Великото в света
Великото в света
Размишление
Ще прочета 13-та глава от Евангелието на Матей, от 53-ти стих до края.
Ще прочета нещо от „Ценното от книгата на великия живот“ (Беседи, държани на Рила, 1932 г., от беседата „Откри“, с. 327.): „Един нумизматик намерил една стара монета, на която имало някакъв надпис. Той я дал на слугата си да я измие само от пръстта. С голямо усърдие слугата се заел да я изчисти; толкова хубаво я изчистил, че изтрил и надписа. Желанието му било да я изчисти така, че да светне“ (с. 327 и 328).
Какво ще кажете за скърбящите? Кой скърби? – Който се учи. Като учи, човек постоянно съжалява, че не е достатъчно учен, и започва да скърби. Днес светът се нуждае от радостни хора, а не от скърбящи. Скръбният се занимава само със себе си: ту кракът го боли, ту главата, ту стомахът. Взима малко дървено масло, малко спирт, разтрива болния си крак и се разговаря с него. – Кракът те боли, понеже някога не си бил внимателен, дружелюбен с него. Боли те ухо, ако все за него мислиш. Скръбният мисли само за скръбта си. Скръбта е резултат на човешкото, а радостта – на Божественото. Бъдете радостни и весели; вярвайте в Разумното Начало. Ако не вярвате в Него, ще бъдете от скърбящите. – „Обезверихме се.“ – Изгубили сте естественото си знание. И недоволните намират, че има нещо криво в света. Това е тяхно разбиране. Кривото в живота се дължи на факта, че работите им не стават, както те мислят. Вчера дойде при мене един от нашите приятели – най-щастливият човек на Изгрева. Едва седна, той започна да хвали своята възлюбена: каква била любовта, каква обхода имала, каква мъдрост, каква истина! Във всяко отношение съвършена – цял ангел. Казах му: Пази я, да не ти я вземат. – Там е всичката опасност. Гледам, влюбил се един в нея. – Кой не се влюбва в хубавата книга? Всеки иска да я чете. Кой не иска хубаво ядене? Кое дете няма да се качи на зрялата череша, да си откъсне няколко череши? Някой обсебил цяла череша и мисли, че само той има право да яде от нея. Всеки има право да яде череши, обаче никой няма право да преяжда. Къде е кривото? Криво е, ако вземеш черешата от ръката на човека. Сам си откъсни от дървото няколко череши.
Кои са отличителните качества на умния човек? – Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост (с. 335).
Слушах приятеля, който хвалеше жена си, и му казах: Много хвалиш другарката си, но и тя те хвали. Като дойде при мене, и тя казва: „Няма подобен на моя възлюбен“. Ще ме извините, и двамата се хвалите много. Аз съм на особено мнение. Има един закон, според който приемам само 25% от думите ви за верни. Когато хората се хвалят или укоряват, аз приемам само 25% от казаното за вярно, а 75% слагам в моята каса.
Вчера денят беше мъглив, облачен, с малко дъжд. Коя е причината за това? – Големите похвали. Щом хората се хвалят много, времето си скрива лицето. После запитах Господа в себе си: Да хваля, или да укорявам хората? Той ми отговори: Ако има за какво да ги хвалиш, хвали ги; ако има за какво да ги укоряваш, укорявай ги, но бъди справедлив. Нито един косъм повече да не присложиш или да отнемеш. Бъди абсолютно справедлив! Ако хвалиш несправедливо, ще се поквариш; ако укоряваш несправедливо, пак ще се поквариш. Който хвали или който укорява хората, сам се покваря. – Какво да се прави тогава? – Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого, без да го обичаш, или ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш. Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него. От разговора си с Бога аз разбрах, че всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господа. Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш.
Често хората си създават мъчнотии от нищо и никакво. Една сестра се оплакваше от силно главоболие и стомашно разстройство. Питам я какво е яла. Оказа се, че яла кисело мляко и след това ягоди. Киселото мляко и ягодите не се спогаждат. Ако някои страда от туберкулоза или рак, да яде кисело мляко. Трябва да ядеш най-малко три години по три пъти на ден по 100 грама на всяко ядене, за да има микроскопическо подобрение. Като цяр, киселото мляко е на място, но не и с ягоди. По същия начин не смесвай несъответни мисли с чувства. Ако смесиш едно чувство с една неестествена мисъл и неестествена постъпка, ще се разстроиш. Обичаш някого, искаш да му кажеш нещо хубаво, да го похвалиш, но чувстваш, че езикът ти е вързан, нищо не излиза. Много естествено. Опасно нещо е хвалбата. Днес го обичаш, ще го хвалиш; утре любовта ти се намалява, преставаш да го хвалиш. Защо ще хвалиш човека? Той е ученик, едва сега започва да учи. Трябва ли ученикът да хвали учителя си? Ще му каже, че е много учен. Учителят ще му отговори: „Колко съм учен, то е моя работа. Ти по-добре мисли, че скоро ще дойде изпитът; гледай да научиш добре материала“. И вие понякога отивате при Господа и казвате: „Господи, колко си велик, колко си добър!“ – „Колко съм велик и добър, това не е ваша работа. Скоро ще държите изпит, гледайте да се подготвите добре, да отговорите на всеки зададен въпрос.“ Любовта изпитва учениците. Тя има съвсем друга задача от тази, която вие мислите. – „Ами ако ме скъсат?“ – Радвай се, ще научиш по-добре материала. Ако получа единица, аз ще си кажа: „Нагоре!“ Във всички мъчнотии през живота умът и сърцето да са отправени нагоре, към Господа. – „Писали ми четворка.“ – Това е стол за сядане. Кой може да седне на единицата? – „Писали ми петица.“ – Тя е съд, в която можеш всичко да поставяш. – „А шестица?“ – Боздуган, който удря по главата. Според мене най-хубавата бележка е единицата. Тя може да играе роля на писалка, с която пишеш хубави писма. Трябва да бъдем справедливи в преценката на нещата.
Срещаш едного и виждаш, че е сериозен повече, отколкото трябва. – Кой човек е сериозен? – Натовареният. Като му сложиш 100 килограма, той веднага става сериозен. Така всеки може да стане сериозен. Сложи му на гърба 20–30 хиляди лева дълг или някаква тежка болест, ще видиш, как веднага става сериозен и започва да мисли. Дойде при мене един мой приятел и казва, че загазил нещо. Как си загазил? – „Имам да давам 20 хиляди лева.“ – Какво са 20 хиляди лева? Ако са живи, ще ги продадеш. Това са 20 хиляди лъва. Всеки лъв по хиляда лева най-малко. А така, какво са 20 хиляди книжни левове! Няма какво да се страхуваш. Накриви си шапката и върви напред! И вие имате такива книжни мъчнотии, от които се плашите. Казваш: „Аз чувствам, че учителят ще ме скъса“. – Как чувстваш това? – „Чувствам, че нещо лошо ще мине през главата ми.“ – Какво от това? Да се плашиш от предчувствия, това е атавизъм. Има една опасност в повтаряне на нещата. Старият живот неизбежно ще се измени. Бъдете готови за това. Всяка грешка на миналото трябва да се изправи. – „Страшна е кармата!“ – Колкото и да е страшна, трябва да се ликвидира с нея. Онези, които са писали върху кармата, не са обяснили много неща.
Защо трябва да се изправят грешките? – Защото при всяка грешка човек губи нещо от себе си. Дали съзнаваш това, или не, ти си изгубил половината от силата си. Кармата идва с цел да изправим грешките си от миналото и да придобием двойно по-голяма сила. Следователно, като грешиш, ти намаляваш силата си; като изправиш грешката, увеличаваш силата си. Изправянето на грешките подразбира удвояване на нашата сила. В този смисъл добър е онзи човек, който изправя грешката си; учен е онзи, който изправя грешката си. Достатъчно е ученият да погледне един написан ред, за да разбере къде трябва да се поставят препинателните знаци.
Казваш, че искаш да живееш добре. – Това е най-лесно. Добрият живот има отношение към Любовта. Ако мислиш, че си роден от Бога, ще прилагаш Любовта и ще живееш добре. Ако още не си роден от Бога, не можеш да говориш за добър живот. Добрият художник рисува хубави картини. Добрият музикант свири добре. Всеки тон в него е точен, ясен, чист. В това отношение той е добър геометрик. Той поставя всеки пръст точно на мястото си. Малко музиканти свирят с абсолютна точност. Те носят музиката вътре в себе си. Това подразбира, че имат Любов. От всеки тон излиза светлина. Добрият музикант може да лекува с музиката си. Ако те боли глава или стомах и слушаш добър музикант, болката веднага престава.
Ще се върна на въпроса за брата, който хвалеше своята другарка. Той я хвали, аз нищо не казвам. Той мисли, че не му се радвам. Радвам се, че Бог му е дал такова благословение. На излизане от стаята, той каза: „Дай Боже!“ Един баща се оплакал на своя близък приятел от сина си, че бил много непослушен. Приятелят му го слушал и мълчал. – „Защо не кажеш нещо? Не влизаш ли в положението ми?“ – „Влизам в положението ти, но не мога да ти помогна.“ – „Знаеш ли какво значи непослушен син?“ – „Зная. Аз имам двама, които също са непослушни. Други имат по няколко сина, все непослушни.“ Яков, един от израилските първенци, имаше 12 сина. Как мислите, всичките дванадесет бяха ли послушни? Те искаха да убият брата си Йосиф, после отмениха решението си и го продадоха. Парите изядоха и изпиха, а на баща си казаха, че звяр разкъсал брата им. Хората се натъкват на големи противоречия. Понеже ние сме в края на старата епоха, когато всички сметки се ликвидират, не можем да правим нови опити. Кармата се ликвидира вече.
Идва новото в света, няма време за отлагане. Каквото противоречие застава на пътя ви, разрешете го. Каквато грешка видите, изправете я. Не се отегчавайте да изправяте грешките си. Това, което става днес, няма вече да се повтори. Ще дойде ден, когато ще съжалявате, че няма кой да ви се кара. Ще си спомняте за блажените времена, когато жена ви се е карала или мъжът ви се е карал. Не е ли по-добре детето ти да е живо, па макар да плаче, отколкото да не може да говори. И плачът е говор. По-добре да плаче, отколкото да е нямо или схванато, да не може да се помръдне. Следователно, каквито и да са противоречията, има нещо велико в тях. Щом ги е допуснал, Бог е вложил нещо добро в тях. Бъдете внимателни към противоречията. Каквито и да са те, не ги оставяйте неразрешени. Ако вие не ги разрешите, след вас никой не може да ги разреши. Разрешаването им е задача на сегашния век. Аз мога да накарам всекиго от вас в един момент да ми повярва. Как? – Ще извадя от джоба си сто наполеона и ще ти ги дам. Сега вярваш ли в мене? – „Вярвам.“ – Колкото повече давам, толкова повече се усилва вярата ти. Като му взема всичко, той става безверник, в нищо не вярва. Защо да не вярваш? Очи имаш, не вярваш ли в тях? – „Вярвам.“ – Уши имаш, вярваш ли в тях? Уста имаш, с която ядеш; ръце имаш, с които работиш; крака имаш, с които ходиш; ум имаш, да мислиш; сърце имаш – да чувстваш. В какво вярваш сега? – „Във всичко.“
„Блажени вярващите.“ Аз казвам: Блажени сте, ако не оспорвате това, което Бог е дал. Признайте тези блага и ги използвайте. Проповядвайте на всички хора да признават благата, които Бог е вложил в тях. Не се заблуждавайте от неща, които не съществуват. Как ще вярваш, че си много красив, когато огледалото не казва това. Друг е въпросът, ако виждам в огледалото, че съм красив. Вярвам в цигулката си, защото като свиря, времето се оправя и болните оздравяват. Ще кажат, че свиря много хубаво. Аз сам зная това.
Радвайте се, че сте дошли тук на събрание; радвайте се, че краката ви доведоха дотук. Доста добродетели имате, за да ви доведат тук, при мене, да се срещнете с Господа. – „Къде е Господ?“ – Където сте вие, където съм аз, където е вашата мисъл, там е Бог. Където е и моята мисъл, там е Бог. Където е вашата Любов, там е Бог. Ние сме се събрали тук и Бог е между нас. Щом е тук, щом ни е дал своето благословение, ние сме готови да изпълним Неговата воля без никакво отлагане.
Едно желание имам: Да бъде волята Божия!
Да дойде Царството Божие на земята!
Да се прослави името Божие! Това е великото в света, за което всички сме призвани да работим.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 22 май 1938 г., София, Изгрев.
Ще прочета 13-та глава от Евангелието на Матей, от 53-ти стих до края.
Ще прочета нещо от „Ценното от книгата на великия живот“ (Беседи, държани на Рила, 1932 г., от беседата „Откри“, с. 327.): „Един нумизматик намерил една стара монета, на която имало някакъв надпис. Той я дал на слугата си да я измие само от пръстта. С голямо усърдие слугата се заел да я изчисти; толкова хубаво я изчистил, че изтрил и надписа. Желанието му било да я изчисти така, че да светне“ (с. 327 и 328).
Какво ще кажете за скърбящите? Кой скърби? – Който се учи. Като учи, човек постоянно съжалява, че не е достатъчно учен, и започва да скърби. Днес светът се нуждае от радостни хора, а не от скърбящи. Скръбният се занимава само със себе си: ту кракът го боли, ту главата, ту стомахът. Взима малко дървено масло, малко спирт, разтрива болния си крак и се разговаря с него. – Кракът те боли, понеже някога не си бил внимателен, дружелюбен с него. Боли те ухо, ако все за него мислиш. Скръбният мисли само за скръбта си. Скръбта е резултат на човешкото, а радостта – на Божественото. Бъдете радостни и весели; вярвайте в Разумното Начало. Ако не вярвате в Него, ще бъдете от скърбящите. – „Обезверихме се.“ – Изгубили сте естественото си знание. И недоволните намират, че има нещо криво в света. Това е тяхно разбиране. Кривото в живота се дължи на факта, че работите им не стават, както те мислят. Вчера дойде при мене един от нашите приятели – най-щастливият човек на Изгрева. Едва седна, той започна да хвали своята възлюбена: каква била любовта, каква обхода имала, каква мъдрост, каква истина! Във всяко отношение съвършена – цял ангел. Казах му: Пази я, да не ти я вземат. – Там е всичката опасност. Гледам, влюбил се един в нея. – Кой не се влюбва в хубавата книга? Всеки иска да я чете. Кой не иска хубаво ядене? Кое дете няма да се качи на зрялата череша, да си откъсне няколко череши? Някой обсебил цяла череша и мисли, че само той има право да яде от нея. Всеки има право да яде череши, обаче никой няма право да преяжда. Къде е кривото? Криво е, ако вземеш черешата от ръката на човека. Сам си откъсни от дървото няколко череши.
Кои са отличителните качества на умния човек? – Умен е онзи, който може да смени скръбта в радост (с. 335).
Слушах приятеля, който хвалеше жена си, и му казах: Много хвалиш другарката си, но и тя те хвали. Като дойде при мене, и тя казва: „Няма подобен на моя възлюбен“. Ще ме извините, и двамата се хвалите много. Аз съм на особено мнение. Има един закон, според който приемам само 25% от думите ви за верни. Когато хората се хвалят или укоряват, аз приемам само 25% от казаното за вярно, а 75% слагам в моята каса.
Вчера денят беше мъглив, облачен, с малко дъжд. Коя е причината за това? – Големите похвали. Щом хората се хвалят много, времето си скрива лицето. После запитах Господа в себе си: Да хваля, или да укорявам хората? Той ми отговори: Ако има за какво да ги хвалиш, хвали ги; ако има за какво да ги укоряваш, укорявай ги, но бъди справедлив. Нито един косъм повече да не присложиш или да отнемеш. Бъди абсолютно справедлив! Ако хвалиш несправедливо, ще се поквариш; ако укоряваш несправедливо, пак ще се поквариш. Който хвали или който укорява хората, сам се покваря. – Какво да се прави тогава? – Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого, без да го обичаш, или ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш. Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него. От разговора си с Бога аз разбрах, че всяко нещо, което става без обич, е достояние на Господа. Щом стане въпрос за него, ти млъкни. Остави Бог да се занимава с него. Щом обичаш нещо, занимавай се с него, колкото искаш.
Често хората си създават мъчнотии от нищо и никакво. Една сестра се оплакваше от силно главоболие и стомашно разстройство. Питам я какво е яла. Оказа се, че яла кисело мляко и след това ягоди. Киселото мляко и ягодите не се спогаждат. Ако някои страда от туберкулоза или рак, да яде кисело мляко. Трябва да ядеш най-малко три години по три пъти на ден по 100 грама на всяко ядене, за да има микроскопическо подобрение. Като цяр, киселото мляко е на място, но не и с ягоди. По същия начин не смесвай несъответни мисли с чувства. Ако смесиш едно чувство с една неестествена мисъл и неестествена постъпка, ще се разстроиш. Обичаш някого, искаш да му кажеш нещо хубаво, да го похвалиш, но чувстваш, че езикът ти е вързан, нищо не излиза. Много естествено. Опасно нещо е хвалбата. Днес го обичаш, ще го хвалиш; утре любовта ти се намалява, преставаш да го хвалиш. Защо ще хвалиш човека? Той е ученик, едва сега започва да учи. Трябва ли ученикът да хвали учителя си? Ще му каже, че е много учен. Учителят ще му отговори: „Колко съм учен, то е моя работа. Ти по-добре мисли, че скоро ще дойде изпитът; гледай да научиш добре материала“. И вие понякога отивате при Господа и казвате: „Господи, колко си велик, колко си добър!“ – „Колко съм велик и добър, това не е ваша работа. Скоро ще държите изпит, гледайте да се подготвите добре, да отговорите на всеки зададен въпрос.“ Любовта изпитва учениците. Тя има съвсем друга задача от тази, която вие мислите. – „Ами ако ме скъсат?“ – Радвай се, ще научиш по-добре материала. Ако получа единица, аз ще си кажа: „Нагоре!“ Във всички мъчнотии през живота умът и сърцето да са отправени нагоре, към Господа. – „Писали ми четворка.“ – Това е стол за сядане. Кой може да седне на единицата? – „Писали ми петица.“ – Тя е съд, в която можеш всичко да поставяш. – „А шестица?“ – Боздуган, който удря по главата. Според мене най-хубавата бележка е единицата. Тя може да играе роля на писалка, с която пишеш хубави писма. Трябва да бъдем справедливи в преценката на нещата.
Срещаш едного и виждаш, че е сериозен повече, отколкото трябва. – Кой човек е сериозен? – Натовареният. Като му сложиш 100 килограма, той веднага става сериозен. Така всеки може да стане сериозен. Сложи му на гърба 20–30 хиляди лева дълг или някаква тежка болест, ще видиш, как веднага става сериозен и започва да мисли. Дойде при мене един мой приятел и казва, че загазил нещо. Как си загазил? – „Имам да давам 20 хиляди лева.“ – Какво са 20 хиляди лева? Ако са живи, ще ги продадеш. Това са 20 хиляди лъва. Всеки лъв по хиляда лева най-малко. А така, какво са 20 хиляди книжни левове! Няма какво да се страхуваш. Накриви си шапката и върви напред! И вие имате такива книжни мъчнотии, от които се плашите. Казваш: „Аз чувствам, че учителят ще ме скъса“. – Как чувстваш това? – „Чувствам, че нещо лошо ще мине през главата ми.“ – Какво от това? Да се плашиш от предчувствия, това е атавизъм. Има една опасност в повтаряне на нещата. Старият живот неизбежно ще се измени. Бъдете готови за това. Всяка грешка на миналото трябва да се изправи. – „Страшна е кармата!“ – Колкото и да е страшна, трябва да се ликвидира с нея. Онези, които са писали върху кармата, не са обяснили много неща.
Защо трябва да се изправят грешките? – Защото при всяка грешка човек губи нещо от себе си. Дали съзнаваш това, или не, ти си изгубил половината от силата си. Кармата идва с цел да изправим грешките си от миналото и да придобием двойно по-голяма сила. Следователно, като грешиш, ти намаляваш силата си; като изправиш грешката, увеличаваш силата си. Изправянето на грешките подразбира удвояване на нашата сила. В този смисъл добър е онзи човек, който изправя грешката си; учен е онзи, който изправя грешката си. Достатъчно е ученият да погледне един написан ред, за да разбере къде трябва да се поставят препинателните знаци.
Казваш, че искаш да живееш добре. – Това е най-лесно. Добрият живот има отношение към Любовта. Ако мислиш, че си роден от Бога, ще прилагаш Любовта и ще живееш добре. Ако още не си роден от Бога, не можеш да говориш за добър живот. Добрият художник рисува хубави картини. Добрият музикант свири добре. Всеки тон в него е точен, ясен, чист. В това отношение той е добър геометрик. Той поставя всеки пръст точно на мястото си. Малко музиканти свирят с абсолютна точност. Те носят музиката вътре в себе си. Това подразбира, че имат Любов. От всеки тон излиза светлина. Добрият музикант може да лекува с музиката си. Ако те боли глава или стомах и слушаш добър музикант, болката веднага престава.
Ще се върна на въпроса за брата, който хвалеше своята другарка. Той я хвали, аз нищо не казвам. Той мисли, че не му се радвам. Радвам се, че Бог му е дал такова благословение. На излизане от стаята, той каза: „Дай Боже!“ Един баща се оплакал на своя близък приятел от сина си, че бил много непослушен. Приятелят му го слушал и мълчал. – „Защо не кажеш нещо? Не влизаш ли в положението ми?“ – „Влизам в положението ти, но не мога да ти помогна.“ – „Знаеш ли какво значи непослушен син?“ – „Зная. Аз имам двама, които също са непослушни. Други имат по няколко сина, все непослушни.“ Яков, един от израилските първенци, имаше 12 сина. Как мислите, всичките дванадесет бяха ли послушни? Те искаха да убият брата си Йосиф, после отмениха решението си и го продадоха. Парите изядоха и изпиха, а на баща си казаха, че звяр разкъсал брата им. Хората се натъкват на големи противоречия. Понеже ние сме в края на старата епоха, когато всички сметки се ликвидират, не можем да правим нови опити. Кармата се ликвидира вече.
Идва новото в света, няма време за отлагане. Каквото противоречие застава на пътя ви, разрешете го. Каквато грешка видите, изправете я. Не се отегчавайте да изправяте грешките си. Това, което става днес, няма вече да се повтори. Ще дойде ден, когато ще съжалявате, че няма кой да ви се кара. Ще си спомняте за блажените времена, когато жена ви се е карала или мъжът ви се е карал. Не е ли по-добре детето ти да е живо, па макар да плаче, отколкото да не може да говори. И плачът е говор. По-добре да плаче, отколкото да е нямо или схванато, да не може да се помръдне. Следователно, каквито и да са противоречията, има нещо велико в тях. Щом ги е допуснал, Бог е вложил нещо добро в тях. Бъдете внимателни към противоречията. Каквито и да са те, не ги оставяйте неразрешени. Ако вие не ги разрешите, след вас никой не може да ги разреши. Разрешаването им е задача на сегашния век. Аз мога да накарам всекиго от вас в един момент да ми повярва. Как? – Ще извадя от джоба си сто наполеона и ще ти ги дам. Сега вярваш ли в мене? – „Вярвам.“ – Колкото повече давам, толкова повече се усилва вярата ти. Като му взема всичко, той става безверник, в нищо не вярва. Защо да не вярваш? Очи имаш, не вярваш ли в тях? – „Вярвам.“ – Уши имаш, вярваш ли в тях? Уста имаш, с която ядеш; ръце имаш, с които работиш; крака имаш, с които ходиш; ум имаш, да мислиш; сърце имаш – да чувстваш. В какво вярваш сега? – „Във всичко.“
„Блажени вярващите.“ Аз казвам: Блажени сте, ако не оспорвате това, което Бог е дал. Признайте тези блага и ги използвайте. Проповядвайте на всички хора да признават благата, които Бог е вложил в тях. Не се заблуждавайте от неща, които не съществуват. Как ще вярваш, че си много красив, когато огледалото не казва това. Друг е въпросът, ако виждам в огледалото, че съм красив. Вярвам в цигулката си, защото като свиря, времето се оправя и болните оздравяват. Ще кажат, че свиря много хубаво. Аз сам зная това.
Радвайте се, че сте дошли тук на събрание; радвайте се, че краката ви доведоха дотук. Доста добродетели имате, за да ви доведат тук, при мене, да се срещнете с Господа. – „Къде е Господ?“ – Където сте вие, където съм аз, където е вашата мисъл, там е Бог. Където е и моята мисъл, там е Бог. Където е вашата Любов, там е Бог. Ние сме се събрали тук и Бог е между нас. Щом е тук, щом ни е дал своето благословение, ние сме готови да изпълним Неговата воля без никакво отлагане.
Едно желание имам: Да бъде волята Божия!
Да дойде Царството Божие на земята!
Да се прослави името Божие! Това е великото в света, за което всички сме призвани да работим.
Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.
Утринно Слово от Учителя, държано на 22 май 1938 г., София, Изгрев.