Несъвместими неща
Несъвместими неща
СТАР ПРАВОПИС 
Красота без очи, мъдрост без уши, ученост без нос, любов без уста, сила без ръце и доброта без крака са несъвместими неща. Остави на почивка в дома си всички твои мисли, всички твои желания и всички твои постъпки, които имат несъвместими неща в себе си, а ти тръгни по широкия път да работиш без тях. Животът има смисъл за съвместимото.
Живот без дължина, чувство без широчина, мисъл без дълбочина и височина са непостижими неща. Не търси непостижимото! Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш.
Бог създаде красотата. Той създаде човешката мъдрост, човешката ученост, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за да Го познават, че е благ.
Човешкото води към Бога.
Пази скъпоценното, което всякога осмисля живота.
Не рови тинята, която се е наслоила в своя път.
Не се опитвай да гасиш това, което не се гаси. И не се опитвай да запалиш това, което не се пали.
Не губи времето си да броиш прашинките, които вятърът всеки ден повдига.
Не се опитвай да събираш всичките дъждовни капки на едно място.
Не подарявай това, което не може да се подари.
Не яж това, което не може да се яде.
Не мисли за това, за което не може да се мисли.
Когато видиш вода, иди при нея и измий краката си.
Когато усетиш въздуха, приеми го в устата си.
Когато познаеш мъдростта, отвори ушите си.
Когато дойдеш при любовта, проговори.
– Това е пътят на всички постижения.
Сега ще ви задам въпроса: защо и за какво плаче човек? Ако не можете да отговорите на въпроса, аз ще отговоря: Човек плаче, защото не е ял; човек плаче, защото е преял; човек плаче, защото яденето не е вкусно. Тази е философията на плача. Изобщо, човек плаче за непостигнати работи. Кои неща са непостигнати? Когато не може да постигне ябълката, човек плаче. Когато изяде ябълката и усети, че тя се вгорчи в стомаха му, човек пак плаче. Той е недоволен, че ябълката не благодари за услугата, която ѝ е направил. Когато яденето не е добре сготвено, човек се възмущава, че като влезе в него, то не му говори красиво. Кой човек би благодарил, ако го сготвят? Кой човек би се радвал, ако го изядат? Кой човек би бил доволен, ако го турят в затвор?
Следователно, когато храната се задържи в стомаха повече, отколкото трябва, тя започва да се възмущава, че е затворена. Щом затворите храната в стомаха си за повече време, тя винаги причинява болка. И когато няма какво да яде, човек плаче. И когато няма кой да го утеши, той пак плаче. Когато хлябът дойде при вас, какво трябва да му кажете? Вие трябва да му благодарите, да се радвате, че ви е посетил.
Срещате една красива мома, която занимава цяло общество със своята красота. Всички говорят за нея, възхищават се, а тя върви спретната, напета. По едно време в същото общество дохожда друга мома, по-красива от първата. Погледите и възхищенията на всички се отправят към нея. В сърцето на първата се явява озлобяване към втората, като към нейна конкурентка. Какво трябва да прави първата мома? Как трябва да постъпи към втората? Тя трябва да се радва на красотата на втората мома така, както ѝ се радват всички, и да престане да мисли за своята красота. Докато си единствен със своята красота между хората, радвай се на красотата си. Щом дойде друг, по-красив от тебе, радвай се на неговата красота. Когато се срещнат двама души красиви, те ще разпределят работата помежду си правилно: единият ще бъде платно, а другият – образ върху платното. Без платно красотата не може да се прояви. Но и без образ платното нищо не струва.
Това, което досега ви говорих, представя малка закуска за гладния. Такава закуска може само да го залъже, както децата се залъгват с бонбончета. Наистина, радостта на мнозина се дължи на бонбончетата, които получават. Щом няма бонбончета, те започват да плачат, да скърбят. Колкото по-голяма е скръбта им, от толкова по-голям бонбон са лишени. Кой е най-голямият бонбон в живота на човека? Най-голямият бонбон за младата мома е момъкът, за майката – детето, за учения – книгата, за силния – ножа, за работника – чука, за художника – четката, за безделника – грамофона.
Въпреки всичко това съвременният човек се разочарова от непостоянното, от преходното в живота и търси нещо трайно, нещо постоянно, на което всякога да разчита. Човек е млад, остарява и умира. Младостта е непостоянна величина в живота му, вследствие на което той не може да уповава на нея. Младият расте, развива се, докато един ден забележи, че започва да остарява. Но и старостта е непостоянна величина, понеже старият умира. Нито младостта е постоянна величина в живота на човека, нито старостта. И двете минават заминават, следа не оставят. Защо младият остарява? И защо старият умира? Младият остарява и старият умира, защото се хранят с бонбончета. Престанете да се храните с бонбончета, за да не остарявате и умирате.
Младият се обича, старият се почита.
Младият се обича заради Любовта, старият се почита заради Мъдростта. Когато изгуби Любовта си, младият остарява. Когато изгуби Мъдростта си, старият умира. С други думи казано: Когато някой изгуби Любовта си, младостта в него е остаряла; щом изгуби почитта си, старостта в него е умряла. Когато престанат да обичат младия, той е остарял; когато престанат да почитат стария, той е умрял. За да не остарява, младият трябва да яде живия хляб, месен от стар човек; за да не умира, старият трябва да яде живия хляб, месен от млад човек. Тъй щото, който иска да не остарява и да не умира, нека спазва тези две формули в живота си.
За да бъде вечно млад, не е достатъчно човек да яде живия хляб, но той трябва да знае как да го дъвче. Следователно, ако не знаете как да дъвчете Словото, което слушате, ще го глътнете без да ви допринесе някаква полза. Така и млекопитаещите гълтат храната си без да я дъвчат. Това ги отличава от човека. Човек дъвче храната си, но трябва да знае как да я дъвче. Всяка мисъл, която човек възприема, трябва да се сдъвче добре, т.е. да се разбере и приложи. Приложението е процес на храносмилане. При храносмилането всяка частица от храната се изпраща на определено за нея място.
Когато си служа с образа на младата мома и на младия момък, аз ги взимам като символи. Младата мома символизира младостта, младият момък – старостта. Като се срещнат, те не се разбират, не се познават, вследствие на което младата мома изгубва младостта си и остарява; младият момък изгубва старостта си и умира. И двамата губят. Казват, че младите трябва да се срещат. – Не, млад с млад не може да се срещне. Това е несъвместимо. Когато младата мома за пръв път срещне младия момък, тя е срещнала старостта; когато младият момък за пръв път срещне младата мома, той е срещнал младостта. Ако младата мома мисли, че в лицето на младия момък е намерила младостта, тя се самоизлъгва.
И тъй, когато срещнете млад човек, питайте го какъв е; когато срещнете стар, задайте му същия въпрос. После запитайте и себе си, млад ли сте или стар човек. Необходимо е да си задавате този въпрос, защото несъвместимо е двама млади да се срещнат. Несъвместимо е и двама стари да се срещнат. Млад и стар могат да се срещнат – това е съвместимо. В обикновения живот, обаче, млад с млад и стар със стар могат да се срещнат, но в Божествения свят това е несъвместимо. В обикновения живот всеки може да бъде художник: взима бои, четка, платно и рисува. Това не е художество, това е цапане. Това са несъвместими неща. Когато зоркото око на художника погледне нацапаното на платното, той намира, че не се рисува така. В природата всяко нещо е поставено точно на своето място. Боите, които природата налага върху платното на своите картини, са точно определени по цвят; те не са ни по-силни, ни по-слаби от тези, които трябва да бъдат. Боите, с които природата си служи, не се менят. Те се различават в нюансите си, но всякога запазват своя основен тон. За пример, има един син цвят в природата, който никога не се мени, но само нюансира. Същото става и със скъпоценните камъни. Скъпоценният камък запазва цвета си, но само играе със светлината, вследствие на което се явяват различни отливи, различни цветове на светлината. На научен език казваме, че скъпоценните камъни пречупват лъчите на светлината и ги отразяват в себе си.
Това, което днес ви говорих е храна, материал, който вие трябва да разберете, да обработите и да приложите, т.е. да възприемете, да обработите в себе си и всяка нейна частица да отправите на своето място.
Беседа от Учителя, държана на 16 август 1935 г., 5 ч. сутрин.
Живот без дължина, чувство без широчина, мисъл без дълбочина и височина са непостижими неща. Не търси непостижимото! Ако го търсиш, ще опростееш и оглупееш.
Бог създаде красотата. Той създаде човешката мъдрост, човешката ученост, човешката любов, човешката сила, човешката доброта, за да Го познават, че е благ.
Човешкото води към Бога.
Пази скъпоценното, което всякога осмисля живота.
Не рови тинята, която се е наслоила в своя път.
Не се опитвай да гасиш това, което не се гаси. И не се опитвай да запалиш това, което не се пали.
Не губи времето си да броиш прашинките, които вятърът всеки ден повдига.
Не се опитвай да събираш всичките дъждовни капки на едно място.
Не подарявай това, което не може да се подари.
Не яж това, което не може да се яде.
Не мисли за това, за което не може да се мисли.
Когато видиш вода, иди при нея и измий краката си.
Когато усетиш въздуха, приеми го в устата си.
Когато познаеш мъдростта, отвори ушите си.
Когато дойдеш при любовта, проговори.
– Това е пътят на всички постижения.
Сега ще ви задам въпроса: защо и за какво плаче човек? Ако не можете да отговорите на въпроса, аз ще отговоря: Човек плаче, защото не е ял; човек плаче, защото е преял; човек плаче, защото яденето не е вкусно. Тази е философията на плача. Изобщо, човек плаче за непостигнати работи. Кои неща са непостигнати? Когато не може да постигне ябълката, човек плаче. Когато изяде ябълката и усети, че тя се вгорчи в стомаха му, човек пак плаче. Той е недоволен, че ябълката не благодари за услугата, която ѝ е направил. Когато яденето не е добре сготвено, човек се възмущава, че като влезе в него, то не му говори красиво. Кой човек би благодарил, ако го сготвят? Кой човек би се радвал, ако го изядат? Кой човек би бил доволен, ако го турят в затвор?
Следователно, когато храната се задържи в стомаха повече, отколкото трябва, тя започва да се възмущава, че е затворена. Щом затворите храната в стомаха си за повече време, тя винаги причинява болка. И когато няма какво да яде, човек плаче. И когато няма кой да го утеши, той пак плаче. Когато хлябът дойде при вас, какво трябва да му кажете? Вие трябва да му благодарите, да се радвате, че ви е посетил.
Срещате една красива мома, която занимава цяло общество със своята красота. Всички говорят за нея, възхищават се, а тя върви спретната, напета. По едно време в същото общество дохожда друга мома, по-красива от първата. Погледите и възхищенията на всички се отправят към нея. В сърцето на първата се явява озлобяване към втората, като към нейна конкурентка. Какво трябва да прави първата мома? Как трябва да постъпи към втората? Тя трябва да се радва на красотата на втората мома така, както ѝ се радват всички, и да престане да мисли за своята красота. Докато си единствен със своята красота между хората, радвай се на красотата си. Щом дойде друг, по-красив от тебе, радвай се на неговата красота. Когато се срещнат двама души красиви, те ще разпределят работата помежду си правилно: единият ще бъде платно, а другият – образ върху платното. Без платно красотата не може да се прояви. Но и без образ платното нищо не струва.
Това, което досега ви говорих, представя малка закуска за гладния. Такава закуска може само да го залъже, както децата се залъгват с бонбончета. Наистина, радостта на мнозина се дължи на бонбончетата, които получават. Щом няма бонбончета, те започват да плачат, да скърбят. Колкото по-голяма е скръбта им, от толкова по-голям бонбон са лишени. Кой е най-голямият бонбон в живота на човека? Най-голямият бонбон за младата мома е момъкът, за майката – детето, за учения – книгата, за силния – ножа, за работника – чука, за художника – четката, за безделника – грамофона.
Въпреки всичко това съвременният човек се разочарова от непостоянното, от преходното в живота и търси нещо трайно, нещо постоянно, на което всякога да разчита. Човек е млад, остарява и умира. Младостта е непостоянна величина в живота му, вследствие на което той не може да уповава на нея. Младият расте, развива се, докато един ден забележи, че започва да остарява. Но и старостта е непостоянна величина, понеже старият умира. Нито младостта е постоянна величина в живота на човека, нито старостта. И двете минават заминават, следа не оставят. Защо младият остарява? И защо старият умира? Младият остарява и старият умира, защото се хранят с бонбончета. Престанете да се храните с бонбончета, за да не остарявате и умирате.
Младият се обича, старият се почита.
Младият се обича заради Любовта, старият се почита заради Мъдростта. Когато изгуби Любовта си, младият остарява. Когато изгуби Мъдростта си, старият умира. С други думи казано: Когато някой изгуби Любовта си, младостта в него е остаряла; щом изгуби почитта си, старостта в него е умряла. Когато престанат да обичат младия, той е остарял; когато престанат да почитат стария, той е умрял. За да не остарява, младият трябва да яде живия хляб, месен от стар човек; за да не умира, старият трябва да яде живия хляб, месен от млад човек. Тъй щото, който иска да не остарява и да не умира, нека спазва тези две формули в живота си.
За да бъде вечно млад, не е достатъчно човек да яде живия хляб, но той трябва да знае как да го дъвче. Следователно, ако не знаете как да дъвчете Словото, което слушате, ще го глътнете без да ви допринесе някаква полза. Така и млекопитаещите гълтат храната си без да я дъвчат. Това ги отличава от човека. Човек дъвче храната си, но трябва да знае как да я дъвче. Всяка мисъл, която човек възприема, трябва да се сдъвче добре, т.е. да се разбере и приложи. Приложението е процес на храносмилане. При храносмилането всяка частица от храната се изпраща на определено за нея място.
Когато си служа с образа на младата мома и на младия момък, аз ги взимам като символи. Младата мома символизира младостта, младият момък – старостта. Като се срещнат, те не се разбират, не се познават, вследствие на което младата мома изгубва младостта си и остарява; младият момък изгубва старостта си и умира. И двамата губят. Казват, че младите трябва да се срещат. – Не, млад с млад не може да се срещне. Това е несъвместимо. Когато младата мома за пръв път срещне младия момък, тя е срещнала старостта; когато младият момък за пръв път срещне младата мома, той е срещнал младостта. Ако младата мома мисли, че в лицето на младия момък е намерила младостта, тя се самоизлъгва.
И тъй, когато срещнете млад човек, питайте го какъв е; когато срещнете стар, задайте му същия въпрос. После запитайте и себе си, млад ли сте или стар човек. Необходимо е да си задавате този въпрос, защото несъвместимо е двама млади да се срещнат. Несъвместимо е и двама стари да се срещнат. Млад и стар могат да се срещнат – това е съвместимо. В обикновения живот, обаче, млад с млад и стар със стар могат да се срещнат, но в Божествения свят това е несъвместимо. В обикновения живот всеки може да бъде художник: взима бои, четка, платно и рисува. Това не е художество, това е цапане. Това са несъвместими неща. Когато зоркото око на художника погледне нацапаното на платното, той намира, че не се рисува така. В природата всяко нещо е поставено точно на своето място. Боите, които природата налага върху платното на своите картини, са точно определени по цвят; те не са ни по-силни, ни по-слаби от тези, които трябва да бъдат. Боите, с които природата си служи, не се менят. Те се различават в нюансите си, но всякога запазват своя основен тон. За пример, има един син цвят в природата, който никога не се мени, но само нюансира. Същото става и със скъпоценните камъни. Скъпоценният камък запазва цвета си, но само играе със светлината, вследствие на което се явяват различни отливи, различни цветове на светлината. На научен език казваме, че скъпоценните камъни пречупват лъчите на светлината и ги отразяват в себе си.
Това, което днес ви говорих е храна, материал, който вие трябва да разберете, да обработите и да приложите, т.е. да възприемете, да обработите в себе си и всяка нейна частица да отправите на своето място.
Беседа от Учителя, държана на 16 август 1935 г., 5 ч. сутрин.
СТАР ПРАВОПИС