Практическо приложение на музиката
Практическо приложение на музиката
"Добрата молитва"
„Аз в живота ще благувам" (песен)
Като тема ще имате за следния път песента „Аз в живота ще благувам". Всеки да я научи да я пее. Като тема ще ви бъде. Всеки как ще я изпее, ще видим.
Има една практична страна, има една непозната страна в живота. За пример вие не може да обясните противоречията, които възникват, и недъзите, които човек носи в себе си. Човешкият живот си има свои недъзи, както растенията си имат паразити, от които страдат. Човекът е едно, а пък животът на човека е друго. Или да вземем дървото на човека. Някой път, като страда дървото, страда и човекът. Да допуснем, че ако вашата нервна система страда, страда и вашият ум, не може да се прояви. Много пъти нервната система е обвита с известен род паразити, една елементарна енергия, която окултистите наричат ларви. И при това трябва да се учите. Има мисли и желания, които са паразити по естество. Някоя паразитна мисъл може да влезе, тя нищо не ползува човека. Тя ще изчерпи соковете и ще замине. Някое желание и някоя постъпка може да е паразит. Вие се спирате върху философията: „Как така постъпката да е паразитна?" Че ако вие изхраните и измътите едно змийско яйце, едно яйце на боа, то как ще постъпи тази боа с вас?
Та казвам: Мнозина, когато говорят за греха, когато говорят за дявола, говорят за неща, които са верни, но трябва да се турят на една научна основа, чрез която човек да може да работи. Говорите за дявола, но имате ли ясна представа какво нещо е дяволът. Това е портрет на един светъл дух, на един ангел. Под думата дявол разбираме едно същество, на което сърцето, умът и волята са изопачени. Това същество доброволно е изопачило своя ум, своите желания, изопачило е своята воля. Сега вие може да се спрете върху въпроса: Защо? Как е станала тази работа? Но не отивайте надалече. Например имате едно прекрасно състояние. Вземете от чисто научно гледище - вие някой път отивате до една далечна философия, която не се отнася до вас. Имате едно прекрасно състояние, но минава един ваш познат и ви казва една обидна дума. Изменя се вашето състояние и вие сте готови да направите цял скандал. Какво е внесъл той и защо не сте господари тогава на себе си? Какво е казал през въздуха? Ако бяхте глух, щяхте ли да се докачите? Да допуснем, че той казва думите: „Вие сте един голям невежа." Вие се обиждате и влизате в спор. Питам сега: Защо се измени вашето състояние? Когато той каже, че сте невежа, вие станали ли сте невежа? Или той ви каже, че сте учен човек и на вас ви стане приятно, но като каже така, вие ставате ли учен човек. Той може да каже, че вие разбирате много от окултните науки. Но какво разбирате от окултните науки? Може аз да ви обяснявам положителните и отрицателните сили в природата. Вие може да обяснявате положителните и отрицателните сили. Може да обяснявате потенциалната и кинетичната енергия в природата, но важно е да знаете законите, приложението.
Например вие имате едно състояние - не може да спите, лягате на леглото и се стряскате. Ще повикате един лекар, ще ви направи една инжекция, после втора инжекция, трета и т.н. После се съмнявате и се уплашите. Нали сте окултисти, защо не можете да се справите с този страх? Или да допуснем, че ви е срам, искате да пеете и не може да пеете, стеснявате се. Какво ви коства сега да се справите с това стеснително чувство? То така не може. Човек трябва да знае правилата и законите. Турете в мисълта си един интервал от долно “до” до горно “до”. Колко ноти има? Седем. Да кажем, че знаете първия тон. Тогава от първия тон последователно всичките тонове може да ги вземете по-лесно. Но ако ви кажа изведнъж да вземете сол или ре, или фа, или си? Да кажем, че в първата октава може да вземете по-лесно, но във втората октава, която е по-висока, ще можете ли? Колцина от вас можете да вземете две октави в пеенето? Има ли някой от вас? Вие колко вземате? За в бъдеще всеки окултист трябва да взема 4 октави. Една октава за баса, една октава за тенора, една октава за алта. Една октава за сопрана. Четвъртата е за сопрана. За сега най-видните певци се стремят да вземат 4 октави. Колко октави има цигулката? Онези, които свирят на цигулка, колко октави има? Аделина Пати е вземала 4 октави, три тона по-високо е вземала от цигулката. От сол до сол една октава. От второто сол до горното сол втора октава. Постоянно трябва да практикувате пеенето. Ако на физическото поле не може да пеете, поне в ума си може да пеете, една репетиция направете. И умствено може да правите репетиции, не само физически. Вие не сте правили една умствена репетиция на три октави или на четири октави. Разбира се, в този случай музиката ще бъде само едно условие, за да се тонирате. Трябва да вземете музиката като средство за тониране. Не да ви вземе цялото време, но най-първо човек трябва да се тонира с музиката, за да може да работи в каквато и да е област.
Че онези, които се занимават с изкуство или занятие, вземете дърводелство, нали си имат брус, за да наточат брадвата и инструментите. Онези, които се занимават с писане, стенографите, постоянно си острят моливите. Ако не си острят молива, не може да пишат. В това отношение в сегашната култура, в сегашния свят, дето на хората не им върви, това е, защото не са толкова музикални. Те обичат музиката, но като някоя мода. И казват: „Много хубаво пее." Но трябва да развие този център в себе си. Той сам е музикален, но той трябва да вземе музиката присърце, да не мисли, че музиката е само за музикантите. То е едно качество за всички. За да може да разрешите една задача в света, трябва да имате едно хубаво разположение. Без едно добро разположение нищо не можеш да разрешиш. В сегашната култура хората винаги са поощрявани по един механически начин. Турили са за поощрение парите, а не музиката. Сега, за да накарат някого да работи, турят му за поощрение парите. Парите са главният стимул. Любовта към парите спада към полуинтелектуалните способности. Тя има особен център в главата. Казват на някого: „Ако ти изобретиш нещо, лесно ще забогатееш". И като турят като стимул парите, той прави усилие. Не е лошо човек и за пари да работи, но казвам: Средствата, с които си служи, са чисто механически, физически, оказват много лошо влияние върху човека. Човек се стимулира чрез парите. Неговият прогрес не е постоянен. Даже много даровитите музиканти, след като забогатеят, престават да свирят. Същото се отнася за пианисти и учени. Докато са бедни, докато нямат пари, работят, а щом забогатеят, казват: „Друг да работи вече, ние доста работихме." Този възглед е само за този краткотраен живот. Сега ние ще се натъкнем на едно друго противоречие. Допуснете, че аз разбирам теориите на един кон, с който се разговарям. Казвам му, че той трябва да научи някои неща, понеже те ще му бъдат потребни, когато той стане човек.
Сега във вашия ум, като ви се говори за другия свят, може да се прояви същото, както когато говоря на коня. Конят трябва да се измени? Вместо да ходи на четири крака, той трябва да ходи на два крака. После трябва да се измени неговият череп. Конят толкова години живее при човека, знае човека, но не знае как да стане човек и той дълго време трябва да се учи на това. Има един начин, по който конят може да стане човек.
Сега ако вземете една жица, ако тази жица не е опъната, може ли да произлезе тон от нея? - Не. Но ако тази жица е опъната между две точки, между две витла, тогава може да образувате какъвто тон искате. Питам сега: На какво се дължи прогресът на тази страна, каква е разликата между хората и животните. Хората живеят индивидуално, те имат съзнание, а животните живеят на земята още групово. Едно животно не може да се отдели от своята група, никак не може да прогресира. У някои има едно малко различие, един прогрес, но у тях няма това индивидуализиране, както у човека. Аз искам да ви наведа на практическата страна. Дали конят може да стане човек или не, то е въпрос, който иска да се докаже, но не е необходимо сега да ви се доказва, че конят може да стане човек, защото има теория, че конете са изостанали хора. Поради това, че са изостанали хора в конска форма, затова могат да станат хора. Както един затворник може да се освободи от своя халат, като излезе от затвора, така и човешката душа може да се освободи от една конска форма, след като излезе от нея. Защото в дадения случай конската форма е затвор за човешката душа, за да научи нещо. Всички животински форми са затвор за човешката душа. Когато някой човек прегреши, то ще го пратят във формата на някой кон, лъв, заек, прасе, тигър, вълк.
Вие ще кажете: Как, може ли този човек да влезе в тялото на животното? Човек трябва да се върне в една конска форма, за да изправи морално своя живот. Обективният ум на коня и неговата прозорливост е отлична. Човек трябва да се върне назад, да научи нещо от коня. Много умни същества са конете. Тук, на земята, не са, но по естество, така групово както живеят, те са много умни. Много има човек да се учи от конете, но ако дълго време остане при тях, по тази причина, като човек той няма да може да прогресира; както някой пияница, който се е влюбил във формата на една чаша и постоянно я пълни и изпразва. Питам: След като е живял 20 години в кръчмата и е изпразвал чаши, какво е придобил? Нищо няма да придобие. Ще придобие нещо, морално ще придобие. След като дойдат при него страданията и загуби всичко, може да се просвети морално, да излезе нещо много добро от него. Може да излезе от него един отличен светия, възможно е. Много светии има, които от пияници са станали светии. По-лесно е пияница да стане светия, отколкото онзи, който не е пияница. Защото пияницата, за да стане светия, е имал воля, за да се справи с този лош навик. Силна воля имал той за това. И после да може да даде поука на другите.
Вие трябва да се пазите от известни паразити, които сега ви атакуват. Например има паразити на индиферентността. Ти се обезсърчаваш и казваш: „Празна работа. Като изучавам аз окултизма, какво ще ме ползува? Ако стана музикант, какво ще ме ползува? Ако стана доктор, какво ще ме ползува?" Ти стани музикант, че после ще видиш. Не си станал още музикант, какво ще разсъждаваш. Казваш: „Като обиколя света, какво ще придобия?" Ти обиколи света, че после ще видиш. Стани доктор, музикант, обиколи света и след това ще имаш едно вътрешно схващане, дали трябва да бъдеш доктор или не. Когато човек има тази негативна мисъл, той е недоволен и казва: „Не си струва човек да живее." Какво схващане имате вие за това чувство, че не си струва човек да живее. Защо не си струва да се живее? Какво трябва да се прави тогаз? Защото в природата ти не можеш да излезеш извън живота. Тогава какво ще правиш? Сега във вашия ум какво седи? По отношение на другите не си струва да се живее. Не си струва да се живее по този начин, както мислим, чувствуваме и постъпваме, а по друг начин може. Това не показва, че сегашните условия са единствените. Природата, когато е създала човека, е наредила, щото той постоянно да влиза във все нови и нови области и му се дават все нови и нови възможности. Така че неприятният момент, който сега имате, едно разочарование, в следващия момент ще се замени с по-светла мисъл. Питам: От това гледище в какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите седят в това: на един силен човек му е приятно да носи известен товар, той съзнава това с удоволствие, но за един слаб човек, това е нещастие. Това, което спъва слабия, не спъва силния. Лошото не спъва добрия. На един лош човек му е неприятно злото, той сам не може да се справи със злото. На добрия злото е приятно. Той може да се справи с него. Ако си ял една храна, която е вредна на организма, то тя ще ти причини вреда. Злото, което човек прави, е несъвместимо с човешката душа. Щом човек влезе във връзка с злото и злото влезе в неговата душа, той почва да страда.
Вземете за пример идеята за безверието. Това е един паразит в човека, умствен паразит. И не само това. Ако вие разгледате един човек, който е безверник в правия смисъл на думата, ще видите, че в неговата нервна система, в областта на неговите центрове, много нишки са осакатени от този микроб, от този умствен микроб. Ти не вярваш - това е една болест в тебе. А пък според сегашното схващане на хората, това иде от просветения ум, че не може да се вярва в едно заблуждение. Тогава човек в какво може да вярва в света? В картините ли ще вярваш или в художника? За пример проучваш картините на някой художник. Картините ли проучваш или художника? Художника проучваш, защото в тези картини той е вложил себе си.
Този поет, който пише поезия, вътре в поезията влага своята душа. Той не може да пише за нещо, което не знае. Но сега да дойдем до лекарството. Да допуснем, че този микроб се е загнездил, имате известно безверие.
Не вярвате, че можете да направите нещо. За пример казвам ви, че вие може да се научите да пеете, но вие казвате: „Празна работа, всичко може да науча, но да науча да пея - не!" Сега как може да се цери това ваше неверие? По кой начин? Кое е доброто пеене? - Човек, който не може да пее, има един голям дефект в себе си. Дяволът много го е страх от пеенето. Почнеш ли да пееш, той казва: „Свърши се моето царство." Ако аз съм на вашето място, ето какво щях да кажа: (Учителя пее следните думи.) „Колко съм слаб музикант, колко съм слаб музикант, колко малко зная да пея, малко зная да пея, да пея, да пея." Оттам ще почнем. Ще почнем с негативната страна и след това ще минем към позитивната и ще кажем: (Учителя пее.) „Научих се малко да пея, най-първо ще пея, че не мога да пея, а после ще кажа, че съм се научил малко да пея." И който дойде, ще му кажа: Спри се, почакай. Ще му изпея следните думи: „Понаучих се малко да пея, понаучих се малко да пея." Това музика ли е? - Разбира се. Така се туря основа. (Учителя пее.) „Научих се да пея, едно време аз не знаех как да пея, но сега се научих и сега зная добре да пея." Някой ще каже: „Така пее ли се?" Казвам: Сега се научих да пея. Но някой ще каже: „Така не се пее." Как се пее? И казва той: „Тактът трябва да се спазва". Както искаш, може да пееш - и бързо, и бавно, и с ударение, и без ударение, и с легато, и без легато. Ти казваш, че не е класическо. И некласически гами, и класически гами, както искаш, по който начин искаш. Ти казваш: „Ние само класически песни пеем." Да, даже ако разгледате един плод, той навсякъде не е еднакво узрял, не е еднакво сладък. Пеенето прилича на един плод.
Всеки да си направи едно малко куплетче от интервали. Направете една песен от три - четири думи, например сега аз се научих да пея и да ви изпея: (Учителя пее.) „Сега се научих добре да пея, сега се научих добре да пея, за в бъдеще още по-добре ще мога да пея. Знаете ли вие това, ще мога още по-добре да пея, отколкото сега аз пея. Трябва да знаете, че аз ще мога повече да пея." Сега това ще го научите. По този начин може да се освободите от вашето неверие. Така ще се лекувате. Ще хванете неверието и ще го раздрусате. Ще кажете: „Мога да пея." И като раздрусате неверието ще кажете: „Ти кога се научи да пееш?"
“Отче наш"
32 лекция от Учителя, държана на 25 май 1934 г., София, Изгрев.
„Аз в живота ще благувам" (песен)
Като тема ще имате за следния път песента „Аз в живота ще благувам". Всеки да я научи да я пее. Като тема ще ви бъде. Всеки как ще я изпее, ще видим.
Има една практична страна, има една непозната страна в живота. За пример вие не може да обясните противоречията, които възникват, и недъзите, които човек носи в себе си. Човешкият живот си има свои недъзи, както растенията си имат паразити, от които страдат. Човекът е едно, а пък животът на човека е друго. Или да вземем дървото на човека. Някой път, като страда дървото, страда и човекът. Да допуснем, че ако вашата нервна система страда, страда и вашият ум, не може да се прояви. Много пъти нервната система е обвита с известен род паразити, една елементарна енергия, която окултистите наричат ларви. И при това трябва да се учите. Има мисли и желания, които са паразити по естество. Някоя паразитна мисъл може да влезе, тя нищо не ползува човека. Тя ще изчерпи соковете и ще замине. Някое желание и някоя постъпка може да е паразит. Вие се спирате върху философията: „Как така постъпката да е паразитна?" Че ако вие изхраните и измътите едно змийско яйце, едно яйце на боа, то как ще постъпи тази боа с вас?
Та казвам: Мнозина, когато говорят за греха, когато говорят за дявола, говорят за неща, които са верни, но трябва да се турят на една научна основа, чрез която човек да може да работи. Говорите за дявола, но имате ли ясна представа какво нещо е дяволът. Това е портрет на един светъл дух, на един ангел. Под думата дявол разбираме едно същество, на което сърцето, умът и волята са изопачени. Това същество доброволно е изопачило своя ум, своите желания, изопачило е своята воля. Сега вие може да се спрете върху въпроса: Защо? Как е станала тази работа? Но не отивайте надалече. Например имате едно прекрасно състояние. Вземете от чисто научно гледище - вие някой път отивате до една далечна философия, която не се отнася до вас. Имате едно прекрасно състояние, но минава един ваш познат и ви казва една обидна дума. Изменя се вашето състояние и вие сте готови да направите цял скандал. Какво е внесъл той и защо не сте господари тогава на себе си? Какво е казал през въздуха? Ако бяхте глух, щяхте ли да се докачите? Да допуснем, че той казва думите: „Вие сте един голям невежа." Вие се обиждате и влизате в спор. Питам сега: Защо се измени вашето състояние? Когато той каже, че сте невежа, вие станали ли сте невежа? Или той ви каже, че сте учен човек и на вас ви стане приятно, но като каже така, вие ставате ли учен човек. Той може да каже, че вие разбирате много от окултните науки. Но какво разбирате от окултните науки? Може аз да ви обяснявам положителните и отрицателните сили в природата. Вие може да обяснявате положителните и отрицателните сили. Може да обяснявате потенциалната и кинетичната енергия в природата, но важно е да знаете законите, приложението.
Например вие имате едно състояние - не може да спите, лягате на леглото и се стряскате. Ще повикате един лекар, ще ви направи една инжекция, после втора инжекция, трета и т.н. После се съмнявате и се уплашите. Нали сте окултисти, защо не можете да се справите с този страх? Или да допуснем, че ви е срам, искате да пеете и не може да пеете, стеснявате се. Какво ви коства сега да се справите с това стеснително чувство? То така не може. Човек трябва да знае правилата и законите. Турете в мисълта си един интервал от долно “до” до горно “до”. Колко ноти има? Седем. Да кажем, че знаете първия тон. Тогава от първия тон последователно всичките тонове може да ги вземете по-лесно. Но ако ви кажа изведнъж да вземете сол или ре, или фа, или си? Да кажем, че в първата октава може да вземете по-лесно, но във втората октава, която е по-висока, ще можете ли? Колцина от вас можете да вземете две октави в пеенето? Има ли някой от вас? Вие колко вземате? За в бъдеще всеки окултист трябва да взема 4 октави. Една октава за баса, една октава за тенора, една октава за алта. Една октава за сопрана. Четвъртата е за сопрана. За сега най-видните певци се стремят да вземат 4 октави. Колко октави има цигулката? Онези, които свирят на цигулка, колко октави има? Аделина Пати е вземала 4 октави, три тона по-високо е вземала от цигулката. От сол до сол една октава. От второто сол до горното сол втора октава. Постоянно трябва да практикувате пеенето. Ако на физическото поле не може да пеете, поне в ума си може да пеете, една репетиция направете. И умствено може да правите репетиции, не само физически. Вие не сте правили една умствена репетиция на три октави или на четири октави. Разбира се, в този случай музиката ще бъде само едно условие, за да се тонирате. Трябва да вземете музиката като средство за тониране. Не да ви вземе цялото време, но най-първо човек трябва да се тонира с музиката, за да може да работи в каквато и да е област.
Че онези, които се занимават с изкуство или занятие, вземете дърводелство, нали си имат брус, за да наточат брадвата и инструментите. Онези, които се занимават с писане, стенографите, постоянно си острят моливите. Ако не си острят молива, не може да пишат. В това отношение в сегашната култура, в сегашния свят, дето на хората не им върви, това е, защото не са толкова музикални. Те обичат музиката, но като някоя мода. И казват: „Много хубаво пее." Но трябва да развие този център в себе си. Той сам е музикален, но той трябва да вземе музиката присърце, да не мисли, че музиката е само за музикантите. То е едно качество за всички. За да може да разрешите една задача в света, трябва да имате едно хубаво разположение. Без едно добро разположение нищо не можеш да разрешиш. В сегашната култура хората винаги са поощрявани по един механически начин. Турили са за поощрение парите, а не музиката. Сега, за да накарат някого да работи, турят му за поощрение парите. Парите са главният стимул. Любовта към парите спада към полуинтелектуалните способности. Тя има особен център в главата. Казват на някого: „Ако ти изобретиш нещо, лесно ще забогатееш". И като турят като стимул парите, той прави усилие. Не е лошо човек и за пари да работи, но казвам: Средствата, с които си служи, са чисто механически, физически, оказват много лошо влияние върху човека. Човек се стимулира чрез парите. Неговият прогрес не е постоянен. Даже много даровитите музиканти, след като забогатеят, престават да свирят. Същото се отнася за пианисти и учени. Докато са бедни, докато нямат пари, работят, а щом забогатеят, казват: „Друг да работи вече, ние доста работихме." Този възглед е само за този краткотраен живот. Сега ние ще се натъкнем на едно друго противоречие. Допуснете, че аз разбирам теориите на един кон, с който се разговарям. Казвам му, че той трябва да научи някои неща, понеже те ще му бъдат потребни, когато той стане човек.
Сега във вашия ум, като ви се говори за другия свят, може да се прояви същото, както когато говоря на коня. Конят трябва да се измени? Вместо да ходи на четири крака, той трябва да ходи на два крака. После трябва да се измени неговият череп. Конят толкова години живее при човека, знае човека, но не знае как да стане човек и той дълго време трябва да се учи на това. Има един начин, по който конят може да стане човек.
Сега ако вземете една жица, ако тази жица не е опъната, може ли да произлезе тон от нея? - Не. Но ако тази жица е опъната между две точки, между две витла, тогава може да образувате какъвто тон искате. Питам сега: На какво се дължи прогресът на тази страна, каква е разликата между хората и животните. Хората живеят индивидуално, те имат съзнание, а животните живеят на земята още групово. Едно животно не може да се отдели от своята група, никак не може да прогресира. У някои има едно малко различие, един прогрес, но у тях няма това индивидуализиране, както у човека. Аз искам да ви наведа на практическата страна. Дали конят може да стане човек или не, то е въпрос, който иска да се докаже, но не е необходимо сега да ви се доказва, че конят може да стане човек, защото има теория, че конете са изостанали хора. Поради това, че са изостанали хора в конска форма, затова могат да станат хора. Както един затворник може да се освободи от своя халат, като излезе от затвора, така и човешката душа може да се освободи от една конска форма, след като излезе от нея. Защото в дадения случай конската форма е затвор за човешката душа, за да научи нещо. Всички животински форми са затвор за човешката душа. Когато някой човек прегреши, то ще го пратят във формата на някой кон, лъв, заек, прасе, тигър, вълк.
Вие ще кажете: Как, може ли този човек да влезе в тялото на животното? Човек трябва да се върне в една конска форма, за да изправи морално своя живот. Обективният ум на коня и неговата прозорливост е отлична. Човек трябва да се върне назад, да научи нещо от коня. Много умни същества са конете. Тук, на земята, не са, но по естество, така групово както живеят, те са много умни. Много има човек да се учи от конете, но ако дълго време остане при тях, по тази причина, като човек той няма да може да прогресира; както някой пияница, който се е влюбил във формата на една чаша и постоянно я пълни и изпразва. Питам: След като е живял 20 години в кръчмата и е изпразвал чаши, какво е придобил? Нищо няма да придобие. Ще придобие нещо, морално ще придобие. След като дойдат при него страданията и загуби всичко, може да се просвети морално, да излезе нещо много добро от него. Може да излезе от него един отличен светия, възможно е. Много светии има, които от пияници са станали светии. По-лесно е пияница да стане светия, отколкото онзи, който не е пияница. Защото пияницата, за да стане светия, е имал воля, за да се справи с този лош навик. Силна воля имал той за това. И после да може да даде поука на другите.
Вие трябва да се пазите от известни паразити, които сега ви атакуват. Например има паразити на индиферентността. Ти се обезсърчаваш и казваш: „Празна работа. Като изучавам аз окултизма, какво ще ме ползува? Ако стана музикант, какво ще ме ползува? Ако стана доктор, какво ще ме ползува?" Ти стани музикант, че после ще видиш. Не си станал още музикант, какво ще разсъждаваш. Казваш: „Като обиколя света, какво ще придобия?" Ти обиколи света, че после ще видиш. Стани доктор, музикант, обиколи света и след това ще имаш едно вътрешно схващане, дали трябва да бъдеш доктор или не. Когато човек има тази негативна мисъл, той е недоволен и казва: „Не си струва човек да живее." Какво схващане имате вие за това чувство, че не си струва човек да живее. Защо не си струва да се живее? Какво трябва да се прави тогаз? Защото в природата ти не можеш да излезеш извън живота. Тогава какво ще правиш? Сега във вашия ум какво седи? По отношение на другите не си струва да се живее. Не си струва да се живее по този начин, както мислим, чувствуваме и постъпваме, а по друг начин може. Това не показва, че сегашните условия са единствените. Природата, когато е създала човека, е наредила, щото той постоянно да влиза във все нови и нови области и му се дават все нови и нови възможности. Така че неприятният момент, който сега имате, едно разочарование, в следващия момент ще се замени с по-светла мисъл. Питам: От това гледище в какво седят мъчнотиите? Мъчнотиите седят в това: на един силен човек му е приятно да носи известен товар, той съзнава това с удоволствие, но за един слаб човек, това е нещастие. Това, което спъва слабия, не спъва силния. Лошото не спъва добрия. На един лош човек му е неприятно злото, той сам не може да се справи със злото. На добрия злото е приятно. Той може да се справи с него. Ако си ял една храна, която е вредна на организма, то тя ще ти причини вреда. Злото, което човек прави, е несъвместимо с човешката душа. Щом човек влезе във връзка с злото и злото влезе в неговата душа, той почва да страда.
Вземете за пример идеята за безверието. Това е един паразит в човека, умствен паразит. И не само това. Ако вие разгледате един човек, който е безверник в правия смисъл на думата, ще видите, че в неговата нервна система, в областта на неговите центрове, много нишки са осакатени от този микроб, от този умствен микроб. Ти не вярваш - това е една болест в тебе. А пък според сегашното схващане на хората, това иде от просветения ум, че не може да се вярва в едно заблуждение. Тогава човек в какво може да вярва в света? В картините ли ще вярваш или в художника? За пример проучваш картините на някой художник. Картините ли проучваш или художника? Художника проучваш, защото в тези картини той е вложил себе си.
Този поет, който пише поезия, вътре в поезията влага своята душа. Той не може да пише за нещо, което не знае. Но сега да дойдем до лекарството. Да допуснем, че този микроб се е загнездил, имате известно безверие.
Не вярвате, че можете да направите нещо. За пример казвам ви, че вие може да се научите да пеете, но вие казвате: „Празна работа, всичко може да науча, но да науча да пея - не!" Сега как може да се цери това ваше неверие? По кой начин? Кое е доброто пеене? - Човек, който не може да пее, има един голям дефект в себе си. Дяволът много го е страх от пеенето. Почнеш ли да пееш, той казва: „Свърши се моето царство." Ако аз съм на вашето място, ето какво щях да кажа: (Учителя пее следните думи.) „Колко съм слаб музикант, колко съм слаб музикант, колко малко зная да пея, малко зная да пея, да пея, да пея." Оттам ще почнем. Ще почнем с негативната страна и след това ще минем към позитивната и ще кажем: (Учителя пее.) „Научих се малко да пея, най-първо ще пея, че не мога да пея, а после ще кажа, че съм се научил малко да пея." И който дойде, ще му кажа: Спри се, почакай. Ще му изпея следните думи: „Понаучих се малко да пея, понаучих се малко да пея." Това музика ли е? - Разбира се. Така се туря основа. (Учителя пее.) „Научих се да пея, едно време аз не знаех как да пея, но сега се научих и сега зная добре да пея." Някой ще каже: „Така пее ли се?" Казвам: Сега се научих да пея. Но някой ще каже: „Така не се пее." Как се пее? И казва той: „Тактът трябва да се спазва". Както искаш, може да пееш - и бързо, и бавно, и с ударение, и без ударение, и с легато, и без легато. Ти казваш, че не е класическо. И некласически гами, и класически гами, както искаш, по който начин искаш. Ти казваш: „Ние само класически песни пеем." Да, даже ако разгледате един плод, той навсякъде не е еднакво узрял, не е еднакво сладък. Пеенето прилича на един плод.
Всеки да си направи едно малко куплетче от интервали. Направете една песен от три - четири думи, например сега аз се научих да пея и да ви изпея: (Учителя пее.) „Сега се научих добре да пея, сега се научих добре да пея, за в бъдеще още по-добре ще мога да пея. Знаете ли вие това, ще мога още по-добре да пея, отколкото сега аз пея. Трябва да знаете, че аз ще мога повече да пея." Сега това ще го научите. По този начин може да се освободите от вашето неверие. Така ще се лекувате. Ще хванете неверието и ще го раздрусате. Ще кажете: „Мога да пея." И като раздрусате неверието ще кажете: „Ти кога се научи да пееш?"
“Отче наш"
32 лекция от Учителя, държана на 25 май 1934 г., София, Изгрев.