Двигатели в живота
Двигатели в живота
СТАР ПРАВОПИС 
В живота на човека съществуват три важни неща: обличане, хранене и прилагане. Обличането представя първата стъпка в човешкия живот. Да се облeче човек, това значи, да се въплъти. Въплътяването пък представя външна страна на живота. Следователно, когато казваме, че една идея трябва да се въплъти, подразбираме, да се облeче в някаква външна форма. Втората стъпка в човешкия живот е храненето. Да се нахрани човек, това значи, да вложи в себе си някакво съдържание. Следователно, храненето представя съдържанието на живота. Третата стъпка в човешкия живот е прилагането.
И тъй, обличане, хранене и прилагане представят три фази на човешкия живот. Съвременните хора – мъже, жени и деца, са научили най-добре изкуството да се обличат. В обличането те са дошли до висока степен на развитие. В това отношение те подражават на пеперудите, на птиците, които се обличат в царски премени. Що се отнася до храненето, хората едва сега изучават това изкуство. Велика наука, велико изкуство е да може човек съзнателно да се храни. В духовно отношение хората не знаят още, как да се хранят и каква храна да употребяват. Стане ли въпрос до прилагането, ние виждаме, че хората едва сега започват да го изучават. Когато се научат правилно да прилагат това, което знаят, Царството Божие ще дойде на земята. Сега, като говорим за обличането, за храненето и за прилагането, като три важни стъпки в живота, ние имаме предвид не само външната страна на тия процеси, но и вътрешната им страна. След като е изучил изкуството външно да се облича добре, човек трябва да си изработи и вътрешна дреха от своите красиви и светли мисли, чувства и постъпки. Тази е най-красивата дреха, с която човек може да се облече. Да се храни човек с чиста, доброкачествена храна, това е втората стъпка в живота му. Обаче, като се храни външно с такава храна, едновременно с това той трябва да се храни и със Словото Божие. Храни ли се с това Слово, той никога няма да гладува и жадува. Най-после, третата стъпка в човешкия живот представя прилагането на любовта. Да любиш, това значи, да прилагаш. Без любов никакво приложение не съществува. Затова е казано в Писанието, че Царството Божие няма да дойде на земята чрез обличане и хранене, но главно чрез прилагане на любовта.
Следователно, съществено в живота е обличането, храненето и прилагането. Между тези процеси съществува пълна зависимост. Колкото повече човек яде, толкова повече трябва да прилага. Торбите на всички съвременни хора са вече пълни. Те трябва да прилагат, за да ги изпразнят, да отворят място за нов, пресен хляб. Не прилагат ли, хлябът им ще се втвърди. Всяка сутрин вадете по малко хляб от торбата си, както земеделецът вади жито от хамбара си и го посява на нивата. Всяко житно зрънце, посадено от вас с любов, до вечерта още може да узрее и да го ожънете. Преди да е залязло слънцето, вие можете да опитате плода на своя труд.
Тази сутрин времето ви благоприятстваше да се качите на върха, да слушате Словото. Сега сте на брой около 72 души. Числото 72 представя броя на Христовите ученици, които Го напуснаха и се пръснаха по света, да си поживеят. Днес тези ученици се обръщат отново към Христа, да свършат учението и да приложат любовта в живота си. Всички сте минали вече през положението на 12-те Христови ученици, и сега минавате през положението на 72-та ученици, които били пръснати по света. Между 12-те ученици на Христа съществувало желанието да заемат първи места в живота. Това желание се изрази чрез майката на Заведеевите синове, която дойде при Христа да Го моли, един от синовете й да седне от дясната Му страна, а другият – от лявата. Наистина, всички съвременни хора се стремят да наредят работите си по същия начин – чрез заемане първи места в живота. Отлична идея е тази, но за това се изисква известна подготовка. Как може телето да заеме първо място, щом е родено от майка крава? Как може мухата да заеме първо място, когато не се е издигнала по-високо от положението на муха?
Следователно, иска ли заслужено да заеме първо място в живота, човек трябва да е роден от Бога. Тъй щото, който иска да седне отдясно или отляво на Христа, той трябва да бъде роден от Божия Дух. Само Божият Дух е в състояние да постави човека на определеното за него място. Остане ли на хората, сами да определят местата си, те нищо няма да постигнат. Само Бог е в сила да повдига хората. Казано е в Писанието: „Роденият от Бога грях не прави". Роденият от Бога расте, развива се, зрее, без да се спъва. Това, което спъва хората, не е вън от тях, но вътре в тях. Каквито външни противоречия да срещне човек, те не могат да го спънат в пътя му. Той ще мине край тях и ще замине, без да му причинят никаква вреда. Вътрешните противоречия спъват човека. Като знае това, човек трябва да изучава законите на живота, да се справя с противоречията си, защото отговорността за тях лежи върху самия него. Конникът отива на бойното поле със своя кон, но отговорността за всички несгоди и лоши последствия лежи върху него, а не върху коня. Много неща върши човек, но всичко това той не прави по добра воля. И конят тегли кола, но не доброволно. Той отива на война с господаря си, но по принуждение. Следователно, в живота си човек прави много неща по неволя, както конете, но трябва да дойде някой да го освободи, да свали седлото и юздите от него, да го удари с камшик и да му каже: Хайде, иди в гората и бъди свободен!
Съвременните хора нямат ясна представа за своя живот, нито за целокупния живот, вследствие на което изпадат в големи заблуждения и противоречия. Те мислят, че животът им произлиза от самите тях и могат да разполагат с него, както искат. – Не, животът на хората произтича от Божия Дух. Като знаете това, разчитайте на Божия Дух, Който твори и създава нещата. Следвайте Духа, Който работи във вас и не разваляйте това, което Той създава. Развалите ли това, което Той съгражда, положението ви ще бъде безизходно. Човек не може да изправи погрешките си, които е направил по отношение на Духа. Затова е казано в Писанието: „Не огорчавайте Духа"!
Какво представят погрешките на хората? Погрешките на хората са яйца, които се счупват върху тях и по този начин ги оцапват. Тия яйца могат да бъдат пресни, но могат да бъдат и развалени, вмирисани. Страшно е положението на човека, когато го ударят с развалено, вмирисано яйце. Страшно е положението на човек, който се движи в собствените си грехове и престъпления. Той е цял вмирисан. Дето и да ходи, тази миризма го преследва. Който иска да се освободи от греховете си, той трябва да избягва всички ония положения, които могат да станат причина да го замерват с яйца. Който не разбира тия положения, той изпада в противоречия и търси причината за тях вън от себе си. Не, искате ли да бъдете свободни от противоречията на живота, не минавайте близо край хора, които могат да хвърлят върху вас развалени яйца. Отбягвате ли тия хора, никакви яйца няма да се стоварват върху гърба ви. Работата на продавачите на яйца е да викат, да обръщат внимание на пътниците. Спрете ли пред тези продавачи, да питате, колко струва яйцето, или дали е прясно, веднага ще ви сполети нещастие. Едно или две от тия яйца веднага ще се стоварят върху гърба ви. Колкото яйца пипнете, с толкова ще ви замерят. Будно съзнание се иска от човека, за да се избави от продавачите на развалени яйца. От хиляди години насам човечеството страда от ударите на развалените яйца, но и до днес още не е научило урока си. И до днес още хората се спират пред продавачите на яйца и запитват, кое яйце е здраво и прясно.
Яйцата, с които замерват човека, могат да се уподобят на физически и психически бомби, с които хората си служат. Отива някой на война, и неприятелят го замерва с някоя бомба, която го поваля мъртав на земята. Или срещате някой човек, който е неразположен към вас и ви казва някаква обидна дума. Всяка лоша дума или мисъл, отправена към вас, не е нищо друго, освен психическа бомба, която избухва във вас и предизвиква известно разрушаване. За да не стават физически или психически разрушавания в човека, вие трябва да държите в ума, в сърцето си добри мисли, чувства и желания, както за себе си, така и за своите ближни. Христос е изказал тази идея в притчата за сеяча. В тази притча се казва, че само три семена паднали на добра почва и дали добри резултати. Днес човечеството минава в нова фаза на живот – поникване на доброто семе, което е паднало в почвата на човешката душа, дето има условия да израсте, да се развие и плод да даде. И тъй, искате ли да дадете условия на доброто семе в себе си, вярвайте в единството на любовта и не правете усилия да я делите. Който се е опитал да раздели любовта в себе си, той се е натъквал на големи изпитания. Единственото нещо в света, което не се дели, това е любовта. Който мисли, че може да задържи любовта само за себе си, или да я раздели, той се е натъкнал на големи заблуждения. Обаче, каквито изпитания, противоречия или заблуждения да преживява човек, в края на краищата, всичко се обръща на добро. Разумният използва всички сили на природата за добро. Той впряга водата за каране на локомотиви, за поливане на градини, за миене и чистене, за пиене и т. н. Неразумният, обаче, не знае, как да я използва и я оставя свободно да тече, вследствие на което, дето мине, тя всичко превръща на кал. Оттук виждаме, че едно и също нещо може да предизвика два различни резултата.
Мнозина се запитват, как трябва да постигнат своите идеали. За да дойдете до известно постижение, преди всичко, се иска приготовление, работа имайте пред вид следните две положения: за да постигне нещо, човек трябва дълго време да се приготвя. Всяко непостигнато нещо показва, че човек още не е дошъл до пълното му приготовление. Щом всичко се приготви, той е пред прага на постижението. Всяко постижение подразбира изявяване на Бога. Както приготвянето, така и постижението на нещата представят за човека условия за учене, за познаване начините, чрез които Бог се изявява на човека. Приготовление, постижение и изявление са непреривни процеси в човешкия живот. Човек непрекъснато се приготвя, докато постигне своите идеали. Щом ги постигне, в тях той вижда изявяването на Бога. Значи, всяко непостигнато нещо подразбира приготвяне за постигането му. Всяко постигнато нещо подразбира изявяване на Божественото в човека. Чрез постигане на своите идеали човек познава, доколко е дал път на Божественото в себе си. Който не се приготвя, той нищо не може да постигне. Радвайте се на приготовленията, които водят към постижения. Докато се приготвя, човек не може още да се учи. Обаче, щом постигне нещо, и Бог му се изяви, той започва да учи. Не е достатъчно само, да види човек една книга отдалеч, или да я носи в ръката си, за да каже за себе си, че учи. Той трябва да отвори тази книга, да запали свещта си и да започне да я изучава лист по лист.
12 юли, 5. ч. с.
* Матей, 12 гл.
СТАР ПРАВОПИС