Приложение към протокола от 1910 г.
Приложение към протокола от 1910 г.
На 13 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Света Богородица съответства на Елохим, което е женско име. Иехова е Христос, а Елохим е Света Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев.
На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства:
Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом.
Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас.“ Тук е именно разликата между нас и света.
Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие.
А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки.
Низшият духом преди всичко е от всичко доволен – хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота.
Гина каза: Такива хора са много рядко.
Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно.
На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта. Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза:
Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата). Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях.
Евангелието е една велика наука – наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане – това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва – да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат.
Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят. Сега нека захванем низшите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната на душата. И тия желания, щом влязат у вас, Духът ги асимилира и след това настъпва реализиране на доброто желание. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него.
Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните – в средата у нас, а враговете – навън от нас. Още навън от нас – дяволите.
Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира. Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша.“ Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират.
Вам е необходимо Знание, за да може да се борите. Трябва ви добро оръжие, с чакмаклии пушки не може да се борите. Не бива вие да предизвиквате борбата. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвят Духа, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува. Па и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга.
Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. Отсега нататък вие сами ще си водите събранието, защото аз имам работа. Духът е, който ще ви ръководи.
27 септември 1909 г., неделя, в събранието у нас г-н Дънов между другото каза:
Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не бива да сравняваш сегашното си стремление и сегашните си прояви с миналите прераждания. У човека има две еволюции – лошите качества и добрите качества. И които качества взимат преимущество у човека, такъв е и той, такава е и еволюцията му.
Събрание на 4 октомври 1909 г., неделя, 11 ч. сутринта, на което присъстваха: ние с Гина, П. Епитропов, Арнаудов, Спас Димитров, И. Тачев, Величко Граблашев и Д. Голов. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Лука, г-н Дънов каза:
Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде – тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат.
Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява. А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава – такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме под думата воля? Ако вземете първия слог на думата, значи раздвояване. Воля, в простото изражение на думата, значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост. Волята във физическото поле има своето проявление, а в Духовното поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля.
Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия – силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора.
Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“
За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг – можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.
На 8 октомври 1909 г., четвъртък, бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, който между другото каза:
Мъчнотиите – това е Божествената ръка, а страданията – това е Божествената оран.
На 11 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у нас от Д. Голов, В. Граблашев, П. Епитропов, Сп. Димитров и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде:
Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите ¢, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща.
А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее – какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят – духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност.
За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния.
На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза:
Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила.
В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч. вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава. В същия момент на запад, над дефилето на с. Княжево, се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава.
18 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у дома; присъствахме ние двамата, Д. Голов, И. Тачев, Арнаудов, Сп. Димитров. Прочете се глава 16-а от Йоанна, след което г-н Дънов между другото каза:
Само в две неща не трябва да се съблазняваме: първо, в Бога и второ, в Духа, който ни ръководи. Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, който го ръководи, той е осъден и няма сила, която може да го избави. Във всеки един човек живее един Ангел и един дявол. У когото работи повече Ангелът, има Любов. Где е Любовта? В световете на Ангелите има Любов – тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите.
Трите свята са Божественият, Духовният и човешкият. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище.
Какво нещо е търпението – неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора.
Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта – това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста.
От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете“ – значи, когато молите и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна Светлина, за да се разкрие същественото, което ви е потребно да разберете.
На 21 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обяд в трапезарията. Г-н Дънов в разговора си с мен и Гина изказа следните важни мисли:
Тези, които умират, ги пущат в Чистилището (Пургаторум). Тези, които [ги] бракуват (тези, които заспиват), те чакат прераждане. Тези, които заминават, отиват в Рая. Грешните се мъчат. Тези, които се стремят да се усъвършенстват, те се трудят, а пък тези, които помагат на другите, те работят.
На 8 ноември 1909 г., неделя, Архангеловден, в присъствието на Д. Голов, И. Тачев, Т. Бъчваров, Сп. Димитров и ние двамата г-н Дънов между другото каза:
Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете. Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие започвате да размишлявате и с това се повдигате.
Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук.
На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в стаята на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И. Тачев, дядо Сапунов от Айтос106, Д. Голов, С. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от Книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В. Граблашев прочете Исаия 63:8-17, Д. Голов – Еклисиаст 12:9-10, Г. Гумнерова – Псалом 63:3-4, С. Димитров – Псалом 71:7 8, а за онези, които отсъстват, се прочете от Притчи 7:1-8.
На 20 юни 1910 г., неделя, в 11 ч. преди обед, на събрание в стаята на г-н Дънов ни се дадоха следните стихове: Иван Тачев прочете Псалом 22, 10, 14 и 25 стих; В. Граблашев – Иезекиил, 11 глава, 5-8 стих и 16-17 стих; П. Гумнеров – Иоанна, 4 гл. 1-7 стих; Г. Гумнерова – Исаия, 36 гл., 6 стих, 37 гл., 27 стих; Сп. Димитров – Лука 9 гл., 3 стих, 59 стих; Д. Голов – Иезекиил – 6 гл., 11 стих, 8 гл., 3 стих. И най-после В. Узунов прочете от Малахия 3 гл., 15 стих и думите: Новия Завет.
Преди срещата.
Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г.
От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът. Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите ¢ два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата. И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената.
На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето – тихо и много приятно.
На 19 септември 1909 г., събота, на обед около 1 ч., в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни Деветте блаженства:
Те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, за да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да разсъждаваме например що значи низшите духом.
Светът казва: „Отнеми, Господи, благоволението Си, но ни дай блага и не ни наказвай“, когато ние трябва да казваме: „Накажи ме, Господи, но не отнемай благоволението Си от нас.“ Тук е именно разликата между нас и света.
Страх Божий е във Вехтия Завет, а в Новия Завет страх Божий подразбира благочестие.
А вечерта в същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Арнаудов, г н Дънов в разговора си ни каза, че умният се поучава от грешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки.
Низшият духом преди всичко е от всичко доволен – хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои, на него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после низшият духом разбира смисъла на Живота.
Гина каза: Такива хора са много рядко.
Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло, а всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно.
На 20 септември 1909 г., неделя, има събрание у дома в 11 ч. сутринта. Присъстват: ние с Гина, Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Арнаудов, Никола Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза:
Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните девет правила (чете Блаженствата). Първото правило е за нисшите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени своята карма, но Той беше един Велик Дух. За да може да разрушите кармата си, трябва да се свържете с Небето и Духът като дойде, Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-низшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави по-низшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато овцете не могат да избавят овчаря. Добрите желания трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползват от тях.
Евангелието е една велика наука – наука за Живота. В него са вложени всичките основни закони, по които светът се развива. Без страдания няма повдигане – това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от нас да се самопожертваме, защото и Той се самопожертва – да бъдем подобни на Него. Силният човек винаги трябва да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат.
Гордостта е болезнено състояние в Духовния свят, а смирението е естествено състояние в същия свят. Сега нека захванем низшите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната на душата. И тия желания, щом влязат у вас, Духът ги асимилира и след това настъпва реализиране на доброто желание. Да любиш врага си, значи да не запазиш лоша форма в душата си за него.
Любовта към Бога, към ближния и към враговете може да се подраздели, както следва: Бог, ближните, враговете, дяволите. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните – в средата у нас, а враговете – навън от нас. Още навън от нас – дяволите.
Когато един добър човек бие някого, то е добре за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира. Но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исус Христос, когато го биха лоши хора: Той, който и кротък Дух да е, изказва: „Отче, ако е възможно да премине тази чаша.“ Много тънката пръчица добре действа при възпитанието на децата, и то когато се бият по задницата, защото в същото време ги магнетизират.
Вам е необходимо Знание, за да може да се борите. Трябва ви добро оръжие, с чакмаклии пушки не може да се борите. Не бива вие да предизвиквате борбата. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте възможността да се възползвате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога [като] светъл образ у вас, дотогава ще напредвате; потъмнее ли този образ у вас, потъвате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвят Духа, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува. Па и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга.
Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. Отсега нататък вие сами ще си водите събранието, защото аз имам работа. Духът е, който ще ви ръководи.
27 септември 1909 г., неделя, в събранието у нас г-н Дънов между другото каза:
Не сравнявай себе си със себе си, т.е. не бива да сравняваш сегашното си стремление и сегашните си прояви с миналите прераждания. У човека има две еволюции – лошите качества и добрите качества. И които качества взимат преимущество у човека, такъв е и той, такава е и еволюцията му.
Събрание на 4 октомври 1909 г., неделя, 11 ч. сутринта, на което присъстваха: ние с Гина, П. Епитропов, Арнаудов, Спас Димитров, И. Тачев, Величко Граблашев и Д. Голов. След като прочете 12-а глава от Евангелието от Лука, г-н Дънов каза:
Вярата не може да се всади у хората и тя не може да се раздаде – тя е атрибут на душата. Първоначалната Вяра ние я имаме у себе си и ако тя е постоянна у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази Божествена първоначална Чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат.
Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото под човек със свободна воля се разбира този, който като го турят на всички мъчнотии, той устоява. А не ако му ударят деветдесет удара с тояга, той да се разколебава – такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме под думата воля? Ако вземете първия слог на думата, значи раздвояване. Воля, в простото изражение на думата, значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, волята има три положения – твърдост, смелост и настойчивост. Волята във физическото поле има своето проявление, а в Духовното поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля.
Под воля, изобщо, трябва да се разбира желание да се прави нещо. В правия смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действа, както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, докато във физическия е обратно. В Духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия – силният. В Духовния [свят] силните слугуват на слабите, във физическия е обратно. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира – Библията знае от кора до кора.
Ние просто сме играчка в този свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе – и въздухът, и хората, и духовете. Ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето; а първото, като грубо и недодялано, си остава тук на Земята. И когато второто същество замине за Небето, то рече на човека в плътта, на първото същество: „Сбогом, довиждане.“
За свободната воля може да се каже следното: ние например не може да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг – можеш да си избереш която искаш посока, защото в това имаме избор. От гледище на френологията нашата свободна воля много се ограничава. Що е спането? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието на нова сметка, започва нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спяхме, щяхме да станем крайно материалисти. В спането Духът отива [там], откъдето е дошъл, странства и с това черпи сила. Човек може да стои буден до четиридесет дни. Исус Христос, като беше в пост четиридесет дни, беше буден. Човек в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си.
На 8 октомври 1909 г., четвъртък, бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, който между другото каза:
Мъчнотиите – това е Божествената ръка, а страданията – това е Божествената оран.
На 11 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у нас от Д. Голов, В. Граблашев, П. Епитропов, Сп. Димитров и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14-а глава от Йоанна, върху която даде някои пояснения, след което г-н Дънов поде:
Какви са жилищата, поменати в тая глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Многото знание у вас разваля. Както майката, като напращят гърдите ¢, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото, така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаете от основните неща.
А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и прочее – какво ще научат тези клетки? Нищо друго, освен отношенията на разните други клетки едни спрямо други. Така е и в Духовния свят – духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност.
За сферите: вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да възбуди борба у болния.
На 11 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов той ми каза:
Що е воля? Волята е желание, мисъл и сила.
В същия ден, когато бяхме към Семинарията, в 5 ч. вечерта, г-н Дънов ми казваше, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава. В същия момент на запад, над дефилето на с. Княжево, се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използва благата, които Господ му дава.
18 октомври 1909 г., неделя, 11 ч., събрание у дома; присъствахме ние двамата, Д. Голов, И. Тачев, Арнаудов, Сп. Димитров. Прочете се глава 16-а от Йоанна, след което г-н Дънов между другото каза:
Само в две неща не трябва да се съблазняваме: първо, в Бога и второ, в Духа, който ни ръководи. Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, който го ръководи, той е осъден и няма сила, която може да го избави. Във всеки един човек живее един Ангел и един дявол. У когото работи повече Ангелът, има Любов. Где е Любовта? В световете на Ангелите има Любов – тя е в Духовния свят, а не в Божествения и се проявява между слабите.
Трите свята са Божественият, Духовният и човешкият. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е Любов в Духовния свят, а пък в Божествения свят е Мъдростта. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, гдето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от тяхно лично гледище.
Какво нещо е търпението – неволята ли? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора.
Любовта, гдето е в Рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската Любов е в самата Мъдрост. Мъдростта – това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт; а пък Любовта е в по-горната сфера, гдето Истината е най-чиста.
От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете“ – значи, когато молите и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна Светлина, за да се разкрие същественото, което ви е потребно да разберете.
На 21 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обяд в трапезарията. Г-н Дънов в разговора си с мен и Гина изказа следните важни мисли:
Тези, които умират, ги пущат в Чистилището (Пургаторум). Тези, които [ги] бракуват (тези, които заспиват), те чакат прераждане. Тези, които заминават, отиват в Рая. Грешните се мъчат. Тези, които се стремят да се усъвършенстват, те се трудят, а пък тези, които помагат на другите, те работят.
На 8 ноември 1909 г., неделя, Архангеловден, в присъствието на Д. Голов, И. Тачев, Т. Бъчваров, Сп. Димитров и ние двамата г-н Дънов между другото каза:
Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а Любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете. Тогава, ако помислите за Любов, смирение и прочее, вие започвате да размишлявате и с това се повдигате.
Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната Земя, то трябваше да слезе тук.
На 29 ноември 1909 г., неделя, на събранието в стаята на г-н Дънов, гдето присъстваха Граблашев, И. Тачев, дядо Сапунов от Айтос106, Д. Голов, С. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от Книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В. Граблашев прочете Исаия 63:8-17, Д. Голов – Еклисиаст 12:9-10, Г. Гумнерова – Псалом 63:3-4, С. Димитров – Псалом 71:7 8, а за онези, които отсъстват, се прочете от Притчи 7:1-8.
На 20 юни 1910 г., неделя, в 11 ч. преди обед, на събрание в стаята на г-н Дънов ни се дадоха следните стихове: Иван Тачев прочете Псалом 22, 10, 14 и 25 стих; В. Граблашев – Иезекиил, 11 глава, 5-8 стих и 16-17 стих; П. Гумнеров – Иоанна, 4 гл. 1-7 стих; Г. Гумнерова – Исаия, 36 гл., 6 стих, 37 гл., 27 стих; Сп. Димитров – Лука 9 гл., 3 стих, 59 стих; Д. Голов – Иезекиил – 6 гл., 11 стих, 8 гл., 3 стих. И най-после В. Узунов прочете от Малахия 3 гл., 15 стих и думите: Новия Завет.
Преди срещата.
Тазгодишната среща беше определена да стане в град Търново от 14 август 1910 г.
От София тръгнахме ние с Гина, Димитър Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас, и то на 12 август, четвъртък, с бързия сутрешен влак, който тръгва в 7.30 ч. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 ч. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станцията Дъбник, гдето чакахме повече от един час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът. Защото машината, която го взе от Плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите ¢ два-три километра от станция Дъбник, докато тренът достигна само по инерция, благодарение на която като по чудо спря пред гарата. И с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отгдето достигна друга машина, та ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше всред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казваха, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била заменена в Плевен с развалената.
На 12 август, петък, откъм 10 ч. сутринта времето в Търново започна полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето – тихо и много приятно.