Азбука на разбирането
Азбука на разбирането
СТАР ПРАВОПИС 
Като прочетете 15 гл. от Евангелието на Йоана, ще видите, че тя представя кратки извадки от една дълга реч, която Христос е държал преди две хиляди години. Христос казва: „Аз съм истинната лоза, и Отец ми е земеделецът".
И тъй, за да разберете, какво е говорил Христос, вие трябва да разбирате отношението на разумността към живота. Една от причините за погрешките на хората се дължи на това, че те не оценяват живота, както трябва. Учени и прости, духовни и светски не оценяват живота. Ученият иска да стане по-учен, отколкото е, вследствие на което злоупотребява с живота. Духовният иска да стане по-добър, по-чист, вследствие на което и той злоупотребява с живота. Пътят, по който хората вървят, е двояк: път на инволюция и път на еволюция. Висшите, разумни същества следват инволюционния път. Те съзнателно слизат в низшия свят, да помагат на хората. Те слизат все по-надолу, ограничават се съзнателно, докато дойдат до една точка, дето инволюцията им спира. Щом дойдат до тази точка, те казват: Постигнахме целта си. По-надолу вече не можем да вървим. Те искат да се върнат назад, но не могат да се върнат по същия път, по който са дошли. За да се върнат назад, в помощ им идват човешките души. Те им показват пътя на възлизане, наречен еволюция. По този начин те взаимно си услужват.
И тъй, хората, които поемат пътя нагоре, са овчари и козари, които по цели дни пасат овцете и козите си – желанията си. По цели дни говорят за своите овце и кози: тук се изгубила една овца или коза, там вълк изял една овца и т. н. Когато овцете и козите ви една след друга започват да умират, вие страдате и казвате: Защо трябваше да умре моята овца или коза? Овцата може да умре от собствена смърт, но могат да я заколят и принесат в жертва. Ако не знаете, къде е овцата, или не знаете, какво е станало с нея, казвате: Къде отиде овцата ми? – Много просто, отишла е някъде да се учи. Това са иносказания, които трябва правилно да превеждате.
Сега, като говорим за разумността в живота, имаме предвид отношението на светлината към живота. Животът е благо, за проявата и развитието на което са нужни три цвята: червен, жълт и син. Разумността специално произтича от жълтия цвят. Жълтият цвят има отношение към знанието, към опитностите на човека. Червеният цвят не може да се прояви, ако жълтият не му дойде на помощ. Значи, човек не може да оцени благата на живота, докато не е разумен.
Като не могат да се справят със страданията си, мнозина се запитват, не може ли без страдания в света. Може и без страдания. Страданието може да бъде разбрано, а може да бъде и неразбрано. Неразбраното страдание е мъчение, а разбраното – глупост. Какво разбирате под думата „глупост" в дадения случай? Запример, мома и момък се влюбват, страдат, не могат да живеят един без друг. Докато не са се оженили, те се мъчат, страдат, без да разбират, защо страдат. Като се оженят и им се родят деца, те не се разбират вече, гледат се накриво, не са доволни един от друг. Сега вече разбират грешката, която са направили. Те пак страдат, но разбират вече, че са направили най-голямата глупост в света. Сега те виждат, че не могат да живеят заедно и казват: Не е ли глупост това, което направихме? Следователно, всяко разбрано страдание, или всяко разбрано желание е глупост. Наистина, като разбере, че не може да живее само с едно желание, човек вижда, че това е глупост. Също така не може да се живее само с един човек. Да мислите, че можете да живеете само с един човек, това е все едно да мислите, че можете да ходите само с един крак, или да работите само с една ръка.
Сега, както да разбирате или да не разбирате страданията, не се смущавайте. Всяко смущение е в ущърб на знанието, което човек има. Не се смущавайте, но различавайте нещата. Ще кажете, че някой човек има по-големи знания от друг. Знанието не се определя по количество. Някой човек, запример, знае, как да се облича, да вчесва косите, си да се отнася добре с хората, да кара велосипед, автомобил, да продава и купува евтина стока и т. н. Обаче, предназначението на човека не е в това знание. И това знание е на място, но има едно вътрешно знание, от което човек разумно се ползва. Запример, ако този, който се стреми да бъде с добре пригладена коса, знае значението на космите, той всякога ще се вслушва в това, което приема чрез тях. Космите на човешката глава представят антени, чрез които човек приема знания от висшите светове. Като разчесва косите си, човек поставя всяка антена на мястото й. Ако космите на главата ви не са добре вчесани, възприемането се нарушава. Щом приемането на вълни от една станция е нарушено, това показва, че инсталацията не е добра. Следователно, искате ли да живеете добре, бъдете внимателни към косата си. Вчесвайте добре космите на главата си и ги дръжте в порядък, за да може Божествената енергия да прониква в мозъка ви.
И тъй, приема ли правилно Божсствената енергия в мозъка си, човек дохожда до правилни разбирания на живота. Запример, мнозина искат да постигнат желанията си изведнъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, как се извършват процесите в нея. Плодът изведнъж ли се развива или постепенно? Къде се развива семката или костилката на плода? Тя първо се посажда в земята, отдето, чрез дълъг процес на еволюция, вие отново я виждате в плода на дървото. Иска ли да заживее отново, семето трябва да потъне в земята. Пътят на семето е от земята към клоните на дървото. Това наричат хората еволюция. Тъй щото, искате ли правилно да се развивате, ще започнете от земята и постепенно ще вървите към клоните. Искате ли да се развивате само на дървото, без да слизате в земята, вие ще имате само една опитност, само една възможност. Искате ли да познаете пътя на последователното развитие, вие ще слезете в земята и оттам ще се качвате, докато стигнете до върха.
Една мома се влюбва в един момък и се оженва за него. Момъкът, когото е видяла за пръв път, представя плода на дървото. Като се ожени за него, този плод пада на земята дето се посажда. Тя казва: Чудно нещо! Какъв беше моят възлюбен едно време, а какъв стана сега. По-рано беше облечен в червена, царска премяна, на вкус сладък, а сега е толкова горчив. – Много естествено. Този човек минава през страдания, но ще дойде ден, когато ще даде по-вкусни, по-добри плодове. Когато се развива правилно, човек неизбежно минава през страдания, които ще го доведат към истинската радост. Не се ли развива правилно, човек пак ще страда, но ще се мъчи. Който се развива правилно, той приема страданията с радост. Който не се развива правилно, той се мъчи. Истинското страдание изключва всякакво мъчение. В него няма никаква корист. Щом страданието е придружено с мъчение, в него има нещо користно. Божествената любов изключва всякаква корист.
Две млади моми, от високо произхождение, обичат един млад княз. Той се намира в трудно положение, не знае, как да разреши въпроса. Момата, която първа се е влюбила в него, е духовна, а втората е материалистка. Втората иска непременно да се ожени за него. Тя казва: Аз гледам реално на нещата. Обичам го и искам да се оженя за него. Първата мома отстъпва. Тя казва: За мене не е важно да се оженя за него. Аз го обичам и мога да му се радвам отдалеч. Наистина, едно благо е за мене, да го виждам отвреме-навреме, но радостта ми, че не го ограничавам, е по-голяма от скръбта ми. Следователно, тази мома има духовна връзка с момъка. Ще питате, коя постъпка е права. – От свое гледище всяка мома постъпва право. Като духовно издигната, първата мома е разрешила въпроса право. Като материалистка, и втората мома е постъпила право. В този случай не може да става въпрос за някаква погрешка. Ако някъде става погрешка, и това не е лошо. – Защо? – Защото всяка погрешка води към придобиване на по-голяма светлина. Човек греши, защото светлината, в която се е движил, не е била достатъчна. Щом започне да изправя погрешката си, светлината му се увеличава. Затова казвам, че всеки, който прави погрешки, е силен човек. Който изправя погрешките си е два пъти по-силен. Изправянето на погрешките представя изправяне на изкълчения крак или на изкълчената ръка. Докато изправяте крака или ръката на някой човек, той вика, плаче, сърди се, счита ви за свой неприятел. – Защо? – Малко светлина има, не вижда доброто, което му правите. Когато кракът или ръката му се намести, тогава той разбира, че вие сте му били приятел и се радва за доброто, което сте му направили. Той се радва, че е пострадал, за да може да се запознае с такъв добър човек.
Като знаете това, благодарете за страданията и противоречията, които имате в живота си, защото всяко страдание или проти-воречие крие в себе си едно велико благо.
Затова и Псламопевецът казва: „Господи, добре ми стана, че се наскърбих". Който не разбира Божиите пътища, той всякога роптае против съдбата си, против Бога, че му е дал страдания, сиромашия, мъчнотии, а другите е облагодетелствал. – Не, всички изпитания в живота на човека са предметно учение. Богатството, радостите са пак предметно учение. Всичко, което се случва в живота на човека, е за добро, но той трябва да се учи.
Мнозина искат да бъдат богати, учени, силни, красиви, но не могат да запазят тия блага. В това отношение те мязат на нощните пеперуди, които обикалят около светлината на някоя лампа, блъскат се в нея, докато най-после платят с живота си. Какво остава от тяхната красива дреха? – Нищо не остава. Те нямат нужната разумност. Те трябва да се пазят, да не отиват там, дето не им е мястото. Много пеперуди са научили урока си. Те бягат от светлината, но бягат и от хората. Те знаят, че много от техните сестри са пострадали от любовта на хората. Някои учени, за да задоволят своята любознателност и любов към пеперудите, хващат ги с хвърчила, забождат ги на игли и ги препарират. Не правят ли хората същото и със своите желания? Те хванат някое свое желание, забодат го с игла и го продават.
Следователно, изяви ли се някое ваше желание навън, не бързайте да го забождате на игла и да го продавате, но проникнете дълбоко в него, да разберете вътрешния му смисъл и съдържание. Как ще познаете, какво се крие в едно желание? – По два начина: или като го изядете, или като го посадите в земята. Като вземете костилката на един плод, вие можете да я счупите и да изядете съдържанието й, но можете и да я посадите в земята, дето има всички условия да израсте, да цъфне и нов плод да даде. Тъй щото, изядете ли желанието си, ще изпитате някакво удоволствие, но ще имате само едно разбиране за него. Посадите ли го в земята, вие ще имате съвсем друго разбиране. Така ще познаете целия път на неговото развитие. Ако ядете череши, вие ще знаете, какво нещо е черешата. Обаче, ако посадите костилките на черешите, вие ще имате възможност да услужвате и на други хора, да се запознаете с тях и да създадете красиви връзки и отношения помежду си. Има една любов в света, при която човек се занимава само със себе си. Но има и друга любов, при която човек се занимава и със своите ближни, като им помага и създава красиви връзки с тях. Чрез тази любов човек дохожда до познаване на себе си, на своя ближен и на Бога.
Смисълът на живота се заключава, именно, в това, да дойдем до познаване на Бога.
Да познаваме Бога, това значи, да познаваме любовта. За да дойде до познаване на любовта, човек трябва да познава себе си, да познава и своя ближен. Всеки човек е буква на Божествената азбука. Колкото са хората на земята, толкова букви има тази азбука. Не изучите ли отделните букви на тази азбука, вие не можете да образувате срички. Щом не можете да образувате срички, вие сте лишени от възможността да съставяте цели думи, с които да се разбирате. Само чрез Божествения език човек може да изучава Великото, което осмисля живота му. Вие можете да познаете човека, когато познаете всички хора, т. е. когато разберете съдържанието, което се крие в него. Отделният човек съдържа в себе си всички хора, животни и растения. Той съдържа в себе си и цялата природа. Затова, именно, човек е наречен „малка вселена или микрокосмос".
Следователно, сам по себе си, човек представя някаква буква на Божествената азбука. Когато казваме, че някой човек върви по мъжка, а друг – по женска линия, имаме предвид силите в него, които го организират. Каквито букви да сте, всички вие сте овчари, само че вълната на вашите овце е различна: на едни е червена, а на други – жълта. Обаче, и едната, и другата вълна се продават. Като съединят червената и жълтата вълна в едно, образува се вълна с оранжев цвят. Това показва, че положението ви се е подобрило, станало е известно индивидуализиране. Добре е понякога човек да се отдели от Цялото, от Божествения организъм, да разбере, каква е неговата служба. Да се индивидуализира човек, това не значи, че иска да представи Цялото, но иска да се познае като част от Цялото, да разбере своя дълг към него.
Всеки човек е фабрикант , който изработва в себе си червени или жълти платове. Който върви по мъжка линия, той се нуждае от червени платове. Който върви по женска линия, той се нуждае от жълти платове. Значи, отношенията между хората имат за цел да стане правилна обмяна между стоката, която те изработват. Колкото по-правилна е обмяната между хората, толкова по-силни са техните връзки. Онези, които вървят по мъжка линия, изработват в себе си жълтия цвят. Онези, които вървят по женска линия, изработват червения цвят. Когато казваме, че никой не живее за себе си, имаме предвид, че човек не трябва да се задоволява с това, което той сам е изработил. Той непременно трябва да влезе в отношение с онези хора, които изработват цвят, противоположен на неговия. Да остане човек сам в живота си, със своя цвят, това значи, да бъде семе, паднало на пътя, между трънете или на камък. За това семе Христос казва: „Едно семе паднало на пътя, но птиците го иззобали. Друго паднало между трънете, но те го заглушили. Трето паднало между камъните, но като не могло да хване корен, изсъхнало". Следователно, за да се развива добре, човек трябва да си създаде правилни отношения с хората. Жълтият цвят представя доброто семе, което паднало на добра почва – в червения цвят – и дало плодове: едно 30, друго 60, а трето 100.
Така трябва да разбира човек живота, за да се ползва от добрите му условия. Не разбира ли живота в неговия дълбок, вътрешен смисъл, човек ще се намери в положението на търговец, който е изгубил всичкия си капитал и се връща дома си без пет пари. Няма по-страшно нещо за човека от това, да се връща дома си, при децата и жена си, без пара в джоба си. Децата го посрещат отдалеч и казват: Татко, хляб! Жена му поглежда към празните му ръце и въздъхва. Обаче, носи ли нещо в ръцете си, целият дом е радостен. В първия случай, мъжът се чуди, как да се оправдае. Той, или не е работил усърдно, или е ходил с приятели да пие, да се весели. Като се намери пред действителността, той започва да лъже, че услужил на приятели, или че загубил всичко, което спечелил. – Не, смисълът на живота не седи в удоволстването на човека с приятели. Като е до-шъл на земята, човек трябва да работи, да се труди, да бъде полезен и за себе си, и за своите ближни. Един ден, като се върне дома си, човек или ще бъде добре посрещнат от приятелите и ближните си, или никой няма да го посрещне – от него зависи. Всеки човек се връща от света и отива към дома на своя Баща, дето го очакват истинските му приятели. Докато човек живее само за себе си, никой не може да го обича. Щом е дошъл между хората, той трябва да живее, освен за себе си, още и за цялото човечество. Само по този начин той ще се ползва от любовта на всички хора.
И тъй, влезете ли в света между хората, вие трябва да хвърлите вашите светийски мантии, с които някога сте ходили по горите, и да се впрегнете на работа. Кой колкото капитал носи, трябва да го вложи в работа. Казва се за Христа, че вложил всичкия си капитал между хората, да им покаже правия път – пътят на любовта. Днес всички хора обичат Христа. – Защо? – Защото се пожертва за тях, да им покаже пътя на любовта. Христос не дойде на земята за удоволствие, но да покаже на хората, как трябва да се живее. Мнозина не успяват в живота си, понеже не проявяват доброто, което е вложено в тях. Други пък страдат от голяма добрина. Запример, някоя майка страда, че не може да храни детето си, колкото пъти заплаче. – Не, давайте на детето си само толкова храна, колкото да задоволи глада си, но не и да се пресити. Трябва ли човек да желае да бъде по-добър, отколкото е всъщност? За да има добри резултати в живота си, човек трябва да бъде естествен, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нещата, вие ще имате обратни резултати. Ще поканите един ваш приятел у дома си и ще се чудите, как да го нагостите. На другия ден ще го поканят на друго място, и, без да иска, той ще прави сравнение между двата обяда и ще каже, че на второто място е бил по-добре приет. Това не значи, че той е непризнателен, но сравнява нещата. Искате ли доброто ви да е на място, направете го по отношение на такъв човек, когото никой не иска да го нагости. Той може да е последният сиромах в света, но ще оцени доброто, което му правите и ще ви благодари. Докато мислите само за приятелите си и за вашите ближни, вие сте още в кръчмата на живота, в мястото на удоволствията.
Тъй щото, искате ли да дойдете до съвършенството, за което Христос говори, вие трябва да разбирате и себе си, и своя бли-жен. Като дойде приятелят ви във вашия дом, да намести изкълчения ви крак, благодарете му за услугата, която ви е напра-вил. Че ви е причинил болка, това нищо не значи. За вас е важно, че той е наместил добре крака ви. Случи ли се да ви оберат пак не роптайте. Знайте, че и в това се крие нещо велико. Изобщо, на всеки човек се дават такива изпитания, които го водят към познаване на Бога. Да познаете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човек да пожертва всичко, за да познае Бога.
Като ученици, вие трябва да знаете, че всичко, което се случва в живота ви, е за добро. По-добре е за човека да изгуби богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човек да не реализира някои свои желания, но да познае Бога, отколкото да ги реализира, да придобие някакви временни блага, и да не познае Бога. Ако е въпрос, какво трябва да жертва човек, за да придобие едно Божие благо, за предпочитане е да жертва временното, а не вечното. Човек трябва да различава благата, които получава от хората, от тия, които получава от Бога. Изобщо, човек трябва да дойде до закона на различаването, да отделя доброто от злото, човешкото от Божественото, греховното от онова, което не е грях. Грехът внася заблуждение в човешкия ум, а доброто го просветява. Мнозина считат някои добри постъпки за погрешки. Това значи, че те са попаднали в неразбраното добро. Докато доброто не се разбере, мнозина го считат за грях. Затова казваме, че неразбраното добро е грях, а разбраното – добродетел. От Божествено гледище, обаче, всичко, което се случва в живота на човека, е добро, защото внася в ума му светлина. Чрез тази светлина той придобива Божиите блага – крайната цел на човешкия живот.
Съвременните хора искат да имат големи придобивки: знание, богатство, сила, щастие и т. н. Това е невъзможно. Докато е на земята, човек може да има само опитности. Истинските придобивки идат от друго място. Придобивките са резултати, а резултатите се виждат в другия свят. Знайте, че това, което става на земята, е определено от другия свят. Нещата не стават по желанието на хората. – Не може ли нещо да не стане? – Не може. Щом нещо става, колкото да е нежелателно за хората, не може да се отмени. Искате ли да нарисувате една картина, ще я нарисувате с всичките й подробности. – Не може ли да се нарисува в общи черти? – Може и в общи черти да се нарисува, но тя още не е завършена. Всяка картина има смисъл , когато е напълно завършена. Само тогава може да се говори за нея.
Като не разбират смисъла на живота, хората постоянно се оплакват. Някой казва, че къщата му била малка. Той трябва да благодари за малката къща. Ако къщата му беше голяма, той съвсем щеше да обърка работите си. – Ама пари нямам. – Ако имаше много пари, ти щеше да потънеш в океана. Като нямаш пари, и да паднеш в океана, ще изплуваш и знание ще придобиеш. – Знание нямам. – Благодари, че нямаш знание. Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове. Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си.
Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи. Като дошла до курника и видяла лисицата, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си.
Друга лисица влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън. На пътя, обаче, я срещнал един овчар. В тъмнината той не могъл да види, какво е това, което върви срещу него. Той забелязал само, че нещо космато пристъпва бавно, страхливо. Той дигнал тоягата си и я стоварил няколко пъти върху косматото същество. Оказало се, че това, което се търколило мъртво на земята, била същата лисица, която задушила кокошките на селянина.
Днес много хора се намират в положението на тия лисици. Те влизат в курника на своите съседи, обират ги и си излизат, без да подозират, че на вратата е поставен капан, или някой овчар ще ги срещне и с тоягата си ще ги повали на земята. Какво ще стане с тях? Те ще станат за смях на хората. – Защо? – Защото не играят някаква оригинална роля, но подражават на ролята, която лисицата играе. В това отношение те са актьори, които могат само да декламират, да повтарят това, което другите са създали. Те могат да пресилват, да преувеличават нещата, но сами нищо не могат да създадат.
Кое е по-добро за вас: актьор ли да бъдете или овчар; музикант ли да бъдете или художник; оратор ли да бъдете или човек, който посочва пътя на заблудените пътници? Това са ред професии, които хората извършват в света. За предпочитане е човек да запали свещта си и да излезе вечер на кръстопътищата, да търси заблудени хора и да им посочва пътя. После, той може да стане актьор, да играе чужди роли на сцената. Чрез запалената си свещ, т. е. чрез своя ум, човек намира ония хора, които са объркали пътя си. Той им помага, за да създаде с тях трайни, красиви връзки. Със своята запалена свещ Бог излиза вечер да търси ония души, които са объркали пътя си и да ги въведе в пътя на спасението. Какво представя нощта? Нощта е времето, часовете на страданията, когато човек е сам, когато, освен Бог, никой друг не може да му помогне. Види ли свещта на Бога, чуе ли Неговия глас, човек излиза от нощта на живота и за него настава светъл, ясен ден. Той знае, че има кой да мисли за него, има кой да му помага.
Казано е в Писанието: „Използвайте деня, защото иде нощ, когато никой не може да ви помогне." Днес Бог е запалил свещта си, за да отидем при Него. Хората се страхуват от Бога, да не ги съди за греховете им. – Не, Бог никого не съди. Като отидете при Него, Той само ще ви попита, какво сте научили на земята. Колкото да сте падали, колкото да сте се каляли, за Бога е важно да сте придобили знания.
Следователно, да разберете отношението на разумността към живота, това значи, да разберете Великата Любов, от която произлиза живота. Разбирате ли любовта, вие ще можете правилно да използвате живота. Като разберете живота, вие ще можете да се ползвате, както от положителните, така и от отрицателните му прояви. Казвам, че не трябва да се критикувате. – Защо? – Защото, като не знаете, как да се критикувате, вие взаимно си причинявате вреда. Ако сте майстори в критиката, свободно можете да се критикувате. Като се критикувате, все ще научите нещо. – Ама някой накуцвал малко. – Нищо от това. Той е навехнал крака си, затова покуцва. Ще дойде лекар и ще оправи крака му. – Еди-кой пък недочувал добре. – Нищо от това. Той оглушал малко. Ще дойде ден, когато ще прочуе. Какво лошо има в това, че иякой не знае да пее, да свири или да рисува? Какво лошо има в това, че някой не знае никакви езици? Това е въпрос на време. Ще дойде ден, когато човек ще научи всичко, което днес не знае.
Сега, като казвам да не се критикувате, имам предвид вашето време. Вие имате важна работа, която трябва да свършите навреме. Не я ли свършите навреме, ще страдате. Мислите ли, че като се занимавате с погрешките на хората, ще ги изправите? Първо свършете своята работа, а после изправяйте чуждите погрешки. Не е лошо да критикува човек, но майстор трябва да бъде в критиката си. Добре е да разтриваш болната ръка на ближния си, но трябва да знаеш, как да разтриваш. Майстор трябва да бъдеш. Ако си майстор, болният ще каже: Много ме боля ръката, но благодаря, че ме разтри, оздравях. Не оздравее ли ръката след разтривката, болният ще каже: Съжалявам, че ти дадох да разтриеш ръката ми. Вместо да ми помогнеш, ти ме осакати.
Тъй щото, не е вълрос да отричаме критиката и одумването, но който практикува това изкуство, той трябва да бъде майстор. Не е ли майстор, той ще одумва, но и него ще одумват и, в края на краищата, никой никого няма да изправи. Често съм слушал, как двама души се разправят. Единият казва: Не искам ум да ми даваш. Другият казва: И аз не искам ум от тебе. Като ги слушам, аз пък казвам на първия: Ти имаш много ум, но не знаеш, как трябва да постъпваш. На другия казвам: И ти имаш много ум, но не можеш да отстъпваш. Да постъпваш добре, това значи, да знаеш, в даден случай, колко и кога да се отстраниш. Да отстъпваш, това значи, да предвиждаш, кога да се отдалечиш от известна опасност. Преди да е дошъл стражарят при тебе, ти трябва да се отдалечиш от мястото си. Не чакай стражарят да дойде при тебе, да ти каже да отидеш на другата страна. Още преди да е дошъл стражарят, ти трябва да изправиш погрешката си. Тури ума си на работа да се развива.
И тъй, искате ли да изправите някоя ваша погрешка, записвайте всичко в едно тефтерче и вечер, преди да си легнете, направете една равносметка, какво сте казали по адрес на някого, и вижте след това, дали казаното е вярно. Ако е вярно, радвайте се, че сте казали истината. Ако не е вярно, изправете погрешката си. Правете това всеки ден, да коригирате всичките си погрешки. Човек не трябва да задържа в себе си нищо криво, нищо нечисто. Той трябва да пречисти своя ум и своето сърце от всички утайки и примеси, да дойде до онова първично естество, което граничи с идеалното, с красивото в света. Законът на любовта изисква от човека да говори истината. Зло или добро говорите за човека, стремете се да бъде истинно. Любовта изисква от човека, каквото прави, да е за слава Божия, за негово добро, както и за доброто на неговия ближен. Това значи, разумно отношение на жълтия цвят към червения.
24 юли, 5 ч. с.
----
* Йоан, 15 гл.
И тъй, за да разберете, какво е говорил Христос, вие трябва да разбирате отношението на разумността към живота. Една от причините за погрешките на хората се дължи на това, че те не оценяват живота, както трябва. Учени и прости, духовни и светски не оценяват живота. Ученият иска да стане по-учен, отколкото е, вследствие на което злоупотребява с живота. Духовният иска да стане по-добър, по-чист, вследствие на което и той злоупотребява с живота. Пътят, по който хората вървят, е двояк: път на инволюция и път на еволюция. Висшите, разумни същества следват инволюционния път. Те съзнателно слизат в низшия свят, да помагат на хората. Те слизат все по-надолу, ограничават се съзнателно, докато дойдат до една точка, дето инволюцията им спира. Щом дойдат до тази точка, те казват: Постигнахме целта си. По-надолу вече не можем да вървим. Те искат да се върнат назад, но не могат да се върнат по същия път, по който са дошли. За да се върнат назад, в помощ им идват човешките души. Те им показват пътя на възлизане, наречен еволюция. По този начин те взаимно си услужват.
И тъй, хората, които поемат пътя нагоре, са овчари и козари, които по цели дни пасат овцете и козите си – желанията си. По цели дни говорят за своите овце и кози: тук се изгубила една овца или коза, там вълк изял една овца и т. н. Когато овцете и козите ви една след друга започват да умират, вие страдате и казвате: Защо трябваше да умре моята овца или коза? Овцата може да умре от собствена смърт, но могат да я заколят и принесат в жертва. Ако не знаете, къде е овцата, или не знаете, какво е станало с нея, казвате: Къде отиде овцата ми? – Много просто, отишла е някъде да се учи. Това са иносказания, които трябва правилно да превеждате.
Сега, като говорим за разумността в живота, имаме предвид отношението на светлината към живота. Животът е благо, за проявата и развитието на което са нужни три цвята: червен, жълт и син. Разумността специално произтича от жълтия цвят. Жълтият цвят има отношение към знанието, към опитностите на човека. Червеният цвят не може да се прояви, ако жълтият не му дойде на помощ. Значи, човек не може да оцени благата на живота, докато не е разумен.
Като не могат да се справят със страданията си, мнозина се запитват, не може ли без страдания в света. Може и без страдания. Страданието може да бъде разбрано, а може да бъде и неразбрано. Неразбраното страдание е мъчение, а разбраното – глупост. Какво разбирате под думата „глупост" в дадения случай? Запример, мома и момък се влюбват, страдат, не могат да живеят един без друг. Докато не са се оженили, те се мъчат, страдат, без да разбират, защо страдат. Като се оженят и им се родят деца, те не се разбират вече, гледат се накриво, не са доволни един от друг. Сега вече разбират грешката, която са направили. Те пак страдат, но разбират вече, че са направили най-голямата глупост в света. Сега те виждат, че не могат да живеят заедно и казват: Не е ли глупост това, което направихме? Следователно, всяко разбрано страдание, или всяко разбрано желание е глупост. Наистина, като разбере, че не може да живее само с едно желание, човек вижда, че това е глупост. Също така не може да се живее само с един човек. Да мислите, че можете да живеете само с един човек, това е все едно да мислите, че можете да ходите само с един крак, или да работите само с една ръка.
Сега, както да разбирате или да не разбирате страданията, не се смущавайте. Всяко смущение е в ущърб на знанието, което човек има. Не се смущавайте, но различавайте нещата. Ще кажете, че някой човек има по-големи знания от друг. Знанието не се определя по количество. Някой човек, запример, знае, как да се облича, да вчесва косите, си да се отнася добре с хората, да кара велосипед, автомобил, да продава и купува евтина стока и т. н. Обаче, предназначението на човека не е в това знание. И това знание е на място, но има едно вътрешно знание, от което човек разумно се ползва. Запример, ако този, който се стреми да бъде с добре пригладена коса, знае значението на космите, той всякога ще се вслушва в това, което приема чрез тях. Космите на човешката глава представят антени, чрез които човек приема знания от висшите светове. Като разчесва косите си, човек поставя всяка антена на мястото й. Ако космите на главата ви не са добре вчесани, възприемането се нарушава. Щом приемането на вълни от една станция е нарушено, това показва, че инсталацията не е добра. Следователно, искате ли да живеете добре, бъдете внимателни към косата си. Вчесвайте добре космите на главата си и ги дръжте в порядък, за да може Божествената енергия да прониква в мозъка ви.
И тъй, приема ли правилно Божсствената енергия в мозъка си, човек дохожда до правилни разбирания на живота. Запример, мнозина искат да постигнат желанията си изведнъж. Това е невъзможно. Наблюдавайте природата и ще видите, как се извършват процесите в нея. Плодът изведнъж ли се развива или постепенно? Къде се развива семката или костилката на плода? Тя първо се посажда в земята, отдето, чрез дълъг процес на еволюция, вие отново я виждате в плода на дървото. Иска ли да заживее отново, семето трябва да потъне в земята. Пътят на семето е от земята към клоните на дървото. Това наричат хората еволюция. Тъй щото, искате ли правилно да се развивате, ще започнете от земята и постепенно ще вървите към клоните. Искате ли да се развивате само на дървото, без да слизате в земята, вие ще имате само една опитност, само една възможност. Искате ли да познаете пътя на последователното развитие, вие ще слезете в земята и оттам ще се качвате, докато стигнете до върха.
Една мома се влюбва в един момък и се оженва за него. Момъкът, когото е видяла за пръв път, представя плода на дървото. Като се ожени за него, този плод пада на земята дето се посажда. Тя казва: Чудно нещо! Какъв беше моят възлюбен едно време, а какъв стана сега. По-рано беше облечен в червена, царска премяна, на вкус сладък, а сега е толкова горчив. – Много естествено. Този човек минава през страдания, но ще дойде ден, когато ще даде по-вкусни, по-добри плодове. Когато се развива правилно, човек неизбежно минава през страдания, които ще го доведат към истинската радост. Не се ли развива правилно, човек пак ще страда, но ще се мъчи. Който се развива правилно, той приема страданията с радост. Който не се развива правилно, той се мъчи. Истинското страдание изключва всякакво мъчение. В него няма никаква корист. Щом страданието е придружено с мъчение, в него има нещо користно. Божествената любов изключва всякаква корист.
Две млади моми, от високо произхождение, обичат един млад княз. Той се намира в трудно положение, не знае, как да разреши въпроса. Момата, която първа се е влюбила в него, е духовна, а втората е материалистка. Втората иска непременно да се ожени за него. Тя казва: Аз гледам реално на нещата. Обичам го и искам да се оженя за него. Първата мома отстъпва. Тя казва: За мене не е важно да се оженя за него. Аз го обичам и мога да му се радвам отдалеч. Наистина, едно благо е за мене, да го виждам отвреме-навреме, но радостта ми, че не го ограничавам, е по-голяма от скръбта ми. Следователно, тази мома има духовна връзка с момъка. Ще питате, коя постъпка е права. – От свое гледище всяка мома постъпва право. Като духовно издигната, първата мома е разрешила въпроса право. Като материалистка, и втората мома е постъпила право. В този случай не може да става въпрос за някаква погрешка. Ако някъде става погрешка, и това не е лошо. – Защо? – Защото всяка погрешка води към придобиване на по-голяма светлина. Човек греши, защото светлината, в която се е движил, не е била достатъчна. Щом започне да изправя погрешката си, светлината му се увеличава. Затова казвам, че всеки, който прави погрешки, е силен човек. Който изправя погрешките си е два пъти по-силен. Изправянето на погрешките представя изправяне на изкълчения крак или на изкълчената ръка. Докато изправяте крака или ръката на някой човек, той вика, плаче, сърди се, счита ви за свой неприятел. – Защо? – Малко светлина има, не вижда доброто, което му правите. Когато кракът или ръката му се намести, тогава той разбира, че вие сте му били приятел и се радва за доброто, което сте му направили. Той се радва, че е пострадал, за да може да се запознае с такъв добър човек.
Като знаете това, благодарете за страданията и противоречията, които имате в живота си, защото всяко страдание или проти-воречие крие в себе си едно велико благо.
Затова и Псламопевецът казва: „Господи, добре ми стана, че се наскърбих". Който не разбира Божиите пътища, той всякога роптае против съдбата си, против Бога, че му е дал страдания, сиромашия, мъчнотии, а другите е облагодетелствал. – Не, всички изпитания в живота на човека са предметно учение. Богатството, радостите са пак предметно учение. Всичко, което се случва в живота на човека, е за добро, но той трябва да се учи.
Мнозина искат да бъдат богати, учени, силни, красиви, но не могат да запазят тия блага. В това отношение те мязат на нощните пеперуди, които обикалят около светлината на някоя лампа, блъскат се в нея, докато най-после платят с живота си. Какво остава от тяхната красива дреха? – Нищо не остава. Те нямат нужната разумност. Те трябва да се пазят, да не отиват там, дето не им е мястото. Много пеперуди са научили урока си. Те бягат от светлината, но бягат и от хората. Те знаят, че много от техните сестри са пострадали от любовта на хората. Някои учени, за да задоволят своята любознателност и любов към пеперудите, хващат ги с хвърчила, забождат ги на игли и ги препарират. Не правят ли хората същото и със своите желания? Те хванат някое свое желание, забодат го с игла и го продават.
Следователно, изяви ли се някое ваше желание навън, не бързайте да го забождате на игла и да го продавате, но проникнете дълбоко в него, да разберете вътрешния му смисъл и съдържание. Как ще познаете, какво се крие в едно желание? – По два начина: или като го изядете, или като го посадите в земята. Като вземете костилката на един плод, вие можете да я счупите и да изядете съдържанието й, но можете и да я посадите в земята, дето има всички условия да израсте, да цъфне и нов плод да даде. Тъй щото, изядете ли желанието си, ще изпитате някакво удоволствие, но ще имате само едно разбиране за него. Посадите ли го в земята, вие ще имате съвсем друго разбиране. Така ще познаете целия път на неговото развитие. Ако ядете череши, вие ще знаете, какво нещо е черешата. Обаче, ако посадите костилките на черешите, вие ще имате възможност да услужвате и на други хора, да се запознаете с тях и да създадете красиви връзки и отношения помежду си. Има една любов в света, при която човек се занимава само със себе си. Но има и друга любов, при която човек се занимава и със своите ближни, като им помага и създава красиви връзки с тях. Чрез тази любов човек дохожда до познаване на себе си, на своя ближен и на Бога.
Смисълът на живота се заключава, именно, в това, да дойдем до познаване на Бога.
Да познаваме Бога, това значи, да познаваме любовта. За да дойде до познаване на любовта, човек трябва да познава себе си, да познава и своя ближен. Всеки човек е буква на Божествената азбука. Колкото са хората на земята, толкова букви има тази азбука. Не изучите ли отделните букви на тази азбука, вие не можете да образувате срички. Щом не можете да образувате срички, вие сте лишени от възможността да съставяте цели думи, с които да се разбирате. Само чрез Божествения език човек може да изучава Великото, което осмисля живота му. Вие можете да познаете човека, когато познаете всички хора, т. е. когато разберете съдържанието, което се крие в него. Отделният човек съдържа в себе си всички хора, животни и растения. Той съдържа в себе си и цялата природа. Затова, именно, човек е наречен „малка вселена или микрокосмос".
Следователно, сам по себе си, човек представя някаква буква на Божествената азбука. Когато казваме, че някой човек върви по мъжка, а друг – по женска линия, имаме предвид силите в него, които го организират. Каквито букви да сте, всички вие сте овчари, само че вълната на вашите овце е различна: на едни е червена, а на други – жълта. Обаче, и едната, и другата вълна се продават. Като съединят червената и жълтата вълна в едно, образува се вълна с оранжев цвят. Това показва, че положението ви се е подобрило, станало е известно индивидуализиране. Добре е понякога човек да се отдели от Цялото, от Божествения организъм, да разбере, каква е неговата служба. Да се индивидуализира човек, това не значи, че иска да представи Цялото, но иска да се познае като част от Цялото, да разбере своя дълг към него.
Всеки човек е фабрикант , който изработва в себе си червени или жълти платове. Който върви по мъжка линия, той се нуждае от червени платове. Който върви по женска линия, той се нуждае от жълти платове. Значи, отношенията между хората имат за цел да стане правилна обмяна между стоката, която те изработват. Колкото по-правилна е обмяната между хората, толкова по-силни са техните връзки. Онези, които вървят по мъжка линия, изработват в себе си жълтия цвят. Онези, които вървят по женска линия, изработват червения цвят. Когато казваме, че никой не живее за себе си, имаме предвид, че човек не трябва да се задоволява с това, което той сам е изработил. Той непременно трябва да влезе в отношение с онези хора, които изработват цвят, противоположен на неговия. Да остане човек сам в живота си, със своя цвят, това значи, да бъде семе, паднало на пътя, между трънете или на камък. За това семе Христос казва: „Едно семе паднало на пътя, но птиците го иззобали. Друго паднало между трънете, но те го заглушили. Трето паднало между камъните, но като не могло да хване корен, изсъхнало". Следователно, за да се развива добре, човек трябва да си създаде правилни отношения с хората. Жълтият цвят представя доброто семе, което паднало на добра почва – в червения цвят – и дало плодове: едно 30, друго 60, а трето 100.
Така трябва да разбира човек живота, за да се ползва от добрите му условия. Не разбира ли живота в неговия дълбок, вътрешен смисъл, човек ще се намери в положението на търговец, който е изгубил всичкия си капитал и се връща дома си без пет пари. Няма по-страшно нещо за човека от това, да се връща дома си, при децата и жена си, без пара в джоба си. Децата го посрещат отдалеч и казват: Татко, хляб! Жена му поглежда към празните му ръце и въздъхва. Обаче, носи ли нещо в ръцете си, целият дом е радостен. В първия случай, мъжът се чуди, как да се оправдае. Той, или не е работил усърдно, или е ходил с приятели да пие, да се весели. Като се намери пред действителността, той започва да лъже, че услужил на приятели, или че загубил всичко, което спечелил. – Не, смисълът на живота не седи в удоволстването на човека с приятели. Като е до-шъл на земята, човек трябва да работи, да се труди, да бъде полезен и за себе си, и за своите ближни. Един ден, като се върне дома си, човек или ще бъде добре посрещнат от приятелите и ближните си, или никой няма да го посрещне – от него зависи. Всеки човек се връща от света и отива към дома на своя Баща, дето го очакват истинските му приятели. Докато човек живее само за себе си, никой не може да го обича. Щом е дошъл между хората, той трябва да живее, освен за себе си, още и за цялото човечество. Само по този начин той ще се ползва от любовта на всички хора.
И тъй, влезете ли в света между хората, вие трябва да хвърлите вашите светийски мантии, с които някога сте ходили по горите, и да се впрегнете на работа. Кой колкото капитал носи, трябва да го вложи в работа. Казва се за Христа, че вложил всичкия си капитал между хората, да им покаже правия път – пътят на любовта. Днес всички хора обичат Христа. – Защо? – Защото се пожертва за тях, да им покаже пътя на любовта. Христос не дойде на земята за удоволствие, но да покаже на хората, как трябва да се живее. Мнозина не успяват в живота си, понеже не проявяват доброто, което е вложено в тях. Други пък страдат от голяма добрина. Запример, някоя майка страда, че не може да храни детето си, колкото пъти заплаче. – Не, давайте на детето си само толкова храна, колкото да задоволи глада си, но не и да се пресити. Трябва ли човек да желае да бъде по-добър, отколкото е всъщност? За да има добри резултати в живота си, човек трябва да бъде естествен, да прави всичко непринудено. Речете ли да пресилвате нещата, вие ще имате обратни резултати. Ще поканите един ваш приятел у дома си и ще се чудите, как да го нагостите. На другия ден ще го поканят на друго място, и, без да иска, той ще прави сравнение между двата обяда и ще каже, че на второто място е бил по-добре приет. Това не значи, че той е непризнателен, но сравнява нещата. Искате ли доброто ви да е на място, направете го по отношение на такъв човек, когото никой не иска да го нагости. Той може да е последният сиромах в света, но ще оцени доброто, което му правите и ще ви благодари. Докато мислите само за приятелите си и за вашите ближни, вие сте още в кръчмата на живота, в мястото на удоволствията.
Тъй щото, искате ли да дойдете до съвършенството, за което Христос говори, вие трябва да разбирате и себе си, и своя бли-жен. Като дойде приятелят ви във вашия дом, да намести изкълчения ви крак, благодарете му за услугата, която ви е напра-вил. Че ви е причинил болка, това нищо не значи. За вас е важно, че той е наместил добре крака ви. Случи ли се да ви оберат пак не роптайте. Знайте, че и в това се крие нещо велико. Изобщо, на всеки човек се дават такива изпитания, които го водят към познаване на Бога. Да познаете Бога, това е най-великото благо, което може да ви се даде. Заслужава човек да пожертва всичко, за да познае Бога.
Като ученици, вие трябва да знаете, че всичко, което се случва в живота ви, е за добро. По-добре е за човека да изгуби богатството си, но да познае Бога, отколкото да запази богатството си и да не Го познае. За предпочитане е човек да не реализира някои свои желания, но да познае Бога, отколкото да ги реализира, да придобие някакви временни блага, и да не познае Бога. Ако е въпрос, какво трябва да жертва човек, за да придобие едно Божие благо, за предпочитане е да жертва временното, а не вечното. Човек трябва да различава благата, които получава от хората, от тия, които получава от Бога. Изобщо, човек трябва да дойде до закона на различаването, да отделя доброто от злото, човешкото от Божественото, греховното от онова, което не е грях. Грехът внася заблуждение в човешкия ум, а доброто го просветява. Мнозина считат някои добри постъпки за погрешки. Това значи, че те са попаднали в неразбраното добро. Докато доброто не се разбере, мнозина го считат за грях. Затова казваме, че неразбраното добро е грях, а разбраното – добродетел. От Божествено гледище, обаче, всичко, което се случва в живота на човека, е добро, защото внася в ума му светлина. Чрез тази светлина той придобива Божиите блага – крайната цел на човешкия живот.
Съвременните хора искат да имат големи придобивки: знание, богатство, сила, щастие и т. н. Това е невъзможно. Докато е на земята, човек може да има само опитности. Истинските придобивки идат от друго място. Придобивките са резултати, а резултатите се виждат в другия свят. Знайте, че това, което става на земята, е определено от другия свят. Нещата не стават по желанието на хората. – Не може ли нещо да не стане? – Не може. Щом нещо става, колкото да е нежелателно за хората, не може да се отмени. Искате ли да нарисувате една картина, ще я нарисувате с всичките й подробности. – Не може ли да се нарисува в общи черти? – Може и в общи черти да се нарисува, но тя още не е завършена. Всяка картина има смисъл , когато е напълно завършена. Само тогава може да се говори за нея.
Като не разбират смисъла на живота, хората постоянно се оплакват. Някой казва, че къщата му била малка. Той трябва да благодари за малката къща. Ако къщата му беше голяма, той съвсем щеше да обърка работите си. – Ама пари нямам. – Ако имаше много пари, ти щеше да потънеш в океана. Като нямаш пари, и да паднеш в океана, ще изплуваш и знание ще придобиеш. – Знание нямам. – Благодари, че нямаш знание. Ако имаше знание, ти щеше да направиш големи дългове. Вълкът, лисицата, имат особен род знания, но плащат с живота си.
Един ден една лисица влязла в курника на един богат селянин, от село Николаевка, Варненско, и удушила 12 кокошки. Тя закачила кокошките на крака си, и в момента, когато се готвела да излезе навън, предните й крака попаднали в един капан. Понеже кокошките на този селянин често били нападани от лисици, той се принудил да тури капан в курника. Лисицата започнала да се оглежда, отде може да излезе, как да освободи краката си от капана. Отвреме-навреме поглеждала към кокошките, но те не я интересували вече. Тя мислила, как да се освободи. Като дошла до курника и видяла лисицата, стопанката си казала: Сега вече няма спасение, ще платиш с кожата си.
Друга лисица влязла в един курник, задушила няколко кокошки и спокойно излязла вън. На пътя, обаче, я срещнал един овчар. В тъмнината той не могъл да види, какво е това, което върви срещу него. Той забелязал само, че нещо космато пристъпва бавно, страхливо. Той дигнал тоягата си и я стоварил няколко пъти върху косматото същество. Оказало се, че това, което се търколило мъртво на земята, била същата лисица, която задушила кокошките на селянина.
Днес много хора се намират в положението на тия лисици. Те влизат в курника на своите съседи, обират ги и си излизат, без да подозират, че на вратата е поставен капан, или някой овчар ще ги срещне и с тоягата си ще ги повали на земята. Какво ще стане с тях? Те ще станат за смях на хората. – Защо? – Защото не играят някаква оригинална роля, но подражават на ролята, която лисицата играе. В това отношение те са актьори, които могат само да декламират, да повтарят това, което другите са създали. Те могат да пресилват, да преувеличават нещата, но сами нищо не могат да създадат.
Кое е по-добро за вас: актьор ли да бъдете или овчар; музикант ли да бъдете или художник; оратор ли да бъдете или човек, който посочва пътя на заблудените пътници? Това са ред професии, които хората извършват в света. За предпочитане е човек да запали свещта си и да излезе вечер на кръстопътищата, да търси заблудени хора и да им посочва пътя. После, той може да стане актьор, да играе чужди роли на сцената. Чрез запалената си свещ, т. е. чрез своя ум, човек намира ония хора, които са объркали пътя си. Той им помага, за да създаде с тях трайни, красиви връзки. Със своята запалена свещ Бог излиза вечер да търси ония души, които са объркали пътя си и да ги въведе в пътя на спасението. Какво представя нощта? Нощта е времето, часовете на страданията, когато човек е сам, когато, освен Бог, никой друг не може да му помогне. Види ли свещта на Бога, чуе ли Неговия глас, човек излиза от нощта на живота и за него настава светъл, ясен ден. Той знае, че има кой да мисли за него, има кой да му помага.
Казано е в Писанието: „Използвайте деня, защото иде нощ, когато никой не може да ви помогне." Днес Бог е запалил свещта си, за да отидем при Него. Хората се страхуват от Бога, да не ги съди за греховете им. – Не, Бог никого не съди. Като отидете при Него, Той само ще ви попита, какво сте научили на земята. Колкото да сте падали, колкото да сте се каляли, за Бога е важно да сте придобили знания.
Следователно, да разберете отношението на разумността към живота, това значи, да разберете Великата Любов, от която произлиза живота. Разбирате ли любовта, вие ще можете правилно да използвате живота. Като разберете живота, вие ще можете да се ползвате, както от положителните, така и от отрицателните му прояви. Казвам, че не трябва да се критикувате. – Защо? – Защото, като не знаете, как да се критикувате, вие взаимно си причинявате вреда. Ако сте майстори в критиката, свободно можете да се критикувате. Като се критикувате, все ще научите нещо. – Ама някой накуцвал малко. – Нищо от това. Той е навехнал крака си, затова покуцва. Ще дойде лекар и ще оправи крака му. – Еди-кой пък недочувал добре. – Нищо от това. Той оглушал малко. Ще дойде ден, когато ще прочуе. Какво лошо има в това, че иякой не знае да пее, да свири или да рисува? Какво лошо има в това, че някой не знае никакви езици? Това е въпрос на време. Ще дойде ден, когато човек ще научи всичко, което днес не знае.
Сега, като казвам да не се критикувате, имам предвид вашето време. Вие имате важна работа, която трябва да свършите навреме. Не я ли свършите навреме, ще страдате. Мислите ли, че като се занимавате с погрешките на хората, ще ги изправите? Първо свършете своята работа, а после изправяйте чуждите погрешки. Не е лошо да критикува човек, но майстор трябва да бъде в критиката си. Добре е да разтриваш болната ръка на ближния си, но трябва да знаеш, как да разтриваш. Майстор трябва да бъдеш. Ако си майстор, болният ще каже: Много ме боля ръката, но благодаря, че ме разтри, оздравях. Не оздравее ли ръката след разтривката, болният ще каже: Съжалявам, че ти дадох да разтриеш ръката ми. Вместо да ми помогнеш, ти ме осакати.
Тъй щото, не е вълрос да отричаме критиката и одумването, но който практикува това изкуство, той трябва да бъде майстор. Не е ли майстор, той ще одумва, но и него ще одумват и, в края на краищата, никой никого няма да изправи. Често съм слушал, как двама души се разправят. Единият казва: Не искам ум да ми даваш. Другият казва: И аз не искам ум от тебе. Като ги слушам, аз пък казвам на първия: Ти имаш много ум, но не знаеш, как трябва да постъпваш. На другия казвам: И ти имаш много ум, но не можеш да отстъпваш. Да постъпваш добре, това значи, да знаеш, в даден случай, колко и кога да се отстраниш. Да отстъпваш, това значи, да предвиждаш, кога да се отдалечиш от известна опасност. Преди да е дошъл стражарят при тебе, ти трябва да се отдалечиш от мястото си. Не чакай стражарят да дойде при тебе, да ти каже да отидеш на другата страна. Още преди да е дошъл стражарят, ти трябва да изправиш погрешката си. Тури ума си на работа да се развива.
И тъй, искате ли да изправите някоя ваша погрешка, записвайте всичко в едно тефтерче и вечер, преди да си легнете, направете една равносметка, какво сте казали по адрес на някого, и вижте след това, дали казаното е вярно. Ако е вярно, радвайте се, че сте казали истината. Ако не е вярно, изправете погрешката си. Правете това всеки ден, да коригирате всичките си погрешки. Човек не трябва да задържа в себе си нищо криво, нищо нечисто. Той трябва да пречисти своя ум и своето сърце от всички утайки и примеси, да дойде до онова първично естество, което граничи с идеалното, с красивото в света. Законът на любовта изисква от човека да говори истината. Зло или добро говорите за човека, стремете се да бъде истинно. Любовта изисква от човека, каквото прави, да е за слава Божия, за негово добро, както и за доброто на неговия ближен. Това значи, разумно отношение на жълтия цвят към червения.
24 юли, 5 ч. с.
----
* Йоан, 15 гл.
СТАР ПРАВОПИС