Музикална забава
Музикална забава
Отче наш.
Да имаме една музикална забава. Аз съм избрал два мотива: един мелодичен мотив, без разрешение, и един хармоничен мотив, с разрешение. Музиката има и един вечен хармоничен мотив с постижение. Музиката представлява една обширна област на човешкото битие, на човешкия Дух. Първия мотив съм го взел из българите, от много мотиви, които те имат. Един прост мотив е той. Но съм проследил неговата история каква е. На майката не ѝ турям име. Името на сина е Велко, а пък чорбаджията е Велю чорбаджи. Майката казва на сина си: „Синко, ти ратай на Велю чорбаджи да не ставаш, понеже ще изгубиш своята свобода.“ А пък синът се е увлякъл. Понеже чорбаджията има дъщеря Вела. И той се увлякъл по нея. Майка му казва: „Ти тръгна по ума на Вела и стана ратай на Велю чорбаджи.“ И майката продължава: „На чорбаджията дъщерята е учена, а пък ти си неук, прост. Такава мома не може да те почита и уважава. И ти ще изгубиш всичкото достойнство.“ Вторият мотив, който следва, е вече хармоничен. Той напуска чорбаджията си и отива да се учи в странство. И пише той на майка си: „Когато аз се върна, ще карам ралото си да оре без волове и жито ще даде. И ще накарам колата да хвърка без волове и аз отгоре ще седя.“ И най-после казва той: „Ще съградя училище с големи прозорци и ще го окича с картини и ще уча децата и хората как да живеят.“
Аз го наричам това: ПРИКАЗНО ПЕНИЕ И ПРИКАЗНО СВИРЕНЕ. То е най-лесното, но е и най-трудното. В съвременната музика има големи постижения. Един виртуоз има особен начин да държи ръката си, особен начин да държи лъка. 20–30 години е посветил на това изкуство и свири. Класически работи има там. На всеки един концерт, който се дава, тия хора отиват като на богослужение.
А пък това, което ще вземем сега няма да бъде богослужение, но предметно учение за един окултен клас. За да имате идея за музиката, образец трябва да се даде, един подходящ образец.
Българската музика вие я знаете. Всеки един от вас знае да я пее. Но да употребите музиката като едно средство за вашето самовъзпитание! Понеже един ученик, един окултен ученик не може да успява, ако той не знае как да смени състоянията си, едно състояние с друго. А пък за да смениш едно състояние с друго, ти трябва да знаеш преходните пунктове от едно състояние в друго.
Някои се молят, но само с молитва работата не отива. Молитвата трябва да бъде мелодична и хармонична. Има молитва без разрешение, има молитва с разрешение, има молитва и с постижение. Това зависи от музикалната сила на човека. Сега не искам да влезе във вашите умове идеята, че нещата са непостижими. Вземете един микрофон, който може да отбележи музикални творби, той знае повече от вас. Като му изпеете една песен, веднага ще я изпее, а пък на вас 20 пъти да ви се изпее, не можете да я схванете. Но има неща, които микрофонът не може да предаде, защото в музиката има математически разрешения, геометрически постижения, после има и разширение вътре в музиката. Разширенията влизат в съзнанието. Онова, което ни липсва на съвременния свят е развито музикално чувство. Грубостта, която хората имат, се дължи на това, че в тях музикалното чувство не е развито. А пък трябва да го развият. Онзи, Божественият свят е свят на хармония, на музика. И когато вие говорите на Любовта, това е най-хубавата песен, която можете да имате. Ти чувствуваш нещо, гласът му не слушаш, чувствуваш нещо приятно, че то иде отнякъде и то е нещо музикално. Сега у българите, когато някой свири на цигулка, мислят, че той е много прост, циганин е. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Не, не, цигуларят десет пъти гледа. Един цигулар като даде един концерт, взема 100 000 лева. Колко години трябва да работи един българин за да спечели 100 хиляди лева без цигулка? Българинът първоначално е бил музикален, но после изгубил нещо. После го постигнало нещо, една катастрофа. Тепърва трябва да изправя една голяма своя погрешка. И с тая катастрофа, той е осакатил едно от най-добрите си чувства – Любовта към Бога! Българинът няма Любов към Бога. И ако може да я възстанови, всичкото му е на място. Той е съвестен. Твърд е. Донякъде е милостив. Като дойде до религиозност, у него няма никакво уважение, никакво почитание. Той ще разправя най-интимните си работи, какво е вършил, ще разправя за баща си, за майка си. Има неща, които не трябва да се разправят. Хубавите работи трябва да се изнесат, но грозните работи само един философ трябва да изнесе. А пък за човек, който не е философ, грозните работи да стоят далеч от него. Така и в музиката. Аз съм слушал някой път като свири българинът. Всичките български класически песни са без разрешение. Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират!“ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща!“ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият. Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири. Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива. Сега нямате отвън микрофон. Но микрофонът го имате.
Сега музиката без разрешение! (Учителят свири.) Започва разрешението (Учителят свири друго.)
Това са песни без разрешение и с разрешение. Но с постижение е мъчно. Там влиза вечната игрива музика.
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее. (Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите? Ще кажете: „С такива работи да се занимавам!“ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен. Това не е молитва. Това е просба. Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
Не върви работата! Започни да пееш! (Учителят пее игриво. „Ла, ла, ла, ла!“ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа!“) Пей на себе си! Не на другите! Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора. И може би ти си спънката. Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви. А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
Как ще се научите вие да мислите? Вие искате да критикувате. Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира. Честният човек е музикален. Той туря от първото качество. А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
Оная вечер слушах концерт по радиото. Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш?“ – „Гласните не се предават хубаво. Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат. Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват. Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят. Та всички ние на земята сме с високоговорители.
Та казвам: Първата музика беше музика на миналото. Сетне втората музика с разрешение, музика на мелодията. А пък третата музика, музиката на красотата, на вечната хармония на красотите, тя е с постижения. Това е идеал. Щом излезем от неразрешената музика, ще влезем в разрешената.
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане. Следующето прераждане си има своето предназначение! В този живот трябва! Ти казваш: „Като се родя втори път!“ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела. Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш. Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание. Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи. Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти. Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво? Щеше да забрави да яде от него.
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката. Не се пее така. Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино!“ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили. Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство. Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас. Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят. Ще им остане ли време да се карат? Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът?“ Без пение в света прогрес не може да има. Без пение всички хора са били роби. Робство е било. Като се е освободил човек от робство, почнал да пее.
Птиците откъде са се научили да пеят? Например, славеят? Аз съм го наблюдавал, каква поза има той при пението. Откъде е научил той пението? Кой му е преподавал по пение? Дълбока история е пението на птиците. Човек неотдавна се е научил да пее. Имало е прекъсване. В първите хора на земята музиката е била в своя апогей. Има свещени песни. Това, което имаме сега, са части от тая музика.
За следующите десет дена ви давам една задача: Ще изпеете една българска песен и вижте какво ще почувствувате. Или пък вземете и изпейте една религиозна песен. Всеки един от вас да научи по една песен.
Коя песен знаете да пеете сега? Вие сестрите, коя песен знаете? Някоя сестра може ли да стане да изпее една песен, коя знае най-добре да пее? Една малка песен. Срам ви е. Ще кажете: „Няма да можем да пеем така, както трябва“. Хубаво, срамът не е лошо нещо. Да се срамува човек преди да е изгубил гласа си, а пък щом го изгуби, да не се срамува, а да търси да го лекува. Срамуването е предпазителна мярка за да не се изгуби нещо. Коя музика обичате вие? Оставете тия песни, които сте ги пяли. Кажете ми някоя друга песен, която много сте обичали да пеете на младини. Като бяхте млади моми, коя песен най-обичахте да пеете? Срамувате се. (Един брат пее македонска песен за хубавата мома: „Излязох да си пошътам край лозето, край гроздето и намерих хубава мома“) Преведете сега „хубава мома“. Ние търсим щастие в нея. Щом тая мома не може да носи щастие, тя не е хубавата мома. Значи тя е сянка. Защото хубавата мома действително носи щастие на човека. И хубавият момък, и той носи щастие. (Един брат пее една друга македонска песен: „Млад момък на кон яхаше“.) Аз да ви направя един превод: „Млад момък на бял кон яздеше. На млада мома се показваше“. Това (са) песни без разрешение. Показва се на момата, но нищо не се разрешава с това. Музиката е вече една наука с разрешение. Мелодия, хармония и вечната хармония с постижение. Неща, които нямат разрешение, неща, които имат разрешение и неща, които носят постижение.
Та казвам: Неуспехът, който понякой път вие имате, се дължи на непението. Надеждата у човека е най-близкият кръг. Имаме и вяра. Имаме и Любов. Постижението (е) в Любовта. Във вярата е разрешението. А пък в надеждата – там е обоснован нашият егоизъм. Ние се надяваме на това, което сме облекли. Та от надеждата да влезеш във вярата, и от вярата – в Любовта. Или неразрешението ще те накара да мислиш как да можеш да разрешиш тая задача. Всички задачи са неразрешени най-първо.
Да изпеем сега нещо. (Учителят взема цигулката.) Коя дума искате да изпеем? Коя дума ви е най-любима? Трябва и малко теория. Вие проучавайте сегашната музика. Тя ни е потребна. Човек като не е свободен, много мъчно може да пее. Българската песен никак не може да започне от „ла“. От „до“ може, от „до“ от „ре“, „ми“, „фа“. А пък другите: „сол“, „ла“ се явяват като украшение. Например, вие сте в едно напрегнато състояние. Според философията на музиката казано, вие имате едно напрегнато състояние, имате „до“ в напрежение. Сега на туй напрежение трябва да дадете ход – да имате разрешение. „Ре“ разрешава. „Ре“ в обикновената музика разрешава – означава движение. А пък движението подготвя път за човешката мисъл. Там, дето има движение, ти можеш да мислиш. А пък там, дето има мисъл, може да има постижения. За забогатяване трябва да добиеш нещо. (Един брат пее други македонски песни.) Това са образци от ученици, не са от учители. Това са остаряли песни от ученици. Главните учители на музиката са дали много образци. Учениците са ги превеждали и са ги нагодявали според времето. И според песента можеш да определиш каква е била епохата. Петстотинте години, които са прекарали българите под робство, са оставили нещо, са се отразили върху музиката. Неговите песни не са такива, както първите песни.
Ония от вас, които мислите, че сте остарели, трябва да знаете: миналото – това е песента на старите хора. Ти като пееш за миналото – това е една стара песен. Песента на настоящето е песен на младите. Едно време какво е било – това е песен на старите. Разрешението е на младите. Младият разрешава.
После, в музиката трябва да има една идея. Музиката трябва да има една идея. Вземете новите песни на Шуберта и на някои други музиканти – проследете ги. Не всички са важни, но има някои модели много хубави. Окултната наука във виделината на музиката става ясна.
Изпейте „Аз смея да кажа“. По колко начина може да се изпее „Аз мога да кажа“. Можеш да я изпееш като една класическа песен. Можеш да я изпееш по прогресивен начин.
Вземете сега всички „до“! (Учителят свири „до“. После Учителят свири отначало по-тъжно и бавно, и после по-весело, живо.)
Когато вземете за успокоение, можете да свирите така: „до“-„ла“, „до“-„ла“.
Трябва да се пее. Съчинявайте си песни. Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте. Правете преводи. В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика. Някои имат повторения, повторения, много големи повторения. Много малко са образците, мотивите. Не е лесно да се намерят.
В музиката се изисква голяма вяра. Не се притеснявайте. Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят. Като дете трябва да пееш. Ти си на 20 години. Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
Някои много се държат за народната песен. Народната песен трябва да се пречисти. Там има повторения, но повторението не е майка на знанието. Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее!“ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее!“ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява. На нивата да ходиш!“ Пък аз юргана обичах повече. И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл. После казваш: „Ще стана!“ И пак заспиваш. Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее. Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече?“ На какво се дължи това? Не е пяла! Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията. Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
Ти се разсърдиш. (Учителят пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия! Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем!“) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия!“ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете!“
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите. Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си. прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти. Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката?“ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите. Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят. Сега в операта има нещо изкуствено. В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
Та сега за десет дена съчинете една песен. Пейте: „Иде ми да го набия“. Станете сега!
Божията Любов носи пълния живот!
(три пъти.)
6 ч. 10 м.
Гимнастически упражнения.
Небето облачно. Времето тихо и меко.
XVI година.
11 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 10 февруари 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.
Да имаме една музикална забава. Аз съм избрал два мотива: един мелодичен мотив, без разрешение, и един хармоничен мотив, с разрешение. Музиката има и един вечен хармоничен мотив с постижение. Музиката представлява една обширна област на човешкото битие, на човешкия Дух. Първия мотив съм го взел из българите, от много мотиви, които те имат. Един прост мотив е той. Но съм проследил неговата история каква е. На майката не ѝ турям име. Името на сина е Велко, а пък чорбаджията е Велю чорбаджи. Майката казва на сина си: „Синко, ти ратай на Велю чорбаджи да не ставаш, понеже ще изгубиш своята свобода.“ А пък синът се е увлякъл. Понеже чорбаджията има дъщеря Вела. И той се увлякъл по нея. Майка му казва: „Ти тръгна по ума на Вела и стана ратай на Велю чорбаджи.“ И майката продължава: „На чорбаджията дъщерята е учена, а пък ти си неук, прост. Такава мома не може да те почита и уважава. И ти ще изгубиш всичкото достойнство.“ Вторият мотив, който следва, е вече хармоничен. Той напуска чорбаджията си и отива да се учи в странство. И пише той на майка си: „Когато аз се върна, ще карам ралото си да оре без волове и жито ще даде. И ще накарам колата да хвърка без волове и аз отгоре ще седя.“ И най-после казва той: „Ще съградя училище с големи прозорци и ще го окича с картини и ще уча децата и хората как да живеят.“
Аз го наричам това: ПРИКАЗНО ПЕНИЕ И ПРИКАЗНО СВИРЕНЕ. То е най-лесното, но е и най-трудното. В съвременната музика има големи постижения. Един виртуоз има особен начин да държи ръката си, особен начин да държи лъка. 20–30 години е посветил на това изкуство и свири. Класически работи има там. На всеки един концерт, който се дава, тия хора отиват като на богослужение.
А пък това, което ще вземем сега няма да бъде богослужение, но предметно учение за един окултен клас. За да имате идея за музиката, образец трябва да се даде, един подходящ образец.
Българската музика вие я знаете. Всеки един от вас знае да я пее. Но да употребите музиката като едно средство за вашето самовъзпитание! Понеже един ученик, един окултен ученик не може да успява, ако той не знае как да смени състоянията си, едно състояние с друго. А пък за да смениш едно състояние с друго, ти трябва да знаеш преходните пунктове от едно състояние в друго.
Някои се молят, но само с молитва работата не отива. Молитвата трябва да бъде мелодична и хармонична. Има молитва без разрешение, има молитва с разрешение, има молитва и с постижение. Това зависи от музикалната сила на човека. Сега не искам да влезе във вашите умове идеята, че нещата са непостижими. Вземете един микрофон, който може да отбележи музикални творби, той знае повече от вас. Като му изпеете една песен, веднага ще я изпее, а пък на вас 20 пъти да ви се изпее, не можете да я схванете. Но има неща, които микрофонът не може да предаде, защото в музиката има математически разрешения, геометрически постижения, после има и разширение вътре в музиката. Разширенията влизат в съзнанието. Онова, което ни липсва на съвременния свят е развито музикално чувство. Грубостта, която хората имат, се дължи на това, че в тях музикалното чувство не е развито. А пък трябва да го развият. Онзи, Божественият свят е свят на хармония, на музика. И когато вие говорите на Любовта, това е най-хубавата песен, която можете да имате. Ти чувствуваш нещо, гласът му не слушаш, чувствуваш нещо приятно, че то иде отнякъде и то е нещо музикално. Сега у българите, когато някой свири на цигулка, мислят, че той е много прост, циганин е. Българинът казва: „Цигулар къща не гледа“. Не, не, цигуларят десет пъти гледа. Един цигулар като даде един концерт, взема 100 000 лева. Колко години трябва да работи един българин за да спечели 100 хиляди лева без цигулка? Българинът първоначално е бил музикален, но после изгубил нещо. После го постигнало нещо, една катастрофа. Тепърва трябва да изправя една голяма своя погрешка. И с тая катастрофа, той е осакатил едно от най-добрите си чувства – Любовта към Бога! Българинът няма Любов към Бога. И ако може да я възстанови, всичкото му е на място. Той е съвестен. Твърд е. Донякъде е милостив. Като дойде до религиозност, у него няма никакво уважение, никакво почитание. Той ще разправя най-интимните си работи, какво е вършил, ще разправя за баща си, за майка си. Има неща, които не трябва да се разправят. Хубавите работи трябва да се изнесат, но грозните работи само един философ трябва да изнесе. А пък за човек, който не е философ, грозните работи да стоят далеч от него. Така и в музиката. Аз съм слушал някой път като свири българинът. Всичките български класически песни са без разрешение. Той се намери в един замотан кръг, изгубил това чувство към Бога. Гледа, че пари няма, ниви няма, това няма, онова няма, умрял син му, умряла майка му и казва: „Не ми трябваше да се женя. Що ми трябваше да раждам тия деца да умират!“ Няма разрешение! После, взели нивите му, къщата му. Казва той: „Що ми трябваше да купувам тия ниви, тая къща!“ Така е с всичките му песни. Като дойдеш до игривите му песни, той търси един изходен пункт. Но и в играта си, след като е играл, българинът пак е замислен и си казва: „С игра няма да стане тая работа. Трябва да се работи“. И в религиозните работи, и след като се учи, и в окултизъмът, скоро се насища. Той е като американците. Българинът и американецът си приличат. И американецът е същият. Американецът обича разнообразието. И затова американците не са толкоз музикални. Не че не са музикални, те обичат музиката, но като му говориш за пари, трепне му сърцето, той напуща музиката, всичко напуща, за да печели пари. И казва той: „Като спечеля пари, ще си купя грамофон и радио, и ще има музика, всичко ще има, стига да има пари“. (Учителят взема цигулката.) Сега няма да го изсвиря като виртуоз. Нека дойде един виртуоз да изсвири. Два модела ще дам, за да видим какво може да направи всеки един от вас с два мотива. Сега нямате отвън микрофон. Но микрофонът го имате.
Сега музиката без разрешение! (Учителят свири.) Започва разрешението (Учителят свири друго.)
Това са песни без разрешение и с разрешение. Но с постижение е мъчно. Там влиза вечната игрива музика.
Та казвам сега: Всеки един от вас трябва да се упражнява да пее. (Учителят пее един мотив.) Какво ви костува да го направите? Ще кажете: „С такива работи да се занимавам!“ С какво ще се занимавате, кажете ми. Сега се занимавате с много работи. Вие казвате: „Да се моля“. Че ти без музика не можеш да се молиш. Как ще се молиш на Господа? Бог не иска еднообразни работи. Като се молиш, да забравиш себе си! Една молитва, това е най-хубавия говор; свободен да си от всичко! Ти се молиш, но си тягостно обременен. Това не е молитва. Това е просба. Ще благодариш на Бога за всичко като едно дете, освободен от всички грижи, които има в света.
Не върви работата! Започни да пееш! (Учителят пее игриво. „Ла, ла, ла, ла!“ И после пак пее игриво. „Ще тръгне тая работа, ще тръгне тая работа! Макар и да се спъвам сега, ще тръгне тая работа!“) Пей на себе си! Не на другите! Ти пей на себе си! Ти за себе си ще тръгнеш, защото като ти тръгне на тебе, то ще тръгне и на други хора. И може би ти си спънката. Като не ти върви работата, на 200–300 000 души не върви. А пък като тръгне тяхната работа, после те ще кажат: „Господ живот и здраве да му даде на този човек, че ни е подтик и нашата работа да тръгне.“
Как ще се научите вие да мислите? Вие искате да критикувате. Обаче критиката в света е за философи. То не е за деца. То не е лесна работа. Най-мъчната работа е да критикувате. Не смесвайте две неща: Като купуваш нещо, трябва да го провериш. Това не е критика. Ориз има първо, второ и трето качество. Той ги смесва. Този човек, който ги е смесил, той от музика не разбира. Честният човек е музикален. Той туря от първото качество. А пък другият човек, който не е музикален, той смесва и трите качества.
Оная вечер слушах концерт по радиото. Братът, който управляваше радиото каза: „В Народният театър микрофонът не е турен както трябва.“ Един го попита: „Откъде знаеш?“ – „Гласните не се предават хубаво. Не е така отдалечен, че звуковете да се предават правилно.“ Ти не можеш да пееш добре, ако не се поставиш на нужното разстояние от онзи предмет, от който искаш да се вдъхновяваш. Не трябва да си много близо или много далеч. Ако мислиш, че музиката е недостъпна за тебе, ти си много далече. Ако пък мислиш, че тя е много лесна работа, ти си много близо. Ще се поставиш на известна дистанция и ще мислиш, че Бог ти е дал дарба да пееш и ти е поставил задача да се научиш да пееш. И като се научиш да пееш и говорът ти ще бъде мек! Знаете ли колко е хубав един говор музикален! За ония напредналите души, които слизат отгоре в нашия свят, нашият език е толкоз гръмотевичен, прилича на гръмотевица! На хората трябва да им говори той гръмотевично. И Илия чул горе Господ да говори като гръмотевица. Бог накарал да се говори на хората като гръмотевица, за да го чуят и разберат. Езикът на небето е музикален, деликатен, та ония тънките звукове проникват. Като отиде човек там, трябва да турят това, което усилва звука – високоговорителят. Та всички ние на земята сме с високоговорители.
Та казвам: Първата музика беше музика на миналото. Сетне втората музика с разрешение, музика на мелодията. А пък третата музика, музиката на красотата, на вечната хармония на красотите, тя е с постижения. Това е идеал. Щом излезем от неразрешената музика, ще влезем в разрешената.
Мнозина от вас имате доста музикални способности, но вие седите и чакате някое друго прераждане. Следующето прераждане си има своето предназначение! В този живот трябва! Ти казваш: „Като се родя втори път!“ Как ще се родиш? Когато ще се родиш втори път, няма да имаш може би най-малко тия благоприятни условия, които сега имаш. В музикално отношение не се срамувайте, не се срамувайте да си попейте. Съберете се в къщи и си попейте 2–3 сестри. Вместо да се разговаряте и да одумвате този-онзи, пейте! Пейте и светски песни. В музиката няма светски песни. Както разбираш – от тебе зависи. Всички песни имат духовен характер. Всички български хороводни песни са религиозни. В светилището са били пети. И после в българските условия, българинът ги е приспособил. И изоставил по-мъчните свещени песни настрана. Само лесните оставил, които лесно се разбират. Българинът има завършено колело. Които се хващат на завършеното колело, се оженват. Има отворени колела. Там се пазят от хората. А пък в затвореното колело има религиозен такт. Хванат се, прекръстосват си ръцете, Любовта се предава. Който е влязъл в това колело, той от Любовта навън не може да излезе. Като се хванеш на това колело, отиде вече. И тогаз с девет чифта биволи да те теглят, оттам не можеш се отърва. Ние наричаме този завършен кръг – животът. Някой казва: „Не ми се пее.“ Ще пееш, понеже животът е един мелодичен кръг без разрешение. В колелото вътре ще пееш. Ще търсиш. Има изходен пункт. Ще минеш в хармонията. Когато аз ви казвам, че трябва да имате вяра в Бога, разбирам следното: У Бога няма това неразположение, което ние имаме. Той не е беден, както ние сме бедни. Той не е оскуден в знание. Всичко има. Какво ще го застави да си играе да ме измъчва мене. То е заблуждение! Не. Той гледа, че ти се заблуждаваш и казва: „Не прави това, за да не си навлечеш страдания“. А пък ти искаш да му наложиш своите идеи. Ти направиш нещо както ти си искаш, направиш го веднъж, два пъти, три пъти. Мислите ли, че ако вашата първична майка би седяла под първото дърво и би яла от него, тя щеше ли да яде от забраненото дърво? Щеше да забрави да яде от него.
Сега всички певци, които излизат да пеят, искат да се харесат на публиката. Не се пее така. Хубавото, то ще даде един резултат. Всеки един певец, всеки един цигулар, или свирец на какъв да е инструмент, той е един проводник на Божествените енергии. Те са проводници на възвишеното, Божественото през тях минава. Като се карат някои хора, един обикновен цигулар засвири с цигулката и те казват: „Чакай да го послушаме! Дай едно кило вино!“ Той свири една стара народна песен, как са живяли едно време хората, живяли са така, че не са се били и не са пили. Пазете се, че не само физически кръчми има, но има и астрални кръчми, има и астрално пиянство. Като излезеш оттам, след като си пил, ти си готов да се караш.
Разправяха ми за едно семейство, дето бащата свири първа цигулка, майката свири алтова цигулка, големият брат свири тенор, а пък дъщерята на контрабас. Като дойде вечерта, бащата, майката, брата и сестрата вземат инструментите и свирят и пеят. Ще им остане ли време да се карат? Че ако твоят дух пее, ако твоята душа пее, ако твоят ум и сърце пеят, то ще остане ли време да се караш и да мислиш за други работи? Пей с ума си, пей със сърцето си, пей с душата си, пей с духа си. Ти казваш: „По кой начин ще дойде прогресът?“ Без пение в света прогрес не може да има. Без пение всички хора са били роби. Робство е било. Като се е освободил човек от робство, почнал да пее.
Птиците откъде са се научили да пеят? Например, славеят? Аз съм го наблюдавал, каква поза има той при пението. Откъде е научил той пението? Кой му е преподавал по пение? Дълбока история е пението на птиците. Човек неотдавна се е научил да пее. Имало е прекъсване. В първите хора на земята музиката е била в своя апогей. Има свещени песни. Това, което имаме сега, са части от тая музика.
За следующите десет дена ви давам една задача: Ще изпеете една българска песен и вижте какво ще почувствувате. Или пък вземете и изпейте една религиозна песен. Всеки един от вас да научи по една песен.
Коя песен знаете да пеете сега? Вие сестрите, коя песен знаете? Някоя сестра може ли да стане да изпее една песен, коя знае най-добре да пее? Една малка песен. Срам ви е. Ще кажете: „Няма да можем да пеем така, както трябва“. Хубаво, срамът не е лошо нещо. Да се срамува човек преди да е изгубил гласа си, а пък щом го изгуби, да не се срамува, а да търси да го лекува. Срамуването е предпазителна мярка за да не се изгуби нещо. Коя музика обичате вие? Оставете тия песни, които сте ги пяли. Кажете ми някоя друга песен, която много сте обичали да пеете на младини. Като бяхте млади моми, коя песен най-обичахте да пеете? Срамувате се. (Един брат пее македонска песен за хубавата мома: „Излязох да си пошътам край лозето, край гроздето и намерих хубава мома“) Преведете сега „хубава мома“. Ние търсим щастие в нея. Щом тая мома не може да носи щастие, тя не е хубавата мома. Значи тя е сянка. Защото хубавата мома действително носи щастие на човека. И хубавият момък, и той носи щастие. (Един брат пее една друга македонска песен: „Млад момък на кон яхаше“.) Аз да ви направя един превод: „Млад момък на бял кон яздеше. На млада мома се показваше“. Това (са) песни без разрешение. Показва се на момата, но нищо не се разрешава с това. Музиката е вече една наука с разрешение. Мелодия, хармония и вечната хармония с постижение. Неща, които нямат разрешение, неща, които имат разрешение и неща, които носят постижение.
Та казвам: Неуспехът, който понякой път вие имате, се дължи на непението. Надеждата у човека е най-близкият кръг. Имаме и вяра. Имаме и Любов. Постижението (е) в Любовта. Във вярата е разрешението. А пък в надеждата – там е обоснован нашият егоизъм. Ние се надяваме на това, което сме облекли. Та от надеждата да влезеш във вярата, и от вярата – в Любовта. Или неразрешението ще те накара да мислиш как да можеш да разрешиш тая задача. Всички задачи са неразрешени най-първо.
Да изпеем сега нещо. (Учителят взема цигулката.) Коя дума искате да изпеем? Коя дума ви е най-любима? Трябва и малко теория. Вие проучавайте сегашната музика. Тя ни е потребна. Човек като не е свободен, много мъчно може да пее. Българската песен никак не може да започне от „ла“. От „до“ може, от „до“ от „ре“, „ми“, „фа“. А пък другите: „сол“, „ла“ се явяват като украшение. Например, вие сте в едно напрегнато състояние. Според философията на музиката казано, вие имате едно напрегнато състояние, имате „до“ в напрежение. Сега на туй напрежение трябва да дадете ход – да имате разрешение. „Ре“ разрешава. „Ре“ в обикновената музика разрешава – означава движение. А пък движението подготвя път за човешката мисъл. Там, дето има движение, ти можеш да мислиш. А пък там, дето има мисъл, може да има постижения. За забогатяване трябва да добиеш нещо. (Един брат пее други македонски песни.) Това са образци от ученици, не са от учители. Това са остаряли песни от ученици. Главните учители на музиката са дали много образци. Учениците са ги превеждали и са ги нагодявали според времето. И според песента можеш да определиш каква е била епохата. Петстотинте години, които са прекарали българите под робство, са оставили нещо, са се отразили върху музиката. Неговите песни не са такива, както първите песни.
Ония от вас, които мислите, че сте остарели, трябва да знаете: миналото – това е песента на старите хора. Ти като пееш за миналото – това е една стара песен. Песента на настоящето е песен на младите. Едно време какво е било – това е песен на старите. Разрешението е на младите. Младият разрешава.
После, в музиката трябва да има една идея. Музиката трябва да има една идея. Вземете новите песни на Шуберта и на някои други музиканти – проследете ги. Не всички са важни, но има някои модели много хубави. Окултната наука във виделината на музиката става ясна.
Изпейте „Аз смея да кажа“. По колко начина може да се изпее „Аз мога да кажа“. Можеш да я изпееш като една класическа песен. Можеш да я изпееш по прогресивен начин.
Вземете сега всички „до“! (Учителят свири „до“. После Учителят свири отначало по-тъжно и бавно, и после по-весело, живо.)
Когато вземете за успокоение, можете да свирите така: „до“-„ла“, „до“-„ла“.
Трябва да се пее. Съчинявайте си песни. Като повтаряте стари песни, съчинявайте и нови песни. Превеждайте. Правете преводи. В българската музика има добра основа. Ако дойде гениален музикант, има доста хубави образи в българската музика. Някои имат повторения, повторения, много големи повторения. Много малко са образците, мотивите. Не е лесно да се намерят.
В музиката се изисква голяма вяра. Не се притеснявайте. Турете си най-първо мисълта, че Господ иска да пеете. Щом пееш, ти ще почнеш да мислиш. И тогаз само старите ще се подмладят. Човек остарява като не пее. Той казва: „Остарях, остарях! Младите да пеят.“ Че това е вече едно самовнушение. Това е един живот вече без песен. И ние очакваме да влезем в другия свят. Като дете трябва да пееш. Ти си на 20 години. Но като влезеш в другия свят, ще видиш, че има и от тебе по-стари, но са се подмладили.
Някои много се държат за народната песен. Народната песен трябва да се пречисти. Там има повторения, но повторението не е майка на знанието. Някъде продължава повече. А пък ритъмът на всяка музика не търпи произвол. Всяко нещо е определено. Ти не можеш да продължаваш музиката повече, отколкото трябва. Тогаз изгубваш ритъма. Ритъмът определя дължината – до колко можеш да продължаваш. До колко може да се продължава един тон? Например, един певец продължава един тон половин минута, цяла минута. Много мъчно е това. Повече от 5–10 секунди продължаване е мъчно. И с пението ще се научите на търпение. Продължавате един тон 5 секунди, 10 секунди, 50 секунди. Ония, които са нетърпеливи, ще се обучават. Като се разгневиш, почни да пееш „до“! (Учителят пее „до“.) Право ли е това „до“? (Учителят проверява с цигулката.) Право е това „до“. В моя глас се отразяват вашите вълни, понеже вие сте притеснени, не сте свободни в музиката. Вие се намирате в чудо. Един нов порядък на нещата е туй. Ти казваш: „То бива, бива, но стар човек пее!“ Представете си, че един човек на 120 години излиза да дава концерт. Ще кажете: „Той да си върви! Някой млад да пее!“ Старият човек не трябва да излиза с брадата си, но като малко дете. Да обръсне брадата си. Да не излиза като стар. Младите не струват хас от старите. Младите казват: „Старите знаят повече. Ако свири, ще ни засрами.“ Апострофират го. Старият ще каже: „Аз на такива невежи хора не искам да пея.“ Старият пее: (Учителят пее.) „Едно време аз бях като вас млад. Тъй ме добра майка всяка сутрин будеше: „Стани синко, слънцето вече изгрява. На нивата да ходиш!“ Пък аз юргана обичах повече. И когато майка ми заминаваше, аз изново заспивах“.
Тъкмо се пробудиш за някоя духовна дейност, току заспиш пак под юргана на обикновената мисъл. После казваш: „Ще стана!“ И пак заспиваш. Та не спете под юрганите си. Ще преведете в широк смисъл. Всяко добро подбуждане трябва да следваш. И сега можете да бъдете певци, певици. Някои от вас сте на 60 години сестри. Аз да ви приведа пример. Във Варна имаше едно младо момиче, което следваше гимназия. То не можеше да вземе и два тона. По натура имаше нещо добро унаследено, имаше добра душа. Тя казваше: „Не мога да пея“. Понаучи се да пее. Сега я срещам. Виждам, че в нея се зародило едно песимистично разположение, което се дължи на онова състояние на младини, когато не пееше. Сега казва: „Не ми се живее“. В нищо не намира смисъл. Казва: „И деца да имам, и къща да имам, в нищо не намирам смисъл.“ Това е едно немузикално състояние. Какво я интересува сега? Тя казва: „Когато го исках, то не дойде, а пък сега защо ми е вече?“ На какво се дължи това? Не е пяла! Всякога трябва да знаете, че когато дойдете в едно мрачно състояние, това показва, че някога сте били немузикални и сега преживявате това състояние и носите последствията. Ако вие сте пели, друго състояние ще имате сега.
Ти се разсърдиш. (Учителят пее: „Иде ми да го набия. Иде ми да го набия! Да го набия! Като ме хванат после и ме турят в затвора, какво ще правя? Кой ще гледа моята жена и моите деца? Няма да го бия. Ще му кажа: Братко, ела да си хапнем, че в затвора другояче аз ще влеза. Ела братко, ела да се примирим. Ела, ела и така двамата братски ще живеем!“) – Ако си сърдит, така като пееш, ще ти мине сръднята. „Иде ми да го набия!“ Като пееш, няма да го биеш. Като влезе мъжът ще пее: „Иде ми жено да те набия“. (Учителят пее.) А пък тя да му отговори: (Учителят пее.) „Колко си ми хубав и красив. Аз ще те разцелувам“. Една опера. А пък детето да каже: „Колко си ти майко красива! Още по-красив е моят баща, та така любезно, хубаво си говорете!“
Та казвам: Ако ние почнем да пеем, ще се изменят работите. Попей си песента: „Едно време аз обичах да се сърдя.“ Попей си. прекарай тая песен и ти ще премахнеш сръднята и ще видиш каква нова светлина ще дойде в ума ти. Това е един начин за възпитание. Вие ще кажете: „Как съчиняват, как творят музиката?“ Ние ще оставим онова придобитото в оперите и пр. Те са хубави работи. Но казвам: Сега трябва модели за самовъзпитание, защото оперите са недостъпни за всички. Сега ще вземем прости модели. Тогаз ще преминем към оперите. Аз бих желал за в бъдеще в оперите лицата да не бъдат дегизирани, а естествено да излизат да пеят. Сега в операта има нещо изкуствено. В бъдеще музикантите ще уредят и този въпрос.
Та сега за десет дена съчинете една песен. Пейте: „Иде ми да го набия“. Станете сега!
Божията Любов носи пълния живот!
(три пъти.)
6 ч. 10 м.
Гимнастически упражнения.
Небето облачно. Времето тихо и меко.
XVI година.
11 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 10 февруари 1937 г., сряда, 5 ч.с.
София – Изгрев.