Десен и ляв път
Десен и ляв път
Хорът на сливенското братство изпя „Песента на зората“
Предметът, върху който има да говоря, е важен. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини.
По левия път е слизането, а десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването.
Всичко в света е продукт на человеческия дух. Человекът е в началото на своето развитие.
За да можем да разбираме една негова мисъл, която се влива в света, трябва да се освободим от всички посторонни мисли.
Бог, когато е създавал света, турил е в един котел силата, мъдростта, славата и почивката.
От силата се родило насилието, от мъдростта се родили знанията; от славата всички започнали да се стремят в разни посоки. На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме.
Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая. Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си. Влиза в стаята през нощта и намира само оставената записка.
От 8000 години светът е в непрекъсната борба, даже и между най-малките животинки. Съвременните хора наричат, че животът е борба. В борбата е животът. Това е един необходим импулс за живота.
По левия път … е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Зараждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един Учител е бил Христос. Сегашните християни не са спирали Христовото учение.
Хората вярват, че идели от Бога и отивали към Бога. Важен въпрос: от где идем, защо сме дошли и къде ще отидем.
Земята е училище, гдето ще научим съвременните закони. В света има четири положения: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
В природата има закони, които съществуват и могат да премахнат всички пречки в нашия живот.
Само една магическа дума може да премахне страданията на един народ. Цялата природа е като един жив организъм.
Духовният свят е свят, в който разумните същества владеят всички закони и са господари на смъртта. Смъртта е преминаване от една стадия в друга, от една форма по-проста в друга по-сложна. Няма нищо по-съвършено от человеческия мозък. Той е мястото, където се развиват всички мисли, чувства и желания.
Онзи, който не работи по левия и десния път на своя живот, е осъден на страдания.
По десния път се раждат героите. За да бъде герой, човек трябва да слиза по левия път и да се качва по десния път. Колкото по-много герои има един народ, за да се самопожертвуват, толкова по-много блага ще има тоя народ.
Никой не може да ограничава нашата мисъл, но и ние не можем да избегнем последствията от нашата мисъл. Привежда примера с парахода „Титаник“, който е потънал благодарение непредвидливостта на инженерите за необходимата сила, потребна му да се бори с морските пречки.
Идеи могат да дадат и най-малките деца.
Левият път е развиване на нашето сърце – от него произтичат всички благородни чувства.
Мойсей казва на евреите, като отидат в обетованата земя, да не закачат хората, които са в тази земя. Евреите не послушали тая Божия заповед, дадена чрез Мойсея, и пострадаха.
Жените са левият път. Мъжете са десният път. Жените са потенциалната енергия, мъжете са кинетическата енергия. Жените трябва да изучават закона на левия път, мъжете – на десния. Двата, като се препречат, ще дадат волята – децата. Те са стимулът за всички благородни подбуждения.
Бащата и майката възлагат на децата своята надежда. Затова и Христос казва: „Оставете децата да дойдат при Мене.“
Под „малки деца“ Христос е разбирал Божествения път. За тоя път са потребни няколко качества:
Да разпознаваме добро от зло, кои подбуждения са прави и кои са неправи. За достигане тая мярка потребен е контрол в нашия ум. Ние всякога трябва да сме положителни в нашата мисъл.
Качество е да бъде человек издръжлив, постоянен. Който не е издръжлив, той ще изгуби. Такъв народ е английският. Който человек е издръжлив, победата е негова.
Качество потребно на човека е вярата. Това е качество на человеческия ум. Съмнението е червей за человеческия ум. Вярата подразбира и опита. Ще опитам един человек дали е готов да се жертвува за мене.
Учителят разказва примера за двамата приятели и мечката. Тръгнали те на разходка из гората. Единият се хвалил, че бил готов в името на приятелството да стори всичко, за да го спаси. Появила се една мечка. Похвалилият се, че е готов на самопожертвувание, бързо се покатерил на едно дърво. Вторият легнал на земята. Мечката дошла, около му се движила, мирисала го, до ухото му се поспряла и си заминала. Слязъл от дървото приятелят и го попитал какво му казала мечката. Той му отговорил: „Друг път с такъв приятел да не тръгваш на път.“
Десният и левият път са двата необходими принципа, двете условия в живота. Сега българите са на кръстопътя. На българския народ са потребни издръжливост и вяра. Природните закони са неумолими. Страданията на българския народ не са се още свършили, но това не трябва да ви обезпокоява. Майката носи в утробата си девет месеца своя плод и се жертвува за рожбата си, защото вярва, че тя е носител на Любовта, а след нея иде Мъдростта. Любовта без Мъдростта и Мъдростта без Любовта не могат. Децата са носители на Истината.
Каквито закони съществуват за хората, за человешките същества, и за природата са същите закони.
Отсега нататък хората трябва да цъфтят.
В Слънчевата система има нов елемент – това е одухотворението.
Целият живот е обрисуван, обозначен на человека. Например носът е олицетворение на волята, ума, мъдростта. Това се доказва от формата, линиите и големината на носа. Хората трябва да работят в левия път с Любовта, в десния – с Мъдростта, а в правия път – с волята, с Истината.
Индивидът е едно условие за народа и един народ е едно условие за индивида.
Мисълта е едно отражение на велики принципи в живота. Всички трябва да разбират законите на света и тогава само ще създадем един живот на благоденствие. Ние сме слуги на живата природа. Тя щедро ни възнаградява, но и неумолимо е взискателна.
Любовта е една велика сила, на която нищо не може да противостои. Всичко се подчинява на нейната сила. Там, дето любовта влиза, зло не влиза; и там, дето любовта не влиза, злото не излиза. Гдето има светлина, лекар не влиза; дето няма светлина, лекарят не излиза.
Като ядем много, мислим, че ще се оправим, но ако има стрихнин в храната? Учителят разказва примера за орела в Делиорман, който ял отровна овца, поставена за тровене на вълци. След като се наял и почувствувал отровата, търкалял се о земята, повърнал отровната храна (месо) и хвръкнал към гнездото си.
Има мисли, чувства и действия, които тровят нашия организъм. Отровната храна трябва да повърнем както тая храна, изядена от орела в Шуменско.
Не можем да насърчаваме себе си със страхливост, а само с геройство.
Болестите произтичат от храната, която възприемаме. Не разбираме условията на живота, които природата е определила. Същият закон е за ума, сърцето, душата.
Йогите имат правила в живота. Например за засилване на кръвоносната система пият вода на глътки. За засилване на нервната система йогите се излагат на слънце.
За нашето развитие вярата е необходимо условие. Вяра е потребна за всеки човек и за всички професии. В себе си всеки трябва да вярва, че това, което говори, е вярно. Не пускайте в ума си една мисъл, която не е проверена; в душата си нищо, което не е проверено. Лесно се цапа, мъчно се чисти.
Разказва Учителят примера за двете съседни царства на есперзите и мензите, които били в постоянна вражда помежду си заради лошите отношения между двамата им царе. Мъдреците казвали, че синът на единия цар, царя на мензите, на двадесет и първата си годишна възраст ще пострада, та затова да го прати вън от дома си, при един овчар в царството на есперзите. На двадесет и първата си година, като пасял овцете в една планина, вижда, че отдалеч идва една мома на кон с двама пазители, която беряла цветя и се радвала на природата, обичала я. Забелязал той, че ехидна ухапала момата от лявата ѝ страна. За миг той решава да ѝ помогне: хвърля се върху момата и почва да изсмуква отровата. Пазителите като забелязали това, помислили, че той е нападнал момата и с лъка си го застрелват, като го ударват в дясното рамо. Стрелата била отровна. Момата забелязва това и изсмуква от дясното му рамо отровата. И двамата се спасяват един друг; познали, че един без друг не могат и се оженили, като заживели в блаженство.
Това са двата пътя: Любовта и Мъдростта, лявата и дясната страна, левият и десният път.
Жените трябва да изсмучат тая обществена зараза, която прояжда всичко. Някои се бият. Бъдете герои, защото на страхливците не се дава небето. Паметници за добри мисли, чувства се дават на героите.
Где сме били по-рано и где ще бъдем? Това може да се определи. Всички велики хора са определяли положението на един народ, те са предвиждали всичко – те са като ясновидци. Един народ има нужда от проповедници, свещеници, учители, политици и пр., но всички трябва да бъдат чисти в дела, мисли и желания. Какво приложение има Питагоровата теорема в живота? – Сборът от квадратите на ума и сърцето дава човешката воля в квадрат – a2 + b2 = c2 – сборът от квадратите на двата катета дава квадрата на хипотенузата. Следователно умът и сърцето трябва да вървят заедно. Волята всичко може да направи. Нейната функция може да се определи накратко така: волята може да контролира ума и сърцето.
Всичко в природата е в тясна връзка. И за человека може да се определи и каже какъв е, както и за животните. Тях хората, джамбазите много точно определят, като ги похванат, погладят, огледат отвън, по зъбите и пр. Левият път е пътят на Любовта Десният път е пътят на Мъдростта. Като ги съединим, ще получим третия път – пътя на волята.
Левият път е линията отзад на главата ни; десният път е линията отпред на главата, пред челото ни.
Да свърша моята беседа.
Привеждал съм и друг път тоя пример. Един млад българин се условил при един стар грънчар българин да учи занаятието грънчарство. Учил го три години. Отделил се от своя майстор, за да бъде на своя работа – самостоятелен. Почнал работа, обаче всичките му грънци се пукали. Връща се наново при майстора си учител. Запитал го защо се пукат грънците му. Почнал да работи наново и тогава видял, че майсторът, щом извади гърнето от пещта, духвал с уста в гърнето – „ху“, и така те не се пукали. Всичкото изкуство, сила, за да не се пукат грънците, се е състояло в „ху“-то.
Грънците са тялото. Пещта са несгодите, страданията, които имат всички, които се пекат, защото без тях няма повдигане. Грънците се пукат, защото не духаме, защото не сме в хармония с Божествения Дух. Майката духа на ръката си или на ръката на детето си и дава сила.
Когато майката е бременна, да си каже: „Ти, дъще, майка ще станеш умна, работна, скромна…“ и ще се изпълни. Или: „Ти, синко, баща ще станеш умен, добър, честен, справедлив.“
И сега ви казвам, че след пет години моята беседа ще получи своята цена.
Не се отчайвайте. Бъдете смели. Ученикът не се отчайва за поправките на учителя от слабото смятание. Рече си ученикът: „Ще се поправя“ и поправя се. Учителят разказва примера с американския проповедник Муди. Той бил обущар и си рекъл: „Аз ще стана добър проповедник.“ Работил върху себе си, постепенно успявал въпреки подигравките на служителите си и най-после успял да стане много добър проповедник.
И сега, ако 14 души от вас приемат моята мисъл, аз считам, че моята мисъл е платена.
Изпети песни от хора на сливенското братство:
„Братство, единство ние искаме“
и химна на Братството „Напред да ходим смело в чертозите безмълвни…“
13 юни (31 май) 1920 г., 10 ч. и 30 мин. – 12 ч., неделя
Сливен
Публична сказка от г-н П. Дънов в читалищния салон „Зора“
Предметът, върху който има да говоря, е важен. Употребявам думите „ляв и десен път“, защото няма други пътища. Десен и ляв път са величини.
По левия път е слизането, а десният път е пътят, посоката, по която става възлизането, изкачването.
Всичко в света е продукт на человеческия дух. Человекът е в началото на своето развитие.
За да можем да разбираме една негова мисъл, която се влива в света, трябва да се освободим от всички посторонни мисли.
Бог, когато е създавал света, турил е в един котел силата, мъдростта, славата и почивката.
От силата се родило насилието, от мъдростта се родили знанията; от славата всички започнали да се стремят в разни посоки. На дъното на котела останала почивката. Бог я задържал за Себе Си. В света няма почивка. Трябва да отидем при Господа, за да почиваме.
Учителят разказва примера за двамата руски банкери, които се били басирали за 3 000 000 рубли: единият да стои 14 години арестуван в една стая. Той чел много книги според баса и най-после почнал да чете Евангелието. След като го прочел, рекъл си: „Намерих смисъла на живота.“ Смисълът е в свободата, в свободното развитие. Оставало му само един ден, за да изпълни 14 години. Написал записка, че излиза от затвора 24 часа по-рано, че се отказва от трите милиона рубли, защото не е в тях щастието и през прозореца избягал. Другият басист, с когото се басирал, за да не даде трите милиона, решил да убие през нощта затворения и да спаси милионите си. Влиза в стаята през нощта и намира само оставената записка.
От 8000 години светът е в непрекъсната борба, даже и между най-малките животинки. Съвременните хора наричат, че животът е борба. В борбата е животът. Това е един необходим импулс за живота.
По левия път … е слизал към сърцето. Обсебването е било от неразумни сили, които не са се подчинявали на ума. Зараждали са се велики Учители, за да дадат насока на живота. Един Учител е бил Христос. Сегашните християни не са спирали Христовото учение.
Хората вярват, че идели от Бога и отивали към Бога. Важен въпрос: от где идем, защо сме дошли и къде ще отидем.
Земята е училище, гдето ще научим съвременните закони. В света има четири положения: подсъзнание, съзнание, самосъзнание и свръхсъзнание.
В природата има закони, които съществуват и могат да премахнат всички пречки в нашия живот.
Само една магическа дума може да премахне страданията на един народ. Цялата природа е като един жив организъм.
Духовният свят е свят, в който разумните същества владеят всички закони и са господари на смъртта. Смъртта е преминаване от една стадия в друга, от една форма по-проста в друга по-сложна. Няма нищо по-съвършено от человеческия мозък. Той е мястото, където се развиват всички мисли, чувства и желания.
Онзи, който не работи по левия и десния път на своя живот, е осъден на страдания.
По десния път се раждат героите. За да бъде герой, човек трябва да слиза по левия път и да се качва по десния път. Колкото по-много герои има един народ, за да се самопожертвуват, толкова по-много блага ще има тоя народ.
Никой не може да ограничава нашата мисъл, но и ние не можем да избегнем последствията от нашата мисъл. Привежда примера с парахода „Титаник“, който е потънал благодарение непредвидливостта на инженерите за необходимата сила, потребна му да се бори с морските пречки.
Идеи могат да дадат и най-малките деца.
Левият път е развиване на нашето сърце – от него произтичат всички благородни чувства.
Мойсей казва на евреите, като отидат в обетованата земя, да не закачат хората, които са в тази земя. Евреите не послушали тая Божия заповед, дадена чрез Мойсея, и пострадаха.
Жените са левият път. Мъжете са десният път. Жените са потенциалната енергия, мъжете са кинетическата енергия. Жените трябва да изучават закона на левия път, мъжете – на десния. Двата, като се препречат, ще дадат волята – децата. Те са стимулът за всички благородни подбуждения.
Бащата и майката възлагат на децата своята надежда. Затова и Христос казва: „Оставете децата да дойдат при Мене.“
Под „малки деца“ Христос е разбирал Божествения път. За тоя път са потребни няколко качества:
Да разпознаваме добро от зло, кои подбуждения са прави и кои са неправи. За достигане тая мярка потребен е контрол в нашия ум. Ние всякога трябва да сме положителни в нашата мисъл.
Качество е да бъде человек издръжлив, постоянен. Който не е издръжлив, той ще изгуби. Такъв народ е английският. Който человек е издръжлив, победата е негова.
Качество потребно на човека е вярата. Това е качество на человеческия ум. Съмнението е червей за человеческия ум. Вярата подразбира и опита. Ще опитам един человек дали е готов да се жертвува за мене.
Учителят разказва примера за двамата приятели и мечката. Тръгнали те на разходка из гората. Единият се хвалил, че бил готов в името на приятелството да стори всичко, за да го спаси. Появила се една мечка. Похвалилият се, че е готов на самопожертвувание, бързо се покатерил на едно дърво. Вторият легнал на земята. Мечката дошла, около му се движила, мирисала го, до ухото му се поспряла и си заминала. Слязъл от дървото приятелят и го попитал какво му казала мечката. Той му отговорил: „Друг път с такъв приятел да не тръгваш на път.“
Десният и левият път са двата необходими принципа, двете условия в живота. Сега българите са на кръстопътя. На българския народ са потребни издръжливост и вяра. Природните закони са неумолими. Страданията на българския народ не са се още свършили, но това не трябва да ви обезпокоява. Майката носи в утробата си девет месеца своя плод и се жертвува за рожбата си, защото вярва, че тя е носител на Любовта, а след нея иде Мъдростта. Любовта без Мъдростта и Мъдростта без Любовта не могат. Децата са носители на Истината.
Каквито закони съществуват за хората, за человешките същества, и за природата са същите закони.
Отсега нататък хората трябва да цъфтят.
В Слънчевата система има нов елемент – това е одухотворението.
Целият живот е обрисуван, обозначен на человека. Например носът е олицетворение на волята, ума, мъдростта. Това се доказва от формата, линиите и големината на носа. Хората трябва да работят в левия път с Любовта, в десния – с Мъдростта, а в правия път – с волята, с Истината.
Индивидът е едно условие за народа и един народ е едно условие за индивида.
Мисълта е едно отражение на велики принципи в живота. Всички трябва да разбират законите на света и тогава само ще създадем един живот на благоденствие. Ние сме слуги на живата природа. Тя щедро ни възнаградява, но и неумолимо е взискателна.
Любовта е една велика сила, на която нищо не може да противостои. Всичко се подчинява на нейната сила. Там, дето любовта влиза, зло не влиза; и там, дето любовта не влиза, злото не излиза. Гдето има светлина, лекар не влиза; дето няма светлина, лекарят не излиза.
Като ядем много, мислим, че ще се оправим, но ако има стрихнин в храната? Учителят разказва примера за орела в Делиорман, който ял отровна овца, поставена за тровене на вълци. След като се наял и почувствувал отровата, търкалял се о земята, повърнал отровната храна (месо) и хвръкнал към гнездото си.
Има мисли, чувства и действия, които тровят нашия организъм. Отровната храна трябва да повърнем както тая храна, изядена от орела в Шуменско.
Не можем да насърчаваме себе си със страхливост, а само с геройство.
Болестите произтичат от храната, която възприемаме. Не разбираме условията на живота, които природата е определила. Същият закон е за ума, сърцето, душата.
Йогите имат правила в живота. Например за засилване на кръвоносната система пият вода на глътки. За засилване на нервната система йогите се излагат на слънце.
За нашето развитие вярата е необходимо условие. Вяра е потребна за всеки човек и за всички професии. В себе си всеки трябва да вярва, че това, което говори, е вярно. Не пускайте в ума си една мисъл, която не е проверена; в душата си нищо, което не е проверено. Лесно се цапа, мъчно се чисти.
Разказва Учителят примера за двете съседни царства на есперзите и мензите, които били в постоянна вражда помежду си заради лошите отношения между двамата им царе. Мъдреците казвали, че синът на единия цар, царя на мензите, на двадесет и първата си годишна възраст ще пострада, та затова да го прати вън от дома си, при един овчар в царството на есперзите. На двадесет и първата си година, като пасял овцете в една планина, вижда, че отдалеч идва една мома на кон с двама пазители, която беряла цветя и се радвала на природата, обичала я. Забелязал той, че ехидна ухапала момата от лявата ѝ страна. За миг той решава да ѝ помогне: хвърля се върху момата и почва да изсмуква отровата. Пазителите като забелязали това, помислили, че той е нападнал момата и с лъка си го застрелват, като го ударват в дясното рамо. Стрелата била отровна. Момата забелязва това и изсмуква от дясното му рамо отровата. И двамата се спасяват един друг; познали, че един без друг не могат и се оженили, като заживели в блаженство.
Това са двата пътя: Любовта и Мъдростта, лявата и дясната страна, левият и десният път.
Жените трябва да изсмучат тая обществена зараза, която прояжда всичко. Някои се бият. Бъдете герои, защото на страхливците не се дава небето. Паметници за добри мисли, чувства се дават на героите.
Где сме били по-рано и где ще бъдем? Това може да се определи. Всички велики хора са определяли положението на един народ, те са предвиждали всичко – те са като ясновидци. Един народ има нужда от проповедници, свещеници, учители, политици и пр., но всички трябва да бъдат чисти в дела, мисли и желания. Какво приложение има Питагоровата теорема в живота? – Сборът от квадратите на ума и сърцето дава човешката воля в квадрат – a2 + b2 = c2 – сборът от квадратите на двата катета дава квадрата на хипотенузата. Следователно умът и сърцето трябва да вървят заедно. Волята всичко може да направи. Нейната функция може да се определи накратко така: волята може да контролира ума и сърцето.
Всичко в природата е в тясна връзка. И за человека може да се определи и каже какъв е, както и за животните. Тях хората, джамбазите много точно определят, като ги похванат, погладят, огледат отвън, по зъбите и пр. Левият път е пътят на Любовта Десният път е пътят на Мъдростта. Като ги съединим, ще получим третия път – пътя на волята.
Левият път е линията отзад на главата ни; десният път е линията отпред на главата, пред челото ни.
Да свърша моята беседа.
Привеждал съм и друг път тоя пример. Един млад българин се условил при един стар грънчар българин да учи занаятието грънчарство. Учил го три години. Отделил се от своя майстор, за да бъде на своя работа – самостоятелен. Почнал работа, обаче всичките му грънци се пукали. Връща се наново при майстора си учител. Запитал го защо се пукат грънците му. Почнал да работи наново и тогава видял, че майсторът, щом извади гърнето от пещта, духвал с уста в гърнето – „ху“, и така те не се пукали. Всичкото изкуство, сила, за да не се пукат грънците, се е състояло в „ху“-то.
Грънците са тялото. Пещта са несгодите, страданията, които имат всички, които се пекат, защото без тях няма повдигане. Грънците се пукат, защото не духаме, защото не сме в хармония с Божествения Дух. Майката духа на ръката си или на ръката на детето си и дава сила.
Когато майката е бременна, да си каже: „Ти, дъще, майка ще станеш умна, работна, скромна…“ и ще се изпълни. Или: „Ти, синко, баща ще станеш умен, добър, честен, справедлив.“
И сега ви казвам, че след пет години моята беседа ще получи своята цена.
Не се отчайвайте. Бъдете смели. Ученикът не се отчайва за поправките на учителя от слабото смятание. Рече си ученикът: „Ще се поправя“ и поправя се. Учителят разказва примера с американския проповедник Муди. Той бил обущар и си рекъл: „Аз ще стана добър проповедник.“ Работил върху себе си, постепенно успявал въпреки подигравките на служителите си и най-после успял да стане много добър проповедник.
И сега, ако 14 души от вас приемат моята мисъл, аз считам, че моята мисъл е платена.
Изпети песни от хора на сливенското братство:
„Братство, единство ние искаме“
и химна на Братството „Напред да ходим смело в чертозите безмълвни…“
13 юни (31 май) 1920 г., 10 ч. и 30 мин. – 12 ч., неделя
Сливен
Публична сказка от г-н П. Дънов в читалищния салон „Зора“