Числата
Числата
„Отче наш“
Имате ли зададена тема? („Имаме.“) Четете. ( Прочете се темата „Произход на числата от едно до десет“.)
Какво разбирате под думата отрицателно и положително? Положителното е разточително, отрицателното е събирателно. Туй, което е разточително, то е положително. Туй, което е събирателно, то е отрицателно. Да ви стане малко ясно. Когато човек е отрицателен, мисли само за себе си. Когато е разточителен, мисли за другите. Разточителен се състои от раз и точи, значи разточителният човек може баница да точи. Онзи, който събира, не точи.
Допуснете, [че] един възрастен човек има някаква болка. Да кажем, боли го коремът, постоянно има болка в стомаха си. Коя е причината за това? Представете си, че баща му и майка му го родили здрав. Той станал на двайсет и една година и започнал да боледува, боли го стомахът. Коя е причината сега? Щом има болки в стомаха, причината е в храната, в неестествената храна, която взема. Или този човек не знае как да се храни, или има развалени зъби, не се сдъвква храната добре. Допуснете сега, че един човек е здрав,пък е сиромах. Коя е причината за това? Представете си, че той знае да свири, но упорства, не иска за петдесет лева да свири. Дават му триста–четиристотин лева, не иска да свири. Казва: „И за хиляда лева на вечер не свиря.“ Обича да ходи гладен, но не иска да свири. Коя е причината за туй сега? Допуснете, че един музикант се обидил от другите, понеже му казали, че той не знае добре да свири. Сега къде е лошото в думите „ти не знаеш добре да свириш“? В музикалния свят става същото. Ако вземете една храна в стомаха, седи десетина часа в стомаха, без да започне една реакция, образуват се газове, разлагане, образуват се тия неестествените процеси. Когато човек не може да разбере една идея, каквато и да е, е същото. Каква е разликата между реално и идеално? Реалното ние го считаме красиво. Вие считате, че идеалното представя едно отлично шише от злато, красиво направено, а пък реалното е пълно със съдържание, с някаква течност за пиене, вода или някакъв мармалад.
Питам, ако едно шише е идеално, какво ще ви донесе? Ако е реално? Сега и двете неща не можете да ги отделите. Понеже в тази идеална форма се влива съдържание, туй съдържание в идеалната форма няма къде да го вместиш. Идеалните и реалните неща вървят заедно. То е само идея, за да имате едно понятие.
Темата, която четохте, каква е? („Произход на числата от едно до десет.“)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
2 1 3 4 5 6 7 8 9
3 2 1 4 5 6 7 8 9
4 3 2 1 5 6 7 8 9
[5 4 3 2 1 6 7 8 9]
6 5 4 3 2 1 7 8 9
[7 6 5 4 3 2 1 8 9]
8 7 6 5 4 3 2 1 9
9 8 7 6 5 4 3 2 1
Сега какъв ред на нещата имаме? Първото число и последното са равни по количество, но по съдържание равни ли са? Ако бих ви дал да избирате, кое бихте избрали? Последното. То е раздробено, смляно. Първото е цяло жито, последното е брашно. В началото на числата имате едно, две, три, четири. Де ще намерим едно в човека? Каква функция имат двете? Къде е двете? Къде можем да намерим трите? Седемте ще ги намерим. Човек има седем дупки на главата: две очи, две уши – четири, две отвърстия на носа – шест и една уста – седем. Осемте вече го имаме на очите. Четири пак го имаме. Пет е по пръстите.
Да допуснем, че имате числото четири. Какво число е четири. То е положително число, но е отрицателно по съдържание. Те са твърдения сега, нали? Четири е положително, но с отрицателно съдържание. Четирите представя зима, няма никакви условия отвън физически. Значи всичко, каквото си събрал наготово, само от него ще се ползваш. Условията са много лоши. Значи няма какво да правиш, няма какво да работиш. Трите какво представя в дадения случай? Трите е есента, двете е лятото, едното е пролетта. В едното ти трябва да вложиш капитала си. Всичко произвежда, но трябва да се вложи. В две, в лятото, нещата се приготовляват. В трите имате резултати, три е закон за събиране. Четирите е зимно време, няма какво да правиш. Ти ще го опиташ, ще ядеш. Каквото си събрал, плодовете, всичките храни ще ги опиташ. Да кажем, накупил си книги – книги ще четеш. Или известен материал имаш – ще го обработваш. Или може да имаш изкуството да плетеш. Човек, който плете, той е в зимата. Щом плете дантела или нещо друго, то е зима. Някой не обича да работи отвън, значи, че зимата е дошла у него. Казва: „Аз не искам да работя.“ Аз считам, че този човек не иска да работи отвън, той сиромашията е добил. Казва: „Много добре зная.“ Казвам: „Обичаш ли да ядеш?“ Казва: „Нямам никакъв апетит.“ Значи, че има развален стомах. Няма да му върви. Един човек, който не може да се храни добре, не може да му върви. Може ли той да бъде добър ученик? Не може. Ако той е с един разстроен стомах, той не може да бъде оптимист. Ще бъде малко песимист, ще гледа мрачно на нещата, ти не можеш да имаш неговите възгледи за меродавни. Сега всички вие търсите щастието вън от себе си. То, щастието, не съществува отвън. Щастието, ти си сам. Ако човек мисли, той е щастлив. Ако не мисли, той е нещастен.
Имате вече нулата, то са условията. Няма по-хубаво нещо [от това] да си ученик. Да ти турят нула е най-хубавото нещо. Когато професорът ти тури нула, то е най-съдържателното нещо. Няма по-съдържателно нещо от нулата. Сега всички ги е страх от нулата. Защо? Защото не знаят как да я употребяват. Ти имаш едно житено зърно. Даваш го, казва: „Кокошка ли съм? Какво ме мислиш, будала ли съм, да ме занимаваш с житеното зърно.“ Умният човек знае, че това житено зърно е една шестнайсетхилядна от един килограм. То няма съдържание, но в десет години този човек може да бъде най-богатият човек в света. Като го посява, ще го направи знатен, ще храни целия свят. След десет години може да храни света, всичко да зависи от него.
Вие имате една идея. Не искате да я обработите, страдате. Кой ви е крив? Чакате наготово. Наготово не може да дойде. Вие искате милион. Един милион нищо не струва. Какво струва един милион? Ако на едного дам едно житено зърно, а на друг дам един милион, кой ще спечели от тях? Вие казвате: „Аз ще купя.“ Но да си представим, че си в един свят, дето не можеш да купиш. Давам ви един милион. Вие сега имате един устроен свят. Тъй както е сега, въпросът е другояче. Но представете си, че сте в един свят, дето имаш един милион, но няма какво да купиш. Пари имаш, но материал няма откъде да купиш. На друг давам едно житено зърно. Не че сега, ако вие имате житеното зърно, може да направите всичко. Вие трябва да знаете да превърнете този скъпоценен метал, да имате съдържание. Ако знаете да извадите онази енергия, която е скрита в него, златото коства. От ореха ти с игла можеш да извадиш съдържанието. Като опиташ този орех, не можеш да извадиш съдържанието, ще го захвърлиш. Ако можеш да извадиш съдържанието, орехът има цена.
Хората имат толкоз голяма любов към златото. Тя седи в това, понеже златото е добър проводник на човешкото здраве, проводник е на слънчевата енергия. Значи златото е един кредит вътре в природата, онази енергия, която е складирана вътре в златото. Да кажем това електричество, енергията му, от жицата ли излиза и ни осветява? Жицата ли ни дава енергията? Тя е проводник. Златото е проводник. Че златото може да ви направи щастливи, е заблуждение. Че светлината може да дойде и без този проводник. Запример по някой път светва в ума ти. Ти възприемаш слънчевата светлина. Как я възприемаш, по жица ли я възприемаш? Светлината как я възприемаш? Вашата инсталация каква е? Тази светлина, която влиза, по жицата ли влиза? Не.
Та първото нещо: днес всичките хора не мислят право. Казва: „Пари нямам.“ Пари нямам какво значи? „Не зная.“ Защо не знае? Че той има, но не знае да смята. Той можеше да има тази книга. Не знае показва, че той бил мързелив, не е отворил книгата да чете.
Казвам, числото едно е пролет, две е лято, три е есен и четири е зима. Имаме едно, две, три, четири. На този човек сега аз му гадая. Започва той много добре, с хубави условия. Пролетта е хубава, но накрая [идва] зимата. Ако той не знае как да използва зимата, казвам: „Ти ще започнеш добре, а ще свършиш зле.“ Имаме тогава другото число четири, три, две, едно. Новата философия на живота мяза на онзи петел, който ровил на бунището и намерил един скъпоценен камък, къшнал го с крака си и казал: „Тази пущина защо ми е? Да беше зрънце. Защо ми е този камък?“ Ако този петел имаше ум в главата, този камък да го продаде, той можеше всичките петли, колкото има по света, да ги храни.
Казвам, вие имате една идея. Тя е скъпоценен камък. Ритнете я, кажете: „Какво коства?“ Казвам някому: „Вярвам в Бога.“ Казва: „Какво ме интересува мене Господ сега?“ Идеята не е поставена право. „Добре, казва, какво ме интересува слънцето?“ Интересува ме слънцето, понеже от него иде енергията. Ако аз никога не може да видя слънцето, не може да опитам плодовете на това слънце. Тогава може ли да има живот? Съвременните хора се отделят от Бога и мислят, че без идеята за Бога може да живеят. Ти може да искаш да се скриеш от слънцето, може да не искаш да го видиш. Какво ще стане? Ако се скриеш хиляда години и не приемеш светлината, ще ослепееш, ще се деформираш, ще се изродиш. Най-първо, вие няма какво да гледате. Сега другото е заблуждение. Вие никога не сте виждали слънцето. Как изгрява го виждате – ходиш в музея да разглеждаш хубавите картини на изгряващото слънце. Какво ще ви ползва това изгряващо слънце в музеите? Кое е по-хубаво, това, което изгрява, или това в музея?
Някой път вие вярвате в Бога, но вярвате в Бога […]. Някой философ пише някой трактат. Безпредметни са трактатите по философия за Бога. Да ми разправя философът, когато изгрява слънцето, за неговата енергия, разбирам, предметно учение е. Но да ми разправя за слънцето от изгряващите картини, то не важно заради мене.
Казвам, всяка една идея, която не може да ни помага, не е реална. Идеални и реални работи се считат неща, с които ние сме в контакт. Да говорим за неща, с които сме постоянно в контакт. Всички ония реални работи, които са в контакт, ти може да ги опиташ. Ти си в реалния свят, и не можеш да имаш постижения, ти не си в контакт. Със слънцето си в контакт, ти си в контакт с всички реални неща, които са излезли от Бога. Ако ти си в контакт с тях, ти може да имаш постижения. Ако не си в контакт, тогава идват всичките противоречия в живота. Сега вие влизате в стълкновение. Това аз наричам – неразбраните работи на миналото са настоящи работи. Сегашната скръб, като се разбере, ще бъде бъдеща радост на хората. А пък неразбраните работи на миналото са настоящи нещастия. Ние страдаме от неразбраното на миналото, радваме се от разбраното минало.
Следователно хората за бъдеще от разбраните работи, които ние разбираме, ще се радват. От нашите неразбрани работи ще страдат.
Сега числата в този смисъл може да разбере количествено. Едно число вземате в един балон количествено. Един балон може да вдигне човека кога? Ако да кажем един балон има малка форма, може ли да вдигне човека? Но ако този балон е толкоз голям, колкото нашия салон, напълнен с газ, може ли да вдигне човека? Един балон, за да вдигне човека, трябва да увеличите неговия обем. То е количествено тази идея. Един аероплан е построен по друг закон. Там не зависи от обема, а зависи от силата на движението. Ония аероплани, които се движат по-бързо, имат по-голяма сила. Ония аероплани, които се движат по-слабо, тяхната сила е по-малка. Балон, който има по-голям обем, е по-силен, по-големи тежести вдига. Балон, който има по-малък обем, силата му е по-малка. В статическите числа силата зависи от обема. В динамическите числа силата зависи от движението. Онези хора, които разчитат на богатството си, те са балони – от обема зависи, статическо положение е. На балона ако формата не е голяма, не може да вдига големи тежести. Ако е аероплан, трябва да разчита на динамическата сила, която има в себе си.
Та казвам, ако вие разчитате на вашия ум, вие сте аероплан, ако разчитате на вашия ум, на вашето сърце. Пък ако разчитате на външните условия, вие сте един балон. Тогава в модерното воюване кой има надмощие, балонът или аеропланът? Във войната с балон може ли да воюваш? С балон може бараж да направиш. С аероплан може да воюваш. Казвам, ти с пари не можеш да се освободиш от една болест, но с ума си можеш да се избавиш. Сега казвате: „Как да не мога да се избавя?“ Ако ви турят четирийсет кила злато и ви пуснат в морето, ще може ли да се избавите? Ако ви снемат товара от гърба и ви научат да плавате, сами може да се избавите. То е аероплан. Плавате без златото на гърба, с движение, вие ще се избавите. Със златото на гърба, с милиони, ще потънете. Казвам, такива елементарни работи трябва да ги имате в ума си. Движението на ръцете в дадения случай струва повече, отколкото милиони на гърба. Движението във водата струва повече, отколкото милионите на гърба. Ако имаш няколко милиона на гърба и не знаеш да си движиш ръцете, какво ще бъде положението? Ще бъдеш на дъното. Ако нямаш нищо на гърба, знаеш да си движиш ръцете, ти ще излезеш на брега.
Първото нещо, турете да имате вяра в движението на вашите ръце. Умът да не бъде в статическо положение. Казва някой: „Аз не мога да мисля.“ Жабите мислят. Онези, които са правили експерименти с жабите, са го опитали. Ето какви опити са правили: на гърба на жабата турят някаква течност, киселина. Най-първо, тя вдига единия крак, да го махне. Ако парализират този ѝ крак, обърне се с левия крак. Значи започва да разсъждава, че и с левия крак може да махне тази киселина. Значи една жаба, като се намери в трудно положение, започва да мисли. Сега какво са страданията? Опитват ви. Вие не искате да мислите. Като дойде някаква болест, болестта е някаква киселина на гърба. Тогава вие мислите. Като ви заболи ръката, вие започвате да я разтривате. Някой казва: „Аз не искам да ме разтриват.“ Като дойде болката, ще дадеш.
Не считайте, че в самите числа има нещо. Това са символи, проводници на известни енергии. Трябва да знаеш всяко число каква енергия има в себе си. Трябва да намериш онзи център, от който можеш да черпиш тази сила. Значи две, това са двете очи. Едно какво е? Три какво е? Очите и носът заедно. Четири какво е? Колко сетива има човек? Две уши, две очи, носът – три, устата – четири. Едно, две, три, четири показва, че този човек работи с четири сетива: с очите, с ушите, [с носа,] с устата си. Питагор е разгледал числата до четири, Питагор е разгледал само главата на човека. Резултатът на човешката мисъл, то са човешките ръце, човешките крака.
Ами че как ще проектираш в науката ума си? По кой начин ще проектират ума си? Онези музиканти, които са много успешни, знаят да свирят. Онези музиканти, които не са успешни, те не знаят да свирят. И те знаят да свирят, но не знаят с кой пръст да вземат тоновете. Ако вземеш „сол“ с първия пръст, той има едно съдържание, ако го вземеш с другия пръст, имаш друго съдържание, ако го вземеш с третия пръст или с малкия пръст, има друго съдържание. Като го вземеш с петте пръста, пет съдържания има „сол“. Няма сега да ви кажа какво е съдържанието. Защо? Да ви кажа, как ще се ползвате? Вие мислите, че всяко нещо, което го кажете, го знаете. Туй, което аз ви говоря, то е непроверена работа. Ако говоря за сладкия хляб, какво знаете за сладкия хляб? Донеса една сладка пита или донеса една кошница с плодове, не ти разправям отвлечени работи, но плодовете са хубави идеи със съдържание.
Първото нещо, трябва да имате една идея в себе си, една реалност, която да обединява всичките други реалности. Някои от вас искате да пеете. Вие не може да пеете, нито да свирите, ако не мислите добре, ако не чувствате добре и ако волята ви не е добра. Ако умът ти не е светъл, ако сърцето ти не е добро и ако тялото ти не е здраво, ти не можеш да бъдеш музикант. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от светлината на човешкия ум, проводник е на светлината, сърцето – на топлината и волята – на силата. Всички са проводници на Божествената хармония, която се проявява в света. Ако човешкият ум работи, каквато и да е песен може да я изпееш, тя има смисъл.
Може да пеете „Махар Бену [Аба]“. Като пеете, каква идея имате? Че като пея Махар, мисля за Оня Великия в света, Който благославя, Великия, с Когото съм свързан, че мога да пея, Онзи, Благословения, Големия, Който благославя, от Който изтичат всичките блага. Махар Бену в света е Онзи Големият, от Който изтичат всичките блага.
Сега какво значи това? Сега от аба можеш да направиш дреха, нали така. Който знае, може да я направи. Имате вече аби, то е една формула. За да разберете съдържанието на аби, трябва да знаеш как да носиш, да си силен. А-то означава да носиш товар. Б-то в дадения случай означава формула, която означава, че идеите, които имаш в тебе, може да поникнат и да растат. И-то в дадения случай показва посоката на това растене, накъде де расте.
Следователно в дадения случай ти можеш да носиш неприятностите в живота. Расте, проектира мислите. После си смятал, че каквото намислиш, може да го направиш. Ти аби можеш да носиш, ти си облечен. Всеки човек, който носи товара си, на когото умът работи, той е облечен човек. Всеки човек, който може да направи каквото иска, той е облечен човек. Всеки човек, който не знае да носи товара си, умът му не работи, той не е облечен. Всеки, който не може да направи каквото иска, той е гол. Като оголя Адам, позна, че е вече закъсал, не знае какво да прави. Оголял човек значи, че той не е търпелив. Щом не знаеш да мислиш, щом не знаеш да реализираш това, което волята изисква, ти си гол. Щом си търпелив, щом правиш, каквото искаш, ти си облечен човек. Някой казва: „Искам да се облека.“ Най-първо трябва да се облечеш съобразно с ума, да имаш най-хубавите дрехи. „Тахиза олур.“ (Бързо, скоро ще стане (тур.)) „Олмаз.“ (Не може, няма да стане (тур.)) Но много хубави дрехи ще облечеш, то е приятното. Главата си трябва да я облечеш с най-хубавите мисли. Сърцето си трябва да го облечеш с най-хубавата топлина. Топлината е дреха. А пък цялото тяло със сила трябва да облечеш. Тъй щото това са три степени облекла.
Дадат ви някой път малко изпитание, болка имате. Що е болката? Вие сте борец, борите се с нея. Едно малко джудже ще вземеш, ще го гътнеш. Казваш: „Ще познаеш, аз съм господар.“ Той тъй те повали, гътне те, седне отгоре ти, казва: „Ти признаваш ли, че аз съм господар?“ Едно от двете: или ти си господар, или болестта е господар. Щом болестта е господар, ти си отдолу. Но живот с болест е за предпочитане, отколкото живот без болест. Що е болестта, от какво иде?
Вие имате една формула. Какво трябва да направите? Б-то показва, че трябва да мислиш. О-то показва, че имаш условия. Л-то показва, че трябва да се държиш с невидимия свят отгоре. И-то показва, че воля трябва да имате. Аз съм ви привеждал примера. Излизат двама млади, пак се скарали, двама млади влюбени. Младата мома била упорита, казва на своя възлюблен: „Аз не се мърдам на педя вече.“ Той ѝ се моли, че са близо при гората. Тя казва: „Не се мърдам.“ Ни назад, ни напред. По едно време задава се една мечка от гората. Той се качил горе на крушата и тя отива подир него. Мечката значи я накара да се мръдне. Казва: „Колко се радвам, че мечката е дошла, да се намерим и двамата горе на крушата.“ Страданията, това са мечката в света, която примирява хората там, дето хората не могат да се примирят. Казва: „Благодарим, че има една круша, дето можем да се спасим от тази мечка.“
Прилагайте. Противоречията, които се зараждат във вашия ум, не ги оставяйте неразрешени. Ако имате десет задачи зададени, поне една разрешете, то е пак нещо. И десетте задачи да ги оставиш, то е прегрешение. Една задача можеш да разрешиш, но десет? Една задача като разрешите, вие сте на правия път. Никога не оставяйте всичките мъчнотии неразрешени. Поне една от мъчнотиите разрешете, за да станете силни. Човек, който не разрешава всеки ден по една мъчнотия, той винаги остава слаб човек. Една малка мъчнотия да разрешите. Не ви казвам най-мъчните задачи да разрешите. По възможност най-лесните задачи да разрешите. Като разрешите, да знаете, че сте разрешили една задача, на която може да разчитате.
Чудни са съвременните хора, когато чакат Провидението да им помогне, чакат Господ да им даде. И то става. Едно бедно момче американче нямало никаква препоръка. Гледа накъде ходят тия богатите американци в една местност, дето е планинска и няма вода. Купува хубава стомна, че носи вода. Някой богат американец ожаднее, че той му даде една чаша вода. Като ходил така да услужва на богатите американци и те се заинтересували от него. Те се заинтересували, дето им носи прясна вода.
Та и вие като се интересувате от другите хора, и те ще се заинтересуват от вас. Ако вие не се интересувате от Божиите работи, как ще се интересува Господ от вас? То е закон в света. Ако ти не се интересуваш от своя ум, ако ти не се интересуваш от своето сърце, ако ти не се интересуваш от своето тяло, кой ще се интересува от тебе?
Сега не само схоластично да казвате: „Да вярваме.“ Вяра, която не почива на един вътрешен опит на ума, вяра, която не почива на един вътрешен опит на сърцето, и вяра, която не почива на един вътрешен опит на тялото, на човешката воля, тази вяра е схоластична, без съдържание. Аз не ви казвам да вярвате в неща, които са вън от вас, но вярвайте в неща, които са вътре във вас. Започнете от онова, което вие имате, после да влезете във връзка с неща, които нямате. За бъдеще има много работи, които можете да постигнете. Какво може да проповядвам на една мравя? Тази мравя не може да възприеме идеите на човека, на тази мравя трябват милиони години, за да ги разбере. Какво ще ви проповядвам за ангелите? Докато дойдете до ангелите, милиони години трябват.
В сегашната форма трябва да разчитате на онова, което сега имате. Много богатства има в хората, които са останали недоразвити. Всеки очаква нещата да дойдат само по себе си. Те ще дойдат сами по себе си, ако се посеят.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Двадесет и втора лекция на младежкия клас
4 април 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
Имате ли зададена тема? („Имаме.“) Четете. ( Прочете се темата „Произход на числата от едно до десет“.)
Какво разбирате под думата отрицателно и положително? Положителното е разточително, отрицателното е събирателно. Туй, което е разточително, то е положително. Туй, което е събирателно, то е отрицателно. Да ви стане малко ясно. Когато човек е отрицателен, мисли само за себе си. Когато е разточителен, мисли за другите. Разточителен се състои от раз и точи, значи разточителният човек може баница да точи. Онзи, който събира, не точи.
Допуснете, [че] един възрастен човек има някаква болка. Да кажем, боли го коремът, постоянно има болка в стомаха си. Коя е причината за това? Представете си, че баща му и майка му го родили здрав. Той станал на двайсет и една година и започнал да боледува, боли го стомахът. Коя е причината сега? Щом има болки в стомаха, причината е в храната, в неестествената храна, която взема. Или този човек не знае как да се храни, или има развалени зъби, не се сдъвква храната добре. Допуснете сега, че един човек е здрав,пък е сиромах. Коя е причината за това? Представете си, че той знае да свири, но упорства, не иска за петдесет лева да свири. Дават му триста–четиристотин лева, не иска да свири. Казва: „И за хиляда лева на вечер не свиря.“ Обича да ходи гладен, но не иска да свири. Коя е причината за туй сега? Допуснете, че един музикант се обидил от другите, понеже му казали, че той не знае добре да свири. Сега къде е лошото в думите „ти не знаеш добре да свириш“? В музикалния свят става същото. Ако вземете една храна в стомаха, седи десетина часа в стомаха, без да започне една реакция, образуват се газове, разлагане, образуват се тия неестествените процеси. Когато човек не може да разбере една идея, каквато и да е, е същото. Каква е разликата между реално и идеално? Реалното ние го считаме красиво. Вие считате, че идеалното представя едно отлично шише от злато, красиво направено, а пък реалното е пълно със съдържание, с някаква течност за пиене, вода или някакъв мармалад.
Питам, ако едно шише е идеално, какво ще ви донесе? Ако е реално? Сега и двете неща не можете да ги отделите. Понеже в тази идеална форма се влива съдържание, туй съдържание в идеалната форма няма къде да го вместиш. Идеалните и реалните неща вървят заедно. То е само идея, за да имате едно понятие.
Темата, която четохте, каква е? („Произход на числата от едно до десет.“)
1 2 3 4 5 6 7 8 9
2 1 3 4 5 6 7 8 9
3 2 1 4 5 6 7 8 9
4 3 2 1 5 6 7 8 9
[5 4 3 2 1 6 7 8 9]
6 5 4 3 2 1 7 8 9
[7 6 5 4 3 2 1 8 9]
8 7 6 5 4 3 2 1 9
9 8 7 6 5 4 3 2 1
Сега какъв ред на нещата имаме? Първото число и последното са равни по количество, но по съдържание равни ли са? Ако бих ви дал да избирате, кое бихте избрали? Последното. То е раздробено, смляно. Първото е цяло жито, последното е брашно. В началото на числата имате едно, две, три, четири. Де ще намерим едно в човека? Каква функция имат двете? Къде е двете? Къде можем да намерим трите? Седемте ще ги намерим. Човек има седем дупки на главата: две очи, две уши – четири, две отвърстия на носа – шест и една уста – седем. Осемте вече го имаме на очите. Четири пак го имаме. Пет е по пръстите.
Да допуснем, че имате числото четири. Какво число е четири. То е положително число, но е отрицателно по съдържание. Те са твърдения сега, нали? Четири е положително, но с отрицателно съдържание. Четирите представя зима, няма никакви условия отвън физически. Значи всичко, каквото си събрал наготово, само от него ще се ползваш. Условията са много лоши. Значи няма какво да правиш, няма какво да работиш. Трите какво представя в дадения случай? Трите е есента, двете е лятото, едното е пролетта. В едното ти трябва да вложиш капитала си. Всичко произвежда, но трябва да се вложи. В две, в лятото, нещата се приготовляват. В трите имате резултати, три е закон за събиране. Четирите е зимно време, няма какво да правиш. Ти ще го опиташ, ще ядеш. Каквото си събрал, плодовете, всичките храни ще ги опиташ. Да кажем, накупил си книги – книги ще четеш. Или известен материал имаш – ще го обработваш. Или може да имаш изкуството да плетеш. Човек, който плете, той е в зимата. Щом плете дантела или нещо друго, то е зима. Някой не обича да работи отвън, значи, че зимата е дошла у него. Казва: „Аз не искам да работя.“ Аз считам, че този човек не иска да работи отвън, той сиромашията е добил. Казва: „Много добре зная.“ Казвам: „Обичаш ли да ядеш?“ Казва: „Нямам никакъв апетит.“ Значи, че има развален стомах. Няма да му върви. Един човек, който не може да се храни добре, не може да му върви. Може ли той да бъде добър ученик? Не може. Ако той е с един разстроен стомах, той не може да бъде оптимист. Ще бъде малко песимист, ще гледа мрачно на нещата, ти не можеш да имаш неговите възгледи за меродавни. Сега всички вие търсите щастието вън от себе си. То, щастието, не съществува отвън. Щастието, ти си сам. Ако човек мисли, той е щастлив. Ако не мисли, той е нещастен.
Имате вече нулата, то са условията. Няма по-хубаво нещо [от това] да си ученик. Да ти турят нула е най-хубавото нещо. Когато професорът ти тури нула, то е най-съдържателното нещо. Няма по-съдържателно нещо от нулата. Сега всички ги е страх от нулата. Защо? Защото не знаят как да я употребяват. Ти имаш едно житено зърно. Даваш го, казва: „Кокошка ли съм? Какво ме мислиш, будала ли съм, да ме занимаваш с житеното зърно.“ Умният човек знае, че това житено зърно е една шестнайсетхилядна от един килограм. То няма съдържание, но в десет години този човек може да бъде най-богатият човек в света. Като го посява, ще го направи знатен, ще храни целия свят. След десет години може да храни света, всичко да зависи от него.
Вие имате една идея. Не искате да я обработите, страдате. Кой ви е крив? Чакате наготово. Наготово не може да дойде. Вие искате милион. Един милион нищо не струва. Какво струва един милион? Ако на едного дам едно житено зърно, а на друг дам един милион, кой ще спечели от тях? Вие казвате: „Аз ще купя.“ Но да си представим, че си в един свят, дето не можеш да купиш. Давам ви един милион. Вие сега имате един устроен свят. Тъй както е сега, въпросът е другояче. Но представете си, че сте в един свят, дето имаш един милион, но няма какво да купиш. Пари имаш, но материал няма откъде да купиш. На друг давам едно житено зърно. Не че сега, ако вие имате житеното зърно, може да направите всичко. Вие трябва да знаете да превърнете този скъпоценен метал, да имате съдържание. Ако знаете да извадите онази енергия, която е скрита в него, златото коства. От ореха ти с игла можеш да извадиш съдържанието. Като опиташ този орех, не можеш да извадиш съдържанието, ще го захвърлиш. Ако можеш да извадиш съдържанието, орехът има цена.
Хората имат толкоз голяма любов към златото. Тя седи в това, понеже златото е добър проводник на човешкото здраве, проводник е на слънчевата енергия. Значи златото е един кредит вътре в природата, онази енергия, която е складирана вътре в златото. Да кажем това електричество, енергията му, от жицата ли излиза и ни осветява? Жицата ли ни дава енергията? Тя е проводник. Златото е проводник. Че златото може да ви направи щастливи, е заблуждение. Че светлината може да дойде и без този проводник. Запример по някой път светва в ума ти. Ти възприемаш слънчевата светлина. Как я възприемаш, по жица ли я възприемаш? Светлината как я възприемаш? Вашата инсталация каква е? Тази светлина, която влиза, по жицата ли влиза? Не.
Та първото нещо: днес всичките хора не мислят право. Казва: „Пари нямам.“ Пари нямам какво значи? „Не зная.“ Защо не знае? Че той има, но не знае да смята. Той можеше да има тази книга. Не знае показва, че той бил мързелив, не е отворил книгата да чете.
Казвам, числото едно е пролет, две е лято, три е есен и четири е зима. Имаме едно, две, три, четири. На този човек сега аз му гадая. Започва той много добре, с хубави условия. Пролетта е хубава, но накрая [идва] зимата. Ако той не знае как да използва зимата, казвам: „Ти ще започнеш добре, а ще свършиш зле.“ Имаме тогава другото число четири, три, две, едно. Новата философия на живота мяза на онзи петел, който ровил на бунището и намерил един скъпоценен камък, къшнал го с крака си и казал: „Тази пущина защо ми е? Да беше зрънце. Защо ми е този камък?“ Ако този петел имаше ум в главата, този камък да го продаде, той можеше всичките петли, колкото има по света, да ги храни.
Казвам, вие имате една идея. Тя е скъпоценен камък. Ритнете я, кажете: „Какво коства?“ Казвам някому: „Вярвам в Бога.“ Казва: „Какво ме интересува мене Господ сега?“ Идеята не е поставена право. „Добре, казва, какво ме интересува слънцето?“ Интересува ме слънцето, понеже от него иде енергията. Ако аз никога не може да видя слънцето, не може да опитам плодовете на това слънце. Тогава може ли да има живот? Съвременните хора се отделят от Бога и мислят, че без идеята за Бога може да живеят. Ти може да искаш да се скриеш от слънцето, може да не искаш да го видиш. Какво ще стане? Ако се скриеш хиляда години и не приемеш светлината, ще ослепееш, ще се деформираш, ще се изродиш. Най-първо, вие няма какво да гледате. Сега другото е заблуждение. Вие никога не сте виждали слънцето. Как изгрява го виждате – ходиш в музея да разглеждаш хубавите картини на изгряващото слънце. Какво ще ви ползва това изгряващо слънце в музеите? Кое е по-хубаво, това, което изгрява, или това в музея?
Някой път вие вярвате в Бога, но вярвате в Бога […]. Някой философ пише някой трактат. Безпредметни са трактатите по философия за Бога. Да ми разправя философът, когато изгрява слънцето, за неговата енергия, разбирам, предметно учение е. Но да ми разправя за слънцето от изгряващите картини, то не важно заради мене.
Казвам, всяка една идея, която не може да ни помага, не е реална. Идеални и реални работи се считат неща, с които ние сме в контакт. Да говорим за неща, с които сме постоянно в контакт. Всички ония реални работи, които са в контакт, ти може да ги опиташ. Ти си в реалния свят, и не можеш да имаш постижения, ти не си в контакт. Със слънцето си в контакт, ти си в контакт с всички реални неща, които са излезли от Бога. Ако ти си в контакт с тях, ти може да имаш постижения. Ако не си в контакт, тогава идват всичките противоречия в живота. Сега вие влизате в стълкновение. Това аз наричам – неразбраните работи на миналото са настоящи работи. Сегашната скръб, като се разбере, ще бъде бъдеща радост на хората. А пък неразбраните работи на миналото са настоящи нещастия. Ние страдаме от неразбраното на миналото, радваме се от разбраното минало.
Следователно хората за бъдеще от разбраните работи, които ние разбираме, ще се радват. От нашите неразбрани работи ще страдат.
Сега числата в този смисъл може да разбере количествено. Едно число вземате в един балон количествено. Един балон може да вдигне човека кога? Ако да кажем един балон има малка форма, може ли да вдигне човека? Но ако този балон е толкоз голям, колкото нашия салон, напълнен с газ, може ли да вдигне човека? Един балон, за да вдигне човека, трябва да увеличите неговия обем. То е количествено тази идея. Един аероплан е построен по друг закон. Там не зависи от обема, а зависи от силата на движението. Ония аероплани, които се движат по-бързо, имат по-голяма сила. Ония аероплани, които се движат по-слабо, тяхната сила е по-малка. Балон, който има по-голям обем, е по-силен, по-големи тежести вдига. Балон, който има по-малък обем, силата му е по-малка. В статическите числа силата зависи от обема. В динамическите числа силата зависи от движението. Онези хора, които разчитат на богатството си, те са балони – от обема зависи, статическо положение е. На балона ако формата не е голяма, не може да вдига големи тежести. Ако е аероплан, трябва да разчита на динамическата сила, която има в себе си.
Та казвам, ако вие разчитате на вашия ум, вие сте аероплан, ако разчитате на вашия ум, на вашето сърце. Пък ако разчитате на външните условия, вие сте един балон. Тогава в модерното воюване кой има надмощие, балонът или аеропланът? Във войната с балон може ли да воюваш? С балон може бараж да направиш. С аероплан може да воюваш. Казвам, ти с пари не можеш да се освободиш от една болест, но с ума си можеш да се избавиш. Сега казвате: „Как да не мога да се избавя?“ Ако ви турят четирийсет кила злато и ви пуснат в морето, ще може ли да се избавите? Ако ви снемат товара от гърба и ви научат да плавате, сами може да се избавите. То е аероплан. Плавате без златото на гърба, с движение, вие ще се избавите. Със златото на гърба, с милиони, ще потънете. Казвам, такива елементарни работи трябва да ги имате в ума си. Движението на ръцете в дадения случай струва повече, отколкото милиони на гърба. Движението във водата струва повече, отколкото милионите на гърба. Ако имаш няколко милиона на гърба и не знаеш да си движиш ръцете, какво ще бъде положението? Ще бъдеш на дъното. Ако нямаш нищо на гърба, знаеш да си движиш ръцете, ти ще излезеш на брега.
Първото нещо, турете да имате вяра в движението на вашите ръце. Умът да не бъде в статическо положение. Казва някой: „Аз не мога да мисля.“ Жабите мислят. Онези, които са правили експерименти с жабите, са го опитали. Ето какви опити са правили: на гърба на жабата турят някаква течност, киселина. Най-първо, тя вдига единия крак, да го махне. Ако парализират този ѝ крак, обърне се с левия крак. Значи започва да разсъждава, че и с левия крак може да махне тази киселина. Значи една жаба, като се намери в трудно положение, започва да мисли. Сега какво са страданията? Опитват ви. Вие не искате да мислите. Като дойде някаква болест, болестта е някаква киселина на гърба. Тогава вие мислите. Като ви заболи ръката, вие започвате да я разтривате. Някой казва: „Аз не искам да ме разтриват.“ Като дойде болката, ще дадеш.
Не считайте, че в самите числа има нещо. Това са символи, проводници на известни енергии. Трябва да знаеш всяко число каква енергия има в себе си. Трябва да намериш онзи център, от който можеш да черпиш тази сила. Значи две, това са двете очи. Едно какво е? Три какво е? Очите и носът заедно. Четири какво е? Колко сетива има човек? Две уши, две очи, носът – три, устата – четири. Едно, две, три, четири показва, че този човек работи с четири сетива: с очите, с ушите, [с носа,] с устата си. Питагор е разгледал числата до четири, Питагор е разгледал само главата на човека. Резултатът на човешката мисъл, то са човешките ръце, човешките крака.
Ами че как ще проектираш в науката ума си? По кой начин ще проектират ума си? Онези музиканти, които са много успешни, знаят да свирят. Онези музиканти, които не са успешни, те не знаят да свирят. И те знаят да свирят, но не знаят с кой пръст да вземат тоновете. Ако вземеш „сол“ с първия пръст, той има едно съдържание, ако го вземеш с другия пръст, имаш друго съдържание, ако го вземеш с третия пръст или с малкия пръст, има друго съдържание. Като го вземеш с петте пръста, пет съдържания има „сол“. Няма сега да ви кажа какво е съдържанието. Защо? Да ви кажа, как ще се ползвате? Вие мислите, че всяко нещо, което го кажете, го знаете. Туй, което аз ви говоря, то е непроверена работа. Ако говоря за сладкия хляб, какво знаете за сладкия хляб? Донеса една сладка пита или донеса една кошница с плодове, не ти разправям отвлечени работи, но плодовете са хубави идеи със съдържание.
Първото нещо, трябва да имате една идея в себе си, една реалност, която да обединява всичките други реалности. Някои от вас искате да пеете. Вие не може да пеете, нито да свирите, ако не мислите добре, ако не чувствате добре и ако волята ви не е добра. Ако умът ти не е светъл, ако сърцето ти не е добро и ако тялото ти не е здраво, ти не можеш да бъдеш музикант. Музиката е един вътрешен процес, който произтича от светлината на човешкия ум, проводник е на светлината, сърцето – на топлината и волята – на силата. Всички са проводници на Божествената хармония, която се проявява в света. Ако човешкият ум работи, каквато и да е песен може да я изпееш, тя има смисъл.
Може да пеете „Махар Бену [Аба]“. Като пеете, каква идея имате? Че като пея Махар, мисля за Оня Великия в света, Който благославя, Великия, с Когото съм свързан, че мога да пея, Онзи, Благословения, Големия, Който благославя, от Който изтичат всичките блага. Махар Бену в света е Онзи Големият, от Който изтичат всичките блага.
Сега какво значи това? Сега от аба можеш да направиш дреха, нали така. Който знае, може да я направи. Имате вече аби, то е една формула. За да разберете съдържанието на аби, трябва да знаеш как да носиш, да си силен. А-то означава да носиш товар. Б-то в дадения случай означава формула, която означава, че идеите, които имаш в тебе, може да поникнат и да растат. И-то в дадения случай показва посоката на това растене, накъде де расте.
Следователно в дадения случай ти можеш да носиш неприятностите в живота. Расте, проектира мислите. После си смятал, че каквото намислиш, може да го направиш. Ти аби можеш да носиш, ти си облечен. Всеки човек, който носи товара си, на когото умът работи, той е облечен човек. Всеки човек, който може да направи каквото иска, той е облечен човек. Всеки човек, който не знае да носи товара си, умът му не работи, той не е облечен. Всеки, който не може да направи каквото иска, той е гол. Като оголя Адам, позна, че е вече закъсал, не знае какво да прави. Оголял човек значи, че той не е търпелив. Щом не знаеш да мислиш, щом не знаеш да реализираш това, което волята изисква, ти си гол. Щом си търпелив, щом правиш, каквото искаш, ти си облечен човек. Някой казва: „Искам да се облека.“ Най-първо трябва да се облечеш съобразно с ума, да имаш най-хубавите дрехи. „Тахиза олур.“ (Бързо, скоро ще стане (тур.)) „Олмаз.“ (Не може, няма да стане (тур.)) Но много хубави дрехи ще облечеш, то е приятното. Главата си трябва да я облечеш с най-хубавите мисли. Сърцето си трябва да го облечеш с най-хубавата топлина. Топлината е дреха. А пък цялото тяло със сила трябва да облечеш. Тъй щото това са три степени облекла.
Дадат ви някой път малко изпитание, болка имате. Що е болката? Вие сте борец, борите се с нея. Едно малко джудже ще вземеш, ще го гътнеш. Казваш: „Ще познаеш, аз съм господар.“ Той тъй те повали, гътне те, седне отгоре ти, казва: „Ти признаваш ли, че аз съм господар?“ Едно от двете: или ти си господар, или болестта е господар. Щом болестта е господар, ти си отдолу. Но живот с болест е за предпочитане, отколкото живот без болест. Що е болестта, от какво иде?
Вие имате една формула. Какво трябва да направите? Б-то показва, че трябва да мислиш. О-то показва, че имаш условия. Л-то показва, че трябва да се държиш с невидимия свят отгоре. И-то показва, че воля трябва да имате. Аз съм ви привеждал примера. Излизат двама млади, пак се скарали, двама млади влюбени. Младата мома била упорита, казва на своя възлюблен: „Аз не се мърдам на педя вече.“ Той ѝ се моли, че са близо при гората. Тя казва: „Не се мърдам.“ Ни назад, ни напред. По едно време задава се една мечка от гората. Той се качил горе на крушата и тя отива подир него. Мечката значи я накара да се мръдне. Казва: „Колко се радвам, че мечката е дошла, да се намерим и двамата горе на крушата.“ Страданията, това са мечката в света, която примирява хората там, дето хората не могат да се примирят. Казва: „Благодарим, че има една круша, дето можем да се спасим от тази мечка.“
Прилагайте. Противоречията, които се зараждат във вашия ум, не ги оставяйте неразрешени. Ако имате десет задачи зададени, поне една разрешете, то е пак нещо. И десетте задачи да ги оставиш, то е прегрешение. Една задача можеш да разрешиш, но десет? Една задача като разрешите, вие сте на правия път. Никога не оставяйте всичките мъчнотии неразрешени. Поне една от мъчнотиите разрешете, за да станете силни. Човек, който не разрешава всеки ден по една мъчнотия, той винаги остава слаб човек. Една малка мъчнотия да разрешите. Не ви казвам най-мъчните задачи да разрешите. По възможност най-лесните задачи да разрешите. Като разрешите, да знаете, че сте разрешили една задача, на която може да разчитате.
Чудни са съвременните хора, когато чакат Провидението да им помогне, чакат Господ да им даде. И то става. Едно бедно момче американче нямало никаква препоръка. Гледа накъде ходят тия богатите американци в една местност, дето е планинска и няма вода. Купува хубава стомна, че носи вода. Някой богат американец ожаднее, че той му даде една чаша вода. Като ходил така да услужва на богатите американци и те се заинтересували от него. Те се заинтересували, дето им носи прясна вода.
Та и вие като се интересувате от другите хора, и те ще се заинтересуват от вас. Ако вие не се интересувате от Божиите работи, как ще се интересува Господ от вас? То е закон в света. Ако ти не се интересуваш от своя ум, ако ти не се интересуваш от своето сърце, ако ти не се интересуваш от своето тяло, кой ще се интересува от тебе?
Сега не само схоластично да казвате: „Да вярваме.“ Вяра, която не почива на един вътрешен опит на ума, вяра, която не почива на един вътрешен опит на сърцето, и вяра, която не почива на един вътрешен опит на тялото, на човешката воля, тази вяра е схоластична, без съдържание. Аз не ви казвам да вярвате в неща, които са вън от вас, но вярвайте в неща, които са вътре във вас. Започнете от онова, което вие имате, после да влезете във връзка с неща, които нямате. За бъдеще има много работи, които можете да постигнете. Какво може да проповядвам на една мравя? Тази мравя не може да възприеме идеите на човека, на тази мравя трябват милиони години, за да ги разбере. Какво ще ви проповядвам за ангелите? Докато дойдете до ангелите, милиони години трябват.
В сегашната форма трябва да разчитате на онова, което сега имате. Много богатства има в хората, които са останали недоразвити. Всеки очаква нещата да дойдат само по себе си. Те ще дойдат сами по себе си, ако се посеят.
„Това е живот вечен, да позная Тебе, единаго истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.“
Двадесет и втора лекция на младежкия клас
4 април 1941 г., петък, 5 ч. сутринта
София – Изгрев