Ще ви даде царство
Ще ви даде царство
„Ще се развеселя“
Ще прочета само един стих от двайсет и втора глава от евангелието на Лука: „Затова аз вам завещавам царство, както Отец ми завеща на мене.“
„Духът Божи“
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение. Живеем в един свят, дето има много болни хора. Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи. И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си. В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни. Сега имаме закон, по който ние не сме доволни. Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
Болестта е произлязла от здравето. Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни. От какво стават хората болни? Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене. Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола?“ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
Сега ще ви говоря за царството. Трябва да има човек царство. Това значи да разбира законите на Божията любов. Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде. Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска. Слугата всякога иска да намали времето. Господарят няма да бъде съгласен.
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас. Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък. Чудни сте. Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят. Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота. Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет. Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
Отишъл един странник в едно царство. Той се запознал с царя, царят го обикнал. Но той се чудил на царя защо е станал цар. Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас. По-умен от Бога няма в света. Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя. Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи. Служи на онзи, който ти е дал ума. Служи на онзи, който ти е дал сърцето. Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа? Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли. Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети. Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината. За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
Има една нова светлина, която иде. Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити. Ние правим добро, но не знаем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение. Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло. Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата. Хубаво е да се доказват. Как ще докажа, че аз съм добър певец? Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце. Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата. В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
Ако хората в Европа знаеха да пеят, и без война щяха да свършат тази работа. Войната е музика, наричам я механическа музика. Сега пее златото и желязото навсякъде, колорадно пеене. Като започнат, хората побледняват от възхищение.
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас. Не трябва да се безпокоим. Казва: „Какво ще стане?“ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период. Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо. След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане?“ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат. Ще стане туй, което досега не е ставало. Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали. Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат. Единият удря, другият удря. Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли?“ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята. Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така?“ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие. Мъжът е вътре в нея.
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола. Дяволът, това е най-лошият мъж. Дяволицата коя е? Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят?“ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят?“ Раят е на небето. Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите?“ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят. В дадения случай фактът е важен. Ако е верно, не трябва да го отричаме. Ако не живеят, няма какво да настояваме.
Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем?“ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е?“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
Казвам, вие сега искате новия живот. Всички искате да се подмладите. Новото в света носи царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда. Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав. За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав. Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение. Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха. Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш. Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята. Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли. Смешно е. Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
Това са новите веяния. Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои. Всеки така трябва да мисли. Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите. Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце. Ще се считате ли тогава бедни хора? Туй е реалност.
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света?“ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ. Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане?“ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим?“ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само. Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят. Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи. Всичките хора ще имат един баща.
Казвам сега, почитайте, ние трябва да уважаваме слънцето, от което излиза енергия. Всеки човек, който носи божественото в света, всички ние трябва да бъдем носители на божественото, не което отвън да дойде. Няма сиромаси хора в света според мене. Има сиромаси, но това е неразбиране.
Аз ще ви приведа един пример. Ние сме от тия богати. То е за самовъзпитание. Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода. Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата. Тя се обърнала. Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи. Те нищо не струват. Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното. Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото.
Всички народи, това са синове Божии. Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии. Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство. Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи. Зададете един пример, че заслужавате това царство.
Най-хубавото, което Бог ни е дал в нашата любов, най-хубавото, което ни е дал в нашия ум, най-хубавите желания, които ни дал, всички да ни благослови Господ.
„Благословен Господ, Бог наш“
„Добрата молитва“
Двадесет и седма неделна беседа
20 април 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев
Ще прочета само един стих от двайсет и втора глава от евангелието на Лука: „Затова аз вам завещавам царство, както Отец ми завеща на мене.“
„Духът Божи“
Живеем в един свят, който има нужда от насърчение. Живеем в един свят, дето има много болни хора. Във вестниците, в книгите, навсякъде се разглеждат все патологически животи. И в религията едни ги пращат в рая, други ги пращат в пъкъла. Кого как срещнеш, все съди: туй криво, онова криво. Че е криво, така е, не е организиран светът. Аз ще погледна на правата страна в света. Какво е да се живее без закон, без човешки закони. Човек сам да е закон на себе си. В своята карма да създаде закон, по който да живее, че и той да е доволен, и окръжаващите да са доволни. Сега имаме закон, по който ние не сме доволни. Като се случи добро на човека, сега казвате: „Добър е Господ.“ Щом се обърнат събитията, тогава вече не мислите така.
Болестта е произлязла от здравето. Най-първо всичките хора са били здрави, после са станали болни. От какво стават хората болни? Ще ви приведа един анекдот. Един богат турчин осиромашал. Отива и се оплаква на турския султан, че осиромашал от ядене и пиене. За да го изпита турският султан дали е верно, казва: „Я ми кажи кое е най-сладкото на кокошката.“ „Трътката.“ Казва: „Дай му 250 лири.“ Като чул един това, отива при султана, и той се оплаква, че осиромашал от ядене и пиене. Пита го султанът: „Кое е най-сладкото на бивола?“ „Задницата.“ „Ударете му 25 тояги.“
Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.
Сега ще ви говоря за царството. Трябва да има човек царство. Това значи да разбира законите на Божията любов. Целият свят е създаден за човека. Съвременните хора грешат, когато имаме най-хубавите възможности да бъдем най-добрите хора, да бъдем всички щастливи. И всеки един очаква щастието си от другите. Щастието на човека е отвътре. Аз не съм против стомаха. Стомахът е един много добър слуга, само не трябва да го претоварвате да работи по четири часа по три пъти на ден – дванайсет часа, но дайте му три пъти по един час на ден. Повече работа дайте на дихателните си органи. Най-голяма работа дайте на ума. Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората. Един артист се тревожи как ще изнесе ролята си, дали ще му ръкопляскат. Ако не му ръкопляскат, скъсат го. Един певец се безпокои как ще пее. Той да пее на себе си. Ти пей, слез от сцената, като слезеш, смятай, че публиката даром те слуша. На един истински певец не трябва да му плащат. Когато цялата земя е на мое разположение, какво ще очаквам да ми плащат. Какво ще очаква един син от баща си, като му работи, да му плаща. То ще бъде смешно. В плащането влиза всичката лъжа. Господарят кани един слуга и слугата се цани. И двамата искат да си играят. Господарят иска да отбие малко, по-малко пари да му даде. Слугата иска по-малко време да му служи, да намали времето иска. Слугата всякога иска да намали времето. Господарят няма да бъде съгласен.
Та казвам сега, не искам да критикувам – криво разбираме у нас. Ние, съвременните хора, страх ни е какво ще стане, като мине този порядък. Чудни сте. Четири порядъка има в света. Порядъкът на зимата, порядъкът на пролетта, порядъкът на лятото, порядъкът на есента, и пак на зимата. Като мине порядъкът на зимата, какво лошо има, като дойде пролетта. Дойде пролетта, цветята цъфтят. Дойде лятото, какво лошо има. Тия цветове вече завързват. Дойде есента, плодовете узреят. Тъй щото всяка една епоха има своя добра страна на живота. Но трябва да схващаме, когато у нас е зима, пък на друго място е пролет. Казвам, ние, съвременните хора, нямаме една максима за онова здравословно състояние, в което трябва да се намираме.
Отишъл един странник в едно царство. Той се запознал с царя, царят го обикнал. Но той се чудил на царя защо е станал цар. Казва: „Той като е станал цар, и аз може да стана цар. – Казва – може ли да ми дадеш аз да царувам десетина дена, да видя какво ще стане.“ Казва царят: „Да ти дам.“ Този станал цар и започнал да интригува против царя. Казва: „Не са работите му както трябва. По-умни работи има от тия.“ Завели го на едно място, дето царят дигал по 200 килограма. Казват: „Я дигни този товар.“ Той се мъчил, не може да го дигне. Нищо не му казват. Той пак интригувал против царя. Довели го до една книга. Казват му: „Чети.“ Пънкал се, пънкал се, не може да чете. Навсякъде иска да прави интриги, но нищо не хваща, защото царят дигал най-тежки товари, бил най-умният, най-добрият. Този невежа искал да завземе мястото на царя. Че хората при невежеството искат да станат царе. Сега ние царе трябва да бъдем на себе си, ние трябва да бъдем този умният цар, който царува в нас. По-умен от Бога няма в света. Ако ние сега в света искаме да се възцарим на мястото на този, който ни е дал живот, ние сме като невежия, който искаше да се възцари на мястото на царя. Дошъл един самозванец, и цялото човечество страда.
Казват: „Няма Господ.“ Онзи Господ, който ти е дал живота, онзи Господ, който е създал света, който ти е дал всичко това, направил те е наследник, този, който ти е дал това, на него служи. Служи на онзи, който ти е дал ума. Служи на онзи, който ти е дал сърцето. Сега какъв е начинът, по който трябва да се служи? Ако човек стане много деятелен в света, той ще изсъхне. Мъжете изсъхват, понеже изучават законите на електричеството, динамични стават. Казват: „Да воюваме, да воюваме.“ Мъжете с воюване какво са допринесли в света? Когато един мъж отсече едно дърво, какво направя? Когато един мъж изяде един вол, какво допринася? Нищо не е допринесъл. Де са качествата на мъжа? Благородство трябва. Аз наричам мъж този, който, като се давиш, подаде ръката и те извади. Аз наричам мъж онзи, когато бесят някого, той отреже въжето, каже: „Не бесете този човек.“ Аз наричам мъж този, когато някой отива сам да се беси или да се дави, да се хвърли във водата, той му покаже правия път. Всички съвременни жени плачат от мъжете. Жената е лишена от известни права. Казват, че жената не била толкова умна – да влезе в управлението насвят. Жената беше умна да изкара мъжа от рая, сега не била умна да го вкара в рая вътре. Прегрешението на жената седи в това, че тя беше много любознателна, за наука изгуби рая. Като влезе ученият професор, казва: „Има една наука, вие като богове може да станете.“ Тя разбира кривата страна като богове. Но боговете имат вътрешна и външна страна. Вие отделяте сега жената от мъжа. Това, което отвън виждате, то не е никакъв мъж. Това са кукли. Ще извиняват. Мъжът е онова, което мисли в дадения случай, което чувства, което прави нещата. Всяко нещо, което е намислено, е разумно. Всяко нещо, което е направено, е добро. Всяка постъпка, която е извършена, е точно намясто. Това е мъжът. Тия мъже за бъдеще няма да се нуждаят от нашите лампи. Но този човек, когато имаме затъмнението, сам ще си свети. Сега, ако някой си позволи да остави да светят лампите, може да го глобят пет, шест хиляди лева глоба за светлината. За бъдеще вие, като проектирате очите си, ще четете на тъмно. Където ходите, ще ви бъде светло на вас.
Има една нова светлина, която иде. Тази светлина ще открие в света ония причини, които сега са скрити. Ние правим добро, но не знаем защо правим добро. Ние правим зло, и не знаем защо го правим. Ние туряме известни закони, и не знаем защо ги правим. Ние сме дошли до положението, искаме да оправим света. Никакви нови закони не трябва да се пишат в света според мене. То е моето мнение. Всичките закони са написани вътре в човешкия ум, написани са вътре в човешкото сърце, и тия закони са написани в човешкото тяло. Ако аз изпълнявам ония закони, на които аз съм построен, животът ми ще тече като по мед и масло.
Сега, като ви говоря, вие сте свикнали да ви се доказват нещата. Хубаво е да се доказват. Как ще докажа, че аз съм добър певец? Може да седна да ви занимавам цял един час с музика, и нищо няма да ви изпея. Може да ви изпея четири–пет песни, и да видите добър певец ли съм. Аз държа изпит пред вас. Свършил съм по музика, ще ви пея. Хубаво. В какво седи певецът? Ти пееш една песен, но песента има едно разрешение. Една песен има следните основи. Песента е като едно яйце, има всичките условия вътре. То е основният тон на песента. Туй яйце ще го туриш под квачката и след 21 дена ще се излюпи, пиле ще излезе. Песента е започнала. То започне да кълве насам, натам, издава известни звукове, започне да пее. Майка му пее, и то пее. То яде, че майка му плаща. Каже един тон, подаде му едно зрънце. Тя заплати за неговото пеене. Като каже кът, какъв тон е кът? Кът значи малко. Българите имат тази дума, казват катък. Катък – малко. Туй, което е катък, то е едно зрънце. Ако знаеш да го посееш, в него седи всичката сила на природата. В тази малката семка, в това катък, ако умът ти стига, ти ще бъдеш един щастлив човек.
Ако хората в Европа знаеха да пеят, и без война щяха да свършат тази работа. Войната е музика, наричам я механическа музика. Сега пее златото и желязото навсякъде, колорадно пеене. Като започнат, хората побледняват от възхищение.
Казва Христос: „Аз ви давам царство.“ Трябва да обърнем онова, което е вложено вътре в нас. Не трябва да се безпокоим. Казва: „Какво ще стане?“ Бог е, който управлява. Сега са дошли умните хора, да оправят света. Сега иде един много хубав период. Иде пролет. Досега беше зима, сега иде пролет за всичките народи в света. И тази пролет ще продължи доста време. След туй ще се смени, ще дойде лято. Няма да е лошо. След това ще дойде есен. Още по-добре, плодове ще има. Сега мнозина казват: „Какво ще стане?“ Робите ще се освободят, болните ще оздравеят, глупавите ще поумнеят, лошите добри ще станат, слабите силни ще станат. Ще стане туй, което досега не е ставало. Всичките народи ще си подадат ръка, ще се опознаят, макар че се бият.
Разправят един анекдот за двама пехливани, които се състезавали. Като се състезават борците, гледат ги как се бият, как се налагат. Единият удря, другият удря. Който надвие, казват: „Браво.“ Така двама пехливани се борили в едно българско село. И двамата били женени. Борили се, но единият счупил ръката на другия. Отишли, че казали на жена му. Казали: „Еди-кой си пехливанин счупи ръката на мъжа ти.“ Казва: „Тъй ли?“ Отива на хорището и като ударила два шамара на пехливанина, съборила го на земята. Казва на мъжа си: „Що ходиш да се бориш, да те удрят така?“ Питам, тази жена юнак мъж може ли да я бие. Мъжът е вътре в нея.
Ние всинца, съвременните хора, плачем от дявола. Дяволът, това е най-лошият мъж. Дяволицата коя е? Аз не искам да ви говоря за един отрицателен свят. Гледам на света много реално. Казват: „Къде е оня свят?“ Снощи станах и наблюдавах небето, наблюдавах Млечния път – светове, слънца, светове, същества, които живеят там, пеят, свирят си. Казват: „Къде е раят?“ Раят е на небето. Навсякъде е раят. Там, дето любовта царува, там е видимият рай. Казват: „Те са горещи слънца.“ Любовта, дето мине, все гори. Туй, което не гори, то не е любов. Всички ония светове, които са загаснали, те спадат от ония долните светове. Всички ония, които горят, са от горните. На нашето слънце, там е раят. Там живеят ангели. Някои казват: „Къде са ангелите?“ Ангелите живеят на слънцето. Сега ще кажете, че туй не е научно, реално ли е, дали живеят ангелите. Ако ангелите живеят на слънцето и вие отричате, те пак живеят. Ако не живеят, и да твърдите, че живеят, те пак не живеят. В дадения случай фактът е важен. Ако е верно, не трябва да го отричаме. Ако не живеят, няма какво да настояваме.
Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хремела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са намясто. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем?“ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.
Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, верно ли е?“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, верно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е верно, аз го приемам. Ами ако не е верно? Ако онова, което аз ви казвам, е верно, ще го приемете; ако не е верно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е верно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.
Казвам, вие сега искате новия живот. Всички искате да се подмладите. Новото в света носи царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.
Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място завземате в природата. В природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е намясто. Ти – като част на божественото творение – си намясто. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа. Запример вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави. Ако знаехте магическата страна на уханията, които съществуват в цветята и цветовете, после ако знаехте как да се докоснете до някой предмет – има предмети в света, до които, като се докоснеш, те веднага вършат една реакция във вас, ще ви отнемат цялото здраве. Ако вие някой път се докоснете до сярната киселина с ръка, знаете какво ще стане. Ако един задушлив газ го приемете в гърдите си, във вашите дробове какво ще стане? Има хора, като пуснат задушлив газ, спират дишането. Половин час върви и диша, ще приема въздуха. Като мине половин час, вече е извън тази опасност. Ние, съвременните хора, сме толкова нервни – в една минута правим 20 вдишки. То е много 20 вдишки – то са 20 обеда. Имаме нужда от вдишки, за да бъде човек здрав. За да бъде човек здрав, 15 вдишки на минута е нормално според мене, ако иска човек да бъде здрав. Щом се увеличат на 25 или 30, анормално е, 40, 50, 60, че като дойде 120, ще платиш, ще трябва да вървиш в другия свят.
По някой път си радостен, искате да знаете какво трябва да правите с вашето търпение. Ще поемеш въздуха, туриш часовника си и задръж една минута въздуха. Казваш: „Ще се пукна.“ Ти като не се въздържаш, ще се пукнеш. Като се въздържаш, никак няма да се пукнеш. Ще туриш волята си – колкото по-дълго време можеш да задържиш въздуха, толкова по-силен човек ще станеш. Една малка мисъл те безпокои – изгубил си сто лева или хиляда лева, тревожиш се. Цялата земя е твоя, милиони имаш. Само четирийсет милиона тона злато има в океана разтопено. Колко милиона има в земята. Ти си богат и за сто или хиляда лева правиш източен въпрос, че те изиграли. Смешно е. Ще благодариш на Бога, че те посетил един беден човек и си му дал хиляда лева.
Това са новите веяния. Сега някои бедни, като ме слушат, ще кажат: „Я да са всичките хора такива.“ Вие искате само някои. Всеки така трябва да мисли. Всеки да обича, да бъде щедър. Сега имаме един богаташ и хиляда души бедни. За бъдеще ще има хиляда души богати и един сиромах. Всички ще се състезават кой да помогне. Всеки ще иска да даде, ще му бъде приятно, че срещнал един беден човек, да му услужи. Хиляда души братя ще има. Като дойде Великден, хиляда козунака, хиляда яйца – всеки по едно като му даде, хиляда шапки – всеки по една да му даде, хиляда балтона – всеки иска да даде по един, хиляда апартамента като ви подарят, какво ще ги правите. Всеки като ви подари по един вол – хиляда вола, по една овца – хиляда овце. Ще се считате ли тогава бедни хора? Туй е реалност.
Писанието казва, че ние, хората, които сме направени по образ и подобие на Бога, Бог казва: „На вас давам цялата земя, бъдете умни, да я използвате, вашите таланти.“ Казвате: „Кога ще дойде Господ да оправи света?“ За ранения войник Господ ти казва: „Превържи раната, защото той за тебе воювал от любов.“ Там е Господ. Трябва да почитаме войниците за онази жертва, която дават. Каква смелост – жертват се хората. Вие тук седите и ви е страх в София. Питат: „Какво ще стане?“ Казвам, ще видите какво ще стане. „Утре Господ ще запали земята, какво ще правим?“ Ние ще питаме – един ден ще запали земята. Той, като запали земята, ни най-малко не иска да изгори. Ще запали, за да ни постопли само. Тогава земята ще бъде увита с любов, тогава всички растения, камъни, реки, всички хора ще се преобразят. Всеки, който те срещне, ще ти се усмихне, ще чуеш хубави думи, ще ти каже: „Братко.“ Тогава ще чуваш онези думи. Всичките хора ще имат един баща.
Казвам сега, почитайте, ние трябва да уважаваме слънцето, от което излиза енергия. Всеки човек, който носи божественото в света, всички ние трябва да бъдем носители на божественото, не което отвън да дойде. Няма сиромаси хора в света според мене. Има сиромаси, но това е неразбиране.
Аз ще ви приведа един пример. Ние сме от тия богати. То е за самовъзпитание. Туй се е случило в Свищов. Един свищовлия се е молил за пари, молил се, молил се. Сънува една вечер, че иде един и му дава една торба. Казва: „Чуха се молитвите ми.“ Хванал торбата и я държи с двете ръце. Казва си: „Послуша ме Господ. Сега вече ще си уредя работите.“ Ето една крава идва и започва да се върти около него. Приближава се все повече – така, че ще се блъсне в него. Намислил да я ритне с крака си, да се освободи, за да занесе богатството си. Като ритнал кравата, вижда, че е с четирите крака нагоре обърната. Потекла по него вода, и той се събудил. Какво било? Креватът бил до масата, имало гарафа с вода. Той, като се събужда, вижда, че хванал чаршафа и с краката си ритнал масата. Тя се обърнала. Масата вижда като крава, всичкото богатство е в чаршафа.
Ние, съвременните хора, се държим за нашите чаршафи. Те нищо не струват. Онова благородното, което е в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката душа, то е ценното. Да извиняваме хората за погрешките. Да не съдим никого, защото при неговите условия всеки ще направи същото. Всеки, който се подхлъзне и падне, колкото и да е силен човек, може да се подхлъзне и да падне. Никого да не съдим. В моите изследвания във всичките хора има нещо хубаво. Казва: „Не зная как да го направя. Много мъчно е.“ Всеки ще го съди, че не го направил. Казвам, не трябва да се съдим вече, да казваме: „Ние не живеем добре.“ Трябва да кажем: „Отсега нататък по любов ще живеем.“ Ние сме наследници на цялата земя. И да се радваме за войната, която става. Сега тия германци, като идат, опитват ги. Има един сръбски анекдот. Казват на един сръбски генерал: „Как вие се увлякохте да воювате за Англия.“ Генералът казва: „Мене това не ме учудва, но аз се чудя как Велика Германия дойде да воюва за България.“ Бог е, който воюва заради нас, заради нашата свобода. Всички ще бъдем освободени. Германия е на правата страна. Всички трябва да бъдат свободни, на всеки народ да се даде свобода. Това е божественото.
Всички народи, това са синове Божии. Българският народ е син Божи, сръбският народ е син Божи, руският, германският, английският, всички са синове Божии. Като знаят, че имат един баща, ще си подадат ръка. Тогава доброто на всеки народ ще бъде за всички. Лошото във всеки един народ да се тури настрана. Казвам, вие сте синове Божии от българския народ и Господ казва, че решил да ви даде царство. Иска от вас Господ всички да бъдете много умни, много добри, много силни, много любещи. Зададете един пример, че заслужавате това царство.
Най-хубавото, което Бог ни е дал в нашата любов, най-хубавото, което ни е дал в нашия ум, най-хубавите желания, които ни дал, всички да ни благослови Господ.
„Благословен Господ, Бог наш“
„Добрата молитва“
Двадесет и седма неделна беседа
20 април 1941 г., неделя, 10 часа
София – Изгрев