На своето място
На своето място
На своето място
СТАР ПРАВОПИС 
Тази сутрин ще ви дам малка закуска, за да работите добре. Когато Бог създал света, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работят. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днес. За да определи на всеки човек съответна работа, Бог изпратил на земята един ангел с една голяма торба, пълна с наставления, всеки да знае, какво да работи. Всяко наставление било поставено в специален пакет. Когато наближавал към земята, ангелът видял, че една млада, красива мома се къпела в едно езеро. Той се загледал в нея и изпуснал торбата от ръката си. Торбата се отворила, и пакетите се пръснали по земята. Като видели това, хората се спуснали към пакетите и ги разграбили. Всеки човек взел по един пакет, но кому, какъвто попаднал, а не според както Бог ги е определил. Благодарение на това между хората се явило голямо разногласие, което и до днес още продължава. Тъй, щото, разногласието в света се дължи на грешката на ангела, който се увлякъл в красивата мома и не могъл да изпълни задачата си.
Ангелът се завърнал при Бога, но с незавършена задача. Бог го запитал, как решил задачата си, а той казал, че видял красивата царска дъщеря, в която се влюбил. За да научи урока си, Бог го изпратил отново на земята, но и досега още той не се е върнал на небето. Този ангел е във всички хора, дето изучават задачата на послушанието. Той е недоволен от положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети с ценното съдържание и не ги постави на съответните им места, той няма да се върне на небето. Значи, на всеки човек е дадена задача, да постави всяко нещо в себе си на своето място. Ангелът трябва да ходи между хората, да търси пакетите и да предаде всеки пакет на притежателя му. Кога ще се върне ангелът в своето отечество? Когато настъпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи.
Днес всички хора се увличат в царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? Царската дъщеря, това е светът във всички свои прояви. Не е лошо да се увлича човек, но само, когато изпълни задачата си. Ангелът трябваше първо да изпълни мисията си, за която бе слязъл на земята. След това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.
Съвременният човек се намира пред нова епоха, за която трябва да бъде готов. За да се приготви за новата култура, той трябва да развие в себе си чувството да оценява нещата. Четири неща трябва да цени човек: благата на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Щом оценява тия неща, той може да служи на Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човек трябва да тури в действие всичките си пръсти. Показалецът представя човешкия дух, средният — човешката душа, безименният пръст — човешкия ум, а малкият — човешкото сърце. Големият пръст, палецът на човека, представя Божествения свят — светът на любовта. Ако четирите пръста на човека не се съберат заедно с палеца в едно цяло, те не могат да използуват силата си. Духът, душата, умът и сърцето на човека трябва да черпят сила от Божествения свят, от света на любовта. Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всеки пръст по отделно и си кажете: Ще работя с духа, с душата, с ума и със сърцето си за Бога.
В пръстите на човека се крият сили, които той не оценява. Големи богатства носи човек в себе си, но като не може да ги използва, минава за сиромах. За да се създаде показалецът — пръстът на едно от великите божества на миналото — Юпитер, са работили хиляди мощни духове. За да се създаде средният пръст — пръстът на човешката съвест, справедливост, са работили хиляди възвишени същества. Този пръст се нарича сатурнов. За да се създаде безименният пръст — пръстът на Слънцето, са работили хиляди възвишени умове. Този пръст показва стремежа на човека към възвишеното и красивото, към музика, изкуство и наука. За малкия пръст са работили хиляди възвишени сърца. Той е наречен пръст на Меркурий, секретар на боговете. Искате ли да разрешите материалните си работи добре, обърнете се за съвет към малкия си пръст. Той се занимава с материалните работи в света.
Следователно, докато разполагате с богатства, не очаквайте на хората, те да ви учат, как да ги използвате, но впрегнете се сами. на работа, да използвате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите същата погрешка, каквато направил един цар в древността. Този цар имал три доброкачествени череши в градината си. Когато черешите дали изобилен плод, царят пожелал да изпрати на своя съсед — цар, една кошница от своите череши и да го поздрави. Той заповядал на един от слугите си да набере от най-едрите череши в една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнил заповедта на своя господар и тръгнал към съседното царство. Като вървял по пътя, от време на време, слугата си хапвал по две-три череши, да се разхлади. Докато стигнал до царя, в кошницата останали само три череши. Той изял още две и за царя останала само една. Като предложил единствената череша на царя, последният го запитал: Как се яде това нещо? Слугата показал на царя, как се яде череша и се върнал назад при своя господар. Как трябваше да постъпи царят, който пожелал да изпрати на съседа си да опита неговите първи плодове от градината му?
15-ти август, 5 ч. с.
На своето место
СТАР ПРАВОПИС Тази сутрин ще ви дам една много малка закуска, за да може да работите добре. Ще ви изнеса един малък пример. Когато Бог създаде света, всичките хора били щастливи, но нямали какво да работят. Затова започнали да се молят да им изпрати Господ какво да правят. Затова Господ изпратил един ангел с една много голяма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкоз много колкото сега. Те били на брой около хиляда души. Като тръгнал ангелът, понесъл торбата, която била пълна с пакети. Всичките подаръци седели в тези пакети. Когато тръгнал, ангелът наближавал земята, разглеждал я, той видел една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се къпела в един хубав извор. Той се така захласнал в нейната красота, та забравил чувала си и изпопадали всичките пакети по земята. Хората се разтичали и всеки взел каквото му попаднало, разграбили пакетите, не както било предназначението, всеки не отишъл на своето место и затова се родило разногласие между хората. Върнал се ангелът при Бога. Попитал го: “Раздаде ли пакетите на хората?” Ангелът казал: “Господи, видех една красива девица, която Ти си създал, че забравих да ги раздам.” Господ му казал, че ще го прати втори път на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангел във всинца ви учи да не ги забравя. Този ангел все и той е недоволния във вас. Всички вие носите торбата, която Господ ви е дал, като ви е изпратил от Небето да раздадете тия блага и те са изпопадали без да отидат на своето место.
В новата епоха този ангел ще се освободи, ще се върне в своето отечество и за толкоз хиляди години той ходи от човек на човек, за да проверява кой пакет е взел. Всичките пакети са били надписани. Вие се захласвате всички в тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е светът. Светът, във всичките свои проявления, в които ние се захласваме Някой път, той е царската дъщеря. Не е лошо човек да се захласва. Човек има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжност. Той трябваше да раздаде всичките подаръци и тогава да се захласва. В новата култура човек има да разучава четири неща: да оцени благата на своя дух; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя ум и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа с всичкото си сърдце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Те са четирите пръста. Силата на палеца, силата на показалеца като се съберат, тогава може да работят всичките.
Първият пръст, това е неговият дух, вторият пръст, това е неговата душа, третият пръст е неговият [ум] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце. Палецът показва Божественият дух, Божественият свят, това е Любовта. Те винаги трябва да се съберат с големия пръст да съберат сила чрез него. Ако не ги подкрепи, те са безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръстите, турете палеца и кажете: “Аз ще работя с моя дух, с моята душа, с моя ум, с моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видели хората как събират пръстите си. Какво искат да кажат? - Знаете ли аз какво имам? И аз не го зная. За да се създаде първият пръст, всички мощни духове са работили за създаването в фабриките. Той се нарича пръст на Юпитер - едно от великите божества на миналото. За да се образува вторият пръст всички възвишени души са работили да създадат този пръст. Този пръст е на Сатурн - на едно паднало божество. То е пръстът на човешката разумност, на човешката съвест, на човешката справедливост. За третия пръст са работили всички възвишени умове, той е пръстът на Слънцето. Той е пръстът на хубавото, красивото, възвишеното в света, пръстът на науката. За малкия пръст са работили всички възвишени сърдца да направят малкия пръст. Той е пръст на Меркурий, тъй нареченият секретар на боговете.
Та вие често трябва да попипвате малкия си пръст и да кажете: “Моля, кажи ни какво трябва да правим.” Този, малкият пръст се занимава с всичките материални работи в света. Големият пръст това е Божественото в човека, Божественото сърдце, от което излизат всичките енергии и се подкрепят пръстите в човека.
Вие не трябва да правите погрешката на един цар в древността. Аз ще ви кажа каква погрешка е направил. Погрешката, която царят направил, е погрешката, която един от неговите поданици направил. Той си посадил една градина и посадил три дръвчета от череши, най-хубавите череши, които имал. Когато черешите узрели, той напълнил една табла, турил я на главата си и тръгнал да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пътя вземал по една череша - дали са сладки, дали ще ги хареса царят. Докато иде до царя вземал и опитвал и останали само две череши. Като отишъл при царя, царят го попитал: “Как се яде това нещо?” Той взел и изял и двете череши. Царят видел как се яде, но сега сами ще си теглите заключението.
Отче наш
Вторник, 15 август 1939г.
На билото над палатката на Учителя