. Ще работите с него и ще го увеличавате.
Аз говоря за Божията Любов и за човешката любов, като присадки на дърво на живота, т.е. на Божествения организъм. И двете присадки дават плод, но плодовете на Божията Любов не могат да се сравнят с тези на човешката любов. Първите са вечни, а вторите – временни. Докато си в човешката любов, всякога ще грешиш. Не се смущавай от това. Казал си една обидна дума – нищо от това. На другия ден ще кажеш една добра дума. Днес си постъпил лошо с някого. На другия ден ще постъпиш добре. Човек е дошъл на земята да изправя грешките си, да учи и да се усъвършенства. Човек е служител, заема всевъзможни служби. Ако си слуга какво ще правиш? Ако си войник какво ще правиш? Ако си ученик какво ще правиш? И като слуга, и като войник, и като ученик ти трябва да проявяваш Божията Любов. Важно е да не говориш за любовта, която живее в тебе. Никой да не знае какво носиш в себе си. Иначе ще се натъкнеш на изкушения. Някой дойде при мене и с часове ми говори за любовта. Разказва ми, че обича хората, че им помага, че се жертва за тях. Обаче щом излезе от стаята ми, веднага го поставят на изпит. Вместо да прояви Божията Любов, той постъпва по човешки. Казвам: Ти си облякъл човешката любов в дрехата на Божията Любов и щом съблечеш тази дреха, виждаш, че сам си се лъгал. Едно от качествата на Божията Любов е, че тя от нищо не се цапа. Тя е извор, който постоянно блика. Който има тази любов, от нищо не се смущава. той е тих и спокоен. Той никога не плаче и не въздиша. Само човешкото плаче. Кръв излезе от порите на Христа, но Той не заплака. Той каза: "Господи, на Тебе предавам духа си. Да бъде Твоята воля!" – Защо плаче човек?- За да се освободи от излишния товар. Следователно има смисъл да плачеш, когато си много натоварен. Плачи, да дойде някой да вземе част от товара ти, за да се облекчиш. Обаче, ако нямаш товар, няма смисъл да плачеш. Хората плачат и когато са натоварени, и когато нямат товар. В първия случай плачат, за да ги облекчат. Във втория случай плачат, за да ги натоварят.
Много пъти съм ви говорил за Божията Любов. И днес ви говоря за нея, но въпреки това, малцина я познават. Който живее в човешката любов, всякога е недоволен. И като богат, и като беден, той всякога казва, че нищо няма. Онзи, който живее в Божията Любов, всякога е доволен. И нищо да няма, той е доволен, мисли, че е е в изобилието на живота. "Роденото от Духа е дух, а роденото от плътта -плът". Аз превеждам този стих: Роденото от Божията Любов е Божествено, а роденото от човешката любов – човешко. Който живее в Божията Любов, лесно се примирява с човешкото. Но който живее в човешкото, не може да се примири с Божественото. Само Бог е в сила да примири човека със себе си. Само Той знае тайната на примирението. Що се отнася до човека, той не знае начините, по които може да се примири с Бога.
Като говоря за човешката любов, не казвам, че не трябва да живеете в нея. Искам да ви кажа кога се предпочита човешката любов. Когато човек отива на небето, за предпочитане е Божията Любов. Когато слиза на земята, за предпочитане е човешката любов. Една българска поговорка казва: "Корените на знанието са горчиви, а плодовете му – сладки". Аз казвам: Корените на човешката любов са горчиви, а на Божията Любов – сладки.
И тъй, нека остане в ума ви мисълта, че човешката любов е външна дреха на Божията Любов. Следователно, ако божията Любов не е вътре в човека, човешката любов няма смисъл. Ето защо, за да има смисъл и цена човешката любов, вие трябва да подхранвате Божията Любов в себе си. Само така човешката любов ще се примири с Божествената. Иначе, като външна дреха само, без никакво съдържание, тя е осъдена на смърт. Какво струва опаковката на книгата без нейното съдържание?
Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
29 Утринно Слово от Учителя, държано на 23 април 1933 г., София – Изгрев.