Беседа по нарядите
Беседа по нарядите
СТАР ПРАВОПИС 
26 август 1919 г.
Пътища в живота има много, но Пътят към посвещение е един. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно – само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца – искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за Земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас.
Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на глупавите – достатъчно е да прочетат четири пъти Новия Завет. Това разпределение направих по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки – главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката придава сила на движението – тя е човешкият интелект. Едното без другото обаче не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение – опашката.
При четенето на Новия Завет трябва основно да изучите Евангелието, тъй че да влезете във връзка с Христос – да разбрете какво Той е искал да каже. Само човек, който дъвче, когато яде, се ползува от храната. Същото се отнася и до изпълнението на нарядите, с четенето. Защо трябва Евангелието да се прочете четири пъти? Ако например жената го прочете четири пъти, през първата година мъжът Ă ще се подобри с 50%, през втората – с 25%, през третата – с още 25%; значи за три години ще се подобри със 100%. Но тя трябва да казва: „Чета го заради Господа, Който живее в моя мъж.“ Какво означава четенето на Евангелието? Даваш храна на мъжа си, който страда от липса на храна.
Божественото е, когато се чувствате силни в изпълнението. Речете ли от завист: „И ние ще го направим“ – това е земно. Винаги казвайте: „Господ направи“; никога не казвайте „Аз го направих“, защото това ще бъде работа на Антихриста. Това, което ви се дава, е от Учителите. Питате се: „Защо някой е Учител?“ Ще ви дам един пример: работите с едно длето – като се изхаби, вие го изхвърляте и взимате друго. Така и Господ, според времето и работата, сменя Учителите. Главният Учител в света обаче е Един. Когато Господ говори, аз приемам Божественото, който и да ми го каже – Учител, ангел, дете или простак. Божествените думи имат за мен една и съща цена, от когото и да се изговарят. Пазете за себе си Божественото, бъдете мост на Господа, а не на хората. Христос казва: „Аз станах път, за да минат другите.“ Той казва: „Говори!“, и аз говоря. И вие ще имате същото отношение към мен, и отношенията помежду ви ще бъдат същите. Аз зная как да си очистя очите от вашия прах, но другите как ще изчистят праха си?
Годините 1919-1920 са особени – всяка година, която прекарвате сега, е равна на сто години, така че ако прекарате тази година, както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я загубите – губите сто години, дори и нещо повече, защото после няма да намерите никога тези условия, които имате сега. Като се върнете у дома си, трябва да проявите Любов и Мъдрост във всяко отношение – ще работите чрез Мировата Любов и Космичната Обич. А като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от Своите Деца!“ В нас ли е Господ, или е извън нас? Той е и вътре, и вън – по Любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта – невидимото. Обичта обаче е много по-дълбока. Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта. Когато Любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става и обратното. Онова, което не виждате, но което чувствате вътре във вас, е Божията Любов.
– Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич?
– Може да се сравни, но трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е, той е подобен на баща си. Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последната има нещо мъжко – затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Това е обяснение и на въпроса защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, е вътрешното, невидимото – всъщност то е и реалното. Да обичаш тялото, плътта, е лесна работа, илюзия. Важното е да можеш да обичаш у другиго това, което не виждаш, но което е и същинският човек – неговата душа.
Още няколко думи за наряда. Нека всеки вземе този наряд, който си иска. Но искам от вас да ми дадете шише непукнато, здраво – не ща такова, което тече. Чешмата тече и денем, и нощем, но вие не сте чешми. Ако бяхте поставени в положението на чешма, можехте да си бръщолевите, колкото си искате, но понеже не сте, трябва да си мълчите. Ако имате сила да карате машината, и моята сила ще дойде да ви помогне; ако нямате или започнете и престанете, и аз ще кажа: не сте ми потребни. Повтарям: които поемат нарядите, трябва да вложат в работата си две неща – трябва да започнат с Мировата Любов и да стигнат до Космичната Обич. Влязат ли в последната, те ще намерят безсмъртието, ще намерят Христа. Христос казва: „Който чуе гласа на Сина Человечески, ще оживее.“ Този Син Человечески чрез какво говори? Чрез Любов и чрез обич. И когато Той заговори у нас с тях отвън и отвътре, ние оживяваме и възкръсваме. Повярвайте в силата на Любовта и на обичта и ще имате Живот вечен. Величието и безсмъртието на Христос се състоеше тъкмо в тази Божествена Любов и обич, чрез която Той се пожертва за спасението на човечеството.
Пътища в живота има много, но Пътят към посвещение е един. Нарядите, които ви давам, са методи в този път. Трябва да схванете вътрешния смисъл на всеки наряд и да го изпълнявате точно – само тогава ще се свържете с течението на Бялото Братство. В Божествения свят ви наричат немирни деца – искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе. Мнозина започват с усърдие, но по средата на годината спират. Онези, които пропуснат да изпълнят поетия наряд, ще бъдат философи за Земята, а простаци за Небето. Такива ще трябва да поставят черна точка в триъгълника и да я умножат с две. А онези, които изпълнят наряда, ще бъдат герои и ще бъдат благословени. И великите хора много пъти са имали несполуки, но са полагали усилия и са успявали. И вие, ако положите такива усилия, ще научите един велик закон, който работи за благото на човечеството. И в тази работа, както в други, трябва да си послужите с три неща: чрез тялото си ще познаете цялата Вселена, чрез волята си ще направите да работи за вас цялата Вселена, а чрез ума си ще накарате есенциите на целия свят да работят за вас.
Наряди дадох два за избор – един голям и друг малък: голямата воденица иска много вода, малката – малко вода. Всяко издаване на тайна разваля. Но щом нарядите са станали известни на всички, нека всеки си избере един от тях, който си иска – първия или втория. Големия дадох на първите, като учени, чрез жребие – Господ да ги учи и оправи; малкия дадох на глупавите – достатъчно е да прочетат четири пъти Новия Завет. Това разпределение направих по две съображения: в обществото да има и глави, и опашки – главата показва посоката, по която трябва да се движите, а опашката придава сила на движението – тя е човешкият интелект. Едното без другото обаче не може. Великият Дух ще стъпче главата на онези, които нямат силата за движение – опашката.
При четенето на Новия Завет трябва основно да изучите Евангелието, тъй че да влезете във връзка с Христос – да разбрете какво Той е искал да каже. Само човек, който дъвче, когато яде, се ползува от храната. Същото се отнася и до изпълнението на нарядите, с четенето. Защо трябва Евангелието да се прочете четири пъти? Ако например жената го прочете четири пъти, през първата година мъжът Ă ще се подобри с 50%, през втората – с 25%, през третата – с още 25%; значи за три години ще се подобри със 100%. Но тя трябва да казва: „Чета го заради Господа, Който живее в моя мъж.“ Какво означава четенето на Евангелието? Даваш храна на мъжа си, който страда от липса на храна.
Божественото е, когато се чувствате силни в изпълнението. Речете ли от завист: „И ние ще го направим“ – това е земно. Винаги казвайте: „Господ направи“; никога не казвайте „Аз го направих“, защото това ще бъде работа на Антихриста. Това, което ви се дава, е от Учителите. Питате се: „Защо някой е Учител?“ Ще ви дам един пример: работите с едно длето – като се изхаби, вие го изхвърляте и взимате друго. Така и Господ, според времето и работата, сменя Учителите. Главният Учител в света обаче е Един. Когато Господ говори, аз приемам Божественото, който и да ми го каже – Учител, ангел, дете или простак. Божествените думи имат за мен една и съща цена, от когото и да се изговарят. Пазете за себе си Божественото, бъдете мост на Господа, а не на хората. Христос казва: „Аз станах път, за да минат другите.“ Той казва: „Говори!“, и аз говоря. И вие ще имате същото отношение към мен, и отношенията помежду ви ще бъдат същите. Аз зная как да си очистя очите от вашия прах, но другите как ще изчистят праха си?
Годините 1919-1920 са особени – всяка година, която прекарвате сега, е равна на сто години, така че ако прекарате тази година, както трябва, ще отидете напред със сто години, а ако я загубите – губите сто години, дори и нещо повече, защото после няма да намерите никога тези условия, които имате сега. Като се върнете у дома си, трябва да проявите Любов и Мъдрост във всяко отношение – ще работите чрез Мировата Любов и Космичната Обич. А като ги разберете и приложите, ще имате два ключа, с които ще може да отключвате всичко. Тогава Великият Баща ще каже: „Доволен съм от Своите Деца!“ В нас ли е Господ, или е извън нас? Той е и вътре, и вън – по Любов е вън, по обич е вътре. Любовта е видимото, обичта – невидимото. Обичта обаче е много по-дълбока. Когато Любовта се самопожертва, ражда се обичта. Когато Любовта умира, обичта възкръсва. Някой път става и обратното. Онова, което не виждате, но което чувствате вътре във вас, е Божията Любов.
– Родителската обич към децата не може ли да се сравни с Божията обич?
– Може да се сравни, но трябва да бъде истинска. Дъщерята е еднаква с майка си, но синът не е, той е подобен на баща си. Когато някой път майката обича много дъщеря си, в последната има нещо мъжко – затова я обича, защото никой не обича подобния на себе си. Това е обяснение и на въпроса защо се женят хората. Но туй, което трябва да се обича у човека, е вътрешното, невидимото – всъщност то е и реалното. Да обичаш тялото, плътта, е лесна работа, илюзия. Важното е да можеш да обичаш у другиго това, което не виждаш, но което е и същинският човек – неговата душа.
Още няколко думи за наряда. Нека всеки вземе този наряд, който си иска. Но искам от вас да ми дадете шише непукнато, здраво – не ща такова, което тече. Чешмата тече и денем, и нощем, но вие не сте чешми. Ако бяхте поставени в положението на чешма, можехте да си бръщолевите, колкото си искате, но понеже не сте, трябва да си мълчите. Ако имате сила да карате машината, и моята сила ще дойде да ви помогне; ако нямате или започнете и престанете, и аз ще кажа: не сте ми потребни. Повтарям: които поемат нарядите, трябва да вложат в работата си две неща – трябва да започнат с Мировата Любов и да стигнат до Космичната Обич. Влязат ли в последната, те ще намерят безсмъртието, ще намерят Христа. Христос казва: „Който чуе гласа на Сина Человечески, ще оживее.“ Този Син Человечески чрез какво говори? Чрез Любов и чрез обич. И когато Той заговори у нас с тях отвън и отвътре, ние оживяваме и възкръсваме. Повярвайте в силата на Любовта и на обичта и ще имате Живот вечен. Величието и безсмъртието на Христос се състоеше тъкмо в тази Божествена Любов и обич, чрез която Той се пожертва за спасението на човечеството.
СТАР ПРАВОПИС