Единственият път
Единственият път
„Добрата молитва“
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните.
„Духът Божи“
Размишление.
Учителят каза да се прочетат и се прочетоха 10, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 110 и 120 страници от книгата „Божественият и човешкият свят“.
„Кажи ми Ти истината“
Има неща в човека, които не достигат. Всичките неща, които има в него, са разхвърляни: мислите му са разхвърляни, чувствата му са разхвърляни, постъпките са разхвърляни. Ако ви попитат защо постъпвате така, ще кажете: „Така съм настроен.“ Настроението е хубаво, когато съзнанието работи. Казва: „Така мисля.“ Така като мислиш, какво ще постигнеш? Един наш приятел ходил да си вземе билет за една от нашите опери, дето ще пее този наш известен певец, за него писаха вестниците, Мазаров. Като отива, всичките места закупени. Той пие студена война и се връща. Питат мене дали ще ида да слушам. Рекох: „Че какво ще ида да слушам една циганска работа?“ Циганска работа, актьорите я представят така, че стане приятна. Слушам го по радиото. Казвам, от тази циганска работа какво се добива? Значи авторът от една циганска работа ще направи нещо, което цялото софийско общество, елитът на София, отива да слуша – тази циганска работа. Ще видят как се карат там, и каране има. Вие ще кажете: „Глупава работа.“ Отиват тия хора да видят как може да се подобри един цигански живот. Циганите са ученици, които не са издържали изпита, не са могли да останат ученици. Всичките работи в света, които не издържат, са цигански. Българите казват: „Циганє се за пет пари работа.“ Казвам, ако духовните работи не ги започнем с любов и не свършим нищо, никаква работа, нали е циганска работа. Големи, грандиозни работи започваме, и след това нищо не излиза от любовта. Щом тук нищо не излиза, казвате: „Като идем в оня свят.“ Като идеш в оня свят? Като идеш, назад ще се върнеш. Всичкият елит на оня свят взема билет, ти оставаш без билет. Какво ще правиш? Казват тук, някои взели билети и после ги препродали по-скъпо, по хиляда лева: взели билетите по двеста лева, пък ги продават по хиляда. Вестниците пишат, че ще съобщят имената на тия, които така правят. Значи хората са доста практични. Хората не отиват на Мазаров, но да се ползват материално. Казвам, кое е онова, което заставя елита на София да отива да слуша? То е музиката, която ги заставя. Той има хубав глас, пее. Като слушаш един артист, който пее дълбоко, като го слушаш, ще оздравееш, здравословно действа. Операта е полезна, музиката е полезна.
Казвам, всеки, който се занимава с любовта, той нищо няма да изгуби. Като изгубиш влиянието на любовта, ти се разочароваш в живота. Сега например, ако нямахме топлината на тия двете соби, бихте ли слушали тази беседа? Вън има двайсет градуса под нулата. Тази вечер проверявах лупите, няма да се намали тази вълна, още електричество има, значи студът ще продължи още. Ако имате добри мисли и чувства, малко студът ще се намали, с петнайсет градуса студът ще се намали, ще остане пет градуса. Пет градуса вече може да се издържа. Снощи правих проверка в салона, колко е температурата на салона. На масата тук беше дванайсет градуса и половина, при пианото десет градуса, при лимона седем градуса. Температурата навсякъде в салона е една и съща, температурата на света, на условията, при които живеем, не е една и съща. Казвам, за да не се простудят лимоните от вратата, понеже изобилно иска да пуска студа, турихме вестници да запушим. Казвам, много чист въздух отвън не ни трябва, студът изстудява човешкото сърце. Студът е голям аристократ. Като идеш при него – малко със смирение пред него, той не обича да се изправиш горделиво. Студът иска да бъдеш доволен, не иска да мърмориш, не иска дълго време като поп да четеш, но скоро, каквото искаш, за скоро да се свърши. С топлината е друг въпросът. Тя е демократична. Като дойде, ти си доволен? Удариш го нашироко, забравиш всичките работи. При студа скоро вкъщи трябва да се върнеш. Казвам, студът съответства на ония, лошите, влияния. Страданието върви по стъпките на студа и студът върви по стъпките на страданието. Когато човек започне да страда, той трябва да се върне при себе си, при ума, при сърцето, при тялото си, да довърши работата, която има.
Та мнозина са ме питали какво има в оня свят, как е там. Много хубави работи има в оня свят. Мазаров пее много хубаво, но нямаш двеста лева, за най-евтиния билет трийсет лева нямаш. Колко души ще идат? Хиляда и двеста или хиляда и петстотин от София, която има триста хиляди жители. Ще иде само елитът на София. Ако отидеш на оня свят и нямаш ухо да слушаш музиката, какво те ползва? Онези, които отиват да слушат музиката, като не пеят, какво се ползват? Аз харесвам една опера, в която публиката взема участие с артистите заедно; да вземат участие, но да знаят, да не нарушават хармонията, хубаво да пеят. Който може да пее, да участва в пеенето.
Когато се говори за любовта, тя не обича слушатели, единствената сила на света, която не обича мълчаливите хора. Да отидеш да я слушаш не обича. Тя като пее, и ти с нея ще пееш; тя като говори, и ти с нея ще говориш. Единствена любовта иска всички да говорят. Кой слуша? Никой не слуша. Всички говорят, всички се разбират, всички са доволни. Как ще го разберете? Всички говорят, но не кряскат, като говорят, най-хубавата музика се слуша. Този говор е като някой знаменит симфоничен оркестър. Туй е необходимо в дадения случай. Когато певецът пее, ти мислиш, ти пееш вече. Ти, като мислиш, следиш неговото пение. Ако ти с ума си не пееш, ако със сърцето си не пееш и ако с тялото си не пееш, нищо не те ползва. За да се ползваш от музиката, трябва или тялото ти да пее, или сърцето ти да пее, или умът ти да пее. Ако умът ти участва в любовта, ако сърцето и тялото ти участват в любовта, ти се ползваш от любовта. Казва: „Как може човек с тялото си да участва в любовта?“ Че всичките клетки, от които е направен човек, имат любовни работи. Там се развива любов, не ежедневна любов. Там има ревност, в човешкото тяло, съмнение, недоразумение – в тялото, в краката. Щом се роди съмнение, вие имате болки в краката или имате студено течение, то са любовни работи на краката. Или имате болки в гръбначния стълб, то са любовни работи. Или бъбреците, или стомахът, всичките болки, които имат хората, са все любовни работи. Едно криво разбиране на любовта е, което ражда всичките болести на света. Ако всички започнем според любовта, всичките болести ще изчезнат. Сега изучаваме, всяка болест, трябва да я премахнем. Може да се премахнат. От туй гледище аз правя опити. Излизам в студеното време с лятна шапка и тънки дрехи. Щом съм в хармония, студът ме познава, не ми е студено, двайсет градуса под нулата като че ли е нула градуса. Но щом се измени, и при най-малката отрицателна мисъл щом изгубиш равновесието си, веднага студът като че ли те заковава, опарва те, като комар да ухапе. Сега запример излезте с хубави мисли, като че ли обичате всичките хора, излезте да видите колко минути ще можете да стоите на студа и да ви не изстинат ръцете. Ако излезете с неразположение, веднага след няколко минути ще ви заболят ноктите. Ако излезете с разположена мисъл, освен че пръстите ви няма да измръзнат, но ще се постоплите, ще имате хубаво състояние. Някои от вас, които се съмнявате, не правете този опит.
Та казвам, всичкият този студ се дължи на лошите хора. Войната е тази, която създава този студ. И ледената епоха е била образувана от човешките същества, много лоши хора бяха, трябваше да дойде ледът, да ликвидира работите с тях. Време е за нас да дойдем в съгласие с ония закони, които Бог е поставил. Нас не ни интересува как живеят хората, но как ние живеем. Да започнем да живеем както Бог изисква и ще бъдем добре дошли навсякъде. Ако не живеем съобразно с Бога, ще имаме хиляди противоречия в живота. Тогава искаме по механичен начин да се оправят някои работи, казваме: „Няма кой да ни обича, няма кой да ни помага.“ Тия работи ще дойдат. Ако живеем по Божия закон, помощта ще дойде, ако живеем по Божия закон, ще ни се случи това, което никога не ни се е случвало. Сега вие всички нямате еднакво разположение, някои обичате повече, някои по-малко. Говори или пее един човек хубаво, ти го обичаш. Ти не може онзи, който кряска, да го обичаш. Може да направите един опит. Един певец, който кряска на сцената, може да го направя да пее, може да му пратя от моите течения да се оправи, да започне да пее. Казват: „Нещо вдъхновение има.“ Може да му разваля пеенето, ако искам, може да разваля на кой да е певец песента му. Може на най-слабия певец да оправя песента. Сега туй може да го направя. Питам, какво се ползвам, ако му разваля песента или ако я поправя? В единия случай ще повредя на себе си, ако му разваля песента. Ако му поправя песента, ще помогна на себе си. В дадения случай всеки може да усили, да поправи любовта на другите при известни условия. Не казвам по механически начин. Вие не туряйте мисълта: Нашият век не е век за любов, но турете тази мисъл: Именно нашият век е век за любов. Никой в света не е в състояние да оправи света, освен любовта. Ако кажете: „Нашият век не е век за любов“ – изгубена работа е. Именно този век е само за любовта, тя е единствената сила, която може да оправи човечеството. Ако останат вън хората от любовта, ще се претрепят; ако останем без любовта, цели култури ще се заличат и може би ще минат няколко хиляди години, и наново ще се събудят. Ако дойде любовта, ще минем от сегашната епоха в бъдещата, ще бъдем като хората, които са боледували, че се съвземат от болестта, ще благодарят, че са се спасили от смъртта. Такова ще бъде положението. Не туряйте мисълта, че любовта не е за вас. Като идем на оня свят, ние сме пред прага на оня свят. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Щом обичаме, ще сме в Божествения свят. Щом не обичаме, ние не сме в Божествения свят. Щом не обичаме, ние сме извън духовния свят. Щом не обичаме, ние сме в човешкия свят. Много хора има, които не са и в човешкия свят. Освен че не са в Божествения, но не са и в духовния, не са и в човешкия, не са и в животинския свят. Някои има, и в животинския не са: не са в млекопитающите, не са и в рибите. Някои по любов не са и в рибите. Някои са в камъните. Камъните, и те имат любов. Без любов човек не може да влезе нито в човешкия свят, нито в Божествения свят. Любовта е единственият път. Тази мисъл трябва да залегне във вас и да живеете с нея.
Да бъдете като оня певец. Казвате: даровит певец. Той трябва да има учител да му постави гласа. Виждате тия виртуози какви борби има в тях. Като слушах снощи Мазаров, там се разправят двамата: той говори нещо, тя отговаря, оркестърът също свири – така е наредено, че всичко е хубаво. След като свършат, има ръкопляскания. Ако светските хора правят толкоз работи, за да се хармонизират, религиозните хора казват, че ангелите ще хармонизират. Трябва да употребим поне по един час за хармонизиране на нашата опера. Има една оперна любов. Има някой човек, не го обичаш. Някой път артистите, като играят, не се харесват, но заради публиката, обича, не обича, ще играе, за да не се компрометира. И ние сега, за да не се компрометираме пред небето, трябва да играем ролята си. Ще играеш, защото, ако не играеш, ще се компрометираш, няма да има ръкопляскане, на сцената няма да те пуснат. Ако сега не играеш ролята както трябва, втори път на сцената няма да те пуснат. Казват: „Без актьорство ние се искаме.“ Сега аз ви пожелавам да бъдете добри артисти. Знаеш какво значи да бъде артист: да пее, да има дълбок и ясен глас, да има топлина, да има светлина, енергия, че като слезе от сцената, и той да е доволен, и публиката да е доволна. Казва: „Заслужава човек да играе на сцената.“ Казвам, заслужава да живеем в една любов, която повишава живота ни, заслужава да бъдем артисти за една любов, която внася светлина в ума ни, да оправи мислите ни, заслужава да живеем в една любов, която ще подобри сърцето, чувствата, заслужава да живеем за една любов, която ще внесе онова здраве на живота, в който ние ще се радваме. Казвам, туй е практическата страна на любовта. Да се въдвори хармонията между тялото и ума. Всяко нещо, което човек може да направи с любов, е благоугодно Богу.
Една работа, недовършена, е цигания. Циганията трябва да се напусне. Аз не бих играл циганска опера. Има какво да се играе. Когато студът приспива змиите, той внася добро в света, когато приспива добрите хора, той внася почивка в света. Когато събужда змиите, той внася злото в света, когато събужда добрите хора, той събужда доброто в света. Студът внася три добрини, само едно зло. Казвам, кавалер е той. Като приспива змиите, приспива добрите хора; като ги събужда, земята не го оценява.
Та казвам, приспивайте злото във вас, за да внесете доброто; приспивайте добрите хора, за да си починат. Събуждайте змиите, за да станат активни; събуждайте добрите хора, за да внесете доброто вътре в себе си, във вашия ум, във вашето сърце. То е практически новото учение, което сега иде, което трябва да даде нова насока на всяка една душа.
„Бог е любов“
Не трябва да забравяте кое е онова, което привлича хората при Мазаров. Вие мазаровци не може да бъдете, елита на София не можете да привлечете, но вие можете да бъдете представител. Ако във вас любовта не пее, вие не можете да привлечете света. Ние трябва да заставим света не да възприеме любовта, но да привлечем света с любовта. Да привлечем човешката мисъл чрез любовта, да привлечем човешките постъпки чрез любовта.
Желая вие всинца да бъдете от тези, които с любов да привлекат света.
„Отче наш“
Единадесето утринно слово
25 януари 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев
„91 псалом“
„Молитвата на Царството“
„В начало бе Словото“
Ще прочета тринайсета глава от първото послание към коринтяните.
„Духът Божи“
Размишление.
Учителят каза да се прочетат и се прочетоха 10, 20, 30, 40, 50, 60, 70, 80, 90, 100, 110 и 120 страници от книгата „Божественият и човешкият свят“.
„Кажи ми Ти истината“
Има неща в човека, които не достигат. Всичките неща, които има в него, са разхвърляни: мислите му са разхвърляни, чувствата му са разхвърляни, постъпките са разхвърляни. Ако ви попитат защо постъпвате така, ще кажете: „Така съм настроен.“ Настроението е хубаво, когато съзнанието работи. Казва: „Така мисля.“ Така като мислиш, какво ще постигнеш? Един наш приятел ходил да си вземе билет за една от нашите опери, дето ще пее този наш известен певец, за него писаха вестниците, Мазаров. Като отива, всичките места закупени. Той пие студена война и се връща. Питат мене дали ще ида да слушам. Рекох: „Че какво ще ида да слушам една циганска работа?“ Циганска работа, актьорите я представят така, че стане приятна. Слушам го по радиото. Казвам, от тази циганска работа какво се добива? Значи авторът от една циганска работа ще направи нещо, което цялото софийско общество, елитът на София, отива да слуша – тази циганска работа. Ще видят как се карат там, и каране има. Вие ще кажете: „Глупава работа.“ Отиват тия хора да видят как може да се подобри един цигански живот. Циганите са ученици, които не са издържали изпита, не са могли да останат ученици. Всичките работи в света, които не издържат, са цигански. Българите казват: „Циганє се за пет пари работа.“ Казвам, ако духовните работи не ги започнем с любов и не свършим нищо, никаква работа, нали е циганска работа. Големи, грандиозни работи започваме, и след това нищо не излиза от любовта. Щом тук нищо не излиза, казвате: „Като идем в оня свят.“ Като идеш в оня свят? Като идеш, назад ще се върнеш. Всичкият елит на оня свят взема билет, ти оставаш без билет. Какво ще правиш? Казват тук, някои взели билети и после ги препродали по-скъпо, по хиляда лева: взели билетите по двеста лева, пък ги продават по хиляда. Вестниците пишат, че ще съобщят имената на тия, които така правят. Значи хората са доста практични. Хората не отиват на Мазаров, но да се ползват материално. Казвам, кое е онова, което заставя елита на София да отива да слуша? То е музиката, която ги заставя. Той има хубав глас, пее. Като слушаш един артист, който пее дълбоко, като го слушаш, ще оздравееш, здравословно действа. Операта е полезна, музиката е полезна.
Казвам, всеки, който се занимава с любовта, той нищо няма да изгуби. Като изгубиш влиянието на любовта, ти се разочароваш в живота. Сега например, ако нямахме топлината на тия двете соби, бихте ли слушали тази беседа? Вън има двайсет градуса под нулата. Тази вечер проверявах лупите, няма да се намали тази вълна, още електричество има, значи студът ще продължи още. Ако имате добри мисли и чувства, малко студът ще се намали, с петнайсет градуса студът ще се намали, ще остане пет градуса. Пет градуса вече може да се издържа. Снощи правих проверка в салона, колко е температурата на салона. На масата тук беше дванайсет градуса и половина, при пианото десет градуса, при лимона седем градуса. Температурата навсякъде в салона е една и съща, температурата на света, на условията, при които живеем, не е една и съща. Казвам, за да не се простудят лимоните от вратата, понеже изобилно иска да пуска студа, турихме вестници да запушим. Казвам, много чист въздух отвън не ни трябва, студът изстудява човешкото сърце. Студът е голям аристократ. Като идеш при него – малко със смирение пред него, той не обича да се изправиш горделиво. Студът иска да бъдеш доволен, не иска да мърмориш, не иска дълго време като поп да четеш, но скоро, каквото искаш, за скоро да се свърши. С топлината е друг въпросът. Тя е демократична. Като дойде, ти си доволен? Удариш го нашироко, забравиш всичките работи. При студа скоро вкъщи трябва да се върнеш. Казвам, студът съответства на ония, лошите, влияния. Страданието върви по стъпките на студа и студът върви по стъпките на страданието. Когато човек започне да страда, той трябва да се върне при себе си, при ума, при сърцето, при тялото си, да довърши работата, която има.
Та мнозина са ме питали какво има в оня свят, как е там. Много хубави работи има в оня свят. Мазаров пее много хубаво, но нямаш двеста лева, за най-евтиния билет трийсет лева нямаш. Колко души ще идат? Хиляда и двеста или хиляда и петстотин от София, която има триста хиляди жители. Ще иде само елитът на София. Ако отидеш на оня свят и нямаш ухо да слушаш музиката, какво те ползва? Онези, които отиват да слушат музиката, като не пеят, какво се ползват? Аз харесвам една опера, в която публиката взема участие с артистите заедно; да вземат участие, но да знаят, да не нарушават хармонията, хубаво да пеят. Който може да пее, да участва в пеенето.
Когато се говори за любовта, тя не обича слушатели, единствената сила на света, която не обича мълчаливите хора. Да отидеш да я слушаш не обича. Тя като пее, и ти с нея ще пееш; тя като говори, и ти с нея ще говориш. Единствена любовта иска всички да говорят. Кой слуша? Никой не слуша. Всички говорят, всички се разбират, всички са доволни. Как ще го разберете? Всички говорят, но не кряскат, като говорят, най-хубавата музика се слуша. Този говор е като някой знаменит симфоничен оркестър. Туй е необходимо в дадения случай. Когато певецът пее, ти мислиш, ти пееш вече. Ти, като мислиш, следиш неговото пение. Ако ти с ума си не пееш, ако със сърцето си не пееш и ако с тялото си не пееш, нищо не те ползва. За да се ползваш от музиката, трябва или тялото ти да пее, или сърцето ти да пее, или умът ти да пее. Ако умът ти участва в любовта, ако сърцето и тялото ти участват в любовта, ти се ползваш от любовта. Казва: „Как може човек с тялото си да участва в любовта?“ Че всичките клетки, от които е направен човек, имат любовни работи. Там се развива любов, не ежедневна любов. Там има ревност, в човешкото тяло, съмнение, недоразумение – в тялото, в краката. Щом се роди съмнение, вие имате болки в краката или имате студено течение, то са любовни работи на краката. Или имате болки в гръбначния стълб, то са любовни работи. Или бъбреците, или стомахът, всичките болки, които имат хората, са все любовни работи. Едно криво разбиране на любовта е, което ражда всичките болести на света. Ако всички започнем според любовта, всичките болести ще изчезнат. Сега изучаваме, всяка болест, трябва да я премахнем. Може да се премахнат. От туй гледище аз правя опити. Излизам в студеното време с лятна шапка и тънки дрехи. Щом съм в хармония, студът ме познава, не ми е студено, двайсет градуса под нулата като че ли е нула градуса. Но щом се измени, и при най-малката отрицателна мисъл щом изгубиш равновесието си, веднага студът като че ли те заковава, опарва те, като комар да ухапе. Сега запример излезте с хубави мисли, като че ли обичате всичките хора, излезте да видите колко минути ще можете да стоите на студа и да ви не изстинат ръцете. Ако излезете с неразположение, веднага след няколко минути ще ви заболят ноктите. Ако излезете с разположена мисъл, освен че пръстите ви няма да измръзнат, но ще се постоплите, ще имате хубаво състояние. Някои от вас, които се съмнявате, не правете този опит.
Та казвам, всичкият този студ се дължи на лошите хора. Войната е тази, която създава този студ. И ледената епоха е била образувана от човешките същества, много лоши хора бяха, трябваше да дойде ледът, да ликвидира работите с тях. Време е за нас да дойдем в съгласие с ония закони, които Бог е поставил. Нас не ни интересува как живеят хората, но как ние живеем. Да започнем да живеем както Бог изисква и ще бъдем добре дошли навсякъде. Ако не живеем съобразно с Бога, ще имаме хиляди противоречия в живота. Тогава искаме по механичен начин да се оправят някои работи, казваме: „Няма кой да ни обича, няма кой да ни помага.“ Тия работи ще дойдат. Ако живеем по Божия закон, помощта ще дойде, ако живеем по Божия закон, ще ни се случи това, което никога не ни се е случвало. Сега вие всички нямате еднакво разположение, някои обичате повече, някои по-малко. Говори или пее един човек хубаво, ти го обичаш. Ти не може онзи, който кряска, да го обичаш. Може да направите един опит. Един певец, който кряска на сцената, може да го направя да пее, може да му пратя от моите течения да се оправи, да започне да пее. Казват: „Нещо вдъхновение има.“ Може да му разваля пеенето, ако искам, може да разваля на кой да е певец песента му. Може на най-слабия певец да оправя песента. Сега туй може да го направя. Питам, какво се ползвам, ако му разваля песента или ако я поправя? В единия случай ще повредя на себе си, ако му разваля песента. Ако му поправя песента, ще помогна на себе си. В дадения случай всеки може да усили, да поправи любовта на другите при известни условия. Не казвам по механически начин. Вие не туряйте мисълта: Нашият век не е век за любов, но турете тази мисъл: Именно нашият век е век за любов. Никой в света не е в състояние да оправи света, освен любовта. Ако кажете: „Нашият век не е век за любов“ – изгубена работа е. Именно този век е само за любовта, тя е единствената сила, която може да оправи човечеството. Ако останат вън хората от любовта, ще се претрепят; ако останем без любовта, цели култури ще се заличат и може би ще минат няколко хиляди години, и наново ще се събудят. Ако дойде любовта, ще минем от сегашната епоха в бъдещата, ще бъдем като хората, които са боледували, че се съвземат от болестта, ще благодарят, че са се спасили от смъртта. Такова ще бъде положението. Не туряйте мисълта, че любовта не е за вас. Като идем на оня свят, ние сме пред прага на оня свят. Любовта ще ни въведе в Божествения свят. Щом обичаме, ще сме в Божествения свят. Щом не обичаме, ние не сме в Божествения свят. Щом не обичаме, ние сме извън духовния свят. Щом не обичаме, ние сме в човешкия свят. Много хора има, които не са и в човешкия свят. Освен че не са в Божествения, но не са и в духовния, не са и в човешкия, не са и в животинския свят. Някои има, и в животинския не са: не са в млекопитающите, не са и в рибите. Някои по любов не са и в рибите. Някои са в камъните. Камъните, и те имат любов. Без любов човек не може да влезе нито в човешкия свят, нито в Божествения свят. Любовта е единственият път. Тази мисъл трябва да залегне във вас и да живеете с нея.
Да бъдете като оня певец. Казвате: даровит певец. Той трябва да има учител да му постави гласа. Виждате тия виртуози какви борби има в тях. Като слушах снощи Мазаров, там се разправят двамата: той говори нещо, тя отговаря, оркестърът също свири – така е наредено, че всичко е хубаво. След като свършат, има ръкопляскания. Ако светските хора правят толкоз работи, за да се хармонизират, религиозните хора казват, че ангелите ще хармонизират. Трябва да употребим поне по един час за хармонизиране на нашата опера. Има една оперна любов. Има някой човек, не го обичаш. Някой път артистите, като играят, не се харесват, но заради публиката, обича, не обича, ще играе, за да не се компрометира. И ние сега, за да не се компрометираме пред небето, трябва да играем ролята си. Ще играеш, защото, ако не играеш, ще се компрометираш, няма да има ръкопляскане, на сцената няма да те пуснат. Ако сега не играеш ролята както трябва, втори път на сцената няма да те пуснат. Казват: „Без актьорство ние се искаме.“ Сега аз ви пожелавам да бъдете добри артисти. Знаеш какво значи да бъде артист: да пее, да има дълбок и ясен глас, да има топлина, да има светлина, енергия, че като слезе от сцената, и той да е доволен, и публиката да е доволна. Казва: „Заслужава човек да играе на сцената.“ Казвам, заслужава да живеем в една любов, която повишава живота ни, заслужава да бъдем артисти за една любов, която внася светлина в ума ни, да оправи мислите ни, заслужава да живеем в една любов, която ще подобри сърцето, чувствата, заслужава да живеем за една любов, която ще внесе онова здраве на живота, в който ние ще се радваме. Казвам, туй е практическата страна на любовта. Да се въдвори хармонията между тялото и ума. Всяко нещо, което човек може да направи с любов, е благоугодно Богу.
Една работа, недовършена, е цигания. Циганията трябва да се напусне. Аз не бих играл циганска опера. Има какво да се играе. Когато студът приспива змиите, той внася добро в света, когато приспива добрите хора, той внася почивка в света. Когато събужда змиите, той внася злото в света, когато събужда добрите хора, той събужда доброто в света. Студът внася три добрини, само едно зло. Казвам, кавалер е той. Като приспива змиите, приспива добрите хора; като ги събужда, земята не го оценява.
Та казвам, приспивайте злото във вас, за да внесете доброто; приспивайте добрите хора, за да си починат. Събуждайте змиите, за да станат активни; събуждайте добрите хора, за да внесете доброто вътре в себе си, във вашия ум, във вашето сърце. То е практически новото учение, което сега иде, което трябва да даде нова насока на всяка една душа.
„Бог е любов“
Не трябва да забравяте кое е онова, което привлича хората при Мазаров. Вие мазаровци не може да бъдете, елита на София не можете да привлечете, но вие можете да бъдете представител. Ако във вас любовта не пее, вие не можете да привлечете света. Ние трябва да заставим света не да възприеме любовта, но да привлечем света с любовта. Да привлечем човешката мисъл чрез любовта, да привлечем човешките постъпки чрез любовта.
Желая вие всинца да бъдете от тези, които с любов да привлекат света.
„Отче наш“
Единадесето утринно слово
25 януари 1942 г., неделя, 5 ч. сутринта
София – Изгрев