Силното оръжие
Силното оръжие
Размишление.
Ще прочета 16 гл. от Йоана.
В живота има разбрани и неразбрани неща. – За кого? – За хората. Също така има неща определени и неопределени. – За кого? – За живите същества. Например, светлината е разбрана само за онези, които могат да я възприемат, но не и за онези, които не я възприемат. Също така и любовта е за онези, които могат да я възприемат. И животът е за онези, които могат да го възприемат. Изобщо, нещата се дават само на онова, което живее, което е разумно. На неразумното и на онова, което не живее, нищо не се дава. На онзи, който иде на земята да живее, всичко се дава; на онзи, който напуща земята, нищо не се дава. Който се ражда, учи и придобива знания, той живее; който умира, престава да живее, той нищо не придобива. Ако любиш, ти се раждаш; ако мразиш, умираш. Докато имаш светлина, живееш; щом останеш в тъмнина, умираш. Добрият, здравият се ражда; лошият, болният умира. Значи, положителното носи живот, а отрицателното – смърт.
Съвременните хора живеят в миналото, затова умират. Когато заживеят в настоящето, те ще се раждат. Бъдещето расте, носи условия за нов живот. Като знаете това, престанете да мислите за миналото. Не туряйте надеждата си в миналото. То носи съблазните в живота. Когато богатият обеднее, той постоянно мисли за миналото си, за своето богатство. За него богатството е подтик. Сиромахът, като изгуби сиромашията си, не мисли вече за нея. – Защо? – Защото тя нищо не дава. – Какво трябва да прави сиромахът ? – Да стане богат, да се учи, т. е. да се новороди. Животът дава само на онзи, който се ражда и живее. На онзи който умира, нищо не дава. Следователно, ако искаш да живееш, ще учиш, ще любиш и ще работиш.
Едно трябва да знаете: Не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. Не търсете живота в майка си. Трябва ли плодът да очаква на клонете? Временно, докато е на дървото, те ще го поддържат, но щом узрее и капне на земята, той няма нужда от тях. Значи, силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво. Първоначално плодът мислеше, че не може да живее без клони. Щом падна на земята и се зарови в вея, той научи тайната, че и без клони се живее. Посее ли се в земята, може да живее и при най-неблагоприятните условия.
Днес всички хора страдат по причина на своето невежество. Те мислят, че са слаби, като рохки яйца. Те мислят, че докато са в кошницата и никой не ги пипа, са силни. – Не е така. Те са силни, когато се излюпят. Излюпените яйца живеят, а неизлюпените умират. Вие искате никой да не ви пипне, да не ви докосне. – Само умрелия не пипат. Живеят, обаче, всеки ще го пипне, ще го бутне оттук-оттам. Дето е животът, там има движение. Ако ви обичат десет души, те непременно ще искат да ви пипнат. Нали искате хората да ви обичат? Ами ако ви обичат сто души? Ако ви обичат хиляда, десет хиляди, сто хиляди или един милион хора? Какво ще правите тогава? Те все ще ви пипнат, ще се докоснат до вас. Ако не искате да ви пипат, трябва да отидете на другата страна на живота, между умрелите, тях никой не ги бута. Ако умрелият преседи повече от 24 часа вкъщи, не само че никой не го бута, но всеки стои далеч от него.
Питам: Какъв е смисълът на живота – да живее човек, или да умре? Чудни са религиозните хора, които казват: Да умрем за Христа! Те искат да умрат за Христа, а Той казва: Да отидем при Лазара да го събудим, защото той не е умрял. Христос възвърна Лазара към живот, а религиозните мислят, че трябва да умрат за Христа. Това е буквално разбиране на нещата. Всъщност, идеята е да живеем за Христа! Мнозина не разбират тази идея, защото живеят на дърво без корен. – Е, ще забия един кол. – Да забиеш един кол, това значи, да придобиеш сила. Има много колове забити, но те не придобиват никаква сила. Силен е само онзи, който расте и се развива. Той има корени в себе си. Ако търсиш някаква подпора отвън, ти си мъртъв кол – всеки може да те измъкне от мястото ти. Ако се надяваш на парите си в банката, това са колове. Надявай се на онова, което носи живот, мъдрост и сила. Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и мъдрост. Искате да знаете, какво е Господ. – Той е Онзи, Който може да ви освободи от всички отрицателни състояния
Представете си едно семейство, дето бащата е пияница. Ако го питате нещо за живота, той ще ви говори за бедността, за лишенията, за мъчнотиите. – Защо говори за това? – Защото, чрез пиянството той е дошъл до отрицателната страна на живота. И децата му имат същата слабост на бащата, и те обичат да пият. Много естествено. Ако отсечете клон от някое дърво, ще видите, че и той съдържа качествата на дървото– положителни и отрицателни. – Какво трябва да се направи с дървото? – Да се облагороди. Същото трябва да стане и с бащата пияница. Ако той не се облагороди, и децата му няма да се изправят. Да се облагороди, това значи да се свърже с Бога. Само тази връзка дава възможност на човека да се изправи.
Казвате: Да научим, що е добро и що е любов. – Ако мислите, че сега може да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно, в даден момент той познава или доброто, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това добро е за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш на Бога със своята вяра? С вярата си ти допринасяш нещо на себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи, да приемеш страданието и смъртта. – Що е страданието? – Спънка в живота. За разумния таза спънка е на място, а за неразумния тя е нещастие. За да се справиш със страданието, не го питай отгде иде и какво носи, но го угости, приеми го като гост. Ако не си готов да го приемеш в дома си, дай му гръб. Така трябва да постъпваш и с омразата, изобщо, с всички отрицателни прояви в живота. Пазете се от отрицателните прояви. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него. Умрелият да върви по своя път, и живият – по своя. Човек е дошъл на земята да живее между живи хора, а не между мъртви. В смъртта няма никаква сила – силата а в живота. В омразата няма сила – силата е в любовта. И невежеството не носи сила – силата е в знанието. Силата е в доброто, а не в злото. Това са истини, които трябва да се знаят. Те постоянно се сменят. Например, любовта може да се превърне в омраза и обратно – омразата в любов. Пазете се да не минавате от положителното в отрицателното.
Помнете: Докато сте на земята, вие ще минавате през противоположностите на живота. Ще минавате през състоянието на светията, както и през състоянието на грешника. Разликата е само в това, че дето влезе светията, живот носи; дето влезе грешникът, смърт носи. Затова е казано: „Христос дойде, за да даде живот, и то преизобилно. А крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби.“ Животът дава, а смъртта взима. Даването е вътрешен процес, а не външен. В даването Бог взима участие. Казано е, че Бог е Любов. Значи, като дойде в човека, любовта привлича живота, а животът привлича всички сили и енергии от природата. Казвате: Какво ли ще ни даде Учителят? – Какво ще ви дам ? Аз мога само да ви пожелая да отидете в рая. Там е мястото на работата. Там няма почивка. – Защо? – Защото раят е място на вечния живот. Ще живееш в рая и ще помагаш на слабите. Раят е място на даване, както дава големият извор. Там всички дават, а никой не взима.
Христос казва: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко.“ – Кой е този Дух? Колкото може с думи да се обясни що е светлината, толкова може да ви се обясни, какво представя Духът. Ако река научно да ви обяснявам, що е светлината, въпросът ще стане по-тъмен за вас. Мъчно може да се обясни светлината научно. Простият ще каже: Запалвам свещта. Ето светлината. Ще питате от лойта ли излиза светлината ? – Не. – От фитила ли? – Не. – Отде иде тогава? – Енергията на светлината иде от слънцето – вечният източник на живота. – Отде иде животът? – От Великото Разумно Начало, наречено Бог. Животът приижда постоянно. Който е свързан с Бога, той е придобил вечния живот.
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със свята немощ." Той не се хвали със силата си, а със своята немощ. Под „немощ“ се разбира външно безсилие, а вътрешна сила. Външно водата е немощна, но в нея се крие мощна сила. И въздухът външно е немощен, но като се използува вътрешната му сила, той прави чудеса. И светлината не вдига никакъв шум, но сила се крие в нея. В този смисъл, слабото е най-силно. Това подразбират думите на Павла: „Ще се похваля със своята немощ.“ То значи: Ще се похваля с това, което отвън е слабо, а вътрешно – силно. Ще се похваля с това, което отначало започва със слабото, а свършва със силното. Животът започва с най-слабото, а свършва с най-силното. Смъртта започва с най-силното, а свършва с най-слабото.
Казано е: „Истината ще ни направи свободни“. Един арменски говедар получил голямо наследство. Понеже обичал да пие, той събрал приятелите и познатите си, на които дал богато угощение. Два-три дена той ял и пил с тях, докато прахосал всичките си пари. Като останал в същото положение, говедар, той си казал: Свободен съм вече. – Свободен е той, но не е разбрал истината. Това значи, да дадеш сабя в ръцете на слабия и неразумен човек. Той ще вземе сабята и ще започне с нея да реже главите на хората. Ако дадеш сабята на разумен и силен човек, той ще я превърне в мощно, силно перо. Или, ще я разтопи и във вид на железни капки ще я дава на болни да пият и да се усилват. Съвременните лекари турят желязото във вода и с нея лекуват болни. Ти можеш с мисълта си да туриш парче желязо във водата и от тези железни капки ще даваш на слаби и болни хора. Така ще влееш живот в тях. Това може да направи само онзи, който знае. Например, някои факири правят такива опити и получават добри резултати. За тях се говорят много неща, някои са верни, а някои – преувеличени. Разправят за един факир един интересен случай. Той направил един абсцес на крака на един болен. Започнало да тече кръв. Лекарите казали, че кръвта, сама по себе си, ще спре. Обаче, факирът приложил волята си и кръвта моментално спряла да тече. После казал: Сега, със силата на волята си, ще накарам кръвта отново да тече. Така, той спирал кръвта, когато искал. Най-после той турил ръката си върху болното място, което веднага заздравяло. В десет минути раната оздравявала; иначе, нужни били три-четири седмици за оздравяването й. Как става това, малцина знаят. Факирът прилага силата на волята и на мисълта си и прави чудеса. – Защо ние не можем да направим същите опити? – Защото волята ви е слаба. Сегашните хора се намират в положението на малките деца, които возят в колички. Ако не ги возят, те плачат, искат да ги носят на ръце. Като им омръзне това, пак искат да ги возят. Блажен е онзи, който няма нужда от количка, с която да го разхождат. Блажен е онзи, който не се нуждае от слуги, да го носят на ръце. Блажен е онзи, който не взима пари на заем. Блажен е онзи, който не търси фурни, да си купува хляб, нито дрехар и обущар, да си шие дрехи и обувки. Блажени сте, когато не се нуждаете от нищо. Докато имате нужда от всичко, вие не сте блажени. Казвате: Блажен е онзи, който знае да чете и да пише. Докато човек пише с ръката си, не е блажен. Ако може да пише и да рисува с езика си, той е блажен. В рая четат само онези книги, които се пишат с езика. Там никога не четат книги писани с ръка. Още по-ценни са книгите, написани с човешкото сърце. Като истински човек, ти трябва да използуваш съзнателно и разумно и езика, и сърцето си. Ако си птица и не можеш да използуваш крилете си, защо ти са те? В тях е твоето спасение. Не можеш ли да ги използуваш, смъртта те чака. Неприятелят ще те стигне и ще те изяде. Ако разполагаш с ключа на водите, при нападение на неприятеля, лесно можеш да се справиш с него. Ако си предвидлив, ще завъртиш ключа, ще потекат водите, и неприятелят ще се удави. Не завъртиш ли ключа, смърт те очаква. Ти държиш ключа на огъня в ръката си, а разчиташ на една обикновена пушка. Мислиш, че с нея ще победиш неприятеля си. – Не, завърти ключа на огъня, и неприятелят ще отстъпи – не може да устои на топлина от 10,000°. В такъв случай, кой може да те нападне? Ако разчитате на съвременните оръжия, с тях да покорите света, ще бъдете бити на общо основание.
„Духът на истината ще ви научи на всичко.“ Какво разбирате под „Духа“ ? Вие разбирате криво Божия Дух. Вашето разбиране за Духа е детинско. Казвате: Духът ми говори. – Какво ти говори? Казал ти да хвръкнеш. Чудиш се, как ще стане това. Вземи своя аероплан и ще хвръкнеш. Ако не можещ да направиш това, нямаш вяра. Тогава и Духът не ти говори. Ако можеш да хвръкнеш, Духът наистина ти говори. Когато Духът говори, всичко става. Когато ти говориш, нищо не става. Това, което в даден случай става във нас, е Духът. Не мислете, че като не сте готови, Духът ще дойде. – Ще приложим любовта, и Духът ще дойде. – За кого? – За всички без изключение. – Ще приложим светлината. – За кого? – За всички. Духът казва това. Той е слънцето на живота. Той грее на всички живи същества, дава им възможност да възприемат светлината. Въпреки това, червеят си остава червей; бръмбарът си остава бръмбар. – Защо? – Защото не разбират светлината. Човек е станал човек, защото е разбрал светлината. Който повече разбира светлината, станал е ангел, Който повече разбира светлината, повече възприема. Ако малко я разбира, малко възприема.
Учениците Христови казаха на Христа: „Придай ни вяра!“ – Тръгни по пътя на надеждата! – Какво значи това ? – Като тръгнеш по пътя на надеждата, ще имаш вяра. – Придай ни любовта.– Тръгни по пътя на вярата! – Да дойде Духът. – Тръгни по пътя на Духа. – Какво значи това? – Щом питаш, не разбираш. – Тръгни по пътят – Кой е пътят? – Като дойдеш до края, тогава ще разбереш. Началото и краят, събрани в едно, определят истината. Не можеш да познаеш истината, ако няма начало и край в това, което си предвидил. Животът ви трябва да дойде до един край, не до свършека, но до истината. Под „край“ разбирам да живееш в истината. Животът на сегашните хора е неразбран. – Защо? – Не са дошли до светлината. „До края“, значи да влезеш в светлината. Краят на любовта е край на живота. Какво се разбира под „край на живота“. Това значи, край на противоречията, край на тъмнината. Щом влезеш във вечния живот, там постоянно приижда светлина.
Искаш Бог да те обича, да бъдеш щастлив, – Това е външната страна. Може ли да те обича човек, на когото всеки момент забиваш нож в сърцето? – Той може да ви обича само при едно условие: ако е във водата. – Колкото и да забиваш нож във водата, той ще остане неуязвим. Ако плуваш с него заедно с нож в ръка, трябва да се откажеш от ножа. Иначе ще се удавиш. Ако решиш да живееш в света на любовта и носиш със себе си омразата, непременно ще потънеш на дъното на любовта. Следователно, хвърли този нож. Любовта няма нужда от ножа на омразата. Тя няма нужда от ничия защита. Тя носи в себе си най-силното оръжие, което някога светът е познавал. Живейте в любовта и ще имате най-силното оръжие!
Сега ще ви кажа няколко думи: Което можем да разберем, ще разберем, което можем да възприемем, ще възприемем; което можем да живеем, ще живеем; в което можем да вярваме, ще вярваме; което можем да любим, ще любим.
– Проявената Любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
39. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юли, 1933 г. София – Изгрев.
Ще прочета 16 гл. от Йоана.
В живота има разбрани и неразбрани неща. – За кого? – За хората. Също така има неща определени и неопределени. – За кого? – За живите същества. Например, светлината е разбрана само за онези, които могат да я възприемат, но не и за онези, които не я възприемат. Също така и любовта е за онези, които могат да я възприемат. И животът е за онези, които могат да го възприемат. Изобщо, нещата се дават само на онова, което живее, което е разумно. На неразумното и на онова, което не живее, нищо не се дава. На онзи, който иде на земята да живее, всичко се дава; на онзи, който напуща земята, нищо не се дава. Който се ражда, учи и придобива знания, той живее; който умира, престава да живее, той нищо не придобива. Ако любиш, ти се раждаш; ако мразиш, умираш. Докато имаш светлина, живееш; щом останеш в тъмнина, умираш. Добрият, здравият се ражда; лошият, болният умира. Значи, положителното носи живот, а отрицателното – смърт.
Съвременните хора живеят в миналото, затова умират. Когато заживеят в настоящето, те ще се раждат. Бъдещето расте, носи условия за нов живот. Като знаете това, престанете да мислите за миналото. Не туряйте надеждата си в миналото. То носи съблазните в живота. Когато богатият обеднее, той постоянно мисли за миналото си, за своето богатство. За него богатството е подтик. Сиромахът, като изгуби сиромашията си, не мисли вече за нея. – Защо? – Защото тя нищо не дава. – Какво трябва да прави сиромахът ? – Да стане богат, да се учи, т. е. да се новороди. Животът дава само на онзи, който се ражда и живее. На онзи който умира, нищо не дава. Следователно, ако искаш да живееш, ще учиш, ще любиш и ще работиш.
Едно трябва да знаете: Не търсете силата извън вас. Не очаквайте помощ от ближния си. Не търсете живота в майка си. Трябва ли плодът да очаква на клонете? Временно, докато е на дървото, те ще го поддържат, но щом узрее и капне на земята, той няма нужда от тях. Значи, силата на плода е в самия него. Щом падне на земята, плодът отново произвежда цялото дърво. Първоначално плодът мислеше, че не може да живее без клони. Щом падна на земята и се зарови в вея, той научи тайната, че и без клони се живее. Посее ли се в земята, може да живее и при най-неблагоприятните условия.
Днес всички хора страдат по причина на своето невежество. Те мислят, че са слаби, като рохки яйца. Те мислят, че докато са в кошницата и никой не ги пипа, са силни. – Не е така. Те са силни, когато се излюпят. Излюпените яйца живеят, а неизлюпените умират. Вие искате никой да не ви пипне, да не ви докосне. – Само умрелия не пипат. Живеят, обаче, всеки ще го пипне, ще го бутне оттук-оттам. Дето е животът, там има движение. Ако ви обичат десет души, те непременно ще искат да ви пипнат. Нали искате хората да ви обичат? Ами ако ви обичат сто души? Ако ви обичат хиляда, десет хиляди, сто хиляди или един милион хора? Какво ще правите тогава? Те все ще ви пипнат, ще се докоснат до вас. Ако не искате да ви пипат, трябва да отидете на другата страна на живота, между умрелите, тях никой не ги бута. Ако умрелият преседи повече от 24 часа вкъщи, не само че никой не го бута, но всеки стои далеч от него.
Питам: Какъв е смисълът на живота – да живее човек, или да умре? Чудни са религиозните хора, които казват: Да умрем за Христа! Те искат да умрат за Христа, а Той казва: Да отидем при Лазара да го събудим, защото той не е умрял. Христос възвърна Лазара към живот, а религиозните мислят, че трябва да умрат за Христа. Това е буквално разбиране на нещата. Всъщност, идеята е да живеем за Христа! Мнозина не разбират тази идея, защото живеят на дърво без корен. – Е, ще забия един кол. – Да забиеш един кол, това значи, да придобиеш сила. Има много колове забити, но те не придобиват никаква сила. Силен е само онзи, който расте и се развива. Той има корени в себе си. Ако търсиш някаква подпора отвън, ти си мъртъв кол – всеки може да те измъкне от мястото ти. Ако се надяваш на парите си в банката, това са колове. Надявай се на онова, което носи живот, мъдрост и сила. Радвай се, че Бог ти е приятел. От Него черпиш сила, живот и мъдрост. Искате да знаете, какво е Господ. – Той е Онзи, Който може да ви освободи от всички отрицателни състояния
Представете си едно семейство, дето бащата е пияница. Ако го питате нещо за живота, той ще ви говори за бедността, за лишенията, за мъчнотиите. – Защо говори за това? – Защото, чрез пиянството той е дошъл до отрицателната страна на живота. И децата му имат същата слабост на бащата, и те обичат да пият. Много естествено. Ако отсечете клон от някое дърво, ще видите, че и той съдържа качествата на дървото– положителни и отрицателни. – Какво трябва да се направи с дървото? – Да се облагороди. Същото трябва да стане и с бащата пияница. Ако той не се облагороди, и децата му няма да се изправят. Да се облагороди, това значи да се свърже с Бога. Само тази връзка дава възможност на човека да се изправи.
Казвате: Да научим, що е добро и що е любов. – Ако мислите, че сега може да научите това, вие се лъжете. Човек знае това, което е вложено в него. Следователно, в даден момент той познава или доброто, или злото; в даден момент той е или вярващ, или безверник. Ако си вярващ, това добро е за тебе, а не за Бога. Какво ще допринесеш на Бога със своята вяра? С вярата си ти допринасяш нещо на себе си, съзнаваш, че си жив и Бог живее в тебе. Без вяра не може да се живее. Да се откажеш от вярата, това значи, да приемеш страданието и смъртта. – Що е страданието? – Спънка в живота. За разумния таза спънка е на място, а за неразумния тя е нещастие. За да се справиш със страданието, не го питай отгде иде и какво носи, но го угости, приеми го като гост. Ако не си готов да го приемеш в дома си, дай му гръб. Така трябва да постъпваш и с омразата, изобщо, с всички отрицателни прояви в живота. Пазете се от отрицателните прояви. Трябва ли да живееш с умрелите хора? Колкото и да ти е мил близкият, като умре, ти стоиш далеч от него. Умрелият да върви по своя път, и живият – по своя. Човек е дошъл на земята да живее между живи хора, а не между мъртви. В смъртта няма никаква сила – силата а в живота. В омразата няма сила – силата е в любовта. И невежеството не носи сила – силата е в знанието. Силата е в доброто, а не в злото. Това са истини, които трябва да се знаят. Те постоянно се сменят. Например, любовта може да се превърне в омраза и обратно – омразата в любов. Пазете се да не минавате от положителното в отрицателното.
Помнете: Докато сте на земята, вие ще минавате през противоположностите на живота. Ще минавате през състоянието на светията, както и през състоянието на грешника. Разликата е само в това, че дето влезе светията, живот носи; дето влезе грешникът, смърт носи. Затова е казано: „Христос дойде, за да даде живот, и то преизобилно. А крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби.“ Животът дава, а смъртта взима. Даването е вътрешен процес, а не външен. В даването Бог взима участие. Казано е, че Бог е Любов. Значи, като дойде в човека, любовта привлича живота, а животът привлича всички сили и енергии от природата. Казвате: Какво ли ще ни даде Учителят? – Какво ще ви дам ? Аз мога само да ви пожелая да отидете в рая. Там е мястото на работата. Там няма почивка. – Защо? – Защото раят е място на вечния живот. Ще живееш в рая и ще помагаш на слабите. Раят е място на даване, както дава големият извор. Там всички дават, а никой не взима.
Христос казва: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи на всичко.“ – Кой е този Дух? Колкото може с думи да се обясни що е светлината, толкова може да ви се обясни, какво представя Духът. Ако река научно да ви обяснявам, що е светлината, въпросът ще стане по-тъмен за вас. Мъчно може да се обясни светлината научно. Простият ще каже: Запалвам свещта. Ето светлината. Ще питате от лойта ли излиза светлината ? – Не. – От фитила ли? – Не. – Отде иде тогава? – Енергията на светлината иде от слънцето – вечният източник на живота. – Отде иде животът? – От Великото Разумно Начало, наречено Бог. Животът приижда постоянно. Който е свързан с Бога, той е придобил вечния живот.
Апостол Павел казва: „Ще се похваля със свята немощ." Той не се хвали със силата си, а със своята немощ. Под „немощ“ се разбира външно безсилие, а вътрешна сила. Външно водата е немощна, но в нея се крие мощна сила. И въздухът външно е немощен, но като се използува вътрешната му сила, той прави чудеса. И светлината не вдига никакъв шум, но сила се крие в нея. В този смисъл, слабото е най-силно. Това подразбират думите на Павла: „Ще се похваля със своята немощ.“ То значи: Ще се похваля с това, което отвън е слабо, а вътрешно – силно. Ще се похваля с това, което отначало започва със слабото, а свършва със силното. Животът започва с най-слабото, а свършва с най-силното. Смъртта започва с най-силното, а свършва с най-слабото.
Казано е: „Истината ще ни направи свободни“. Един арменски говедар получил голямо наследство. Понеже обичал да пие, той събрал приятелите и познатите си, на които дал богато угощение. Два-три дена той ял и пил с тях, докато прахосал всичките си пари. Като останал в същото положение, говедар, той си казал: Свободен съм вече. – Свободен е той, но не е разбрал истината. Това значи, да дадеш сабя в ръцете на слабия и неразумен човек. Той ще вземе сабята и ще започне с нея да реже главите на хората. Ако дадеш сабята на разумен и силен човек, той ще я превърне в мощно, силно перо. Или, ще я разтопи и във вид на железни капки ще я дава на болни да пият и да се усилват. Съвременните лекари турят желязото във вода и с нея лекуват болни. Ти можеш с мисълта си да туриш парче желязо във водата и от тези железни капки ще даваш на слаби и болни хора. Така ще влееш живот в тях. Това може да направи само онзи, който знае. Например, някои факири правят такива опити и получават добри резултати. За тях се говорят много неща, някои са верни, а някои – преувеличени. Разправят за един факир един интересен случай. Той направил един абсцес на крака на един болен. Започнало да тече кръв. Лекарите казали, че кръвта, сама по себе си, ще спре. Обаче, факирът приложил волята си и кръвта моментално спряла да тече. После казал: Сега, със силата на волята си, ще накарам кръвта отново да тече. Така, той спирал кръвта, когато искал. Най-после той турил ръката си върху болното място, което веднага заздравяло. В десет минути раната оздравявала; иначе, нужни били три-четири седмици за оздравяването й. Как става това, малцина знаят. Факирът прилага силата на волята и на мисълта си и прави чудеса. – Защо ние не можем да направим същите опити? – Защото волята ви е слаба. Сегашните хора се намират в положението на малките деца, които возят в колички. Ако не ги возят, те плачат, искат да ги носят на ръце. Като им омръзне това, пак искат да ги возят. Блажен е онзи, който няма нужда от количка, с която да го разхождат. Блажен е онзи, който не се нуждае от слуги, да го носят на ръце. Блажен е онзи, който не взима пари на заем. Блажен е онзи, който не търси фурни, да си купува хляб, нито дрехар и обущар, да си шие дрехи и обувки. Блажени сте, когато не се нуждаете от нищо. Докато имате нужда от всичко, вие не сте блажени. Казвате: Блажен е онзи, който знае да чете и да пише. Докато човек пише с ръката си, не е блажен. Ако може да пише и да рисува с езика си, той е блажен. В рая четат само онези книги, които се пишат с езика. Там никога не четат книги писани с ръка. Още по-ценни са книгите, написани с човешкото сърце. Като истински човек, ти трябва да използуваш съзнателно и разумно и езика, и сърцето си. Ако си птица и не можеш да използуваш крилете си, защо ти са те? В тях е твоето спасение. Не можеш ли да ги използуваш, смъртта те чака. Неприятелят ще те стигне и ще те изяде. Ако разполагаш с ключа на водите, при нападение на неприятеля, лесно можеш да се справиш с него. Ако си предвидлив, ще завъртиш ключа, ще потекат водите, и неприятелят ще се удави. Не завъртиш ли ключа, смърт те очаква. Ти държиш ключа на огъня в ръката си, а разчиташ на една обикновена пушка. Мислиш, че с нея ще победиш неприятеля си. – Не, завърти ключа на огъня, и неприятелят ще отстъпи – не може да устои на топлина от 10,000°. В такъв случай, кой може да те нападне? Ако разчитате на съвременните оръжия, с тях да покорите света, ще бъдете бити на общо основание.
„Духът на истината ще ви научи на всичко.“ Какво разбирате под „Духа“ ? Вие разбирате криво Божия Дух. Вашето разбиране за Духа е детинско. Казвате: Духът ми говори. – Какво ти говори? Казал ти да хвръкнеш. Чудиш се, как ще стане това. Вземи своя аероплан и ще хвръкнеш. Ако не можещ да направиш това, нямаш вяра. Тогава и Духът не ти говори. Ако можеш да хвръкнеш, Духът наистина ти говори. Когато Духът говори, всичко става. Когато ти говориш, нищо не става. Това, което в даден случай става във нас, е Духът. Не мислете, че като не сте готови, Духът ще дойде. – Ще приложим любовта, и Духът ще дойде. – За кого? – За всички без изключение. – Ще приложим светлината. – За кого? – За всички. Духът казва това. Той е слънцето на живота. Той грее на всички живи същества, дава им възможност да възприемат светлината. Въпреки това, червеят си остава червей; бръмбарът си остава бръмбар. – Защо? – Защото не разбират светлината. Човек е станал човек, защото е разбрал светлината. Който повече разбира светлината, станал е ангел, Който повече разбира светлината, повече възприема. Ако малко я разбира, малко възприема.
Учениците Христови казаха на Христа: „Придай ни вяра!“ – Тръгни по пътя на надеждата! – Какво значи това ? – Като тръгнеш по пътя на надеждата, ще имаш вяра. – Придай ни любовта.– Тръгни по пътя на вярата! – Да дойде Духът. – Тръгни по пътя на Духа. – Какво значи това? – Щом питаш, не разбираш. – Тръгни по пътят – Кой е пътят? – Като дойдеш до края, тогава ще разбереш. Началото и краят, събрани в едно, определят истината. Не можеш да познаеш истината, ако няма начало и край в това, което си предвидил. Животът ви трябва да дойде до един край, не до свършека, но до истината. Под „край“ разбирам да живееш в истината. Животът на сегашните хора е неразбран. – Защо? – Не са дошли до светлината. „До края“, значи да влезеш в светлината. Краят на любовта е край на живота. Какво се разбира под „край на живота“. Това значи, край на противоречията, край на тъмнината. Щом влезеш във вечния живот, там постоянно приижда светлина.
Искаш Бог да те обича, да бъдеш щастлив, – Това е външната страна. Може ли да те обича човек, на когото всеки момент забиваш нож в сърцето? – Той може да ви обича само при едно условие: ако е във водата. – Колкото и да забиваш нож във водата, той ще остане неуязвим. Ако плуваш с него заедно с нож в ръка, трябва да се откажеш от ножа. Иначе ще се удавиш. Ако решиш да живееш в света на любовта и носиш със себе си омразата, непременно ще потънеш на дъното на любовта. Следователно, хвърли този нож. Любовта няма нужда от ножа на омразата. Тя няма нужда от ничия защита. Тя носи в себе си най-силното оръжие, което някога светът е познавал. Живейте в любовта и ще имате най-силното оръжие!
Сега ще ви кажа няколко думи: Което можем да разберем, ще разберем, което можем да възприемем, ще възприемем; което можем да живеем, ще живеем; в което можем да вярваме, ще вярваме; което можем да любим, ще любим.
– Проявената Любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
39. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 юли, 1933 г. София – Изгрев.