Качества на езика
Качества на езика
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление.
Съвременните хора не успяват в работите си, защото нямат търпение. – Защо трябва да търпят? – За да не дойде неволята. Който търпи, той носи един килограм тежест на гърба си. Който не търпи, той носи сто килограма тежест. Тъй щото, искате ли да не ви товарят много, трябва да търпите.
Едно време дяволът бил поставен на голям огън. Така прекарал той цели хиляда години. Като издържал с търпение този изпит, той си казал: И аз съм силен като Бога, не ме е страх от огъня. Обаче, като го поставили на глад, той едва издържал хиляда години и казал: Не мога повече да търпя, по-слаб съм от Господа. Следователно, що се отнася до огъня, всички хора минават за търпеливи като дявола, издържат. Но дойде ли до глада, там търпението им се свършва, не могат да издържат. Защо хората издържат на огъня, а на глада не издържат? – Защото, докато са в огъня, те все приемат нещо, но щом се подложат на глад, те започват да дават от себе си, без да приемат нещо отвън. Наистина, докато човек получава нещо отвън, работите му вървят добре. Щом започне да раздава, работите му се объркват. Сегашните хора са изучавали и изучават търпението при условия на взимане. Всеки човек иска да бъде богат, учен, силен, да придобие нещо. Докато се надява, че ще придобие нещо, той има търпение да работи, да се труди и казва, че светът е красив, че животът има смисъл и т. н. Започне ли да раздава от себе си, без да получава нещо, той става нетърпелив, и работите му постепенно се объркват. Всъщност, объркването на работите води към оправяне. Когато човек придобие търпение, всичките му работи се оправят.
Един мисионер отишъл в Мадагаскар да проповядва на езичниците Христовото учение. Той проповядвал цели 20 години, но нямал никакъв резултат. Често се молил на Господа, да му покаже, коя е причината за неуспеха му. Най-после в ума му дошла идеята, че не само на теория трябва да проповядва, но да приложи учението на практика. За тази цел той събрал своите слушатели и започнал да им проповядва, като казал, че досега той проповядвал Христовото учение на теория, но отсега нататък иска да го приложи тъй, както е писано. Запример, Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си. Който иска да бъде мой ученик и да ме следва, той трябва да продаде всичкото си имане и да го раздаде на сиромасите". Като чули тази проповед, езичницие започнали да се трупат пред къщата му и всеки от тях да иска нещо: кой дреха, кой маса, кой стол и т. н. Каквото му поисквали, той всичко раздавал, докато един ден се намерил в празна къща, с една риза на гърба си. След това проповедникът се обърнал към Бога с думите: Господи, още какво трябва да направя, за да предам истината на хората? Какво се случило после? Езичниците останали доволни от проповедта на мисионера, но в тях започнала да работи мисълта, че обрали този човек като последни разбойници. Те си казали: От 20 години насам този човек работи между нас без пари, правил ни е много добрини, а в замяна на това ние го обрахме. Трябва да върнем всичко, каквото сме взели от него. Един по един те започнали да връщат взетите от него неща, и в скоро време той дошъл до първото си положение.
Това, което се е случило с този мисионер, се случва и с вас. Като проповядвате истината на хората, казвате, че са ви обрали. – Не, никой не ви е обрал. Ако вие наистина проповядвате правото учение, никой не може да ви обере. Привидно можете да изгубите всичко, каквото имате, но в скоро време положението ви ще се възстанови. Като работите и помагате на хората, те трябва да ви обичат. Същевременно, вие трябва да знаете, защо ви обичат. Ако ви обичат за красотата, за силата, за знанието или за богатството ви, ще знаете, че те не ви обичат за самите вас. Човек трябва да бъде обичан за самия него, а не за това, което всеки момент може да изгуби. Вие трябва да обичате, както Бог обича. Той обича човека за самия него, а не за богатството, силата, знанието, красотата или добротата му. Как може Бог да ви обича за богатството ви, когато не сте богати, или за силата ви, когато не сте силни, или за знанието ви, когато не сте учени, или за доброто, когато не проявявате онази вътрешна, непреривна доброта?
Какво е доброто на сегашните хора? Те правят добро, но искат да им се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае от никакво възмездие. Доброто има предвид една цел – да се бори със злото и да го победи. Следователно, добро е само това, което се бори със злото. Добро, което не се бори със злото, не е добро. Някой казва, че иска да бъде добър. Това е най-лесното. Всеки човек може да бъде добър. – Кога? – Когато се бори със злото. Добър човек е онзи, който се бори със злото. Ако се бори с доброто, той е лош човек. Доброто може да направи човека лош. – Кога? – Когато той се бори с него. Ако се бори със злото, човек става добър. Значи, от човека зависи да бъде добър или лош. Като казвам, че трябва да се борите със злото, това не значи, че вие сами трябва да се борите, но доброто у вас трябва да се бори. Турете доброто на фронта, да се бори със злото, а вие му бъдете тил и му помагайте. Това подразбира добър човек. Обаче, ако сте тил на злото и му помагате в борбата с доброто, вие сте лош човек. Човек трябва да знае, на кого помага: на доброто или на злото. Взима ли страната на злото, той минава за лош, зъл човек. Взима ли страната на доброто, той минава за добър човек.
Всички хора искат да бъдат обичани и да обичат, т. е. да придобият любовта. За да придобият любовта, те трябва да й помагат в борбата, която тя води в света. – С кого се бори любовта? – С омразата. Колкото слаби да сте, вие можете да помагате на всички, които воюват с отрицателните сили в природата. Ще кажете, че не можете да вземете участие в неравните борби на живота. Наистина, доброто и злото, любовта и омразата са неравни сили по количество, но успехът на една страна не се определя само от количеството на воюващите. От голямо значение е и качеството на тия, които воюват. Обикновено срещу един добър човек се опълчват хиляда лоши. Като се види сам срещу хиляда лоши хора, добрият ще се уплаши, но лесно ще се справи с тях. Качествено неговата сила е равна на силата на хилядата души. В края на краищата, тия сили ще се уравновесят. Доброто е умно, знае, как да се справя със злото. Като срещне лошите хора, добрият ги раздвоява. Щом се раздвоят, те отслабват. По този начин добрият се бие с отделни части на лошите хора, които постепенно удрят на бяг. Като се види отново сам, добрият човек казва, както някога е казал пророк Илия: Господи, останах сам в живота си, могат да ме убият. Господ му отговорил: Не се страхувай, защото в Израил има още седем хиляди като тебе, които не са се поклонили пред Ваала. Силата на тия седем хиляди е равна на силата на един велик, мощен дух. При това положение тия седем хиляди стават седем милиона. Това вече не са обикновени хора, но седем милиона войници, готови за бой, екипирани по модерен начин, с всички бойни оръжия. Ако силата на един добър човек е равна на силата на хиляда лоши, на колко ще бъде равна силата на един ангел? Силата на един ангел се уравновесява със силата на 150,000 лоши хора.
И тъй, знайте, че силата на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство и на всяка добра постъпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постъпки. Значи, една добра мисъл е в състояние да се бори с хиляда лоши мисли. Едно добро чувство се уравновесява с хиляда лоши чувства. Една добра постъпка може да победи около хиляда лоши постъпки. Доброто е в състояние да превърне злото в пух и прах. Види ли доброто срещу себе си, злото удря в бяг. Всяка добра мисъл е Божи посланик. Зад нея се крие великият Божествен свят, който воюва заради хората и всякога им помага.
Като говоря за силата на доброто, мнозина се съмняват в това. Фактът, че всеки се стреми към доброто, показва, че думите ми са истинни. Обаче, не е достатъчно само, човек да се стреми към доброто, но той трябва да знае, как да го прилага. Знае ли да го прилага, той ще знае истината по отношение на него.
Едно малко дете видяло в избата една кошница с яйца. То запитало майка си: Мамо, отде дойдоха тези яйца? – Кокошката ги снесе. – За какво се употребяват? – За ядене. Те се варят, пържат, пекат. След тези обяснения, майката забелязала, че яйцата започнали да намаляват, докато един ден кошницата съвсем се изпразнила. Къде отишли яйцата? Детето всеки ден си взимало по едно яйце, докато в кошницата нищо не останало. Докато детето не знаело нищо за службата на яйцата, кошницата била пълна с яйца. Щом научило тяхната служба, в скоро време кошницата се изпразнила. Какво показва това? Това показва, че детето се е домогнало до известна истина, но не я приложило, както трябва. Щом детето е пожелало да опита тази истина, трябвало е да се обърне към майка си, тя да му даде яйца и да му покаже, как да ги приготви. Всеки се стреми към красивите работи, но трябва да знае, как да ги приложи. Всеки иска да бъде красноречив, сладкодумен, но трябва да придобие ония качества, които могат да го направят такъв.
Какви качества трябва да притежава човешкият език? Езикът трябва да бъде твърд като камък, подвижен като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Това са четирите качества на езика. Твърдостта подразбира устойчивост. За да разбирате тия качества, вие трябва да изучавате свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на светлинната материя. Значи, от езика на човека трябва да изтичат четири струи. Като казвам, че езикът на човека трябва да бъде твърд като камъка и подвижен като водата, имам предвид човешките убеждения. В убежденията си човек трябва да бъде твърд, устойчив, непоколебим като камъка, но и подвижен като водата. Водата минава през пусти и населени места, през чисти и нечисти места, но дето мине, тя всичко чисти. Човек трябва да има свойствата на въздуха и на светлината. В която къща влезе, въздухът веднага внася проветряване: нечистото изкарва навън, а чистото внася вътре. Същото прави и светлината. Тя не чака да я канят. Щом намери отворен прозорец, тя влиза вътре и носи Божиите благословения на хората.
Съвременните учени говорят за светлината, но трябва да знаят, че слънчевата светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в дадения момент, но кога е излязла тази светлина от слънцето, какво е претърпяла, не знаем. Същото се отнася и до светлината на звездите. Чрез очите си ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко години е излязла тя от звездата, какви пречупвания и промени е претърпяла, докато стигне до нас, не ни е известно. За да възприемат светлината на някоя звезда, астрономите си служат с различни телескопи. Що се отнася до обикновените хора, които гледат звездите направо с очите си, без никакви телескопи, те нищо не могат да възприемат от техната светлина. Същите тия хора искат да се домогнат до Божествената светлина, до Божествената мъдрост. Те не могат да възприемат физическата светлина на звездите, а искат да възприемат Божествената. – Не, светлината на Божествената мъдрост не е достъпна още за човешките умове. Единственото нещо, което е достъпно за сегашния човек, това е топлината на любовта. Щом възприеме топлината на любовта, човек ще се домогне и до светлината й. С други думи казано: първо човек трябва да чувства нещата, а после да дойде до мисълта. Възвишените чувства са подготовка за красиви и светли мисли. Ето защо, усилията на невидимия свят са отправени към сърцето. Човешкото сърце още не е готово да възприеме Божията Любов в нейния дълбок, вътрешен смисъл.
Какво представя любовта? – Любовта е онази неразбрана сила в света, която е достъпна за всички същества, от най-малки до най-големи. За да дойдете до разбиране на любовта, вие трябва да изучавате най-елементарните й прояви и постепенно да отивате към великите й прояви. Не разберете ли елементарните прояви на любовта, по никой начин не можете да разберете великите й прояви.
И тъй, в каквато форма и да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне на пътя си. Благодарете на водата, която тече, защото измива пътя, по който вървите. Ще кажете, че тази вода носи кал със себе си. Благодарете и за калта. На някои места водата каля, но на други – чисти. Водата, която тече, се предпочита повече от замръзналата, т. е. от леда. Ледът не причинява толкова пакости, колкото течащата вода, но последната донася такива блага, каквито ледът не може да донесе. Страданието може да се уподоби на течаща вода, която е в постоянно движение. Каквито пакости и нещастия да носи страданието в себе си, едновременно с това то носи и ред благословения. Пакостите ще се изправят, нечистото ще се изчисти и ще остане само чиста, благородна материя.
Днес всички хора говорят за любовта, всички искат да бъдат обичани и те сами да обичат. Това е естествено. Желанието на човека да бъде обичан и да го обичат е Божествено. Въпреки това хората едни други се месят в работите си и се критикуват, защо еди-кой си обичал някого. Да питате, защо един човек обича друг, то е все едно да питате пощаджията, защо носи писма на даден човек. Пощаджията ще ви отговори: Да нося писма на този или на онзи, това е моя длъжност. – Защо не носиш на други хора? – Това не зависи от мене. Аз съм длъжен да занеса любовното писмо на онзи, за когото е предназначено. Някой писал любовно писмо на някого, аз трябва да му го занеса. Да обичате някого, това значи, да му занесете любовното писмо, изпратено от неговия ближен. Какво е съдържанието на това писмо, вие не знаете. Всеки пощаджия, който се осмели да разпечата любовното писмо на някого, изпратено от невидимия свят, подлежи на отговорност. Само получателят на писмото има право да отвори плика и да прочете от писмото си два-три реда от най-красивите. – На кого? – На когото той пожелае.
Сега и аз мога да ви прочета няколко реда от беседите „Крадец и пастир". От вас ще искам да посочите една страница, която да бъде одобрена от всички. – Коя страница искате? – 14. – Числото 14 е число на жертва. – Тогава 67. – Числото 67 показва, че ще ви бият за сухите клечки, които си позволявате да събирате в събота. Това е значението на числото 67, но според Мойсеевия закон. – 12 ? – Ще станете роб на един мъж. – 15 ? – Каквото имате, ще го изгубите. – 90 ? – Цял живот ще слугувате, без да ви плащат. Като казвам, че ще станете роб на един мъж, имам предвид отрицателното значение на това число – ще станете роб на един изопачен ум, който не може да управлява добре. Добрият ум повдига човека. – 95 ? – На 95 страница е заглавието на беседата „Духът Господен".
Желая ви Духът Господен да дойде върху вас, за да благовествате на сиромасите. Да благовествате на сиромасите, това значи, да благовествате на вашите мисли, чувства и постъпки.
Дето е Духът Господен, там е животът. Дето Духът отсъства, там е смъртта. Докога човек ще умира? – Докато смъртта е по-силна от него. Щом стане по-силен от смъртта, той няма да умира. Днес всички хора се борят със смъртта, и при всяка борба те придобиват нещо, каляват се. – Защо се бори човек със смъртта? – Да я победи. – Кога ще стане това? – Още днес. От човека зависи да може по-скоро да победи смъртта. Достатъчно е човек да възприеме Бога в душата си с любов и да чувства тази любов, за да победи смъртта. Достатъчно е човек да служи на доброто и на разумността в живота, за да победи смъртта. Усъмни ли се в любовта, смъртта взима надмощие над него и той умира. Следователно, искате ли да живеете, не трябва да се съмнявате в любовта, в Бога.
Днес всички хора говорят за любов, но въпреки това се запитват, коя е истинската любов. Любовта е една и неделима. Тя не може да се сравнява с нищо. Дойде ли любовта при вас, заедно с нея идат мъдростта и истината. С любовта иде и цялото небе. Любовта носи всичко със себе си. Тя е носителка на блага и радости в живота. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Някой казва, че не може да обича еди-кого си, че не му е симпатичен, не може да го търпи. Чудно нещо! Същият човек обича кучета, милва ги, радва им се. Ако той може да обича и да се радва на едно куче, което често е по-лошо от най-лошия човек, защо да не обича човека? Човек седи много по-високо от кучето. Ако едно куче може да ви бъде обично, колко повече човек заслужава да бъде обичан. Ако ученият посвещава десетки години за изследване на микробите, той прави това от любов. Благодарение на любовта си към изследване на низшите същества, т. е. микробите, той е открил нещо ново от техния живот. Благодарение на новото, което е открил, той е спасил човечеството от явна смърт. Ще кажете, че това е задача на учения. – Не, той прави тези нови открития, изучава живота им благодарение на любовта, която има към тях. След усилена работа в областта на микробите, този учен дава начини на хората, как да се пазят от бацилите на туберкулозата, на чумата, на холерата и т. н. Искате ли да се освободите от вредните влияния на тия бацили, пречистете кръвта си. Ако кръвта ви е нечиста, бацилите на различните болести намират условия във вас, да се размножават и растат. Чиста ли е кръвта ви, те умират. Чистата кръв е бич за бацилите на болестите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки. Нечистите мисли, чувства и постъпки правят кръвта нечиста и създават условия за разни болести в човешкия организъм.
Следователно, искате ли да победите смъртта, вие трябва да дойдете до правата мисъл, до правите разбирания и чувства. Срещнете ли един човек, потърсете красивото в него. Той е подобен на орех и, за да го разберете и познаете, вие трябва да снемете горните му черупки, да дойдете до сладкото в него. Кой яде ореха със зелената му обвивка? Дават ли ви такъв орех, вие веднага го обелвате, хвърляте зелената му обвивка. После го чукате, за да счупите горната, твърда черупка. Дойдете ли до ядката, първо я очиствате от нежната ципица върху нея и най-после пристъпвате към чистата, сладка ядка. Тъй щото, за да имате представа за човека, вие трябва да го очистите от външните му обвивки и да опитате ядката му. От ядката ще познаете неговия вкус, т. е. истинското му естество. Привилегия е за човека да опита своя ближен. Достойнството на черешата се заключава в нейния вкус. Вие ядете черешата, защото я обичате. Щом ядете една храна, вие я обичате. Не я ли ядете, не я обичате. Следователно, искате ли хората да ви обичат, трябва да бъдете готови да ви ядат. Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си". Същото се отнася и до вас. Обичаш ли някого, ти трябва да го изядеш. Обича ли те някой, той ще те изяде.
Съвременните хора, обаче, искат да бъдат обичани, без да ги ядат. Щом обичат, тe считат за нужно да изядат своя възлюбен. – Не, както едното е неизбежно, така е неизбежно и другото. Чрез любовта хората изучават закона на яденето, като благословение в живота. Яденето е на място, когато във всяка хапка човек чувства присъствието на Бога. Ако в храната, във водата, във въздуха, в светлината, които приема в себе си, човек чувства Божието присъствие, той е разбрал смисъла на тия неща и се ползва от благословенията, които те крият в себе си. Ако в процеса на мисълта и на чувстването човек вижда Божието присъствие, той може разумно да се ползва от благословенията, които те носят в себе си. Това е велика наука, която, съзнателно или несъзнателно, сте изучавали досега. Още хиляди години ще изучавате тази наука, докато се домогнете до нейния вътрешен смисъл.
Сега, желая ви да станете красиви, всички хора да ви обичат. Като отворите устата си и проговорите, всички да останат учудени от сладките думи на езика ви. И змията си отваря устата, но от езика й излиза отрова, а не сладка дума. Кога отваря змията устата си? – Когато я настъпят. Щом я настъпи някой, тя отваря устата си и хапе. Докато някой не я е настъпил, тя не хапе. Когато настъпите змията, тя разбира, че не я обичате. Не я ли настъпвате, вие я обичате. Същото се отнася и до човека. Когато обичате някой човек, вие не го настъпвате. Щом не го обичате, настъпвате го. Като ви настъпят, /ВИЖ текст-оригинал/
Като настъпите, непременно ще ви хапят. Като знаете това, бъдете внимателни, да не настъпвате нито хората, нито змиите. Спазвате ли това правило, никой няма да ви хапе. Обичайте се едни други, за да не се настъпвате и да не се хапете. Защо трябва да се обичате? Заради присъствието на Бога във вас. Защо обичате огъня? Заради топлината, която носи в себе си. Защо обичате слънцето? Заради светлината, която ви изпраща. Защо обичате цветята? Заради благоуханието, което излиза от тях. Защо обичате водата? Заради благата, които носи, както и за жертвата, на която ви учи.
Желая ви да бъдете твърди и устойчиви като камъка, подвижни като водата, услужливи като въздуха и благотворителни като светлината. Желая ви да придобиете твърдостта и лъчепречупването на диаманта, подвижността и чистотата на водата от планинските извори, чистотата и свежестта на въздуха по високите места и благотворителността на светлината, която слиза от небесните пространства.
17 юли, 5 ч. с
----
* Йоан 12: 1-12
Съвременните хора не успяват в работите си, защото нямат търпение. – Защо трябва да търпят? – За да не дойде неволята. Който търпи, той носи един килограм тежест на гърба си. Който не търпи, той носи сто килограма тежест. Тъй щото, искате ли да не ви товарят много, трябва да търпите.
Едно време дяволът бил поставен на голям огън. Така прекарал той цели хиляда години. Като издържал с търпение този изпит, той си казал: И аз съм силен като Бога, не ме е страх от огъня. Обаче, като го поставили на глад, той едва издържал хиляда години и казал: Не мога повече да търпя, по-слаб съм от Господа. Следователно, що се отнася до огъня, всички хора минават за търпеливи като дявола, издържат. Но дойде ли до глада, там търпението им се свършва, не могат да издържат. Защо хората издържат на огъня, а на глада не издържат? – Защото, докато са в огъня, те все приемат нещо, но щом се подложат на глад, те започват да дават от себе си, без да приемат нещо отвън. Наистина, докато човек получава нещо отвън, работите му вървят добре. Щом започне да раздава, работите му се объркват. Сегашните хора са изучавали и изучават търпението при условия на взимане. Всеки човек иска да бъде богат, учен, силен, да придобие нещо. Докато се надява, че ще придобие нещо, той има търпение да работи, да се труди и казва, че светът е красив, че животът има смисъл и т. н. Започне ли да раздава от себе си, без да получава нещо, той става нетърпелив, и работите му постепенно се объркват. Всъщност, объркването на работите води към оправяне. Когато човек придобие търпение, всичките му работи се оправят.
Един мисионер отишъл в Мадагаскар да проповядва на езичниците Христовото учение. Той проповядвал цели 20 години, но нямал никакъв резултат. Често се молил на Господа, да му покаже, коя е причината за неуспеха му. Най-после в ума му дошла идеята, че не само на теория трябва да проповядва, но да приложи учението на практика. За тази цел той събрал своите слушатели и започнал да им проповядва, като казал, че досега той проповядвал Христовото учение на теория, но отсега нататък иска да го приложи тъй, както е писано. Запример, Христос е казал: „Който има две ризи, да даде едната на ближния си. Който иска да бъде мой ученик и да ме следва, той трябва да продаде всичкото си имане и да го раздаде на сиромасите". Като чули тази проповед, езичницие започнали да се трупат пред къщата му и всеки от тях да иска нещо: кой дреха, кой маса, кой стол и т. н. Каквото му поисквали, той всичко раздавал, докато един ден се намерил в празна къща, с една риза на гърба си. След това проповедникът се обърнал към Бога с думите: Господи, още какво трябва да направя, за да предам истината на хората? Какво се случило после? Езичниците останали доволни от проповедта на мисионера, но в тях започнала да работи мисълта, че обрали този човек като последни разбойници. Те си казали: От 20 години насам този човек работи между нас без пари, правил ни е много добрини, а в замяна на това ние го обрахме. Трябва да върнем всичко, каквото сме взели от него. Един по един те започнали да връщат взетите от него неща, и в скоро време той дошъл до първото си положение.
Това, което се е случило с този мисионер, се случва и с вас. Като проповядвате истината на хората, казвате, че са ви обрали. – Не, никой не ви е обрал. Ако вие наистина проповядвате правото учение, никой не може да ви обере. Привидно можете да изгубите всичко, каквото имате, но в скоро време положението ви ще се възстанови. Като работите и помагате на хората, те трябва да ви обичат. Същевременно, вие трябва да знаете, защо ви обичат. Ако ви обичат за красотата, за силата, за знанието или за богатството ви, ще знаете, че те не ви обичат за самите вас. Човек трябва да бъде обичан за самия него, а не за това, което всеки момент може да изгуби. Вие трябва да обичате, както Бог обича. Той обича човека за самия него, а не за богатството, силата, знанието, красотата или добротата му. Как може Бог да ви обича за богатството ви, когато не сте богати, или за силата ви, когато не сте силни, или за знанието ви, когато не сте учени, или за доброто, когато не проявявате онази вътрешна, непреривна доброта?
Какво е доброто на сегашните хора? Те правят добро, но искат да им се плати за доброто. Истинското добро не се нуждае от никакво възмездие. Доброто има предвид една цел – да се бори със злото и да го победи. Следователно, добро е само това, което се бори със злото. Добро, което не се бори със злото, не е добро. Някой казва, че иска да бъде добър. Това е най-лесното. Всеки човек може да бъде добър. – Кога? – Когато се бори със злото. Добър човек е онзи, който се бори със злото. Ако се бори с доброто, той е лош човек. Доброто може да направи човека лош. – Кога? – Когато той се бори с него. Ако се бори със злото, човек става добър. Значи, от човека зависи да бъде добър или лош. Като казвам, че трябва да се борите със злото, това не значи, че вие сами трябва да се борите, но доброто у вас трябва да се бори. Турете доброто на фронта, да се бори със злото, а вие му бъдете тил и му помагайте. Това подразбира добър човек. Обаче, ако сте тил на злото и му помагате в борбата с доброто, вие сте лош човек. Човек трябва да знае, на кого помага: на доброто или на злото. Взима ли страната на злото, той минава за лош, зъл човек. Взима ли страната на доброто, той минава за добър човек.
Всички хора искат да бъдат обичани и да обичат, т. е. да придобият любовта. За да придобият любовта, те трябва да й помагат в борбата, която тя води в света. – С кого се бори любовта? – С омразата. Колкото слаби да сте, вие можете да помагате на всички, които воюват с отрицателните сили в природата. Ще кажете, че не можете да вземете участие в неравните борби на живота. Наистина, доброто и злото, любовта и омразата са неравни сили по количество, но успехът на една страна не се определя само от количеството на воюващите. От голямо значение е и качеството на тия, които воюват. Обикновено срещу един добър човек се опълчват хиляда лоши. Като се види сам срещу хиляда лоши хора, добрият ще се уплаши, но лесно ще се справи с тях. Качествено неговата сила е равна на силата на хилядата души. В края на краищата, тия сили ще се уравновесят. Доброто е умно, знае, как да се справя със злото. Като срещне лошите хора, добрият ги раздвоява. Щом се раздвоят, те отслабват. По този начин добрият се бие с отделни части на лошите хора, които постепенно удрят на бяг. Като се види отново сам, добрият човек казва, както някога е казал пророк Илия: Господи, останах сам в живота си, могат да ме убият. Господ му отговорил: Не се страхувай, защото в Израил има още седем хиляди като тебе, които не са се поклонили пред Ваала. Силата на тия седем хиляди е равна на силата на един велик, мощен дух. При това положение тия седем хиляди стават седем милиона. Това вече не са обикновени хора, но седем милиона войници, готови за бой, екипирани по модерен начин, с всички бойни оръжия. Ако силата на един добър човек е равна на силата на хиляда лоши, на колко ще бъде равна силата на един ангел? Силата на един ангел се уравновесява със силата на 150,000 лоши хора.
И тъй, знайте, че силата на всяка добра мисъл, на всяко добро чувство и на всяка добра постъпка е равна на хиляда лоши мисли, чувства и постъпки. Значи, една добра мисъл е в състояние да се бори с хиляда лоши мисли. Едно добро чувство се уравновесява с хиляда лоши чувства. Една добра постъпка може да победи около хиляда лоши постъпки. Доброто е в състояние да превърне злото в пух и прах. Види ли доброто срещу себе си, злото удря в бяг. Всяка добра мисъл е Божи посланик. Зад нея се крие великият Божествен свят, който воюва заради хората и всякога им помага.
Като говоря за силата на доброто, мнозина се съмняват в това. Фактът, че всеки се стреми към доброто, показва, че думите ми са истинни. Обаче, не е достатъчно само, човек да се стреми към доброто, но той трябва да знае, как да го прилага. Знае ли да го прилага, той ще знае истината по отношение на него.
Едно малко дете видяло в избата една кошница с яйца. То запитало майка си: Мамо, отде дойдоха тези яйца? – Кокошката ги снесе. – За какво се употребяват? – За ядене. Те се варят, пържат, пекат. След тези обяснения, майката забелязала, че яйцата започнали да намаляват, докато един ден кошницата съвсем се изпразнила. Къде отишли яйцата? Детето всеки ден си взимало по едно яйце, докато в кошницата нищо не останало. Докато детето не знаело нищо за службата на яйцата, кошницата била пълна с яйца. Щом научило тяхната служба, в скоро време кошницата се изпразнила. Какво показва това? Това показва, че детето се е домогнало до известна истина, но не я приложило, както трябва. Щом детето е пожелало да опита тази истина, трябвало е да се обърне към майка си, тя да му даде яйца и да му покаже, как да ги приготви. Всеки се стреми към красивите работи, но трябва да знае, как да ги приложи. Всеки иска да бъде красноречив, сладкодумен, но трябва да придобие ония качества, които могат да го направят такъв.
Какви качества трябва да притежава човешкият език? Езикът трябва да бъде твърд като камък, подвижен като водата, услужлив като вятъра и благотворен като светлината. Това са четирите качества на езика. Твърдостта подразбира устойчивост. За да разбирате тия качества, вие трябва да изучавате свойствата на твърдата, на течната, на въздухообразната и на светлинната материя. Значи, от езика на човека трябва да изтичат четири струи. Като казвам, че езикът на човека трябва да бъде твърд като камъка и подвижен като водата, имам предвид човешките убеждения. В убежденията си човек трябва да бъде твърд, устойчив, непоколебим като камъка, но и подвижен като водата. Водата минава през пусти и населени места, през чисти и нечисти места, но дето мине, тя всичко чисти. Човек трябва да има свойствата на въздуха и на светлината. В която къща влезе, въздухът веднага внася проветряване: нечистото изкарва навън, а чистото внася вътре. Същото прави и светлината. Тя не чака да я канят. Щом намери отворен прозорец, тя влиза вътре и носи Божиите благословения на хората.
Съвременните учени говорят за светлината, но трябва да знаят, че слънчевата светлина, която ние приемаме на земята, е получена по отражение. Ние приемаме светлината в дадения момент, но кога е излязла тази светлина от слънцето, какво е претърпяла, не знаем. Същото се отнася и до светлината на звездите. Чрез очите си ние възприемаме светлината на някоя звезда, но преди колко години е излязла тя от звездата, какви пречупвания и промени е претърпяла, докато стигне до нас, не ни е известно. За да възприемат светлината на някоя звезда, астрономите си служат с различни телескопи. Що се отнася до обикновените хора, които гледат звездите направо с очите си, без никакви телескопи, те нищо не могат да възприемат от техната светлина. Същите тия хора искат да се домогнат до Божествената светлина, до Божествената мъдрост. Те не могат да възприемат физическата светлина на звездите, а искат да възприемат Божествената. – Не, светлината на Божествената мъдрост не е достъпна още за човешките умове. Единственото нещо, което е достъпно за сегашния човек, това е топлината на любовта. Щом възприеме топлината на любовта, човек ще се домогне и до светлината й. С други думи казано: първо човек трябва да чувства нещата, а после да дойде до мисълта. Възвишените чувства са подготовка за красиви и светли мисли. Ето защо, усилията на невидимия свят са отправени към сърцето. Човешкото сърце още не е готово да възприеме Божията Любов в нейния дълбок, вътрешен смисъл.
Какво представя любовта? – Любовта е онази неразбрана сила в света, която е достъпна за всички същества, от най-малки до най-големи. За да дойдете до разбиране на любовта, вие трябва да изучавате най-елементарните й прояви и постепенно да отивате към великите й прояви. Не разберете ли елементарните прояви на любовта, по никой начин не можете да разберете великите й прояви.
И тъй, в каквато форма и да ви посети любовта, благодарете, защото тя иде да изчисти всичко нечисто, което срещне на пътя си. Благодарете на водата, която тече, защото измива пътя, по който вървите. Ще кажете, че тази вода носи кал със себе си. Благодарете и за калта. На някои места водата каля, но на други – чисти. Водата, която тече, се предпочита повече от замръзналата, т. е. от леда. Ледът не причинява толкова пакости, колкото течащата вода, но последната донася такива блага, каквито ледът не може да донесе. Страданието може да се уподоби на течаща вода, която е в постоянно движение. Каквито пакости и нещастия да носи страданието в себе си, едновременно с това то носи и ред благословения. Пакостите ще се изправят, нечистото ще се изчисти и ще остане само чиста, благородна материя.
Днес всички хора говорят за любовта, всички искат да бъдат обичани и те сами да обичат. Това е естествено. Желанието на човека да бъде обичан и да го обичат е Божествено. Въпреки това хората едни други се месят в работите си и се критикуват, защо еди-кой си обичал някого. Да питате, защо един човек обича друг, то е все едно да питате пощаджията, защо носи писма на даден човек. Пощаджията ще ви отговори: Да нося писма на този или на онзи, това е моя длъжност. – Защо не носиш на други хора? – Това не зависи от мене. Аз съм длъжен да занеса любовното писмо на онзи, за когото е предназначено. Някой писал любовно писмо на някого, аз трябва да му го занеса. Да обичате някого, това значи, да му занесете любовното писмо, изпратено от неговия ближен. Какво е съдържанието на това писмо, вие не знаете. Всеки пощаджия, който се осмели да разпечата любовното писмо на някого, изпратено от невидимия свят, подлежи на отговорност. Само получателят на писмото има право да отвори плика и да прочете от писмото си два-три реда от най-красивите. – На кого? – На когото той пожелае.
Сега и аз мога да ви прочета няколко реда от беседите „Крадец и пастир". От вас ще искам да посочите една страница, която да бъде одобрена от всички. – Коя страница искате? – 14. – Числото 14 е число на жертва. – Тогава 67. – Числото 67 показва, че ще ви бият за сухите клечки, които си позволявате да събирате в събота. Това е значението на числото 67, но според Мойсеевия закон. – 12 ? – Ще станете роб на един мъж. – 15 ? – Каквото имате, ще го изгубите. – 90 ? – Цял живот ще слугувате, без да ви плащат. Като казвам, че ще станете роб на един мъж, имам предвид отрицателното значение на това число – ще станете роб на един изопачен ум, който не може да управлява добре. Добрият ум повдига човека. – 95 ? – На 95 страница е заглавието на беседата „Духът Господен".
Желая ви Духът Господен да дойде върху вас, за да благовествате на сиромасите. Да благовествате на сиромасите, това значи, да благовествате на вашите мисли, чувства и постъпки.
Дето е Духът Господен, там е животът. Дето Духът отсъства, там е смъртта. Докога човек ще умира? – Докато смъртта е по-силна от него. Щом стане по-силен от смъртта, той няма да умира. Днес всички хора се борят със смъртта, и при всяка борба те придобиват нещо, каляват се. – Защо се бори човек със смъртта? – Да я победи. – Кога ще стане това? – Още днес. От човека зависи да може по-скоро да победи смъртта. Достатъчно е човек да възприеме Бога в душата си с любов и да чувства тази любов, за да победи смъртта. Достатъчно е човек да служи на доброто и на разумността в живота, за да победи смъртта. Усъмни ли се в любовта, смъртта взима надмощие над него и той умира. Следователно, искате ли да живеете, не трябва да се съмнявате в любовта, в Бога.
Днес всички хора говорят за любов, но въпреки това се запитват, коя е истинската любов. Любовта е една и неделима. Тя не може да се сравнява с нищо. Дойде ли любовта при вас, заедно с нея идат мъдростта и истината. С любовта иде и цялото небе. Любовта носи всичко със себе си. Тя е носителка на блага и радости в живота. Ако не искате да страдате, избягвайте единичната любов. Който люби едного само, той неизбежно е изложен на страдания. За да не страда, той не трябва да дели любовта. Обичайте всичко, което Бог е създал. Някой казва, че не може да обича еди-кого си, че не му е симпатичен, не може да го търпи. Чудно нещо! Същият човек обича кучета, милва ги, радва им се. Ако той може да обича и да се радва на едно куче, което често е по-лошо от най-лошия човек, защо да не обича човека? Човек седи много по-високо от кучето. Ако едно куче може да ви бъде обично, колко повече човек заслужава да бъде обичан. Ако ученият посвещава десетки години за изследване на микробите, той прави това от любов. Благодарение на любовта си към изследване на низшите същества, т. е. микробите, той е открил нещо ново от техния живот. Благодарение на новото, което е открил, той е спасил човечеството от явна смърт. Ще кажете, че това е задача на учения. – Не, той прави тези нови открития, изучава живота им благодарение на любовта, която има към тях. След усилена работа в областта на микробите, този учен дава начини на хората, как да се пазят от бацилите на туберкулозата, на чумата, на холерата и т. н. Искате ли да се освободите от вредните влияния на тия бацили, пречистете кръвта си. Ако кръвта ви е нечиста, бацилите на различните болести намират условия във вас, да се размножават и растат. Чиста ли е кръвта ви, те умират. Чистата кръв е бич за бацилите на болестите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки. Нечистите мисли, чувства и постъпки правят кръвта нечиста и създават условия за разни болести в човешкия организъм.
Следователно, искате ли да победите смъртта, вие трябва да дойдете до правата мисъл, до правите разбирания и чувства. Срещнете ли един човек, потърсете красивото в него. Той е подобен на орех и, за да го разберете и познаете, вие трябва да снемете горните му черупки, да дойдете до сладкото в него. Кой яде ореха със зелената му обвивка? Дават ли ви такъв орех, вие веднага го обелвате, хвърляте зелената му обвивка. После го чукате, за да счупите горната, твърда черупка. Дойдете ли до ядката, първо я очиствате от нежната ципица върху нея и най-после пристъпвате към чистата, сладка ядка. Тъй щото, за да имате представа за човека, вие трябва да го очистите от външните му обвивки и да опитате ядката му. От ядката ще познаете неговия вкус, т. е. истинското му естество. Привилегия е за човека да опита своя ближен. Достойнството на черешата се заключава в нейния вкус. Вие ядете черешата, защото я обичате. Щом ядете една храна, вие я обичате. Не я ли ядете, не я обичате. Следователно, искате ли хората да ви обичат, трябва да бъдете готови да ви ядат. Христос казва: „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той има живот в себе си". Същото се отнася и до вас. Обичаш ли някого, ти трябва да го изядеш. Обича ли те някой, той ще те изяде.
Съвременните хора, обаче, искат да бъдат обичани, без да ги ядат. Щом обичат, тe считат за нужно да изядат своя възлюбен. – Не, както едното е неизбежно, така е неизбежно и другото. Чрез любовта хората изучават закона на яденето, като благословение в живота. Яденето е на място, когато във всяка хапка човек чувства присъствието на Бога. Ако в храната, във водата, във въздуха, в светлината, които приема в себе си, човек чувства Божието присъствие, той е разбрал смисъла на тия неща и се ползва от благословенията, които те крият в себе си. Ако в процеса на мисълта и на чувстването човек вижда Божието присъствие, той може разумно да се ползва от благословенията, които те носят в себе си. Това е велика наука, която, съзнателно или несъзнателно, сте изучавали досега. Още хиляди години ще изучавате тази наука, докато се домогнете до нейния вътрешен смисъл.
Сега, желая ви да станете красиви, всички хора да ви обичат. Като отворите устата си и проговорите, всички да останат учудени от сладките думи на езика ви. И змията си отваря устата, но от езика й излиза отрова, а не сладка дума. Кога отваря змията устата си? – Когато я настъпят. Щом я настъпи някой, тя отваря устата си и хапе. Докато някой не я е настъпил, тя не хапе. Когато настъпите змията, тя разбира, че не я обичате. Не я ли настъпвате, вие я обичате. Същото се отнася и до човека. Когато обичате някой човек, вие не го настъпвате. Щом не го обичате, настъпвате го. Като ви настъпят, /ВИЖ текст-оригинал/
Като настъпите, непременно ще ви хапят. Като знаете това, бъдете внимателни, да не настъпвате нито хората, нито змиите. Спазвате ли това правило, никой няма да ви хапе. Обичайте се едни други, за да не се настъпвате и да не се хапете. Защо трябва да се обичате? Заради присъствието на Бога във вас. Защо обичате огъня? Заради топлината, която носи в себе си. Защо обичате слънцето? Заради светлината, която ви изпраща. Защо обичате цветята? Заради благоуханието, което излиза от тях. Защо обичате водата? Заради благата, които носи, както и за жертвата, на която ви учи.
Желая ви да бъдете твърди и устойчиви като камъка, подвижни като водата, услужливи като въздуха и благотворителни като светлината. Желая ви да придобиете твърдостта и лъчепречупването на диаманта, подвижността и чистотата на водата от планинските извори, чистотата и свежестта на въздуха по високите места и благотворителността на светлината, която слиза от небесните пространства.
17 юли, 5 ч. с
----
* Йоан 12: 1-12
СТАР ПРАВОПИС