Взимане и даване. Първият и последният
Взимане и даване. Първият и последният
Сряда, 5 часа сутринта
(Небето облачно, с големи, хубави облаци.
Времето топло, тихо и приятно.)
Отче наш
Размишление
Ще прочета само част от първата глава на Евангелието на Йоана, от 1–2 до 15 стих.
Любовта се проявява само при известни условия. Защото под думата Любов, вие подразбирате това, което трябва да внесе всичко във вас. И всичкото ви недоволство и всичките ви неизброими страдания се дължат на това, че нямате Любовта. Ако я имахте, те щяха да се премахнат. И вие щяхте да бъдете доволни.
Вие търсите нещо. Това, което търсите, то е любовта. Може да я намерите сега, след един ден, след два дена, след три дена и пр. Някой път мислите, че сте я намерили. И после мислите, че сте я загубили. Това, което се намира и губи, не е Любов. Това, което отпада, това не е Любов. За Любовта не може да има две мнения. Тя не може да се определи. Може да се говори за нея много, но да се определи какво е – не може. Може да се философствува, да се говори каквото искате, но като дойдеш до същината, ти усещаш, че като я получиш, ти си доволен. И това доволство не престава! След като намериш Любовта, отпосле ще започне животът. Като намериш Любовта, животът ще дойде. Щом изгубиш Любовта, губиш живота.
Някой път, когато искате да ви се каже Истината, вие разбирате нещата лично. Например, аз привеждам един пример и някой си млад брат го взима лично за себе си. И казва в себе си: „Този пример е точно за мен!“ А аз нямам ни най-малко пред вид него. Това е едно съвпадение. Най-първо той не е определена величина. Иван, Драган, Стоян, за мен това са неопределени величини. Че и самият той, не знае кой е. И кои са баща му, майка му, той не знае. Къде са онези хилядите поколения? От колко години вие се помните? От 100 години, това не е фамилия. Има дървета, които имат хронология от 4–5000 години. А вие нямате такава хронология. Вие казвате: „Ние познаваме Бога. Молим се.“ Питам тогава, кое е онова, което ви разколебава? Защото, при най-малките мъчнотии, вие се разколебавате и падате духом. Сега не го вземайте за обезсърчение. Слабостта къде седи?
В природата има един контакт и най-слабият [силният] човек да си, в дадения момент, като изгубиш контакта с Бога, ти отслабваш. В момента, когато правиш контакт с Първичното Начало, ти се усилваш постепенно, но не изведнъж. А когато отслабиш този контакт, ти отслабваш. Постоянно трябва да правим контакт.
И после пак си помислиш: „Аз сам мога да направя нещо!“ Тогава отслабваш. И пак казваш: „Чакай да се свържа.“ Постоянно има един процес на даване и вземане. Бог дава и ти даваш и вземаш. Първият, Който дава е Бог, а пък първият, който взема, това е човека. Последният, който дава е човека, а пък Последният, Който взема, това е Бог.
Запомнете процеса: Първият, Който дава и Последният, Който взема е Бог! А пък първият, който взема и последният, който дава е човека. Бог е Първият, Който дава и Последният, Който взема, а човекът е първия, който взема и последния, който дава.
Вие някой път искате някой да ви направи услуга, както Бог я прави. Никога няма да я направи! Това е едно качество на Бога. Затова, ако искате вашите работи да се оправят, дръжте се с Бога. А пък, ако искате вашите работи да загазят, дръжте се за човека. Вие ще искате той изведнъж да ви даде. Ако искаш да се научиш как да вземаш, дръж се за човека, а пък ако искаш да се научиш как да даваш, дръж се за Бога. Сега някой може да каже, че тези работи са прости. Всяко нещо, което човек не може да направи, той не го знае. Нищо повече. Нещата трябва да ги правите!
Сега ще ви дам един начин за даване с пеене. Как ще го направите. Вие искате нещата изведнъж да ги направите съвършени. Не. Всякога, всичките неща започват от безформеното към форменото. От далечното, към близкото. Ти ще започнеш някои неща, които не знаеш. Най-първо започваш с буквите. Те са разхвърлени, няма никакъв смисъл. Но от това, безформеното, разхвърленото, после излиза форменото. Мнозина от вас се обезсърчават, понеже изведнъж искате да бъдете съвършени. Не, съвършенството е един процес, изведнъж не се постига.
Казано е: „Бъдете съвършени!“ Но вие трябва да разбирате така: в желанията си трябва да бъдете съвършени; в стремежа си трябва да бъдете съвършени. А пък вие искате да бъдете съвършени в делата си. Във вас стремежът не е съвършен. У вас, в съзнанието ви, има едно раздвояване.
Целият ви живот не е посветен на Бога. Вие сте определили 4–5 минути за Бога, а пък останалото време за жена си, за децата си, за другите и пр. При това искаш да живееш. Но питам, кой е фактора в света? – Жена ви ли? Но тя знае само да взема от тебе. Децата ли са фактор? – И те знаят само да вземат. Или слугите? – Всичките вземат. Никой няма да ви даде нещо. Пък и ти най-сетне не си фактор. Ти си научен само да вземаш. Тогава кой е фактор? – Това, което дава! Следователно, да се научим да мислим, значи да възприемаме онази мисъл, която излиза от Бога. Трябва да възприемаме в себе си Божествените мисли. И след като възприемем Божественото в себе си, ще дадем своите мисли. След като влезат в тебе Божествените мисли, какво ще разбереш? – Ще дадеш от себе си. Ти, ако не възприемеш Божественото, не можеш да дадеш твоето – човешкото.
Та казвам сега, най-първият процес е мисълта. Как може да мисли човек? – За да мислиш правилно, трябва да възприемеш нещо от Бога. Но, ще ме попитате: „Как ще стане това нещо?“ – То става. Ти питаш: „Как ще стане сега?“ Както и да ви го обясня, важно е как да го направиш.
Как ще разбереш Божията мисъл? В дишането е правилният процес на твоята мисъл. Ако ти правилно мислиш, правилно ще възприемеш въздуха и ако неправилно мислиш, неправилно ще го възприемеш. Има отношение между мисленето и дишането. Щом някой диша правилно, той правилно мисли. А някой неправилно диша, тогава и неправилно мисли.
Някой казва: „Аз мисля право!“ Щом е така, тогава и дишането трябва да е право. После казваш: „Божествено говоря!“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Мен ме е […]“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Криво ми е !“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Сиромах съм!“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Нещастен съм!“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Защо тези работи са така?“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Защо Бог направи света такъв?“ – Мисълта ти не е права.
Ти искаш все да вземаш. Ако те попитат, казваш: „Не е хубав животът.“ Дай тогава един пример. Щом си толкова учен, как да направи Господ живота ти добър.
Да допуснем, че искаш да бъдеш такъв голям човек, че да имаш 100 метра височина и да заповядваш на целия свят. Хубаво. Ако Господ ти даде 100 метра височина, знаеш ли какво нещастие ще имаш? Ти, само като се прекатуриш няколко пъти на земята, нищо няма да остане от тебе. Сега, като си малък, ще паднеш и няма нищо, но ако имаш 100 метра височина, като паднеш от 100 метра ще разбереш всичката философия, какво значи да бъдеш много висок. Защото условията са много лоши.
Някой път ние искаме да израснем, големи хора да станем. А пък не знаем, че в това голямото величие, се крият много нещастия. Турците имат една пословица: „Който знае много, много и тегли.“ Да не би да направите както турчина в следния разказ: Един турчин отишъл в едно българско село и казал: „На турски ще ми говорите! Ако речете на български да говорите, аз всичко разбирам!“ Турчинът пушил с лулата си. И запалила се чалмата му. Те му казали на български: „Аго, чалмата ти гори!“ Той казал: „И това го знам.“ Пак му казват: „Чалмата ти гори!“ – „И това го знам.“ А пък той нищо не знае. Най-после му казват на турски: „Ефенди, чалмата ти гори!“ – „Е, тъй кажи де!“ Вие мислите, че знаете, но не знаете. И на вас казват: „Чалмата ви гори“, но вие съвсем друго разбирате.
(Учителят изважда цигулката си.) Аз да ви кажа, за всяко едно упражнение трябва да дадете 1000 лева. Тези упражнения са по хиляда лева, всяко едно. И ще плащате. Помнете го това. Няма да минете даром. Ако мислите, че ще минете даром, много се лъжете. Без упражнение нищо не става в света!
Ще мислиш, ще дишаш, ще ядеш. Ако криво ядеш – криво дишаш и криво мислиш. Ако добре ядеш – добре дишаш и добре мислиш. И обратното е верно. Някой е в колебание – криво мисли, нищо повече! (Учителят нагласява цигулката си.)
Всяко нещо си има свой ритъм. Ритъм, това е душата. Ако вие нямате душа, нищо не става. Мисълта си има своя душа. Душата е ритъм. Ритъмът, това е външната страна, външното изявление на душата в света. Без това изявление, нищо не се постига. Това е живота. Животът върви ритмично. Но не по време. Времето е вече определения ритъм във време и пространство, в малък размер. Да бъде човек тактичен, това е да има познание на времето. Първо ритъмът иде по закона на вдъхновението.
Най-първо, поемете дълбоко въздух и бавно. И след това ще се пее. За да пеете добре, постепенно ще издишате въздуха. Учете се постепенно да издишате въздуха. Няма да кажеш изведнъж – хуу! (Учителят изсвири нещо и каза : Това е време за вдишка. (Изсвири друго и каза : Това е време за пеение и за издишка. (Учителят свири на цигулката, във време на вдишка, ние поемаме въздух и Той свири, а пък във време на издишка, Той свири, а ние пеем, това, което Той свири и същевременно постепенно издишаме.)
Дишането трябва да бъде меко и динамично. При това дишане изчезват всички болезнени неразположения, които имате. Щом почнеш да дишаш по този начин, в тебе ще стане едно размърдване на духа. (Учителят свири, ние поемаме въздух и издишахме бавно.) Направете сега същото упражнение със следните движения: 1. Ръцете отпред на гърдите, пръстите на всяка ръка събрани. Пръстите навън и допрени (Виж фигурата.) (Фигурата в оригинала е неясна и не дава представа за положението на ръцете.) (През това време се свири тона „сол“ с цигулката. Ние правим вдишка. 2. След това отдалечаване на ръцете в хоризонтално положение в страни и бавно издишане и пение и т.н.) По този начин се изкарват движенията на музикалните упражнения. Правилно трябва да дишате, за да се премахнат всички онези препятствия, които сте турили. Вашият стар слуга ви е подковал, турил ви е ремъци. Това е станало вече навик за вас и вие казвате: „Това е от Господа!“ Не, тези нареждания не са от Господа, те са дяволски нареждания. Когато господарят турил на коня си един ремък от долу, под корема, това не е от Господа. И когато дойде някому голяма скръб, от Бога ли е това?
Сега да почнем дишане с движение и пеене. (Същото упражнение се преповтори.)
Една трета от дишането вече научихме. Една трета, това значи, външното правилно дишане. Две трети от дишането имате още да учите – да бъдете господар на дишането и да контролирате мисълта си. Вие искате много пъти бързо да се изказвате. Не бързайте да се изказвате! Никога не се изказвайте със заключение. Ти винаги искаш да туриш заключение. Никакво заключение не тургай! Ако сме извървели 20 километра ще трябва ли да знаем, до где сме стигнали? Какво ще туриш белези, колко си извървял, какво си намислил, какво си направил. Не определяй нещата, понеже веднага ще създадеш нещастия, неприятности за себе си. Хронология има, когато ти правилно мислиш. Други, вече в Невидимия свят, държат хронологически ред – отбелязва се.
Стига ти правилно да мислиш и дишането, яденето ти ще бъдат правилни. Сега, всички трябва да пеете. Където и да ходите, пейте. Отвън може да не пеете, но може да пеете и вътрешно. Като мислиш правилно, ти пееш. Започни от безформеното и после ще дойде форменото. Думите отпосле ще дойдат. Понеже, ако вие най-първо не научите това, тези трептения, думите по-мъчно ще усвоите.
Аз казвам: „Аз ви обичам“. Какъв смисъл има в думите: „Аз ви обичам!“ – Няма никакъв смисъл в думите. Аз разбирам така: когато треперят в една къща, гдето няма огън, ти като запалиш огъня и хората се стоплят, това значи: „Аз ви обичам!“ А пък иначе, ти говориш, казваш това, а те треперят. Това са празни думи. Ще дадеш храна и ще ги стоплиш. Ти отиваш при един скръбен човек. Той не се нуждае от материална подкрепа. Ти най-първо трябва да го улесниш, трябва да премахнеш тая тъга у него и после трябва да го научиш да има контакт с Бога. Какво ще кажеш? Ще му кажеш: „Едно време бях като тебе, много ми и патила главата! Но сега научих този контакт. И слава Богу, сега добре ми върви!“ И ще му покажеш по кой начин. Ще му кажеш: „Друг начин няма!“
Сега това говорене, което ви говоря, аз не го харесвам. Понеже това говорене, аз го наричам – набиване с чук на гвоздеи. Защо се набиват гвоздеите? – Защото тази материя е твърда и трябва набиване. В Божествения свят, никакви гвоздеи не се позволяват. Казват: „Това да се запечати в някого!“ Аз искам мислите да израснат естествено, без гвоздеи. Защото тези гвоздеи ръждясват. И после трябва да ги изкарваме с клещи. Нещата трябва да бъдат без гвоздеи.
Дишането е необходимо! То е едно голямо благо за живота! Трябва да се мисли, понеже и то е едно благо за живота. Животът е велико благо, а пък животът се изразява само тогава правилно, когато човек мисли. Но животът се изразява и по друг начин, има и друго определение. За да се изяви животът, ти най-първо трябва да намериш Истината. Истината е вече свобода. Свободата ще даде место на знанието – Мъдростта. А пък знанието, Мъдростта са условия, за да се проявят вече Животът и Любовта. Ако ти не намериш Истината, не може да намериш Свободата. И тогава не ще може да се изяви Животът.
Истината е път, за да се изяви Животът. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Истината, това е Пътя. Със свобода трябва да започнем. Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към свободата. Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш да дойдеш до свободата. Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към свободата. Щом дойдем до условията, ние ще се домогнем до знанието; щом дойдем до знанието, ние ще се домогнем до истинските форми, по които Животът може да се изяви. Тогава ще намерим щастието. Щастието е да намериш Истината – Свободата, да намериш знанието и силата и тогава ще се домогнеш до онези форми, в които Любовта и Животът се изявяват. Животът е последният резултат от този процес.
Хората са мислили и по друг начин, но имаме сегашния резултат. И той не е лош. Това, което сега става в света, аз не го считам, че е лошо. Този резултат е най-добрия. Ние мислим, че е лош, нашите несрети, страдания, грехове, това са възможностите на Бога, да се изяви в Своята Мъдрост и да ни покаже, какво е Бог. Той знае повече отколкото ние. Там гдето ние загазим, там ще дойде Божията Мъдрост със Своята Сила. И ще видим, че има Един, Който мисли и Който знае как да постъпи!
Ние съжаляваме сега. Не съжалявайте за нищо! Щом не можете да направите нещо, тогава отнесете се към Бога и чакайте. И като ви помогне, като свърши Бог своята работа, започнете вие.
Сега не очаквайте да остареете. Вече знаете какво нещо е старост. Не изгубвайте закона на вашите младини. Щом ти не възприемаш на младините си, ти ще остарееш. А пък и после трябва ли да ви обяснявам на вас – не съжалявайте, че правите погрешки и прегрешения. Да ви кажа защо: Кой от вас, на физическото поле през първите три години, не прави прегрешения? Колко пъти майка ви трябваше да ви чисти? Три години трябваше да ви чисти и като станеш вече на 21 година, вие станахте почетни и благородни. Но майка ви знае първите години какъв сте били. Ние сме деца сега, които постоянно се цапаме. Благодарете, че твоята майка е толкова благородна и трябва в коритото да ви измие. Един ден, като престанеш да правиш тези благоухания, ти ще благодариш и ще кажеш: „Много ти благодаря!“ И майка ти ще се зарадва, че ти вече сам можеш да си услужваш, усъвършенствувал си се и че си станал сам господар на себе си.
Ти ще кажеш: „Не ми говори за тези работи.“ Че за какво да ви говоря? Ти направиш една погрешка и казваш: „Загазихме я, мале майчице!“ Хубаво, аз имам един пример, но не искам да ви го привеждам. Човек в известно време може да направи една погрешка. Много хора възрастни, като видят някоя мечка, се оцапват. Че ти в живота си направиш една малка погрешка – видял си една страшна мечка и не можеш да издържиш. Трябва да разбирате законите на Живота.
Ние сега се запознаваме. Трябва да знаеш пътищата. Трябва да се домогнеш до онзи, идейния живот. Като влезем в Духовния свят, там има какво да учите: музика, движение, пение, поезия и пр. Ще ви коригират. Вие благодарете, че на земята Господ е бил толкова милостив, снизходителен към вас! Той казва: „Ще залича всичките ви прегрешения, само вървете напред!“ В реда на нещата е да грешим. Не вземайте думите, че Господ казва да не грешим. Този път е погрешен. Пътникът, който върви по един прашен път, непременно ще се опраши; пътникът, който върви по един кален път, непременно ще се окаля. Не е голяма пакост, че ще се окаляш, че ще се опрашиш. Ще се очистиш. Не е голяма пакост, че ще ожаднее. Радвай се, че има сиромашия; радвай се, че има богатство; радвай се, че има невежество в света и радвай се, че има знание.
Писанието казва: „За всичко благодарете.“ Понеже всичко каквото ви се случва, ще се превърне за ваше добро.
Сега още веднъж да направим упражнението с дишане, поемане, издишане и пение.
Сега, темата „Любовно писмо“ ще четем за следующия път.
Отче наш
Първото упражнение, което направихме се отнася за храносмилането, второто – за дишането, а третото – за мисълта. Сега ние направихме първия опит, вторият опит ще бъде за дишането, а третият – за правилната мисъл.
42 лекция на Общия окултен клас
11 юли 1934 г.
София, Изгрев
(Небето облачно, с големи, хубави облаци.
Времето топло, тихо и приятно.)
Отче наш
Размишление
Ще прочета само част от първата глава на Евангелието на Йоана, от 1–2 до 15 стих.
Любовта се проявява само при известни условия. Защото под думата Любов, вие подразбирате това, което трябва да внесе всичко във вас. И всичкото ви недоволство и всичките ви неизброими страдания се дължат на това, че нямате Любовта. Ако я имахте, те щяха да се премахнат. И вие щяхте да бъдете доволни.
Вие търсите нещо. Това, което търсите, то е любовта. Може да я намерите сега, след един ден, след два дена, след три дена и пр. Някой път мислите, че сте я намерили. И после мислите, че сте я загубили. Това, което се намира и губи, не е Любов. Това, което отпада, това не е Любов. За Любовта не може да има две мнения. Тя не може да се определи. Може да се говори за нея много, но да се определи какво е – не може. Може да се философствува, да се говори каквото искате, но като дойдеш до същината, ти усещаш, че като я получиш, ти си доволен. И това доволство не престава! След като намериш Любовта, отпосле ще започне животът. Като намериш Любовта, животът ще дойде. Щом изгубиш Любовта, губиш живота.
Някой път, когато искате да ви се каже Истината, вие разбирате нещата лично. Например, аз привеждам един пример и някой си млад брат го взима лично за себе си. И казва в себе си: „Този пример е точно за мен!“ А аз нямам ни най-малко пред вид него. Това е едно съвпадение. Най-първо той не е определена величина. Иван, Драган, Стоян, за мен това са неопределени величини. Че и самият той, не знае кой е. И кои са баща му, майка му, той не знае. Къде са онези хилядите поколения? От колко години вие се помните? От 100 години, това не е фамилия. Има дървета, които имат хронология от 4–5000 години. А вие нямате такава хронология. Вие казвате: „Ние познаваме Бога. Молим се.“ Питам тогава, кое е онова, което ви разколебава? Защото, при най-малките мъчнотии, вие се разколебавате и падате духом. Сега не го вземайте за обезсърчение. Слабостта къде седи?
В природата има един контакт и най-слабият [силният] човек да си, в дадения момент, като изгубиш контакта с Бога, ти отслабваш. В момента, когато правиш контакт с Първичното Начало, ти се усилваш постепенно, но не изведнъж. А когато отслабиш този контакт, ти отслабваш. Постоянно трябва да правим контакт.
И после пак си помислиш: „Аз сам мога да направя нещо!“ Тогава отслабваш. И пак казваш: „Чакай да се свържа.“ Постоянно има един процес на даване и вземане. Бог дава и ти даваш и вземаш. Първият, Който дава е Бог, а пък първият, който взема, това е човека. Последният, който дава е човека, а пък Последният, Който взема, това е Бог.
Запомнете процеса: Първият, Който дава и Последният, Който взема е Бог! А пък първият, който взема и последният, който дава е човека. Бог е Първият, Който дава и Последният, Който взема, а човекът е първия, който взема и последния, който дава.
Вие някой път искате някой да ви направи услуга, както Бог я прави. Никога няма да я направи! Това е едно качество на Бога. Затова, ако искате вашите работи да се оправят, дръжте се с Бога. А пък, ако искате вашите работи да загазят, дръжте се за човека. Вие ще искате той изведнъж да ви даде. Ако искаш да се научиш как да вземаш, дръж се за човека, а пък ако искаш да се научиш как да даваш, дръж се за Бога. Сега някой може да каже, че тези работи са прости. Всяко нещо, което човек не може да направи, той не го знае. Нищо повече. Нещата трябва да ги правите!
Сега ще ви дам един начин за даване с пеене. Как ще го направите. Вие искате нещата изведнъж да ги направите съвършени. Не. Всякога, всичките неща започват от безформеното към форменото. От далечното, към близкото. Ти ще започнеш някои неща, които не знаеш. Най-първо започваш с буквите. Те са разхвърлени, няма никакъв смисъл. Но от това, безформеното, разхвърленото, после излиза форменото. Мнозина от вас се обезсърчават, понеже изведнъж искате да бъдете съвършени. Не, съвършенството е един процес, изведнъж не се постига.
Казано е: „Бъдете съвършени!“ Но вие трябва да разбирате така: в желанията си трябва да бъдете съвършени; в стремежа си трябва да бъдете съвършени. А пък вие искате да бъдете съвършени в делата си. Във вас стремежът не е съвършен. У вас, в съзнанието ви, има едно раздвояване.
Целият ви живот не е посветен на Бога. Вие сте определили 4–5 минути за Бога, а пък останалото време за жена си, за децата си, за другите и пр. При това искаш да живееш. Но питам, кой е фактора в света? – Жена ви ли? Но тя знае само да взема от тебе. Децата ли са фактор? – И те знаят само да вземат. Или слугите? – Всичките вземат. Никой няма да ви даде нещо. Пък и ти най-сетне не си фактор. Ти си научен само да вземаш. Тогава кой е фактор? – Това, което дава! Следователно, да се научим да мислим, значи да възприемаме онази мисъл, която излиза от Бога. Трябва да възприемаме в себе си Божествените мисли. И след като възприемем Божественото в себе си, ще дадем своите мисли. След като влезат в тебе Божествените мисли, какво ще разбереш? – Ще дадеш от себе си. Ти, ако не възприемеш Божественото, не можеш да дадеш твоето – човешкото.
Та казвам сега, най-първият процес е мисълта. Как може да мисли човек? – За да мислиш правилно, трябва да възприемеш нещо от Бога. Но, ще ме попитате: „Как ще стане това нещо?“ – То става. Ти питаш: „Как ще стане сега?“ Както и да ви го обясня, важно е как да го направиш.
Как ще разбереш Божията мисъл? В дишането е правилният процес на твоята мисъл. Ако ти правилно мислиш, правилно ще възприемеш въздуха и ако неправилно мислиш, неправилно ще го възприемеш. Има отношение между мисленето и дишането. Щом някой диша правилно, той правилно мисли. А някой неправилно диша, тогава и неправилно мисли.
Някой казва: „Аз мисля право!“ Щом е така, тогава и дишането трябва да е право. После казваш: „Божествено говоря!“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Мен ме е […]“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Криво ми е !“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Сиромах съм!“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Нещастен съм!“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Защо тези работи са така?“ – Мисълта ти не е права. Казваш: „Защо Бог направи света такъв?“ – Мисълта ти не е права.
Ти искаш все да вземаш. Ако те попитат, казваш: „Не е хубав животът.“ Дай тогава един пример. Щом си толкова учен, как да направи Господ живота ти добър.
Да допуснем, че искаш да бъдеш такъв голям човек, че да имаш 100 метра височина и да заповядваш на целия свят. Хубаво. Ако Господ ти даде 100 метра височина, знаеш ли какво нещастие ще имаш? Ти, само като се прекатуриш няколко пъти на земята, нищо няма да остане от тебе. Сега, като си малък, ще паднеш и няма нищо, но ако имаш 100 метра височина, като паднеш от 100 метра ще разбереш всичката философия, какво значи да бъдеш много висок. Защото условията са много лоши.
Някой път ние искаме да израснем, големи хора да станем. А пък не знаем, че в това голямото величие, се крият много нещастия. Турците имат една пословица: „Който знае много, много и тегли.“ Да не би да направите както турчина в следния разказ: Един турчин отишъл в едно българско село и казал: „На турски ще ми говорите! Ако речете на български да говорите, аз всичко разбирам!“ Турчинът пушил с лулата си. И запалила се чалмата му. Те му казали на български: „Аго, чалмата ти гори!“ Той казал: „И това го знам.“ Пак му казват: „Чалмата ти гори!“ – „И това го знам.“ А пък той нищо не знае. Най-после му казват на турски: „Ефенди, чалмата ти гори!“ – „Е, тъй кажи де!“ Вие мислите, че знаете, но не знаете. И на вас казват: „Чалмата ви гори“, но вие съвсем друго разбирате.
(Учителят изважда цигулката си.) Аз да ви кажа, за всяко едно упражнение трябва да дадете 1000 лева. Тези упражнения са по хиляда лева, всяко едно. И ще плащате. Помнете го това. Няма да минете даром. Ако мислите, че ще минете даром, много се лъжете. Без упражнение нищо не става в света!
Ще мислиш, ще дишаш, ще ядеш. Ако криво ядеш – криво дишаш и криво мислиш. Ако добре ядеш – добре дишаш и добре мислиш. И обратното е верно. Някой е в колебание – криво мисли, нищо повече! (Учителят нагласява цигулката си.)
Всяко нещо си има свой ритъм. Ритъм, това е душата. Ако вие нямате душа, нищо не става. Мисълта си има своя душа. Душата е ритъм. Ритъмът, това е външната страна, външното изявление на душата в света. Без това изявление, нищо не се постига. Това е живота. Животът върви ритмично. Но не по време. Времето е вече определения ритъм във време и пространство, в малък размер. Да бъде човек тактичен, това е да има познание на времето. Първо ритъмът иде по закона на вдъхновението.
Най-първо, поемете дълбоко въздух и бавно. И след това ще се пее. За да пеете добре, постепенно ще издишате въздуха. Учете се постепенно да издишате въздуха. Няма да кажеш изведнъж – хуу! (Учителят изсвири нещо и каза : Това е време за вдишка. (Изсвири друго и каза : Това е време за пеение и за издишка. (Учителят свири на цигулката, във време на вдишка, ние поемаме въздух и Той свири, а пък във време на издишка, Той свири, а ние пеем, това, което Той свири и същевременно постепенно издишаме.)
Дишането трябва да бъде меко и динамично. При това дишане изчезват всички болезнени неразположения, които имате. Щом почнеш да дишаш по този начин, в тебе ще стане едно размърдване на духа. (Учителят свири, ние поемаме въздух и издишахме бавно.) Направете сега същото упражнение със следните движения: 1. Ръцете отпред на гърдите, пръстите на всяка ръка събрани. Пръстите навън и допрени (Виж фигурата.) (Фигурата в оригинала е неясна и не дава представа за положението на ръцете.) (През това време се свири тона „сол“ с цигулката. Ние правим вдишка. 2. След това отдалечаване на ръцете в хоризонтално положение в страни и бавно издишане и пение и т.н.) По този начин се изкарват движенията на музикалните упражнения. Правилно трябва да дишате, за да се премахнат всички онези препятствия, които сте турили. Вашият стар слуга ви е подковал, турил ви е ремъци. Това е станало вече навик за вас и вие казвате: „Това е от Господа!“ Не, тези нареждания не са от Господа, те са дяволски нареждания. Когато господарят турил на коня си един ремък от долу, под корема, това не е от Господа. И когато дойде някому голяма скръб, от Бога ли е това?
Сега да почнем дишане с движение и пеене. (Същото упражнение се преповтори.)
Една трета от дишането вече научихме. Една трета, това значи, външното правилно дишане. Две трети от дишането имате още да учите – да бъдете господар на дишането и да контролирате мисълта си. Вие искате много пъти бързо да се изказвате. Не бързайте да се изказвате! Никога не се изказвайте със заключение. Ти винаги искаш да туриш заключение. Никакво заключение не тургай! Ако сме извървели 20 километра ще трябва ли да знаем, до где сме стигнали? Какво ще туриш белези, колко си извървял, какво си намислил, какво си направил. Не определяй нещата, понеже веднага ще създадеш нещастия, неприятности за себе си. Хронология има, когато ти правилно мислиш. Други, вече в Невидимия свят, държат хронологически ред – отбелязва се.
Стига ти правилно да мислиш и дишането, яденето ти ще бъдат правилни. Сега, всички трябва да пеете. Където и да ходите, пейте. Отвън може да не пеете, но може да пеете и вътрешно. Като мислиш правилно, ти пееш. Започни от безформеното и после ще дойде форменото. Думите отпосле ще дойдат. Понеже, ако вие най-първо не научите това, тези трептения, думите по-мъчно ще усвоите.
Аз казвам: „Аз ви обичам“. Какъв смисъл има в думите: „Аз ви обичам!“ – Няма никакъв смисъл в думите. Аз разбирам така: когато треперят в една къща, гдето няма огън, ти като запалиш огъня и хората се стоплят, това значи: „Аз ви обичам!“ А пък иначе, ти говориш, казваш това, а те треперят. Това са празни думи. Ще дадеш храна и ще ги стоплиш. Ти отиваш при един скръбен човек. Той не се нуждае от материална подкрепа. Ти най-първо трябва да го улесниш, трябва да премахнеш тая тъга у него и после трябва да го научиш да има контакт с Бога. Какво ще кажеш? Ще му кажеш: „Едно време бях като тебе, много ми и патила главата! Но сега научих този контакт. И слава Богу, сега добре ми върви!“ И ще му покажеш по кой начин. Ще му кажеш: „Друг начин няма!“
Сега това говорене, което ви говоря, аз не го харесвам. Понеже това говорене, аз го наричам – набиване с чук на гвоздеи. Защо се набиват гвоздеите? – Защото тази материя е твърда и трябва набиване. В Божествения свят, никакви гвоздеи не се позволяват. Казват: „Това да се запечати в някого!“ Аз искам мислите да израснат естествено, без гвоздеи. Защото тези гвоздеи ръждясват. И после трябва да ги изкарваме с клещи. Нещата трябва да бъдат без гвоздеи.
Дишането е необходимо! То е едно голямо благо за живота! Трябва да се мисли, понеже и то е едно благо за живота. Животът е велико благо, а пък животът се изразява само тогава правилно, когато човек мисли. Но животът се изразява и по друг начин, има и друго определение. За да се изяви животът, ти най-първо трябва да намериш Истината. Истината е вече свобода. Свободата ще даде место на знанието – Мъдростта. А пък знанието, Мъдростта са условия, за да се проявят вече Животът и Любовта. Ако ти не намериш Истината, не може да намериш Свободата. И тогава не ще може да се изяви Животът.
Истината е път, за да се изяви Животът. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът.“ Истината, това е Пътя. Със свобода трябва да започнем. Всички промени, които стават в света, трябва да ви водят към свободата. Ако не разбираш промените, които стават в света, ти не можеш да дойдеш до свободата. Страданието, падането, ставането, разочарованието, това е път към свободата. Щом дойдем до условията, ние ще се домогнем до знанието; щом дойдем до знанието, ние ще се домогнем до истинските форми, по които Животът може да се изяви. Тогава ще намерим щастието. Щастието е да намериш Истината – Свободата, да намериш знанието и силата и тогава ще се домогнеш до онези форми, в които Любовта и Животът се изявяват. Животът е последният резултат от този процес.
Хората са мислили и по друг начин, но имаме сегашния резултат. И той не е лош. Това, което сега става в света, аз не го считам, че е лошо. Този резултат е най-добрия. Ние мислим, че е лош, нашите несрети, страдания, грехове, това са възможностите на Бога, да се изяви в Своята Мъдрост и да ни покаже, какво е Бог. Той знае повече отколкото ние. Там гдето ние загазим, там ще дойде Божията Мъдрост със Своята Сила. И ще видим, че има Един, Който мисли и Който знае как да постъпи!
Ние съжаляваме сега. Не съжалявайте за нищо! Щом не можете да направите нещо, тогава отнесете се към Бога и чакайте. И като ви помогне, като свърши Бог своята работа, започнете вие.
Сега не очаквайте да остареете. Вече знаете какво нещо е старост. Не изгубвайте закона на вашите младини. Щом ти не възприемаш на младините си, ти ще остарееш. А пък и после трябва ли да ви обяснявам на вас – не съжалявайте, че правите погрешки и прегрешения. Да ви кажа защо: Кой от вас, на физическото поле през първите три години, не прави прегрешения? Колко пъти майка ви трябваше да ви чисти? Три години трябваше да ви чисти и като станеш вече на 21 година, вие станахте почетни и благородни. Но майка ви знае първите години какъв сте били. Ние сме деца сега, които постоянно се цапаме. Благодарете, че твоята майка е толкова благородна и трябва в коритото да ви измие. Един ден, като престанеш да правиш тези благоухания, ти ще благодариш и ще кажеш: „Много ти благодаря!“ И майка ти ще се зарадва, че ти вече сам можеш да си услужваш, усъвършенствувал си се и че си станал сам господар на себе си.
Ти ще кажеш: „Не ми говори за тези работи.“ Че за какво да ви говоря? Ти направиш една погрешка и казваш: „Загазихме я, мале майчице!“ Хубаво, аз имам един пример, но не искам да ви го привеждам. Човек в известно време може да направи една погрешка. Много хора възрастни, като видят някоя мечка, се оцапват. Че ти в живота си направиш една малка погрешка – видял си една страшна мечка и не можеш да издържиш. Трябва да разбирате законите на Живота.
Ние сега се запознаваме. Трябва да знаеш пътищата. Трябва да се домогнеш до онзи, идейния живот. Като влезем в Духовния свят, там има какво да учите: музика, движение, пение, поезия и пр. Ще ви коригират. Вие благодарете, че на земята Господ е бил толкова милостив, снизходителен към вас! Той казва: „Ще залича всичките ви прегрешения, само вървете напред!“ В реда на нещата е да грешим. Не вземайте думите, че Господ казва да не грешим. Този път е погрешен. Пътникът, който върви по един прашен път, непременно ще се опраши; пътникът, който върви по един кален път, непременно ще се окаля. Не е голяма пакост, че ще се окаляш, че ще се опрашиш. Ще се очистиш. Не е голяма пакост, че ще ожаднее. Радвай се, че има сиромашия; радвай се, че има богатство; радвай се, че има невежество в света и радвай се, че има знание.
Писанието казва: „За всичко благодарете.“ Понеже всичко каквото ви се случва, ще се превърне за ваше добро.
Сега още веднъж да направим упражнението с дишане, поемане, издишане и пение.
Сега, темата „Любовно писмо“ ще четем за следующия път.
Отче наш
Първото упражнение, което направихме се отнася за храносмилането, второто – за дишането, а третото – за мисълта. Сега ние направихме първия опит, вторият опит ще бъде за дишането, а третият – за правилната мисъл.
42 лекция на Общия окултен клас
11 юли 1934 г.
София, Изгрев