До 29-ти юний
До 29-ти юний
5 часа сутринта
След силен снощен дъжд.
Времето ведро, бодро, свежо.
Въздухът пълен с озон, меко, магнетично, лазурно.
Небето малко облачно, но Слънцето ще изгрее.
Това е крайният предел. Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога. Тъй щото, това ще го знаете. После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа. Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
И в клас пак няма да държа лекциите. Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година. Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български. Тези работи оставям. Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите. Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
Аз отивам сега, да служа на Бога. Нищо повече. Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
Прочетете нещата, новото, от новата година насам. Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи. Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
Сега, аз не искам да ви сковавам. Аз не сковавам вериги. Аз съм човек без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие. Бащата пак ще иде да плаща. Та, по този начин работите не се поправят.
Сега рекох, туй е излишно. Аз имам една работа неотложна. И вследствие на тази работа, аз съм зает с друго.
Коя глава имате да четете днес? – 62-а от Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре. Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото. Или другояче казано, житото, което седи в хамбара непосято, там да седи, а което е посято, да никне! Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара.
Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си. Аз не искам да се занимавам с хората. Искам да служа на Бога. Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
Сега ще си направите едно размишление.
''5.15 часа сутринта''
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас. До 29-ти ще го направите за вас. Няма да бъдем рекламаджии. Да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога. Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо. Нишка по нишка се образува.
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко. Сега, къде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате. Ако искате, може да си направите упражненията. Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен. Аз съм решил за себе си.
''5.35 часа сутринта''
''И Учителя си излезе. Всички прави и тихо, в мълчание стояхме 4-5 минути. След това излязохме всички тихо, безшумно вън на поляната и си направихме упражненията с музика. Много свеж въздух. Гората има особен вид, всичко и букнало зелено – дървета, листа, треви. Особена свежест. Слънцето грее. Топло е. И Витоша близо се вижда. Прозрачност навсякъде из въздуха!''
30 Неделно Утринно Слово, 19 май 1935г., Изгрев.
До 29-ти юний
След силен снощен дъжд.
Времето ведро, бодро, свежо.
Въздухът пълен с озон, меко, магнетично, лазурно.
Небето малко облачно, но Слънцето ще изгрее.
Това е крайният предел. Молитвите гласно няма да се правят. Всеки от вас, като дойде, ще си носи Библията и ще си четете. Сами ще си четете молитвите. Външно няма да се молим на Бога. Тъй щото, това ще го знаете. После, в неделните беседи, няма да ви държа беседа. Ако искате, може да повторите беседите ми от новата година (1935г.), може да ги прочетете.
И в клас пак няма да държа лекциите. Ще повторите всичко, каквото съм ви говорил от новата година. Сега ще прекарате в размишление. Аз имам друга работа, много по-важна. Аз съм дошъл до едно място, свършил съм си работата, имам нещо много по-важно, не искам да се занимавам. Сега вие ще се заемете да работите. Посято е, сега остава да работите. Ако може да работите, добре. Ако искате да работите, работете, ако не искате, аз имам друга работа, не искам да се занимавам с празни работи. Туй да го знаете всички. Мен ми е дотегнало да примирявам и тук противоречия, и вънка – български. Тези работи оставям. Всичките противоречия няма да ги примиря аз, вие всичките противоречия, които имате, ще си изгладите. Нито ще се занимавам с противоречията на българския народ.
Аз отивам сега, да служа на Бога. Нищо повече. Не искам никому отсега нататък да служа. И няма да ме безпокоите тук до Петровден. Нито един от вас няма да ме безпокои за нищо. Моята врата ще се затвори за всички. Моята врата ще бъде затворена за всички. Искам в себе си. А вие наряда, молитвите духом може да ги правите. Упражненията си (''гимнастиките'') може да направите отвънка. Аз не искам да нося никакви хули отсега нататък. Не искам никой да ме злослови. Нищо повече. Да. Аз съм говорил, говорил, нито отвътре, нито отвънка сте разбрали. Сега това не е един упрек, но аз не искам да се хули Името Божие! Името, което аз проповядвам, не искам по никой начин да се хули. Не искам и да говоря повече. Ще разберете. Събирайте се, ще се молите и сами ще се молите. Детето, като го остави майка му, ще се научи да ходи, да пъпли, няма да го носят на ръце. Туй ще го направя до 29-ти юни. Ще видим тогава. Имам известна работа, която трябва да свърша. И всеки един от вас трябва да има убеждение. Да знаете хубаво. Вие не знаете сега на кому служите. Вие мислите – на Учителя. Туй, което аз съм казал, не е изпълнено. Защо тогава? Защо ще ходя да хвърлям, да говоря за неща, които...
Прочетете нещата, новото, от новата година насам. Рекох, искам сега да видя вие какво сте научили, какво може да направите. Аз отивам да служа на Бога, както аз разбирам, сам. И вие ще служите сами, тъй както вие разбирате. И няма да ме питате философски, защо и за какво. И няма да философствате, всичко, каквото съм казал. Тъй ще бъдете като затворени риби. Нищо повече. Няма да се месите в работата ми защо е така. Нищо повече. В реда на работата е. Тъй. Трябва един дълбок живот. Трябва една дълбока работа. Тъй, както вървят, мен не ме радват тия работи. Те са повърхностни. Туй, което сте говорили и правили като хора, които като ги нагостят и после, мислят утре за обяд какво ще има. Тъй ще мислите за обяд, за вечеря, за хубав креват, за хубави дюшеци, за хубави шапки, за мазани къщи. Хубави работи са те. И при хубавите къщи човек умира, и при лошите умира. Хубаво е човек да има хубави къщи. Но и при хубавите къщи той ще умре и ще се мъчи повече, при лошите къщи пак ще умре и ще каже: „По-добре, че се избавям от туй мъчилище."
Сега, аз не искам да ви сковавам. Аз не сковавам вериги. Аз съм човек без никакви форми. Аз искам да служа на Бога без никакви вериги, без никакви обреди, без никакви форми. Какви интересни обреди има, ако искате, от памтивека, колкото религиозни обреди има, може да ги правите. Нямам нищо против. Може да се повърнете, цяла история има. Може да се свържете с православието, може да се покланяте, може да се ръсите, каквото искате. Всичко може да правите. Ако искате, ще правите това за Бога. Та, за каквото душата ви иска. Свобода. Аз не искам, вие вървите по един път, по който искате да ме ограничите. Дойде някоя беля до главата ви, казвате: „Учителю, оправи тази работа." И след като се оправи работата, пак тръгнете по стария път. Някой син се напил в кръчмата, пие днес, пие утре, баща му ще иде да плаща дълговете. Един, два месеца, после, пак ще иде да пие. Бащата пак ще иде да плаща. Та, по този начин работите не се поправят.
Сега рекох, туй е излишно. Аз имам една работа неотложна. И вследствие на тази работа, аз съм зает с друго.
Коя глава имате да четете днес? – 62-а от Исайя. Ще си я прочетете. И онова, което Господ ви научи, добре, и което не ви научи, пак е добре. Сега един ще влезе в Братството, мисли, че е влязъл, друг излиза и ще се сърди. Никой в Братството не може да влиза и не може да излиза навънка. Не си правете тия илюзии, казвате: „Аз ще напусна Братството." Или щял да влезе в Братството. Влиза и излиза от Братството. Пък той нито е кандидат да влезе в Братството. Едно дете се ражда в братството, в една фамилия и казва: „Да стана брат." Братството не го пра-вят хората. Това от Бога става. Дето е Духът, там е Братството, дето не е Духът, там не е Братството. Някой дойде, казва: „Хубаво, да вляза в Братството, да дойда между вас." Христос казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Отец Ми не го е привлякъл и никой не може да влезе в туй Учение, ако Духът не го прати." Какво ще кажете? Ще кажат: „Той се е заблудил." Няма какво да се заблуждавате. Ако сте се привлекли, ако Бог ви е привлякъл, добре. Пък ако не ви е привлякъл, тогава прахът от тъпана, като удари пръчката, ще изскочи от тъпана.
Тогава, който е привлечен от Духа, добре, а който не е привлечен, всеки да си иде на мястото. Или другояче казано, житото, което седи в хамбара непосято, там да седи, а което е посято, да никне! Което ще даде плод, да даде, а което не, да седи в хамбара.
Та сега ще работите. Ще гледате да бъдете проводници на Божественото в себе си. Аз не искам да се занимавам с хората. Искам да служа на Бога. Ще служа на Бога. Ако искате и вие може да ме следвате, ако не искате – то е ваша работа.
Сега ще си направите едно размишление.
''5.15 часа сутринта''
(''5.30 часа сутринта'') Сега туй, което ви казах, се нарича Служение на Духа. Туй, което ще направите, ще го направите изключително за вас. До 29-ти ще го направите за вас. Няма да бъдем рекламаджии. Да рекламираме. Онези, които се ръководят от Духа, те са служители на Бога. Ако във вас нямате ръководството на Духа, мнозина говорят за ръководството на Духа, но трябва да се научите какво нещо е, трябва да дойде във вас едно прозрение, Служение на Духа.
Сега няма какво да говоря, някои неща има, които трябва да ги разберете отвътре. Човек диша, но не знае какви ще бъдат последствията на дишането. Вдишка след вдишка и най-после той се гради, той не знае какво се гради. Той не мисли за това, но мисъл след мисъл съгражда нещо. Нишка по нишка се образува.
Та сега, понякой път вие искате да знаете защо работите така станали или инак станали, или не станали, както един художник, който рисува една картина, тури една линия надолу, нагоре, тури линии, точки, напише нещо, то ще бъде един черен арапин. Ако е с боя понамазан малко, казва: „Един човек." Такъв човек няма. Една сянка е направил. И хората казват: „Туй е един велик художник, който е нарисувал реалността." Той е изнесъл сенките на реалността. И вие рисувате. Представяте си, че вярвате в нещо. И туй, което може да нарисувате сега, ще дадем едно изложение, да видят картините ви. Аз няма какво да се произнасям. Онези, които ще дойдат да ви посетят, ще кажат и вие ще чуете колко ви струват картините. Външните хора ще дойдат и ще си дадат мнението как хубаво рисуваш или как хубаво пееш, или свириш, или пишеш. Вие казвате, че на Бога служите и все искате да знаете какво хората мислят за вас? Е, какво мислят за вас? Каквото вие мислите за тях, точно това. Ония хора, с които сте свързани, мислят точно това, което вие мислите за тях. Които не са свързани, те мислят друго. Когато детето мисли за майка си, ако е малко, мисли дали ще му даде мляко, а майката мисли дали това дете ще израсне един ден и то да й дава мляко. Сега, къде е разликата? Детето мисли сега за настоящето, а майката мисли за бъдещето, дали за вбъдеще ще дава нещо на майката.
Сега вие ще си направите упражненията отвън, както искате. Ако искате, може да си направите упражненията. Тук може да четете, може да направите онова, което вие искате. Пък, ако искате, може да се прекратят събранията, ако искате на обяд в десет часа, прочетете една беседа, ако не искате, не четете. В сряда, ако искате, може да се съберете, ако не искате, не се събирайте. До 29-ти ще бъдете тъй свободни, както и аз ще бъда свободен. Аз съм решил за себе си.
''5.35 часа сутринта''
''И Учителя си излезе. Всички прави и тихо, в мълчание стояхме 4-5 минути. След това излязохме всички тихо, безшумно вън на поляната и си направихме упражненията с музика. Много свеж въздух. Гората има особен вид, всичко и букнало зелено – дървета, листа, треви. Особена свежест. Слънцето грее. Топло е. И Витоша близо се вижда. Прозрачност навсякъде из въздуха!''
30 Неделно Утринно Слово, 19 май 1935г., Изгрев.
До 29-ти юний