Да ме очистиш
Да ме очистиш
Отче наш.
„Ще се развеселя“.
Ще ви прочета един стих от първата глава от Евангелието на Марка: „И идва при Него един прокажен и Му се молеше и коленичеше при Него и казваше: Ако искаш, може да ме очистиш“.
„Духът Божи“.
Днес ще говоря върху прости и сложни процеси в природата, и върху добрите и лоши процеси в природата. Цялото съвременно човечество с малко изключения страда от едно неразбиране. Ако влезете в едно мравешко общество, ще видите, че те не мислят за никого другиго, освен за себе си, за мравите. Ако попитате тия мрави нещо за човешкото общество, те ще кажат: Това нас не ни интересува. А пък мравите трябва да знаят за хората, защото всички мравуняци зависят от хората. От тях зависи да бъдат на това място, или да не бъдат. Та казвам: Един прост процес е индивидуално за човека, а сложните процеси са за народите, за цялото човечество. Прост процес е, например за човека да знае, как да диша, как да яде. Същият процес е и за царя, и за владиката. Прост процес е дишането и за човека, и за животните, също и за яденето. Разликата е само в бързината. Човек яде по-бавно, а животните бързо ядат. Същото е и за дишането. Разумности има и в движенията. В човека те са по-ритмични. Дишането в Бога е медлено, Той прави в една вечност само една вдишка. Като издиша създава целия свят. После с едно вдишване поглъща в себе си света. Но туй едно число от единица с 15 цифри след нея. Една вдишка прави Господ само. Няма друг като Него. Учените хора знаят, кое е това число. То не е нито квадрилион, нито сексталион, но едно много голямо число. Казвам: Ако искате да бъдете силен човек, трябва да дишате много бавно. Да задържате въздуха една секунда, две секунди, десет секунди и постепенно увеличавайте. Индуските йоги задържат въздуха до 20 минути. Това значи да станеш йога или светия. Ако вие задържате въздуха 20 минути, това значи да изчезнете, или да припаднете. Това е сложен процес. Казвате: Какво ще придобия от въздуха. Че най-ценните неща се придобиват от въздуха. – Какво ще придобия от водата? – Ценни неща ще придобиете от водата. – Какво ще придобия от хляба? – Ценни неща ще придобиете от хляба. Ако ти не знаеш, как да ядеш, ако не знаеш, как да дишаш, ако не знаеш, как да възприемаш светлината, ти нищо не може да направиш. Най-ценните неща се придобиват от водата, от светлината, от въздуха. Материалите, с които трябва да работи, ще ги вземеш от светлината, от въздуха, от храната. После ще почнеш да мислиш, да чувствуваш, да ходиш, да търпиш. От това търпение ще изкараш нещо, но трябва да имаш съответни материали. Всички хора се разправят (в)се за сурови, за необработени материали. Гледам, всички учени, религиозни хора все се запитват, защо Господ не направи света другояче. Аз не зная, как искате да бъде направен светът. Бог като е мислил, дълго време върху една вдишка с милиарди векове, след като е мислил, създал този свят. А вие не сте мислили даже десет години и давате идея на Господа, как да направи света. Той е мислил милиарди години върху този въпрос и най-после е създал света, а не го (е) измислил. И така ще видите, че Той е предвидил всички възможности. Ако светът е създаден другояче. Ако се съединят всички хора по един или по друг начин, пак няма да създадат това, което Бог е създал, като мисли в продължение на години, равни на едно число от единица с 15 нули. Така Бог е създал всичките бръмбарчета, най-малките мушици, до най-малките частици – атомите. Той е взел всичко това пред вид. Всичките промени, които могат да станат, всичко това Бог е предвидил. И днес всичко става според това, което Бог предварително е изчислил. Като не знаете това, казвате: Защо трябва да бъде така. – А как трябва да бъде другояче? Бог е създал всички хора, дал им е различни работи, едни е направил земеделци, градинари, учители, лекари – всеки да работи своята работа. Трябва ли земеделецът, градинарят и керемидчията да имат пред вид само своите интереси. Дошъл керемидчията, искал хубаво време, градинарят – влажно време. Те трябва да се съгласят помежду си. Господ има пред вид нуждите на всички и всеки ще задоволи на своето време. Времето не може да бъде едновременно и дъждовно, и сухо. Ако е само дъждовно, керемидите ще се развалят. Та питам: По кой начин искате да се създаде светът. – Да се сушат керемидите, значи по керемидчийски начин ли или по градинарски? Нито по керемидчийски, нито по градинарски. Та казвам: Като има пред вид Бог керемидчиите, това е един прост процес. Това е да знаеш, как да ядеш. Ще събереш малко материя да изсъхнат керемидите. Градинарството е малко по-сложен процес. А земеделието е още по-сложен процес. Трябва да знаеш, на каква почва какво да садиш, да облагородяваш растенията. Макар че сегашното земеделие няма пред вид това. Сегашните земеделци имат пред вид само това: да извадят колкото се може повече храна от почвата, да продават повече. Това е земеделие. При това земеделие ти си натрупваш само лоши навици, понеже като продаваш на този на онзи, късаш и продаваш и здрави, и гнили плодове. Ти мислиш, дано спечелиш повече да си купиш волове, да си направиш къщичка, но един ден те държат отговорен, питат те, на какво основание направи всичко това. Ти не може да правиш каквото искаш. Като ореш, ти разваляш жилищата на разни червейчета, на разни бръмбари, мислиш, че са влезли в твоето място. Но ако той е на своето място, а ти взимаш неговото място? И бръмбарите си имат свои места. Казвате: Това ли остана с бръмбари да се занимаваме. Че вие се занимавате с по-долни работи от бръмбарите. Че когато една кокона, хайде да я кажем английска лейди, на турски ханъмка, на френски дама, на български госпожа, мисли само къде с какъв парцал да се накичи, каква панделка, каква връзка да си тури и то дали отпред или отзад. Това не е ли по-долно занимание от онова да се занимаваш с бръмбарите? – Ама да бъде учтив. Казвам, както и да е постъпил човекът, благодари му. Ама той не е застанал от дясната страна. Какво се разбира от дясната страна? Това значи от дясната страна ще влезеш, защото, дето е връзката, това е отворената врата. Шапката и това е отворената врата. Значи отдясно ще влезеш – правилно ще разсъждаваш. Като влезеш отдясно, отляво ще излезеш. Значи в твоя ум седи идеята за влизане и излизане, но откъде влизаш и откъде излизаш, не знаеш. Хората трябваше да излизат отляво, а да влизат отдясно.
И тъй съществената мисъл: Това са ония сложни процеси, които съграждат човешкото тяло. Те строят човешките чувства, човешките мисли. Строежът у нас трябва да бъде правилен. Всеки час, всеки ден, стават процеси, но те трябва да се извършват правилно. Понеже не разбират тези процеси, хората попадат в крива посока и се противопоставят на Божествените закони. Тази е причината за техните големи страдания. Докато човек е дете разбира нещата по един начин. После расте, става жена, мъж, и постепенно остарява. Казваш: Всичко отиде. Оженил си се, не знаеш, защо си се оженил. Казваш: Ожених се, за да бъдат старините ни по-леки. Вие не знаете, какво ви очаква на старини. Остаряваш, заболяваш и не можеш да се освободиш от болестите и мъчнотиите. Казваш: Студено ми е. Като се стоплиш, ще разрешиш ли въпросите? Казваш: Трябва да се освободя от болестта. Как ще се освободиш? – Да дам нещо. Добре е да даваш, за да се изплатиш. Трябва да знаеш, какво дължиш и какво ти дължат. Казваш: Дължа нещо около сто хиляди лева. Можеш ли да ги платиш? Трябва да знаеш, твой дълг ли е този. Ти си ограбил Божествената каса, като един разбойник и днес не знаеш, как да изплатиш дълга си. Днес всички хора са откраднали от Господа. По отношение на Божествената държава всички са длъжници. Защото всичко, което имат хората, е взето (в)се от касата на Любовта. Всичко, което хората са взели, (в)се е от земята. Крадеш и криеш, но къде ще го скриеш? Можеш ли да го скриеш под шапката си? Ето защо човек трябва да знае, колко да вземе. Ще взимаш толкова, колкото ти трябва. Какво означава кра(ди)? Основният тон „ра“ е по-добре, но туй „к“ е виновато. „Ра“-то е по-добре. „Ди“ е добро. „Ке“ и „ди“ – кеди значи котка. Какво означава? Крадецът иска да живее. Като хване мишката, нагълта я. Крадецът казва: Аз имам право да живея. Значи, казва: Всички на мене трябва да слугуват. Всеки човек, който мисли така, той е крадец. На какво основание другите хора не трябва да живеят като тебе? Ти искаш да бъдеш щастлив. Вложи закона: всички хора искат да бъдат разумни и щастливи. Щастието не седи в богатството. Ако ти имаш богатство, а си болен и слаб, защо ти е това богатство? Ако ти имаш едно болно сърце, защо ти е богатство? Ако ти имаш болен мозък, защо ти е богатство? Защо ти е да си богат? Ако ти имаш един отличен ум, че знаеш как да употребиш своето богатство, дръж се за своя ум. Дръж се за славата Божия. Дръж се за онзи, който ти е изпратил живота, заради него ще пееш. Много певци пеят, но не пеят с любов. Казвам: Някой пее, но пита колко ще му платя. Казвам: Ти ми пей, аз ще ти платя. Затуй с Любов ще пееш. Един добър човек, американец, не пее даже за хиляда долара. Той за хиляда долара едва си отваря устата. Хубаво, ако дойде един човек и казва: Я ми попей за хиляда долара! Ще пее ли? Питам какво съм спечелил аз, че той донесъл хиляда долара, че ми дал хиляда долара. На какво ще мязам, ако някой ме накара за хиляда долара да пея. На калта не пея. А на хиляда долара пея. За калта мълча и мисля, защо е станала кал. За да пея. Тази кал трябва да я извадя от нейното чисто положение, да я пречистя и да направя една хубава ваза, да туря в нея едно хубаво цвете и да му пея.
Ако нашата музика не може да ни издигне до вечното, да разберем Бога. Ако пеенето и музиката не могат да ни приближат към истинската наука, ако не може да внесат в нас истинския живот, каква е тази музика? Защо ни е тази музика? Защо ни са парите, които не ни приближават към Бога? Защо ни е мисълта, която не ни приближава към Бога? Аз съм за онова, което ни приближава към Бога. Какво аз разбирам под думата Бог? Под думата Бог разбирам най-хубавото, най-красивото в света, най-великото в живота. Затова всеки, който не се приближава към това великото, той губи. А който губи, е осъден на големи страдания. Тогава питаме някой: Какво трябва да правя? Ще се приближаваш към великото, но как? Аз като изгрее слънцето не си обръщам гърба на слънцето, но погледна го, приказвам малко. Щом обръщаш гърба на слънцето, ти си от друг свят. Ти мислиш, че слънцето е невежа. Аз не поддържам тази теория. Туй, което свети. Една свещ, която грее и свети, тя не е слуга (на) света. Но тази свещ е разумна. Зад свещта седи нещо разумно, ти не разбираш това. Ти като запалиш свещта ще се обърнеш към нея, и ще ѝ изпееш една песен. Ще кажеш на свещта: Много ти благодаря за светлината, която ми изпращаш, да бъде благословен онзи, който те е изпратил да ми слугуваш тази вечер. Предай моята благодарност на онзи, който те е изпратил. А ти казваш, че това се отнася за светлината на свещта. Не е така. Така не се мисли. Ще кажете, че тя е създадена от Бога. Не е създадена от Бога. Всеки един атом, носи Божието благословение в себе си. Йонът и електронът са носители на вечните блага. Ако един атом влиза в тебе, той влиза чрез любовта на онзи, когото Господ е изпратил. Ако въздухът ни търси, търси ни от любов. Казва: Изпрати ни Господ и цял ден хлопа. Казва: Добър ден, отвори, имам да донеса нещо. Ти кажи: Дал ти Бог добро. Ти вдъхнеш бързо. Не става така. Ще го приемеш, ще седиш поне три минути да се разговаряш с него. А пък някои от вас не го държите нито минута, едва три секунди задържате вашите гости от въздуха. А някои по-бързо, две секунди. Експедитивно. Така животът не се придобива. Ние, съвременните хора, не знаем какво нещо е търпението. Като приемеш въздуха, почни да четеш Отче Наш. „Отче Наш, който си на небесата, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“, /ти все приемаш/. До края на Отче Наш все вдишваш. След това започваш да издишваш. Все с Отче Наш до край. И като дойдеш до края на молитвата, ще издишаш на пълно. Вие ще кажете: С такива прости работи да се занимавам. Това е най-великото, което може да направиш. Като четеш Отче Наш да вдъхнеш и с Отче Наш да издишаш. При вдишването и издишването ще четеш Отче Наш.
Вие сега ще кажете: Какво ще бъде нашето бъдеще. Аз лесно показвам бъдещето. Най-лесната работа е да предскажеш. Щом видя една здрава и красива мома, с красиви уста, очи, червенички устни, ръце мекички, подвижна, казвам: Добро бъдеще имаш. Тя има капитал. А пък другата е хилава, нервна, тъничка, тънички уста, очи мътни, вежди разчорлени. Тя казва: Какво е моето бъдеще? Казвам ѝ: На пирустия ще те пекат. Тя казва: Как го знаеш. То се чете по очите ти. Сега мислят, че е нещо тайно това. Всеки носи написано, какво ще му тегли главата. Господ като го направил казва: Гледай му челото какво е разумно, гледа му носа колко е интелигентен, гледай му устата, колко е щедра. Гледай му брадата, дали е правдив към другите. Гледай му ръцете дали е сръчен в работата си. Гледай му краката да видиш как ходи. Човек, който не знае как ходи, не знае и да работи. И на него не разчитам. Всеки човек, който не знае да ходи, не му вярвам. Той не знае и да работи, на него не разчитам. Цялото небе знае какъв съм. А пък глупавият нищо не знае. Всички трябва да знаем, че се намираме в един свят, в който ни изучават, така както изучават мравките, както изучават дърветата, както изучават животните в нашия свят. И за тях най-глупавият е интересен. Изучават мозъка му. Изучават очите му как са направени. Изучават ръцете му как са направени. Тези разумни същества казват: Една сложна машина е това и разглеждат ръцете как са направени. От преди толкоз хиляди години. Някои от вас носите много стари форми наследени. Запример скулите у вас са много силно развити. Това е от атлантската раса. Бялата раса не е така. Силно развитите скули означават следното: Хора, които са много консервативни, мъчно възприемат знанието и като го възприемат мъчно го прилагат. Като научат нещо не искат да се мърдат. Консервативния човек докато го накараш да седне, ти казваш заповядайте, той ще се отрича, че има работа и като седне не иска да стане вече.
Сега аз ви говоря общо, не индивидуално. Когато разглеждам едно дърво, разглеждам го общо. Листата, клончетата не е дървото. Нито цветът му, а целокупното дърво, дървото с неговите корени, клони, листа, цветове и плодове. Плюс нещо друго, което не виждаме. И когато говоря за човека, аз разбирам целокупния човек. За неща, които са проявени, напълно проявени, а пък човек не е проявен още. Човешката душа не се е въплотила напълно в човешкото тяло. Тялото не е съвършено, част от нашата душа седи вън и чака апартамент за нея. И духът ни също, Тепърва в нас се гради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Някой казва: Аз съм Син Божи. Не зная какво разбирате под думите Син Божи...? Знаете ли какво нещо е Синът Божи? За Сина Божи няма нищо невъзможно. Ти плачеш за сто лева и мислиш че си Син Божи. Ти се тревожиш за пет лева и казваш, че си Син Божи. Чудни сте? Синът Божи за нищо не се тревожи. Той има всичко, той е най-справедливият, най-умният, най-добрият, най-богатият. Във всяко едно отношение, Той е Син Божи. Казваш: Аз съм Син Божи. Той за пет лева ще окряка орталъка, а пък бил Син Божи. Тогава ние идваме до едно положение, което не е вярно. Някой ще мине за царски син. Защо? Защото баща му бил цар. Ако съм царски син, добре, но ако не съм? Сега аз като Син Божи ще кажа за себе си: Просветнаха ли моите дела пред человеците, че като ги видят да прославят Бога Отца, Който е на небесата? Пред мен само казвам това. Мене не ме интересуват другите хора. Моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са отношенията на Бога към хората. Това е Син Божи. Но да бъда като него. Не да вървя по кривите пътища. Хората гледат какво ще им се даде най-първо. Най-първо ще трябва да посее нивата, после ще искам да даде нещо нивата. Най-първо аз като срещна човека, търся да му дам нещо. Ако може да ме обича, то е негова работа. Както аз мога да го обичам, така и той може да ме обича. Общият закон е: Ако аз намеря добро в някой човек и той ще намери добро в мене. Ако аз не намеря добро в него и той няма да намери добро в мене.
Този прокаженият идва при Христа и Христос напълно го изцери. Той имаше правилна връзка с Бога на Любовта. Казва му: Ако ме обича този, нека ме изцери. Христос тогава щеше ли да го изцери? Трябваше прокаженият да дойде и да коленичи. Какво означава думата коленичи? Под думата коленичи, аз разбирам следното: Все едно е, че онзи казва: Учителю, от днес обещавам, няма да нарушавам Божия закон. Ще изпълня Божията Любов. Пред тебе давам честна дума. Коленичи значи, обещавам да изпълня Волята Божия. Това е коленичене. Не че трябва да коленичи, но той дава обещание, че туй, което Бог е казал, ще го изпълни, ще изпълни Неговата воля. Кое коленичене е такова? Ако ти с колениченето не подписваш, че ще изпълниш Волята Божия, това е една лъжа, която ще има лоши последствия. Ти като коленичиш, ще подпишеш, че ще изпълниш Волята Божия. И веднага ще те кредитира. В себе си ще коленичиш и ще кажеш: Господи, от сега нататък, аз ще служа на тебе. Кои са онези същества в себе си, пред които може(м) да коленичим. От къде приемаме тази сила, която ние търсим?
Всички хора, които ние обичаме, и които седят над човека, са били хора, които са обичали Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила и са коленичили пред Бога. Ако вървите по тези стъпки, всички ще бъдете обичани. Там е казано: Всеки, който се разкрива, ще бъде благословен. Под думите, който се разкрива, какво разбираме? Разбираме да служим вече на любовта. По-рано сме работили без Любов, онеправдали сме, а в Любовта е изпълнението на Божия закон. Често ни обиждат. Ти казваш: Аз да коленича? Ако ти коленичиш и изгубиш своята свобода, разбирам, аз съм против това коленичене, но ако с това коленичене, придобиваш своята свобода! Когато ще дигнеш някой товар, нали се навеждаш да го дигнеш? Значи, колениченето, ако става като едно растение, за да добиеш по-голяма сила, тогава заслужава да коленичиш.
Житното зърно ще се откаже от своята свобода в хамбара и ще влезе в почвата, в условията на ограниченията, но после ще добие по-голяма свобода, двойно по-голяма свобода. Всеки човек, който минава през страдания, свободата му всякога се увеличава. Ако стои в хамбара, имаме друго едно положение. Ако нашата свобода не се удвоява, ние седим в хамбара и (пак) може да бъде щастлив, но твоето щастие ще бъде нещастие. Ако си един скъпоценен камък, затворен в касата, какво ще добиеш? Този камък ще го продават от човек на човек и ще го държат затворен. А пък всеки камък иска да бъде отворен, на отворено да го виждат всички. А пък ако един скъпоценен камък го затварят в касата, това не е свобода. Ако ви дават цена и ви държат в касата, вие се ограничавате, това не е свобода. Свободата на едно растение седи по-горе отгоре на един затворен диамант. Ако нашият ум, сърце и тяло са затворени: каква свобода имаме?
От чисто музикално гледище, аз считам, че има затворени интервали, те са отрицателни интервали. Има отворени интервали или положителни интервали. Законът е такъв. Под думата отрицателен интервал, разбирам: Като скърбите, вие сте един затворен интервал. А радостта е отворен интервал. Двете съединени заедно образуват хроматични интервали. Ако ти не може да скърбиш, не може и да се радваш. Защо скръбта е затворен интервал, а радостта е отворен интервал? Кога? Когато Христос се роди, дойдоха онези певци отгоре и пяха като небесен хор. Ако в тебе се роди нещо, ще дойдат тези певци отгоре и ще запеят: Слава вишних Богу, ще запеят тихо и тогава триста милиарда клетки в тебе ще кажат: Благословен е Духът, който идва да ни организирва. Духът е капелмайсторът. Това са новите възрения. Аз ви давам тези разсъждения. Казваш: Как ще живея? Ще пееш. Ти казваш: Не мога. Някой път ще ви давам проповед само с песен. Трябва да пеете. Бих желал всички да пропеете. Някой казва: Какво да правя? Пей! Съпоставям този прокажения със съвременното човечество. То трябва да се лекува. Новата религия трябва да дойде. Да го излекува. Някой казва: Как да работя за Господа? Всеки един от вас знае как да работи за Господ. Аз съм виждал и съм се учудвал на младите моми, на влюбените млади моми, какъв мек език имат, какъв мек поглед, подвижни пръсти, така нежно постъпват. Как се обръщат към него. Казвам: Цели ангели. Аз бих желал съвременното човечество да бъде такива влюбени моми. Как са се научили те? Щом се прекъсне Любовта, виждаш грубиянки. Аз искам да говоря за нещата, така както са.
Веднъж се разхождах и разглеждах философски един въпрос във Варна край морето. Няма никой човек около мене, но една мисъл се яви вътре в мене, по радиото дойде. Исках да зная, дали аз създадох тази мисъл и да видя от къде иде. Гледам една мома и един момък си гугуцат. Те ми казват с мисълта: Ела да видите, че по Бога живеем. Казах им: Хайде, Божието благословение да бъде с вас. И тази мисъл, която аз решавам, те ще изпълнят в живота си. Често някоя мисъл иде във вас. Вижте откъде иде, не отхвърляйте нещата. Като отхвърлиш някое желание, то е както когато хвърлиш камък. Като хвърлиш някоя лоша мисъл може да удариш някого. Тази мисъл ще хванеш и нежно ще се разговаряш с нея. Всяко нещо в света си има свое предназначение. За мене може да не важи, но за другите важи. Аз искам да се освободя от страданието, но това страдание е една необходимост, за да се повдигнат другите. И днес е потребно пак страдание. Тези страдания, през които съвременното човечество минава, са необходими за цялото човечество. Христос казва: Не плачете за мене, но плачете за себе си, понеже иде ден на скръб, няма да остане нито един, който да не страда като Христа. Цялото човечество ще пострада като Христа и когато цялото човечество пострада като Христа, ще се спаси човечеството. Но това страдание трябва да бъде съпроводено с Любов. И тогава ще дойде възкресението. Защо трябва да страда някой, за да се избавим от робството, от злото и да дойде свободата. Та и като те мъчат да пееш. И на кладата като си да пееш. Да пееш на печената кокошка, разбирам, но като те печат да пееш, това е важното. Та пейте, когато ви мъчат, (когато) ви пекат на пирустия. Аз говоря за печенето и когато ви пекат на огъня на Любовта, радвайте се, какво лошо има в това. Аз не говоря за този обикновения огън, но има един огън на Любовта, на който се пекат човешкият ум, сърце и воля. И на този Божествен огън, всички трябва да се радвате и в тази радост човек расте и се облагородява и всички блага идват. И само чрез печенето на този Божествен огън, всичко ще ни се даде. Та казвам сега: Остава ни (да) благодарим. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, каквото и да правите, вършете го за слава Божия.
Идва при Него един прокажен и Му казва, коленичил: Ако искаш, можеш да ме изчистиш. Христос се смилил, прострял ръката си над него и му казал: Искам.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
Радвайте се на Божествения огън на Любовта, който превръща страданията в радост и радостите в блаженство, и аз се радвам, че Словото Божие пада на добра почва.
7-ма беседа, държана от Учителя
на 9 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с. сутринта
Изгрев. София
„Ще се развеселя“.
Ще ви прочета един стих от първата глава от Евангелието на Марка: „И идва при Него един прокажен и Му се молеше и коленичеше при Него и казваше: Ако искаш, може да ме очистиш“.
„Духът Божи“.
Днес ще говоря върху прости и сложни процеси в природата, и върху добрите и лоши процеси в природата. Цялото съвременно човечество с малко изключения страда от едно неразбиране. Ако влезете в едно мравешко общество, ще видите, че те не мислят за никого другиго, освен за себе си, за мравите. Ако попитате тия мрави нещо за човешкото общество, те ще кажат: Това нас не ни интересува. А пък мравите трябва да знаят за хората, защото всички мравуняци зависят от хората. От тях зависи да бъдат на това място, или да не бъдат. Та казвам: Един прост процес е индивидуално за човека, а сложните процеси са за народите, за цялото човечество. Прост процес е, например за човека да знае, как да диша, как да яде. Същият процес е и за царя, и за владиката. Прост процес е дишането и за човека, и за животните, също и за яденето. Разликата е само в бързината. Човек яде по-бавно, а животните бързо ядат. Същото е и за дишането. Разумности има и в движенията. В човека те са по-ритмични. Дишането в Бога е медлено, Той прави в една вечност само една вдишка. Като издиша създава целия свят. После с едно вдишване поглъща в себе си света. Но туй едно число от единица с 15 цифри след нея. Една вдишка прави Господ само. Няма друг като Него. Учените хора знаят, кое е това число. То не е нито квадрилион, нито сексталион, но едно много голямо число. Казвам: Ако искате да бъдете силен човек, трябва да дишате много бавно. Да задържате въздуха една секунда, две секунди, десет секунди и постепенно увеличавайте. Индуските йоги задържат въздуха до 20 минути. Това значи да станеш йога или светия. Ако вие задържате въздуха 20 минути, това значи да изчезнете, или да припаднете. Това е сложен процес. Казвате: Какво ще придобия от въздуха. Че най-ценните неща се придобиват от въздуха. – Какво ще придобия от водата? – Ценни неща ще придобиете от водата. – Какво ще придобия от хляба? – Ценни неща ще придобиете от хляба. Ако ти не знаеш, как да ядеш, ако не знаеш, как да дишаш, ако не знаеш, как да възприемаш светлината, ти нищо не може да направиш. Най-ценните неща се придобиват от водата, от светлината, от въздуха. Материалите, с които трябва да работи, ще ги вземеш от светлината, от въздуха, от храната. После ще почнеш да мислиш, да чувствуваш, да ходиш, да търпиш. От това търпение ще изкараш нещо, но трябва да имаш съответни материали. Всички хора се разправят (в)се за сурови, за необработени материали. Гледам, всички учени, религиозни хора все се запитват, защо Господ не направи света другояче. Аз не зная, как искате да бъде направен светът. Бог като е мислил, дълго време върху една вдишка с милиарди векове, след като е мислил, създал този свят. А вие не сте мислили даже десет години и давате идея на Господа, как да направи света. Той е мислил милиарди години върху този въпрос и най-после е създал света, а не го (е) измислил. И така ще видите, че Той е предвидил всички възможности. Ако светът е създаден другояче. Ако се съединят всички хора по един или по друг начин, пак няма да създадат това, което Бог е създал, като мисли в продължение на години, равни на едно число от единица с 15 нули. Така Бог е създал всичките бръмбарчета, най-малките мушици, до най-малките частици – атомите. Той е взел всичко това пред вид. Всичките промени, които могат да станат, всичко това Бог е предвидил. И днес всичко става според това, което Бог предварително е изчислил. Като не знаете това, казвате: Защо трябва да бъде така. – А как трябва да бъде другояче? Бог е създал всички хора, дал им е различни работи, едни е направил земеделци, градинари, учители, лекари – всеки да работи своята работа. Трябва ли земеделецът, градинарят и керемидчията да имат пред вид само своите интереси. Дошъл керемидчията, искал хубаво време, градинарят – влажно време. Те трябва да се съгласят помежду си. Господ има пред вид нуждите на всички и всеки ще задоволи на своето време. Времето не може да бъде едновременно и дъждовно, и сухо. Ако е само дъждовно, керемидите ще се развалят. Та питам: По кой начин искате да се създаде светът. – Да се сушат керемидите, значи по керемидчийски начин ли или по градинарски? Нито по керемидчийски, нито по градинарски. Та казвам: Като има пред вид Бог керемидчиите, това е един прост процес. Това е да знаеш, как да ядеш. Ще събереш малко материя да изсъхнат керемидите. Градинарството е малко по-сложен процес. А земеделието е още по-сложен процес. Трябва да знаеш, на каква почва какво да садиш, да облагородяваш растенията. Макар че сегашното земеделие няма пред вид това. Сегашните земеделци имат пред вид само това: да извадят колкото се може повече храна от почвата, да продават повече. Това е земеделие. При това земеделие ти си натрупваш само лоши навици, понеже като продаваш на този на онзи, късаш и продаваш и здрави, и гнили плодове. Ти мислиш, дано спечелиш повече да си купиш волове, да си направиш къщичка, но един ден те държат отговорен, питат те, на какво основание направи всичко това. Ти не може да правиш каквото искаш. Като ореш, ти разваляш жилищата на разни червейчета, на разни бръмбари, мислиш, че са влезли в твоето място. Но ако той е на своето място, а ти взимаш неговото място? И бръмбарите си имат свои места. Казвате: Това ли остана с бръмбари да се занимаваме. Че вие се занимавате с по-долни работи от бръмбарите. Че когато една кокона, хайде да я кажем английска лейди, на турски ханъмка, на френски дама, на български госпожа, мисли само къде с какъв парцал да се накичи, каква панделка, каква връзка да си тури и то дали отпред или отзад. Това не е ли по-долно занимание от онова да се занимаваш с бръмбарите? – Ама да бъде учтив. Казвам, както и да е постъпил човекът, благодари му. Ама той не е застанал от дясната страна. Какво се разбира от дясната страна? Това значи от дясната страна ще влезеш, защото, дето е връзката, това е отворената врата. Шапката и това е отворената врата. Значи отдясно ще влезеш – правилно ще разсъждаваш. Като влезеш отдясно, отляво ще излезеш. Значи в твоя ум седи идеята за влизане и излизане, но откъде влизаш и откъде излизаш, не знаеш. Хората трябваше да излизат отляво, а да влизат отдясно.
И тъй съществената мисъл: Това са ония сложни процеси, които съграждат човешкото тяло. Те строят човешките чувства, човешките мисли. Строежът у нас трябва да бъде правилен. Всеки час, всеки ден, стават процеси, но те трябва да се извършват правилно. Понеже не разбират тези процеси, хората попадат в крива посока и се противопоставят на Божествените закони. Тази е причината за техните големи страдания. Докато човек е дете разбира нещата по един начин. После расте, става жена, мъж, и постепенно остарява. Казваш: Всичко отиде. Оженил си се, не знаеш, защо си се оженил. Казваш: Ожених се, за да бъдат старините ни по-леки. Вие не знаете, какво ви очаква на старини. Остаряваш, заболяваш и не можеш да се освободиш от болестите и мъчнотиите. Казваш: Студено ми е. Като се стоплиш, ще разрешиш ли въпросите? Казваш: Трябва да се освободя от болестта. Как ще се освободиш? – Да дам нещо. Добре е да даваш, за да се изплатиш. Трябва да знаеш, какво дължиш и какво ти дължат. Казваш: Дължа нещо около сто хиляди лева. Можеш ли да ги платиш? Трябва да знаеш, твой дълг ли е този. Ти си ограбил Божествената каса, като един разбойник и днес не знаеш, как да изплатиш дълга си. Днес всички хора са откраднали от Господа. По отношение на Божествената държава всички са длъжници. Защото всичко, което имат хората, е взето (в)се от касата на Любовта. Всичко, което хората са взели, (в)се е от земята. Крадеш и криеш, но къде ще го скриеш? Можеш ли да го скриеш под шапката си? Ето защо човек трябва да знае, колко да вземе. Ще взимаш толкова, колкото ти трябва. Какво означава кра(ди)? Основният тон „ра“ е по-добре, но туй „к“ е виновато. „Ра“-то е по-добре. „Ди“ е добро. „Ке“ и „ди“ – кеди значи котка. Какво означава? Крадецът иска да живее. Като хване мишката, нагълта я. Крадецът казва: Аз имам право да живея. Значи, казва: Всички на мене трябва да слугуват. Всеки човек, който мисли така, той е крадец. На какво основание другите хора не трябва да живеят като тебе? Ти искаш да бъдеш щастлив. Вложи закона: всички хора искат да бъдат разумни и щастливи. Щастието не седи в богатството. Ако ти имаш богатство, а си болен и слаб, защо ти е това богатство? Ако ти имаш едно болно сърце, защо ти е богатство? Ако ти имаш болен мозък, защо ти е богатство? Защо ти е да си богат? Ако ти имаш един отличен ум, че знаеш как да употребиш своето богатство, дръж се за своя ум. Дръж се за славата Божия. Дръж се за онзи, който ти е изпратил живота, заради него ще пееш. Много певци пеят, но не пеят с любов. Казвам: Някой пее, но пита колко ще му платя. Казвам: Ти ми пей, аз ще ти платя. Затуй с Любов ще пееш. Един добър човек, американец, не пее даже за хиляда долара. Той за хиляда долара едва си отваря устата. Хубаво, ако дойде един човек и казва: Я ми попей за хиляда долара! Ще пее ли? Питам какво съм спечелил аз, че той донесъл хиляда долара, че ми дал хиляда долара. На какво ще мязам, ако някой ме накара за хиляда долара да пея. На калта не пея. А на хиляда долара пея. За калта мълча и мисля, защо е станала кал. За да пея. Тази кал трябва да я извадя от нейното чисто положение, да я пречистя и да направя една хубава ваза, да туря в нея едно хубаво цвете и да му пея.
Ако нашата музика не може да ни издигне до вечното, да разберем Бога. Ако пеенето и музиката не могат да ни приближат към истинската наука, ако не може да внесат в нас истинския живот, каква е тази музика? Защо ни е тази музика? Защо ни са парите, които не ни приближават към Бога? Защо ни е мисълта, която не ни приближава към Бога? Аз съм за онова, което ни приближава към Бога. Какво аз разбирам под думата Бог? Под думата Бог разбирам най-хубавото, най-красивото в света, най-великото в живота. Затова всеки, който не се приближава към това великото, той губи. А който губи, е осъден на големи страдания. Тогава питаме някой: Какво трябва да правя? Ще се приближаваш към великото, но как? Аз като изгрее слънцето не си обръщам гърба на слънцето, но погледна го, приказвам малко. Щом обръщаш гърба на слънцето, ти си от друг свят. Ти мислиш, че слънцето е невежа. Аз не поддържам тази теория. Туй, което свети. Една свещ, която грее и свети, тя не е слуга (на) света. Но тази свещ е разумна. Зад свещта седи нещо разумно, ти не разбираш това. Ти като запалиш свещта ще се обърнеш към нея, и ще ѝ изпееш една песен. Ще кажеш на свещта: Много ти благодаря за светлината, която ми изпращаш, да бъде благословен онзи, който те е изпратил да ми слугуваш тази вечер. Предай моята благодарност на онзи, който те е изпратил. А ти казваш, че това се отнася за светлината на свещта. Не е така. Така не се мисли. Ще кажете, че тя е създадена от Бога. Не е създадена от Бога. Всеки един атом, носи Божието благословение в себе си. Йонът и електронът са носители на вечните блага. Ако един атом влиза в тебе, той влиза чрез любовта на онзи, когото Господ е изпратил. Ако въздухът ни търси, търси ни от любов. Казва: Изпрати ни Господ и цял ден хлопа. Казва: Добър ден, отвори, имам да донеса нещо. Ти кажи: Дал ти Бог добро. Ти вдъхнеш бързо. Не става така. Ще го приемеш, ще седиш поне три минути да се разговаряш с него. А пък някои от вас не го държите нито минута, едва три секунди задържате вашите гости от въздуха. А някои по-бързо, две секунди. Експедитивно. Така животът не се придобива. Ние, съвременните хора, не знаем какво нещо е търпението. Като приемеш въздуха, почни да четеш Отче Наш. „Отче Наш, който си на небесата, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти“, /ти все приемаш/. До края на Отче Наш все вдишваш. След това започваш да издишваш. Все с Отче Наш до край. И като дойдеш до края на молитвата, ще издишаш на пълно. Вие ще кажете: С такива прости работи да се занимавам. Това е най-великото, което може да направиш. Като четеш Отче Наш да вдъхнеш и с Отче Наш да издишаш. При вдишването и издишването ще четеш Отче Наш.
Вие сега ще кажете: Какво ще бъде нашето бъдеще. Аз лесно показвам бъдещето. Най-лесната работа е да предскажеш. Щом видя една здрава и красива мома, с красиви уста, очи, червенички устни, ръце мекички, подвижна, казвам: Добро бъдеще имаш. Тя има капитал. А пък другата е хилава, нервна, тъничка, тънички уста, очи мътни, вежди разчорлени. Тя казва: Какво е моето бъдеще? Казвам ѝ: На пирустия ще те пекат. Тя казва: Как го знаеш. То се чете по очите ти. Сега мислят, че е нещо тайно това. Всеки носи написано, какво ще му тегли главата. Господ като го направил казва: Гледай му челото какво е разумно, гледа му носа колко е интелигентен, гледай му устата, колко е щедра. Гледай му брадата, дали е правдив към другите. Гледай му ръцете дали е сръчен в работата си. Гледай му краката да видиш как ходи. Човек, който не знае как ходи, не знае и да работи. И на него не разчитам. Всеки човек, който не знае да ходи, не му вярвам. Той не знае и да работи, на него не разчитам. Цялото небе знае какъв съм. А пък глупавият нищо не знае. Всички трябва да знаем, че се намираме в един свят, в който ни изучават, така както изучават мравките, както изучават дърветата, както изучават животните в нашия свят. И за тях най-глупавият е интересен. Изучават мозъка му. Изучават очите му как са направени. Изучават ръцете му как са направени. Тези разумни същества казват: Една сложна машина е това и разглеждат ръцете как са направени. От преди толкоз хиляди години. Някои от вас носите много стари форми наследени. Запример скулите у вас са много силно развити. Това е от атлантската раса. Бялата раса не е така. Силно развитите скули означават следното: Хора, които са много консервативни, мъчно възприемат знанието и като го възприемат мъчно го прилагат. Като научат нещо не искат да се мърдат. Консервативния човек докато го накараш да седне, ти казваш заповядайте, той ще се отрича, че има работа и като седне не иска да стане вече.
Сега аз ви говоря общо, не индивидуално. Когато разглеждам едно дърво, разглеждам го общо. Листата, клончетата не е дървото. Нито цветът му, а целокупното дърво, дървото с неговите корени, клони, листа, цветове и плодове. Плюс нещо друго, което не виждаме. И когато говоря за човека, аз разбирам целокупния човек. За неща, които са проявени, напълно проявени, а пък човек не е проявен още. Човешката душа не се е въплотила напълно в човешкото тяло. Тялото не е съвършено, част от нашата душа седи вън и чака апартамент за нея. И духът ни също, Тепърва в нас се гради един храм, в който ще дойде Бог да живее. Някой казва: Аз съм Син Божи. Не зная какво разбирате под думите Син Божи...? Знаете ли какво нещо е Синът Божи? За Сина Божи няма нищо невъзможно. Ти плачеш за сто лева и мислиш че си Син Божи. Ти се тревожиш за пет лева и казваш, че си Син Божи. Чудни сте? Синът Божи за нищо не се тревожи. Той има всичко, той е най-справедливият, най-умният, най-добрият, най-богатият. Във всяко едно отношение, Той е Син Божи. Казваш: Аз съм Син Божи. Той за пет лева ще окряка орталъка, а пък бил Син Божи. Тогава ние идваме до едно положение, което не е вярно. Някой ще мине за царски син. Защо? Защото баща му бил цар. Ако съм царски син, добре, но ако не съм? Сега аз като Син Божи ще кажа за себе си: Просветнаха ли моите дела пред человеците, че като ги видят да прославят Бога Отца, Който е на небесата? Пред мен само казвам това. Мене не ме интересуват другите хора. Моите отношения към хората трябва да бъдат така добри, както са отношенията на Бога към хората. Това е Син Божи. Но да бъда като него. Не да вървя по кривите пътища. Хората гледат какво ще им се даде най-първо. Най-първо ще трябва да посее нивата, после ще искам да даде нещо нивата. Най-първо аз като срещна човека, търся да му дам нещо. Ако може да ме обича, то е негова работа. Както аз мога да го обичам, така и той може да ме обича. Общият закон е: Ако аз намеря добро в някой човек и той ще намери добро в мене. Ако аз не намеря добро в него и той няма да намери добро в мене.
Този прокаженият идва при Христа и Христос напълно го изцери. Той имаше правилна връзка с Бога на Любовта. Казва му: Ако ме обича този, нека ме изцери. Христос тогава щеше ли да го изцери? Трябваше прокаженият да дойде и да коленичи. Какво означава думата коленичи? Под думата коленичи, аз разбирам следното: Все едно е, че онзи казва: Учителю, от днес обещавам, няма да нарушавам Божия закон. Ще изпълня Божията Любов. Пред тебе давам честна дума. Коленичи значи, обещавам да изпълня Волята Божия. Това е коленичене. Не че трябва да коленичи, но той дава обещание, че туй, което Бог е казал, ще го изпълни, ще изпълни Неговата воля. Кое коленичене е такова? Ако ти с колениченето не подписваш, че ще изпълниш Волята Божия, това е една лъжа, която ще има лоши последствия. Ти като коленичиш, ще подпишеш, че ще изпълниш Волята Божия. И веднага ще те кредитира. В себе си ще коленичиш и ще кажеш: Господи, от сега нататък, аз ще служа на тебе. Кои са онези същества в себе си, пред които може(м) да коленичим. От къде приемаме тази сила, която ние търсим?
Всички хора, които ние обичаме, и които седят над човека, са били хора, които са обичали Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичката си сила и са коленичили пред Бога. Ако вървите по тези стъпки, всички ще бъдете обичани. Там е казано: Всеки, който се разкрива, ще бъде благословен. Под думите, който се разкрива, какво разбираме? Разбираме да служим вече на любовта. По-рано сме работили без Любов, онеправдали сме, а в Любовта е изпълнението на Божия закон. Често ни обиждат. Ти казваш: Аз да коленича? Ако ти коленичиш и изгубиш своята свобода, разбирам, аз съм против това коленичене, но ако с това коленичене, придобиваш своята свобода! Когато ще дигнеш някой товар, нали се навеждаш да го дигнеш? Значи, колениченето, ако става като едно растение, за да добиеш по-голяма сила, тогава заслужава да коленичиш.
Житното зърно ще се откаже от своята свобода в хамбара и ще влезе в почвата, в условията на ограниченията, но после ще добие по-голяма свобода, двойно по-голяма свобода. Всеки човек, който минава през страдания, свободата му всякога се увеличава. Ако стои в хамбара, имаме друго едно положение. Ако нашата свобода не се удвоява, ние седим в хамбара и (пак) може да бъде щастлив, но твоето щастие ще бъде нещастие. Ако си един скъпоценен камък, затворен в касата, какво ще добиеш? Този камък ще го продават от човек на човек и ще го държат затворен. А пък всеки камък иска да бъде отворен, на отворено да го виждат всички. А пък ако един скъпоценен камък го затварят в касата, това не е свобода. Ако ви дават цена и ви държат в касата, вие се ограничавате, това не е свобода. Свободата на едно растение седи по-горе отгоре на един затворен диамант. Ако нашият ум, сърце и тяло са затворени: каква свобода имаме?
От чисто музикално гледище, аз считам, че има затворени интервали, те са отрицателни интервали. Има отворени интервали или положителни интервали. Законът е такъв. Под думата отрицателен интервал, разбирам: Като скърбите, вие сте един затворен интервал. А радостта е отворен интервал. Двете съединени заедно образуват хроматични интервали. Ако ти не може да скърбиш, не може и да се радваш. Защо скръбта е затворен интервал, а радостта е отворен интервал? Кога? Когато Христос се роди, дойдоха онези певци отгоре и пяха като небесен хор. Ако в тебе се роди нещо, ще дойдат тези певци отгоре и ще запеят: Слава вишних Богу, ще запеят тихо и тогава триста милиарда клетки в тебе ще кажат: Благословен е Духът, който идва да ни организирва. Духът е капелмайсторът. Това са новите възрения. Аз ви давам тези разсъждения. Казваш: Как ще живея? Ще пееш. Ти казваш: Не мога. Някой път ще ви давам проповед само с песен. Трябва да пеете. Бих желал всички да пропеете. Някой казва: Какво да правя? Пей! Съпоставям този прокажения със съвременното човечество. То трябва да се лекува. Новата религия трябва да дойде. Да го излекува. Някой казва: Как да работя за Господа? Всеки един от вас знае как да работи за Господ. Аз съм виждал и съм се учудвал на младите моми, на влюбените млади моми, какъв мек език имат, какъв мек поглед, подвижни пръсти, така нежно постъпват. Как се обръщат към него. Казвам: Цели ангели. Аз бих желал съвременното човечество да бъде такива влюбени моми. Как са се научили те? Щом се прекъсне Любовта, виждаш грубиянки. Аз искам да говоря за нещата, така както са.
Веднъж се разхождах и разглеждах философски един въпрос във Варна край морето. Няма никой човек около мене, но една мисъл се яви вътре в мене, по радиото дойде. Исках да зная, дали аз създадох тази мисъл и да видя от къде иде. Гледам една мома и един момък си гугуцат. Те ми казват с мисълта: Ела да видите, че по Бога живеем. Казах им: Хайде, Божието благословение да бъде с вас. И тази мисъл, която аз решавам, те ще изпълнят в живота си. Често някоя мисъл иде във вас. Вижте откъде иде, не отхвърляйте нещата. Като отхвърлиш някое желание, то е както когато хвърлиш камък. Като хвърлиш някоя лоша мисъл може да удариш някого. Тази мисъл ще хванеш и нежно ще се разговаряш с нея. Всяко нещо в света си има свое предназначение. За мене може да не важи, но за другите важи. Аз искам да се освободя от страданието, но това страдание е една необходимост, за да се повдигнат другите. И днес е потребно пак страдание. Тези страдания, през които съвременното човечество минава, са необходими за цялото човечество. Христос казва: Не плачете за мене, но плачете за себе си, понеже иде ден на скръб, няма да остане нито един, който да не страда като Христа. Цялото човечество ще пострада като Христа и когато цялото човечество пострада като Христа, ще се спаси човечеството. Но това страдание трябва да бъде съпроводено с Любов. И тогава ще дойде възкресението. Защо трябва да страда някой, за да се избавим от робството, от злото и да дойде свободата. Та и като те мъчат да пееш. И на кладата като си да пееш. Да пееш на печената кокошка, разбирам, но като те печат да пееш, това е важното. Та пейте, когато ви мъчат, (когато) ви пекат на пирустия. Аз говоря за печенето и когато ви пекат на огъня на Любовта, радвайте се, какво лошо има в това. Аз не говоря за този обикновения огън, но има един огън на Любовта, на който се пекат човешкият ум, сърце и воля. И на този Божествен огън, всички трябва да се радвате и в тази радост човек расте и се облагородява и всички блага идват. И само чрез печенето на този Божествен огън, всичко ще ни се даде. Та казвам сега: Остава ни (да) благодарим. Ядете ли, пиете ли, мислите ли, каквото и да правите, вършете го за слава Божия.
Идва при Него един прокажен и Му казва, коленичил: Ако искаш, можеш да ме изчистиш. Христос се смилил, прострял ръката си над него и му казал: Искам.
Благословен Господ Бог наш.
Тайна молитва.
Радвайте се на Божествения огън на Любовта, който превръща страданията в радост и радостите в блаженство, и аз се радвам, че Словото Божие пада на добра почва.
7-ма беседа, държана от Учителя
на 9 ноември 1941 г., неделя, 10 ч. с. сутринта
Изгрев. София