Великото в живота
Великото в живота
СТАР ПРАВОПИС 
Съзнанието на съвременния човек трябва да се отличава главно с три качества: будност, схватливост и широта, т. е. то трябва да обхваща, да обема всичко в себе си.
Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик.
Сега ще изнеса няколко примера от всекидневния живот на хората. Какво трябва да направите, ако искате да се надтичвате с някой кон? Колкото и силно да тичате, конят все ще ви надмине. Ако искате да се състезавате с него, трябва да се качите на гърба му. Тогава и вие ще препускате толкова бързо, колкото и конят. Ако искате да се надпреварвате с някой трен, той ще ви надмине. За да не останете назад от трена, вие трябва да се качите на него и тогава ще се движите със същата бързина, с каквато той се движи. Ако се надпреварвате със светлината, вие ще останете далече от нея. Щом искате да бъдете редом с нея, трябва да се качите на нейната колесница. При това положение вие ще се движите със същата бързина, с каквато светлината се движи.
Следователно не се надпреварвайте с Любовта! Не разисквайте върху въпроса кой колко любов има. Това е неразбран въпрос. Да се занимавате с въпроса колко и каква любов има човек, това е материалистическо разбиране на Любовта. Представете си един голям извор, който извира от някоя планина и се влива в морето. По целия път, дето изворът тече, са наредени безброй дървета. Как мислите, кои от дърветата първи ще усетят любовта на извора? Първи ще усетят любовта на извора ония дървета, които са най-близо до него. Останалите, които стоят по-далече от извора, трябва ли да плачат, да съжаляват, че любовта на извора не е достигнала до тях? Те трябва да чакат с търпение да дойде до тях любовта на извора. Не трябва да се блъскат едни в други, да се състезават помежду си. Те трябва с търпение да чакат момента, когато Любовта ще се излее и върху тях. С чакането те нищо няма да изгубят. Дойдете ли до Любовта, казвам: чакайте, Любовта ще ви посети. На същото основание казвам: чакайте Господа, Той сам ще ви посети. Не се надпреварвайте, не се състезавайте помежду си кой пръв да отиде при Господа и кой повече да вземе от Него. Той сам ще дойде при всеки поотделно и ще му даде, колкото му е нужно. Слънцето ли дохожда при нас, или ние отиваме при него? Горко на човека, ако остане на него всяка сутрин да отива при Слънцето! Слънцето иде при нас, а ние само го посрещаме. Ще кажете, може би, че не разбирате тази мисъл. По-добре е, че не я разбирате. Неразбирането се дължи на противоречивото естество в човека, което постоянно го отделя от Бога. Ронливо, неустойчиво е човешкото естество. То е подобно на мазилката, на керемидите на къщите. Измажете добре къщата си, но щом завалят дъждове, снегове, мазилката постепенно изчезва. Не се минава година и вие отново трябва да измажете къщата си. Току-що наредите нови керемиди – дойдат бури, ветрове, които ги събарят, и вие отново трябва да ги нареждате. Питам: трябва ли това да ви обезсърчава? Не обръщайте внимание на външната мазилка, както и на керемидите на къщата! Това са временни, преходни неща в света. Не обръщайте внимание на усмивките, на погледите на хората! И това са преходни неща. Ама очите на еди-кой си човек светели. Какво от това? Вечер всички прозорци на къщите са осветени от лампите, но денем никой прозорец не свети. Какво лошо има в това, че денем прозорците на къщите не светят? Ако светят, нощ е; ако не светят, ден е. Ако всички хора са вкъщи, зима е; ако са вън, лято е.
Животът има смисъл само тогава, когато се разбере неговата дълбочина, неговата същина. Когато в живота ви стават неща, каквито вие не желаете и не очаквате, не считайте, че съдбата или Господ се е опълчил против вас. Преди всичко вие не знаете как трябва да стават нещата. Ако Бог ви запита какво Добро желаете да ви даде, надали ще можете да отговорите, както трябва. Всеки ще поиска нещо, но доколко е съществено това нещо, и той не знае. След като опита това, което е пожелал, само тогава той ще разбере своята погрешка. Следователно, докато не разбере смисъла на живота, човек всякога ще иска неща, които не му са нужни. И само след като ги опита, ще види погрешките си. Какво иска гладният? – Хляб. Какво иска жадният? – Вода. Що се отнася до меко легло, до топли завивки – това са второстепенни неща. Гладният и жадният се нуждаят първо от хляб и вода, а после от меко легло и топли дрехи. Какво трябва да прави човек, като задоволи глада си? – Да работи. Значи гладният спи, а ситият е буден и работи. Така е на Небето, а на Земята е точно обратно: гладният е буден, а ситият спи. Живият е подвижен, а мъртвият мълчи. На Земята мълчаливите минават за мъдри, а на Небето – за мъртви. Външно това са противоречиви положения, но всъщност те крият дълбок смисъл в себе си.
И тъй, великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става силен, мощен, радостен. Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е да слугува на всички хора. Той намира смисъла на живота в Любовта, в служенето на всички същества, от най-малките до най-големите.
Съвременните хора обаче разбират Любовта по съвсем друг начин. Тяхната любов е любов на Земята. Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления. При тази любов човек всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичал някого и че някой го е обичал. Какво остава на трапезата, след като хората се нахранят? Ако са месоядци, на трапезата остават само кокалите, а месото се изяжда. Ако са плодоядци, в първо време трапезата е красива, пълна със зрели вкусни плодове, но щом плодовете се изядат, нищо не остава от тази красота. Ризата, която човек е носил цяла седмица на гърба си, трябва да се свали, да се тури във вода и да се изпере. От дългото носене тя се е изцапала и непременно трябва да се изпере. Не само ризата, но всяко нещо, което се употребява, претърпява промени. На физическия свят всички неща се променят. Само Любовта е неизменна.
Питам: какво можете да очаквате от физическия свят, в който непрестанно се извършват промени? Като не знаят законите на физическия свят, съвременните хора се безпокоят от постоянните промени, на които се натъкват. И наистина, в даден момент вие сте разположени, мислите, че всичко можете да направите. На следния момент сте неразположени по дух, тъжни, скръбни сте. Коя е причината за тази внезапна промяна на състоянията? Докато сте в Божествения трен, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете да постигнете. Щом слезете от този трен, веднага ставате тъжни, скръбни и се обезсърчавате. Един български селянин за пръв път се качил на трен. От време на време поглеждал от прозорците, радвал се, че се вози. За момент тренът спрял на една малка станция и той слязъл да си купи круши. Трябвало продавачът да му върне няколко стотинки и той останал да чака, през което време тренът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал трена.
И тъй, който слезе от Божествения трен и го пропусне, той веднага става тъжен, скръбен. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слезли от Божествения трен и сте останали на някоя спирка или гара, и то само за няколко стотинки, които търговецът трябва да ви върне. Качите ли се веднъж на Божествения трен и трябва да слезете на някоя гара, вслушвайте се да не удари звънецът и тренът да тръгне. Качете се на трена, преди да е ударил звънецът. По-добре е да не слизате. Докато тренът пътува, гледайте през прозореца и щом дойдете до последната гара, тогава слезте. Ако не спазвате това правило, противоречията в живота никога няма да престанат. При сегашните разбирания на хората, при сегашното им съзнание, противоречията винаги ще ги следват. Щом съзнанието им се измени, и противоречията ще изчезнат. Ако няма хляб, винаги ще има гладни хора, а заедно с това ще има и противоречия. Ако има изобилно хляб, и гладни хора няма да има. Щом няма гладни хора, и противоречията ще изчезнат. Ако няма вода, винаги ще има жадни хора. Щом има жадни хора, и противоречия ще съществуват. Когато водата дойде в изобилие, няма да има жадни хора, а заедно с това и противоречията ще изчезнат. Изобилието е едно от условията за разрешаване на противоречията в живота. Това разрешаване е вътрешно, а не само външно. От хиляди години насам хората са разрешавали ред въпроси и противоречия в живота, но все е останало нещо неразрешено. Защо? Защото те са ги разрешавали по външен начин, а всички външни неща са изложени на промени.
Ако проследите живота във всички направления, ще видите, че има неща, които се изменят, и други, които не се изменят. Например всички външни закони не зависят от човека, вследствие на което постоянно се изменят. Вътрешните закони обаче зависят от човека и не се изменят. Като казвам, че вътрешните закони зависят от човека, разбирам Божественото в него. Следователно вътрешните закони са Божествени. Външните закони пък са създадени по образеца на Божиите, но едни от тях са по-близо, а други – по-далече от оригинала. Въз основа на това, ако има противоречия в живота, те са само външни. Затова, като се натъкне на някакво противоречие вътре в себе си, човек съзнава, че то е външно, привидно. Казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие. – Какво представлява Бог? Дето Бог се явява в пълнотата си, противоречията моментално изчезват. Когато Бог се яви, на Земята или на Небето, в ада или в рая, всички същества се изменят. Щом се оттегли и остави хората, духовете и божествата свободни, противоречията пак ги нападат. Дето е Бог, никакви противоречия не съществуват. Дето Бог отсъства, противоречията присъстват. Защо при Бога няма противоречия? Понеже Той задоволява нуждите на всички същества и те престават да се смущават. Ако болният оздравее, има ли за какво да се смущава? Ако сиромахът забогатее, има ли за какво да се смущава? Ако слабият стане силен, има ли за какво да се смущава? Ако грозният стане красив, има ли за какво да се смущава? Значи щом се задоволят нуждите на хората, те престават да се смущават. Смущаването, безпокойството е резултат на незадоволените човешки нужди.
В прочетената глава от Деянията на апостолите се казва: "И през тия дни стана роптание от еленистите върху евреите, че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледани. На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: "Братя, изберете между вас седем души, които да поставим за тази потреба." Казвам: всеки от вас трябва да избере тези седем души в себе си, които да уредят материалните му работи. Всички спорове, протести и роптания в света произтичат все за материални работи. Апостолите казвали: "Подобава ли на нас, като се грижим за материалните работи, да се отдалечим от Словото Божие?" И вие трябва да изберете в себе си седем души, които да уреждат материалните ви работи. Щом материалните работи на хората се уреждат добре, всички спорове между тях изчезват. Всички спорове стават все за ядене и пиене. Добро нещо е яденето и пиенето, но когато става по Бога. Щом не става по Бога, между хората се явяват спорове и недоразумения.
Сега, дошли на планината, ние се радваме на красивите гледки. Тук нямаме салон, както в града, вятър вее, но имаме други преимущества. Според мене вятърът е онази любеща майка, която нежно пее на децата си и тихо ги събужда да отидат на работа.
Съвременните религиозни и духовни хора работят, учат, подвизават се, ходят по планините, търсят начини, чрез които да изразят своето служене на Бога. По този начин те търсят правия път за това служене. Много са тия пътища. При това всеки ден определя нов и по-прав път от вчерашния. Наистина, какво по-красиво нещо за човека от това, да служи и да живее за Онзи, Който му е дал живот? Кой е Той, всички Го познават. Няма човек в света, който да не Го познава. Всички хора искат да бъдат радостни, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н. Хубаво е това, но то от Бога иде. Който влезе в пълнотата на Божията Любов, той ще придобие всичко, каквото желае. Когато получи всичко, каквото душата желае, човек е готов вече да служи на хората. Докато не е влязъл още в пълнотата на Божията Любов, той не е готов на никакво служене. Щом започне да служи на хората, т. е. на ближните си, човек придобива щастието. Който не служи на хората, той не може да бъде щастлив. Тъй щото две направления съществуват в служенето: човек започва от себе си, постепенно отива към ближните си и най-после към Бога. Или обратно: започва от служене на Бога, постепенно отива към ближните си и най-после към себе си. Която посока и да избере човек, все към едно място води. И двете посоки са прави.
Сега, за да не изгубите тези две посоки на движение, пазете се главно от вътрешното недоволство, на което са изложени всички хора. Аз наричам това недоволство хрема, кихавица, неразположение в живота. Недоволството не е опасна болест, но от него произтичат ред усложнения в организма на човека. Ако всички хора разбираха Любовта правилно, недоволствата, противоречията и мъчнотиите щяха да престанат. От хиляди години насам хората все уреждат работите си, но в края на краищата пак недоволни остават. Защо? Защото искат по човешки начин да турят ред и порядък в света. А това е невъзможно. Казвате, че поне в Природата има ред и порядък. Не е така. Вълк хване овца, задуши я и я изяде. Де е тук редът и порядъкът? Змия хване жаба и я изяде. Жабата кряка, но змията не иска да знае. Де е тук редът и порядъкът? Де е законът? Това не е само при тези два случая, но ако проследите живота на всички същества, ще видите, че навсякъде се разиграва една и съща история. В цялата Природа има нещо, което се мъчи, въздиша и стене. При тези противоречия хората не знаят още какъв ще бъде крайният резултат. Обаче всички учени, всички велики хора и светии, които съзнателно са изучавали Природата, виждат, че всичко в нея работи за добро. Паралелно със злото, със страданията и нещастията, с противоречията съществуват други разумни сили, които превръщат всичко в Добро.
Мнозина се оплакват от страданията, искат да ги избегнат. Страданията са изпити, на които се подлагат всички хора. Някой носи торба, в която има един сух хляб. Среща го друг, взема торбата, изважда от нея хляба и заминава. Първият започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хляб. Едва изминал сто крачки, дохожда трети, взема празната торба и туря в нея едно кило топъл, пресен хляб. Какво по-хубаво от това? Сухият хляб се замества с пресен, топъл хляб. Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб. Радостите пък представляват донасяне на топъл, пресен хляб вместо сухия. Който не вярва в смяната на скърбите с радости, казва: "Ами ако никой не ми донесе топъл хляб?" – Щом сухият хляб изчезне, топлият непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади в земята, няма да даде никакъв плод. Сухият хляб трябва да се вземе, за да дойде вместо него топъл. Ако в живота на човека не дойдат страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога няма да дойде. Такава е реалността в живота. Защо е така? – Когато дойде топлият хляб, тогава само ще ви кажа защо изчезна сухият. Преди да е дошъл топлият хляб, нищо няма да говоря. Ще чакате с търпение, докато пристигне мекият, топлият хляб. Въпросът не е в това, че страдате. Важно е, като страда човек, да придобие нещо. Има смисъл да страда човек, но да придобие нещо. Щом придобие нещо, страданията изчезват, а човекът придобива радост и живот. Смисълът на живота се заключава във всекидневните придобивки. Всеки ден трябва да имате по една малка придобивка. Това е вътрешното разбиране на живота. Към него трябва всеки да се стреми. Докато дойдете до вътрешно, дълбоко разбиране на живота, всеки от вас ще го схваща, според както е одарен. Тази е причината, че днес всички хора не разбират еднакво живота. Както и да разбирате живота, по отношение на Великото вашето разбиране е право, но не и по отношение на обикновеното, на малкото, каквото е човекът.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
5 август, 5 ч.
Великото, хубавото и красивото в живота е за великите души. Великото в света се постига само в Божията Любов. Който живее в Божията Любов, само той може да се нарече велик.
Сега ще изнеса няколко примера от всекидневния живот на хората. Какво трябва да направите, ако искате да се надтичвате с някой кон? Колкото и силно да тичате, конят все ще ви надмине. Ако искате да се състезавате с него, трябва да се качите на гърба му. Тогава и вие ще препускате толкова бързо, колкото и конят. Ако искате да се надпреварвате с някой трен, той ще ви надмине. За да не останете назад от трена, вие трябва да се качите на него и тогава ще се движите със същата бързина, с каквато той се движи. Ако се надпреварвате със светлината, вие ще останете далече от нея. Щом искате да бъдете редом с нея, трябва да се качите на нейната колесница. При това положение вие ще се движите със същата бързина, с каквато светлината се движи.
Следователно не се надпреварвайте с Любовта! Не разисквайте върху въпроса кой колко любов има. Това е неразбран въпрос. Да се занимавате с въпроса колко и каква любов има човек, това е материалистическо разбиране на Любовта. Представете си един голям извор, който извира от някоя планина и се влива в морето. По целия път, дето изворът тече, са наредени безброй дървета. Как мислите, кои от дърветата първи ще усетят любовта на извора? Първи ще усетят любовта на извора ония дървета, които са най-близо до него. Останалите, които стоят по-далече от извора, трябва ли да плачат, да съжаляват, че любовта на извора не е достигнала до тях? Те трябва да чакат с търпение да дойде до тях любовта на извора. Не трябва да се блъскат едни в други, да се състезават помежду си. Те трябва с търпение да чакат момента, когато Любовта ще се излее и върху тях. С чакането те нищо няма да изгубят. Дойдете ли до Любовта, казвам: чакайте, Любовта ще ви посети. На същото основание казвам: чакайте Господа, Той сам ще ви посети. Не се надпреварвайте, не се състезавайте помежду си кой пръв да отиде при Господа и кой повече да вземе от Него. Той сам ще дойде при всеки поотделно и ще му даде, колкото му е нужно. Слънцето ли дохожда при нас, или ние отиваме при него? Горко на човека, ако остане на него всяка сутрин да отива при Слънцето! Слънцето иде при нас, а ние само го посрещаме. Ще кажете, може би, че не разбирате тази мисъл. По-добре е, че не я разбирате. Неразбирането се дължи на противоречивото естество в човека, което постоянно го отделя от Бога. Ронливо, неустойчиво е човешкото естество. То е подобно на мазилката, на керемидите на къщите. Измажете добре къщата си, но щом завалят дъждове, снегове, мазилката постепенно изчезва. Не се минава година и вие отново трябва да измажете къщата си. Току-що наредите нови керемиди – дойдат бури, ветрове, които ги събарят, и вие отново трябва да ги нареждате. Питам: трябва ли това да ви обезсърчава? Не обръщайте внимание на външната мазилка, както и на керемидите на къщата! Това са временни, преходни неща в света. Не обръщайте внимание на усмивките, на погледите на хората! И това са преходни неща. Ама очите на еди-кой си човек светели. Какво от това? Вечер всички прозорци на къщите са осветени от лампите, но денем никой прозорец не свети. Какво лошо има в това, че денем прозорците на къщите не светят? Ако светят, нощ е; ако не светят, ден е. Ако всички хора са вкъщи, зима е; ако са вън, лято е.
Животът има смисъл само тогава, когато се разбере неговата дълбочина, неговата същина. Когато в живота ви стават неща, каквито вие не желаете и не очаквате, не считайте, че съдбата или Господ се е опълчил против вас. Преди всичко вие не знаете как трябва да стават нещата. Ако Бог ви запита какво Добро желаете да ви даде, надали ще можете да отговорите, както трябва. Всеки ще поиска нещо, но доколко е съществено това нещо, и той не знае. След като опита това, което е пожелал, само тогава той ще разбере своята погрешка. Следователно, докато не разбере смисъла на живота, човек всякога ще иска неща, които не му са нужни. И само след като ги опита, ще види погрешките си. Какво иска гладният? – Хляб. Какво иска жадният? – Вода. Що се отнася до меко легло, до топли завивки – това са второстепенни неща. Гладният и жадният се нуждаят първо от хляб и вода, а после от меко легло и топли дрехи. Какво трябва да прави човек, като задоволи глада си? – Да работи. Значи гладният спи, а ситият е буден и работи. Така е на Небето, а на Земята е точно обратно: гладният е буден, а ситият спи. Живият е подвижен, а мъртвият мълчи. На Земята мълчаливите минават за мъдри, а на Небето – за мъртви. Външно това са противоречиви положения, но всъщност те крият дълбок смисъл в себе си.
И тъй, великото в живота е необятната Божия Любов, която е само за великите души. Само великите души възприемат Божията Любов. Едно от качествата на тази Любов е следното: тя изпъжда навън всяко недоволство, което бушува в човека. И тогава човек става силен, мощен, радостен. Той не се плаши от нищо в света, готов е за всякаква работа, готов е да слугува на всички хора. Той намира смисъла на живота в Любовта, в служенето на всички същества, от най-малките до най-големите.
Съвременните хора обаче разбират Любовта по съвсем друг начин. Тяхната любов е любов на Земята. Тя е наречена земна любов, а тази любов носи разочарования във всички направления. При тази любов човек всичко губи: и знание, и сила, и богатство, и здраве. Какво му остава тогава? Остава му само възпоменанието, че е обичал някого и че някой го е обичал. Какво остава на трапезата, след като хората се нахранят? Ако са месоядци, на трапезата остават само кокалите, а месото се изяжда. Ако са плодоядци, в първо време трапезата е красива, пълна със зрели вкусни плодове, но щом плодовете се изядат, нищо не остава от тази красота. Ризата, която човек е носил цяла седмица на гърба си, трябва да се свали, да се тури във вода и да се изпере. От дългото носене тя се е изцапала и непременно трябва да се изпере. Не само ризата, но всяко нещо, което се употребява, претърпява промени. На физическия свят всички неща се променят. Само Любовта е неизменна.
Питам: какво можете да очаквате от физическия свят, в който непрестанно се извършват промени? Като не знаят законите на физическия свят, съвременните хора се безпокоят от постоянните промени, на които се натъкват. И наистина, в даден момент вие сте разположени, мислите, че всичко можете да направите. На следния момент сте неразположени по дух, тъжни, скръбни сте. Коя е причината за тази внезапна промяна на състоянията? Докато сте в Божествения трен, вие сте радостни, весели, мислите, че всичко можете да постигнете. Щом слезете от този трен, веднага ставате тъжни, скръбни и се обезсърчавате. Един български селянин за пръв път се качил на трен. От време на време поглеждал от прозорците, радвал се, че се вози. За момент тренът спрял на една малка станция и той слязъл да си купи круши. Трябвало продавачът да му върне няколко стотинки и той останал да чака, през което време тренът профучал край него и го оставил на спирката тъжен и недоволен, че е пропуснал трена.
И тъй, който слезе от Божествения трен и го пропусне, той веднага става тъжен, скръбен. Тъй щото, когато сте скръбни, ще знаете, че сте слезли от Божествения трен и сте останали на някоя спирка или гара, и то само за няколко стотинки, които търговецът трябва да ви върне. Качите ли се веднъж на Божествения трен и трябва да слезете на някоя гара, вслушвайте се да не удари звънецът и тренът да тръгне. Качете се на трена, преди да е ударил звънецът. По-добре е да не слизате. Докато тренът пътува, гледайте през прозореца и щом дойдете до последната гара, тогава слезте. Ако не спазвате това правило, противоречията в живота никога няма да престанат. При сегашните разбирания на хората, при сегашното им съзнание, противоречията винаги ще ги следват. Щом съзнанието им се измени, и противоречията ще изчезнат. Ако няма хляб, винаги ще има гладни хора, а заедно с това ще има и противоречия. Ако има изобилно хляб, и гладни хора няма да има. Щом няма гладни хора, и противоречията ще изчезнат. Ако няма вода, винаги ще има жадни хора. Щом има жадни хора, и противоречия ще съществуват. Когато водата дойде в изобилие, няма да има жадни хора, а заедно с това и противоречията ще изчезнат. Изобилието е едно от условията за разрешаване на противоречията в живота. Това разрешаване е вътрешно, а не само външно. От хиляди години насам хората са разрешавали ред въпроси и противоречия в живота, но все е останало нещо неразрешено. Защо? Защото те са ги разрешавали по външен начин, а всички външни неща са изложени на промени.
Ако проследите живота във всички направления, ще видите, че има неща, които се изменят, и други, които не се изменят. Например всички външни закони не зависят от човека, вследствие на което постоянно се изменят. Вътрешните закони обаче зависят от човека и не се изменят. Като казвам, че вътрешните закони зависят от човека, разбирам Божественото в него. Следователно вътрешните закони са Божествени. Външните закони пък са създадени по образеца на Божиите, но едни от тях са по-близо, а други – по-далече от оригинала. Въз основа на това, ако има противоречия в живота, те са само външни. Затова, като се натъкне на някакво противоречие вътре в себе си, човек съзнава, че то е външно, привидно. Казвате, че човек е създаден по образ и подобие Божие. – Какво представлява Бог? Дето Бог се явява в пълнотата си, противоречията моментално изчезват. Когато Бог се яви, на Земята или на Небето, в ада или в рая, всички същества се изменят. Щом се оттегли и остави хората, духовете и божествата свободни, противоречията пак ги нападат. Дето е Бог, никакви противоречия не съществуват. Дето Бог отсъства, противоречията присъстват. Защо при Бога няма противоречия? Понеже Той задоволява нуждите на всички същества и те престават да се смущават. Ако болният оздравее, има ли за какво да се смущава? Ако сиромахът забогатее, има ли за какво да се смущава? Ако слабият стане силен, има ли за какво да се смущава? Ако грозният стане красив, има ли за какво да се смущава? Значи щом се задоволят нуждите на хората, те престават да се смущават. Смущаването, безпокойството е резултат на незадоволените човешки нужди.
В прочетената глава от Деянията на апостолите се казва: "И през тия дни стана роптание от еленистите върху евреите, че в повседневното раздаване на потребностите техните вдовици оставали непригледани. На това дванадесетте свикаха множеството на учениците и рекоха: "Братя, изберете между вас седем души, които да поставим за тази потреба." Казвам: всеки от вас трябва да избере тези седем души в себе си, които да уредят материалните му работи. Всички спорове, протести и роптания в света произтичат все за материални работи. Апостолите казвали: "Подобава ли на нас, като се грижим за материалните работи, да се отдалечим от Словото Божие?" И вие трябва да изберете в себе си седем души, които да уреждат материалните ви работи. Щом материалните работи на хората се уреждат добре, всички спорове между тях изчезват. Всички спорове стават все за ядене и пиене. Добро нещо е яденето и пиенето, но когато става по Бога. Щом не става по Бога, между хората се явяват спорове и недоразумения.
Сега, дошли на планината, ние се радваме на красивите гледки. Тук нямаме салон, както в града, вятър вее, но имаме други преимущества. Според мене вятърът е онази любеща майка, която нежно пее на децата си и тихо ги събужда да отидат на работа.
Съвременните религиозни и духовни хора работят, учат, подвизават се, ходят по планините, търсят начини, чрез които да изразят своето служене на Бога. По този начин те търсят правия път за това служене. Много са тия пътища. При това всеки ден определя нов и по-прав път от вчерашния. Наистина, какво по-красиво нещо за човека от това, да служи и да живее за Онзи, Който му е дал живот? Кой е Той, всички Го познават. Няма човек в света, който да не Го познава. Всички хора искат да бъдат радостни, весели, здрави, богати, учени, силни и т. н. Хубаво е това, но то от Бога иде. Който влезе в пълнотата на Божията Любов, той ще придобие всичко, каквото желае. Когато получи всичко, каквото душата желае, човек е готов вече да служи на хората. Докато не е влязъл още в пълнотата на Божията Любов, той не е готов на никакво служене. Щом започне да служи на хората, т. е. на ближните си, човек придобива щастието. Който не служи на хората, той не може да бъде щастлив. Тъй щото две направления съществуват в служенето: човек започва от себе си, постепенно отива към ближните си и най-после към Бога. Или обратно: започва от служене на Бога, постепенно отива към ближните си и най-после към себе си. Която посока и да избере човек, все към едно място води. И двете посоки са прави.
Сега, за да не изгубите тези две посоки на движение, пазете се главно от вътрешното недоволство, на което са изложени всички хора. Аз наричам това недоволство хрема, кихавица, неразположение в живота. Недоволството не е опасна болест, но от него произтичат ред усложнения в организма на човека. Ако всички хора разбираха Любовта правилно, недоволствата, противоречията и мъчнотиите щяха да престанат. От хиляди години насам хората все уреждат работите си, но в края на краищата пак недоволни остават. Защо? Защото искат по човешки начин да турят ред и порядък в света. А това е невъзможно. Казвате, че поне в Природата има ред и порядък. Не е така. Вълк хване овца, задуши я и я изяде. Де е тук редът и порядъкът? Змия хване жаба и я изяде. Жабата кряка, но змията не иска да знае. Де е тук редът и порядъкът? Де е законът? Това не е само при тези два случая, но ако проследите живота на всички същества, ще видите, че навсякъде се разиграва една и съща история. В цялата Природа има нещо, което се мъчи, въздиша и стене. При тези противоречия хората не знаят още какъв ще бъде крайният резултат. Обаче всички учени, всички велики хора и светии, които съзнателно са изучавали Природата, виждат, че всичко в нея работи за добро. Паралелно със злото, със страданията и нещастията, с противоречията съществуват други разумни сили, които превръщат всичко в Добро.
Мнозина се оплакват от страданията, искат да ги избегнат. Страданията са изпити, на които се подлагат всички хора. Някой носи торба, в която има един сух хляб. Среща го друг, взема торбата, изважда от нея хляба и заминава. Първият започва да плаче, да скърби, че му взели сухия хляб. Едва изминал сто крачки, дохожда трети, взема празната торба и туря в нея едно кило топъл, пресен хляб. Какво по-хубаво от това? Сухият хляб се замества с пресен, топъл хляб. Такова нещо представляват страданията – вземане на сухия хляб. Радостите пък представляват донасяне на топъл, пресен хляб вместо сухия. Който не вярва в смяната на скърбите с радости, казва: "Ами ако никой не ми донесе топъл хляб?" – Щом сухият хляб изчезне, топлият непременно ще дойде. Ако житното зърно не се посади в земята, няма да даде никакъв плод. Сухият хляб трябва да се вземе, за да дойде вместо него топъл. Ако в живота на човека не дойдат страдания и противоречия, хубавото, красивото и великото никога няма да дойде. Такава е реалността в живота. Защо е така? – Когато дойде топлият хляб, тогава само ще ви кажа защо изчезна сухият. Преди да е дошъл топлият хляб, нищо няма да говоря. Ще чакате с търпение, докато пристигне мекият, топлият хляб. Въпросът не е в това, че страдате. Важно е, като страда човек, да придобие нещо. Има смисъл да страда човек, но да придобие нещо. Щом придобие нещо, страданията изчезват, а човекът придобива радост и живот. Смисълът на живота се заключава във всекидневните придобивки. Всеки ден трябва да имате по една малка придобивка. Това е вътрешното разбиране на живота. Към него трябва всеки да се стреми. Докато дойдете до вътрешно, дълбоко разбиране на живота, всеки от вас ще го схваща, според както е одарен. Тази е причината, че днес всички хора не разбират еднакво живота. Както и да разбирате живота, по отношение на Великото вашето разбиране е право, но не и по отношение на обикновеното, на малкото, каквото е човекът.
Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.
5 август, 5 ч.
СТАР ПРАВОПИС