Вярата и новото (Вярата и Небето)
Вярата и новото (Вярата и Небето)
6.05 ч, връх Мусала
7.10 ч. Учителят продължи:
Три неща важни има в прочетената глава (Гл. 12 от Деянията на апостолите), които трябва да разбере всеки, който се подвизава в духовното.
Първо, Ирод е символ на стария живот, който носи всичките нещастия, злобата, омразата, ненавистта. Петър представя пътя на преходното положение и новото, което влиза в света. А църквата, то е действуващото. Две неща има налице. Онзи, когото хващат, той е Петър, който иска да спре първото – Ирода. Петър искаше да направи нещо, каквото само Бог може да извърши. Но ако църквата не се молеше за Петър, тогава ангелът нямаше да го избави. На Петър му тургат вериги, в затвора е, но от църквата ставаше усърдна молитва ден и нощ за него. И тогава виждаме ангела – това е новото, – снема веригите на Петър. Ако не дойде ангелът, църквата не може да избави никого. Но ако няма и кой да се моли, пак не може да стане избавление. Виждаме и силата на молитвата. Онези, които се молеха, те не вярваха, че молитвата им ще бъде послушана. Затова, когато го виждаха свободен, казваха: „Може да е видение или ангелът на Петър е това.“ А слугинята само беше уверена, че туй е Петър.
У човека има едно същество, което е подобно на Ирод и всеки човек си има нещо, което е подобно на Ирод. Ти, който се усещаш, че си окован, ограничен, подобен си на Петър. Църквата, то е Божественото, новото. Това е Божественият Дух, Който се моли, който работи. Има нещо, което постоянно буди човека, което се моли. „Бдете и молете се“ – казва Христос.
Изводът е: Човек всякога може да постигне това, което иска, но само когато постоянно и усърдно се моли. Усърдната молитва е: да се моли човек, без да турга граница. Да се моли и да вярва, че онова, което иска, Бог всякога може да направи. И да не казва: „Ако не стане.“ Ти се моли и ако Бог види, че онова, което искаш, е добро, Той все ще го направи. Но няма да го направи когато ти искаш. Запример, ако човек иска да бъде богат, децата му да бъдат нахранени, облечени, но тия деца ще се научат на разкош и няма да учат тогава. И Провидението няма да го даде туй богатство, когато ти искаш, а ще ти го даде на стари години. Такъв пример имаме у Авраам. На ранна възраст не роди син, да му се радва, а когато стана на 90 години. А Сара беше на 84 години, когато Господ ѝ каза, че ще имат наследник. „Господи, това няма да го бъде. Господ иска само да ме насърчи.“ И позасмя се тя.
Запример вие сега усещате, че ви е студено, но то е по стар навик. Туй не е новото учение! Сега, всичките хора вярват, но по навик е и вярването. Ти мислиш, че този вятър ще се усили, студено ще стане и се свиеш. Всичките животни го имат това. Та, за насърчение, от 12-а глава, Бог изпрати ангела Си и отговори на молитвата. Писанието казва: „Когато постоянствуваме в молитвата си, Бог винаги отговаря на молитвата!“ Бог казва: „Когато Ме потърсите от всичкото си сърце, ще ви се изявя.“ Но някога ни бави: година–две минават, ти се обезсърчиш и казваш: „Туй няма да бъде“ и дойде съмнението вътре у тебе. Това са низките духове, които идат да те изпитват.
А пък тия облаци (на изток небето се покри с бели кълба, облаци) показват, че в Далечния изток ще бъде развълнувано. Показват още, че туй, което е в хората, в работата, в живота, се отразява в природата, защото тези облаци представляват живота и пертурбациите там – речено-казано.
Казват, че тук, на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша [...] Тук, Мусала и тези местности наоколо [много] пъти се били под море и после са излизали над водата. Тук, на планината, само вятърът и снегът плашат хората. А тук ветровете са постоянни. Тук е толкова високо мястото, та мечки и вълци не се качват, разбойници не идват – те са много мързеливи хора. И бурите тук са толкова големи понякога, че не може да се върви. Навън не може да се излезе. Но колко време трае бурята – по 24 часа трае ли? Някой път държи и по 3 дни. Но повечето на тласъци върви вятърът. Не е съвсем еднаква бурята, понеже човек не е приспособен да живее на високи места засега и е слаб организмът му. Всякога даже тези, които живеят по най-високите места, понеже са по-инертни, трябва да стават рано, да се свързват със силите на природата, за да бъдат деятелни, да работят. (Минават войници, оглеждат, обикалят и пак си отиват. Ловът и езерата са пазени от войници. Туристи минават, надалече се простират, после наблюдават Пирин, но отминават нататък. Учителят се обръща към госпожата на наблюдателя.) По някой път трябва да имате много туристи? Лятно време, особено през месец август. Те оттук минават, отиват за Рилския манастир, за Пирин. Облаците и мъглата, които сега излизат, показват, че ще има вятър.
(Тук спим до късно.) В съня на човека съзнанието му е по-будно и може да слуша, а през деня съзнанието му е заето с много работи и той не може да се съсредоточи в себе си. (Повява вятър и застудява наоколо.) Когато е студено времето, човек не може да мисли за нищо друго освен за пръстите на ръцете си и за краката си. Става спиране на кръвта в краката; после, когато си гладен, ти не можеш да мислиш за нищо друго освен за хляб. На човека доста дълго време ще му вземе, докато стане шефиарин – майстор на главата си. Човек дълги години трябва да се учи, докато се научи да управлява тялото си, да го направлява където и както трябва. (Към брата Г. Д. : Вие сега ще разправяте: „Два пъти се изкачих на Мусала!“ После ще ви остави хремата. Ще научите как се лекува хрема. ( „Ще го съобщим и на другите.“) То е патентовано, но може да се съобщи във вестник.
Голяма вяра трябва да има човек в живота! Без вяра нищо не може да се постигне. Светът е пълен със суеверие, но малко хора има верующи. Суеверни хора има много. Суеверието влияе върху чувствата, то е близо до чувствата, което ти очакваш да стане. А вярата влияе върху ума, понеже ти мислиш тогава. Запример ти по-лесно може да повярваш, ако един човек вземе и се облече хубаво, но веднага след това ще дойде суеверието, че той може да направи много работи за тебе. Но ако той ти вземе дрехите, това ти мъчно можеш да повярваш, че той може да ти направи нещо добро. А във вярата е обратното. И когато Господ иска да ти даде нещо, Той ще те съблече най-първо от това, което имаш. Той е както майката. Най-първо ще съблече дрехите на детето си, ще го окъпе и тогава ще го облече. И мъчно може да повярва човек, че може да му дадат нещо хубаво, след като са му взели всичко. (Много туристи наближават наоколо, отиват напред-назад, спират се, пак вървят.)
Стига ви сега толкова (9.20 ч). Сега, тук, в прочетената глава, се казва, че Петър, като беше в мъчнотия, повярва. Окован в тъмница беше, но веднага тръгна след ангела и излезе навън. После слугинята Рода също повярва, че Петър чука на вратата. Повярва, зарадва се и изтича да съобщи на братята, молещи се за него. Казват: „Неговият ангел е това!“ Мъчно е да вярва човек в неща, които не е видял, или да вярва в неща, които рядко се случват. Мъчно е да се повярва дали нещо се е случило или е измислица. Затова трябва вътрешно схващане. А такива неща и сега се случват. Това показва разните мнения на хората. Когато разискват хората нещо, всички нямат едно мнение. Има разногласие в мненията. Дали е тъй или не, всички не се съгласяват. И тук, понеже те знаят, че той (Петър) е затворен, те казват: „Кой ще го пусне?“ И след като видяха и чуха Петър, тогава те вече разбраха защо и как го е извел ангелът из затвора. А това по човешки беше невъзможно при римските закони. Само чрез Божията сила беше възможно да го извадят из затвора навън при такава стража. Може да се мисли, че са подкупили стражата, че така са го пуснали. Но и това не е било възможно при строгостта на римските закони – войник да не бъде на поста си, да не е буден. Това е невъзможно. Сам Господ извади Петра и благополучно го преведе през затворените врати. (Туристите приближават по-наблизо, заобикалят Учителя отзад. Искат позволение да снимат Учителя. Учителят отказва. Но става споразумение: наши снимат тях и те – нас.)
Човек трябва да мине през огън, за да се очисти. Страданието трябва да дойде, понеже изпитанията са едно средство, една подготовка на човека за нов живот. Никъде в живота няма лесен път. И най-добрите неща се придобиват с големи мъчнотии. Сега тук, на Мусала, за да се качите на високо и на чист въздух, трябва доста път да извървите и много усилия да направите. И мнозина са се отказвали. А щом човек повярва, той може и не се отказва. Когато човек има вяра, животът е лесен. Мъчнотиите са един стимул за него. А когато има суеверие, тогава има падане духом, обезсърчаване. В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване.
Суеверният има много работи, в които вярва, но няма никакви резултати. При суеверието ти може да вярваш, но стимулът е отвън. Във вярата стимулът е вътре. Вземете един човек, който седи на брега. Той има вяра. Но хвърлете го във водата – веднага той се обезсърчава, особено ако не може да плува. Човекът на суеверието не знае да плува, а човекът на вярата знае да плува. Суеверният човек мяза на човек, който има кола. Купил си я, но като се счупи, той не може да я поправи, а чака да мине някой да му я поправи. А който има вяра, той е като опитен шофьор, който сам може да си поправи колата и да върви напред. Това е вярата. А суеверният каже: „Ще намеря някой. Има техници.“ Той вярва, че ще го стигне някой опитен, да му поправи колата, а някой път такъв не идва. „Аз, с моята кола, вярвах, че ще [ме] настигне някой, да ми даде бензин.“ Хубаво, това е суеверие! И после ти сам отиде и си взе бензин. „Така стана – чаках, чаках и най-после сам си взех бензин.“
Когато хората са готови, истината иде сама. За готовите хора всякога има възможност. Щом човек е роден на Земята, животът носи всичките възможности. И ако той вярва, показва, че е имал всичките възможности. Един носел кибрит, но не знаел как да запали, не му идвало на ум как да драсне клечката.
Всичко в света бе допуснато, за да се покажат пътищата, по които хората са ръководени и избавяни. Някъде се случва така, а някъде се случва и друго. Има някои, които трябва да останат до последния момент, а някои ще заминат по-рано. И в християнската епоха някои мъченици бяха определени да станат мъченици; и тези, които пострадаха, бяха изораната земя и просто в тях трябваше да се посее семето. Тяхната кръв трябваше да се пролее. То е една необходимост. Пък Петър в дадения случай нямаше нужда да замине като мъченик. И той отпосле пак пострада малко. Те всички християни страдаха тъй, с изключение само на Иоан. Само той остана тъй, не пострада. Духът на Петър тогава беше така повдигнат, неговото съзнание беше високо горе, за да не се страхува, че каквото и да му кажат да направи, да направи. И той така, с вяра, излезна от затвора! Друг на негово място ще чуят войниците и какво ще стане тогава?
Някои от апостолите – Петър, Яков, Иоан, са минали през такива опитности. Евангелистите са други, те не бяха тези. Апостол Павел има повече послания написани, отколкото вече се знаят. А евангелистите са други, те са само писали за туй, което са слушали. Казва Евангелието, че по дух са били ръководени да изберат кой да пише. Спор е дали след 100 години се е написало Евангелието. Още в ранната възраст е имало документи и от тия документи са извадили, което са и написали. В 100 години вече се оформяват работите. В Стария завет те са писали по записки, по оставени документи, които после са събирали. Всичко туй е трябвало да бъде написано и съхранено и от горе се е ръководило как, кога и какво е трябвало да бъде написано. За някого е било просто мисия да събира тия работи и да напише това, което трябва! За всичко това от Невидимия свят си имат хора, приготвени за тази работа. Тогава, както и сега, това е била една голяма вълна.
Нареждането на нещата става от Невидимия свят и се приема от определени хора на Земята. Има една вътрешна, интимна страна, която става в един много тесен кръг от хора. Защото това няма нужда да знаят всички хора. Мнозина се интересуват от външната страна на нещата, вътрешното не ги интересува. В една държава как ще стане уредбата, това е външната страна на държавата. Къщите да са хубави, то е хубаво, но то е външната страна. А ако външното има и вътрешното съдържание, по-добро от това – здраве! Сега светът е една държава. И хората сега са по-близо до Царството Божие, отколкото преди. А сега привидно изглежда само, че всичко е разбъркано. Когато реката е много разбъркана, тя много лесно се избистря. В мътна вода се лови риба.
(Учителят наблюдава върховете насреща.) Сега, да се изкопаят тези върхове, колко време се изисква? Рупите са разделени на две. Там са хубавите места, чисти, непристъпни места! Писали са много тогава, а на някои по дух им е било наложено да пишат. Апостол Павел казва на едно място: „Горко, ако аз не повярвам!“ По задължение трябва да го каже, пък ако не приемеш, ще видиш. Ще минеш през изпитания. Бог знае кого ще пощади и кого ще накаже. Нищо не е произволно!
Тази местност е една от най-хубавите тук – за мистици. Има известни течения, явления, които стават само на 3000 метра. (Един от туристите каза, че според последните изчисления, Мусала е 3058 м.) Да, Мусала е над 3000 м. Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват. Мусала има грамадна електрическа енергия. Батерия е тя! За лекуване. Тази мисия е добра, всеки да си вземе мястото, което трябва да вземе и което му се пада.
(10.10 ч)
(При слизане се спряхме близо до Окото, на слънце. Там прекарахме 1 час.)
48-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 16.IX.1934 г., 6.20 ч сутринта,
Рила – връх Мусала.
7.10 ч. Учителят продължи:
Три неща важни има в прочетената глава (Гл. 12 от Деянията на апостолите), които трябва да разбере всеки, който се подвизава в духовното.
Първо, Ирод е символ на стария живот, който носи всичките нещастия, злобата, омразата, ненавистта. Петър представя пътя на преходното положение и новото, което влиза в света. А църквата, то е действуващото. Две неща има налице. Онзи, когото хващат, той е Петър, който иска да спре първото – Ирода. Петър искаше да направи нещо, каквото само Бог може да извърши. Но ако църквата не се молеше за Петър, тогава ангелът нямаше да го избави. На Петър му тургат вериги, в затвора е, но от църквата ставаше усърдна молитва ден и нощ за него. И тогава виждаме ангела – това е новото, – снема веригите на Петър. Ако не дойде ангелът, църквата не може да избави никого. Но ако няма и кой да се моли, пак не може да стане избавление. Виждаме и силата на молитвата. Онези, които се молеха, те не вярваха, че молитвата им ще бъде послушана. Затова, когато го виждаха свободен, казваха: „Може да е видение или ангелът на Петър е това.“ А слугинята само беше уверена, че туй е Петър.
У човека има едно същество, което е подобно на Ирод и всеки човек си има нещо, което е подобно на Ирод. Ти, който се усещаш, че си окован, ограничен, подобен си на Петър. Църквата, то е Божественото, новото. Това е Божественият Дух, Който се моли, който работи. Има нещо, което постоянно буди човека, което се моли. „Бдете и молете се“ – казва Христос.
Изводът е: Човек всякога може да постигне това, което иска, но само когато постоянно и усърдно се моли. Усърдната молитва е: да се моли човек, без да турга граница. Да се моли и да вярва, че онова, което иска, Бог всякога може да направи. И да не казва: „Ако не стане.“ Ти се моли и ако Бог види, че онова, което искаш, е добро, Той все ще го направи. Но няма да го направи когато ти искаш. Запример, ако човек иска да бъде богат, децата му да бъдат нахранени, облечени, но тия деца ще се научат на разкош и няма да учат тогава. И Провидението няма да го даде туй богатство, когато ти искаш, а ще ти го даде на стари години. Такъв пример имаме у Авраам. На ранна възраст не роди син, да му се радва, а когато стана на 90 години. А Сара беше на 84 години, когато Господ ѝ каза, че ще имат наследник. „Господи, това няма да го бъде. Господ иска само да ме насърчи.“ И позасмя се тя.
Запример вие сега усещате, че ви е студено, но то е по стар навик. Туй не е новото учение! Сега, всичките хора вярват, но по навик е и вярването. Ти мислиш, че този вятър ще се усили, студено ще стане и се свиеш. Всичките животни го имат това. Та, за насърчение, от 12-а глава, Бог изпрати ангела Си и отговори на молитвата. Писанието казва: „Когато постоянствуваме в молитвата си, Бог винаги отговаря на молитвата!“ Бог казва: „Когато Ме потърсите от всичкото си сърце, ще ви се изявя.“ Но някога ни бави: година–две минават, ти се обезсърчиш и казваш: „Туй няма да бъде“ и дойде съмнението вътре у тебе. Това са низките духове, които идат да те изпитват.
А пък тия облаци (на изток небето се покри с бели кълба, облаци) показват, че в Далечния изток ще бъде развълнувано. Показват още, че туй, което е в хората, в работата, в живота, се отразява в природата, защото тези облаци представляват живота и пертурбациите там – речено-казано.
Казват, че тук, на Мусала, мъчно може човек да мисли, че той трябва да заспи, за да може да слуша [...] Тук, Мусала и тези местности наоколо [много] пъти се били под море и после са излизали над водата. Тук, на планината, само вятърът и снегът плашат хората. А тук ветровете са постоянни. Тук е толкова високо мястото, та мечки и вълци не се качват, разбойници не идват – те са много мързеливи хора. И бурите тук са толкова големи понякога, че не може да се върви. Навън не може да се излезе. Но колко време трае бурята – по 24 часа трае ли? Някой път държи и по 3 дни. Но повечето на тласъци върви вятърът. Не е съвсем еднаква бурята, понеже човек не е приспособен да живее на високи места засега и е слаб организмът му. Всякога даже тези, които живеят по най-високите места, понеже са по-инертни, трябва да стават рано, да се свързват със силите на природата, за да бъдат деятелни, да работят. (Минават войници, оглеждат, обикалят и пак си отиват. Ловът и езерата са пазени от войници. Туристи минават, надалече се простират, после наблюдават Пирин, но отминават нататък. Учителят се обръща към госпожата на наблюдателя.) По някой път трябва да имате много туристи? Лятно време, особено през месец август. Те оттук минават, отиват за Рилския манастир, за Пирин. Облаците и мъглата, които сега излизат, показват, че ще има вятър.
(Тук спим до късно.) В съня на човека съзнанието му е по-будно и може да слуша, а през деня съзнанието му е заето с много работи и той не може да се съсредоточи в себе си. (Повява вятър и застудява наоколо.) Когато е студено времето, човек не може да мисли за нищо друго освен за пръстите на ръцете си и за краката си. Става спиране на кръвта в краката; после, когато си гладен, ти не можеш да мислиш за нищо друго освен за хляб. На човека доста дълго време ще му вземе, докато стане шефиарин – майстор на главата си. Човек дълги години трябва да се учи, докато се научи да управлява тялото си, да го направлява където и както трябва. (Към брата Г. Д. : Вие сега ще разправяте: „Два пъти се изкачих на Мусала!“ После ще ви остави хремата. Ще научите как се лекува хрема. ( „Ще го съобщим и на другите.“) То е патентовано, но може да се съобщи във вестник.
Голяма вяра трябва да има човек в живота! Без вяра нищо не може да се постигне. Светът е пълен със суеверие, но малко хора има верующи. Суеверни хора има много. Суеверието влияе върху чувствата, то е близо до чувствата, което ти очакваш да стане. А вярата влияе върху ума, понеже ти мислиш тогава. Запример ти по-лесно може да повярваш, ако един човек вземе и се облече хубаво, но веднага след това ще дойде суеверието, че той може да направи много работи за тебе. Но ако той ти вземе дрехите, това ти мъчно можеш да повярваш, че той може да ти направи нещо добро. А във вярата е обратното. И когато Господ иска да ти даде нещо, Той ще те съблече най-първо от това, което имаш. Той е както майката. Най-първо ще съблече дрехите на детето си, ще го окъпе и тогава ще го облече. И мъчно може да повярва човек, че може да му дадат нещо хубаво, след като са му взели всичко. (Много туристи наближават наоколо, отиват напред-назад, спират се, пак вървят.)
Стига ви сега толкова (9.20 ч). Сега, тук, в прочетената глава, се казва, че Петър, като беше в мъчнотия, повярва. Окован в тъмница беше, но веднага тръгна след ангела и излезе навън. После слугинята Рода също повярва, че Петър чука на вратата. Повярва, зарадва се и изтича да съобщи на братята, молещи се за него. Казват: „Неговият ангел е това!“ Мъчно е да вярва човек в неща, които не е видял, или да вярва в неща, които рядко се случват. Мъчно е да се повярва дали нещо се е случило или е измислица. Затова трябва вътрешно схващане. А такива неща и сега се случват. Това показва разните мнения на хората. Когато разискват хората нещо, всички нямат едно мнение. Има разногласие в мненията. Дали е тъй или не, всички не се съгласяват. И тук, понеже те знаят, че той (Петър) е затворен, те казват: „Кой ще го пусне?“ И след като видяха и чуха Петър, тогава те вече разбраха защо и как го е извел ангелът из затвора. А това по човешки беше невъзможно при римските закони. Само чрез Божията сила беше възможно да го извадят из затвора навън при такава стража. Може да се мисли, че са подкупили стражата, че така са го пуснали. Но и това не е било възможно при строгостта на римските закони – войник да не бъде на поста си, да не е буден. Това е невъзможно. Сам Господ извади Петра и благополучно го преведе през затворените врати. (Туристите приближават по-наблизо, заобикалят Учителя отзад. Искат позволение да снимат Учителя. Учителят отказва. Но става споразумение: наши снимат тях и те – нас.)
Човек трябва да мине през огън, за да се очисти. Страданието трябва да дойде, понеже изпитанията са едно средство, една подготовка на човека за нов живот. Никъде в живота няма лесен път. И най-добрите неща се придобиват с големи мъчнотии. Сега тук, на Мусала, за да се качите на високо и на чист въздух, трябва доста път да извървите и много усилия да направите. И мнозина са се отказвали. А щом човек повярва, той може и не се отказва. Когато човек има вяра, животът е лесен. Мъчнотиите са един стимул за него. А когато има суеверие, тогава има падане духом, обезсърчаване. В суеверието човек се обезкуражава, във вярата няма обезсърчение, няма обезкуражаване.
Суеверният има много работи, в които вярва, но няма никакви резултати. При суеверието ти може да вярваш, но стимулът е отвън. Във вярата стимулът е вътре. Вземете един човек, който седи на брега. Той има вяра. Но хвърлете го във водата – веднага той се обезсърчава, особено ако не може да плува. Човекът на суеверието не знае да плува, а човекът на вярата знае да плува. Суеверният човек мяза на човек, който има кола. Купил си я, но като се счупи, той не може да я поправи, а чака да мине някой да му я поправи. А който има вяра, той е като опитен шофьор, който сам може да си поправи колата и да върви напред. Това е вярата. А суеверният каже: „Ще намеря някой. Има техници.“ Той вярва, че ще го стигне някой опитен, да му поправи колата, а някой път такъв не идва. „Аз, с моята кола, вярвах, че ще [ме] настигне някой, да ми даде бензин.“ Хубаво, това е суеверие! И после ти сам отиде и си взе бензин. „Така стана – чаках, чаках и най-после сам си взех бензин.“
Когато хората са готови, истината иде сама. За готовите хора всякога има възможност. Щом човек е роден на Земята, животът носи всичките възможности. И ако той вярва, показва, че е имал всичките възможности. Един носел кибрит, но не знаел как да запали, не му идвало на ум как да драсне клечката.
Всичко в света бе допуснато, за да се покажат пътищата, по които хората са ръководени и избавяни. Някъде се случва така, а някъде се случва и друго. Има някои, които трябва да останат до последния момент, а някои ще заминат по-рано. И в християнската епоха някои мъченици бяха определени да станат мъченици; и тези, които пострадаха, бяха изораната земя и просто в тях трябваше да се посее семето. Тяхната кръв трябваше да се пролее. То е една необходимост. Пък Петър в дадения случай нямаше нужда да замине като мъченик. И той отпосле пак пострада малко. Те всички християни страдаха тъй, с изключение само на Иоан. Само той остана тъй, не пострада. Духът на Петър тогава беше така повдигнат, неговото съзнание беше високо горе, за да не се страхува, че каквото и да му кажат да направи, да направи. И той така, с вяра, излезна от затвора! Друг на негово място ще чуят войниците и какво ще стане тогава?
Някои от апостолите – Петър, Яков, Иоан, са минали през такива опитности. Евангелистите са други, те не бяха тези. Апостол Павел има повече послания написани, отколкото вече се знаят. А евангелистите са други, те са само писали за туй, което са слушали. Казва Евангелието, че по дух са били ръководени да изберат кой да пише. Спор е дали след 100 години се е написало Евангелието. Още в ранната възраст е имало документи и от тия документи са извадили, което са и написали. В 100 години вече се оформяват работите. В Стария завет те са писали по записки, по оставени документи, които после са събирали. Всичко туй е трябвало да бъде написано и съхранено и от горе се е ръководило как, кога и какво е трябвало да бъде написано. За някого е било просто мисия да събира тия работи и да напише това, което трябва! За всичко това от Невидимия свят си имат хора, приготвени за тази работа. Тогава, както и сега, това е била една голяма вълна.
Нареждането на нещата става от Невидимия свят и се приема от определени хора на Земята. Има една вътрешна, интимна страна, която става в един много тесен кръг от хора. Защото това няма нужда да знаят всички хора. Мнозина се интересуват от външната страна на нещата, вътрешното не ги интересува. В една държава как ще стане уредбата, това е външната страна на държавата. Къщите да са хубави, то е хубаво, но то е външната страна. А ако външното има и вътрешното съдържание, по-добро от това – здраве! Сега светът е една държава. И хората сега са по-близо до Царството Божие, отколкото преди. А сега привидно изглежда само, че всичко е разбъркано. Когато реката е много разбъркана, тя много лесно се избистря. В мътна вода се лови риба.
(Учителят наблюдава върховете насреща.) Сега, да се изкопаят тези върхове, колко време се изисква? Рупите са разделени на две. Там са хубавите места, чисти, непристъпни места! Писали са много тогава, а на някои по дух им е било наложено да пишат. Апостол Павел казва на едно място: „Горко, ако аз не повярвам!“ По задължение трябва да го каже, пък ако не приемеш, ще видиш. Ще минеш през изпитания. Бог знае кого ще пощади и кого ще накаже. Нищо не е произволно!
Тази местност е една от най-хубавите тук – за мистици. Има известни течения, явления, които стават само на 3000 метра. (Един от туристите каза, че според последните изчисления, Мусала е 3058 м.) Да, Мусала е над 3000 м. Нервни хора на Мусала да идват да се лекуват. Мусала има грамадна електрическа енергия. Батерия е тя! За лекуване. Тази мисия е добра, всеки да си вземе мястото, което трябва да вземе и което му се пада.
(10.10 ч)
(При слизане се спряхме близо до Окото, на слънце. Там прекарахме 1 час.)
48-о утринно неделно слово,
държано от Учителя
на 16.IX.1934 г., 6.20 ч сутринта,
Рила – връх Мусала.