Трите велики науки
Трите велики науки
Oтче наш
За следващия път пишете върху темата: "Отношение на нещата ".
Това е труден въпрос.
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен. Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле. Светът е отношение, а полето е проява в това отношение. Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение. Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две. Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''. Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''? Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите. Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява. Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е. винаги при студ обемът на телата става по-малък. Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
Сега, какво отношение има физическият свят? Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата. Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието. Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно!" и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант? Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб. След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб. Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един. Много са пътищата на човека. Следователно много пътища има да изучавате. Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие. Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание. А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма. Това е истински художник.
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре. Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър. Какво нещо е добрата постъпка? В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете. Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим. При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието. Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
В съвременните хора има нещо неопределено. Вие казвате, че човек може всичко да направи. Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата. Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта!", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист. Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва. Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така? Можете, стига да знаете как да свирите.
Сега, по какво се отличават цигуларите? В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш!" Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете!" Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение. Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна. Гледам, че вие сте много музикални.
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви. Най-първо трябва да бъдете музикални. Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие. Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието? – Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят. Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата? Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух. Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него. Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб. Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него. Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни. Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно. От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав. Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
Сега, вие можете да приложите тази философия. Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината? Даже и вие тук какво знаете за светлината? Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина. А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне. Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко. Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва. Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето. Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена. Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва. Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба. Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е. не сте мислили и нещата са разхвърлени.
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва. Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство. В обходата си англичаните са много благородни. Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират. Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички. Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи. Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си. Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло. Защо ви са всички тези неща? – Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка. Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате. Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат. Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е. след като станеш на сто години, това няма да бъде. Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите. По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша. Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре. Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи. Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
Три велики науки има в света, които трябва най-първо да учите: учете се да създавате красиви форми, учете се да създадете красиви чувства, учете се да създадете красиви мисли в света. Щом имате тия науки, вие ще бъдете гениален човек и навсякъде Животът ще потече за вас като по мед и масло.
Мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, ще започнете да прилагате. Щом не прилагате, не сте ме разбрали. Който не разбира, той нищо не може да постигне.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.
27-а лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас,
4 юни 1937 г., петък, 5 ч., София, Изгрев
За следващия път пишете върху темата: "Отношение на нещата ".
Това е труден въпрос.
Сега, имаме три свята: физически, умствен и Духовен. Имаме физическо поле, умствено поле и духовно поле. Светът е отношение, а полето е проява в това отношение. Най-първо, имате известни отношения: физическо или духовно, или умствено отношение. Те не могат да се смесят – физическите отношения са едно, умствените отношения са друго, а духовните пък се различават от предните две. Сега, можем да дойдем до формулата: ''Д : У = ДУ : Ф''. Права ли е тази формула, според която ''Д'' се отнася към ''У'', тъй както ''ДУ'' към ''Ф''? Това значи, че двата свята – умственият и Духовният – имат еднакво отношение към физическия свят.
Сега, самият Живот е един сложен процес, с който вие постоянно се борите. Да кажем, че в този процес имате физически прояви. Кое наричаме физически прояви? Посочете една. Да вземем процеса на дъвчене на храната. Ако те заставят да дъвчеш дадена храна, ти не усещаш известна наслада, но имаш някакъв вкус, т. е. вътре в дъвкането има едно усещане. Първото дъвкане е физическо. Второто дъвкане – това, което усещаш, спада към умствените прояви, т. е. ти схващаш с ума си, че има нещо приятно и дъвчеш храната, за да извлечеш нещо за себе си. Даже когато човек яде несъзнателно, той все пак има нещо предвид. Да допуснем, че гледате една картина, която представя един физически обект, и приемате вътре в ума си известно впечатление. Това е умствената страна. После, вие разсъждавате, мислите върху картината. Този процес е умствената страна на картината – когато разсъждавате, тя е вътре в ума ви. При този процес вие не можете да придадете физически оттенък на туй, което виждате. Физически как ще представите виждането, можете ли да го хванете? Пипането е първото усещане, което се е проявило. Казва някой: "В това, което не усещам, не вярвам." Но ние боравим с пет сетива. На физическото поле ни липсват още две други сетива. Второто сетиво е вкусът. Каква е разликата между това, което усещате със съзнанието, и това, което усещате с вкуса? Вкусът качествено различава, че някои неща са сладки или горчиви, т. е. че някои неща може да са полезни или да са вредни за него. Ония, които са вредни за него, той ги нарича горчиви. А с какво се занимава осезанието? Може да чувстваш, че един предмет е топъл или студен, че е твърд или мек, т. е. схващаш външната страна на нещата. Ако чувствате, че предметът е топъл, към коя категория ще го класифицирате? Например, каква е разликата между топлина и студ на физическото поле? При топлината нещата се разширяват, а при студа се свиват, т. е. имаме обмяна. Водата прави едно изключение: при студ не се свива, а се разширява. Но по принцип при студ предметите се свиват, т. е. винаги при студ обемът на телата става по-малък. Разбира се, свиването е такова, че не се забелязва с просто око.
Сега, какво отношение има физическият свят? Той е най-близкият до нас свят, значи това е опитното поле, дето опитваме нещата. Тогава може да кажем, че Духовният свят представлява смисълът на нещата, а Умственият свят – съдържанието. Следователно във физическия свят имаме формите на нещата, в Умствения свят изучаваме съдържанието на нещата, а в Духовния свят изучаваме смисъла на нещата. Смисълът вече е отношение. А щом дойдем до съдържанието, имаме вече границите на геометрията. В даден случай вие имате една мисъл, която трябва да има форма, трябва да има съдържание в себе си, трябва да има и смисъл в себе си. Под смисъл разбираме подбуждение, т. е. вие сте в едно специфично състояние – щом се събудите, искате да познаете нещо. С други думи, човек спи някъде, пробужда се и иска да направи разлика между себе си и животното и казва: "Аз не съм животно." Човек не е ли животно? Вярно, че е човек, защото мисли, но и животно е. А няма ли животно в него? Човек казва: "Не съм животно!" и с тези думи той подразбира известно качество, което приписва на животните, т. е. иска да каже, че не е глупав. Така той туря едно чувство не на място. Като кажат "животно", подразбират един нисш живот. В случая думата е употребена не на място. Или казват "животински живот", което подразбира животно, в което мисълта не взема участие. Разликата е там, че човек мисли и тогава извършва работата, а пък животните извършват работата и тогава мислят, т. е. животните рядко мислят предварително. Едно животно започва да мисли, след като го набиеш хубаво. Ако го набиеш два-три пъти много добре и после само като му покажеш тоягата, животното вече знае. Човек се отличава по това, че мисли какви ще бъдат последствията. Въобще, днешните културни хора, преди да направят нещо, мислят какви ще бъдат последствията. Да кажем, че изучаваш музика; какви ще бъдат последствията, когато станеш музикант? Ако те харесат, искаш да станеш музикант; ако не те харесат, намираш, че тази професия не е за теб. След това искаш да учиш физика, да станеш инженер, но пак мислиш, че тази работа не е за теб. Най-после започваш да изучаваш земята - изучаваш твърдата почва и елементите, изучаваш при какви условия се оре земята, как се садят разни семена и какви ще бъдат последствията.
Та казвам: всеки един от вас трябва да си даде един ясен отчет, че щом иска да постигне нещо, пътят не е един. Много са пътищата на човека. Следователно много пътища има да изучавате. Ще кажете, че има само един път в Живота. Това е друг въпрос. Но разните постижения, които искате да имате, няма да ги придобиете по един и същи път. Например, ако искате да станете цигулар, ще вземете цигулка, но ако искате да станете художник, няма да употребите метода, който цигуларят употребява, а ще вземете четка и бои. Ние понякога искаме само по един и същ начин да постигаме различни придобивки. Някой пита защо не може да придобие определено нещо. Той иска изведнъж, без да се упражнява да започне да свири или иска без да се упражнява да стане художник и да започне да рисува. Може да е рисувал нещо, но той не е художник, ако в своята картина не е вложил трите качества – да й придаде известна форма, да вложи в нея съдържание и смисъл. Един художник е гениален, когато може да развие своето изкуство по начин, че да влага форма, да влага съдържание и да влага смисъл. Човек е човек дотолкова, доколкото внася в живота си тия качества – тялото трябва да има една отлична форма, трябва да има съдържание, трябва да има и смисъл. Тогава казвам: човешката форма се намира в стомаха, съдържанието се намира в белия дроб, а смисълът се намира в главата. Следователно, художникът, който иска да нарисува един портрет, ще предаде мисълта в главата, ще предаде съдържанието в белия дроб, а формата на нещата ще предаде в стомаха. Да кажем, че художникът иска да покаже, че човекът на портрета е материалист и му туря едно благоутробие. Или иска да покаже, че има съдържание – туря му широки рамене, защото всички широкоплещести хора имат съдържание. А щом дойде до главата и иска да покаже, че човекът има смисъл, придава й обла форма. Това е истински художник.
Сега, вие, например, искате да постъпите по определен начин – искате да постъпите добре. Тогава на всяка една постъпка, която си има три качества, трябва да й дадете една добра форма, трябва да й дадете най-доброто съдържание и смисълът й да е добър. Какво нещо е добрата постъпка? В даден случай добра постъпка е тази, която има отлични форма, съдържание и смисъл. Щом има тия три качества, постъпката е добра. Така се създава нещо от физическия свят, т. е. добрата постъпка е един резултат. Тогава ще кажа: смисълът е бащата на нещата, съдържанието е майката на нещата, а формата е тяхното дете. Не мислете, че буквално е така; изразявам се картинно, за да имате ясна представа. Защото не мислете, че ако нагорещявам собата, тя от само себе си е станала гореща. Тя може да е гореща, но може да е и студена. Значи топлината може да дойде в собата и да си замине, т. е. тази соба остава със същата форма, но има един елемент, който се нагорещява. Когато турите вътре дърва и ги запалите, те представляват съдържанието. Значи топлината идва от съдържанието. Тогава смисълът къде е? Смисълът ще бъде запалената свещ - тя има форма, има топлина, има и светлина. Светлината е смисълът на нещата, защото на нея можете да отворите книгата си и да четете. Светлината представлява смисълът на нещата, понеже при нея добиваме онова, което търсим. При топлината добиваме разположението, възможността да направим нещо, а при самата форма може да се прояви съдържанието. Ако нещата нямат форма, съдържание и смисъл, не могат да се проявят.
В съвременните хора има нещо неопределено. Вие казвате, че човек може всичко да направи. Всичко може да направи, но по законите, по които стават нещата. Например, кога някой от вас може да яде? Когато е здрав. Ако е болен, не може да яде – дори да му дадете и най-хубавото ядене, не може да яде. Значи само здравият човек може да яде. Да допуснем, че вие искате да постигнете нещо в света. Можете да го постигнете, само ако сте здрав; можете да го постигнете, само ако сте умен. Под ''умен'' разбирам също ''здрав'', но в друг смисъл. Или да допуснем, че искате да бъдете силни; трябва да знаете да манипулирате с тия сили. Ако не разбирате законите, как ще придобиете постиженията в света? Допуснете, че някой от вас иска да бъде красив (често у младите има тази идея да бъдат красиви). Старият човек се обезсърчава и казва: "отиде младостта!", но младият винаги има амбицията да бъде красив. Сега, под думата ''красив'' вие разбирате едно чувстване. Малцина знаят как се добива красотата. В красотата няма никакво смущение. Красивият човек живее в един идеален свят, където всичко е хармонично, всичко е приятно. Онези, които са погрознели, разбират, че работите не са хармонични. Най-първо, за да бъдеш красив, трябва да имаш музика. Без музика никой не може да бъде красив в света. Какво внимание ще обърнат хората на музиканта, който свири? Ето как разбирам аз гениалния музикант: когато влезеш в стаята му, ще намериш в нея само маса, стол, една книга и един инструмент – цигулка, ако е цигулар, или пиано, ако е пианист. Той лампи няма, но щом засвири, всичко светва; щом засвири, стаята се стопля; щом засвири, хляб идва; щом засвири, обуща идват, всичко идва. Понякога казвам: "Туй разбирам цигулар – като засвири, да светне вкъщи." Сега не можете ли да светнете така? Можете, стига да знаете как да свирите.
Сега, по какво се отличават цигуларите? В цигулката има дълги и къси вълни. При дългите вълни се употребява целият лък – от единия до другия край. Когато искат да постигнат къси вълни, употребяват малка част от лъка. Ако цигуларят няма този усет, музиката не излиза добре. И в пианото има дълги и къси вълни... Та казвам: човешката мисъл е музика. Това е външната страна на мисълта. Когато говорим за музика, разбираме проявата на ума във външния свят. Това е пътят, по който човешкият ум действа без препятствия. Идеалният път, по който човек може да мисли, е музикален. Това е състоянието, за което вие понякога си мислите – всичко да ви е приятно, да нямате никакво препятствие, да сте охолни. Казват за някого: "Охолен човек", а аз виждам, че той е музикален. Охолният няма никаква грижа и казват за него, че си е накривил шапката. Какво има от това, че си е накривил шапката? Охолният човек, дето влезе, дето една дума каже, всички го приемат. А друг някой, дето влезе, всички го изпъждат. Като онзи млад българин, който ходил в странство и когато се върнал, оплакал се на леля си, че дето ходил, все го изпъждали навън, и казал: "Страх ме е и ти да не ме изпъдиш!" Ако един човек ми каже, че навсякъде го пъдят, какво трябва да мисля за него? Когато вървиш някъде, стражар те спира и ти показва къде да минеш; друг пък ти казва: "Заповядайте, минете!" Тоз, който дава път, има едно разположение, а оня, който заповядва, има друго разположение. Тоз, който отстъпва, има музика; тоз, който заповядва, няма музика и постъпката му ти е неприятна. Гледам, че вие сте много музикални.
Сега, някой певец пее и си криви устата; някой цигулар свири и също се криви. Най-първо трябва да бъдете музикални. Искате да философствате; философията почива върху принципа на причина и следствие. Какво нещо е причината на нещата? Всяко нещо има свое следствие. Тогава какъв е резултатът? Каква е разликата между следствие и резултат? Всяко начало изразява закона на причината. Всяко нещо в Природата има свое начало и свой край. Началото – това е Духът, краят – това е умът. Тогава кое е следствието? – Физическият свят. Следователно, най-първо трябва да бъдем в Духовния свят, който е началото. А щом кажем, че сме в края на нещата, ние сме във физическия свят. Какъв ще бъде резултатът, краят на нещата? Край има там, дето се мисли; начало има там, дето има Дух. Следствието резултатът на нещата се намира на физическия свят.
Сега, искате външният свят да има към вас същото отношение, каквото вие имате към него. Всякога трябва да знаеш, че каквото отношение имаш към хората, и те ще имат същото отношение към теб. Ако един учител влезе в училище и се отнася добре с децата, всички те ще имат добро отношение към него. Ако някоя учителка носи пръчица и налага наляво-надясно, всички деца ще започнат да имат особено мнение за нея. Ще кажете, че всички вие няма да бъдете учители. Някои от вас носят тояги и кого как срещнете – налагате. Мислите ли, че с грубост ще се оправи светът? Помнете: грубостта нищо не допринася. Може да се тревожите, но тоягата не е изкуство. Тревожат се глупавите хора, бият глупавите животни. Щом се тревожиш, щом се мъчиш, ти си едно животно. От страданията ставаш по-умен и ставаш здрав. Под думата ''здрав'' разбирам правилно отношение между Духа, ума и следствията на нещата.
Сега, вие можете да приложите тази философия. Например, ти и вашият събеседник сте двама учени и спорите по физика – да кажем, че професорът говори нещо за светлината и ти казва: "Ти нищо не знаеш." А той какво знае за светлината? Даже и вие тук какво знаете за светлината? Знаете много работи, но можете ли да кажете и да стане светлина? Казва Писанието: "Рече Бог и стана светлина." Явно онзи, който казва, че другия нищо не знае, донякъде е прав. Защото да знаеш значи, че щом кажеш: "Да бъде светлина", и да стане светлина. Аз мога да кажа една дума и да излезе светлина. Например, ти си взел от един свой познат хиляда лева назаем и го докарваш до краен предел на търпение, когато на човека му иде да те набие или утрепе. Но един ден го срещаш, говориш му с много благи думи и изваждаш парите: "Извинете, много съжалявам, че не устоях на думата си, ще ви платя с лихвите." Веднага от лицето на този човек започва да излиза светлина. А сега твърдите, че не можете да кажете ''светлина'' и да светне. Можете да кажете и ''светлина'', и ''топлина'', и ''братство'' – всичко. Вие искате да кажете една дума тъй, както трябва, и да дойде братството. Не.
Понякога ви гледам и вашето изкуство не ми харесва. Вземете по едно огледало и си наблюдавайте лицето. Препоръчвам ви да си наблюдавате лицето десет дена. Например, станеш някоя сутрин и погледнеш, че си стиснал устните си. Защо, на какво се дължи това? Това са форми и те не са лоши. Има хора, които искат да си придадат и такъв вид. Но какво ви кара да знаете причината? Когато съм правил наблюдения върху малки деца, виждал съм как някое се занимава с майка си, но щом ме види, иска да се покаже и си надува устните. Майка му казва да не прави така, но то пак ги надува. Забелязвал съм други деца, които не се надуват, но щом ме видят, току изведнъж се усмихват и задават въпрос откъде идвам. Сега, и вие понякога, когато станете сутрин недоволни, се надувате. Казвам на майката: "Остави, това дете не е лошо. Някои деца имат обратни движения – енергични са и искат да се покажат." Да кажем, че ставате сутрин и не си харесвате лицето. Кое не харесвате в лицето си? - Погледът ви е замъждял. Защо? Защото нямате определена идея. Устните ви са изкривени, понеже волята ви не действа, както трябва. Щом движенията не стават тъй, както трябва, волята е слаба. Щом нещата не стават навреме, умът ви е слаб, т. е. не сте мислили и нещата са разхвърлени.
Преди всичко, всинца, ако се наблюдавате, нямате такава обхода, каквато трябва. Обхода има в англичаните, които я изразяват в своето джентълменство. В обходата си англичаните са много благородни. Понякога прекарват три-четири години под строг режим, докато се научат – много голяма наука е това. Някои учат и пак не знаят да се обхождат. Същината на англичанина е, че той знае как да се обхожда. Ако отидете и в Америка, и другаде, англичанинът навсякъде е джентълмен. Когато види особа от женски пол, той веднага ще стане – учтивост има у него. А българинът седи, идва млада мома, поглежда го, а той казва: "Ще постоиш права, няма нищо." Идва втора мома, а българинът седи и се радва, че си е намерил място. Гледам, че понякога и в религиозните хора няма обхода, дори тук, в класа, няма обхода. Казвам: както вървите, това е закон на израждане! С тази обхода много ще ви пати главата в бъдеще! На човек му трябва будно съзнание навсякъде. Каквато работа и да работиш, дори слугиня в къщи да имаш, навсякъде трябва благородна обхода. Ако слугинята знае как да се обхожда със своя господар, ако господарката знае как да се обхожда със своята слугиня, образуват се хармонични състояния. А когато слугинята не знае да се обхожда с господарката, последната по цял ден се безпокои с нея. Учителят пък се безпокои със своите ученици. Проповедникът, от друга страна, говори едно, а хората не се разбират. Тогава ние искаме Господ да бъде един и същ към всички. Ние правим разлика и казваме: "Него Господ го е благословил, а другия не е благословил." Когато на майстора цигулар му дадете даже проста цигулка, той ще свири хубаво; на обикновения цигулар и най-хубавата цигулка да му дадете, нищо няма да направи. Ако на гениалния цигулар му дадете и най-простата цигулка, той ще изкара нещо със своята обхода.
Сега, вие седите и не знаете как да употребите главата си. Вие сте ученици и Господ ви дава глава, дава ви ум, дава ви бели дробове, дава ви тяло. Защо ви са всички тези неща? – Дал ви е тяло, за да създадете една отлична и красива форма; дал ви е бял дроб, за да създадете отлични и красиви чувства; дал ви е глава, за да създадете отлична и красива мисъл. Ако създадете отлична мисъл, главата ви е на място; ако създадете отлични чувства, белият дроб ви е на място; ако създадете благородни постъпки, вие сте вече гениален. Гениален човек е онзи, който има отлична и благородна мисъл, отлично желание и отлична постъпка. Това е силата на човека – да имате едно желание, което е безсмъртно, и една мисъл, която е безсмъртна в ума ви, т.е да имате нещо, на което да разчитате. Някой път вие сте начумерени, но когато дойдете до своята светла мисъл, всичката тъмнина трябва да ви стане приятна; когато дойдете до благородното чувство, тъгата ви трябва да изчезне; когато дойдете до красивата форма, несгодите ви трябва да изчезнат. Това е идея за бъдеще – да има какво да работите.
Сега, вие сте млади и казвате: "Когато остареем..." Турците имат една поговорка: "Ако в началото не е било, че на сто години ли", т. е. след като станеш на сто години, това няма да бъде. Вие сега имате най-благоприятните условия за обхода, най-благоприятните условия да учите. По някой път ви гледам, че нямате търпение да изслушате нещо. Изслушвайте един човек. Който иска, може да ми даде един пример – да речем, ако е цигулар и има какво да свири, не е такава философия, ще го изслушам. Макар някъде да не взема тоновете правилно, джентълменството изисква да го изслушам спокойно. Когато съм ходил на концерт, съм наблюдавал как някой не слуша спокойно, а си свива веждите. Ако е на мястото на изпълнителите, по-хубаво няма да свири, но той свил вежди, като че ли е авторитет и не може да слуша. Често, когато някой пее тук, вие казвате: "Не може да пее", но този, който критикува, не може да пее по-добре. Който не знае да пее, трябва да се научи; който не знае да свири, трябва да се научи; който не знае да мисли, трябва да се научи. Мисълта е наука, чувстването е наука и постъпките са наука.
Три велики науки има в света, които трябва най-първо да учите: учете се да създавате красиви форми, учете се да създадете красиви чувства, учете се да създадете красиви мисли в света. Щом имате тия науки, вие ще бъдете гениален човек и навсякъде Животът ще потече за вас като по мед и масло.
Мисля, че ме разбрахте. Ако сте ме разбрали, ще започнете да прилагате. Щом не прилагате, не сте ме разбрали. Който не разбира, той нищо не може да постигне.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.
27-а лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас,
4 юни 1937 г., петък, 5 ч., София, Изгрев