Отворените прозорци
Отворените прозорци
Размишление
Ще прочета 11 гл. от Иоана.
В Евангелието, изобщо, има нещо тайно, нещо скрито. Човек може да чете цял живот Евангелието и пак да не разбере истината, скрита в него. Наистина и слепият излиза на слънце, грее се на него, без да може да прочете нито една страница, без да разбере нещо. Разбирането означава проникване на истината в човека. Докато си в безпътица и не виждаш нито един светъл лъч в живота си, ти съзираш отдалеч малка светлинка, която ти посочва пътя на твоето движение. Това значи истинско разбиране. Докато не дойдеш до това състояние, животът ти е напълно обезсмислен, ти си в пълен мрак и тъмнина. Някога се обезсмисля физическият живот на човека, някога – духовният, и той е в пълно отчаяние. И на гладния животът се обезсмисля; а също и на болния. Първият мисли само за храна, а вторият – само за здраве. Гладът и жаждата са състояния, които показват връзката на човека с физическия свят. Хлябът и водата не само осмислят живота, но внасят още радост и веселие в душата на човека. Той иска всякога да бъде радостен. – Защо? – Защото радостта осветява мястото, дето човек живее. Приятно е за човека да има светлина, да няма спънки в живота си. Казваш, че си свободен, но само в едно отношение. Според мене, истински свободен е онзи, който е придобил светлина в ума, в сърцето и във волята си.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви освободи." Питате: Ако Христос дойде днес, ще Го разберем ли? – Едни ще Го разберат и ще Го последват. Други, обаче, ще гледат на Него, както са гледали преди 2000 години. Той ще прави чудеса, както е правил, а те ще казват, че с това ще погуби народа. Трябва да се спаси народът. – Там е бедата. Христос иде да спаси света, а хората мислят, че ще им причини нещастия. От каквото се страхуваха, това им дойде на главата. – Защо? - Защото разпнаха Христа. Те искаха да се освободят от Него и си казваха: По-добре да пострада един човек, отколкото да погине цял народ.
Мнозина правят големи компромиси в живота си между човешкото и Божественото в себе си. Те казват: Божественото трябва да се пожертва за човешкото. Млади сме още, трябва да си поживеем, да се оженим, да имаме деца, да се повеселим с тях. Нека наредим добре работите си, да послужим на света и като остареем, тогава ще служим на Господа. – Това е заблуждение. Правилно е човешкото да се жертва за Божественото, а не обратно – Божественото за човешкото. Защо човек иска да се жени? Какво се постига чрез женитбата? Той мисли, че духовният живот ще го ограничи. Следователно, чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота. Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. И Адам мислел по същия начин. Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически, ще се ползваш от благата на живота, но разумно. Казвате: Мъчно се изпълнява волята Божия, особено ако не сме си поживели. И Адам, като мислеше по този начин, сгреши и излезе от рая. И религиозните мислят, че като се молят на Бога, работите им трябва да се наредят добре, но остават излъгани. Те казват: Чудно нещо, светските хора не вярват в Бога, не се молят, а работите им се нареждат добре. Децата им са добри, учат се, слушат родителите си. Хората се заблуждават и мислят, че щастието е в това, което носят със себе си. Това е отчасти вярно. Твоето щастие е в хляба, който носиш в раницата. Обаче, ако не можеш да използваш този хляб, не можеш да го асимилираш, ти си нещастен човек. Силата и щастието на човека не са в знанието, което има той, но в приложението на това знание.
Религиозните очакват да отидат в онзи свят и след това да възкръснат. Като разчитат на това, те са готови да умрат за Христа. Ще умрат, ами ако не възкръснат? Много ще чакат възкресението, но то не иде лесно. Преди всичко, човек трябва да е страдал, да е разрешил задачите си, тогава да очаква възкресение. Аз говоря за онези мъчнотии и страдания, при които човек намира същественото в живота. – Кое е същественото? – Да знаеш да пишеш и четеш и да разбираш смисъла на това, което си чел и писал. – Аз зная всички букви. – Знаеш буквите, но знаеш ли коя къде да поставяш? Тъй щото, не е достатъчно да живееш, но трябва да знаеш, как да живееш, т. е. да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно. Аз съм вегетарианец, водя чист живот. – Да, на физическия свят си вегетарианец, не ядеш месо, но в духовния свят си пълен месоядец. Ти си тщеславен, горд човек. Какво по-голямо месоядство от това? Всяка храна, която оставя много излишъци в организма на човека, е неподходяща за него. Истинската, т.е. чистата храна не оставя никакви излишъци и се асимилира напълно от организма. Това се отнася както за физическата храна, така и за духовната – за мислите и чувствата. Всяко желание, всяка мисъл са подобни на кравата и овцата, които постоянно доиш. Всяко учение трябва да внесе същественото за човешкия ум. И в ученията, и в теориите има излишъци, които смущават човека.
„Истината освобождава човека." – Коя истина? – Разбраната, т.е. тази, която Христос проповядвал. – Какво ще стане, когато дойде Христос на земята? – Хората ще възкръснат. Под възкресение разбирам онази епоха в човечеството, когато хората, от малък до голям, се обикнат. Тогава няма да има глад и сиромашия, болести и недоразумения. Тогава къщите на хората ще бъдат отворени едни за други, а също и кесиите им. Тогава всички ще познаят Бога и Бог ще им се изяви. Тогава любовта ще бъде общ закон за всички. И ако днес хората се спъват в живота си, причината за това се крие в отлагането да приложат любовта. Неразбраната любов ограничава човека, а разбраната любов го освобождава. Няма по-страшно нещо от неразбраната любов. Обичаш вола си, но го впрягаш в кола и го бодеш с остен. Страхуваш се да не избяга в гората. Той е роб на твоята любов. – Какво лошо има в това, че волът работи ? – За тебе е добре, но не и за него.
Един гръцки поп вървял пред умрелия и пеел: И - и - и. На турски „и - и - и", значи добре. В това време един турски бей срещнал процесията, чул, че свещеникът пее „и - и - и" и му казал: За тебе е добре, но питай умрелия. той ще ти каже, какво е неговото положение. Ако умрелият може да проговори, ще каже: Не ме носете, свалете ме от носилката. По-добре да остана на земята, да си поживея, отколкото да ме изпращате на онзи свят.
Съвременните хора са дошли до едно велико противоречие, до един конфликт със самите себе си. Те се сблъскват в своите собствени вярвания, в своите възгледи. Молиш се на Бога по един начин, но Той не те слуша; молиш се по друг начин, пак не те слуша; молиш се по трети начин, пак никакъв отговор. Най-после казваш: Не искам повече да се моля! Кога се приема молитвата на човека?– Когато се прави с любов. Щом няма любов, молитвата му не се приема. Най-прекрасната молитва е тази, която е изпълнена с любов. С думи тя не се предава. Молитва без любов е суха формула. Когато Христос видя умрелия Лазар, Той се обърна към Господа с думите: „Господи, всякога си ме слушал, послушай ме и сега заради вярата на своя народ." Като обърна очите си нагоре, Той каза: „Лазаре, излез вън!" После се обърна към учениците се и каза "Махнете този камък! – Кой е този камък? – Той представя вашето учение, вашето богатство, вашето обществено положение. Надгробният камък, това сте вие, вашите деца и вашите приятели. Когато Бог дойде при вас, ще каже: „Вдигнете този камък". Той не ви е потребен. – Кога ще се махне този камък? – Когато дойде любовта и светлината. Има ли нужда тогава вратата ви да бъде затворена ? Прозорците на вашата къща също трябва да бъдат отворени. Ако е зима, те трябва да бъдат затворени, да не изстинете. Но през лятото прозорците ви непременно трябва да се отварят. – Нека и през лятото бъдат отворени, да бъде по-хладничко. – Да, но тази хладина носи известни нечистотии.
И тъй, вратата на твоя ум и на твоето сърце трябва да бъдат всякога отворени, за да чуеш гласа на Бога, Който казва: „Излез от твоите стари, затворени разбирания. Излез от стария живот и влез в новия, при новите разбирания на живота. Като излезеш от старото, кажи: Господи, готов съм да ти служа според своите разбирания. Тогава и Бог ще те благослови според своите разбирания. Пожелайте нещата да стават не според вашето разбиране, но според Божието. Нека всичко става така, както Бог изисква. Тогава ще дойде примирението. Ти се молиш на Бога, искали нещо от Него, но вътре в себе си очакваш всичко да стане така, както ти желаеш. Искаш да се примириш с хората, но очакваш първо те да признаят грешката си, а за твоите погрешки въпрос не става. – Що е погрешката ? – Всяко нещо, което отделя човека от същественото, е грешка. Тя може да бъде малка или голяма, не е важно. Някога малки неща лишават човека от големите блага на живота, даже и от самия живот. Например, глътнеш една троха неправилно, тя отива в кривото гърло и те задавя.
Дошло е време, когато хората трябва да съзнаят, че само любовта ще донесе благата на живота. Любовта носа свобода за всички същества. Ето защо, като дойде любовта на земята, всички къщи ще се отворят, всички обори ще се отворят и всичко живо ще излезе на свобода. Овцете, говедата ще живеят свободно в горите. – Ама ще ги изядат вълци и мечки. – Не се безпокоите. Вълците ядат овцете, докато има кошари; те ядат говедата, защото има юлари. Щом изчезнат юларите и кошарите, и вълци няма да има. Днес вълкът яде овце, защото и той изхожда от кривото разбиране на Христовото учение. Той казва на овцата: За да се спасиш, аз трябва да ям плътта ти и да пия кръвта ти. Докато си вън от мене, няма спасение. Овцата му отговаря: Щом е така, изяж ме. В този смисъл яденето не разрешава въпроса. То е само една вътрешна връзка. То има отношение към живота. Затова казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." С други думи казано: Докато висшето в човека не се пожертва за Бога, няма живот в себе си. Докато житното зърно не се пожертва, не стане плът и кръв в човека, животът няма да дойде. Животът сам по себе си не може да дойде. Хиляди години да стои житното зърно в хамбара, все зърно ще си остане. Щом се посее, то придобива това, което при други условия не може да придобие.
Казвам: Страданията пресъздават условията. Те носят условия за вечен живот. Ние търсим щастието в живота по начин, по който не може да дойде. Колкото пъти и да ядеш, ще изпитваш все едно и също нещо. Колкото пъти да пиеш вода, все едно и също нещо ще придобиеш. Колкото пъти и да четеш една и съща книга, все едно и също нещо ще придобиеш. Казваш: Много пъти четох Библията. – Какво от това? Аз зная една американка, която чела 90 пъти Библията, но нищо особено не придобила. Значи, не е в многото ядене, нито в многото четене, но в съзнателното отношение и към яденето, и към пиенето, и към четенето
Сега ние се нуждаем от образци. Обаче, образецът не е нещо външно. Истинският образец е в онова живото, което расте в човека. Само то може да го повдигне. Когато Мойсей отивал при Господа да получи десетте заповеди, той срещнал един овчар, който бил много радостен. Мойсей го запитал: Защо се радваш? – Днес Господ ще ми дойде на гости, ще опека за Него една овца. – Защо си толкова глупав? Господ не ходи на гости, не яде агнета и овце. Овчарят се замислил и дълбоко се наскърбил. Мойсей продължил пътя си, доволен, че освободил овчаря от едно заблуждение. Като получил десетте заповеди, Мойсей забелязал, че лицето на Господа било тъжно. Той Го запитал: Защо, Господи, лицето Ти е тъжно ? – Ти огорчи една чиста душа, не каза истината. Сега ще му кажеш, че ще го посетя. Мойсей намерил овчаря и му казал: Извини ме, че те огорчих, не ти казах истината. Господ ще изпълни обещанието си, ще ти дойде на гости. Овчарят се зарадвал и продължил приготовленията си за посрещането на Господа. Мойсей искал да разбере как Бог ще посети овчаря. Той се скрил па едно място, отдето гледал как ще дойде Господ. Овчарят, готов вече да приеме Великия гост, заспал. В това време от небето паднал огън и изгорил агнето. Като се събудил, овчарят бил много радостен и казал: Колко хубаво ядохме! Така Мойсей разбрал тайната, че има вътрешно, духовно разбиране. Нещата трябва да се разбират не по външен път, но по вътрешен, духовен. Когато разберете духовната страна на живота, веднага ще се обновите.
Желая ви да дойде любовта и да запали свещения огън във вас. Това значи, да дойде Бог да живее във всички хора. Тогава ще дойде Царството Божие на земята. Всички, от най-малки до най-големи, ще познаят Господа.
– Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
35. Утринно Слово от Учителя, държано на 18 юни 1933 г., София. – Изгрев.
Ще прочета 11 гл. от Иоана.
В Евангелието, изобщо, има нещо тайно, нещо скрито. Човек може да чете цял живот Евангелието и пак да не разбере истината, скрита в него. Наистина и слепият излиза на слънце, грее се на него, без да може да прочете нито една страница, без да разбере нещо. Разбирането означава проникване на истината в човека. Докато си в безпътица и не виждаш нито един светъл лъч в живота си, ти съзираш отдалеч малка светлинка, която ти посочва пътя на твоето движение. Това значи истинско разбиране. Докато не дойдеш до това състояние, животът ти е напълно обезсмислен, ти си в пълен мрак и тъмнина. Някога се обезсмисля физическият живот на човека, някога – духовният, и той е в пълно отчаяние. И на гладния животът се обезсмисля; а също и на болния. Първият мисли само за храна, а вторият – само за здраве. Гладът и жаждата са състояния, които показват връзката на човека с физическия свят. Хлябът и водата не само осмислят живота, но внасят още радост и веселие в душата на човека. Той иска всякога да бъде радостен. – Защо? – Защото радостта осветява мястото, дето човек живее. Приятно е за човека да има светлина, да няма спънки в живота си. Казваш, че си свободен, но само в едно отношение. Според мене, истински свободен е онзи, който е придобил светлина в ума, в сърцето и във волята си.
Казано е в Писанието: „Истината ще ви освободи." Питате: Ако Христос дойде днес, ще Го разберем ли? – Едни ще Го разберат и ще Го последват. Други, обаче, ще гледат на Него, както са гледали преди 2000 години. Той ще прави чудеса, както е правил, а те ще казват, че с това ще погуби народа. Трябва да се спаси народът. – Там е бедата. Христос иде да спаси света, а хората мислят, че ще им причини нещастия. От каквото се страхуваха, това им дойде на главата. – Защо? - Защото разпнаха Христа. Те искаха да се освободят от Него и си казваха: По-добре да пострада един човек, отколкото да погине цял народ.
Мнозина правят големи компромиси в живота си между човешкото и Божественото в себе си. Те казват: Божественото трябва да се пожертва за човешкото. Млади сме още, трябва да си поживеем, да се оженим, да имаме деца, да се повеселим с тях. Нека наредим добре работите си, да послужим на света и като остареем, тогава ще служим на Господа. – Това е заблуждение. Правилно е човешкото да се жертва за Божественото, а не обратно – Божественото за човешкото. Защо човек иска да се жени? Какво се постига чрез женитбата? Той мисли, че духовният живот ще го ограничи. Следователно, чрез женитбата, чрез физическия живот той ще използва благата на живота. Иначе духовният живот ще го лиши от тези блага. И Адам мислел по същия начин. Това е заблуждение. Ще живееш и духовно, и физически, ще се ползваш от благата на живота, но разумно. Казвате: Мъчно се изпълнява волята Божия, особено ако не сме си поживели. И Адам, като мислеше по този начин, сгреши и излезе от рая. И религиозните мислят, че като се молят на Бога, работите им трябва да се наредят добре, но остават излъгани. Те казват: Чудно нещо, светските хора не вярват в Бога, не се молят, а работите им се нареждат добре. Децата им са добри, учат се, слушат родителите си. Хората се заблуждават и мислят, че щастието е в това, което носят със себе си. Това е отчасти вярно. Твоето щастие е в хляба, който носиш в раницата. Обаче, ако не можеш да използваш този хляб, не можеш да го асимилираш, ти си нещастен човек. Силата и щастието на човека не са в знанието, което има той, но в приложението на това знание.
Религиозните очакват да отидат в онзи свят и след това да възкръснат. Като разчитат на това, те са готови да умрат за Христа. Ще умрат, ами ако не възкръснат? Много ще чакат възкресението, но то не иде лесно. Преди всичко, човек трябва да е страдал, да е разрешил задачите си, тогава да очаква възкресение. Аз говоря за онези мъчнотии и страдания, при които човек намира същественото в живота. – Кое е същественото? – Да знаеш да пишеш и четеш и да разбираш смисъла на това, което си чел и писал. – Аз зная всички букви. – Знаеш буквите, но знаеш ли коя къде да поставяш? Тъй щото, не е достатъчно да живееш, но трябва да знаеш, как да живееш, т. е. да мислиш, да чувстваш и да действаш правилно. Аз съм вегетарианец, водя чист живот. – Да, на физическия свят си вегетарианец, не ядеш месо, но в духовния свят си пълен месоядец. Ти си тщеславен, горд човек. Какво по-голямо месоядство от това? Всяка храна, която оставя много излишъци в организма на човека, е неподходяща за него. Истинската, т.е. чистата храна не оставя никакви излишъци и се асимилира напълно от организма. Това се отнася както за физическата храна, така и за духовната – за мислите и чувствата. Всяко желание, всяка мисъл са подобни на кравата и овцата, които постоянно доиш. Всяко учение трябва да внесе същественото за човешкия ум. И в ученията, и в теориите има излишъци, които смущават човека.
„Истината освобождава човека." – Коя истина? – Разбраната, т.е. тази, която Христос проповядвал. – Какво ще стане, когато дойде Христос на земята? – Хората ще възкръснат. Под възкресение разбирам онази епоха в човечеството, когато хората, от малък до голям, се обикнат. Тогава няма да има глад и сиромашия, болести и недоразумения. Тогава къщите на хората ще бъдат отворени едни за други, а също и кесиите им. Тогава всички ще познаят Бога и Бог ще им се изяви. Тогава любовта ще бъде общ закон за всички. И ако днес хората се спъват в живота си, причината за това се крие в отлагането да приложат любовта. Неразбраната любов ограничава човека, а разбраната любов го освобождава. Няма по-страшно нещо от неразбраната любов. Обичаш вола си, но го впрягаш в кола и го бодеш с остен. Страхуваш се да не избяга в гората. Той е роб на твоята любов. – Какво лошо има в това, че волът работи ? – За тебе е добре, но не и за него.
Един гръцки поп вървял пред умрелия и пеел: И - и - и. На турски „и - и - и", значи добре. В това време един турски бей срещнал процесията, чул, че свещеникът пее „и - и - и" и му казал: За тебе е добре, но питай умрелия. той ще ти каже, какво е неговото положение. Ако умрелият може да проговори, ще каже: Не ме носете, свалете ме от носилката. По-добре да остана на земята, да си поживея, отколкото да ме изпращате на онзи свят.
Съвременните хора са дошли до едно велико противоречие, до един конфликт със самите себе си. Те се сблъскват в своите собствени вярвания, в своите възгледи. Молиш се на Бога по един начин, но Той не те слуша; молиш се по друг начин, пак не те слуша; молиш се по трети начин, пак никакъв отговор. Най-после казваш: Не искам повече да се моля! Кога се приема молитвата на човека?– Когато се прави с любов. Щом няма любов, молитвата му не се приема. Най-прекрасната молитва е тази, която е изпълнена с любов. С думи тя не се предава. Молитва без любов е суха формула. Когато Христос видя умрелия Лазар, Той се обърна към Господа с думите: „Господи, всякога си ме слушал, послушай ме и сега заради вярата на своя народ." Като обърна очите си нагоре, Той каза: „Лазаре, излез вън!" После се обърна към учениците се и каза "Махнете този камък! – Кой е този камък? – Той представя вашето учение, вашето богатство, вашето обществено положение. Надгробният камък, това сте вие, вашите деца и вашите приятели. Когато Бог дойде при вас, ще каже: „Вдигнете този камък". Той не ви е потребен. – Кога ще се махне този камък? – Когато дойде любовта и светлината. Има ли нужда тогава вратата ви да бъде затворена ? Прозорците на вашата къща също трябва да бъдат отворени. Ако е зима, те трябва да бъдат затворени, да не изстинете. Но през лятото прозорците ви непременно трябва да се отварят. – Нека и през лятото бъдат отворени, да бъде по-хладничко. – Да, но тази хладина носи известни нечистотии.
И тъй, вратата на твоя ум и на твоето сърце трябва да бъдат всякога отворени, за да чуеш гласа на Бога, Който казва: „Излез от твоите стари, затворени разбирания. Излез от стария живот и влез в новия, при новите разбирания на живота. Като излезеш от старото, кажи: Господи, готов съм да ти служа според своите разбирания. Тогава и Бог ще те благослови според своите разбирания. Пожелайте нещата да стават не според вашето разбиране, но според Божието. Нека всичко става така, както Бог изисква. Тогава ще дойде примирението. Ти се молиш на Бога, искали нещо от Него, но вътре в себе си очакваш всичко да стане така, както ти желаеш. Искаш да се примириш с хората, но очакваш първо те да признаят грешката си, а за твоите погрешки въпрос не става. – Що е погрешката ? – Всяко нещо, което отделя човека от същественото, е грешка. Тя може да бъде малка или голяма, не е важно. Някога малки неща лишават човека от големите блага на живота, даже и от самия живот. Например, глътнеш една троха неправилно, тя отива в кривото гърло и те задавя.
Дошло е време, когато хората трябва да съзнаят, че само любовта ще донесе благата на живота. Любовта носа свобода за всички същества. Ето защо, като дойде любовта на земята, всички къщи ще се отворят, всички обори ще се отворят и всичко живо ще излезе на свобода. Овцете, говедата ще живеят свободно в горите. – Ама ще ги изядат вълци и мечки. – Не се безпокоите. Вълците ядат овцете, докато има кошари; те ядат говедата, защото има юлари. Щом изчезнат юларите и кошарите, и вълци няма да има. Днес вълкът яде овце, защото и той изхожда от кривото разбиране на Христовото учение. Той казва на овцата: За да се спасиш, аз трябва да ям плътта ти и да пия кръвта ти. Докато си вън от мене, няма спасение. Овцата му отговаря: Щом е така, изяж ме. В този смисъл яденето не разрешава въпроса. То е само една вътрешна връзка. То има отношение към живота. Затова казва Христос: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си." С други думи казано: Докато висшето в човека не се пожертва за Бога, няма живот в себе си. Докато житното зърно не се пожертва, не стане плът и кръв в човека, животът няма да дойде. Животът сам по себе си не може да дойде. Хиляди години да стои житното зърно в хамбара, все зърно ще си остане. Щом се посее, то придобива това, което при други условия не може да придобие.
Казвам: Страданията пресъздават условията. Те носят условия за вечен живот. Ние търсим щастието в живота по начин, по който не може да дойде. Колкото пъти и да ядеш, ще изпитваш все едно и също нещо. Колкото пъти да пиеш вода, все едно и също нещо ще придобиеш. Колкото пъти и да четеш една и съща книга, все едно и също нещо ще придобиеш. Казваш: Много пъти четох Библията. – Какво от това? Аз зная една американка, която чела 90 пъти Библията, но нищо особено не придобила. Значи, не е в многото ядене, нито в многото четене, но в съзнателното отношение и към яденето, и към пиенето, и към четенето
Сега ние се нуждаем от образци. Обаче, образецът не е нещо външно. Истинският образец е в онова живото, което расте в човека. Само то може да го повдигне. Когато Мойсей отивал при Господа да получи десетте заповеди, той срещнал един овчар, който бил много радостен. Мойсей го запитал: Защо се радваш? – Днес Господ ще ми дойде на гости, ще опека за Него една овца. – Защо си толкова глупав? Господ не ходи на гости, не яде агнета и овце. Овчарят се замислил и дълбоко се наскърбил. Мойсей продължил пътя си, доволен, че освободил овчаря от едно заблуждение. Като получил десетте заповеди, Мойсей забелязал, че лицето на Господа било тъжно. Той Го запитал: Защо, Господи, лицето Ти е тъжно ? – Ти огорчи една чиста душа, не каза истината. Сега ще му кажеш, че ще го посетя. Мойсей намерил овчаря и му казал: Извини ме, че те огорчих, не ти казах истината. Господ ще изпълни обещанието си, ще ти дойде на гости. Овчарят се зарадвал и продължил приготовленията си за посрещането на Господа. Мойсей искал да разбере как Бог ще посети овчаря. Той се скрил па едно място, отдето гледал как ще дойде Господ. Овчарят, готов вече да приеме Великия гост, заспал. В това време от небето паднал огън и изгорил агнето. Като се събудил, овчарят бил много радостен и казал: Колко хубаво ядохме! Така Мойсей разбрал тайната, че има вътрешно, духовно разбиране. Нещата трябва да се разбират не по външен път, но по вътрешен, духовен. Когато разберете духовната страна на живота, веднага ще се обновите.
Желая ви да дойде любовта и да запали свещения огън във вас. Това значи, да дойде Бог да живее във всички хора. Тогава ще дойде Царството Божие на земята. Всички, от най-малки до най-големи, ще познаят Господа.
– Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената истина на Духа, носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
35. Утринно Слово от Учителя, държано на 18 юни 1933 г., София. – Изгрев.