Малката любов
Малката любов
Добрата молитва
В начало бе Словото
Ще прочета 10 глава от Евангелието на Матея.
Духът Божий
Прочете се лекцията „Малкото Добро“ от „Ценното из книгата на Великия живот“.
Изпяхме „Иде, иде“
Най-малкото добро не е нещо статично, то е динамично. Най-малкото добро е почти без никаква тежест. Всичко съдържа в себе си, не тежи, носи се лесно. Най-голямото добро няма да може да го носите. Да допуснем, че ви харижат цялата земя, какво ще правите с нея? Колко години ви трябва да я обиколите, да видите имането, което Господ ви е дал. Да допуснем, че ви подаря месечината, даром ви я дам, имам право да ви я дам, кой ще иде там? Ако имате малкото добро, ще идете. Понеже имате голямото добро, затворен е пътят за месечината. Всичките хора не постигат, понеже имат статическото голямо добро, вследствие на това всичките пътища за постижение са затворени. Ева затвори пътя, понеже искаше голямото добро, искаше да бъде като Бога. Изгуби рая и всичко.
Та сега в ума ви седят големи работи, големи мисли, да бъдете силни, да бъдете учени, да оправите света. И сега го оправят навсякъде, бият се, карат се, делят се, съдят се, затварят се – все голямото добро. Недоволен си, ти имаш голямото добро. Много си учен, голямото добро имаш. Че всичките учени хора, философи на миналото, ако биха дошли сега и децата ще им се смеят. Те са твърдели такива глупави работи, че сегашните деца са по-умни. Старите гърци философи мислеха, че слънцето едва било голямо колкото Атина. Даже считаха, че много му дават. Тия философи считаха, че земята е голяма, пък слънцето е наравно най-много с Гърция. Сега и децата знаят колко е голямо слънцето.
Малкото добро, това е първият плод на любовта. Когато човек приеме малкото добро, в него ще проблесне този, който никога не го е виждал. Аз вземам тия думи от Писанието, дето казва: „Да се новороди човек“. Да се роди човек от Бога. Казва: „Роденият от Бога, грях не прави, не се заблуждава.“ Сега хората по някой път ги е страх да не би Господ да ги завладее. Че какво ще придобие Господ, ние какво ще му дадем? Ние сме излезли от Него, страх ни е да не би Той да ни завладее. Чудна философия. Казваме, че ще изгубим своята индивидуалност. От Бога излязъл, пък го е страх да влезе в Господа вътре, ще се изгуби. От Господа излязъл, не се изгубил, сега като влезе в Господа, го е страх, че ще се изгуби някъде. То е все едно да влезе човек между умните хора и да го е страх, че ще подивее. Някои питат: Всичките хора като станат добри в света, какво ще правят тогава? Питам: Сегашният живот на какво мяза? Значи да идеш при някой гостилничар, хубаво се наядеш, но законът е такъв, ще трябва да платиш. Ако нямаш пари да платиш, ще вземат да те набият хубаво. Излезеш вън, казваш: Биха ме, но се наядох. Влезеш на едно място, ядеш, бият те. Влезеш на второ, бият те. Навсякъде те бият. Питам: Каква полза има от такова ядене? И вас ви бият сега. Таман си спечелил нещо, ще те бият. Като влезеш в новото, в най-малкото добро, че като влезеш и като излезеш, без бой да бъде. Да влизате и да излизате без бой. Да станеш приятел с гостилничаря. Онзи гостилничар, който приготвил всичките яденета, как мислиш, той мяза ли на нас? Той приготвил хиляди гозби от слънчеви лъчи, събрал най-хубавата материя, най-хранителната. Като идеш там, нищо не ти взема, нищо не плащаш. Казва: Заповядай да ядеш. Поканва ви.
По някой път се чудя на онази голяма неблагодарност, която хората имат. Той гледа светлината и е неблагодарен. Гледа света и е неблагодарен. Иска големи работи. Хубаво, ако Господ би ни направил такива големи прозорци, очи като прозорците, сега очите са малки, но чудното е, че през тия малките очи виждаш по-добре, отколкото с един голям прозорец. Ако имахте такова едно голямо око, знаете ли колко ще тежи то. Затова любовта е малкото в света, Бог се занимава с малките работи. Ако искаш да познаеш хората, ще се занимаваш с големи работи. Хората другояче не можеш да ги познаеш. За да се запознаеш с хората, с големи работи трябва да се занимаваш. За да се запознаеш с Бога, малкото добро трябва. Върху туй е говорено: „Да намерим Бога чрез малкото добро.“ Ако искаме да намерим хората, чрез голямото добро. Ако някой от вас желае голямото добро, вие няма да познаете Бога, но хората. Големите работи са създадени за хората. Бог създал малките работи за себе си, пък големите работи създал за хората. Но вижте какъв е законът: Големите работи не могат да станат по-големи. Големите работи може само да се смалят; малките работи може да се увеличат само. Малките работи по-малки не могат да станат. Малкото има свойството да се увеличава, голямото има свойството да се смалява. Хората, които търсят големите работи, мислят, че големи ще станат. Добрият не може да стане по-добър, той трябва да се смалява вече. Който намери малкото в този Божествен път на нещата, всички неща се увеличават. То е разграничено. Трябва да знаете, че големите работи са смаляват, малките работи се увеличават. Динамически законът е верен. Радвайте се на малката любов. Някой човек ви се усмихне, погледне ви с един хубав поглед, вие не сте доволен, вие искате да го хванете за ръката, да се ръкувате, искате да ви говори, да ви даде угощение, да ви заколи агне хубаво, да ви даде дрехи, някой голям пръстен с някой диамант като кокоше яйце. После искате голям човек да станете, министър с голяма заплата. Много проста работа 2000, 3000, 4000, но 10000, 15, 20 хиляди, един милион. Един милиардер повикал един секретар в Америка, че му дал пет милиона долара да му оправя сметките. Колко души може да получават такива заплати? То са приказки от хиляда и една нощ.
Казвам: Малката любов, но голямата разумност! Малко да е човек разумен е друго. Казвам: Противоречието седи в методите. Два пътя има: единият – широк път, другият – тесен път. Единият път е на малките постижения, другият е на големите постижения. В истинския живот трябва да се започне от малките постижения. То е естественият път. Децата не се раждат много големи, малки се раждат. Едно дете в утробата на майката с микроскоп първоначално трябва да го видите, като влезе в майката. Малко е то. После, след като седи девет месеца, майката го храни и то едва излиза от майка си и тежи 3–4 килограма. След време туй дете стане 50, 60, 70, 80 кг. Наскоро четох за един, който тежал 350 килограма, че като умрял на третия етаж, не могли да го снемат през вратата, че го пуснали от прозореца.
В нас в новото учение се изисква не само да се говори за Бога. Аз по някой път търся най-простите думи. Защото има думи, с които не можеш да изразиш една идея. Като ги изречеш, големи думи са те. Благородство, величина, грандиозност, планина, море, океан, земя. Големи работи са. Нашата земя едно време била много малка, сега се вижда голяма. Иде ми на ум, бих казал една дума, която е неразбрана дума. Тя първоначално е била малка, като някое малко дете, едно шеговито дете, много палаво. Нарича се, че била неустроена. Дощяло ѝ се да стане видна, оплакала се на Господа. Господ дошъл, започнал да я облича, дал ѝ големи подаръци на земята и сега е доста богата. Всички ние я наричаме майка. Някой я целуват. От вас има ли някой, който да е целувал земята? Може би някой път насила. Тя по някой път е доста взискателна. Като вървиш някъде, препънеш се, паднеш, целунеш я. Аз понеже зная, по някой път, като вървя по земята, за да ни спъне, бутне ни, че аз си туря ръката на земята. Казвам: Толкоз чиста и свята, че целуна ръката си, на нея ѝ е приятно. Доста обича да я целуват. Сега тази идея изглежда противоречива. Как е възможно тази земя, мъртво нещо, как ще го целунеш. Как е в ябълката, която вие обичате. В земята право е, има нещо, което е мъртво, но има нещо, което е живо. Понеже държиш отрицателната страна. Ако имаш любов към земята, ако я разбираш както Бог я разбира, ти ще почувствуваш онази разумност. Като се интересуваш, ти ще почувствуваш, че в нея има съзнание, веднага чувствуваш радостта ѝ, като си неблагодарен, и тя те гледа с презрение. Тогава ще произведе неприятност, тук ще паднеш, там ще паднеш. Тя е касиерка, но не ти дава.
Та казвам: В света трябва да имаме малкото динамическо добро, този ключ. Любов трябва да имаме и към земята. Трябва да мислим за нея такава, каквато е. Ние за земята имаме онова понятие, както децата на една майка, която не я слушали, тя направила една страшна, голяма гугла – страшилище с един образ. Облякла се в него и един ден влиза в стаята при децата, размахала се, децата клекнали, започнали да плачат, тя си маха ръцете. Излиза, хвърля костюма си, като влиза майката при децата си, те се хвърлят в обятията ѝ, казват: Едно чудовище щеше да ни изяде. – Не бойте се, аз ще му кажа да ви не бута. То не може да ви изяде, трябва мене да пита.
Та сега и вие често се плашите от тази голяма гугла в света. Там, дето няма любов, дето няма това малко добро, тази се явява. Всичките нещастия се дължат на отсъствието на малкото добро, на малката любов. Тогава всичките гугли се явяват. Всичките нещастия се дължат на това. В новия живот, туй трябва да се опита. Да опитаме реалното! Да благодарим на Бога, като видим, че слънцето изгрява, да благодарим на Бога, че то ни удостоява със светлина. Виждаме едно дърво, да благодарим на Бога за плода, който ни дава. Идем при един извор, ще благодарим на извора.
Тази вечер ме събуди вятъра, не можах да спя. Разсърдил се нещо. Слязох долу. Седя, цялото здание се тресе. Не мога да търпя. Разлюлява ме като дете в люлка. Аз седя и мисля. Казва: Да си поиграем малко. Рекох: Не е време за игра сега. По едно време започна да вали. Търся една беседа. Намерих беседата – духа вятърът. Намерих друга, пак духа, не престава. Търсих, търсих, не престава. Като намерих тази беседа „Малкото добро“, престана. Започна да утихва, изясни се небето. Намерих една – духа вятърът, казва: Не може. Намерих тази книга, хайде пак аз ли да го чета? Хайде да го чете някой, да го не чете някой много голям човек, но малък да бъде. Сега може да питате защо аз не го чета. Голям съм. Та казвам, в живота – дайте на някой малък да чете и вие слушайте. Малките работи са хубави да ги слуша човек. Хубаво е да слушаме малките деца, като говорят за любовта. Хубаво е да слушаме дърветата, като говорят за любовта. Хубаво е да слушаме изворите, като говорят за любовта. Хубаво е и вятърът да слушаме, като говори за любовта. Този, големият вятър казва: Знаеш кой съм аз! Казвам: Всичко можеш да разрушиш, къщи да разрушиш, влага да разнесеш. Той казва: Всичко туй мога да направя. Казвам: Какво ще се занимаваш с големите работи, с малките се занимавай. С малките работи не иска да се занимава вятърът. Най-хубавото в света е малкото добро. Малката любов, която трябва да проявим. Малко нещо се изисква от всинца ни. Да бъдем благодарни – каквато и работа да вършим, каквото и положение да заемаме. Във всичко да се стремим да бъдем благодарни в дадения момент. Не постоянно, не същото състояние да го държим с дни, но в даден случай да бъдеш благодарен за всичко онова, което провидението ти дава.
Тогава казва стиха така: „Който не взема малкото добро, малката любов и не я носи в себе си, той не може да бъде ученик на новото учение.“ Значи никой не може да се извини. Най-малкото трябва да се вземе, да се приложи. Запример, между вас има много недоразумения, които трябва да се изправят. Недоразумения има между ума и сърцето. Недоразумения има и между вас. Всичките тия недоразумения трябва да се примирят. Трябва да се примирят и противоречията. Да кажем, някой от вас е недоволен от себе си. Като се погледнеш, остарял си, трябва да се възрадваш, че си остарял. Разболял си се. Да се зарадваш, че си се разболял. Направил си някаква погрешка, да се зарадваш, че си направил погрешка. Направил си добро, пак се зарадвай. Каквото и да направиш, радвай се на всичко. Ще имаш две разбирания за нещата. Много мъчна работа е тъй да се радваш, да те оберат, пак да се радваш. Че ако те оберат, когато си в морето, че няма ли да се радваш? – Ти си в морето и носиш 50 кг. злато, увиснало на врата. Ако дойде някой да те обере, няма ли да ти спаси живота? Като вземе този чувал, ще можеш да плуваш, иначе с него ще идеш на дъното.
Казвам: Туй, което ни освобождава, то е любовта. Защо? – Законът на малкото добро, на малката любов, ако хората я възприемат, то е едно благо. Човек, който обича, той ще бъде на разположение на всичките хора. Хората няма да се изнудват едни други. Ако да кажем едно общество – ако би живяло с малката любов – всички така да служат на Господа и Господ да е господар, а ние само да сме слуги, какво противоречие ще има? Всичко ще бъде на ред. Сега злото е там, че всички сме господари, а Господ е слуга. Ако Господ стане господар и ние всички станем слуги, всичко ще тръгне на ред. Той е направил света и в него всичко е наред. Ние като слуги ще се научим как да слугуваме. От сега нататък и млади и стари трябва да се учите да слугувате. И там, дето казва Писанието, не само на онези, които вие обичате, защото нашата обич на земята е голямата обич. Туй дето наричат „да обичаш враговете си“, то не е малката обич. Имаш някой враг, и него да обичаш. Казва Писанието: „Ако обичате тези, които те обичат“, какво правите повече? Ако обичате онези, които, не ви обичат, та и в туй отношение сега е подвигът. Всичките онези, които искат да разбират живота, имат Божието благословение.
Този е пътят. Често, аз проверявам същия закон. Някой ден аз реша да си дам почивка, казвам: Искам днес да си почивам, да размишлявам, да ходя, да се разхождам, да мисля за слънцето, за звездите, за големи работи. Него ден ще се заредят да хлопат на вратата: този хлопа, онзи хлопа, от големите работи трябва да се връщам, да се занимавам с малките работи. Дойде тъй да кипна. Аз сега вече нов метод турям. Като дойде някой и ми казва: Учителю! Казвам: Можете ли да ми направите една малка услуга? Дам му стомна да ми донесе вода, той иде за големи работи. Аз малки работи искам. Дойде друг и на него същото направя. Виждам още един иде, той иде и се чуди защо го пращам, казвам: И аз трябваше от големите работи, горе от слънцето, да ида до малките работи. Трябва да се връщам – казвам, ще донесеш малко вода.
Казвам: Тия неща в преносен смисъл са много верни. Когато искаме някой път да се поставиш на високо положение, тогава Бог те поставя на един малък изпит. Големият изпит, ще ни даде някоя малка стомничка, та ми иде на ума за онзи шоп, който дошъл за 40 дена от Цариград. Искал да се върне, постоял повечко отколкото трябва и започнал да се моли на Господа, да му даде кон или друго превозно средство, за да стигне навреме в Цариград. Въпросът е на живот, ако не иде навреме, ще го обесят. Среща го към Пловдив един турчин, язди на кон и подир върви едно конче. Като го вижда, шопът си мисли, Господ ми го праща, ще яздя на кончето. Но турчинът му вика и казва: Гяур, я вземи това конче да го носиш. Той казва, какво сгреших против тебе, да нося кончето? Този разказ е на Михалаки Георгиев. Българинът казва: Господи, аз ли не можах да се помоля, или Ти не ме разбра добре.
Когато желаем големите работи на този шоп, ще носим кончето. Няма по-хубаво нещо в света, човек да е доволен от малките работи, които върши. Няма по-хубаво нещо. Дойде ти една мисъл, която никой не вижда, тя ти носи толкоз радост, че ако ти би имал всичкото богатство, такава радост не би ти произвело. Казвам: Малките ония чувства, малките мисли и постъпки по някой път, произвеждат много по-голяма радост, отколкото, ако бяха ни дали наследство цялата земя. Заблуждение е, когато ние искаме да сме големи, да завладеем цялата вечност, пък всичко е на наше разположение. Всичко туй на земята е предметно учение, цялата физическа вселена е предметно учение. Ти в света можеш да се учиш, разходки да правиш по цялата земя и след като обиколиш, ще се върнеш, ще пишеш една теза и ще напишеш своите пътешествия, ще опишеш една своя добродетел, къде си ходил, какво си видял, какви същества Бог е създал, какви приключения си имал по пътя. Мъчнотии има навсякъде. Каква е била температурата на разните звезди. Какъв е животът на месечината, навсякъде. Та казвам: Малката добродетел, малката любов са основа, върху която трябва да се съгради бъдещето. Познание на Бога, когото човек познава. По кой начин ще познаем Бога? Да допуснем, че Бог ти даде богатство. Дойдат в мене мисли: раздай всичко, да го раздам, Бог ми е дал знание, след туй казва – иди при простите деца. Майките са, които раждат невежите деца, майката свършила два факултета, роди едно невежо дете. Туй малкото дете с години го учи. Ние имаме този път, ние сами се отказваме. Малките работи са, които ще ни повдигнат в света. Туй трябва да бъде като основа, няма да бъде другото. Както света върви, ще оставим света да си върви. Нямам нищо против големите работи, те са човешки. Малките работи са Божествени. Следователно, досега изучаваме човешкия свят. Отсега нататък ще изучаваме Божествения свят, той седи в любовта, която засяга най-доволните същества и урежда живота на тези, на които никой не е уредил живота. Малкото добро, малката любов уреждат живота на онези, за които никой не се е грижил досега.
Следователно, пътят за постижението, новият път е Божественият свят, тъй го наричат. Ако не станете като малките деца, вие не можете да влезете в Царството Божие. Малките разумни деца, които да оценяват малкото добро и малката микроскопическа любов, която спасява света.
Отче наш.
14. Утринно слово
23.II.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев
В начало бе Словото
Ще прочета 10 глава от Евангелието на Матея.
Духът Божий
Прочете се лекцията „Малкото Добро“ от „Ценното из книгата на Великия живот“.
Изпяхме „Иде, иде“
Най-малкото добро не е нещо статично, то е динамично. Най-малкото добро е почти без никаква тежест. Всичко съдържа в себе си, не тежи, носи се лесно. Най-голямото добро няма да може да го носите. Да допуснем, че ви харижат цялата земя, какво ще правите с нея? Колко години ви трябва да я обиколите, да видите имането, което Господ ви е дал. Да допуснем, че ви подаря месечината, даром ви я дам, имам право да ви я дам, кой ще иде там? Ако имате малкото добро, ще идете. Понеже имате голямото добро, затворен е пътят за месечината. Всичките хора не постигат, понеже имат статическото голямо добро, вследствие на това всичките пътища за постижение са затворени. Ева затвори пътя, понеже искаше голямото добро, искаше да бъде като Бога. Изгуби рая и всичко.
Та сега в ума ви седят големи работи, големи мисли, да бъдете силни, да бъдете учени, да оправите света. И сега го оправят навсякъде, бият се, карат се, делят се, съдят се, затварят се – все голямото добро. Недоволен си, ти имаш голямото добро. Много си учен, голямото добро имаш. Че всичките учени хора, философи на миналото, ако биха дошли сега и децата ще им се смеят. Те са твърдели такива глупави работи, че сегашните деца са по-умни. Старите гърци философи мислеха, че слънцето едва било голямо колкото Атина. Даже считаха, че много му дават. Тия философи считаха, че земята е голяма, пък слънцето е наравно най-много с Гърция. Сега и децата знаят колко е голямо слънцето.
Малкото добро, това е първият плод на любовта. Когато човек приеме малкото добро, в него ще проблесне този, който никога не го е виждал. Аз вземам тия думи от Писанието, дето казва: „Да се новороди човек“. Да се роди човек от Бога. Казва: „Роденият от Бога, грях не прави, не се заблуждава.“ Сега хората по някой път ги е страх да не би Господ да ги завладее. Че какво ще придобие Господ, ние какво ще му дадем? Ние сме излезли от Него, страх ни е да не би Той да ни завладее. Чудна философия. Казваме, че ще изгубим своята индивидуалност. От Бога излязъл, пък го е страх да влезе в Господа вътре, ще се изгуби. От Господа излязъл, не се изгубил, сега като влезе в Господа, го е страх, че ще се изгуби някъде. То е все едно да влезе човек между умните хора и да го е страх, че ще подивее. Някои питат: Всичките хора като станат добри в света, какво ще правят тогава? Питам: Сегашният живот на какво мяза? Значи да идеш при някой гостилничар, хубаво се наядеш, но законът е такъв, ще трябва да платиш. Ако нямаш пари да платиш, ще вземат да те набият хубаво. Излезеш вън, казваш: Биха ме, но се наядох. Влезеш на едно място, ядеш, бият те. Влезеш на второ, бият те. Навсякъде те бият. Питам: Каква полза има от такова ядене? И вас ви бият сега. Таман си спечелил нещо, ще те бият. Като влезеш в новото, в най-малкото добро, че като влезеш и като излезеш, без бой да бъде. Да влизате и да излизате без бой. Да станеш приятел с гостилничаря. Онзи гостилничар, който приготвил всичките яденета, как мислиш, той мяза ли на нас? Той приготвил хиляди гозби от слънчеви лъчи, събрал най-хубавата материя, най-хранителната. Като идеш там, нищо не ти взема, нищо не плащаш. Казва: Заповядай да ядеш. Поканва ви.
По някой път се чудя на онази голяма неблагодарност, която хората имат. Той гледа светлината и е неблагодарен. Гледа света и е неблагодарен. Иска големи работи. Хубаво, ако Господ би ни направил такива големи прозорци, очи като прозорците, сега очите са малки, но чудното е, че през тия малките очи виждаш по-добре, отколкото с един голям прозорец. Ако имахте такова едно голямо око, знаете ли колко ще тежи то. Затова любовта е малкото в света, Бог се занимава с малките работи. Ако искаш да познаеш хората, ще се занимаваш с големи работи. Хората другояче не можеш да ги познаеш. За да се запознаеш с хората, с големи работи трябва да се занимаваш. За да се запознаеш с Бога, малкото добро трябва. Върху туй е говорено: „Да намерим Бога чрез малкото добро.“ Ако искаме да намерим хората, чрез голямото добро. Ако някой от вас желае голямото добро, вие няма да познаете Бога, но хората. Големите работи са създадени за хората. Бог създал малките работи за себе си, пък големите работи създал за хората. Но вижте какъв е законът: Големите работи не могат да станат по-големи. Големите работи може само да се смалят; малките работи може да се увеличат само. Малките работи по-малки не могат да станат. Малкото има свойството да се увеличава, голямото има свойството да се смалява. Хората, които търсят големите работи, мислят, че големи ще станат. Добрият не може да стане по-добър, той трябва да се смалява вече. Който намери малкото в този Божествен път на нещата, всички неща се увеличават. То е разграничено. Трябва да знаете, че големите работи са смаляват, малките работи се увеличават. Динамически законът е верен. Радвайте се на малката любов. Някой човек ви се усмихне, погледне ви с един хубав поглед, вие не сте доволен, вие искате да го хванете за ръката, да се ръкувате, искате да ви говори, да ви даде угощение, да ви заколи агне хубаво, да ви даде дрехи, някой голям пръстен с някой диамант като кокоше яйце. После искате голям човек да станете, министър с голяма заплата. Много проста работа 2000, 3000, 4000, но 10000, 15, 20 хиляди, един милион. Един милиардер повикал един секретар в Америка, че му дал пет милиона долара да му оправя сметките. Колко души може да получават такива заплати? То са приказки от хиляда и една нощ.
Казвам: Малката любов, но голямата разумност! Малко да е човек разумен е друго. Казвам: Противоречието седи в методите. Два пътя има: единият – широк път, другият – тесен път. Единият път е на малките постижения, другият е на големите постижения. В истинския живот трябва да се започне от малките постижения. То е естественият път. Децата не се раждат много големи, малки се раждат. Едно дете в утробата на майката с микроскоп първоначално трябва да го видите, като влезе в майката. Малко е то. После, след като седи девет месеца, майката го храни и то едва излиза от майка си и тежи 3–4 килограма. След време туй дете стане 50, 60, 70, 80 кг. Наскоро четох за един, който тежал 350 килограма, че като умрял на третия етаж, не могли да го снемат през вратата, че го пуснали от прозореца.
В нас в новото учение се изисква не само да се говори за Бога. Аз по някой път търся най-простите думи. Защото има думи, с които не можеш да изразиш една идея. Като ги изречеш, големи думи са те. Благородство, величина, грандиозност, планина, море, океан, земя. Големи работи са. Нашата земя едно време била много малка, сега се вижда голяма. Иде ми на ум, бих казал една дума, която е неразбрана дума. Тя първоначално е била малка, като някое малко дете, едно шеговито дете, много палаво. Нарича се, че била неустроена. Дощяло ѝ се да стане видна, оплакала се на Господа. Господ дошъл, започнал да я облича, дал ѝ големи подаръци на земята и сега е доста богата. Всички ние я наричаме майка. Някой я целуват. От вас има ли някой, който да е целувал земята? Може би някой път насила. Тя по някой път е доста взискателна. Като вървиш някъде, препънеш се, паднеш, целунеш я. Аз понеже зная, по някой път, като вървя по земята, за да ни спъне, бутне ни, че аз си туря ръката на земята. Казвам: Толкоз чиста и свята, че целуна ръката си, на нея ѝ е приятно. Доста обича да я целуват. Сега тази идея изглежда противоречива. Как е възможно тази земя, мъртво нещо, как ще го целунеш. Как е в ябълката, която вие обичате. В земята право е, има нещо, което е мъртво, но има нещо, което е живо. Понеже държиш отрицателната страна. Ако имаш любов към земята, ако я разбираш както Бог я разбира, ти ще почувствуваш онази разумност. Като се интересуваш, ти ще почувствуваш, че в нея има съзнание, веднага чувствуваш радостта ѝ, като си неблагодарен, и тя те гледа с презрение. Тогава ще произведе неприятност, тук ще паднеш, там ще паднеш. Тя е касиерка, но не ти дава.
Та казвам: В света трябва да имаме малкото динамическо добро, този ключ. Любов трябва да имаме и към земята. Трябва да мислим за нея такава, каквато е. Ние за земята имаме онова понятие, както децата на една майка, която не я слушали, тя направила една страшна, голяма гугла – страшилище с един образ. Облякла се в него и един ден влиза в стаята при децата, размахала се, децата клекнали, започнали да плачат, тя си маха ръцете. Излиза, хвърля костюма си, като влиза майката при децата си, те се хвърлят в обятията ѝ, казват: Едно чудовище щеше да ни изяде. – Не бойте се, аз ще му кажа да ви не бута. То не може да ви изяде, трябва мене да пита.
Та сега и вие често се плашите от тази голяма гугла в света. Там, дето няма любов, дето няма това малко добро, тази се явява. Всичките нещастия се дължат на отсъствието на малкото добро, на малката любов. Тогава всичките гугли се явяват. Всичките нещастия се дължат на това. В новия живот, туй трябва да се опита. Да опитаме реалното! Да благодарим на Бога, като видим, че слънцето изгрява, да благодарим на Бога, че то ни удостоява със светлина. Виждаме едно дърво, да благодарим на Бога за плода, който ни дава. Идем при един извор, ще благодарим на извора.
Тази вечер ме събуди вятъра, не можах да спя. Разсърдил се нещо. Слязох долу. Седя, цялото здание се тресе. Не мога да търпя. Разлюлява ме като дете в люлка. Аз седя и мисля. Казва: Да си поиграем малко. Рекох: Не е време за игра сега. По едно време започна да вали. Търся една беседа. Намерих беседата – духа вятърът. Намерих друга, пак духа, не престава. Търсих, търсих, не престава. Като намерих тази беседа „Малкото добро“, престана. Започна да утихва, изясни се небето. Намерих една – духа вятърът, казва: Не може. Намерих тази книга, хайде пак аз ли да го чета? Хайде да го чете някой, да го не чете някой много голям човек, но малък да бъде. Сега може да питате защо аз не го чета. Голям съм. Та казвам, в живота – дайте на някой малък да чете и вие слушайте. Малките работи са хубави да ги слуша човек. Хубаво е да слушаме малките деца, като говорят за любовта. Хубаво е да слушаме дърветата, като говорят за любовта. Хубаво е да слушаме изворите, като говорят за любовта. Хубаво е и вятърът да слушаме, като говори за любовта. Този, големият вятър казва: Знаеш кой съм аз! Казвам: Всичко можеш да разрушиш, къщи да разрушиш, влага да разнесеш. Той казва: Всичко туй мога да направя. Казвам: Какво ще се занимаваш с големите работи, с малките се занимавай. С малките работи не иска да се занимава вятърът. Най-хубавото в света е малкото добро. Малката любов, която трябва да проявим. Малко нещо се изисква от всинца ни. Да бъдем благодарни – каквато и работа да вършим, каквото и положение да заемаме. Във всичко да се стремим да бъдем благодарни в дадения момент. Не постоянно, не същото състояние да го държим с дни, но в даден случай да бъдеш благодарен за всичко онова, което провидението ти дава.
Тогава казва стиха така: „Който не взема малкото добро, малката любов и не я носи в себе си, той не може да бъде ученик на новото учение.“ Значи никой не може да се извини. Най-малкото трябва да се вземе, да се приложи. Запример, между вас има много недоразумения, които трябва да се изправят. Недоразумения има между ума и сърцето. Недоразумения има и между вас. Всичките тия недоразумения трябва да се примирят. Трябва да се примирят и противоречията. Да кажем, някой от вас е недоволен от себе си. Като се погледнеш, остарял си, трябва да се възрадваш, че си остарял. Разболял си се. Да се зарадваш, че си се разболял. Направил си някаква погрешка, да се зарадваш, че си направил погрешка. Направил си добро, пак се зарадвай. Каквото и да направиш, радвай се на всичко. Ще имаш две разбирания за нещата. Много мъчна работа е тъй да се радваш, да те оберат, пак да се радваш. Че ако те оберат, когато си в морето, че няма ли да се радваш? – Ти си в морето и носиш 50 кг. злато, увиснало на врата. Ако дойде някой да те обере, няма ли да ти спаси живота? Като вземе този чувал, ще можеш да плуваш, иначе с него ще идеш на дъното.
Казвам: Туй, което ни освобождава, то е любовта. Защо? – Законът на малкото добро, на малката любов, ако хората я възприемат, то е едно благо. Човек, който обича, той ще бъде на разположение на всичките хора. Хората няма да се изнудват едни други. Ако да кажем едно общество – ако би живяло с малката любов – всички така да служат на Господа и Господ да е господар, а ние само да сме слуги, какво противоречие ще има? Всичко ще бъде на ред. Сега злото е там, че всички сме господари, а Господ е слуга. Ако Господ стане господар и ние всички станем слуги, всичко ще тръгне на ред. Той е направил света и в него всичко е наред. Ние като слуги ще се научим как да слугуваме. От сега нататък и млади и стари трябва да се учите да слугувате. И там, дето казва Писанието, не само на онези, които вие обичате, защото нашата обич на земята е голямата обич. Туй дето наричат „да обичаш враговете си“, то не е малката обич. Имаш някой враг, и него да обичаш. Казва Писанието: „Ако обичате тези, които те обичат“, какво правите повече? Ако обичате онези, които, не ви обичат, та и в туй отношение сега е подвигът. Всичките онези, които искат да разбират живота, имат Божието благословение.
Този е пътят. Често, аз проверявам същия закон. Някой ден аз реша да си дам почивка, казвам: Искам днес да си почивам, да размишлявам, да ходя, да се разхождам, да мисля за слънцето, за звездите, за големи работи. Него ден ще се заредят да хлопат на вратата: този хлопа, онзи хлопа, от големите работи трябва да се връщам, да се занимавам с малките работи. Дойде тъй да кипна. Аз сега вече нов метод турям. Като дойде някой и ми казва: Учителю! Казвам: Можете ли да ми направите една малка услуга? Дам му стомна да ми донесе вода, той иде за големи работи. Аз малки работи искам. Дойде друг и на него същото направя. Виждам още един иде, той иде и се чуди защо го пращам, казвам: И аз трябваше от големите работи, горе от слънцето, да ида до малките работи. Трябва да се връщам – казвам, ще донесеш малко вода.
Казвам: Тия неща в преносен смисъл са много верни. Когато искаме някой път да се поставиш на високо положение, тогава Бог те поставя на един малък изпит. Големият изпит, ще ни даде някоя малка стомничка, та ми иде на ума за онзи шоп, който дошъл за 40 дена от Цариград. Искал да се върне, постоял повечко отколкото трябва и започнал да се моли на Господа, да му даде кон или друго превозно средство, за да стигне навреме в Цариград. Въпросът е на живот, ако не иде навреме, ще го обесят. Среща го към Пловдив един турчин, язди на кон и подир върви едно конче. Като го вижда, шопът си мисли, Господ ми го праща, ще яздя на кончето. Но турчинът му вика и казва: Гяур, я вземи това конче да го носиш. Той казва, какво сгреших против тебе, да нося кончето? Този разказ е на Михалаки Георгиев. Българинът казва: Господи, аз ли не можах да се помоля, или Ти не ме разбра добре.
Когато желаем големите работи на този шоп, ще носим кончето. Няма по-хубаво нещо в света, човек да е доволен от малките работи, които върши. Няма по-хубаво нещо. Дойде ти една мисъл, която никой не вижда, тя ти носи толкоз радост, че ако ти би имал всичкото богатство, такава радост не би ти произвело. Казвам: Малките ония чувства, малките мисли и постъпки по някой път, произвеждат много по-голяма радост, отколкото, ако бяха ни дали наследство цялата земя. Заблуждение е, когато ние искаме да сме големи, да завладеем цялата вечност, пък всичко е на наше разположение. Всичко туй на земята е предметно учение, цялата физическа вселена е предметно учение. Ти в света можеш да се учиш, разходки да правиш по цялата земя и след като обиколиш, ще се върнеш, ще пишеш една теза и ще напишеш своите пътешествия, ще опишеш една своя добродетел, къде си ходил, какво си видял, какви същества Бог е създал, какви приключения си имал по пътя. Мъчнотии има навсякъде. Каква е била температурата на разните звезди. Какъв е животът на месечината, навсякъде. Та казвам: Малката добродетел, малката любов са основа, върху която трябва да се съгради бъдещето. Познание на Бога, когото човек познава. По кой начин ще познаем Бога? Да допуснем, че Бог ти даде богатство. Дойдат в мене мисли: раздай всичко, да го раздам, Бог ми е дал знание, след туй казва – иди при простите деца. Майките са, които раждат невежите деца, майката свършила два факултета, роди едно невежо дете. Туй малкото дете с години го учи. Ние имаме този път, ние сами се отказваме. Малките работи са, които ще ни повдигнат в света. Туй трябва да бъде като основа, няма да бъде другото. Както света върви, ще оставим света да си върви. Нямам нищо против големите работи, те са човешки. Малките работи са Божествени. Следователно, досега изучаваме човешкия свят. Отсега нататък ще изучаваме Божествения свят, той седи в любовта, която засяга най-доволните същества и урежда живота на тези, на които никой не е уредил живота. Малкото добро, малката любов уреждат живота на онези, за които никой не се е грижил досега.
Следователно, пътят за постижението, новият път е Божественият свят, тъй го наричат. Ако не станете като малките деца, вие не можете да влезете в Царството Божие. Малките разумни деца, които да оценяват малкото добро и малката микроскопическа любов, която спасява света.
Отче наш.
14. Утринно слово
23.II.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев