Музикален живот
Музикален живот
Добрата молитва.
Всяка работа, която човек не може да свърши, каква работа е тя? Това, на което не можете да турите граница, е неопределено. Каква идея е яденето, дишането, слушането? И Д Е Я – мисловият свят. Онзи елемент, от който светът е създаден, идеята е значи елемент, от който светът е създаден. Ако една единица разделите на 10 части, какво имате? В единицата имате една основна идея за създаване на числата. Музиката принадлежи на умствения свят. В твоите разумни чувства и там има музика, и в постъпките, и във волята ти, като направиш нещо хубаво, и там има музика. Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не чувствувате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствувате и ако не постъпвате, не учете музиката. Музиката е един правилен начин как да постъпва човек. Туй, което наричаме добро, е отмерено, музикално. Всеки един тон е мярка, има съчетание. Човек сам по себе си е арфа с няколко милиона струни – ключове има. И вие сте все музиканти, които не знаете как да свирите. Човек мисли, ако бутне правилно една правилна мисъл. Не постъпва добре, значи не знае да свири. Неговите чувства – не знае как да нагласи арфата си. После дойде до постъпката, човек не знае как да постъпи, не знае как да командува.
Определени и неопределени идеи. Лошите хора употребяват позлатяването, а добрите хора употребяват златото. Добрият човек никога не позлатява, той всичко прави от злато. Позлатените работи са фалшиви работи, а златните работи са истинските. Всички промени във вас се дължат на позлатените идеи. Вие съжалявате за изтритите ваши позлатени работи. Дали са ви нещо за злато, а то е само позлатено. Болестите се дължат на органически вещества, които се натрупват в организма. Има и неорганически мисли, има и неорганически чувства, пък има и неорганически постъпки. Те като се натрупат, има потъмняване. Щом живееш един позлатен живот, ще кажеш: „То е лош живот.“ Човек е една написана книга с много ситно писмо и най-учените хора едвам може да четат това писмо. И следователно, вие като се раждате на земята, дали са ви нещо, което трябва да прочетете. Вие казвате: „Еди-кой си човек е даровит.“ И ти имаш тази дарба, но не си работил. Този човек е посял своята семка, а твоята седи още в хамбара. Животът е почва, в която нещата се сеят. Мисловният свят е почва, в която мислите се сеят. Не сте сядали сега да пеете някой път на някоя ваша болест. Вземете някой път коремоболието. То се образува или от повдигането на вашата диафрагма, или от набиране на газове, отровни газове от храната, или пък от разширение на стомаха. Като ви заболи коремът, започнете да пеете на корема си. Вземете „до, до, до, до, до, до, до“, после „ре, ре, ре, .“, не минава. После вземете „ми, ми, ми, .“, после „фа, фа, фа, .“, и там, където изчезне болката, запишете си: „Коремоболието се лекува с „до“, с „ре“, с „ми“. Подготвителни елементи при „фа“ и болката минава.“
Като влезете в този свят, заблуждавате се от външността на хората, казвате: „Колко е здрав човек.“ Здравето съществува на единствената база, че има хармония в мислите, хармония в чувствата и хармония в силите на човека, в неговия организъм. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума ни, ако няма хармония в чувствата ни, ако няма хармония в действията ни – три елемента, необходими за здравето. Щом не мислиш правилно, на тона ти липсва едно трептение. Щом не чувствуваш правилно, липсват две трептения, щом не постъпваш правилно, три трептения липсват на тона ти. Щом на един тон липсват три трептения, става пропукване и съдържанието на този тон изтича. Тогава имате кухи тонове, черупки без съдържание.
Днешната работа никога не отлагай за утре. Щом ти дойде една идея, в какъвто и да е малък размер, свърши тази работа. Дойде ти наум, че трябва да следваш музика, ще намеря един музикант, ще взема един тон, това е начало на музиката. Дойде ми идеята да си направя къща, нямам сега възможност, взимам едно камъче, турям го и казвам: Полагам основа на моята къща.
Всички велики хора са минали през големи изпитания, през големи несрети.
Белият цвят показва щедрост, изобилието, туй, което дава. Ти като даваш и се радваш на своето даване, то е белият цвят. Това е същинският бял цвят. И като вземаш, пак се радваш. То е същинският чер цвят. Хубаво е да вземаш, ще се радваш. Но като вземаш, ставаш тежък, опасно е да не потънеш в дъното на океана. Всеки човек, който иска да се освободи от робството на живота, трябва да дава. Всеки, който иска да се зароби, нека взема. Във вземането трябва да бъде по-умен, отколкото в даването. Защото вземането носи опасност. Умът, който Бог ви е дал, турете го на място. Всеки един ден чрез ума си изпращайте една хубава мисъл. Кажете тъй: „Желая светът да бъде добър, тъй както аз съм добър.“ Или кажете на себе си: „Желая да бъда добър, както Господ е добър.“ Някой не знае как да се моли. Желае да бъде тъй добър, както Господ е добър. Желая да бъда тъй благ, както Господ е благ. Ама, ще каже някой, мога ли? Мога, в микроскопически смисъл – МОГА. Когато човек работи върху една своя дарба, тя се развива. Всяка мисъл е свързана с някоя дарба. Мислите са резултати на човешките дарби и идват като подхранване на онова, което расте в нас и се развива. Всички възможности на днешния ден използувайте. Което приложите тази година, приложено е, утрешният ден има свои нови възможности. В законите, които Бог е положил, всичко е възможно, а извън тези закони, всичко е невъзможно.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!
XVIII година.
28 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 12 май 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.
Всяка работа, която човек не може да свърши, каква работа е тя? Това, на което не можете да турите граница, е неопределено. Каква идея е яденето, дишането, слушането? И Д Е Я – мисловият свят. Онзи елемент, от който светът е създаден, идеята е значи елемент, от който светът е създаден. Ако една единица разделите на 10 части, какво имате? В единицата имате една основна идея за създаване на числата. Музиката принадлежи на умствения свят. В твоите разумни чувства и там има музика, и в постъпките, и във волята ти, като направиш нещо хубаво, и там има музика. Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не чувствувате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствувате и ако не постъпвате, не учете музиката. Музиката е един правилен начин как да постъпва човек. Туй, което наричаме добро, е отмерено, музикално. Всеки един тон е мярка, има съчетание. Човек сам по себе си е арфа с няколко милиона струни – ключове има. И вие сте все музиканти, които не знаете как да свирите. Човек мисли, ако бутне правилно една правилна мисъл. Не постъпва добре, значи не знае да свири. Неговите чувства – не знае как да нагласи арфата си. После дойде до постъпката, човек не знае как да постъпи, не знае как да командува.
Определени и неопределени идеи. Лошите хора употребяват позлатяването, а добрите хора употребяват златото. Добрият човек никога не позлатява, той всичко прави от злато. Позлатените работи са фалшиви работи, а златните работи са истинските. Всички промени във вас се дължат на позлатените идеи. Вие съжалявате за изтритите ваши позлатени работи. Дали са ви нещо за злато, а то е само позлатено. Болестите се дължат на органически вещества, които се натрупват в организма. Има и неорганически мисли, има и неорганически чувства, пък има и неорганически постъпки. Те като се натрупат, има потъмняване. Щом живееш един позлатен живот, ще кажеш: „То е лош живот.“ Човек е една написана книга с много ситно писмо и най-учените хора едвам може да четат това писмо. И следователно, вие като се раждате на земята, дали са ви нещо, което трябва да прочетете. Вие казвате: „Еди-кой си човек е даровит.“ И ти имаш тази дарба, но не си работил. Този човек е посял своята семка, а твоята седи още в хамбара. Животът е почва, в която нещата се сеят. Мисловният свят е почва, в която мислите се сеят. Не сте сядали сега да пеете някой път на някоя ваша болест. Вземете някой път коремоболието. То се образува или от повдигането на вашата диафрагма, или от набиране на газове, отровни газове от храната, или пък от разширение на стомаха. Като ви заболи коремът, започнете да пеете на корема си. Вземете „до, до, до, до, до, до, до“, после „ре, ре, ре, .“, не минава. После вземете „ми, ми, ми, .“, после „фа, фа, фа, .“, и там, където изчезне болката, запишете си: „Коремоболието се лекува с „до“, с „ре“, с „ми“. Подготвителни елементи при „фа“ и болката минава.“
Като влезете в този свят, заблуждавате се от външността на хората, казвате: „Колко е здрав човек.“ Здравето съществува на единствената база, че има хармония в мислите, хармония в чувствата и хармония в силите на човека, в неговия организъм. Не можем да бъдем здрави, ако няма хармония в ума ни, ако няма хармония в чувствата ни, ако няма хармония в действията ни – три елемента, необходими за здравето. Щом не мислиш правилно, на тона ти липсва едно трептение. Щом не чувствуваш правилно, липсват две трептения, щом не постъпваш правилно, три трептения липсват на тона ти. Щом на един тон липсват три трептения, става пропукване и съдържанието на този тон изтича. Тогава имате кухи тонове, черупки без съдържание.
Днешната работа никога не отлагай за утре. Щом ти дойде една идея, в какъвто и да е малък размер, свърши тази работа. Дойде ти наум, че трябва да следваш музика, ще намеря един музикант, ще взема един тон, това е начало на музиката. Дойде ми идеята да си направя къща, нямам сега възможност, взимам едно камъче, турям го и казвам: Полагам основа на моята къща.
Всички велики хора са минали през големи изпитания, през големи несрети.
Белият цвят показва щедрост, изобилието, туй, което дава. Ти като даваш и се радваш на своето даване, то е белият цвят. Това е същинският бял цвят. И като вземаш, пак се радваш. То е същинският чер цвят. Хубаво е да вземаш, ще се радваш. Но като вземаш, ставаш тежък, опасно е да не потънеш в дъното на океана. Всеки човек, който иска да се освободи от робството на живота, трябва да дава. Всеки, който иска да се зароби, нека взема. Във вземането трябва да бъде по-умен, отколкото в даването. Защото вземането носи опасност. Умът, който Бог ви е дал, турете го на място. Всеки един ден чрез ума си изпращайте една хубава мисъл. Кажете тъй: „Желая светът да бъде добър, тъй както аз съм добър.“ Или кажете на себе си: „Желая да бъда добър, както Господ е добър.“ Някой не знае как да се моли. Желае да бъде тъй добър, както Господ е добър. Желая да бъда тъй благ, както Господ е благ. Ама, ще каже някой, мога ли? Мога, в микроскопически смисъл – МОГА. Когато човек работи върху една своя дарба, тя се развива. Всяка мисъл е свързана с някоя дарба. Мислите са резултати на човешките дарби и идват като подхранване на онова, което расте в нас и се развива. Всички възможности на днешния ден използувайте. Което приложите тази година, приложено е, утрешният ден има свои нови възможности. В законите, които Бог е положил, всичко е възможно, а извън тези закони, всичко е невъзможно.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!
XVIII година.
28 лекция на Младежкия окултен клас,
държана от Учителя на 12 май 1939 г., петък, 5 ч. с.
София – Изгрев.