Божествената усмивка
Божествената усмивка
Добрата молитва
В начало бе Словото
Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея.
Духът Божий
Едно малко размишление
Прочете се беседата „Идеалът на човека“ от книгата „Любов към Бога“.
Разправят за един българин, който отишъл на гости на своя кръстник, който го кръстил. Като кръщелник гощавали го по български: Ха за здравето на кръстника, ха за здравето на кръстницата, за кръщелничетата, пил за този, за онзи и се напил. Качил се на коня, но си турил гърба към главата на коня, вижда конят върви назад. Казва: Откак дойдох при кръстника, светът тръгна назад. Слязъл, пипа, пипа, казва: Чудна работа, къде отиде главата на коня! Та главата е там, но той изменил своето положение в света.
Казвам: Съвременните хора са влезли в живота, но са обърнали гърба към разумното, гледат към животинското. Животинското, то е опашката на коня, то не разрешава въпроса. Човек да живее добре е най-лесното. По-лесна работа от добрия живот няма на света. А сега е най-трудната работа. Няма по-лесна работа от добрия живот. Има ли нещо мъчно да дишам? Мъчнотията е, когато няма кислород. Тогава е мъчно да се диша. Няма по-лесно от яденето на хляб, но ако е пръст или камък, мъчно е да ядеш.
Вчера работим в градината, минават една млада софиянка, доста умна, с висше образование, женена за доктор, и някой си друг господин от Варна. И той образован човек. Търсят ме. Защо ме търсят? Намерили се на тясно. Търсят ме, понеже син му умрял в Пловдив, много умно и високо издигнато дете. Това дете накарало баща си да дойде да ме търси. Извади портрета и казва: Виж, какво хубаво дете. Рекох: В оня свят за него има по-добри условия. Та ме пита госпожата, в оня свят ще се познаваме ли. Рекох: Оня свят е тук. Че вие тук не се познавате, как ще се познавате в оня свят. Тук хората се познават по маските. Какъв е човекът не го знаем. Казва: Прав си. – В оня свят ще започне познаването. Тук не се познаваме. Тук е бал с маски. Отиват двама млади, които влизат в семеен живот. Турил си мъжът една маска – отива на бал с маски, не казва на жена си, че отива на бала. Жената и тя отива скритом и тя с маска. Попаднали двамата и се срещат на бала. Казва единият: Може ли да благоволите да си откриете маската? А, казва, не смея. Усеща, че той може да е там. Тогава ще пита: Кой ти позволи на бал с маски да ходиш?
Често забелязвам, когато някой дойде и иска да се покаже религиозен, набожен, туря си омилно очите, като че е срамежлив, се към земята гледа. Турците казват: Който към земята гледа, душата изгаря. На земята гледа, уж голямо смирение има, за нищо друго не мисли. Някой път виждам една черна краска, гъста, на лицето. Най-първо той има нещо, което го смущава. Една сестра, доста набожна, иде при мине и ми казва: Учителю, снощи щях да умра. Рекох: Трябва да има неща в тебе, които не ти са потребни. Имаш едно прасе, което те смущава по четири, пет пъти трябва да ставаш да го храниш. Пусни го, освободи го, да иде в гората. – Какво ще стане с прасето? Твоят живот не зависи от твоето прасе. Казва: Малко мазнина ми трябва за през зимата. Ако си месоядец, тебе ти трябва, но ако си вегетарианец, не ти трябва.
Та казвам: Както и да се засяга живота, да оправим животът е много мъчна работа. За да оправиш някой човек, трябва да го приспиш. И съвременните лекари намерили начин, турят нещо под носа, ще го приспят, ще му правят операция. Хубаво е, когато правят операцията, не чувствува болката, но като се събуди, удвояват се болките. После някой път не го упояват, но турят известна течност и анестезират мястото. След като са направили операцията, пак се удвоява болката. Една операция може да се направи и без упойка и без анестезиране. Ти имаш един лош навик. Само веднъж пожелай и той ще си иде. Ти пожелай да си иде, не определяй време и той ще си иде. Чудни сте. Че вие сте маги. Казвате: По кой начин да намерим онова магическо средство, да можем да укротим хората. То е лесна работа. Да ви кажа тази тайна. Нали искате тайни? Някой по 20 години са прекарвали в Египет в пирамидите да научат някоя тайна. Питагор прекарал четири години там. На вас без 4 години и без 20 години ще ви кажа тайната. Имаш да даваш някому. Онзи, комуто имаш да даваш, се разсърдил, понеже не му плащаш. Казваш: Какво да правя? – Магическото средство: плати, вземи, че му дай парите и един наполеон повече. Веднага човекът ще има разположение към тебе. Ето магическото средство. Задържаш парите, увеличаваш гнева на човека. Дай му на този човек. Да бъдеш магьосник, трябва да дадеш нещо от себе си. После някои проповядват, че трезвени трябва да бъдат хората. А опасно е някой път трезвеността. От трезвеност умират хората. Ти си трезвеник, да не ядеш. Има една приказка: Настрадин Ходжа имал магаре, много ядяло, че искал да го отучи. Казва: Таман го отучих да яде, без разноски, умря магарето. Не е в поста. Изисква се да се научиш да ядеш на свят, да ядеш както трябва. Ще се научиш да пиеш както трябва. В пиенето къде е лошото. Един, който пие вода, едва ли ще изпие 3–4 чаши вода. Вода пие малко. Като започне да пие вино пие по 4–5–6 кила. Водата пести, вино пие много. Лошото е, че много вино пие. Да пие вино както водата. Първото нещо е, че вие сами се спъвате.
Дойде ви една хубава мисъл. Вие магия нали искате? Дойде ви една хубава мисъл, едно малко хубаво чувство да направиш нещо, пък ти отлагаш. Казваш: Сега не му е времето, след години. Сега, сега още като ти дойде на ума, направи го, нищо повече. Минаваш някъде, видиш някое цвете хубаво, искаш да го целунеш. Казваш: Какви детински работи. Целуни цветето, нищо повече. – Ами какво ще кажат хората? Остави хората настрана, целуни цветето. След като го целунеш, ще влезеш във връзка с ония същества, на които то е изложение. Някой ти казва: Дишай дълбоко, ти приеми въздух повече. Казваш: Чакай, първо да прочета някое съчинение, какво ще каже. – А бе, сега приеми, какво ти коства, ще четеш книги след години. Сега свърши една работа, че като остане време, пак чети книги. Сега в даден момент пий вода при някой извор. Казваш: Студена е водата. Щом ти кажат пий, пий малко вода, после като идеш в къщи, топли я. Сега пий от извора. – Може да се простудя. – Ти остави тия работи. Вървиш по пътя, дойде ти на ума да се молиш. – Да ида на църква. Остави църквата, още на пътя се моли, нищо повече. Ти докато идеш в църквата, ще мине. Мисълта, която ти дойде да се молиш, то е важното. Какво ти коства ти да отправиш ума си към Бога, да Му благодариш за хубавите чувства, да му благодариш, че можеш да ходиш, че очите ти са здрави, че сладко си ял, че си се срещал с този, с онзи. Какво ти коства да благодариш? В църквата ще идеш после. Всяко нещо като дойде, проявете го.
После трябва да знаете. Аз съм говорил толкова за любовта. Но идеята е много неразбрана: да обичаш и да те обичат. Да обичаш, трябва да дадеш нещо от себе си. Да те обичат, трябва да ти дадат. Не може да обичаме, който нищо не дава. Дошъл някой, занимава ме с празни работи. Даде ми нещо, как няма да го обичам. Казва: Мене не ме обичат. – Трябва да дадеш нещо от себе си. Отивам при един болен, ще му дам нещо от моето здраве на болния, веднага престава болката. Казвам: Ще оздравееш. Сега ще ти дам нещо. Хвана го за ръката и човекът като стане, как няма да ме обича. Ще ми заколи кокошка, баница ще ми направи, ще се разговаря с мене. Не да обещая нещо на този човек, че после ще оздравее, но аз като го пипна и веднага той оздравява. Най-първо ще отивате да лекувате, да оздравявате, започнете с малката любов. Вие изведнъж започвате с големи работи. В природата то не е естествено, първо започвайте с малки работи. Има човек хрема. Хремата може да я лекувате с топла вода, малко камфор ще смръкнеш или сварена лайка да си промиеш носа.
Но сега да не правите онази погрешка, която направили в провинцията едни приятели. Пишат, че някой заболял. Казвам да му направят млечен компрес на болното място. След като направили млечния компрес, пишат, че не минава, пак го боли. Казват, че направили млечния компрес и пак не минава. Питам, как са направили компреса. Казват, че гъстото изяли, пък от суроватката направили компреса. Гъстото, това е любовта. Единственото реално нещо е любовта, дето и да е. Аз наричам любовта едноцентрова. То е единственото съдържание на живота. Любовта на земята иде. Човек ако е умен, любовта ще дойде. Ако нямаш любовта към знанието и към истината, любовта ще мине покрай тебе, ще ти даде нещо и ще си замине. Казвам: Приемете любовта и не се спирайте. Върху любовта никаква философия не правете. Вие искате да разберете някой човек, да го познаете, че да го обичате. Тази работа не става. Хубавото ядене първо ще го ядеш и после ще го познаеш, че е хубаво. Ти как ще познаеш яденето дали е хубаво? Ако го държиш отвън и само мислиш, ти не можеш да познаеш дали е хубаво или не. Трябва първо да го приемеш в себе си. Любовта е най-реалното нещо в живота. Ако си възприел любовта, никаква философия не ти трябва. Философията отпосле ще дойде. Първо ще възприемеш любовта. Казваш: Да бъде нейната воля. Разбираме да бъде Божията воля. Щом искаш да бъде твоята воля, не волята на любовта, любовта не иде. Не че не иде, но не може да се ползувате. В себе си винаги казвайте: Да бъде волята на любовта. Понеже Бог е любов, като бъде волята на любовта, вие ще я опитате тогава. Сега като говоря да правят опити, мнозина не са правили опитите, пък разправят на другите. Никога не разправяйте за неща, които не сте опитали в любовта. Никога не разправяйте за любовта туй, което не си опитал. – Аз ви обичам много, аз съм готов да се жертвувам заради тебе, че ти си заради мене светлина, ти си туй, ти си онуй. Може да говорите така, но то спада към изкуството. То е актьорство. Щом като говориш за любовта, ти трябва да знаеш: искаш да те обичат или да обичаш. Щом искаш да обичаш, ще отвориш кесията, ще започнеш да даваш, ще отвориш хамбара, ще даваш. Ще идеш при този, когото обичаш, ще му работиш. Ако е гол, ще го облечеш. Ако искаш да те обичат, въпросът е друг. Даване трябва да има. Като обичаш, ти даваш, като те обичат, на тебе ти дават. Туй, което хората ти дават, приеми го и благодари. Една вдишка от въздуха, то е благословение. Един лъч, който влиза в очите, то е благословение. Една усмивка е благословение. Аз бих предпочел да имам усмивката на едно дете, отколкото обещанията на хиляди. То като ме срещне, усмихне ми се, целият свят ми се усмихва, целият свят ми се отваря. Ако срещнете един цар, който ви се усмихва, целият свят ви се отваря. Ако Господ ви се усмихва, какво искате повече. Само една Божия усмивка да дойде и въпросът е разрешен. Докато ние схванем Божествената усмивка е въпросът. Там дето се усмихва Господ, всичко е разрешено. Всеки, който обича, Бог се усмихва. Всеки, когото обичат, Бог се усмихва. Бог се усмихва само на онези, които обичат, и на онези, които са обичани. Сега желая и на вас Господ да ви се усмихне, като обичате и като сте обичани.
Любовта се проявява като по радиото. Всички, които имат радио ще я чуят.
Отче наш.
18. Утринно слово
30.III.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев
В начало бе Словото
Ще прочета 12 глава от Евангелието на Матея.
Духът Божий
Едно малко размишление
Прочете се беседата „Идеалът на човека“ от книгата „Любов към Бога“.
Разправят за един българин, който отишъл на гости на своя кръстник, който го кръстил. Като кръщелник гощавали го по български: Ха за здравето на кръстника, ха за здравето на кръстницата, за кръщелничетата, пил за този, за онзи и се напил. Качил се на коня, но си турил гърба към главата на коня, вижда конят върви назад. Казва: Откак дойдох при кръстника, светът тръгна назад. Слязъл, пипа, пипа, казва: Чудна работа, къде отиде главата на коня! Та главата е там, но той изменил своето положение в света.
Казвам: Съвременните хора са влезли в живота, но са обърнали гърба към разумното, гледат към животинското. Животинското, то е опашката на коня, то не разрешава въпроса. Човек да живее добре е най-лесното. По-лесна работа от добрия живот няма на света. А сега е най-трудната работа. Няма по-лесна работа от добрия живот. Има ли нещо мъчно да дишам? Мъчнотията е, когато няма кислород. Тогава е мъчно да се диша. Няма по-лесно от яденето на хляб, но ако е пръст или камък, мъчно е да ядеш.
Вчера работим в градината, минават една млада софиянка, доста умна, с висше образование, женена за доктор, и някой си друг господин от Варна. И той образован човек. Търсят ме. Защо ме търсят? Намерили се на тясно. Търсят ме, понеже син му умрял в Пловдив, много умно и високо издигнато дете. Това дете накарало баща си да дойде да ме търси. Извади портрета и казва: Виж, какво хубаво дете. Рекох: В оня свят за него има по-добри условия. Та ме пита госпожата, в оня свят ще се познаваме ли. Рекох: Оня свят е тук. Че вие тук не се познавате, как ще се познавате в оня свят. Тук хората се познават по маските. Какъв е човекът не го знаем. Казва: Прав си. – В оня свят ще започне познаването. Тук не се познаваме. Тук е бал с маски. Отиват двама млади, които влизат в семеен живот. Турил си мъжът една маска – отива на бал с маски, не казва на жена си, че отива на бала. Жената и тя отива скритом и тя с маска. Попаднали двамата и се срещат на бала. Казва единият: Може ли да благоволите да си откриете маската? А, казва, не смея. Усеща, че той може да е там. Тогава ще пита: Кой ти позволи на бал с маски да ходиш?
Често забелязвам, когато някой дойде и иска да се покаже религиозен, набожен, туря си омилно очите, като че е срамежлив, се към земята гледа. Турците казват: Който към земята гледа, душата изгаря. На земята гледа, уж голямо смирение има, за нищо друго не мисли. Някой път виждам една черна краска, гъста, на лицето. Най-първо той има нещо, което го смущава. Една сестра, доста набожна, иде при мине и ми казва: Учителю, снощи щях да умра. Рекох: Трябва да има неща в тебе, които не ти са потребни. Имаш едно прасе, което те смущава по четири, пет пъти трябва да ставаш да го храниш. Пусни го, освободи го, да иде в гората. – Какво ще стане с прасето? Твоят живот не зависи от твоето прасе. Казва: Малко мазнина ми трябва за през зимата. Ако си месоядец, тебе ти трябва, но ако си вегетарианец, не ти трябва.
Та казвам: Както и да се засяга живота, да оправим животът е много мъчна работа. За да оправиш някой човек, трябва да го приспиш. И съвременните лекари намерили начин, турят нещо под носа, ще го приспят, ще му правят операция. Хубаво е, когато правят операцията, не чувствува болката, но като се събуди, удвояват се болките. После някой път не го упояват, но турят известна течност и анестезират мястото. След като са направили операцията, пак се удвоява болката. Една операция може да се направи и без упойка и без анестезиране. Ти имаш един лош навик. Само веднъж пожелай и той ще си иде. Ти пожелай да си иде, не определяй време и той ще си иде. Чудни сте. Че вие сте маги. Казвате: По кой начин да намерим онова магическо средство, да можем да укротим хората. То е лесна работа. Да ви кажа тази тайна. Нали искате тайни? Някой по 20 години са прекарвали в Египет в пирамидите да научат някоя тайна. Питагор прекарал четири години там. На вас без 4 години и без 20 години ще ви кажа тайната. Имаш да даваш някому. Онзи, комуто имаш да даваш, се разсърдил, понеже не му плащаш. Казваш: Какво да правя? – Магическото средство: плати, вземи, че му дай парите и един наполеон повече. Веднага човекът ще има разположение към тебе. Ето магическото средство. Задържаш парите, увеличаваш гнева на човека. Дай му на този човек. Да бъдеш магьосник, трябва да дадеш нещо от себе си. После някои проповядват, че трезвени трябва да бъдат хората. А опасно е някой път трезвеността. От трезвеност умират хората. Ти си трезвеник, да не ядеш. Има една приказка: Настрадин Ходжа имал магаре, много ядяло, че искал да го отучи. Казва: Таман го отучих да яде, без разноски, умря магарето. Не е в поста. Изисква се да се научиш да ядеш на свят, да ядеш както трябва. Ще се научиш да пиеш както трябва. В пиенето къде е лошото. Един, който пие вода, едва ли ще изпие 3–4 чаши вода. Вода пие малко. Като започне да пие вино пие по 4–5–6 кила. Водата пести, вино пие много. Лошото е, че много вино пие. Да пие вино както водата. Първото нещо е, че вие сами се спъвате.
Дойде ви една хубава мисъл. Вие магия нали искате? Дойде ви една хубава мисъл, едно малко хубаво чувство да направиш нещо, пък ти отлагаш. Казваш: Сега не му е времето, след години. Сега, сега още като ти дойде на ума, направи го, нищо повече. Минаваш някъде, видиш някое цвете хубаво, искаш да го целунеш. Казваш: Какви детински работи. Целуни цветето, нищо повече. – Ами какво ще кажат хората? Остави хората настрана, целуни цветето. След като го целунеш, ще влезеш във връзка с ония същества, на които то е изложение. Някой ти казва: Дишай дълбоко, ти приеми въздух повече. Казваш: Чакай, първо да прочета някое съчинение, какво ще каже. – А бе, сега приеми, какво ти коства, ще четеш книги след години. Сега свърши една работа, че като остане време, пак чети книги. Сега в даден момент пий вода при някой извор. Казваш: Студена е водата. Щом ти кажат пий, пий малко вода, после като идеш в къщи, топли я. Сега пий от извора. – Може да се простудя. – Ти остави тия работи. Вървиш по пътя, дойде ти на ума да се молиш. – Да ида на църква. Остави църквата, още на пътя се моли, нищо повече. Ти докато идеш в църквата, ще мине. Мисълта, която ти дойде да се молиш, то е важното. Какво ти коства ти да отправиш ума си към Бога, да Му благодариш за хубавите чувства, да му благодариш, че можеш да ходиш, че очите ти са здрави, че сладко си ял, че си се срещал с този, с онзи. Какво ти коства да благодариш? В църквата ще идеш после. Всяко нещо като дойде, проявете го.
После трябва да знаете. Аз съм говорил толкова за любовта. Но идеята е много неразбрана: да обичаш и да те обичат. Да обичаш, трябва да дадеш нещо от себе си. Да те обичат, трябва да ти дадат. Не може да обичаме, който нищо не дава. Дошъл някой, занимава ме с празни работи. Даде ми нещо, как няма да го обичам. Казва: Мене не ме обичат. – Трябва да дадеш нещо от себе си. Отивам при един болен, ще му дам нещо от моето здраве на болния, веднага престава болката. Казвам: Ще оздравееш. Сега ще ти дам нещо. Хвана го за ръката и човекът като стане, как няма да ме обича. Ще ми заколи кокошка, баница ще ми направи, ще се разговаря с мене. Не да обещая нещо на този човек, че после ще оздравее, но аз като го пипна и веднага той оздравява. Най-първо ще отивате да лекувате, да оздравявате, започнете с малката любов. Вие изведнъж започвате с големи работи. В природата то не е естествено, първо започвайте с малки работи. Има човек хрема. Хремата може да я лекувате с топла вода, малко камфор ще смръкнеш или сварена лайка да си промиеш носа.
Но сега да не правите онази погрешка, която направили в провинцията едни приятели. Пишат, че някой заболял. Казвам да му направят млечен компрес на болното място. След като направили млечния компрес, пишат, че не минава, пак го боли. Казват, че направили млечния компрес и пак не минава. Питам, как са направили компреса. Казват, че гъстото изяли, пък от суроватката направили компреса. Гъстото, това е любовта. Единственото реално нещо е любовта, дето и да е. Аз наричам любовта едноцентрова. То е единственото съдържание на живота. Любовта на земята иде. Човек ако е умен, любовта ще дойде. Ако нямаш любовта към знанието и към истината, любовта ще мине покрай тебе, ще ти даде нещо и ще си замине. Казвам: Приемете любовта и не се спирайте. Върху любовта никаква философия не правете. Вие искате да разберете някой човек, да го познаете, че да го обичате. Тази работа не става. Хубавото ядене първо ще го ядеш и после ще го познаеш, че е хубаво. Ти как ще познаеш яденето дали е хубаво? Ако го държиш отвън и само мислиш, ти не можеш да познаеш дали е хубаво или не. Трябва първо да го приемеш в себе си. Любовта е най-реалното нещо в живота. Ако си възприел любовта, никаква философия не ти трябва. Философията отпосле ще дойде. Първо ще възприемеш любовта. Казваш: Да бъде нейната воля. Разбираме да бъде Божията воля. Щом искаш да бъде твоята воля, не волята на любовта, любовта не иде. Не че не иде, но не може да се ползувате. В себе си винаги казвайте: Да бъде волята на любовта. Понеже Бог е любов, като бъде волята на любовта, вие ще я опитате тогава. Сега като говоря да правят опити, мнозина не са правили опитите, пък разправят на другите. Никога не разправяйте за неща, които не сте опитали в любовта. Никога не разправяйте за любовта туй, което не си опитал. – Аз ви обичам много, аз съм готов да се жертвувам заради тебе, че ти си заради мене светлина, ти си туй, ти си онуй. Може да говорите така, но то спада към изкуството. То е актьорство. Щом като говориш за любовта, ти трябва да знаеш: искаш да те обичат или да обичаш. Щом искаш да обичаш, ще отвориш кесията, ще започнеш да даваш, ще отвориш хамбара, ще даваш. Ще идеш при този, когото обичаш, ще му работиш. Ако е гол, ще го облечеш. Ако искаш да те обичат, въпросът е друг. Даване трябва да има. Като обичаш, ти даваш, като те обичат, на тебе ти дават. Туй, което хората ти дават, приеми го и благодари. Една вдишка от въздуха, то е благословение. Един лъч, който влиза в очите, то е благословение. Една усмивка е благословение. Аз бих предпочел да имам усмивката на едно дете, отколкото обещанията на хиляди. То като ме срещне, усмихне ми се, целият свят ми се усмихва, целият свят ми се отваря. Ако срещнете един цар, който ви се усмихва, целият свят ви се отваря. Ако Господ ви се усмихва, какво искате повече. Само една Божия усмивка да дойде и въпросът е разрешен. Докато ние схванем Божествената усмивка е въпросът. Там дето се усмихва Господ, всичко е разрешено. Всеки, който обича, Бог се усмихва. Всеки, когото обичат, Бог се усмихва. Бог се усмихва само на онези, които обичат, и на онези, които са обичани. Сега желая и на вас Господ да ви се усмихне, като обичате и като сте обичани.
Любовта се проявява като по радиото. Всички, които имат радио ще я чуят.
Отче наш.
18. Утринно слово
30.III.1941 г. Неделя 5 ч. с.
София – Изгрев