Божествен и човешки порядък
Божествен и човешки порядък
Ще прочета 14-а глава от Евангелието на Лука.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат. Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури!“ Имат право хората да си носят потури.
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
Какво ще е отричането? Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря. Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на земята. Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
Ожениш се. Имаш частна собственост – жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече! Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи. То лесно не се изправя.
Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: „Те са необходимост.“
Две твърдения трябва да се направят. Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо. А пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем!“ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък. Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък. Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл. Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
Ти може да се отречеш от частната собственост. Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите. И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел. на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам. В Америка. Обаче те искат тук, в България. Това е човешкият ред на нещата.
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък. Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик. Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост? Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя. Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата. Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите! Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога!“ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти казваш, че Господ ти е проговорил. Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна? Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов? Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни? Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
Някой път не можеш да си обясниш следното. Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш. Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята. Сладкото в природата не го създадоха цветята. Те го взеха от природата.
Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия. Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще. Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен. Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
Светията, и той се бори. Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки, като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове. Казвам: Ще се стегнете сега! Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает!“ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии. Това върви по един естествен път. То е закон на растежа. Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения. Няма друг път. Всичко друго е губене на време. И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите досега не са взели решение.
„Отче наш“
30-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 15.IV.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.
В човешкото съзнание има две страни, които трябва да се разбират. Каквото и да мислим, както и да разглеждаме живота, съществува едни дуализъм, едно противоречие. Примерите, които Христос е привеждал, много пъти някои ги тълкуват в чисто буквален смисъл. Този пример, който ви прочетох, ни дава известно изяснение за живота: Някой стопанин дава вечеря и вика гости за вечерята. Този стопанин е богат човек. У него се е зародило желание да даде вечеря, да даде угощение. Най-напред той праща своя слуга да покани избраниците. Но те му отказват и причината за отказа им е много малка. Един казва: „Бих желал да дойда на угощението, но купих нива. Няма да мога да дойда тая вечер, ще ида да я нагледам.“ Друг купува 5 чифта волове и иска да ги опита и отговаря: „Няма да мога да дойда. Имай ме отречен.“ За него воловете са много по-важни, отколкото една вечеря. Действително, да се опитат 5 чифта волове, струва повече от една вечеря. Също така, да се опита една нива струва повече. Трети казва: „Ожених се, младата жена ми заповяда да не я напущам – не ще мога да дойда на вечерята.“ И така един по един, всички се отказват. Слугата разправя това на господаря си и той се разгневява. Не взема под внимание, че са важни нивата, воловете и жената. Той казва: „От първите поканени нито един не искам да дойде в бъдеще. И да дойде някой от тях, ще си изпати.“ И изпраща слугите си по улицата да намерят хроми, куци, слепи, сиромаси и пр., които не са от избраните, и тях да поканят.
Мога да се дадат няколко тълкувания дотук. Какво се разбира под една вечеря на стопанина? Може да предположим, че този стопанин е природата или Бог. Той иска да даде една вечеря. Ако един цар поканва гости, те няма да могат да откажат заради 5 чифта волове, понеже воловете могат да хвръкнат, също жената, нивата. Всичко може да хвръкне, да изчезне, ако не се уважи желанието на царя. Но когато Господ кани, Когото не виждаме, ние можем да откажем.
Създава се една нова епоха сега. Нивата, воловете и жената са старите разбирания, старият порядък. Ще дойде едно ново учение, за което хората се поканват да го възприемат. Някой казва: „Много работа имам, сега съм на 40 години, късно е да приемам новите разбирания.“ Когато влезе френската мода мъжете да носят панталони, защото по-рано носеха шалвари, някои казваха: „Не сме свикнали да носим френски панталони. Ще си носим потури!“ Имат право хората да си носят потури.
И след това Христос се обръща и казва почти най-тежките думи, които някога е казвал: „Който тръгне подир Мене и не възненавиди баща си, майка си, жена си, брат си, сестра си, чадата си, приятелите и себе си, своя живот, не може да бъде Мой ученик.“ Как ви се вижда това? Ако го разбираме в буквален смисъл, не можем да разберем истината. Христос е искал да каже да се отрече от всичко старо човек, което си е позволил досега, защото старото ще умре. Ако ти не се откажеш от баща си, от майка си, те ще се откажат от тебе. Има една тънкост в психологическата страна на този стих. Трябва да се откажем от някои неща. Съвременните хора разглеждат нещата много едностранчиво, те вървят по една много определена линия.
Какво ще е отричането? Ти имаш 10 килограма жито в хамбаря. Ако не се откажеш от него и не го посадиш, то идущата година ще се намериш в много трудно положение. Но ако се откажеш тая година, то идущата година ще се намериш в добро положение. Ако не се откажеш от дъщеря си, от сина си, от баща си и пр., тях ще ги задигнат. Синът ти ще се откаже от тебе и ще си замине. Също така и дъщеря ти. Вие си правите илюзия, че дъщеря ви е умряла. Младата жена, когато иска да направи голямо впечатление на мъжа си, тя ще се престори, че е припаднала, ще умре. Той ще я съживи, ще я полее с вода, не иска да я изгуби. Но някой път тя примира и той не може да я събуди. Тя не се връща. Питам сега: Преди колко хиляди години дойде тази идея у тази млада жена, като види мъжа, да примре? Дали нарочно го прави или това иде по някакъв друг път? Ще примират, много естествено – думите, като ударят нейното тъпанче, правят такъв силен трус на нейния двойник, че той изскача навън, понеже ударът е бил много силен. И тя припада на земята. Някой път тя не го прави нарочно, но ударът е бил силен.
Частната собственост е една обширна идея, която, за да прокараш в света, ти заемаш една каква да е служба и да допуснем, че ти искаш да наложиш властта си, силата си върху другите. Власт имаш, но и противоречия имаш. Казва се, че всяка власт е дадена от Бога. Но кои са признаците на една власт, която е дадена от Бога? Кои са признаците на Божествения живот? Някой път казваш: „Това е добро.“ Кои са признаците на доброто? Кои са признаците на разумния живот? Божественото всякога задоволява човека и остава един плюс, дава един растеж. Божественото не образува никакво противоречие в душата. Божествените неща се отличават. Всички противоречия произтичат от един човешки порядък, който е влязъл в света: ревност, раздори, съмнение, завист, лъжа и пр. Даже има и една вяра, която е човешка и ражда противоречия.
Ще ви изясня това: Представете си, че един човек си е направил идол, един голям идол. Той му дава качествата на едно божество и мисли, че този идол може да му помага. Този човек се намира в трудно положение, моли се на идола ден, два, три, месеци, но този идол не му помага. Човекът се обезверява в своя идол, в своята работа и с това не вярва вече и в работата на природата. Хората вярват в Бога, но не вярват в своите идоли, в своята работа. Например приписваме известни качества на някои неща и после виждаме, че това не е така и се обезсърчаваме, подозираме. Ние не живеем добре! Щом не живеем добре, това е човешки порядък. Всички противоречия, недъзи, ревност, слабост, болести произтичат от човешкия порядък. Човешкият порядък е създаден колективно, но и частно се създава.
Ожениш се. Имаш частна собственост – жена ти. Като се отдалечи тя някъде, казваш: къде е ходила? Той не може да я остави да мисли тя свободно, той не иска тя да показва своите чувства към някой друг мъж. Нито пък жената иска мъжът да показва своите чувства към друга жена. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и бащите си. Има мъже толкова ревниви, че ревнуват и братята си. Това е тяхна собственост, нищо повече! Ти влизаш в едно общество и искаш да ти дадат едно почетно място и ако не ти го дадат, ти веднага се докачаш, обиждаш се.
В Божествения свят, за да се справите с всички тези противоречия, които съществуват, има две възможности. Това е мое разбиране. Има две възможности, които съвременната наука не ги е засегнала и съвременното съзнание даже ги отминава. Христос ги е засегнал. Ти не можеш да придобиеш никаква свобода в света, ако не направиш две твърдения и две отричания. Можеш да започнеш с отричането, че нищо нямаш. Трябва да направиш това утвърждение – че нищо нямаш и че си там. И после ще направиш другото утвърждение – че всичко имаш. Представи си, че си един богат човек, който има най-малко 3–4 декара земя. Но казваш, че нищо нямаш. Ти казваш едно, но де факто ги имаш. Казваш, че в себе си си се отрекъл, но ти държиш нещата. А трябва да кажеш и да си убеден, че нищо нямаш. И ако ти се отречеш, значи ти си свободен. Ако кажеш, че всичко имаш, то щом имаш всичко, няма какво да ставаш собственик. Защото, щом ставаш собственик на каквото и да е, подразбира се, че ти си зависим. Ти като си собственик на една къща, гледаш някой да не ти я вземе. Собствеността подразбира състезание. Ти казваш: „Този имот е мой. Това агне е мое.“ Заколваш го после това агне или вол, или кокошка, защото ти ги считаш за частна собственост, ти вземаш живота на други същества и ги изяждаш. Казваш, че всичкото зло е в частната собственост. Ти мислиш, че известно парче земя е дадено на твое разположение. Това никой не ти го е дал. Ти можеш да заграбиш едно място и да кажеш: „Това е мое.“
Тези, които завземат държавите, които турят ред и порядък, и те са собственици. Всички държави и всички общества в света са все собственици на големи имоти. Съвременният комунизъм казва, че е против частната собственост. Това са само думи. Те не са се отказали от частната собственост. В частната собственост се крие едно голямо зло, но човек трябва да знае как да го изправи. То лесно не се изправя.
Ти се влюбиш в някой човек – то е частна собственост. Ти се влюбиш в тялото си, искаш да го прегърнеш, да го целунеш. Ти си се влюбил в хляба и искаш да го прегърнеш, да го изядеш. Ти си се влюбил в сливи, круши, ябълки и казваш: „Те са необходимост.“
Две твърдения трябва да се направят. Едното твърдение е, че се отричаш от всичко – нямаш нищо. А пък другото твърдение е, че всичко е твое. Тогава имаш право да ядеш: круши, ябълки, агънца, всичко е твое. Сега месоядците, хората на насилието, правят твърдения, че всичко на Земята е тяхно и казват: „Ние трябва да го завладеем!“ Добрите хора сега ще се мъчат да направят едно отричане. Те се учат на полуотричане. Не, съвършено трябва да се откажеш! Или един порядък, или друг порядък. Когато кажеш: „Всичко е наше“, това е Божественият порядък. Когато кажеш: „Всичко не е наше“, това е човешкият порядък.
Когато човек иска да завладее Божественото, без да му са дадени права, тогава той почва да ограничава другите в какъвто и да е смисъл. Казва се: „Всяка власт е дадена от Бога.“ Но какво трябва да разбираме под тези думи? Че тебе не ти ли е дадена власт да обичаш? Дадена ти е. Тебе не ти ли е дадена власт да ядеш? Дадена ти е. Не ти ли е дадена власт да ходиш, да мислиш, да чувствуваш? Дадена ти е власт, но ти, умният човек, трябва да знаеш властта, която Бог ти е дал, как трябва да използуваш. Трябва да знаеш колко трябва да ядеш и колко трябва да обичаш в дадения случай. Дотолкова ще обичаш, че да не причиниш никаква болка на този, когото обичаш. Твоята любов, твоята обич да ражда в него Божествени чувства, да се радва той на любовта ти. Щом дойде този момент този, когото обичаш, да не се радва на любовта ти, ти си прескочил границата. Ти може да се радваш по който и да е начин, но у онзи се ражда една реакция, противното, когато си прескочил границата. У него се заражда едно подозрение, че в твоята любов има нещо користолюбиво и вследствие на това той почва да туря известни прегради и тогава се заражда това вътрешно лицемерие. Ако е слаб, той ще почне да се оттегля все по-далеч и по-далеч. И така, както вървят работите, ще се случи това, което не сте желали. Вие всички сега, и целият съвременен културен свят, се намирате в противоречия. Не едно, а хиляди противоречия. Трябва да се избавим от тях, да ги разрешим правилно.
Ти може да се отречеш от частната собственост. Аз зная мнозина, които започнаха с идеята за раздаване и дадоха своето на другите. И другите почнаха да ги използуват. Като дадете за Господа имота си, ще дойдат другите да го ядат и пият. Чух даже наскоро, когато се вдигнаха бараките от Гьондовото място (част от Изгрева, закупена от Гьондов, и носела името на притежателя известно време. – бел. на станографката.), някои се обадиха. Дадох им друго място, да отидат там да се заселят. Но те искаха да останат на Гьондовото място. Съгласен съм, и това мога да им дам! Но те са само 14 души, а пък това място могат да го искат няколко хиляди души. И ако тия 14 души се настанят там, тогава ще дойдат другите хиляди души и ще кажат: „Как така на тях си дал това място! И ние искаме от туй място.“ Това желание – да иска човек хубавото, е Божествено. Но човек, като дойде на Земята, той трябва да е готов навсякъде да живее, понеже цялата Земя е негова. Ако той прави избор на едно или на друго място, той нарушава Божествените порядки. Аз им казвам: Аз съм богат, давам ви мястото горе, на Витоша. Това е разрешението. Но могат да дойдат и там и да ги вдигнат. Нищо не значи. На Родопите ще им дам. В Америка. Обаче те искат тук, в България. Това е човешкият ред на нещата.
Вие трябва да опитате докрай човешкия ред на нещата, да опитате и да видите слабите страни на човешкия порядък. Човешкият порядък, това са спомагателни страни на живота, а пък при Божествения порядък цялата Земя ще е твоя и ти ще бъдеш добре дошъл навсякъде. Дето и да ходиш, няма да бъдеш собственик. Като ти е дадена цялата земя, защо ти е собственост? Ти ще тръгнеш да раздаваш от тая земя. Ще си намериш другарка, на нея ще дадеш, после ще има други, на които ще почнеш да разпределяш.
Има противоречие между човешкия и Божествения порядък на нещата. Някои казват: „Виж как онзи си е наредил работите! Той е здрав, а аз съм болен. Той има къща, а аз нямам.“ Какво трябва да направим сега? Как трябва да излезем от това противоречие? – Ние няма с вас да поправим света. Власт имаме, но сили нямаме. И сили да имаме, не знаем как да поправим. Можем да управляваме, но нямаме кой да разпределя нещата. И най-сетне, кои са хората, които трябва да освобождаваме? Казват: „Да живееш по Бога!“ Един евангелистки проповедник проповядвал, че всичко в света принадлежи на Бога. Той бил доста богат. Обърнал едного към Бога и се радвал, че го обърнал. Но обърнатият към Господ един ден му задигнал кесията и казал на проповедника: „Понеже парите са на Господа, Господ ми каза да ги взема. На тебе е казал дяволът да ги вземеш, а Господ на мен трябваше да каже да ти дам кесията. Щом си позволил да я вземеш, това е от дявола.“ Разрешете сега кой е на правата страна. Онзи прави общи изводи от думите на проповедника. Проповедникът тълкува учението по-дълбоко, като казва: „Господ чрез мене трябваше да говори и да ми каже да ти дам кесията, понеже аз те обърнах. Ти казваш, че Господ ти е проговорил. Това е от дявола, ти искаш да вземеш парите.“ Кой е на правата страна? Онзи е обърнат, но проповедникът не признава, че е обърнат, щом може да направи една постъпка, която той не одобрява.
Сега, кое е по-хубаво в света: да вземете всички неща и да имате средства да живеете или всички да бъдете бедняци и да търсите един от друг любов? Кое положение е по-хубаво: Да бъдете сити или да бъдете гладни? Ситите хора са щастливите хора, а пък гладните хора са нещастните. Но кога гладният е нещастен? Когато не може да задоволи глада си, той е нещастен. След като се е наситил, ситият, след това иде друг един процес: това, което е приел, трябва да го повърне назад. Когато това, което си взел, трябва да го повърнеш назад, това не е благо. Ако нещата предизвикат стълкновение в хората, това е човешки порядък на нещата.
Всички имате една голяма задача: да се справите с вашия вътрешен живот. Мъчна работа е това! Аз съм разрешил този въпрос. Да допуснем, че влезеш някъде, където и да е. Да кажем, че ти си верующ, окултен ученик, ученик на Любовта и ученик на Мъдростта. Единственото учение в света, което осмисля живота, това е любовта. Вие може да имате сила, знание, украшение, красота и пр., но всичко това без любовта няма тази цена. Животът без любовта е една млада хубава мома, окичена с всички красиви неща. Тя е красива, но няма живот. Всички външни придобивки без любовта са мъртви. Знанието, мъдростта, силата, красотата добиват своята ценност само когато любовта влезе в човека. Всичко в света има цена, когато има любов. Така седи въпросът. Ако ти нарушиш закона на Любовта, веднага смъртта идва като едно ограничение в тебе. Не че любовта може да се ограничи, но като престане любовта в тебе, ти ще изгубиш смисъла на живота.
Някой път не можеш да си обясниш следното. Ти обичаш един човек и престанеш да го обичаш. Какъв е законът за обичта? Вие виждате един човек добре облечен и поглеждате вашите дрехи, че не са така добри, а пък неговите са добри. Има едно различие. И казваш си: „Той е много добре облечен.“ Туряш едно различие между себе си и него. Виждаш, че този човек знае, но всичко, което знае, е чуждо – той го е взел оттук-оттам. Пчелата е събрала мед от хиляди цветя. Тя не е направила меда, но цветята направиха меда; но има нещо в природата, по-далече от цветята. Медът съществуваше извън цветята. Сладкото в природата не го създадоха цветята. Те го взеха от природата.
Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане учител? Ще има заплата, уважение и пр. То е така, но Учителите, великите Учители на света, носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате ясна представа за това. Ти между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. Противоречия ще има в тебе и всичко това трябва да го разрешиш и няма къде да се освободиш. Ти ще бъдеш впрегнат кон. Като натоварен кон, ще кажеш: „Аз съм свободен да отида на Витоша“, но онзи те кара с камшик. Дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не влизат в твоето положение. Ще се качи този човек, онзи човек на каруцата. Всички Учители в света минават един тежък изпит. Те са на изпит и като могат да минат, ще минат в едно състояние вече, за което хората не са слушали даже, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но докато минеш до това състояние, ще минеш през най-строга дисциплина. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които ти са поверени, да не оставиш нито един да пропадне.
Защо християнството не успя? Христос в едно нещо не сполучи: не можа да отучи Юда да краде. И този Юда го има и в съвременното християнство. Христос го знаеше. Днес това, което разяжда християнството, е кражбата. Между 12-тях ученици на Христа, 11-те бяха на място. Само Петър се подхлъзна малко. Христос го обърна. Но Юда не можа да обърне. Христос сега трябва да обърне този Юда. Сега ще дойде Христос да обърне Юда. И ако Юда не се обърне, светът не може да се поправи. Сега не е въпрос за праведните, а е въпрос за Юдите. Вие сте се намерили при една от най-трудните задачи. Какво ще правите с Юда? Аз го виждам навсякъде. За 2000 години той е прогресирал. Във време на Христа този Юда е бил ученик, а сега е станал професор. Аз имам особено схващане за Бога, за обществения строй, за семейството и пр.
Две твърдения трябва да се направят. Първото твърдение е по отношение на Божествената Мъдрост. Разумно трябва да постъпва човек. Второто твърдение е по отношение на Любовта. Човек трябва да приложи Любовта както трябва. И от две неща човек трябва да се отрече. Аз ви казвам какво трябва да придобиете, а пък вие ще ми кажете от какво трябва да се отречете. Всички хора изискват неща, които са възможни само при известни условия. Всички задачи, които имат хората, могат да се разрешат.
Има едно голямо противоречие в света, което ще стане като една задача за в бъдеще. Един от младите братя ми разправяше, че той имал две неща, които трябвало да превъзмогне и като се отрече от тях, ще се почувствува свободен. Две неща има, от които трябвало да се отрече, с които трябвало да се справи. И право мисли той. Малки работи са те, но съставляват една вътрешна мъчнотия в света и в живота. Имаш един малък трън, не се изисква много да го изтеглиш. Но да допуснем, че ръката ти е тъй слаба, че не можеш да си повдигнеш ръката и да го хванеш. Всичко е в повдигането на ръката, да хванеш този малък трън и да го изтеглиш навън. Много малки дефекти има човек, но той няма сила да се справи с тях.
Не може човек да се отрече от нещо, ако той най-първо не е придобил. Ти не можеш да направиш едно самоотричане, преди да си придобил. Най-първо трябва да придобиеш, да имаш положителното, за да се отречеш от отрицателното. Животът започва с положителното. Ти не можеш да разрешиш една мъчнотия за живота си, докато не дойдеш до положителната страна на Любовта. Ти не можеш да разрешиш противоречията на живота, додето не дойдеш до положителната страна на Мъдростта. Две положителни неща трябва да имаш. Ти не може да се отречеш от богатството, докато го нямаш.
Светията, и той се бори. Какво го мъчи? Той е много напреднал от ваше гледище, но този светия има мъчнотии, с които трябва да се бори. И той си има слабите страни. Един човек е силен, може да носи 100 килограма на гърба си – дотам е стигнал. Но 500 килограма не може да носи. Един християнин, който се съблазнява от една красива мома, престъпление ли е това? Аз говоря само за външното, да не мине някаква крива мисъл в ума ви. Той само я е видял, но като се върне, може да си помисли една мисъл, за която ще го държат отговорен. Кого? Обикновения човек няма да го съдят за това, но един светия, който си е позволил и най-малката отрицателна мисъл, ще го държат отговорен. Въпросът е за светията, а не за вас. Това, което ви говоря за красивата мома, то се отнася до светията. Един светия го държат отговорен за това, за което вас не ви закачат. Вие ще бъдете тогава свободен. Един лекар може да направи операция на една красива жена, но ако вие я боднете с ножа, ще намерите затвора. Светията се намира в положението на онзи, който, като бодне момата, ще намери затвора. А пък вие сте в положението на лекаря, който може да направи голяма операция. Дето вие сте праведни, светията е неправеден. Един светия, турен на ваше място, веднага ще намери затвора. Ако той постъпва както вие постъпвате, веднага ще намери затвора.
Не искам това да ви бъде като спънка, но искам да ви кажа, че в бъдеще ще се намерите в едно положение на вашето развитие, ще дойдете до известни мъчнотии, социални мъчнотии. И при тия мъчнотии никой не може да ви помогне отвън. Само онези хора, които са минали през тях, ще ви покажат пътищата, по които може да се освободите разумно от тях. И под думите: „Царство Божие“ подразбираме всички хора, които са се освободили. Като дойде при вас който и да е човек, да ви е приятно. Като видите един човек, да ви е приятно, че сте го срещнали. Това е Божествено! И всеки, като ви срещне, да му е приятно. И вие да бъдете като ангели, които летят.
Понеже днес на кръст не могат да разпънат Христос, сега са приготвили задушливи газове. Казвам: Ще се стегнете сега! Вие сте много по-свободни от светията. Светиите в сравнение с вас са много ограничени. Един светия е ограничен. Един светия, ако го поканят двама младоженци, той няма да отиде. Ще каже: „Много съм зает!“ Един светия при един банкер не може да отиде. Един светия при един учен човек не може да отиде. Защо? Вие не сте в никаква опасност, но светията вижда тези работи – той вижда опасността. Аз се радвам, че не сте светии. Всички се стремете обаче да станете светии. Това върви по един естествен път. То е закон на растежа. Ако вие турите едно семе между пукнатините на канарата, дървото, което ще израсне, ще почне да расте по канарите и тези канари, които са близо една до друга, ще се отдалечат и между тях ще се образува по-голяма цепнатина.
Та, сега, първото твърдение, което ще направите в себе си, е следното: да приложите Божествената Любов във всичката ѝ пълнота. Да изпълните Волята Божия, в това е разрешението. Да изпълните Волята Божия не както вие разбирате. Волята Божия има отношение с всичко в света. И второто положение е: Всички трябва да бъдете добри проводници, та онова, което е хубаво, възвишено, трябва да мине през вашето съзнание. Силата ви седи в изпълнението на Волята Божия. Щом възприемете Волята Божия, вие ще имате сила. Само по този начин може да постигнете това, което желаете.
Ако тези твърдения ги направите, вие ще имате постижения. Няма друг път. Всичко друго е губене на време. И светията се намира в противоречия. Защо светиите се намират в противоречие? Защото и те не могат да изпълнят Волята Божия. Светиите трябва да имат едно желание: всички светии трябва да се слеят в едно. В тях има още индивидуализъм. Те не са решили още да се слеят в едно и да образуват един голям светия. Мъчна работа е това. И църквите не се съединяват по единствената причина на светиите. Има православни светии, католически светии, окултни светии и пр. Светиите са на особено мнение. При тях няма спор, но светиите не знаят как да се обединят. При това и Учителите, които стоят над светиите, и те се намират в противоречие понеже и те не могат да насилят светиите да направят това. Светиите трябва да го направят доброволно. И Учителите седят и гледат какво ще направят светиите. Учителите седят горе и не могат да вземат решение, понеже чакат светиите. Светиите досега не са взели решение.
„Отче наш“
30-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 15.IV.1934 г., 5 ч сутринта,
София – Изгрев.