Езикът на тоновете
Езикът на тоновете
„Отче наш“
„Всичко в живота е постижимо“
„Сила жива“
Имате ли зададена тема? „Имаме.“ Четете. ( Прочете се тeмата „Малки и големи придобивки“.)
Какво разбирате под думата придобивка? В обикновен смисъл на думата какво разбирате под думата малка придобивка? Придобивката принадлежи на физическия свят. Придобивка е общо казано.
Запример в музиката каква е разликата между един тон от първата октава, от втората октава, от трета октава? Запример тонът „до“ в различните октави по какво се отличава?
до : ми
ре : фа
ми : сол
фа : ла
сол : си
ла : до
си : ре
Какво представят тия ноти? Терци. Какво е терцата? Музиката, тя не принадлежи на физическия свят, тя има духовен произход. Музиката е вече един организиран свят, в който нещата стават веднага, погрешки се правят бързо и бързо се поправят. Колко време ще ви вземе вие да поправите една погрешка, направена в „до“? Колко трептения има „до“ в съвременната музика, шестнайсет или трийсет и две? Каква е разликата между шестнайсет и трийсет и две? Един тон от шестнайсет трептения, той не е мек тон. С шестнайсет трептения тон е силен, без да съдържа мекота. Тон с трийсет и две трептения съдържа мекота. Значи със силните тонове може да се проявиш. Силното е проява. Мекото какво прави? Мекото се огъва. Кой е мек? Водата нали е мека. Водата, като срещне съпротивление, завие, прави всичките лъкатушения, в течно състояние е. Меките неща са течности, силните неща са твърди.
Сега някои неща са неясни, защото има неща, които са отвлечени, нямат приложение. Може да ви разправям за движението на земята, за пространството, да ви разправям след хиляди години къде ще бъде земята, какво ще ви ползва сега това? А може да имате едно знание, което да ви ползва сега в дадения случай. Да кажем, вие може да сте гладен и в същия момент вие да се нахраните. Може да ви разправям за някои знания, които са хубави, но ни най-малко няма нищо да ви допринесат в дадения случай от това, от което вие се нуждаете.
Сега какво ще ви ползва, ако вие пеете? Вземете „до“, „ми“, какво ще ви ползва? „До“ мек тон ли е? „До“ не е мек тон. Той е бомба, която се пръска. „До“ е семе, което пониква. Когато искаш да преодолееш някаква мъчнотия в живота, трябва да имаш импулс. „До“ показва импулс, който човек трябва да има. В музиката не знаят закона на „до“-то за какво да го приложат – пее се обикновено. Допуснете, че вие се облечете с една дреха хубаво, какво може да ви донесе дрехата? Тази дреха ще запази до известна степен вашата топлина, повече от това дрехата не може да ви донесе. Каква друга сила може да ви предаде? Ако приемете една храна в себе си и ако се облечете с една дреха, каква е разликата? От възприетата храна вече ще придобиете една сила. Тогава разликата в какво седи? Храната, която приемате, ще ви даде нещо. Дрехата, която обличате, тя само ще запази нещо. Дрехата нищо не придава, но само запазва. Тогава какъв е характерът на храната? Храната е щедра, а дрехата е пестелива. Вие казвате: дреха. Ако ви попитат какво отношение има дрехата? Тя е пестелива, следователно пести енергията. Храната, която приемате, тя кредитира, дава нещо от себе си.
Казвам, всяка една дума в дадения случай може или да ви предаде нещо, или да ви отнеме нещо. Представете си, че вие казвате някому: „Ти си невежа.“ Тази дума какво предава? Вие казвате: „Ти си невежа.“ След като кажете, че той е невежа, вие констатирате един факт. Какво сте придобили вие или какво е придобил събеседникът ви? Казвате: „Вие сте невежа, не разбирате тази работа.“ Кое е по-добре да кажете: „вие сте невежа“ или „вие сте сведующ“? Ако вие се спрете при един невежа, пътувате по пътя и го питате кой е пътят, той си дигне раменете. Ако се спрете при един, който знае пътя, той ще ви упъти. Тогава питам: кой е умен сега? Ученият, който се спира при невежия, че го пита за пътя, учен човек ли е? Невежият, който презира учения, умен ли е? Например каква е оценката учен ли е, или е невежа? Каква е оценката, какво се показва? Тази соба топла ли е, или студена? Един ще каже, че е студена, друг ще каже, че е топла. Сега въпросът е: топла ли е, или е студена? Единият казва: „Аз предполагам.“ и другият казва: „Аз предполагам.“ Проверете вашето предположение вярно ли е. Казвате: „Той е невежа.“ Опитайте. Ако е невежа, как ще го познаете, че е невежа?
Вие се намирате в положението на един човек, при който се спира друг и му казва: „Слаб човек си, ти нямаш никаква сила.“ Той го поглежда, поусмихне се: „Че от какво съдиш, че нямам сила?“ Казва: „Виждам те.“ „Добре.“ Хваща го за крака, че го дига във въздуха, казва: „Сега как мислиш? Какво виждаш?“ Казва: „Виждам, че се дигам във въздуха. Виждам, че си силен.“ Значи, ако ти си с едно въже, може да дигнеш един човек, ти си силен; ако не може да дигнеш, не си силен. Вие как знаете вашата сила? Вие не може да дигнете един човек нагоре. Казвате: „Аз съм силен човек. Ако хвана въжето, може да те изкарам нагоре по тази макара.“ Тогава моята сила е като твоята. Ти теглиш въжето нагоре, може да ме изтеглиш, ти си силен човек. Ако не може да ме изтеглиш нагоре, ти си слаб човек. Ако аз мога да те тегля, и аз съм силен.
Сега вие седите и казвате, че знаете музика. Музиката има тонове. Вие пеете, никой нищо не ви дава. Като пееш, ти си гладен, не те нахранват хората. Значи не харесват. Певецът трябва да знае дали пее хубаво. Ако е гладувал три деня, като запее, да го нахранят, значи добър певец е. Като пееш хубаво, хората, като те слушат, ще те поканят, казват: „Ела у дома.“ Ще те нахранят. Казват: „Я пак ни попейте.“ После дали си добър музикант, може да познаете – като ви заболи кракът, ще му попеете малко. Той ме послуша, престане да ви боли – вие сте добър певец. Ако пеете, и пак ви боли кракът, не сте добър певец.
Пеене, което не може да повиши трептенията, не е добро, защото болките произтичат от понижение на трептенията. При две хиляди волта електричество, ако прекарате през човека, той умира, може да го убие. Петнайсет хиляди волта електричество минава през човека, и човек остава жив. Как ще го обясните? Теоретически го обясняват, че при две хиляди волта частиците на електричеството са толкоз едри, че като минават през тъканите, се съдират капилярните съдове, разрушават ги. Онези от петдесет–сто хиляди волта са толкоз дребни, че минават през порите, правят масажи, не убиват човека. Има музикални тонове, които човек като изпее, може да се простре на земята. Има известни музикални трептения, които, като изпееш, ще станеш. Вие сте обезсърчени духом, обезсърчил си се, животът няма смисъл. Може да попеете, и веднага да се възстанови вашето състояние. Вие ще кажете: „Сега ми е останало да пея.“ Самата мисъл е обоснована на закона на пеенето. Вие искате да постъпите добре. Но добрата постъпка е обоснована върху музиката, върху музикалните трептения. Вие не може да постъпите добре, ако не сте музикален. Музикалният свят показва един добре уреден, организиран свят, разумно организиран свят. Музиката е изражение на един високо организиран свят. Като пеете, трябва да влезете във връзка с този организиран свят. Вие сега да влезете във връзка, не за в бъдеще, но сега да се оправи. Но невежите и в музиката може да си създадат някое нещастие.
Ако искате да вземете „до“, какво означава „до“? „До“ означава да посееш едно семе в земята, една ябълка, една круша. „До“ означава да направиш добро, да освободиш някого от затвора. „До“ означава да излекуваш болния. „До“ означава да освободиш наскърбения. „До“ означава човек, който е в тъмнината, да му запалиш свещта. Много работи означава „до“. Запример, като изпея „до“, ще запаля лампата. Като изпея „до“, ще освободя затворника от затвора. Но туй да е в съчетание, да имате цяла една гама построена. Основния тон вече имате на цялата гама, по която този тон ще се прояви.
Ако вземете „ре“, вече имате друга гама. Какво означава „ре“? Вие искате да победите някаква мъчнотия, не може да започнете с „до“, с „ре“ ще започнете. Друга гама е вече, ще избереш начин за воюване. Значи една река, която тече, е „ре“. Вятърът, който духа, е „ре“. Цветята, които излизат из земята нагоре, това е „ре“. Плодовете, които капват, това е „ре“. Парите, които се намират, това е „ре“. Как ще намерите изгубените пари, ако не знаеш? „Ре“ като запееш, изгубените пари ще дойдат при тебе. Сега вие се спирате и казвате: как може да бъде това? То е друг въпрос. Сега приказвам, както в „Хиляда и една нощ“.
Сега представете си, че всичките ви столове са така наредени, че има едно въже, като потеглите, столът може да се движи. Казвам, сега мога да ви преместя. Като хвана тази връв, потегля, веднага се подвижвате. Вие се чудите. Така е наредено. Вие влезете в стаята, казвате: „Запалете тези лампи.“ Казвате: „Не може, високи са.“ Ще вземете стълба, качите се горе, не светват. Онзи, който знае, завърти ключа, светне. Като завърти още веднъж ключа, става тъмно. Завърти втори път, пак светне. Значи знанието ви помага. Като завъртите ключа, светне, светлината дойде. Като завъртите още веднъж ключа, тъмнината дойде. Някой път хората, уж са много учени, завъртят ключа два пъти, мисли по-голяма светлина ще дойде, а то стане тъмно. Като завъртиш ключа, не светлина ще имаш, а изгасване ще имаш. Ако завъртиш три пъти, какво ще имаш?
Какво е терца? От „до“ до „ми“ имате терца. Ако имате „до“, завъртите веднъж, „ре“ – два пъти. Като вземете „ми“, какво ще имате? Ще имате светлина. „До“, „ми“, „сол“. „До“, „ми“, „сол“, „до“. От „до“ до „ми“ имате терца. От „сол“ до „до“ имате кварта. Защо, като вземете „до“, „ми“, „сол“, имате терца, а от „сол“ до „до“ е кварта? Какви са побужденията? Квартата е един завършен процес. Квартата е един четириъгълник. Имате и един триъгълник. Този триъгълник трябва да оживее. Това са линии, които показват посоката на движението.
Всеки тон трябва да има сила, трябва да има съдържание, трябва да има смисъл. Или всеки тон трябва да има светлина, трябва да има топлина и трябва да има съдържание, всеки тон трябва да има сила. Тогава в музикално отношение, когато говорим, че музиката възпитава, трябва да знаете да произведете светлина, топлина, сила. Ако произведете светлина, ползва се вашият ум. Ако произведете с тона топлина, ползва се сърцето ви. Ако с тона произведете сила, ползва се тялото.
Та в музиката хората много пъти стават нервни. Защо? Не разбират закона на музиката. Някои музиканти има, които много се тревожат. Имат право, понеже се увеличава тяхната чувствителност, увеличават своето възприятие. Какво значи да се увеличи възприятието? Ти възприемаш повече, а ти трябва по-малко. Следователно излишното се разлива навън, и се образува около тебе кал. Ако вие в едно шише, което съдържа само едно кило, наливате вода, налеете едно кило и после още едно кило, второто кило ще се излее навън. Представете си, че се излее на земята, ще образува кал. И в музиката излишните неща образуват кал. Образува се чувствителност, започва да те дразни. Един тон е много силен. Дразненето произтича от това, че тонът малко раздрусва твоето тъпанче – тази ципица – повече, отколкото трябва. В природата има много голяма икономия. Природата не е пестелива, но голяма икономия има. Никога не трябва да се хаби музикалната енергия. По възможност – най-голяма икономия. Не че в природата има недоимък, но природата не обича разточителност. Изобилие има, но прегрешение е да бъдеш разточителен. Да бъдеш щедър е в реда на нещата, но да бъдеш разточителен, да употребиш една енергия там, дето няма нужда, то е разточителство.
После в говора вие думите не ги казвате музикално. Казвате: „Добро.“ Какъв тон е? „Правда.“ Какъв тон е? „Честност.“ Какъв тон е? „Милосърдие.“ Какъв тон е? Милосърд си, не знаеш какво нещо е милосърдието. Какъв е основният тон на милосърдието? Човек може да бъде милосърд. Мислите ли, че когато вие извадите един лев и го дадете някому, че то е милосърдие? Когато извадите един лев от джоба и дадете на един беден човек, вие сте в положението на един вол, който мучи, толкоз разбирате от музика. Извадиш един лев, и мислиш, че си направил нещо. Ами че като дадеш един лев, то значи – взел си едно камъче и си го турил на друго място. Какво си направил в света? Ти си взел камъчето от правото място и си го турил на кривото място. Като вървиш по пътя, нямаш право да риташ. Ще стъпваш, без да риташ. Щом ти риташ, не е хубаво, ти разместваш света. В света има много хора, които са разместили музикално камъчетата. Има музикално наредени камъчета. Вие наместо да ги наместите, вие ги размествате. Щом ги разместите, усещате се неразположен духом. Туй показва, че сте разместили музикалните камъчета и вашите мисли са разместени.
Сега искате ново възпитание. Съвременните хора, за да имат ново възпитание, трябва да разбират музиката много добре, за да я приложат като възпитателен метод. Ти работата с музика ще свършиш лесно, иначе ще се пънкаш цял ден. Може и седмица, и месеци, и година да се пънкаш, казваш: „Трудна е тази работа, тия хора са неразбрани.“ С музика за пет минути може да я свършиш. Запример много мъчно е да се пее „до“. Как ще пееш? Ти напрежение нямаш отвътре.
Аз давам един пример. Отива един индуски ученик при един от великите учители на Индия, казва: „Учителю, искам да ме научиш нещо за любовта.“ Той един ден говорил за любовта. Учителят мълчи, поглежда го и си заминава, нищо не казва. На втория ден пак отива. Четири–пет деня отива, цяла седмица го безпокои. Учителят му бил здравеняк, хваща го за ръката, завежда го на реката Ганг, че като го хваща за дясната ръка, натиска го във водата, държи го под водата. Той започнал да рита. Изважда го навън. Казва му: „Ти щеше да ме умориш.“ Пита го: „Ти какво почувства?“ „Почувствах голяма нужда за въздух.“ Казва: „Когато почувстваш такава нужда за любовта, ще я намериш.“ За любовта е същият закон. Трябва да почувстваш една необходимост, тогава ще дойде любовта. Ти докато не започнеш да риташ във водата, ти „до“ не може да пееш. То е закон на напрежение. Значи търсиш нещо. Сега не трябва ритане. Вие в този пример ще се спрете, че не трябва да ритате. Но когато човек рита с краката си, той иска да излезе от водата. На този ученик казва: „Ти не трябва да риташ.“ Той трябва да се подигне. Ритането е в кривата посока. Когато човек рита във водата, показва, че трябва да плува. Той не знае как да рита, как да си постави ръцете. Той се мърда и потъва надолу. То не е плуване. Някой път слушам, музиканти пеят. Има музиканти, които с ръцете и с краката мърдат. Виждали ли сте, когато плават, те имат обем, разширение на тялото, за да може да се движи във водата. После, спокойствие трябва да има. Той се стеснява какво ще кажат хората. Аз не пея заради хората, нито вие ще пеете за хората. Ти ще пееш в себе си за онзи Великия закон, който действа в тебе, или ще пеете за Бога, Който те е създал. Като пееш, ще мислиш за Бога. Да пееш и да чувстваш, че имаш сила в себе си. То е хармонично пеене в ума, в сърцето и волята.
Вие седите и казвате: „Как ще се живее?“ Няма какво да живеете. Казвате: „Как ще се живее, как ще се прекара животът?“ Като завъртите онзи ключ, трябва ли да се безпокоите какво ще стане? Като завъртите ключа, какво ще стане? Много енергия щяла да иде. Не е въпрос за енергията. Колко енергия ще се иждиви? Природата е щедра, но тази енергия не трябва да се изразходва напразно. Нищо повече. За милиони енергия може да изтече. Ако тази енергия отишла намясто, то е щедростта на природата, но ако отишла, без да е принесла добро, без да се постигнало нещо, то е разточителност.
Та казвам, в музиката аз вземам терцата като основа. Що е терцата? Три тона, които имат един потенциал. „Ре“ е потенциал, „ре“ е основа. Ако „ре“ го няма, тогава не може да съществува и терцата. Какво е квартата? Тя има два потенциала. Тази енергия е в запас, тя отпосле ще се прояви. Защото, ако вземете, между „до“ и „ми“ имате един потенциал. Между „ре“ и „фа“ тогава какъв е потенциалът? Между „ми“ и „сол“ „фа“ е потенциал. Така щото всеки един от вас може да бъде потенциал. Потенциал е даден човек, който може да ви бъде в услуга. Добрият човек, то е потенциал, той може да ви бъде в услуга. В дадения порядък между „до“ и „ми“ „ре“ е, което може да помогне на терцата. Ако „ре“ не съществува, тази терца не може да се вземе правилно.
Как бихте го приложили това? Аз туй ви говоря само за закона на възпитанието. Сега, като говоря за „до“, то е малко отвлечео. „До“ наричам основен тон. За мене любовта е основният тон, тя има напрежение. Искам тази любов да я проявя като милосърдие. Милосърдието е „ми“ вече. Трябва да имам сила. Тогава, имам любов и милосърдие, кой ще бъде потенциалът? Защото в любовта трябва да имаш желание да се проявиш навън, да проявиш милосърдие, да направиш услуга някому. Тогава коя дума ще започне с „ре“? Потенциал кой ще бъде? В дадения случай правдата е потенциал. Любов, правда, милосърдие. В тебе има едно чувство на справедливост, искаш да помогнеш някому. Правдата е един потенциал, който те заставя да я проявиш.
Щом пееш музикално, значи ти си приложил закона. Музиката показва, че нещата са приложени. Защо трябва да проявим пеенето? Разбираме приложение на Божествения ред на нещата. За мене музиката е приложение. Казва: аз съм музикален. Музиката показва приложение. Щом прилагаш нещата, ти си музикален, щом не прилагаш нещата, ти не си музикален. За да приложиш нещата, трябва да разбираш.
Значи вземаш основния тон, любовта. Като дойде, тя е вече сила. Тогава имаш правдата – един потенциал. Имаш и милосърдието, към което се стремиш, имаш известно постижение. Този човек, на когото ти направиш едно добро, казваш: „Защо ще му направя добро?“ Ти като направиш добро, то е вече в твоя услуга. Аз създавам един свят, л. Л-то досега не съществуваше, аз му давам съществувание, но то е в моя услуга. Ю не съществуваше, аз му давам съществувание, но то е в моя услуга. Б-то не съществуваше, създавам го, и то е в моя услуга. О-то не съществуваше, създавам го, и то е в моя услуга. Създавам и в-то, и то е в моя услуга. Нещата, които създавам, са в моя услуга. Любов.
Ти като напишеш някому думата любов,
започва да му трепери сърцето. Като напишеш думата любов на един камък, на един вол, който мучи, на една кокошка, която кудкудяка, на един паун, който кряка, на една гарга, която грачи, напишеш на едно разумно същество, което очаква първия лъч на слънцето, като му напишеш думата любов, веднага ще се зарадва. То е един хубав плод, който ти създаваш.
Когато човек пее, той създава нещо. Щом създаваш нещо, то става вече сила. Като направиш добро някому, този човек ти го имаш вече на страната си. Сега и в музикално отношение всяка една мисъл, която вие създавате в себе си, тя е вече във ваша полза. Казвате: що е мисъл? Ако не съм музикален, то е друг въпрос. Щом искам да създам в себе си един характер, ти ще проявиш хубавите мисли. Всяка една мисъл сама по себе си е сила.
Музиката, като се изучава по този начин, ще помогне да изучите духовния език и Божествения език. Ти не може да изучиш Божествения език, ако не разбираш музиката.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Двадесет и четвърта лекция на Младежкия окултен клас
19 април 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев
„Всичко в живота е постижимо“
„Сила жива“
Имате ли зададена тема? „Имаме.“ Четете. ( Прочете се тeмата „Малки и големи придобивки“.)
Какво разбирате под думата придобивка? В обикновен смисъл на думата какво разбирате под думата малка придобивка? Придобивката принадлежи на физическия свят. Придобивка е общо казано.
Запример в музиката каква е разликата между един тон от първата октава, от втората октава, от трета октава? Запример тонът „до“ в различните октави по какво се отличава?
до : ми
ре : фа
ми : сол
фа : ла
сол : си
ла : до
си : ре
Какво представят тия ноти? Терци. Какво е терцата? Музиката, тя не принадлежи на физическия свят, тя има духовен произход. Музиката е вече един организиран свят, в който нещата стават веднага, погрешки се правят бързо и бързо се поправят. Колко време ще ви вземе вие да поправите една погрешка, направена в „до“? Колко трептения има „до“ в съвременната музика, шестнайсет или трийсет и две? Каква е разликата между шестнайсет и трийсет и две? Един тон от шестнайсет трептения, той не е мек тон. С шестнайсет трептения тон е силен, без да съдържа мекота. Тон с трийсет и две трептения съдържа мекота. Значи със силните тонове може да се проявиш. Силното е проява. Мекото какво прави? Мекото се огъва. Кой е мек? Водата нали е мека. Водата, като срещне съпротивление, завие, прави всичките лъкатушения, в течно състояние е. Меките неща са течности, силните неща са твърди.
Сега някои неща са неясни, защото има неща, които са отвлечени, нямат приложение. Може да ви разправям за движението на земята, за пространството, да ви разправям след хиляди години къде ще бъде земята, какво ще ви ползва сега това? А може да имате едно знание, което да ви ползва сега в дадения случай. Да кажем, вие може да сте гладен и в същия момент вие да се нахраните. Може да ви разправям за някои знания, които са хубави, но ни най-малко няма нищо да ви допринесат в дадения случай от това, от което вие се нуждаете.
Сега какво ще ви ползва, ако вие пеете? Вземете „до“, „ми“, какво ще ви ползва? „До“ мек тон ли е? „До“ не е мек тон. Той е бомба, която се пръска. „До“ е семе, което пониква. Когато искаш да преодолееш някаква мъчнотия в живота, трябва да имаш импулс. „До“ показва импулс, който човек трябва да има. В музиката не знаят закона на „до“-то за какво да го приложат – пее се обикновено. Допуснете, че вие се облечете с една дреха хубаво, какво може да ви донесе дрехата? Тази дреха ще запази до известна степен вашата топлина, повече от това дрехата не може да ви донесе. Каква друга сила може да ви предаде? Ако приемете една храна в себе си и ако се облечете с една дреха, каква е разликата? От възприетата храна вече ще придобиете една сила. Тогава разликата в какво седи? Храната, която приемате, ще ви даде нещо. Дрехата, която обличате, тя само ще запази нещо. Дрехата нищо не придава, но само запазва. Тогава какъв е характерът на храната? Храната е щедра, а дрехата е пестелива. Вие казвате: дреха. Ако ви попитат какво отношение има дрехата? Тя е пестелива, следователно пести енергията. Храната, която приемате, тя кредитира, дава нещо от себе си.
Казвам, всяка една дума в дадения случай може или да ви предаде нещо, или да ви отнеме нещо. Представете си, че вие казвате някому: „Ти си невежа.“ Тази дума какво предава? Вие казвате: „Ти си невежа.“ След като кажете, че той е невежа, вие констатирате един факт. Какво сте придобили вие или какво е придобил събеседникът ви? Казвате: „Вие сте невежа, не разбирате тази работа.“ Кое е по-добре да кажете: „вие сте невежа“ или „вие сте сведующ“? Ако вие се спрете при един невежа, пътувате по пътя и го питате кой е пътят, той си дигне раменете. Ако се спрете при един, който знае пътя, той ще ви упъти. Тогава питам: кой е умен сега? Ученият, който се спира при невежия, че го пита за пътя, учен човек ли е? Невежият, който презира учения, умен ли е? Например каква е оценката учен ли е, или е невежа? Каква е оценката, какво се показва? Тази соба топла ли е, или студена? Един ще каже, че е студена, друг ще каже, че е топла. Сега въпросът е: топла ли е, или е студена? Единият казва: „Аз предполагам.“ и другият казва: „Аз предполагам.“ Проверете вашето предположение вярно ли е. Казвате: „Той е невежа.“ Опитайте. Ако е невежа, как ще го познаете, че е невежа?
Вие се намирате в положението на един човек, при който се спира друг и му казва: „Слаб човек си, ти нямаш никаква сила.“ Той го поглежда, поусмихне се: „Че от какво съдиш, че нямам сила?“ Казва: „Виждам те.“ „Добре.“ Хваща го за крака, че го дига във въздуха, казва: „Сега как мислиш? Какво виждаш?“ Казва: „Виждам, че се дигам във въздуха. Виждам, че си силен.“ Значи, ако ти си с едно въже, може да дигнеш един човек, ти си силен; ако не може да дигнеш, не си силен. Вие как знаете вашата сила? Вие не може да дигнете един човек нагоре. Казвате: „Аз съм силен човек. Ако хвана въжето, може да те изкарам нагоре по тази макара.“ Тогава моята сила е като твоята. Ти теглиш въжето нагоре, може да ме изтеглиш, ти си силен човек. Ако не може да ме изтеглиш нагоре, ти си слаб човек. Ако аз мога да те тегля, и аз съм силен.
Сега вие седите и казвате, че знаете музика. Музиката има тонове. Вие пеете, никой нищо не ви дава. Като пееш, ти си гладен, не те нахранват хората. Значи не харесват. Певецът трябва да знае дали пее хубаво. Ако е гладувал три деня, като запее, да го нахранят, значи добър певец е. Като пееш хубаво, хората, като те слушат, ще те поканят, казват: „Ела у дома.“ Ще те нахранят. Казват: „Я пак ни попейте.“ После дали си добър музикант, може да познаете – като ви заболи кракът, ще му попеете малко. Той ме послуша, престане да ви боли – вие сте добър певец. Ако пеете, и пак ви боли кракът, не сте добър певец.
Пеене, което не може да повиши трептенията, не е добро, защото болките произтичат от понижение на трептенията. При две хиляди волта електричество, ако прекарате през човека, той умира, може да го убие. Петнайсет хиляди волта електричество минава през човека, и човек остава жив. Как ще го обясните? Теоретически го обясняват, че при две хиляди волта частиците на електричеството са толкоз едри, че като минават през тъканите, се съдират капилярните съдове, разрушават ги. Онези от петдесет–сто хиляди волта са толкоз дребни, че минават през порите, правят масажи, не убиват човека. Има музикални тонове, които човек като изпее, може да се простре на земята. Има известни музикални трептения, които, като изпееш, ще станеш. Вие сте обезсърчени духом, обезсърчил си се, животът няма смисъл. Може да попеете, и веднага да се възстанови вашето състояние. Вие ще кажете: „Сега ми е останало да пея.“ Самата мисъл е обоснована на закона на пеенето. Вие искате да постъпите добре. Но добрата постъпка е обоснована върху музиката, върху музикалните трептения. Вие не може да постъпите добре, ако не сте музикален. Музикалният свят показва един добре уреден, организиран свят, разумно организиран свят. Музиката е изражение на един високо организиран свят. Като пеете, трябва да влезете във връзка с този организиран свят. Вие сега да влезете във връзка, не за в бъдеще, но сега да се оправи. Но невежите и в музиката може да си създадат някое нещастие.
Ако искате да вземете „до“, какво означава „до“? „До“ означава да посееш едно семе в земята, една ябълка, една круша. „До“ означава да направиш добро, да освободиш някого от затвора. „До“ означава да излекуваш болния. „До“ означава да освободиш наскърбения. „До“ означава човек, който е в тъмнината, да му запалиш свещта. Много работи означава „до“. Запример, като изпея „до“, ще запаля лампата. Като изпея „до“, ще освободя затворника от затвора. Но туй да е в съчетание, да имате цяла една гама построена. Основния тон вече имате на цялата гама, по която този тон ще се прояви.
Ако вземете „ре“, вече имате друга гама. Какво означава „ре“? Вие искате да победите някаква мъчнотия, не може да започнете с „до“, с „ре“ ще започнете. Друга гама е вече, ще избереш начин за воюване. Значи една река, която тече, е „ре“. Вятърът, който духа, е „ре“. Цветята, които излизат из земята нагоре, това е „ре“. Плодовете, които капват, това е „ре“. Парите, които се намират, това е „ре“. Как ще намерите изгубените пари, ако не знаеш? „Ре“ като запееш, изгубените пари ще дойдат при тебе. Сега вие се спирате и казвате: как може да бъде това? То е друг въпрос. Сега приказвам, както в „Хиляда и една нощ“.
Сега представете си, че всичките ви столове са така наредени, че има едно въже, като потеглите, столът може да се движи. Казвам, сега мога да ви преместя. Като хвана тази връв, потегля, веднага се подвижвате. Вие се чудите. Така е наредено. Вие влезете в стаята, казвате: „Запалете тези лампи.“ Казвате: „Не може, високи са.“ Ще вземете стълба, качите се горе, не светват. Онзи, който знае, завърти ключа, светне. Като завърти още веднъж ключа, става тъмно. Завърти втори път, пак светне. Значи знанието ви помага. Като завъртите ключа, светне, светлината дойде. Като завъртите още веднъж ключа, тъмнината дойде. Някой път хората, уж са много учени, завъртят ключа два пъти, мисли по-голяма светлина ще дойде, а то стане тъмно. Като завъртиш ключа, не светлина ще имаш, а изгасване ще имаш. Ако завъртиш три пъти, какво ще имаш?
Какво е терца? От „до“ до „ми“ имате терца. Ако имате „до“, завъртите веднъж, „ре“ – два пъти. Като вземете „ми“, какво ще имате? Ще имате светлина. „До“, „ми“, „сол“. „До“, „ми“, „сол“, „до“. От „до“ до „ми“ имате терца. От „сол“ до „до“ имате кварта. Защо, като вземете „до“, „ми“, „сол“, имате терца, а от „сол“ до „до“ е кварта? Какви са побужденията? Квартата е един завършен процес. Квартата е един четириъгълник. Имате и един триъгълник. Този триъгълник трябва да оживее. Това са линии, които показват посоката на движението.
Всеки тон трябва да има сила, трябва да има съдържание, трябва да има смисъл. Или всеки тон трябва да има светлина, трябва да има топлина и трябва да има съдържание, всеки тон трябва да има сила. Тогава в музикално отношение, когато говорим, че музиката възпитава, трябва да знаете да произведете светлина, топлина, сила. Ако произведете светлина, ползва се вашият ум. Ако произведете с тона топлина, ползва се сърцето ви. Ако с тона произведете сила, ползва се тялото.
Та в музиката хората много пъти стават нервни. Защо? Не разбират закона на музиката. Някои музиканти има, които много се тревожат. Имат право, понеже се увеличава тяхната чувствителност, увеличават своето възприятие. Какво значи да се увеличи възприятието? Ти възприемаш повече, а ти трябва по-малко. Следователно излишното се разлива навън, и се образува около тебе кал. Ако вие в едно шише, което съдържа само едно кило, наливате вода, налеете едно кило и после още едно кило, второто кило ще се излее навън. Представете си, че се излее на земята, ще образува кал. И в музиката излишните неща образуват кал. Образува се чувствителност, започва да те дразни. Един тон е много силен. Дразненето произтича от това, че тонът малко раздрусва твоето тъпанче – тази ципица – повече, отколкото трябва. В природата има много голяма икономия. Природата не е пестелива, но голяма икономия има. Никога не трябва да се хаби музикалната енергия. По възможност – най-голяма икономия. Не че в природата има недоимък, но природата не обича разточителност. Изобилие има, но прегрешение е да бъдеш разточителен. Да бъдеш щедър е в реда на нещата, но да бъдеш разточителен, да употребиш една енергия там, дето няма нужда, то е разточителство.
После в говора вие думите не ги казвате музикално. Казвате: „Добро.“ Какъв тон е? „Правда.“ Какъв тон е? „Честност.“ Какъв тон е? „Милосърдие.“ Какъв тон е? Милосърд си, не знаеш какво нещо е милосърдието. Какъв е основният тон на милосърдието? Човек може да бъде милосърд. Мислите ли, че когато вие извадите един лев и го дадете някому, че то е милосърдие? Когато извадите един лев от джоба и дадете на един беден човек, вие сте в положението на един вол, който мучи, толкоз разбирате от музика. Извадиш един лев, и мислиш, че си направил нещо. Ами че като дадеш един лев, то значи – взел си едно камъче и си го турил на друго място. Какво си направил в света? Ти си взел камъчето от правото място и си го турил на кривото място. Като вървиш по пътя, нямаш право да риташ. Ще стъпваш, без да риташ. Щом ти риташ, не е хубаво, ти разместваш света. В света има много хора, които са разместили музикално камъчетата. Има музикално наредени камъчета. Вие наместо да ги наместите, вие ги размествате. Щом ги разместите, усещате се неразположен духом. Туй показва, че сте разместили музикалните камъчета и вашите мисли са разместени.
Сега искате ново възпитание. Съвременните хора, за да имат ново възпитание, трябва да разбират музиката много добре, за да я приложат като възпитателен метод. Ти работата с музика ще свършиш лесно, иначе ще се пънкаш цял ден. Може и седмица, и месеци, и година да се пънкаш, казваш: „Трудна е тази работа, тия хора са неразбрани.“ С музика за пет минути може да я свършиш. Запример много мъчно е да се пее „до“. Как ще пееш? Ти напрежение нямаш отвътре.
Аз давам един пример. Отива един индуски ученик при един от великите учители на Индия, казва: „Учителю, искам да ме научиш нещо за любовта.“ Той един ден говорил за любовта. Учителят мълчи, поглежда го и си заминава, нищо не казва. На втория ден пак отива. Четири–пет деня отива, цяла седмица го безпокои. Учителят му бил здравеняк, хваща го за ръката, завежда го на реката Ганг, че като го хваща за дясната ръка, натиска го във водата, държи го под водата. Той започнал да рита. Изважда го навън. Казва му: „Ти щеше да ме умориш.“ Пита го: „Ти какво почувства?“ „Почувствах голяма нужда за въздух.“ Казва: „Когато почувстваш такава нужда за любовта, ще я намериш.“ За любовта е същият закон. Трябва да почувстваш една необходимост, тогава ще дойде любовта. Ти докато не започнеш да риташ във водата, ти „до“ не може да пееш. То е закон на напрежение. Значи търсиш нещо. Сега не трябва ритане. Вие в този пример ще се спрете, че не трябва да ритате. Но когато човек рита с краката си, той иска да излезе от водата. На този ученик казва: „Ти не трябва да риташ.“ Той трябва да се подигне. Ритането е в кривата посока. Когато човек рита във водата, показва, че трябва да плува. Той не знае как да рита, как да си постави ръцете. Той се мърда и потъва надолу. То не е плуване. Някой път слушам, музиканти пеят. Има музиканти, които с ръцете и с краката мърдат. Виждали ли сте, когато плават, те имат обем, разширение на тялото, за да може да се движи във водата. После, спокойствие трябва да има. Той се стеснява какво ще кажат хората. Аз не пея заради хората, нито вие ще пеете за хората. Ти ще пееш в себе си за онзи Великия закон, който действа в тебе, или ще пеете за Бога, Който те е създал. Като пееш, ще мислиш за Бога. Да пееш и да чувстваш, че имаш сила в себе си. То е хармонично пеене в ума, в сърцето и волята.
Вие седите и казвате: „Как ще се живее?“ Няма какво да живеете. Казвате: „Как ще се живее, как ще се прекара животът?“ Като завъртите онзи ключ, трябва ли да се безпокоите какво ще стане? Като завъртите ключа, какво ще стане? Много енергия щяла да иде. Не е въпрос за енергията. Колко енергия ще се иждиви? Природата е щедра, но тази енергия не трябва да се изразходва напразно. Нищо повече. За милиони енергия може да изтече. Ако тази енергия отишла намясто, то е щедростта на природата, но ако отишла, без да е принесла добро, без да се постигнало нещо, то е разточителност.
Та казвам, в музиката аз вземам терцата като основа. Що е терцата? Три тона, които имат един потенциал. „Ре“ е потенциал, „ре“ е основа. Ако „ре“ го няма, тогава не може да съществува и терцата. Какво е квартата? Тя има два потенциала. Тази енергия е в запас, тя отпосле ще се прояви. Защото, ако вземете, между „до“ и „ми“ имате един потенциал. Между „ре“ и „фа“ тогава какъв е потенциалът? Между „ми“ и „сол“ „фа“ е потенциал. Така щото всеки един от вас може да бъде потенциал. Потенциал е даден човек, който може да ви бъде в услуга. Добрият човек, то е потенциал, той може да ви бъде в услуга. В дадения порядък между „до“ и „ми“ „ре“ е, което може да помогне на терцата. Ако „ре“ не съществува, тази терца не може да се вземе правилно.
Как бихте го приложили това? Аз туй ви говоря само за закона на възпитанието. Сега, като говоря за „до“, то е малко отвлечео. „До“ наричам основен тон. За мене любовта е основният тон, тя има напрежение. Искам тази любов да я проявя като милосърдие. Милосърдието е „ми“ вече. Трябва да имам сила. Тогава, имам любов и милосърдие, кой ще бъде потенциалът? Защото в любовта трябва да имаш желание да се проявиш навън, да проявиш милосърдие, да направиш услуга някому. Тогава коя дума ще започне с „ре“? Потенциал кой ще бъде? В дадения случай правдата е потенциал. Любов, правда, милосърдие. В тебе има едно чувство на справедливост, искаш да помогнеш някому. Правдата е един потенциал, който те заставя да я проявиш.
Щом пееш музикално, значи ти си приложил закона. Музиката показва, че нещата са приложени. Защо трябва да проявим пеенето? Разбираме приложение на Божествения ред на нещата. За мене музиката е приложение. Казва: аз съм музикален. Музиката показва приложение. Щом прилагаш нещата, ти си музикален, щом не прилагаш нещата, ти не си музикален. За да приложиш нещата, трябва да разбираш.
Значи вземаш основния тон, любовта. Като дойде, тя е вече сила. Тогава имаш правдата – един потенциал. Имаш и милосърдието, към което се стремиш, имаш известно постижение. Този човек, на когото ти направиш едно добро, казваш: „Защо ще му направя добро?“ Ти като направиш добро, то е вече в твоя услуга. Аз създавам един свят, л. Л-то досега не съществуваше, аз му давам съществувание, но то е в моя услуга. Ю не съществуваше, аз му давам съществувание, но то е в моя услуга. Б-то не съществуваше, създавам го, и то е в моя услуга. О-то не съществуваше, създавам го, и то е в моя услуга. Създавам и в-то, и то е в моя услуга. Нещата, които създавам, са в моя услуга. Любов.
Ти като напишеш някому думата любов,
започва да му трепери сърцето. Като напишеш думата любов на един камък, на един вол, който мучи, на една кокошка, която кудкудяка, на един паун, който кряка, на една гарга, която грачи, напишеш на едно разумно същество, което очаква първия лъч на слънцето, като му напишеш думата любов, веднага ще се зарадва. То е един хубав плод, който ти създаваш.Когато човек пее, той създава нещо. Щом създаваш нещо, то става вече сила. Като направиш добро някому, този човек ти го имаш вече на страната си. Сега и в музикално отношение всяка една мисъл, която вие създавате в себе си, тя е вече във ваша полза. Казвате: що е мисъл? Ако не съм музикален, то е друг въпрос. Щом искам да създам в себе си един характер, ти ще проявиш хубавите мисли. Всяка една мисъл сама по себе си е сила.
Музиката, като се изучава по този начин, ще помогне да изучите духовния език и Божествения език. Ти не може да изучиш Божествения език, ако не разбираш музиката.
„Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.“
Двадесет и четвърта лекция на Младежкия окултен клас
19 април 1940 г., петък, 5 ч сутринта
София – Изгрев