Единство на Любовта
Единство на Любовта
СТАР ПРАВОПИС 
Светът е изложен на постоянни промени. Благодарение на външните промени, ние виждаме, че стават промени и в самия човек. Детето се ражда малко, безпомощно, слабо, но постепенно расте, развива се и се изменя. Майката гледа детето си и казва: „Колко е пораснало, колко се е изменило моето дете!“ За да не се натъква на противоречия, майката трябва да знае, че детето ѝ не е нейно. То принадлежи на Бога. Бог изпита любовта на Аврам чрез сина му. Той му заповяда да заколи единствения си син и да Му го принесе в жертва. Аврам не се поколеба – вдигна нож и пристъпи към любимия си син. Той издържа изпита си. Една ръка задържа ножа във въздуха и, вместо сина си, той принесе друга жертва на Бога. Бъдете готови и вие да пожертвате всяка Божествена мисъл в себе си за Бога, на когото тя принадлежи. Щом сте готови на такава жертва, тази мисъл ще остане завинаги при вас. Само чрез Любовта си към Бога вие придобивате истинско знание. Любовта предшества знанието.
Реката тече, но това не зависи от нея. Понякога реката приижда и прелива коритото си. И това не зависи от нея. Същото се отнася и до човека. И човек се натъква на неща, които не зависят от него. Той не може нито да ги измени, нито да спре техните прояви. Следователно правете само това, което зависи от вас. Не се грижете за неща, които не зависят от вас. Тях Бог ще направи. Искате ли да имате хубава кола, кажете на някой майстор колар да ви направи такава. Как ще я направи, това не е ваша работа. Вие не можете да учите художника как да рисува. Не учете земеделеца как да сее житото. Той знае, че житните зрънца не се нуждаят от много пръст. Сложите ли им повече или по-малко пръст, отколкото трябва, вие ще ги изложите на големи мъчнотии.
Съвременните хора искат да се освободят от мъчнотиите си. Не е въпрос да се освободят от мъчнотиите, но да не ги увеличават или намаляват. Ако ги увеличават, те ще пъшкат под тежестта им и не могат да се развиват; ако ги намаляват, те съвсем ще оголеят. Мъчнотиите са необходими за човека дотолкова, доколкото той може да работи с тях. За всеки човек е определено колко мъчнотии може да носи. На човека е определено с какви възможности ще разполага и при какви условия ще живее. Човек има условия за работа, но ако е глупав, не може да ги използва. Като поумнее, той търси условия, но вижда, че ги е изгубил. Тогава той съжалява за изгубените условия. По-добре е човек да поумнее, преди да е изгубил благоприятните условия. Добрите условия не са нищо друго, освен царския произход на душата. Не уповавайте на своя царски произход, за да не изгубите условията си преждевременно. Уповавайте на своя ум, на своето сърце и на своята воля, за да използвате условията, които ви са дадени. Приемете Любовта и работете с нея, за да развивате вложените във вас дарби и способности.
В приемането и в прилагането на Любовта пазете следното правило: Любовта към Единния е Любов към всички. Който люби Единния, а не люби всички, той е на крив път. Всички трябва да обичат Единния, а Той – всички, т.е. множеството. Когато обичате Бога, помнете, че това е Любовта на всички същества. Като обичате хората, това е Любовта на Бога към тях. Който обича само Единния, той може да обича всички. Щом обича всички, той може да обича и Единния. Това са възможности за всеки човек. Когато изявява Любовта си към всички, Бог учи хората как трябва да обичат. Ако мислят, че със своята любов могат да стигнат високо някъде, те се самозаблуждават. Както бащата и майката обичат всичките си синове и дъщери, така и Бог обича всички хора. Любовта на синовете и на дъщерите към родителите ни дава представа за любовта на мнозинството към Бога. Любовта на родителите към децата ни дава представа за любовта на Единния към всички. Който проявява любовта си правилно, той обича човека заради онова вечно начало в него, а не заради неговите знания, способности, добродетели и т.н. Любовта е проява на онова начало, което хората не познават. Без Любовта Бог остава незнаен.
Любовта приближава хората, не по физическо разстояние, а по връзка между душите. В духовно отношение, които се обичат, те са близо един до друг. Ако не се обичат, те са далеч. Като се мразят, хората живеят в тъмнина. Следователно, искате ли да живеете в светлина, обичайте се. Мнозина се страхуват да не изгубят любовта си, да не я открадне някой. Любовта нито се губи, нито се придобива. Невъзможно е Любовта да се изгуби. Обаче човек се отваря и затваря за Любовта. Това, което наричате загубване на Любовта, ние го наричаме затваряне на човешкото сърце за Любовта. Отворете широко умовете и сърцата си за Любовта, за да се познаете, да разберете истинската свобода. Любовта е най-тежкото и най-лекото нещо в света. Ако искаш да обсебиш Любовта, да я държиш само за себе си, тя става по-тежка и от земята, и от слънчевата система. Ако си доволен от най-малките прояви на Любовта и си готов да я споделиш с всички хора, тя става толкова лека, че можеш да я носиш всякога със себе си, без да усещаш, че носиш нещо.
Е тъй, искате ли нещо от Бога, помолете се веднъж и повече не настоявайте. Той знае нуждите ви и е готов всякога да ви помага.
Беседа от Учителя, държана при Седемте рилски езера на 19 август 1940 г., 9 ч. сутрин.
СТАР ПРАВОПИС