Законът и пророците
Законът и пророците
Беседа от Учителя, държана на 28 март, 1920 г. София.
„Законът и пророците до Йоана бяха;
оттогава Царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.“ (Лука 16:16)
Ще взема думите „закон и пророци", защото те означават сегашния живот, във всичките му фази и нужди.
Всички хора живеят в известни ограничения, а именно, по три пъти на ден ядат, затова цял ден са заети с мисълта как да си доставят необходимата храна. И птиците хвърчат цял ден из въздуха с единствената цел, да си доставят отнякъде храна. И хората цял ден са заети със закона и пророците – техните деца, които още със ставането си от сън, започват да викат и да пророкуват: Мамо, дай ми хляб!
„Законът и пророците до Йоана бяха." – Кой е Йоан? – Той представя една преходна стадия на живота.
„Оттогава Царството Божие се благовествува". Няма да разисквам върху дълбокия, мистичния смисъл на това Царство, но казвам, че то представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта. Това не значи, че тези неща не съществуват, но в царството Божие тези неща се приемат с радост. Това е велика истина, която мъчно може да приемете. Вие не можете да си представите, как това, което причинява страдание, причинява и радост. За мнозина това е непонятно по причина на техния егоизъм. Понеже те живеят само за себе си, то когато на тях е добре, и светът е добър. Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот. Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание. Всички знаете баснята „Лъв и мишка". Там се прокарва идеята за важността на малките неща.
В една гора живял голям, силен лъв. Един ден той си спал спокойно, от никого не смущаван. В това време, отнякъде излязло едно малко мишле и като видяло лъва, качило се на гърба му и започнало да го разглежда оттук-оттам, да разбере, какво е това голямо животно. Лъвът веднага се събудил, видял мишлето и го запитал: Как смееш да ме безпокоиш? Кой ти позволи да се разхождаш по гърба ми и да нарушаваш съня ми? Знаеш ли, че мога да те изям? Мишлето се разтреперило и започнало да се моли: Пусни ме на свобода. Аз съм малко животно. И да ме изядеш, нищо няма да спечелиш. Може някога и аз да ти услужа нещо. Лъвът го погледнал отвисоко и казал: Как ще ми услужиш? Аз съм толкова голям и силен. Но, понеже съм благороден, ще пощадя живота ти. Един ден същият лъв попаднал в един голям капан. Като чуло жалния му стои, мишлето веднага се притекло на помощ: прегризало пръчките на капана и освободило грамадния лъв.
Казвам: Съществуват малки идеи, като мишлето, които, влязат ли в ума на човека, нарушават неговото вътрешно спокойствие. Например, влезе в ума ви мисълта да бъдете добри. За да я реализирате, започвате да правите добрини, но с това нарушавате спокойствието си. Домашните ви се сърдят, наричат ви извеяни, разсипници. Те се чудят какво е станало с вас, че не приличате на другите хора. Дойде ли една малка идея в ума ти и започне да те безпокои, ти казваш: Махни се, не ме смущавай!
Христос казва: „Законът и пророците до Йоана бяха." Това не значи, че след Йоана няма да има пророци. И след Йоана ще има пророци, но те ще проповядват друго учение. Човешките идеи и учения се менят като модата. Отворете кой и да е моден журнал, ще видите, че се пише само за моди, които се рекламират пред целия свят. Не минава много време, журналите се пълнят с нови моди. Старите се заместват с нови. Всяка жена е доволна, че е облечена по последната мода, Едно време жените носеха турнюри, които изглеждаха като седла. Това беше търпимо за окото, защото беше мода. Ако днес срещнете жена с турнюр, ще ви се види смешно и грозно. Всяко нещо е добро за своето време. Същото се отнася и до идеите. Всяка стара идея е турнюр; всяко старо пророчество е също турнюр. Не са лоши старите идеи, форми и материали, но те са турнюри, които, според закона на еволюцията, трябва да претърпят промяна. Новото време изисква нови форми, нови идеи. Стремежът на човека се заключава именно в това, да преработи старите форми, да създаде от тях нещо ново. Ето защо, когато говоря за новото учение, разбирам изкуство за превръщане на материята, изкуство за превръщане на силите в природата. Само така, тези сили могат да работят за нашия организъм. Остаряването на човека се дължи, именно, на това, че старите форми не се менят. Това е преходна фаза в човешкото развитие. Иде ден, когато старото ще се преобрази, ще вземе нова форма и ще дойде в услуга на човечеството.
Казваш: Остарях, нямам сили, краката вече не ме държат. Остарях, изгубих красотата си. – Защо изгуби силата си? Защо изгуби красотата си? Страданията са ралото на земеделеца. Дето мине ралото, всичко превръща в черна пръст. Красивите полета и ливади стават орна пръст. Не съжалявайте, че временно сте изгубили красотата си. Гледайте живото, красиво лице на Господа, което крие в себе си магическа сила. Това лице възкресява и обновява. Човешкото лице още не е изработило тези качества. Истинската красота е чиста и възвишена. Тя е образ на истината. Тази красота внася в човека импулс за работа. Тя води към положителната философия на живота, а не към отвлечената и безформена философия, която някои философи проповядват. Съществува един безформен свят, както и един неразумен, но трябва да се знае, че разумният свят не произтича от неразумния, както и неразумният не произтича от разумния. Неразумното може да бъде в услуга на разумното, т. е. неговите форми могат да станат носители на разумното, но те не са произлезли от разумното.
И тъй, Христовите думи „Царството Божие се благовествува", че всички ще станат носители на новото. – Кои всички? – Които съзнават, че животът трябва да мине в нова фаза, за която Христос е говорил преди две хиляди години. Тази фаза иде вече, тя е в настоящето. Мнозина и до днес още живеят с илюзията, че Христос ще дойде втори път на земята да ги спаси и да ги вземе със себе си на небето. Тези хора приличат на младата мома, която очаква своя възлюбен да я вземе от бащиния й дом и да я заведе на по-добро място, да й покаже, как се живее. Всички мъже и жени са минали през тези илюзии. Когато влезе в къщата на своя възлюбен, момата трябва да знае да нарежда къщата, да готви, да чисти, и сама тя да се облича и докарва. Ако не знае това, няма да се минат две-три години, и тя ще изгуби любовта на на своя възлюбен. Само Божественото спасява човека. Следователно, когато То дойде у нас, ние трябва да сте готови да направим всичко за Него, да отворим сърцата и умовете си, да Го приемем. Ние трябва да проникнем в своята душа и да се вглеждаме в нейните прояви. – Чрез какво се проявява душата? – Чрез тялото. Без тялото като инструмент, тя не може да се прояви на физическия свят. Колкото повече се проявява тя, толкова повече се обработва тялото.
И тъй, дръжте в ума си мисълта, че кога и да е, Божественото трябва да дойде във вас. Това е реална мисъл, защото с нея може да правите опити всеки момент. В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват.
„Царството Божие се благовествува". Това значи: Царството Божие се проповядва. Какво ще стане с вашите синове и дъщери, ако през периода на тяхното растене и развитие не им проповядвате? Мислите ли, че те ще останат така? Все ще се намери някой да им проповядва и да ги учи. Самата природа, невидимият свят, ще започнат да им проповядват, да ги учат. Те ще събудят в тях известни мисли, чувства, страсти, чрез които ще се учат. Родителите казват: Има неща, които децата не трябва да знаят. – Така е, но има неща, които децата трябва да знаят. Когато дъщеря ти дойде на известна възраст, ти ще й кажеш цялата истина, да знае какво я очаква – ще я приготвиш за живота. Какво прави сегашната майка? Щом порасне дъщеря й, тя ще й ушие нова, модерна рокля, ще я нареди добре и ще гледа да я представи пред хората, да покаже, че е станала мома за женене. Ще и покаже външната форма на живота; що се отнася до същината на живота, нищо няма да й каже. Така дъщерята ще остане с илюзиите на живота. Майката е опитала вече страданието, но на дъщеря си казва, че тя ще живее добре с мъжа си, а като им се родят деца, ще живеят още но-добре. Майката вижда, как мъжът и децата боледуват и умират, но на дъщеря си говори друго. Тя казва, че мъжът й ще бъде здрав, силен, ще я поддържа, ще гледа децата си, докато станат големи. Всичко това не почива на истината. Защо да не кажеш на дъщеря си и на сина си всичко, което си научила? Защо да не кажеш цялата истина? Щом знаят истината, те ще гледат на живота с отворени очи; ще бъдат като опитния архитект, който предварително знае, какви сгоди и несгоди ще срещне в работата си. Някои, като дойдат до духовния свят, казват: Щом сме стигнали дотук, не се страхуваме, бълха няма да ни ухапе. Ще ни посрещнат с песни и музика, ще ни дадат добра работа. Не е така. Като дойдете до този свят очакват ви сполуки и несполуки, щастие и нещастие. Щом влезете в духовния свят, ще изгубите и най-добрите си приятели. – Тогава да не се женим. – Не е въпросът в женитбата. Като влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на живота и смъртта, на мъчението и страданието.
Сегашните хора гледат на смъртта, на страданията и мъченията като на големи нещастия. Според мене, те са най-голямото благо в човешкия живот. В бъдеще, като свършим развитието си на земята, мъчението ще те срещне и ще те пита: Познаваш ли ме? – Не те познавам. – Аз съм те посещавал много пъти, но ти всякога си бил недоволен от мене. След това, ще срещнеш страданието, което също ще те пита: Познаваш ли ме? – Не те познавам, не съм виждал такова лице. – Колко пъти сме се срещали! Колко сме се разговаряли. Аз познавам целия ти род, но всички сте се оплаквали от мене, защото не сте ме разбирали. Казвам: Хората са дошли до сегашното си развитие, благодарение на мъчението и страданието. Бог се проявява чрез тях. Те приготвят човека за обичта и любовта. Те му донасят истинските блага на живота.
„Законът и пророците до Йоана бяха." – Какво представят законът и пророците? – Стария живот, с всички свои сгоди и несгоди. Той отваря пътя към Царството Божие. – Не може ли да се живее без страдания? – И това е възможно, обаче, питам учените: Какъв ще бъде животът без мъчения и страдания? Дайте ми един проект за такъв живот. Да живеете без мъчения и страдания, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. Влезете ли в свят без страдания, още на другия ден ще кажете: Пратете ни страдания, не можем без тях. Това не е теория, но факт. Докато не разбереш смисъла на страданието, всякога ще бъдеш недоволен; щом го разбереш, ще бъдеш доволен. Ако страданието те посети, ще кажеш: Благодаря, че ме посети. Какво ми носиш?
Казвам: Не бързайте да ядете ореха със зелената обвивка. Посадете го в земята, дайте му добри условия да израсте и чакайте търпеливо, да стане голямо дърво, да даде изобилно плод. Тогава ще разберете, какво съдържа той. Всички мои опити, всички велики идеи, всички изобретения, до които съм достигнал, са реализирани при най-големи мъчнотии и страдания. Като изучавате живота на Христа, ще забележите същото. Няма друг човек на земята, който да се е мъчил и страдал толкова много, като Христа. Но няма и друг човек на земята, който да е получил толкова блага, като Христа. Това показва, че Бог е скрит, както в мъченията и страданията, така и в радостите. Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш. Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т. е. и мъчението, което, като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, накъде няма да Го познаеш. Като гледа как се гърчиш от страдания, Бог те пита: Юнак ли си да пренесеш тези страдания?
„Царството Божие се благовествува." - Чрез какво? – Чрез страданията. Аз изнасям тази велика истина пред вас - пробудените души. Тя не е за всички хора. — Как можем да намерим пътя на спасението? – Като разберете смисъла на страданието. Питам: Де беше дяволът на мъчението и страданието преди създаването на света? Според мене, той съществуваше като възможност в самото Битие. Въобразяваш си някога, че твоят възлюбен може да бъде красив или грозен – и това е една възможност. Какво означават закривените нокти на лъва, които той забива в тялото на своята жертва? – Едва възможност да задоволи своя глад. Ако разбираш закона за превръщане на материята, ти ще се освободиш от ноктите на лъва; ако не го разбираш, той ще забие ноктите си в твоята кожа и ще ти каже: Глупако, много години живя на земята, но не можа да научиш закона за превръщане на материята. Ето защо, аз ще стана твой учител и ще те уча на изкуството да превръщаш материята. — Докога ще ме учиш? – Докато придобиеш това изкуство. Щом го придобиеш, моите нокти няма да имат сила за тебе. – Как ще придобия това изкуство? – Като се мъчиш и страдаш. Дяволът забива ноктите си в твоята кожа, а ти плачеш. Колкото повече плачеш, толкова повече той се смее. Казваш на дявола: Много си жесток. – Не съм жесток, но съм умен. Когато и ти поумнееш, ще стана милостив и благороден.
Христос казва: „Царството Божие се благовествува." – Какъв е смисълът на Царството Божие? – То учи хората, как да се освобождават от ноктите на лъва и от зъбите на вълка. То представя великата наука на живота, която можете да придобиете в един ден. Достатъчно е да пожелае човек, за да я придобие. Като изучавам човека, виждам, че една от големите спънки за успеха му е съмнението. Казваш: Аз оставам на особено мнение. – На особено мнение оставаш, а искаш да се спасиш. – Пътят за спасението е мъчен. Днес всички хора стоят пред различни врати, дано попаднат пред вратата на спасението. На всички врати има надписи, да знае човек, де влиза. Обаче, на вратата на спасението стоят дяволи, дебнат човека. Като видят дяволите, хората бягат. Не бягайте от тази врата, но спрете се пред нея и чакайте да ви се отвори. Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. Дяволът взима участие в съвета на Бога. Често Бог се разговаря с него. Един ден Бог го запитал: Обърнал ли си внимание на моя верен раб Йов? Няма подобен на него между хората. – Аз имам особено мнение за него. Остави го на мене, аз да го опитам. Той е праведен и верен, защото е богат, има на разположение всичко. Аз ще му отнема богатството, децата, ще засегна и здравето му, след това ще видиш, какъв е той. – Направи опита, но внимавай да не му отнемеш живота.
Сега и вие искате, да има Бог добро мнение за вас. – И това може, но веднага ще дойде дяволът да ви изпита. Достатъчно е да каже Бог за някого, че няма подобен ученик в София, за да дойде дяволът и да остане на особено мнение. Той ще каже: Остави го на мене, аз да го изпитам. Господ ви остави в ръцете на дявола. Казвате: Какъв е този Господ, Който дава свобода на дявола да изпитва? Ние очакваме, Той да ни обича, а не да ни изпитва. Значи, вие искате косъм да не падне от главата ви. Вие искате богатство от Господа, както за себе си, така и за целия си дом, без да направите най-малката жертва за Господа. Вие искате да бъдете господари, а Бог – ваш слуга. И това ще стане, но първо ще минете, през дявола, да забие ноктите си във вашето тяло. Когато струпеи покрият кожата ви, когато вземат всичкото ви богатство, тогава вашият Бог ще се прояви. Това е новото учение. Щом разберете тези велики неща, вие ще се домогнете до алхимията, според която нещата се постигат моментално, по магически начин. Алхимията подразбира превръщане на материята от нисше в по-висше състояние. Вие искате да ви кажа нещо насърчително. Прави сте, но ако сте деца, вие се нуждаете от куклички и от дрехи за тях. Обаче, ако сте 21 годишна мома, готова за женене, куклички ли ви са нужни? Ако й дадете кукла, тя ще се обиди. Вие сте надрасли епохата на кукличките; време е вече за чистене и за работа. Като се разсърди на жена си, мъжът започва да и се зъби и я пита: Научила ли си изкуството на зъбенето? Тя погледне смутено надолу и казва: Не е още време за това.
И тъй, Царството Божке се благовествува. Смисълът на това царство е да научим значението на страданието; да се научим да отваряме шишетата, да изпразваме съдържанието им и да ги пълним отново. Като отваряме шишетата, това показва, че Бог иска да изхвърли навън непотребното, да изтекат всички наши мъчения, всички мътилки, всички лоши чувства и мисли. Когато започнем да пъшкаме, Бог ще ни стисне между пръстите си, като пълно шише; ще ни изпразни от старото съдържание и ще започне да налива ново съдържание. След това ще каже: Ти си готов вече да разбереш Царството Божие и да влезеш в Него.
Казано е в Писанието: И Духът ще дойде във вас. – Кога? – Когато сърцата ви бъдат готови. Щом дойде духът да живее във вас, вие ще имате огнище, на което да чукате материалите, потребни за съграждането на новия живот. Според философията, която ви проповядвам, не разбирам, че трябва да се примирявате, но не казвам, че трябва да си скубите косите, нито да си забивате ноктите. От днес ще питам всички мъже и жени: Бихте ли се добре? – Не. – Тогава излезте навън, идете да вземете уроци по това. Аз не искам да бъдете бити. Боят е символ. Новото учение започва с бой. Двама по двама да се наложите добре, като петли, и след това, да се сприятелите. Ако при първия бой не станете приятели, втори път ще се биете. В края на краищата, трябва да станете приятели. Само така ще станете ученици на новото учение. Така са постъпвали пророците до Йоана.
Следователно, и в новото учение има бой, налагане, както рана се налага. Бабата лекува внука си и казва: Наложи го, с какво? – С трици, с лапа. Има два вида налагане: едното е според старото учение, а другото – според новото учение. Също и думите имат два смисъла: стар и нов. Когато религиозни хора се бият, смеят им се. У индусите боят често се практикува. Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на Епиктета? Той бил роб при един римски патриций, който се отнасял много зле с него и с другите слуги. Както и да го малтретирал, Епиктет никога не възразявал. Той понасял всички обиди с необикновено търпение и хладнокръвие. Един ден господарят му го бил много зле, и Епиктет спокойно му казал: Господарю, не ме бий толкова силно, защото ще ми счупиш крака и не ще мога дати служа, както по-рано. Това още повече разсърдило господаря му, и той продължавал да го бие жестоко, докато счупил крака му. Епиктет казал: Нали ти казах, господарю, че ще ми счупиш крака? За голямото си хладнокръвие и търпение, Епиктет бил освободен от робство и изпратен в неговото отечество, Гърция, дето след време се прочул като виден гръцки философ. Опитай се, само да натиснеш крака на някой обикновен човек, да видиш, какъв скандал ще вдигне. Ще се оплаква на всички хора. Цяла София ще знае, че го засегнали. Не се оплаквай, но кажи: Господарю, ще ми счупиш крака и след това няма да ти бъда полезен. Имаш приятел. Кажи му: Приятелю, ще ми счупиш крака, не ще мога да ти бъда полезен. Така трябва да се разбира Христовото учение. След това да започнем с опаката му страна. Онези от вас, които не могат да си служат с опаката страна, те не могат да бъдат ученици на Новото учение.
„Царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в Него." Това значи: ние трябва да се стремим да разберем смисъла на онова, което Бог е създал и да приемем Божествените мисли. Приемете ли Божествените мисли, вие сте на прав път и колкото повече страдания и мъчения имате, толкова на по-прав път сте. Първият признак за познаване бременната жена, е страданието. Която не е бременна, няма никакви страдания. Тя няма страдания, но не може и да роди. Същият закон работи и в духовния свят. Преди да се ожени, младата мома казва: Ще живея като царица. Като се ожени, казва: Едно мислех, друго излезе. – Какво мислеше? Да живееш у царски палати и да не падне прах върху тебе. Женитбата показва пътя на Божествените тайни. Божественото в човека ги разкрива. Новото учение има също отношение към хората, затова те трябва да бъдат смели и решителни. Когато някой те бие, кажи му: Бий ме по всички правила на Новото Учение.
Един американски студент бил недоволен от един от своите професори и като го намерил сам в дома му, ударил му две плесници. Професорът го запитал спокойно: Само толкова ли? – Да, повече не мисля. Професорът му казал: Сега, аз ще ти докажа, не не си научил добре изкуството. Хваща го, набива го и го изхвърля навън.
И тъй, който влиза в пътя на Новото учение, трябва да бъде смел в постъпките си. Щом изучавате това изкуство, трябва да го изучавате изцяло, а не наполовина. Бог не обича прекъсванията. Често казвате: „Боже, запази ни!" Това е човешко учение. Кажи: Господи, научи ме как да удрям. Кажеш ли така, Господ ще те науча на всичко. Дали правиш добро, или зло, направи го по всички правила на изкуството. Който прави добро, знае да прави и зло. Казвате: Не съм лош човек. – Но и добър не си. Ако си много лош, ще бъдеш и много добър; ако си много добър, ще бъдеш и много лош. Това е положителната страна на Новото учение. Не си правете илюзии да мислите, че само доброто съществува. Казваш: Да живеем в мир и съгласие. – Не, понякога и юмрук ще показвате. Как трябва да живеем? - Може да живеете по два начина. Как ще живееш с лъва? - По лъвски. – С овцата? - По нейния начин. Каквото и да правят, вълкът и овцата не могат да живеят по братски. – Ама вълкът изял овца! – Разбира се, че ще я изяде. Вълкът казва: Никакви баби не искам при себе си. Овцата не трябва да търси братство от вълка, но да бъде пъргава и бдителна: да плюе на краката си и да бяга. Пъргавината, както и подвижността на човека се дължи на вълка, който като се движи между хората, станал причина за пробуждане на съзнанието им. Когато птичката се озърта на една, на друга страна, питам я: Защо се озърташ толкова? Тя казва: Опитвал ли си ноктите па сокола? Понеже съм ги опитала, сега още отдалеч бягам, да не го срещна.
Помни: Новото учение изисква две неща – да издържаме, от една страна, на страданията и мъченията, а на любовта и обичта, от друга, и то - във всичките им форми. В някои случаи, любовта предизвиква зло в света. Например, залюбиш една красива селска мома, която си работи доволна и щастлива на нивата. Ти я отделиш от работата й, заведеш я в града, облечеш я като кукла и почваш да я показваш на хората. Младата жена, непривикнала на този живот, постепенно се поддава на хорските ласки, докато един ден я загубиш. Кой е причина за това? – Твоята неразумна любов. Казвам: Да пази Бог от любов, която разваля човека! Дай възможност на момата или момъка, които си залюбил, естествено да се проявят. Бих препоръчал на момъка, който обича селянката, да вземе мотиката и да отиде при нея, заедно да работят. Извади ли я той от естествената обстановка и я постави в своята среда, тя ще се развали.
Когато искате да проявите любовта си, ще слезете до положението на ония, които обичате, и ще работите заедно с тях. Един ден, когато у тях естествено се яви желание да живеят като вас, те ще минат безболезнено от едно състояние в друго. Това е учението на Христа. И Христос живее сега при нас, докато един ден ние сами пожелаем да се повдигнем до Него. Така разбрано, Христовото учение има смисъл, идея, живот. Не го ли разберете така, вие сте още в илюзиите на живота. Хиляди години ще чакате още, докато Христос дойде между вас като работник и ви запита: Имате ли нужда от мене, да поработя заедно с вас във вашия дом? – Защо Христос иска да работи у вас? – Защото ви обича. С години Той ще работи у вас и между вас, без да ви покаже външно любовта си. Сегашните хора парадират с любовта си. Всеки казва: Не знаеш ли, че сърцето ми гори от любов? Щом минат две-три години, тази любов изчезва. Като няма на какво да се греят, те казват: Няма любов в света. Обаче, сегашният живот изисква не огън, който изгаря сърцата, а Божествена топлина, в която сърцата горят, без да изгарят.
Желая ви да придобиете Божествената топлина на вашите сърца, която някога сте изгубили. Това означават думите: „Царството Божие се благовествува".
Беседа от Учителя, държана на 28 март, 1920 г. София.
„Законът и пророците до Йоана бяха;
оттогава Царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.“ (Лука 16:16)
Ще взема думите „закон и пророци", защото те означават сегашния живот, във всичките му фази и нужди.
Всички хора живеят в известни ограничения, а именно, по три пъти на ден ядат, затова цял ден са заети с мисълта как да си доставят необходимата храна. И птиците хвърчат цял ден из въздуха с единствената цел, да си доставят отнякъде храна. И хората цял ден са заети със закона и пророците – техните деца, които още със ставането си от сън, започват да викат и да пророкуват: Мамо, дай ми хляб!
„Законът и пророците до Йоана бяха." – Кой е Йоан? – Той представя една преходна стадия на живота.
„Оттогава Царството Божие се благовествува". Няма да разисквам върху дълбокия, мистичния смисъл на това Царство, но казвам, че то представя разумния, истинския Божествен живот, който изключва мъченията, страданията и смъртта. Това не значи, че тези неща не съществуват, но в царството Божие тези неща се приемат с радост. Това е велика истина, която мъчно може да приемете. Вие не можете да си представите, как това, което причинява страдание, причинява и радост. За мнозина това е непонятно по причина на техния егоизъм. Понеже те живеят само за себе си, то когато на тях е добре, и светът е добър. Когато те са щастливи, и окръжаващите са щастливи. Обаче, истинското щастие се крие в Царството Божие, т. е. в Божествения живот. Често хората страдат по причина на това, че не дават път на малките Божествени идеи, които минават през ума им. На малките идеи те не обръщат никакво внимание. Всички знаете баснята „Лъв и мишка". Там се прокарва идеята за важността на малките неща.
В една гора живял голям, силен лъв. Един ден той си спал спокойно, от никого не смущаван. В това време, отнякъде излязло едно малко мишле и като видяло лъва, качило се на гърба му и започнало да го разглежда оттук-оттам, да разбере, какво е това голямо животно. Лъвът веднага се събудил, видял мишлето и го запитал: Как смееш да ме безпокоиш? Кой ти позволи да се разхождаш по гърба ми и да нарушаваш съня ми? Знаеш ли, че мога да те изям? Мишлето се разтреперило и започнало да се моли: Пусни ме на свобода. Аз съм малко животно. И да ме изядеш, нищо няма да спечелиш. Може някога и аз да ти услужа нещо. Лъвът го погледнал отвисоко и казал: Как ще ми услужиш? Аз съм толкова голям и силен. Но, понеже съм благороден, ще пощадя живота ти. Един ден същият лъв попаднал в един голям капан. Като чуло жалния му стои, мишлето веднага се притекло на помощ: прегризало пръчките на капана и освободило грамадния лъв.
Казвам: Съществуват малки идеи, като мишлето, които, влязат ли в ума на човека, нарушават неговото вътрешно спокойствие. Например, влезе в ума ви мисълта да бъдете добри. За да я реализирате, започвате да правите добрини, но с това нарушавате спокойствието си. Домашните ви се сърдят, наричат ви извеяни, разсипници. Те се чудят какво е станало с вас, че не приличате на другите хора. Дойде ли една малка идея в ума ти и започне да те безпокои, ти казваш: Махни се, не ме смущавай!
Христос казва: „Законът и пророците до Йоана бяха." Това не значи, че след Йоана няма да има пророци. И след Йоана ще има пророци, но те ще проповядват друго учение. Човешките идеи и учения се менят като модата. Отворете кой и да е моден журнал, ще видите, че се пише само за моди, които се рекламират пред целия свят. Не минава много време, журналите се пълнят с нови моди. Старите се заместват с нови. Всяка жена е доволна, че е облечена по последната мода, Едно време жените носеха турнюри, които изглеждаха като седла. Това беше търпимо за окото, защото беше мода. Ако днес срещнете жена с турнюр, ще ви се види смешно и грозно. Всяко нещо е добро за своето време. Същото се отнася и до идеите. Всяка стара идея е турнюр; всяко старо пророчество е също турнюр. Не са лоши старите идеи, форми и материали, но те са турнюри, които, според закона на еволюцията, трябва да претърпят промяна. Новото време изисква нови форми, нови идеи. Стремежът на човека се заключава именно в това, да преработи старите форми, да създаде от тях нещо ново. Ето защо, когато говоря за новото учение, разбирам изкуство за превръщане на материята, изкуство за превръщане на силите в природата. Само така, тези сили могат да работят за нашия организъм. Остаряването на човека се дължи, именно, на това, че старите форми не се менят. Това е преходна фаза в човешкото развитие. Иде ден, когато старото ще се преобрази, ще вземе нова форма и ще дойде в услуга на човечеството.
Казваш: Остарях, нямам сили, краката вече не ме държат. Остарях, изгубих красотата си. – Защо изгуби силата си? Защо изгуби красотата си? Страданията са ралото на земеделеца. Дето мине ралото, всичко превръща в черна пръст. Красивите полета и ливади стават орна пръст. Не съжалявайте, че временно сте изгубили красотата си. Гледайте живото, красиво лице на Господа, което крие в себе си магическа сила. Това лице възкресява и обновява. Човешкото лице още не е изработило тези качества. Истинската красота е чиста и възвишена. Тя е образ на истината. Тази красота внася в човека импулс за работа. Тя води към положителната философия на живота, а не към отвлечената и безформена философия, която някои философи проповядват. Съществува един безформен свят, както и един неразумен, но трябва да се знае, че разумният свят не произтича от неразумния, както и неразумният не произтича от разумния. Неразумното може да бъде в услуга на разумното, т. е. неговите форми могат да станат носители на разумното, но те не са произлезли от разумното.
И тъй, Христовите думи „Царството Божие се благовествува", че всички ще станат носители на новото. – Кои всички? – Които съзнават, че животът трябва да мине в нова фаза, за която Христос е говорил преди две хиляди години. Тази фаза иде вече, тя е в настоящето. Мнозина и до днес още живеят с илюзията, че Христос ще дойде втори път на земята да ги спаси и да ги вземе със себе си на небето. Тези хора приличат на младата мома, която очаква своя възлюбен да я вземе от бащиния й дом и да я заведе на по-добро място, да й покаже, как се живее. Всички мъже и жени са минали през тези илюзии. Когато влезе в къщата на своя възлюбен, момата трябва да знае да нарежда къщата, да готви, да чисти, и сама тя да се облича и докарва. Ако не знае това, няма да се минат две-три години, и тя ще изгуби любовта на на своя възлюбен. Само Божественото спасява човека. Следователно, когато То дойде у нас, ние трябва да сте готови да направим всичко за Него, да отворим сърцата и умовете си, да Го приемем. Ние трябва да проникнем в своята душа и да се вглеждаме в нейните прояви. – Чрез какво се проявява душата? – Чрез тялото. Без тялото като инструмент, тя не може да се прояви на физическия свят. Колкото повече се проявява тя, толкова повече се обработва тялото.
И тъй, дръжте в ума си мисълта, че кога и да е, Божественото трябва да дойде във вас. Това е реална мисъл, защото с нея може да правите опити всеки момент. В Божественото няма нито промяна, нито измяна, а в реалното има промяна, но няма измяна. В реалността има еволюция. В реалността няма сенки, но вън от нея сенките съществуват като нещо несъществено и неосезаемо. Идеалното, т.е. Божественото се основава на реалното, а реалното – на сенките. Реалното всякога може да създаде една сянка, а идеалното – една реалност. Отношението между идеалното, реалното и сенките на живота е различно. Идеалното, като форма на живота, е вътрешното начало във вас, което възприемате чрез душата си. То е основа на душата. Реалното е проява на външния, обективния свят, който не се променя, но се изменя. Така човешкият дух и човешката душа се усъвършенствуват.
„Царството Божие се благовествува". Това значи: Царството Божие се проповядва. Какво ще стане с вашите синове и дъщери, ако през периода на тяхното растене и развитие не им проповядвате? Мислите ли, че те ще останат така? Все ще се намери някой да им проповядва и да ги учи. Самата природа, невидимият свят, ще започнат да им проповядват, да ги учат. Те ще събудят в тях известни мисли, чувства, страсти, чрез които ще се учат. Родителите казват: Има неща, които децата не трябва да знаят. – Така е, но има неща, които децата трябва да знаят. Когато дъщеря ти дойде на известна възраст, ти ще й кажеш цялата истина, да знае какво я очаква – ще я приготвиш за живота. Какво прави сегашната майка? Щом порасне дъщеря й, тя ще й ушие нова, модерна рокля, ще я нареди добре и ще гледа да я представи пред хората, да покаже, че е станала мома за женене. Ще и покаже външната форма на живота; що се отнася до същината на живота, нищо няма да й каже. Така дъщерята ще остане с илюзиите на живота. Майката е опитала вече страданието, но на дъщеря си казва, че тя ще живее добре с мъжа си, а като им се родят деца, ще живеят още но-добре. Майката вижда, как мъжът и децата боледуват и умират, но на дъщеря си говори друго. Тя казва, че мъжът й ще бъде здрав, силен, ще я поддържа, ще гледа децата си, докато станат големи. Всичко това не почива на истината. Защо да не кажеш на дъщеря си и на сина си всичко, което си научила? Защо да не кажеш цялата истина? Щом знаят истината, те ще гледат на живота с отворени очи; ще бъдат като опитния архитект, който предварително знае, какви сгоди и несгоди ще срещне в работата си. Някои, като дойдат до духовния свят, казват: Щом сме стигнали дотук, не се страхуваме, бълха няма да ни ухапе. Ще ни посрещнат с песни и музика, ще ни дадат добра работа. Не е така. Като дойдете до този свят очакват ви сполуки и несполуки, щастие и нещастие. Щом влезете в духовния свят, ще изгубите и най-добрите си приятели. – Тогава да не се женим. – Не е въпросът в женитбата. Като влезете в духовния свят, ще разберете смисъла на живота и смъртта, на мъчението и страданието.
Сегашните хора гледат на смъртта, на страданията и мъченията като на големи нещастия. Според мене, те са най-голямото благо в човешкия живот. В бъдеще, като свършим развитието си на земята, мъчението ще те срещне и ще те пита: Познаваш ли ме? – Не те познавам. – Аз съм те посещавал много пъти, но ти всякога си бил недоволен от мене. След това, ще срещнеш страданието, което също ще те пита: Познаваш ли ме? – Не те познавам, не съм виждал такова лице. – Колко пъти сме се срещали! Колко сме се разговаряли. Аз познавам целия ти род, но всички сте се оплаквали от мене, защото не сте ме разбирали. Казвам: Хората са дошли до сегашното си развитие, благодарение на мъчението и страданието. Бог се проявява чрез тях. Те приготвят човека за обичта и любовта. Те му донасят истинските блага на живота.
„Законът и пророците до Йоана бяха." – Какво представят законът и пророците? – Стария живот, с всички свои сгоди и несгоди. Той отваря пътя към Царството Божие. – Не може ли да се живее без страдания? – И това е възможно, обаче, питам учените: Какъв ще бъде животът без мъчения и страдания? Дайте ми един проект за такъв живот. Да живеете без мъчения и страдания, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. Влезете ли в свят без страдания, още на другия ден ще кажете: Пратете ни страдания, не можем без тях. Това не е теория, но факт. Докато не разбереш смисъла на страданието, всякога ще бъдеш недоволен; щом го разбереш, ще бъдеш доволен. Ако страданието те посети, ще кажеш: Благодаря, че ме посети. Какво ми носиш?
Казвам: Не бързайте да ядете ореха със зелената обвивка. Посадете го в земята, дайте му добри условия да израсте и чакайте търпеливо, да стане голямо дърво, да даде изобилно плод. Тогава ще разберете, какво съдържа той. Всички мои опити, всички велики идеи, всички изобретения, до които съм достигнал, са реализирани при най-големи мъчнотии и страдания. Като изучавате живота на Христа, ще забележите същото. Няма друг човек на земята, който да се е мъчил и страдал толкова много, като Христа. Но няма и друг човек на земята, който да е получил толкова блага, като Христа. Това показва, че Бог е скрит, както в мъченията и страданията, така и в радостите. Ако не познаеш Бога в мъчението и страданието, другаде никъде няма да Го познаеш. Ако не познаеш Бога в опаката страна на живота, т. е. и мъчението, което, като лъв разкъсва тялото ти и чупи костите ти, накъде няма да Го познаеш. Като гледа как се гърчиш от страдания, Бог те пита: Юнак ли си да пренесеш тези страдания?
„Царството Божие се благовествува." - Чрез какво? – Чрез страданията. Аз изнасям тази велика истина пред вас - пробудените души. Тя не е за всички хора. — Как можем да намерим пътя на спасението? – Като разберете смисъла на страданието. Питам: Де беше дяволът на мъчението и страданието преди създаването на света? Според мене, той съществуваше като възможност в самото Битие. Въобразяваш си някога, че твоят възлюбен може да бъде красив или грозен – и това е една възможност. Какво означават закривените нокти на лъва, които той забива в тялото на своята жертва? – Едва възможност да задоволи своя глад. Ако разбираш закона за превръщане на материята, ти ще се освободиш от ноктите на лъва; ако не го разбираш, той ще забие ноктите си в твоята кожа и ще ти каже: Глупако, много години живя на земята, но не можа да научиш закона за превръщане на материята. Ето защо, аз ще стана твой учител и ще те уча на изкуството да превръщаш материята. — Докога ще ме учиш? – Докато придобиеш това изкуство. Щом го придобиеш, моите нокти няма да имат сила за тебе. – Как ще придобия това изкуство? – Като се мъчиш и страдаш. Дяволът забива ноктите си в твоята кожа, а ти плачеш. Колкото повече плачеш, толкова повече той се смее. Казваш на дявола: Много си жесток. – Не съм жесток, но съм умен. Когато и ти поумнееш, ще стана милостив и благороден.
Христос казва: „Царството Божие се благовествува." – Какъв е смисълът на Царството Божие? – То учи хората, как да се освобождават от ноктите на лъва и от зъбите на вълка. То представя великата наука на живота, която можете да придобиете в един ден. Достатъчно е да пожелае човек, за да я придобие. Като изучавам човека, виждам, че една от големите спънки за успеха му е съмнението. Казваш: Аз оставам на особено мнение. – На особено мнение оставаш, а искаш да се спасиш. – Пътят за спасението е мъчен. Днес всички хора стоят пред различни врати, дано попаднат пред вратата на спасението. На всички врати има надписи, да знае човек, де влиза. Обаче, на вратата на спасението стоят дяволи, дебнат човека. Като видят дяволите, хората бягат. Не бягайте от тази врата, но спрете се пред нея и чакайте да ви се отвори. Докато не отидете при дявола, и при Бога няма да отидете. Дяволът взима участие в съвета на Бога. Често Бог се разговаря с него. Един ден Бог го запитал: Обърнал ли си внимание на моя верен раб Йов? Няма подобен на него между хората. – Аз имам особено мнение за него. Остави го на мене, аз да го опитам. Той е праведен и верен, защото е богат, има на разположение всичко. Аз ще му отнема богатството, децата, ще засегна и здравето му, след това ще видиш, какъв е той. – Направи опита, но внимавай да не му отнемеш живота.
Сега и вие искате, да има Бог добро мнение за вас. – И това може, но веднага ще дойде дяволът да ви изпита. Достатъчно е да каже Бог за някого, че няма подобен ученик в София, за да дойде дяволът и да остане на особено мнение. Той ще каже: Остави го на мене, аз да го изпитам. Господ ви остави в ръцете на дявола. Казвате: Какъв е този Господ, Който дава свобода на дявола да изпитва? Ние очакваме, Той да ни обича, а не да ни изпитва. Значи, вие искате косъм да не падне от главата ви. Вие искате богатство от Господа, както за себе си, така и за целия си дом, без да направите най-малката жертва за Господа. Вие искате да бъдете господари, а Бог – ваш слуга. И това ще стане, но първо ще минете, през дявола, да забие ноктите си във вашето тяло. Когато струпеи покрият кожата ви, когато вземат всичкото ви богатство, тогава вашият Бог ще се прояви. Това е новото учение. Щом разберете тези велики неща, вие ще се домогнете до алхимията, според която нещата се постигат моментално, по магически начин. Алхимията подразбира превръщане на материята от нисше в по-висше състояние. Вие искате да ви кажа нещо насърчително. Прави сте, но ако сте деца, вие се нуждаете от куклички и от дрехи за тях. Обаче, ако сте 21 годишна мома, готова за женене, куклички ли ви са нужни? Ако й дадете кукла, тя ще се обиди. Вие сте надрасли епохата на кукличките; време е вече за чистене и за работа. Като се разсърди на жена си, мъжът започва да и се зъби и я пита: Научила ли си изкуството на зъбенето? Тя погледне смутено надолу и казва: Не е още време за това.
И тъй, Царството Божке се благовествува. Смисълът на това царство е да научим значението на страданието; да се научим да отваряме шишетата, да изпразваме съдържанието им и да ги пълним отново. Като отваряме шишетата, това показва, че Бог иска да изхвърли навън непотребното, да изтекат всички наши мъчения, всички мътилки, всички лоши чувства и мисли. Когато започнем да пъшкаме, Бог ще ни стисне между пръстите си, като пълно шише; ще ни изпразни от старото съдържание и ще започне да налива ново съдържание. След това ще каже: Ти си готов вече да разбереш Царството Божие и да влезеш в Него.
Казано е в Писанието: И Духът ще дойде във вас. – Кога? – Когато сърцата ви бъдат готови. Щом дойде духът да живее във вас, вие ще имате огнище, на което да чукате материалите, потребни за съграждането на новия живот. Според философията, която ви проповядвам, не разбирам, че трябва да се примирявате, но не казвам, че трябва да си скубите косите, нито да си забивате ноктите. От днес ще питам всички мъже и жени: Бихте ли се добре? – Не. – Тогава излезте навън, идете да вземете уроци по това. Аз не искам да бъдете бити. Боят е символ. Новото учение започва с бой. Двама по двама да се наложите добре, като петли, и след това, да се сприятелите. Ако при първия бой не станете приятели, втори път ще се биете. В края на краищата, трябва да станете приятели. Само така ще станете ученици на новото учение. Така са постъпвали пророците до Йоана.
Следователно, и в новото учение има бой, налагане, както рана се налага. Бабата лекува внука си и казва: Наложи го, с какво? – С трици, с лапа. Има два вида налагане: едното е според старото учение, а другото – според новото учение. Също и думите имат два смисъла: стар и нов. Когато религиозни хора се бият, смеят им се. У индусите боят често се практикува. Как бихте постъпили, ако бяхте на мястото на Епиктета? Той бил роб при един римски патриций, който се отнасял много зле с него и с другите слуги. Както и да го малтретирал, Епиктет никога не възразявал. Той понасял всички обиди с необикновено търпение и хладнокръвие. Един ден господарят му го бил много зле, и Епиктет спокойно му казал: Господарю, не ме бий толкова силно, защото ще ми счупиш крака и не ще мога дати служа, както по-рано. Това още повече разсърдило господаря му, и той продължавал да го бие жестоко, докато счупил крака му. Епиктет казал: Нали ти казах, господарю, че ще ми счупиш крака? За голямото си хладнокръвие и търпение, Епиктет бил освободен от робство и изпратен в неговото отечество, Гърция, дето след време се прочул като виден гръцки философ. Опитай се, само да натиснеш крака на някой обикновен човек, да видиш, какъв скандал ще вдигне. Ще се оплаква на всички хора. Цяла София ще знае, че го засегнали. Не се оплаквай, но кажи: Господарю, ще ми счупиш крака и след това няма да ти бъда полезен. Имаш приятел. Кажи му: Приятелю, ще ми счупиш крака, не ще мога да ти бъда полезен. Така трябва да се разбира Христовото учение. След това да започнем с опаката му страна. Онези от вас, които не могат да си служат с опаката страна, те не могат да бъдат ученици на Новото учение.
„Царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в Него." Това значи: ние трябва да се стремим да разберем смисъла на онова, което Бог е създал и да приемем Божествените мисли. Приемете ли Божествените мисли, вие сте на прав път и колкото повече страдания и мъчения имате, толкова на по-прав път сте. Първият признак за познаване бременната жена, е страданието. Която не е бременна, няма никакви страдания. Тя няма страдания, но не може и да роди. Същият закон работи и в духовния свят. Преди да се ожени, младата мома казва: Ще живея като царица. Като се ожени, казва: Едно мислех, друго излезе. – Какво мислеше? Да живееш у царски палати и да не падне прах върху тебе. Женитбата показва пътя на Божествените тайни. Божественото в човека ги разкрива. Новото учение има също отношение към хората, затова те трябва да бъдат смели и решителни. Когато някой те бие, кажи му: Бий ме по всички правила на Новото Учение.
Един американски студент бил недоволен от един от своите професори и като го намерил сам в дома му, ударил му две плесници. Професорът го запитал спокойно: Само толкова ли? – Да, повече не мисля. Професорът му казал: Сега, аз ще ти докажа, не не си научил добре изкуството. Хваща го, набива го и го изхвърля навън.
И тъй, който влиза в пътя на Новото учение, трябва да бъде смел в постъпките си. Щом изучавате това изкуство, трябва да го изучавате изцяло, а не наполовина. Бог не обича прекъсванията. Често казвате: „Боже, запази ни!" Това е човешко учение. Кажи: Господи, научи ме как да удрям. Кажеш ли така, Господ ще те науча на всичко. Дали правиш добро, или зло, направи го по всички правила на изкуството. Който прави добро, знае да прави и зло. Казвате: Не съм лош човек. – Но и добър не си. Ако си много лош, ще бъдеш и много добър; ако си много добър, ще бъдеш и много лош. Това е положителната страна на Новото учение. Не си правете илюзии да мислите, че само доброто съществува. Казваш: Да живеем в мир и съгласие. – Не, понякога и юмрук ще показвате. Как трябва да живеем? - Може да живеете по два начина. Как ще живееш с лъва? - По лъвски. – С овцата? - По нейния начин. Каквото и да правят, вълкът и овцата не могат да живеят по братски. – Ама вълкът изял овца! – Разбира се, че ще я изяде. Вълкът казва: Никакви баби не искам при себе си. Овцата не трябва да търси братство от вълка, но да бъде пъргава и бдителна: да плюе на краката си и да бяга. Пъргавината, както и подвижността на човека се дължи на вълка, който като се движи между хората, станал причина за пробуждане на съзнанието им. Когато птичката се озърта на една, на друга страна, питам я: Защо се озърташ толкова? Тя казва: Опитвал ли си ноктите па сокола? Понеже съм ги опитала, сега още отдалеч бягам, да не го срещна.
Помни: Новото учение изисква две неща – да издържаме, от една страна, на страданията и мъченията, а на любовта и обичта, от друга, и то - във всичките им форми. В някои случаи, любовта предизвиква зло в света. Например, залюбиш една красива селска мома, която си работи доволна и щастлива на нивата. Ти я отделиш от работата й, заведеш я в града, облечеш я като кукла и почваш да я показваш на хората. Младата жена, непривикнала на този живот, постепенно се поддава на хорските ласки, докато един ден я загубиш. Кой е причина за това? – Твоята неразумна любов. Казвам: Да пази Бог от любов, която разваля човека! Дай възможност на момата или момъка, които си залюбил, естествено да се проявят. Бих препоръчал на момъка, който обича селянката, да вземе мотиката и да отиде при нея, заедно да работят. Извади ли я той от естествената обстановка и я постави в своята среда, тя ще се развали.
Когато искате да проявите любовта си, ще слезете до положението на ония, които обичате, и ще работите заедно с тях. Един ден, когато у тях естествено се яви желание да живеят като вас, те ще минат безболезнено от едно състояние в друго. Това е учението на Христа. И Христос живее сега при нас, докато един ден ние сами пожелаем да се повдигнем до Него. Така разбрано, Христовото учение има смисъл, идея, живот. Не го ли разберете така, вие сте още в илюзиите на живота. Хиляди години ще чакате още, докато Христос дойде между вас като работник и ви запита: Имате ли нужда от мене, да поработя заедно с вас във вашия дом? – Защо Христос иска да работи у вас? – Защото ви обича. С години Той ще работи у вас и между вас, без да ви покаже външно любовта си. Сегашните хора парадират с любовта си. Всеки казва: Не знаеш ли, че сърцето ми гори от любов? Щом минат две-три години, тази любов изчезва. Като няма на какво да се греят, те казват: Няма любов в света. Обаче, сегашният живот изисква не огън, който изгаря сърцата, а Божествена топлина, в която сърцата горят, без да изгарят.
Желая ви да придобиете Божествената топлина на вашите сърца, която някога сте изгубили. Това означават думите: „Царството Божие се благовествува".
Беседа от Учителя, държана на 28 март, 1920 г. София.