Да имате любов
Да имате любов
СТАР ПРАВОПИС 
На едно място в Евангелието Христос казва: „Да имате любов един към друг“.
Няма по-велико нещо в света от Любовта. Но в Любовта има и смущения. Всеки се оплаква, че не го обичат, както трябва. За да те обича някой, ти трябва да заслужаваш. Любовта е нещо ценно, което не се дава всякога.
От какво произтичат смущенията? – От безлюбие. Съществуват три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е в Евангелието: „Да се не смущава сърцето ти“. Вярно е, че човек не трябва да се смущава, но как да не се смущава, когато няма пари? Как да не се смущава длъжникът, когато кредиторът му иска в определен срок да си плати дълга? Какъв е цярът да се не смущава сърцето ви? Христос дава цяр против смущението, като казва: „Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!“ Защо трябва човек да се цери от смущението? Смущението парализира човешкия организъм. Много органически болести се дължат на вътрешното смущение в човека.
Често лекарите говорят за кръвно налягане. В зависимост от смущението, в човека съществува сърдечно, умствено и волево налягане. Само по себе си налягането не е лошо нещо. Сложиш товар на гърба си и усещаш налягане. Някой иска нещо от тебе – налага се. Въпреки това хората се страхуват от кръвното налягане. Защо се страхуват? – Защото се предизвиква от нечиста, венозна кръв, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Кръвното налягане се цери лесно, с пиявици. Как се церят, обаче, сърдечното и умственото смущения? Те засягат сърцето, дихателната система и кръвоносните съдове. Много хора умират преждевременно, благодарение на кръвното налягане. Затова, именно, Христос казва да се избягват всички видове смущения. Щом имате Любов, смущенията бягат от вас. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте повод да ви защитава някой слаб човек. Ако слабият ви защитава, вие ще бъдете бити на общо основание. Ако ви защитава някой, той трябва да бъде силен. Мнозина търсят защита в парите, в дрехите, в къщите си. Обаче, ако изгубят парите, дрехите и къщите си, те се смущават. Защо се смущават? – Защото са разчитали на слаби средства.
Хората изпадат в смущения, мъчнотии, тревоги и казват: „Не мога да направя това или онова“. Те не се познават. Те могат да направят всичко. – Кога? – Когато се намерят в безизходно положение. В това отношение човек постъпва като котката, която е голяма аристократка. Ако на пътя ѝ се изпречи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я и затова обикаля оттук-оттам, докато намери свободен път. Обаче, ако се намери в голямо затруднение и два метра височина да ѝ се изпречи, веднага ще я прескочи. И човек, като котката, търси лесния път; ако се намери в голямо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. За пример, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния път в живота и мисли, че не може да изпълни някакво голямо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето ѝ пожелае. Детето ѝ казва: „Ти обеща, че ще се грижиш за мене и с любов ще изпълниш всичките си задължения, защото аз искам да живея“. Майката се въоръжава със сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нещо от задълженията си към детето си, тя страда и се смущава. „Да не се смущава сърцето ви.“ – Защо? – Защото някои смущения стават причина за подпушване на известни енергии, които текат в човешкия организъм – в неговото сърце, в неговия ум и в цялата му нервна система. Човек е акумулатор, в който се преплитат енергии. В математическо отношение човек представлява една от най-сложните формули. Който може да преведе тази формула в геометрически образ, той има вече ясна представа за човека.
„Да се не смущава сърцето ви.“ – Защо? – Защото смущенията внасят особен род киселина в човешкия организъм, които го разрушават. Като се смущава за маловажни работи, човек губи най-хубавите си чувства. Когато влезе в умствения свят, човек започва да си чертае план за някакво постижение. За пример, той иска да стане силен човек и развива мускулите си, да бъдат яки, здрави. Идеалът на този човек е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за един американец, че могъл да вдига на ръце един кон и едно конче. Колкото и да бил силен, намерил се по-силен от него, който могъл да вдига два коня и едно конче. Трябва ли първият юнак да се смущава, че някой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигат много по-големи тежести от най-силния човек. Значи във физическо отношение човек разполага с известен мащаб от сила, с която може да се хвали. Сегашните машини надминават неговата сила. Важно е човек да бъде силен в духовно отношение. В това се състои смисълът на живота.
Съвременните хора имат доста мъчнотии от миналото, вследствие на което са дошли до положение на постоянни войни: мъже и жени воюват помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавите от своя страна се делят на партии, които също воюват помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнат партиите, за да се освободи светът от борби. Има нещо ново, което идва сега и което трябва да се изучава. Лесно е да намериш грешките на хората. Лесно е да кажеш, че някой не живее добре. Лесно е да кажеш на някого, че трябва да обича. Знаете ли колко мъчно е да обичаш човека?
Представете си, че някой ви заповядва да ядете сух, мухлясъл хляб. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадат пресен, доброкачествен хляб, ще го ядете доброволно, без принуждение. Следователно не е лесно да върши човек нещо по принуждение. То е все едно, да му дадат мухлясъл хляб и да му заповядат да го яде. Днес повечето неща стават чрез принуждение. Това показва, че ние живеем в епохата на принуждението.
Идва нова епоха в света, която пресява хората. Това е епохата на Любовта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате някого и в тази любов губите силата си, любовта не е на място. Ако в любовта и двамата искат само да печелят, любовта им не е на място. В любовта и печалбата, и загубата са на място. В любовта и който обича, печели и когото обичат, също печели. Значи в любовта и двамата печелят; в безлюбието и двамата губят. Това е новото определение на Любовта. Ето защо, дойдете ли до Любовта, ще знаете, че които се обичат, печелят и във физическо, и в сърдечно, и в умствено отношение.
Някой се хвали, че има голяма любов. Каква любов е тази, при която човек плаче? Ще кажете, че човек плаче от умиление. Добре е да плаче човек от умиление, но плачът от умиление съживява мъртвия, а плачът без умиление умъртвява хората. Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора плачат от любов, земята би се превърнала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов. Това е мое мнение. Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху някое дърво или растение, те ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човека, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов.
Като изучавам хората, аз търся причините за техните смущения. Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите пасоми, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя си въобразява как той ще я гледа като царица, как ще живее в палат, обиколена със слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето ѝ се разваля, тя се разочарова и казва: „Лош човек излезе моят възлюбен. Не струва човек да се жени. Няма смисъл човек да обича“. Тя обвинява любовта. Това, което тя нарича любов, не е никаква любов.
Следователно, ако някой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той Любовта. Ако я оценява, Любовта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, няма да дойде. Който оценява Любовта и я възприема правилно, той е доволен от всичко. Каква любов е тази, която прави хората недоволни? От хиляди години насам Бог проявява Любовта си и всички хора са недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволен, дядото и бабата също са били недоволни. И децата, които се раждат, са недоволни. Че наистина и дядото е бил недоволен, виждаме по това, че е грешил. Доволният човек не греши. Ще каже някой, че умира от любов към Христос. Ние се нуждаем от хора, които живеят за Христос, а не от такива, които умират за Него. Момата казва, че умира от любов към възлюбения си. Кое ѝ дава повод да умира от любов за него? Каква полза ще принесе на някого, че умира от любов? Така не се говори. Това не е логическа реч. За предпочитане е човек да живее без аргументирана реч, отколкото да умре с аргументирана реч. И тъй, ние говорим за онази Любов, която изисква живот от нас. Ние говорим за онази Любов, която носи живот за всички хора. Тази Любов е Божествена. Откъдето и да дойде, тя носи живот в себе си. Не мислете, че тя ще дойде само от едно място. Не, тя ще дойде от животните, от растенията, от дърветата, от камъните. Тя ще дойде от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, откъдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че Любовта ще дойде отгоре. Как разбирате вие думата „отгоре“? Със самолет ли ще слезе Любовта? Ако е въпрос за самолета, ние виждаме какво слиза от съвременните самолети. Те снасят отгоре своите яйца. Вие знаете какво правят тия яйца. Те умъртвяват хората, а не носят живот. Те носят смърт за човечеството. Какво ще кажете за тия самолети? Не само самолетите, но и пушките, и топовете снасят яйца, които умъртвяват. В този смисъл тия изобретения са женски, понеже раждат, т.е. снасят яйца. Оттук можем да кажем, че светът се е развалил от жени, които раждат. Не ме разбирайте криво. Аз говоря за жената в друг смисъл, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица също снася яйца. Нейните яйца бяха най-големи. Но сега има яйца още по-големи от тия на камилската птица. Те тежат до две хиляди килограма. Където падне това яйце, причинява големи пакости. Аз не съм против самолетите, против пушките и оръдията, но искам техните яйца да допринасят благо за човечеството. Където падне това яйце, да поникне нещо хубаво – обувки, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли колко струва едно от тия яйца? Като се превърне в пари, то задоволява нуждите на много хора. Тогава всеки ще каже: Дойдоха Божествените птици и донесоха на всеки човек подаръци. Кой няма да се радва на такава птица и на нейните яйца? Обаче от яйцата на сегашните птици, които са се превърнали в машини, всеки бяга. Всеки тича да се скрие някъде, да не го засегне някое парче от тях. Страшни са сегашните яйца! Където паднат, рушат, разорават земята на голяма дълбочина.
Като изучавате живота, виждате, че най-лесните неща се изпълняват най-мъчно. Най-хубавите неща създават тягостни състояния. За пример, срещне ме някой и ми казва, че съм много добър. Защо ми казва това? Ако наистина съм добър, аз зная това. Но той има някаква користна цел. Щом каже, че съм много добър, след това добавя: „Можеш ли да ми помогнеш в нещо?“ Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съм добър. Значи, ако не му помогна, веднага ставам лош. Добър съм, докато взима нещо от мене. Щом нищо не взима, ставам лош. Ние трябва да дойдем до положение, да благодарим за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бъдат правилни. Ето защо, когато казвате, че един човек е много добър, или много лош, вие трябва да имате мярка, с която да определите неговата доброта или лошавина. Коя е мярката, според която определяте качествата на нещата? Когато кажете, че обичате някого повече от всички хора, вие нямате мащаб, с който да мерите нещата. Колко го обичате? Повече от всички хора? Това не е още мярка. Друг е въпросът, ако кажете на някого, че го обичате като себе си. Като „себе си“, това е мащаб, който всички познават. Да обичаш някого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичта внася разположение в човека, а не тревога. Когато помислиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря широк, красив свят.
Следователно Любовта отваря очите на човека, да вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Само любящият има отворени очи. Той вижда, както астрономите виждат и най-малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда и най-малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда това, което хората с просто око не виждат. Той насочва своя телескоп към небето и вижда звездите, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звездите някои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че наистина Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер със своя телескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всяка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всякакво обезсърчение. Добре е да бъде човек астроном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.
Съвременният човек трябва да дойде до широко разбиране на нещата, а главно на Любовта. Той трябва да реши задачите си правилно. Ако е въпрос за професора, той правилно и лесно решава задачите си. Ученикът, обаче, забърква задачите си, не ги решава правилно. Не е лесно човек да реши задачите на Любовта. Ако не можете да обичате един бръмбар, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и човека. Видът на росната капка трябва да привлича вниманието на човека, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. В росната капка има нещо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите един цвят и той трябва да спре вниманието ви. Всеки цвят възприема нещо велико от Божествения свят, с което заслужава вниманието на човека. След милиони години този цвят ще се превърне в някой архангел. Като видите едно цвете, казвате, че е нещо обикновено, просто. Обаче то има такъв аромат, какъвто човек няма. В дадения случай цветето е по-учено от човека. От човека зависи как гледа на нещата. Ако обича всичко, което Бог е създал, той навсякъде вижда Божественото и го цени. Сегашните хора трябва да спрат вниманието си върху онова, което Бог е създал. А всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсякъде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намерим Бога, ние трябва да обичаме всичко онова, което Той е създал. Да обичате всички, това значи да обичате Едного.
Ще кажете, че това е мъчна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдат до положение да обичат всички, земята ще се превърне на рай. При това положение човек може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовта прави човека мощен. И сегашните хора се обичат, говорят за любов, но се мъчат. Виждате, че някой пъшка, мъчи се, не знае, дали го обичат. Каква любов е тази, която измъчва хората? Те се мъчат, защото се съмняват в любовта. Те се питат, дали Бог ги обича, или не. Няма защо да се съмнявате. Има един признак, по който познавате хората на Любовта. Те разнасят особен аромат. От тях се отделя особено ухание, особен нектар, който с години не можете да забравите. Достатъчно е един път да усетите това ухание, за да пожелаете и втори път да го помиришете. Ще кажете, че за Любовта не се говори. Съгласен съм с това. Обаче трябва да знаете, че Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Тя прилича на онези малки искри, които никой не вижда. Като се разгорят, всичко започва да гори. Стане ли огънят голям, всички го виждат. Любовта има две запалки. Като се докоснеш до едната, любовта започва да дими, да пуши, без да издава светлина. Тази любов е най-опасна. Ние я наричаме „сляпа любов“. Щом се докоснеш до втората запалка, любовта веднага започва да гори, при което се отделя мека, приятна светлина. Това е Любовта, на която очите са отворени. Тя вижда не само напред, но и назад. Погледне ли те веднъж, ти веднага тръгваш след нея и започваш да се въртиш наоколо ѝ, както земята се върти около слънцето. Ако престане да се върти около слънцето, земята ще хвръкне далеч от него, на милиони километри. На същото основание казвам: Ако човек обича хората, без да вижда Бог в тях, той ще хвръкне някъде из пространството, т.е. ще умре. Той ще се намери на километри далеч от центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближните си, обичайте Бога в тях. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина на нещата. Както аз ви говоря, така всеки може да ви говори, но вие трябва да различавате от какъв източник идват тия думи. Като дойде смъртта при вас и започне да ви говори, кажете ѝ: „Ти не знаеш ли, че аз обичам Бога? Ако те обикна, знаеш ли какво ще стане с мене? Ще хвръкна някъде в пространството, ще се отдалеча от центъра на живота“.
Какво представлява смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаем Любовта, безсмъртието царува. Щом дойдем до Любовта, до безсмъртието, ние цитираме стиха, който Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Сега, понеже говоря за един от най-великите въпроси – за Любовта, не искам да остане в умовете ви нито една отрицателна мисъл. Гледайте на живота така, както никой досега не е гледал. Не мислете, че Любовта не съществува в света. От хиляди години насам Любовта съществува на земята, но хората още не са я оценили. Вие трябва да се научите да не продавате любовта си, но да я оценявате. Оценявайте любовта на всеки човек, който ви обича. Не се месете в любовта и не давайте съвети, как трябва да се обича. Оставете любовта да се проявява свободно. Може би, някои хора ви обичат повече, отколкото вие си представяте. Може би, някои хора са жертвали за вас повече, отколкото вие сте жертвали за себе си.
И тъй, бъдете разумни, да не петните ума, сърцето и душата си с дребнави мисли и съмнения, дали Бог ви обича, или не. В Любовта няма измяна. Единственото нещо, в което няма измяна, това е Любовта. Там, където има измяна, това не е любов. Най-чистото нещо на света е Любовта. Следователно, вярвайте в онази Любов, в която няма никаква измяна.
Т. м.
Беседа от Учителя, държана на 11 август 1940 г., 10 ч. сутрин.
Няма по-велико нещо в света от Любовта. Но в Любовта има и смущения. Всеки се оплаква, че не го обичат, както трябва. За да те обича някой, ти трябва да заслужаваш. Любовта е нещо ценно, което не се дава всякога.
От какво произтичат смущенията? – От безлюбие. Съществуват три вида смущения: материални, сърдечни и умствени. Казано е в Евангелието: „Да се не смущава сърцето ти“. Вярно е, че човек не трябва да се смущава, но как да не се смущава, когато няма пари? Как да не се смущава длъжникът, когато кредиторът му иска в определен срок да си плати дълга? Какъв е цярът да се не смущава сърцето ви? Христос дава цяр против смущението, като казва: „Вярвайте в Бога и в мене вярвайте!“ Защо трябва човек да се цери от смущението? Смущението парализира човешкия организъм. Много органически болести се дължат на вътрешното смущение в човека.
Често лекарите говорят за кръвно налягане. В зависимост от смущението, в човека съществува сърдечно, умствено и волево налягане. Само по себе си налягането не е лошо нещо. Сложиш товар на гърба си и усещаш налягане. Някой иска нещо от тебе – налага се. Въпреки това хората се страхуват от кръвното налягане. Защо се страхуват? – Защото се предизвиква от нечиста, венозна кръв, вследствие на което кръвообращението не става правилно. Кръвното налягане се цери лесно, с пиявици. Как се церят, обаче, сърдечното и умственото смущения? Те засягат сърцето, дихателната система и кръвоносните съдове. Много хора умират преждевременно, благодарение на кръвното налягане. Затова, именно, Христос казва да се избягват всички видове смущения. Щом имате Любов, смущенията бягат от вас. За да не се натъквате на излишни смущения, не давайте повод да ви защитава някой слаб човек. Ако слабият ви защитава, вие ще бъдете бити на общо основание. Ако ви защитава някой, той трябва да бъде силен. Мнозина търсят защита в парите, в дрехите, в къщите си. Обаче, ако изгубят парите, дрехите и къщите си, те се смущават. Защо се смущават? – Защото са разчитали на слаби средства.
Хората изпадат в смущения, мъчнотии, тревоги и казват: „Не мога да направя това или онова“. Те не се познават. Те могат да направят всичко. – Кога? – Когато се намерят в безизходно положение. В това отношение човек постъпва като котката, която е голяма аристократка. Ако на пътя ѝ се изпречи малка височинка, тя не иска да я прескача, мързи я и затова обикаля оттук-оттам, докато намери свободен път. Обаче, ако се намери в голямо затруднение и два метра височина да ѝ се изпречи, веднага ще я прескочи. И човек, като котката, търси лесния път; ако се намери в голямо затруднение, и два метра високо препятствие може да прескочи. За пример, докато не се е оженила и не е станала майка, момата търси лесния път в живота и мисли, че не може да изпълни някакво голямо задължение. Като се ожени и стане майка, тя е готова да изпълни всичко, каквото детето ѝ пожелае. Детето ѝ казва: „Ти обеща, че ще се грижиш за мене и с любов ще изпълниш всичките си задължения, защото аз искам да живея“. Майката се въоръжава със сила и търпеливо изпълнява всичко, каквото детето желае. Ако не може да изпълни нещо от задълженията си към детето си, тя страда и се смущава. „Да не се смущава сърцето ви.“ – Защо? – Защото някои смущения стават причина за подпушване на известни енергии, които текат в човешкия организъм – в неговото сърце, в неговия ум и в цялата му нервна система. Човек е акумулатор, в който се преплитат енергии. В математическо отношение човек представлява една от най-сложните формули. Който може да преведе тази формула в геометрически образ, той има вече ясна представа за човека.
„Да се не смущава сърцето ви.“ – Защо? – Защото смущенията внасят особен род киселина в човешкия организъм, които го разрушават. Като се смущава за маловажни работи, човек губи най-хубавите си чувства. Когато влезе в умствения свят, човек започва да си чертае план за някакво постижение. За пример, той иска да стане силен човек и развива мускулите си, да бъдат яки, здрави. Идеалът на този човек е да вдига тежести, да прояви силата си. Казва се за един американец, че могъл да вдига на ръце един кон и едно конче. Колкото и да бил силен, намерил се по-силен от него, който могъл да вдига два коня и едно конче. Трябва ли първият юнак да се смущава, че някой го надминава по сила? Сега има машини, които вдигат много по-големи тежести от най-силния човек. Значи във физическо отношение човек разполага с известен мащаб от сила, с която може да се хвали. Сегашните машини надминават неговата сила. Важно е човек да бъде силен в духовно отношение. В това се състои смисълът на живота.
Съвременните хора имат доста мъчнотии от миналото, вследствие на което са дошли до положение на постоянни войни: мъже и жени воюват помежду си, синове и бащи, майки и дъщери, учители и ученици. Държавите от своя страна се делят на партии, които също воюват помежду си. Сега се явява едно течение, да се премахнат партиите, за да се освободи светът от борби. Има нещо ново, което идва сега и което трябва да се изучава. Лесно е да намериш грешките на хората. Лесно е да кажеш, че някой не живее добре. Лесно е да кажеш на някого, че трябва да обича. Знаете ли колко мъчно е да обичаш човека?
Представете си, че някой ви заповядва да ядете сух, мухлясъл хляб. Какво ще правите? Ще го ядете по принуждение. Ако ви дадат пресен, доброкачествен хляб, ще го ядете доброволно, без принуждение. Следователно не е лесно да върши човек нещо по принуждение. То е все едно, да му дадат мухлясъл хляб и да му заповядат да го яде. Днес повечето неща стават чрез принуждение. Това показва, че ние живеем в епохата на принуждението.
Идва нова епоха в света, която пресява хората. Това е епохата на Любовта, която внася свободни, разумни отношения между хората. Ако обичате някого и в тази любов губите силата си, любовта не е на място. Ако в любовта и двамата искат само да печелят, любовта им не е на място. В любовта и печалбата, и загубата са на място. В любовта и който обича, печели и когото обичат, също печели. Значи в любовта и двамата печелят; в безлюбието и двамата губят. Това е новото определение на Любовта. Ето защо, дойдете ли до Любовта, ще знаете, че които се обичат, печелят и във физическо, и в сърдечно, и в умствено отношение.
Някой се хвали, че има голяма любов. Каква любов е тази, при която човек плаче? Ще кажете, че човек плаче от умиление. Добре е да плаче човек от умиление, но плачът от умиление съживява мъртвия, а плачът без умиление умъртвява хората. Ще кажете, че някой плаче от любов. Какви са тези сълзи от любов? Ако всички хора плачат от любов, земята би се превърнала на рай. Досега не съм срещал човек, който да плаче от любов. Това е мое мнение. Ако тези сълзи, за които казвате, че са от любов, капят върху някое дърво или растение, те ще го унищожат; ако капят върху животно, то ще умре; ако капят върху човека, и той ще умре. Изобщо, тези сълзи умъртвяват, не се отразяват добре върху живите същества. Днес повечето хора плачат от любов и се оплакват, че са нещастни. Има смисъл човек да плаче за любов, а не от любов.
Като изучавам хората, аз търся причините за техните смущения. Слушам проповедникът, все за онзи свят говори, приготвя своите пасоми, но в края на краищата нищо не постига и се разочарова. Младата мома мечтае за някой красив и богат момък. Тя си въобразява как той ще я гледа като царица, как ще живее в палат, обиколена със слугини. Като се ожени, вижда, че нищо не се сбъдва. Лицето ѝ се разваля, тя се разочарова и казва: „Лош човек излезе моят възлюбен. Не струва човек да се жени. Няма смисъл човек да обича“. Тя обвинява любовта. Това, което тя нарича любов, не е никаква любов.
Следователно, ако някой ви пита, обичате ли го, вие го запитайте, оценява ли той Любовта. Ако я оценява, Любовта сама по себе си ще дойде; ако не я оценява, няма да дойде. Който оценява Любовта и я възприема правилно, той е доволен от всичко. Каква любов е тази, която прави хората недоволни? От хиляди години насам Бог проявява Любовта си и всички хора са недоволни: майката е недоволна, бащата е недоволен, дядото и бабата също са били недоволни. И децата, които се раждат, са недоволни. Че наистина и дядото е бил недоволен, виждаме по това, че е грешил. Доволният човек не греши. Ще каже някой, че умира от любов към Христос. Ние се нуждаем от хора, които живеят за Христос, а не от такива, които умират за Него. Момата казва, че умира от любов към възлюбения си. Кое ѝ дава повод да умира от любов за него? Каква полза ще принесе на някого, че умира от любов? Така не се говори. Това не е логическа реч. За предпочитане е човек да живее без аргументирана реч, отколкото да умре с аргументирана реч. И тъй, ние говорим за онази Любов, която изисква живот от нас. Ние говорим за онази Любов, която носи живот за всички хора. Тази Любов е Божествена. Откъдето и да дойде, тя носи живот в себе си. Не мислете, че тя ще дойде само от едно място. Не, тя ще дойде от животните, от растенията, от дърветата, от камъните. Тя ще дойде от светлината, от въздуха, от водата. Няма да остане място, откъдето тя да не дойде и да не проговори на хората. Ще кажете, че Любовта ще дойде отгоре. Как разбирате вие думата „отгоре“? Със самолет ли ще слезе Любовта? Ако е въпрос за самолета, ние виждаме какво слиза от съвременните самолети. Те снасят отгоре своите яйца. Вие знаете какво правят тия яйца. Те умъртвяват хората, а не носят живот. Те носят смърт за човечеството. Какво ще кажете за тия самолети? Не само самолетите, но и пушките, и топовете снасят яйца, които умъртвяват. В този смисъл тия изобретения са женски, понеже раждат, т.е. снасят яйца. Оттук можем да кажем, че светът се е развалил от жени, които раждат. Не ме разбирайте криво. Аз говоря за жената в друг смисъл, за друга жена, а не за тази, която вие познавате. Камилската птица също снася яйца. Нейните яйца бяха най-големи. Но сега има яйца още по-големи от тия на камилската птица. Те тежат до две хиляди килограма. Където падне това яйце, причинява големи пакости. Аз не съм против самолетите, против пушките и оръдията, но искам техните яйца да допринасят благо за човечеството. Където падне това яйце, да поникне нещо хубаво – обувки, дрехи, шапки, храни и плодове. Знаете ли колко струва едно от тия яйца? Като се превърне в пари, то задоволява нуждите на много хора. Тогава всеки ще каже: Дойдоха Божествените птици и донесоха на всеки човек подаръци. Кой няма да се радва на такава птица и на нейните яйца? Обаче от яйцата на сегашните птици, които са се превърнали в машини, всеки бяга. Всеки тича да се скрие някъде, да не го засегне някое парче от тях. Страшни са сегашните яйца! Където паднат, рушат, разорават земята на голяма дълбочина.
Като изучавате живота, виждате, че най-лесните неща се изпълняват най-мъчно. Най-хубавите неща създават тягостни състояния. За пример, срещне ме някой и ми казва, че съм много добър. Защо ми казва това? Ако наистина съм добър, аз зная това. Но той има някаква користна цел. Щом каже, че съм много добър, след това добавя: „Можеш ли да ми помогнеш в нещо?“ Ако кажа, че не мога да му помогна, той намира, че не съм добър. Значи, ако не му помогна, веднага ставам лош. Добър съм, докато взима нещо от мене. Щом нищо не взима, ставам лош. Ние трябва да дойдем до положение, да благодарим за най-малкото, което ни се дава. Тогава отношенията ни ще бъдат правилни. Ето защо, когато казвате, че един човек е много добър, или много лош, вие трябва да имате мярка, с която да определите неговата доброта или лошавина. Коя е мярката, според която определяте качествата на нещата? Когато кажете, че обичате някого повече от всички хора, вие нямате мащаб, с който да мерите нещата. Колко го обичате? Повече от всички хора? Това не е още мярка. Друг е въпросът, ако кажете на някого, че го обичате като себе си. Като „себе си“, това е мащаб, който всички познават. Да обичаш някого, това значи, да работиш за него, като за себе си. Обичта внася разположение в човека, а не тревога. Когато помислиш за онзи, когото обичаш, сърцето и умът ти се изпълват с вътрешна радост и разположение; пред теб се отваря широк, красив свят.
Следователно Любовта отваря очите на човека, да вижда неща, които с обикновени очи не вижда. Само любящият има отворени очи. Той вижда, както астрономите виждат и най-малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда и най-малките звезди на небето. Астрономът прави своите наблюдения с телескоп и вижда това, което хората с просто око не виждат. Той насочва своя телескоп към небето и вижда звездите, изучава ги и прониква в техния живот. Чрез силно увеличаване на звездите някои астрономи изучават устройството им и казват, че и там живеят разумни същества, по-интелигентни от хората на земята. Те казват, че хората се ползват даже от тяхната интелигентност. Като възприема от любовта и интелигентността на тия същества, човек не може да не каже в себе си, че наистина Бог е Любов. Заслужава човек да излиза вечер със своя телескоп и да наблюдава небето. Достатъчно е всяка вечер да наблюдава по половин час небето, за да се освободи от всякакво обезсърчение. Добре е да бъде човек астроном, да се освободи временно поне от полиците, които му предстоят да плаща.
Съвременният човек трябва да дойде до широко разбиране на нещата, а главно на Любовта. Той трябва да реши задачите си правилно. Ако е въпрос за професора, той правилно и лесно решава задачите си. Ученикът, обаче, забърква задачите си, не ги решава правилно. Не е лесно човек да реши задачите на Любовта. Ако не можете да обичате един бръмбар, едно камъче, една росна капка, вие не можете да обичате и човека. Видът на росната капка трябва да привлича вниманието на човека, както детето привлича вниманието на майката и на бащата. В росната капка има нещо разумно. Тя не е само за украшение. Като видите един цвят и той трябва да спре вниманието ви. Всеки цвят възприема нещо велико от Божествения свят, с което заслужава вниманието на човека. След милиони години този цвят ще се превърне в някой архангел. Като видите едно цвете, казвате, че е нещо обикновено, просто. Обаче то има такъв аромат, какъвто човек няма. В дадения случай цветето е по-учено от човека. От човека зависи как гледа на нещата. Ако обича всичко, което Бог е създал, той навсякъде вижда Божественото и го цени. Сегашните хора трябва да спрат вниманието си върху онова, което Бог е създал. А всичко, създадено от Бога, има за цел да събуди Божественото начало в човека. Събуди ли се Божественото в човека, той навсякъде вижда проявлението на Бога. Ето защо, искаме ли да намерим Бога, ние трябва да обичаме всичко онова, което Той е създал. Да обичате всички, това значи да обичате Едного.
Ще кажете, че това е мъчна работа. Не, това е най-лесно. Когато хората дойдат до положение да обичат всички, земята ще се превърне на рай. При това положение човек може да направи всичко, каквото пожелае. Ако не обича, той нищо не може да направи. Любовта прави човека мощен. И сегашните хора се обичат, говорят за любов, но се мъчат. Виждате, че някой пъшка, мъчи се, не знае, дали го обичат. Каква любов е тази, която измъчва хората? Те се мъчат, защото се съмняват в любовта. Те се питат, дали Бог ги обича, или не. Няма защо да се съмнявате. Има един признак, по който познавате хората на Любовта. Те разнасят особен аромат. От тях се отделя особено ухание, особен нектар, който с години не можете да забравите. Достатъчно е един път да усетите това ухание, за да пожелаете и втори път да го помиришете. Ще кажете, че за Любовта не се говори. Съгласен съм с това. Обаче трябва да знаете, че Любовта започва в тайно, а свършва в явно. Тя прилича на онези малки искри, които никой не вижда. Като се разгорят, всичко започва да гори. Стане ли огънят голям, всички го виждат. Любовта има две запалки. Като се докоснеш до едната, любовта започва да дими, да пуши, без да издава светлина. Тази любов е най-опасна. Ние я наричаме „сляпа любов“. Щом се докоснеш до втората запалка, любовта веднага започва да гори, при което се отделя мека, приятна светлина. Това е Любовта, на която очите са отворени. Тя вижда не само напред, но и назад. Погледне ли те веднъж, ти веднага тръгваш след нея и започваш да се въртиш наоколо ѝ, както земята се върти около слънцето. Ако престане да се върти около слънцето, земята ще хвръкне далеч от него, на милиони километри. На същото основание казвам: Ако човек обича хората, без да вижда Бог в тях, той ще хвръкне някъде из пространството, т.е. ще умре. Той ще се намери на километри далеч от центъра на земята. Ето защо, като обичате себе си и ближните си, обичайте Бога в тях. Това е правилното отношение на човешката душа към Първата Причина на нещата. Както аз ви говоря, така всеки може да ви говори, но вие трябва да различавате от какъв източник идват тия думи. Като дойде смъртта при вас и започне да ви говори, кажете ѝ: „Ти не знаеш ли, че аз обичам Бога? Ако те обикна, знаеш ли какво ще стане с мене? Ще хвръкна някъде в пространството, ще се отдалеча от центъра на живота“.
Какво представлява смъртта? Смъртта е ангел с две лица: едното лице е черно, наречено смърт; другото лице е светло, красиво, то носи живот. Докато не познаем Любовта, безсмъртието царува. Щом дойдем до Любовта, до безсмъртието, ние цитираме стиха, който Христос е казал: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христос, Когото си проводил“. Сега, понеже говоря за един от най-великите въпроси – за Любовта, не искам да остане в умовете ви нито една отрицателна мисъл. Гледайте на живота така, както никой досега не е гледал. Не мислете, че Любовта не съществува в света. От хиляди години насам Любовта съществува на земята, но хората още не са я оценили. Вие трябва да се научите да не продавате любовта си, но да я оценявате. Оценявайте любовта на всеки човек, който ви обича. Не се месете в любовта и не давайте съвети, как трябва да се обича. Оставете любовта да се проявява свободно. Може би, някои хора ви обичат повече, отколкото вие си представяте. Може би, някои хора са жертвали за вас повече, отколкото вие сте жертвали за себе си.
И тъй, бъдете разумни, да не петните ума, сърцето и душата си с дребнави мисли и съмнения, дали Бог ви обича, или не. В Любовта няма измяна. Единственото нещо, в което няма измяна, това е Любовта. Там, където има измяна, това не е любов. Най-чистото нещо на света е Любовта. Следователно, вярвайте в онази Любов, в която няма никаква измяна.
Т. м.
Беседа от Учителя, държана на 11 август 1940 г., 10 ч. сутрин.
СТАР ПРАВОПИС