Живот вечен
Живот вечен
СТАР ПРАВОПИС 
22 август, петък, 8.45 ч.
„Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен.“
Йоан 3:16
В този стих под думата свят се разбира външната страна на проявлението – това, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония. Този стих има съотношение към вас – вие вътре в себе си сте един свят, който Господ е възлюбил, та праща Словото Си, за да не би вашият живот – вашите мисли, желания и стремежи – да се развали и всичко това да отиде нахалост. И когато се говори, че човек трябва да бъде спасен, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което Светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисълта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат и се допрат едно до друго – каква приятност може да извика тази им среща в съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срещнат, побутнат се, всяко си проправи път и се разминават; после те пак се срещат и разминават. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пътища и така се разминават.
Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете разни направления в граденето на вашите дупки – един в една посока, а друг в друга. Под дупка разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова приятна, погледната от света на ангелите, на по-висшите същества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите в земята, такова е и вашето – ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза от туй, че вие мислите, че вашето положение е много по-високо от онова на червеите, че вие сте културни хора, и т.н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се поправите. Вие сте доволни от вашите дупки и си мислите, че няма нищо по-хубаво в света. Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по хубост в света. Всинца са правоверни: и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин, но двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в културата на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин – аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика!“ Да, единият ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсякъде във вашите разсъждения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин. Тогава каква разлика ще има между вас и онези, които не са правоверни или са невярващи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ръка на никого и не го оберете, но още кажете: „Господине, онзи ти счупи ръката и те обра, но аз нищо няма да ти взема, а ще ти дам десет лева, за да послужат за нуждите ти.“ Това е истинска култура. Прогрес в културата! Единият е счупил ръката и взел парите, другият не счупил ръката, но взел парите, а третият казва: „Хайде, от мен да замине, аз ще ти дам десет лева и с нищо няма да ти навредя.“ Тогава човекът ще каже: „Ти си най-благороден от всички!“ Точно такова ли е сегашното положение в обществото? Много дами ходят и събират хиляди левове за Господа – оберат богатите и после ги раздават на бедните: на този десет лева, на онзи десет лева и т.н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обраха парите на бедните хора.“ Аз ви предавам как гледат на тази работа отгоре, а не как гледа тукашното общество. Онези благотворителни дружества са сдружения от разбойници, които казват: „Ние не сме толкова лоши човеци; хайде, от нас да замине, ето ви десет лева, за да знаете, че и ние сме културни хора.“ Но от гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени в нашето съзнание и оттам произлизат всичките наши злини. Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става, каквото ще. И вие проявявате такъв интерес – едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите, а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави.
Този намек, който ви правя, е по отношение на вашето вътрешно разположение – ако искате да се възпитате, трябва да знаете, че каквото мислите и чувствате в даден момент, това едновременно засяга и Невидимия свят. Ще запитате: „Как може всяка мисъл да засяга Невидимия свят?“ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше. Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям!“ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом.
Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. Всичко, каквото Бог е създал в света, е чисто и свято и ние не бива да нарушаваме Божествения ред на нещата. Една муха или пчела, която Бог е създал, стои по-горе от един обикновен човек, роден от човек. Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека. Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно. Когато Христос е казал: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, ум и сила“, Той е подразбирал именно този закон: да любите всичко. Ако можете да любите най-малките насекоми и дръвчета, вие можете да обичате и Бога. Ако не можете тях да обичате, не можете да обичате и Бога. Защото, ако не обичате малките същества, които виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако не любите това, което ви заобикаля, как ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение трябва да започне от малките правила и да върви към големите. Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал. Не ви говоря за сенките на нещата, а за реалностите. Един ден ще направим екскурзия, да видите, че и растенията са тъй живи, както и хората. Едно дърво може да ви бъде тъй признателно, както човек. Може да направите и сами такъв опит. Ако минавате през някоя гориста местност, където мястото е сухо, и намерите там някое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко тор и го наторете, полейте го и ще видите, че идната година, като минете покрай същото дърво, то има вече плод, приготвен и за вас. То казва: „Господине, ти миналата година ми помогна, сега може да си вземеш от моите плодове.“ Някой път и растенията мислят – едно дърво може да внуши на човек да не се качва горе. Вие ще схванете, че духът на това дърво е извън него и той ви внушава да не се качвате. Когато растенията не чувстват, това показва, че духът им е вън от тях, сиреч отсъства; когато обаче духът им е в тях, те работят, растат, живеят, дават плод. Духът на растенията обикновено дохожда, когато те цъфтят и завързват плод; щом прецъфтят и плодът зрее, душата им се оттегля и отива горе, в друг свят. Предметът, по който ви говоря, е отвлечен, но аз само искам да ви покажа да не мислите, че в растенията няма съзнание. Не, в известни моменти те също имат съзнание. В Търновско един господин имал в градината си едно дърво, което цели 5-6 години не давало никакъв плод. Един ден взема брадвата и се готви да го отсече. Друг един негов приятел гледал как той се тъкмел да отсече дървото и започнал да го увещава да не върши това, но увещанията му били напразни – дървото било отсечено. Какво обаче става после? Наскоро след отсичането на дървото и двамата умират. Има много подобни примери, от които се вижда, че дърветата могат да си отмъщават за някоя голяма пакост, която сме им сторили. Някой път минавате покрай някое дърво и си откършвате клончета от него. Нямате право да вършите това. Ако искате да откършите клонче, ще се спрете пред дървото и ще го попитате: „Мога ли да си отчупя едно клонче?“ Ако не постъпвате така, ще дойде ден, когато ще ви сполетят големи беди – ще се намери дърво, което ще счупи ръката, която е отсякла клончето. Нашето съзнание още не е добре развито, затова наведем клона на дървото и – хайде, отчупваме си. Не, спри се малко, помоли се, поискай разрешение да си отчупиш. Най-малко учтивостта в света изисква това. Когато отивате някъде, вие запитвате: „Мога ли да вляза?“ Така трябва да постъпвате и с дърветата. Ако постъпвате така, това показва, че вие сте започнали да развивате Божествената Любов в себе си – да любите Бога с всичката си душа, ум и сърце. Като се научим да разбираме въпросите така, тогава ще разберем великото Христово учение. Ако искате да станете културни, трябва да започнете от дърветата, от растенията. Като минете покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка!“
„Бог толкова възлюби света, щото даде Своя единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него, а да има Живот вечен.“
Йоан 3:16
В този стих под думата свят се разбира външната страна на проявлението – това, което е оформено, което има форма, съдържание и смисъл. Бог толкова възлюби света, щото даде Разумното слово, Своя Син, за да спази реалността на нещата, да не се развали вътрешната хармония. Този стих има съотношение към вас – вие вътре в себе си сте един свят, който Господ е възлюбил, та праща Словото Си, за да не би вашият живот – вашите мисли, желания и стремежи – да се развали и всичко това да отиде нахалост. И когато се говори, че човек трябва да бъде спасен, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което Светлината е създала. В стиха се крие велика мисъл. Ще си послужа с една аналогия, за да направя мисълта си по-ясна. Допуснете, че две червейчета се срещнат и се допрат едно до друго – каква приятност може да извика тази им среща в съзнанието, което те имат? Мислите ли, че те схващат живота и отношенията в него тъй, както вие ги схващате? Не, тези червейчета, като се срещнат, побутнат се, всяко си проправи път и се разминават; после те пак се срещат и разминават. Дойдат ли техните интереси в стълкновение, минават през други пътища и така се разминават.
Когато ме попитате как да примирите своите интереси с интересите на другите, ще ви посъветвам и вие да хванете разни направления в граденето на вашите дупки – един в една посока, а друг в друга. Под дупка разбирам вашите къщи. По отношение на висшия живот вашите къщи са дупки. Материята, в която сте заровени, която за вас е толкова приятна, погледната от света на ангелите, на по-висшите същества, е такава, каквато е оная на червеите; каквото е положението на червеите в земята, такова е и вашето – ровене. Спънката, която ви пречи, произлиза от туй, че вие мислите, че вашето положение е много по-високо от онова на червеите, че вие сте културни хора, и т.н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеите, веднага ще се поправите. Вие сте доволни от вашите дупки и си мислите, че няма нищо по-хубаво в света. Посетете кои и да са евангелисти, православни, всички ще ви кажат, че като техните дупки, като техните вярвания няма подобни по хубост в света. Всинца са правоверни: и онзи, който не вярва в Бога, обира, само че по един начин, и онзи, който вярва, обира, само че по друг начин, но двамата обират. Аз намирам само една малка разлика в действията, в културата на вярващия и на невярващия: грубият, който не вярва, ще вземе дърво, ще го стовари върху вас, ще счупи ръката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вярва, няма да ви счупи нищо, но все пак ще ви обере. Обирането е все обиране, макар и да не става по един и същ начин – аз и в двата случая се нуждая от това, що ми е взето, та какво ще ме ползва дали ме е обрал вярващ или невярващ в Бога? Ще възразите: „А, има разлика!“ Да, единият ми счупи ръката, а другият не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсякъде във вашите разсъждения Христовото учение. Вие искате да минете за правоверни и наистина сте по-правоверни даже и от поповете, но това не ви пречи да обирате хората по един или друг начин. Тогава каква разлика ще има между вас и онези, които не са правоверни или са невярващи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате ръка на никого и не го оберете, но още кажете: „Господине, онзи ти счупи ръката и те обра, но аз нищо няма да ти взема, а ще ти дам десет лева, за да послужат за нуждите ти.“ Това е истинска култура. Прогрес в културата! Единият е счупил ръката и взел парите, другият не счупил ръката, но взел парите, а третият казва: „Хайде, от мен да замине, аз ще ти дам десет лева и с нищо няма да ти навредя.“ Тогава човекът ще каже: „Ти си най-благороден от всички!“ Точно такова ли е сегашното положение в обществото? Много дами ходят и събират хиляди левове за Господа – оберат богатите и после ги раздават на бедните: на този десет лева, на онзи десет лева и т.н. Ама ще кажете: „Тези богати разбойници обраха парите на бедните хора.“ Аз ви предавам как гледат на тази работа отгоре, а не как гледа тукашното общество. Онези благотворителни дружества са сдружения от разбойници, които казват: „Ние не сме толкова лоши човеци; хайде, от нас да замине, ето ви десет лева, за да знаете, че и ние сме културни хора.“ Но от гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздвоени в нашето съзнание и оттам произлизат всичките наши злини. Всеки от нас си е съсредоточил мисълта в това, как да се осигури, а с другите да става, каквото ще. И вие проявявате такъв интерес – едни от вас тичат, гледат да бъдат тук първи и някой път затова помежду ви има ританица. То е все същото положение, каквото е в света. Някой може да бъде при мене първи, а последен по схващане на идеите, а друг да бъде последен, на опашката, а по схващане на идеите пръв. Аз бих предпочел да имам наоколо си повече опашки, отколкото глави.
Този намек, който ви правя, е по отношение на вашето вътрешно разположение – ако искате да се възпитате, трябва да знаете, че каквото мислите и чувствате в даден момент, това едновременно засяга и Невидимия свят. Ще запитате: „Как може всяка мисъл да засяга Невидимия свят?“ Всяка ваша лоша мисъл се проявява във висшите полета на астралния свят като един магарешки трън, а семената на този магарешки трън от астралния свят се култивират тук, на Земята, която е техен разсадник. Невежите жители на астралния свят се мъчат да изкоренят този трън, а по-висшите същества казват, че слизат на Земята да освобождават хората от тези магарешки тръни и да преобразуват сърцата им. Защо висшите същества трябва да работят за вашия прогрес? За да ви освободят от тези магарешки тръни. Известни болести, лоши мисли и желания, които се проявяват във вас, се предизвикват от някои млекопитаещи животни – и те по същия закон образуват за вас много тръни, които израстват и ви създават големи страдания. За да се освободите от тези страдания, трябва да се постараете да смекчите отношенията си към животните. Често омразата на куче може да повлияе тъй, както омразата на човек. Има кучета, които с години мразят и си отмъщават. В село Николаевка, Варненско, някой си Драгни имаше едно малко бяло куче, което обикновено никого не лаеше. Един ден минава покрай него един господин и силно го ритва, кученцето само го поглежда и си отминава. Обаче след две години, когато този господин отива в същата къща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зъбите си в крака му. То казва: „Господине, ти преди две години ме ритна, но трябва да знаеш, че аз не забравям!“ Така и вие, когато изнудвате например един кон, макар той и да не ви отмъсти, но у него могат да се породят такива лоши желания и мисли, с които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия дом.
Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – не, те са много опасни за света. Всичко, каквото Бог е създал в света, е чисто и свято и ние не бива да нарушаваме Божествения ред на нещата. Една муха или пчела, която Бог е създал, стои по-горе от един обикновен човек, роден от човек. Писанието казва: „Има хора, родени от плът, от човешко семе“, но в този смисъл една Божествена пчела е много по-интелигентна, отколкото един обикновен човек тук, на Земята. Аз ви давам едно правило за мерило, което еднакво трябва да засяга и животни, и хора – всички. Най-малкото зло, което направите на едно насекомо, което работи за Бога, един ден ще се развие в голяма форма. Човек, който може да стъпче мравка, може да стъпче и човек. И обратно – човек, който може да направи път на мравка, ще направи път и на човека. Видите ли, че някой човек тъпче някоя мравка, а говори, че е културен, извадете 75% от неговата културност и му оставете само 25%, пък бил той философ, учен, писател, свещеник или кой да е друг, щом той върши това съзнателно. Когато Христос е казал: „Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, ум и сила“, Той е подразбирал именно този закон: да любите всичко. Ако можете да любите най-малките насекоми и дръвчета, вие можете да обичате и Бога. Ако не можете тях да обичате, не можете да обичате и Бога. Защото, ако не обичате малките същества, които виждате, как ще обичате Бога, Когото не виждате? Ако не любите това, което ви заобикаля, как ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение трябва да започне от малките правила и да върви към големите. Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал. Не ви говоря за сенките на нещата, а за реалностите. Един ден ще направим екскурзия, да видите, че и растенията са тъй живи, както и хората. Едно дърво може да ви бъде тъй признателно, както човек. Може да направите и сами такъв опит. Ако минавате през някоя гориста местност, където мястото е сухо, и намерите там някое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко тор и го наторете, полейте го и ще видите, че идната година, като минете покрай същото дърво, то има вече плод, приготвен и за вас. То казва: „Господине, ти миналата година ми помогна, сега може да си вземеш от моите плодове.“ Някой път и растенията мислят – едно дърво може да внуши на човек да не се качва горе. Вие ще схванете, че духът на това дърво е извън него и той ви внушава да не се качвате. Когато растенията не чувстват, това показва, че духът им е вън от тях, сиреч отсъства; когато обаче духът им е в тях, те работят, растат, живеят, дават плод. Духът на растенията обикновено дохожда, когато те цъфтят и завързват плод; щом прецъфтят и плодът зрее, душата им се оттегля и отива горе, в друг свят. Предметът, по който ви говоря, е отвлечен, но аз само искам да ви покажа да не мислите, че в растенията няма съзнание. Не, в известни моменти те също имат съзнание. В Търновско един господин имал в градината си едно дърво, което цели 5-6 години не давало никакъв плод. Един ден взема брадвата и се готви да го отсече. Друг един негов приятел гледал как той се тъкмел да отсече дървото и започнал да го увещава да не върши това, но увещанията му били напразни – дървото било отсечено. Какво обаче става после? Наскоро след отсичането на дървото и двамата умират. Има много подобни примери, от които се вижда, че дърветата могат да си отмъщават за някоя голяма пакост, която сме им сторили. Някой път минавате покрай някое дърво и си откършвате клончета от него. Нямате право да вършите това. Ако искате да откършите клонче, ще се спрете пред дървото и ще го попитате: „Мога ли да си отчупя едно клонче?“ Ако не постъпвате така, ще дойде ден, когато ще ви сполетят големи беди – ще се намери дърво, което ще счупи ръката, която е отсякла клончето. Нашето съзнание още не е добре развито, затова наведем клона на дървото и – хайде, отчупваме си. Не, спри се малко, помоли се, поискай разрешение да си отчупиш. Най-малко учтивостта в света изисква това. Когато отивате някъде, вие запитвате: „Мога ли да вляза?“ Така трябва да постъпвате и с дърветата. Ако постъпвате така, това показва, че вие сте започнали да развивате Божествената Любов в себе си – да любите Бога с всичката си душа, ум и сърце. Като се научим да разбираме въпросите така, тогава ще разберем великото Христово учение. Ако искате да станете културни, трябва да започнете от дърветата, от растенията. Като минете покрай някое дърво, спрете се под неговата сянка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, под твоята сянка!“
СТАР ПРАВОПИС