Относителни и абсолютни разбирания
Относителни и абсолютни разбирания
СТАР ПРАВОПИС 
Размишление.
В древността учениците се спирали върху четирите елемента на Аристотеля: вода, въздух, огън и земя. Те казвали, че човек не може да живее без тези елементи. Той не може да живее без вода – от жажда ще умре; без въздух ще се задуши; без огън ще замръзне и не може да се движи; без земя няма къде да стъпи и да си почине.
Съвременните учени казват, че тия четири елемента взимат голямо участие при образуването на органическия свят. С една дума, те играят голяма роля в създаване на природата. Като са изучили тия четири елемента, тъй наречени в широк смисъл на понятието елемент, казват, че водата е сложно тяло, съставено от два обема водород и един обем кислород. Въздухът е смес от 4/5 азот и 1/5 кислород. Земята пък представя смес от всички елементи, взети в различни количествени отношения. Това, което учените някога считали за елемент, днес се оказва, че не е елемент. Защо? Защото може да се разлага на по-прости от себе си съставни части. Външно изглежда като елемент, но не и вътрешно. И куклата външно прилича на човек, но не е човек. Тя има всички удове, каквито и човек има, но удовете не я правят човек. Човек е същество, което има дух, душа, ум и сърце. Духът е начало, което създава всичко; душата урежда всичко; умът изявява всичко, а сърцето стопява всичко.
Като сравняваме сегашния живот с живота на миналото, виждаме голяма разлика и в научно, и в религиозно отношение. Сегашните научни разбирания се различават коренно от тия на миналото. И сегашните религиозни вярвания на хората се различават коренно от миналите. И бъдещите научни и религиозни възгледи на хората ще се различават коренно от сегашните. Запример, малките деца вярват, че като техните майки, бащи, братя и сестри няма в света. Вярно ли е това? Разбиранията им са такива. Понякога и възрастните хора правят подобни заключения. Защо? Разбиранията им са такива. Когато не разбира нещата, човек си представя това, което не е.
Във времето на френската революция, един млад турчин казал на един стар турчин: Във Франция има революция. Старият се хванал за брадата, замислил се и казал: Благодаря на Бога. Дано това, което става там, да дойде и към нас. Защо казал така? Не разбира човекът. Той мислел, че някакво голямо благословение е сполетяло Франция. Като му обяснили, че във време на революцията нещата се обръщат с главата надолу, той казал: Дано Бог ни запази, да не изпраща и към нас това, което става във Франция. Сега разбирам вече, какво представя революцията.
Какво означава думата „революция"? Революция означава, че всички неща се въртят около свой център, около себе си. Колелото не се ли върти около себе си? Ако не се върти около себе си, ако не прави революция, то не може да се движи. В революцията има и добро, и зло. При доброто човек забогатява, при злото – осиромашава; при доброто човек оживява, при злото – умира. В природата съществува привидна смърт. Когато едно същество умира, друго оживява. Злото, обаче, трябва постоянно да умира. Ако злото в човека не умира постоянно, той не може да живее. В човека има нещо, което постоянно умира, но има нещо, което постоянно оживява. Запример, днес вие не сте това, което сте били в детинството си, нито в зародишното си състояние. Когато сте били в зародиш, вие сте били почти без тегло и постепенно сте увеличавали теглото си. Днес имате тегло повече от 60 кг. Колкото повече расте тялото, толкова повече се увеличава теглото му. Докато има малко тегло, детето не помни нищо от своя живот. Колкото повече расте, съзнанието му се пробужда, и то започва да помни. Като порастне, детето проявява сила, в зависимост от увеличаване на материята си. Обаче, материята се измерва с една мярка, а енергията – с друга. Материята произвежда един род налягане, а енергията – друг.
Съвременните учени говорят за атмосферното налягане и казват, че това налягане върху човека се уравновесява с неговото вътрешно напрежение. Ако нямаше вътрешно напрежение, външното налягане би го сплескало. Човек е изложен не само на физически, но и на психически налягания. Злото, запример, е външно налягане върху човека, а доброто – вътрешно. Ако нямаше външно налягане, човек би се пръснал; ако нямаше вътрешно напрежение, той би се сплескал. Значи, външното и вътрешно налягане са необходими. Днес на злото и на доброто се гледа като на особен род налягания върху човека. Според някои, злото е сила, която се проявява без закон, а доброто – със закон. Какво лошо има в това, че една сила се проявява без закон, или със закон? Ето, индусите гледат на живота като на зло, независимо от това, дали се проявява със закон, или без закон. Зло и добро са относителни понятия. Когато разбойникът ограбва богатия човек, това наричаме зло. Защо? Защото го лишава от богатството му. Богатият страда, защото разбира цената на богатството. Ака не даваше цена на богатството си, той нямаше да страда. Ако разбойникът върне богатството назад, богатият ще се радва. В този случай злото изчезва. Това показва, че понятията за зло и за добро са относителни и се менят, според разбиранията на хората.
Сега ще дам друго определение за злото и за доброто. Ако правиш зло без любов, това е зло; ако правиш добро без любов, и това е зло. Запример, ако обереш някой човек и не му върнеш парите, това е зло. Ти си направил зло без любов. Обаче, ако обереш човека и върнеш парите му назад, ти си направил добро. Това е зло, направено с любов. Ако правиш зло с любов, това е добро; и ако правиш добро с любов, това е пак добро.
Често хората говорят зле за себе си. Запример, някой казва: Не съм способен човек. Защо ми е живот, пълен със страдания? Защо ми е това богатство, като няма кой да ме обича? Защо ми е това знание, като няма къде да го приложа? Защо ми е даден този хубав глас, като няма кой да ме слуша? Онези от вас, които сте дошли на планината, пейте за самата планина, за камъните, за водите. Те са най-добрите слушатели. Започнете да пеете и ще видите, че водите ще се плискат, малките камъчета ще подскачат. Ако вие пеете и сами не се слушате, отвън никой няма да ви слуша. Вие ще бъдете едновременно изпълнител и слушател. Ако вие сами нямате добро мнение за себе си, и хората няма да имат добро мнение за вас. Като имате добро мнение за себе си, ще имате добро мнение и за окръжаващите.
Мнозина се мислят за сиромаси и казват, че нямат средства за учители, да ги учат. Те не знаят, че Онзи, Който учи всички хора, това е Бог. Той учи човека отвътре чрез самия живот. Той го учи чрез злото и чрез доброто. Той го учи чрез всички блага и чрез всички несгоди. Следователно, Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него. Бог иска човек да прилага любовта, както Той я прилага. Бог е толкова снизходителен, че не иска от човека да бъде дълготърпелив, но поне търпелив. Той не иска от човека да бъде вселюбещ, но да бъде поне любещ.
Като ученици, от вас се иска разумност, да използвате това, което днес ви се дава. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, колкото да са малки, използвайте ги в дадения момент. Не отлагайте нещата за бъдеще. Настоящето е ваше, а не бъдещето. Така постъпват разумните, добрите, любещите хора.
Благодарете за всичко, което ви се случва в живота.
20 август, 5 ч. с.
В древността учениците се спирали върху четирите елемента на Аристотеля: вода, въздух, огън и земя. Те казвали, че човек не може да живее без тези елементи. Той не може да живее без вода – от жажда ще умре; без въздух ще се задуши; без огън ще замръзне и не може да се движи; без земя няма къде да стъпи и да си почине.
Съвременните учени казват, че тия четири елемента взимат голямо участие при образуването на органическия свят. С една дума, те играят голяма роля в създаване на природата. Като са изучили тия четири елемента, тъй наречени в широк смисъл на понятието елемент, казват, че водата е сложно тяло, съставено от два обема водород и един обем кислород. Въздухът е смес от 4/5 азот и 1/5 кислород. Земята пък представя смес от всички елементи, взети в различни количествени отношения. Това, което учените някога считали за елемент, днес се оказва, че не е елемент. Защо? Защото може да се разлага на по-прости от себе си съставни части. Външно изглежда като елемент, но не и вътрешно. И куклата външно прилича на човек, но не е човек. Тя има всички удове, каквито и човек има, но удовете не я правят човек. Човек е същество, което има дух, душа, ум и сърце. Духът е начало, което създава всичко; душата урежда всичко; умът изявява всичко, а сърцето стопява всичко.
Като сравняваме сегашния живот с живота на миналото, виждаме голяма разлика и в научно, и в религиозно отношение. Сегашните научни разбирания се различават коренно от тия на миналото. И сегашните религиозни вярвания на хората се различават коренно от миналите. И бъдещите научни и религиозни възгледи на хората ще се различават коренно от сегашните. Запример, малките деца вярват, че като техните майки, бащи, братя и сестри няма в света. Вярно ли е това? Разбиранията им са такива. Понякога и възрастните хора правят подобни заключения. Защо? Разбиранията им са такива. Когато не разбира нещата, човек си представя това, което не е.
Във времето на френската революция, един млад турчин казал на един стар турчин: Във Франция има революция. Старият се хванал за брадата, замислил се и казал: Благодаря на Бога. Дано това, което става там, да дойде и към нас. Защо казал така? Не разбира човекът. Той мислел, че някакво голямо благословение е сполетяло Франция. Като му обяснили, че във време на революцията нещата се обръщат с главата надолу, той казал: Дано Бог ни запази, да не изпраща и към нас това, което става във Франция. Сега разбирам вече, какво представя революцията.
Какво означава думата „революция"? Революция означава, че всички неща се въртят около свой център, около себе си. Колелото не се ли върти около себе си? Ако не се върти около себе си, ако не прави революция, то не може да се движи. В революцията има и добро, и зло. При доброто човек забогатява, при злото – осиромашава; при доброто човек оживява, при злото – умира. В природата съществува привидна смърт. Когато едно същество умира, друго оживява. Злото, обаче, трябва постоянно да умира. Ако злото в човека не умира постоянно, той не може да живее. В човека има нещо, което постоянно умира, но има нещо, което постоянно оживява. Запример, днес вие не сте това, което сте били в детинството си, нито в зародишното си състояние. Когато сте били в зародиш, вие сте били почти без тегло и постепенно сте увеличавали теглото си. Днес имате тегло повече от 60 кг. Колкото повече расте тялото, толкова повече се увеличава теглото му. Докато има малко тегло, детето не помни нищо от своя живот. Колкото повече расте, съзнанието му се пробужда, и то започва да помни. Като порастне, детето проявява сила, в зависимост от увеличаване на материята си. Обаче, материята се измерва с една мярка, а енергията – с друга. Материята произвежда един род налягане, а енергията – друг.
Съвременните учени говорят за атмосферното налягане и казват, че това налягане върху човека се уравновесява с неговото вътрешно напрежение. Ако нямаше вътрешно напрежение, външното налягане би го сплескало. Човек е изложен не само на физически, но и на психически налягания. Злото, запример, е външно налягане върху човека, а доброто – вътрешно. Ако нямаше външно налягане, човек би се пръснал; ако нямаше вътрешно напрежение, той би се сплескал. Значи, външното и вътрешно налягане са необходими. Днес на злото и на доброто се гледа като на особен род налягания върху човека. Според някои, злото е сила, която се проявява без закон, а доброто – със закон. Какво лошо има в това, че една сила се проявява без закон, или със закон? Ето, индусите гледат на живота като на зло, независимо от това, дали се проявява със закон, или без закон. Зло и добро са относителни понятия. Когато разбойникът ограбва богатия човек, това наричаме зло. Защо? Защото го лишава от богатството му. Богатият страда, защото разбира цената на богатството. Ака не даваше цена на богатството си, той нямаше да страда. Ако разбойникът върне богатството назад, богатият ще се радва. В този случай злото изчезва. Това показва, че понятията за зло и за добро са относителни и се менят, според разбиранията на хората.
Сега ще дам друго определение за злото и за доброто. Ако правиш зло без любов, това е зло; ако правиш добро без любов, и това е зло. Запример, ако обереш някой човек и не му върнеш парите, това е зло. Ти си направил зло без любов. Обаче, ако обереш човека и върнеш парите му назад, ти си направил добро. Това е зло, направено с любов. Ако правиш зло с любов, това е добро; и ако правиш добро с любов, това е пак добро.
Често хората говорят зле за себе си. Запример, някой казва: Не съм способен човек. Защо ми е живот, пълен със страдания? Защо ми е това богатство, като няма кой да ме обича? Защо ми е това знание, като няма къде да го приложа? Защо ми е даден този хубав глас, като няма кой да ме слуша? Онези от вас, които сте дошли на планината, пейте за самата планина, за камъните, за водите. Те са най-добрите слушатели. Започнете да пеете и ще видите, че водите ще се плискат, малките камъчета ще подскачат. Ако вие пеете и сами не се слушате, отвън никой няма да ви слуша. Вие ще бъдете едновременно изпълнител и слушател. Ако вие сами нямате добро мнение за себе си, и хората няма да имат добро мнение за вас. Като имате добро мнение за себе си, ще имате добро мнение и за окръжаващите.
Мнозина се мислят за сиромаси и казват, че нямат средства за учители, да ги учат. Те не знаят, че Онзи, Който учи всички хора, това е Бог. Той учи човека отвътре чрез самия живот. Той го учи чрез злото и чрез доброто. Той го учи чрез всички блага и чрез всички несгоди. Следователно, Бог иска от човека да има пълна вяра и пълно упование в Него. Бог иска човек да прилага любовта, както Той я прилага. Бог е толкова снизходителен, че не иска от човека да бъде дълготърпелив, но поне търпелив. Той не иска от човека да бъде вселюбещ, но да бъде поне любещ.
Като ученици, от вас се иска разумност, да използвате това, което днес ви се дава. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, колкото да са малки, използвайте ги в дадения момент. Не отлагайте нещата за бъдеще. Настоящето е ваше, а не бъдещето. Така постъпват разумните, добрите, любещите хора.
Благодарете за всичко, което ви се случва в живота.
20 август, 5 ч. с.
СТАР ПРАВОПИС